Максим

Много благодаря за интересната тема! Няколко са случаите в моя живот, когато ангел свише ми е помагал в опасни ситуации. Когато съм бил на 2 години съм бил лапнал както си играя жартиера на копчето на блузката, по едно време съм се закашлял, посинял и после почервенял от задушаване. Добре, че баша ми бил в стаята пишел нещо по работа и ме видял, та ме освободил от задушаването като ме обърнал с главата надолу и жартиера излязъл. Когато съм бил на 3 години майка ме завела за покупки в супермаркета. За миг ме изпуснала от ръка и съм изчезнал. Вдигнала голяма паника в целия магазин, никъде ме нямало. Много се уплашила. След двайсетина минути в безпомощността си звъннала вкъщи да уведоми, че съм изчезнал, а сестра ми казала, че съм си дошъл сам. Това е невероятно този магазин е доста далеч от вкъщи, пресичат се няколко улици, невероятно е, че съм знаел пътя и съм се върнал пресичайки през булевардите съвсем сам, без да се случи никакво произшествие. Още по-интересното е, че си спомням как се връщам пред входа, където сестра ми играе с другите деца от блока (тя е 7 години по-голяма от мен) и ме пита "ти защо си идваш сам? къде е майка?". Това е било през 1978 г. 9 години по-късно, на 11 септември 1987 г. вече имаме кола (Моксвич). В топлата неделна слънчева утрин сме на разходка с колата до резервата "Патлейна" в Преславкия балкан заедно с баща ми и дядо. Отидохме, разхождахме се сред природата, играх си с клаксона на колата и потеглихме обратно след обяд. Но понеже съм мнооого любознателен приближавайки село Хан Крум се виждат още две села в южното подножие на Шуменското плато, питам баща ми "кое е това село, кое е другото село", той взе да се обръща, разсея се по моя вина и колата кривна от пътя. За да избегне сблъсъка в еднометрова купчина камъни инстинктивно сви рязко кормилото в обратната (в случая вляво) посока. Пресякохме отсрещното платно (първи късмет че не се натресохме челно в насрещното платно, нямаше движение в момента там), след това прелетяхме канавката (втори късмет че не се обърнахме), трети късмет, че не уцелихме дърво или стълб, четвърти късмет-че след летеж във въздуха от десетки метри се приземихме благополучно в току що ожънато равно гладко обширно поле! От инцидента дядо ми си счупи ръката, баща ми си пукна челото, а на мен ми нямаше абсолютно нищо въпреки че бях на предната седалка. Още тогава осъзнах, че някой ни подкрепи отгоре! В друг критичен случай когато бях на 15 години, някъде около 1990 г. невидима ръка ме дръпна за да направя завой като единствен правилен изход, след като в центъра на града на оживен булевард правя неправилна преценка дали да пресека. Стори ми се, че Икарусът е твърде далеч и ще успея да пресека тичайки, но в последния момент вече съм почти на средата на булеварда поглеждам, че автобуса е твърде близко и няма да мога да пребягам до тротоара, но съм засилен тичайки и е трудно да се спреш на място изведнъж. Тогава някой ми помогна да завия тичайки обратно и да се върна на същя тротоар. И този път се отървах Всичко се разигра пред очите на майка ми.

Ако са на по 14 г., то тогава пък изобщо за какво говорим?! Едно момче на 14 г. не може да обича като мъж, то е дете, то иска да опитва нещо ново (или да прави списък не дай си боже), нищо повече. При момичетата мотивът е по-различен, и най-често те стават жертви за съжаление.

Абсолютно правилно! Винаги е по-добре човек да е предпазлив и да не се оставя да го манипулират. Фактът, че след като си отказала, е започнал да те дразни и да ти натяква, означава, че не изпитва някакви по-дълбоки чувства към теб. Любовта дава свобода и уважава чуждото мнение. Нейното мото е: "Искам ти да си добре, аз не съм важен".

4 юли 1995 г., Торонто, Канада Шри Шри Рави Шанкар

През последните две денонощия Източна България понесе и продължава да понася силата на извънредно мощен средиземноморски циклон, който беше блокиран в района на проливната зона на Босфора от антициклон от североизток. В Централна Северна и в Източна България паднаха изключително обилни валежи, надминали цялата месечна норма: Русе 75 мм, Шумен 73 мм, В. Търново 67 мм, Бургас 55 мм, Плевен 54 мм, Елхово 51 мм...Валежите в СИ България бяха придружени от силен до бурен север-североизточен вятър. В районите на Лудогорието, Разград, Предбалкана, Антоново, Омуртаг, Велико Търново, Троян и Ловеч се образува снежна покривка, която в районите на Антоново и Омуртаг достигна 50 см. От тежкия мокър сняг бяха скъсани проводници и много села останаха без ток, пътните артерии бяха парализирани от снега и навяванията. Закъсал е влак на гара Кръстец, прохода Шипка също блокиран, където височината на снежната покривка е достигнала 100 см. В Шумен продължително време валя леден дъжд, снощи се беше образувала смес от лед и киша по асфалта. Валежът от леден дъжд (ледени прозрачни топчета) е много рядко явление и се дължи на аномалии в разпределението на температурата във високите слоеве на атмосферата. В момента валежът тук продължава. Тази обстановка е изключителна по силата си. Никой не би предположил, че ще паднат толкова обилни валежи. А това се повтаря след като в средата на ноември вече имаше подобна мощна валежна обстановка. Изобщо това е четвърти месец поред с наднормални по количество валежи, а началото на зимата е с по-ниски от обичайните температури. Може би е компенсация за аномално топлата и суха минала зима, или просто природата си търси баланса.

Да, имаме особената нагласа когато сгрешим да търсим оправдания, а когато сгреши друг ние не го оправдаваме, а сочим с пръст грешките му. За едно и също нещо ние сме пристрастни и не мерим с еднакъв аршин.

Страхотно! И за тук в СИ България има шанс за обилен, макар и мокър сняг и има потенциал да натрупа 20 см, но може би в Лудогорието, за низините е доста съмнително. Сега вали студен дъжд, до сутринта трябва да премине в сняг и да вали поне 2 денонощия.

На мен в духовен план ми беше успеха, а в материален неуспеха. Там стигнах дъното. Но първото е далеч по-важно

Днес за пореден път не можах да удържа юздите на буйните си класове. В един момент ми идеше да си взема партакешите и да си тръгна...тихо и кротко така както и дойдох. После 2 часа си търсих зимни обувки защото от утре тук ще газим киша, но нито един вид не ми станаха, дори 46 номер не стават. Върнах се с празни ръце.

Годината не е лоша, просто е година на крайностите наистина. На мен ми се случи едно добро и едно недобро нещо. Останалото доволно, нормално, без сътресения. Братските събори тази година бяха по-големи и по-хубави, отколкото предишните 2 години. Дори на климата се отрази тази противоречивост на 2007-ма. В началото беше много топла и суха. След това дойде другата крайност - големи валежи и наводнения. Заглавието отразява нейната същност най-точно.

Не знам как ги създаваме, но знам как ги увеличаваме. Стоим и мислим за прблема, а така той се разраства все повече и повече и ние ставаме малки. Превръща се в грамадна канара, а ние мъничета до нея. Ако не отдаваме голямо значение на даден проблем, той ще започне да се смалява-смалява все повече, а ние ще имаме усещането че се уголемяваме пред него, ставаме големи. Да не му отдаваме голяма значение, НО да го приемем като факт, а не да бягаме, да лъжем себе си като го отричаме. Отричайки нещо, съпротивлявайки се с нещо, ние му придаваме повече енергия и той се вкоренява още по-силно. Разтварянето на нещо, освобождаването на нещо, включително и на проблем става просто катко го наблюдаваме искрено. Наблюдавайки негативното, без да се хващаме за него, без да го отхвърляме, то намалява, а наблюдавайки позитивното, то се увеличава! Това е феномен.

Съвсем справедливо затвориха темата, защото се превърна в спор с нападки. Казах истината за християнския свещеник, а ти се нахвърли върху мен. Приписа ми неща, които са пълни глупости. Справедливо затвориха темата. Ами нека ги обсъдим страховете, нямам нищо против. Давай ти си на ход.

Просто почти всички конфликти, които за започвали в този форум са били с твое дейно участие. А изведнъж "цялото" мое участие тук се оказа такова. Кой ще ти повярва, Силве? Опитваш се да се показваш над нещата, много щастлива, много непукистка, обаче истината е съвсем друга. Просто бъди себе си, не създавай измамни образи. Това и на теб ти пречи, освободи се, и освободи и другите хора, не ги товари със собствените си проблеми.

СилвияСД Всички виждат, че това което твърдиш е безпочвено. Това че ти не желаеш да погледнеш в себе си искрено и да се изправиш пред проблемите си, не означава да ги приписваш на някой друг. Всички знаем по какъв грозен начин преди време пред всички злепостави един бивш участник Ян, който е споделял с теб искрено душата си, а ти го очерни пред всички най-коравосърдечно! Сега се опитваш да правиш същото, вместо да се вгледаш че самата ти не можеш да си решиш проблемите, просто защото ги отричаш, лъжеш себе си. Това което казвам е за теб, а не за мен полезно. Докога ще бягаш от тях Силвия??? Проблемите се решават само тогава, когато си ги признаеш искрено. Няма нужда да ги признаваш пред нас, признай ги насаме със себе си и вземи мерки. Ти товариш хората не само във форума, но и извън него!

Така ли смяташ?! Както винаги си мнооого проницателна. Продължавай по същия начин. Хора, които са общували с теб, ми споделиха, че не желаят повече да се срещат с теб, защото ги товариш с оплаквания и проблеми, един вид негативизъм! Това което виждаш в другите, е оледало на твоите собствени проблеми, страхове и притеснения. Съжалявам.

Няма такива хора. Всеки има душа. У някои тя просто е скрита, покрита от слой кал и прах. Но когато те го отстранят този слой тя може и ще се прояви и в тях.

Това е прекрасно усещане, да се усещаш уютно в духовната си къщичка сред духовно близки хора. Така става с течение на курса. В началото имаше хора, които идват за пръв път, не с всички се познавах, те не знаеха какво ги очаква, бяха леко притеснени, но процесите са толкова прекрасни и добре замислени, че постепенно се отваряш и всички ставате близки, такъв интензивен обмен протича. Уж си насаме със себе си в тишина, а едновременно чувстваш всички като едно семейство. Наистина става много уютно. Вече 5-6 пъти съм ходил на такъв процес и всеки път става тази трансформация с отваряне на сърцето и чувство за принадлежност с всички. Имаше много смях, непринуденост, остроумни знания, просто това е клас! Изцяло вкусна вегетарианска храна си приготвяхме, по-точно имаше хора на сева, които се грижеха за това, а ние от курса наготово хапвахме Е, и ние помагахме по малко, и това е част от курса. Всеки път ми става леко тъжно, че курсът свършва и трябва да си отиваме. Както всяко нещо, което те е грабнало истински. Всеки ден от 7 до 22 ч. пълна програма.

Няма проблеми, които да не можем да решим. Всичко е на подходящото му място. Всяко животно си има подходяща опашка-мишката няма опашка на крокодил... Всяко нещо идва там, където му е по мярка, където е посилно.

Отлично казано! Там е разковничето за един успешен живот. Ако търсим най-висшето, останалото също ще дойде само Така е казано и в Библията: "търсете мен, а останалото само ще ви се придаде:". Не съм сигурен, но нещо такова беше. От курса, на който бях наскоро си извадих скромни записки, една от тях гласи следното: "Духът, който управлява живота ти е свят. Почитай го. Когато почиташ тази енергия, всички останали таланти изгряват в теб."

Това и на мен ми се видя като Христос.

Малко късно се включвам. От началото до края за мен картинката се върти обратно на часовата стрелка. Прочетох доста мнения на хората, че се върти по часовата стрелка. Гледах, взирах се все обратно на нея се върти, никак не става по часовата.

Вчера гледах видеолекция с коментари на Шри Шри върху Ащавакра гита. Той казва нещо много ценно:"Когато видиш нещата от жиота просто като случки, вместо като събития ставаш свободен още сега. Всичко се случва, ти не си извършителя. Едно Съзнание прави всичко, и то самото се наслаждава на всичко, и страда за всичко. Ти си свободен. Ти не си извършителя. Всичко просто се случва, следвайки своята собствена природа, веднъж си щастлив, после нещастен. Всичко това става от само себе си. Има само един начин да бъдеш щастлив, когато кажеш АЗ НЕ СЪМ ИЗВЪРШИТЕЛЯТ. Това те освобождава. Позволи на този огън на осъзнаването да изгори всичкото невежество. Ако мислиш, че си извършител, тогава при всяка грешка започваш да се обвиняваш, след това се опитваш да я поправяш, идва напрежение, притеснение, загубваш свободата си във всички тези обусловености. Но когато имаш съзнанието, че не ти вършиш нещата, а си просто свидетел, тогава идва спокойствието, щастието и свободата." Всяко нещо, което се случва е на мястото си.

Да всичко каквото изречем или помислим остава и се натрупва в пространството. Наскоро имах една проста опитност-случайно държах в ръцете си балон, в момента когато в другия край на голяма зала човек започна да удря по един барабан незабавно усетих вибрацията на балона в ръцете ми. Убедих се, че всеки звук, всяка дума и всяка мисъл създават вибрация на фино поле в пространството. Те не изчезват, а остават и рано или късно дават съответен резултат. Осъзнах, че трябва да съм по-отговорен към всичко, което казвам или помислям. Разбрах, че нося отговорност за качеството на своето присъствие не само за себе си, но и за другите около мен.

Не се опитвай да бъдеш силна. Бъди каквато си. Ти си силна. Онова, което изхожда от нашата собствена природа не уморява.