Максим

Днес когато бях на терасата видях, че един възрастен човек е паднал на снега, отчаяно се опитва да хване една мрежа с 6 буркана компоти, но не може да се изправи и моли за помощ, наоколо нямаше никой. Набързо слязох, помогнах му да се изправи. Беше окалян и смутен. Поведох го да ми покаже къде живее и взех мрежата. Води ме при един блок, после при друг...объркал се човека и не помни къде живее. Стар човек. Не го познавах досега. Въртяхме се 2 часа из квартала. Води ме насам, натам. Качвахме се на пети етажи в различни входове и блокове да търсим бяла врата (помнеше само че вратата е бяла и че живее на 5 етаж). Споменава имена на комшии, които не ми говореха нищо. Даде ми телефон на сестра си да я попитам, телефонът не отговаря. На човекът му се плачеше, съзнаваше че е объркан, казваше че ми е създал неприятности. Казва, че блокът в който живее е срещу блок номер 45. Заведе ме в моя вход, реши че там живее. Не беше там, но входът се падал точно срещу блок 45. После ме прати до блок 45, където по думите му живее сестра му да я питам за адреса му. Обясни ми той втори вход на 5 етаж източната страна. Отивам точно където ми описа и що да видя, на табелката пише неговото име и се чува силна музика, звъня но никой не отваря. Слизал е до мазето за компоти, но на връщане се е объркал и вместо да се качи е излязъл от блока и е тръгнал към нашия блок с мисълта че живее тук някъде. Слизам, връщам се и му казвам "ти живееш там", той казва "не, аз там живеех преди, но после се преместих в блок който е срещу номер 45". Когато казах "но там се чува силна музика", той каза "това е моята музика", тръгнахме отключи си и беше много благодарен, каза ми да изчакам на вратата, след малко се върна с 20 лв. в ръка. Не ги исках, но той ми ги набута в джоба с думите "вземи ги иначе ще ме обидиш". Не го направих за пари, но той настоя. Сега търся начин да му ги върна без да разбере После от баща ми разбрах, че човекът е бил икономист висшист, стар ерген, живее сам, пенсионер над 70-годишен. Не може да не му трябват тези 20 лева. Искрено му съчувствам, осъзнава че е неадекватен в определен момент и това тормози душата му. Душата не иска да приеме подобна безпомощна участ, защото знае че тя не е нейна изначална природа. Телефонът на сестра му не отговаря, ако не е точен, ще му купя подарък на стойността на 20-те лв. и ще му го занеса за нова година, така няма да разбере, че това са неговите пари.

Най-доброто от всички учения е Универсалното учение Няма по-голяма истина от тази.

От всичко в тази тема разбрах, че жените много обичат да обсъждат мъжете. Много обича да говорят за нас какви сме и що сме. Темата е за мъжа, а парадоксалното е, че е отворена от жена и в нея са писали 99% само жени...Ами нямам какво да кажа, вие сте казали всичко за нас вече.

Кристиян Ето с това не съм съгласен. Прави го всеки ден и тогава ще видим колко енергия ще имаш. Това ще те изхаби за нула време. Все едно както храната - изяж 10 сладоледа и на другия ден ще лежиш болен с температура. Изяж 20 банана наведнъж и веднага ще лежиш с болки в стомаха. Изгледай 10 филма в едно денонощие, всеки филм по 1 час или по 2 часа продължителност и на другия ден ще ти е писнало от филми и няма да искаш да погледнеш телевизора. Обратното, въздържането не би ти донесло никакви вреди, организмът има собствени механизми за регулиране.

Дойде време да подновим тази тема за да си припомним някои мъдрости, които могат да ни позволят да прекараме по-пълноценно и осъзнато Коледните и Новогодишни празници. Пожелавам на всички ползотворно посрещане на Бъдни вечер и Коледа!

Това е принципно вярно. Но понякога, когато имаш усещането, че това няма да ти донесе истинско щастие и наслада, не посягаш към него изобщо. Ти вече знаеш. Дори и да посегнеш и да опиташ, пак разбираш че не е твоето нещо и че първоначалните ти усещания са били точно намясто, а опитите само са потвърдили изначалната ти интуитивна нагласа по темата. Става и така.

Това че ти не познаваш, не значи че няма. Когато притежаваш цялото знание за всичко във Вселената тогав можеш да каже дали има или няма нещо. След като не го притежаваш това знание е по-добре да не правиш толкова категорични изводи.

Тази ми е любима. Точно в десятката, благодаря Милена!

Със следващите незабравими песни желая на всички съфорумци прекрасно празнично настроение в тези предколедни и коледни дни. Band AID - Do they know it's christmas, 1984 WHAM! - Last Christmas, 1985 http://www.youtube.com/watch?v=hUJeUAmfr6w Mariah Carey-All I Want For Christmas Is You, 1994 http://www.youtube.com/watch?v=-8rY0Fyws20 ...и една изненада ето как се повеселихме в групата по йога онзи ден на фона на песента на Елтън Джон - Step into Christmas: и още от нас:

Понеже е ясно, че никой от нас не е стигнал до истинско целомъдрие, ето един поглед на просветлен, успял да стигне до такова, споделил е това знание на Бъдни вечер преди точно 10 години: Шри Шри Рави Шанкар, Европейски ашрам, Бад Антогаст, Германия, 24 декември 1997 г.

Днес споделих с един от класовете си, че смятам да се оттегля след края на първия срок. Този момент беше тъжен и труден и за мен и за тях. Но това беше момент на максимална взаимна искреност. Убедих се, че не съм сгрешил в мнението си за тях. Те показаха най-скъпите и чисти чувства, които имат в себе си. Самата им реакция на съжаление и тъга показа тяхната огромна човечност и невинност. Това ме зарадва много. Сега се радвам много за тях! Остава ни още месец заедно. Затова апелирам към цялата общественост - Нека не убиваме невинността и чувствителността в младото поколение! Всички съкровища на душата като добродетели те притежават още тук и сега и могат да ги проявяват ако им бъдат създадени подходящи условия за това. Аз днес ги видях и това беше най-голямата награда.

Децата са 10 клас. Ни най-малко не ги съдя, точно обратното. Знам че те нямат абсолютно никаква вина, просто са продукт на съвременното ни общество. Ето сега намерих едни стари листи, на които моята баба преди две-три десетилетия е написала официално слово, което е изнесла на някакво квартално събиране (тя беше отговорник по ОФ дейност за нашия квартал). Словото й е изпълнено с красиви думи, в които се подчертава гордостта от такива качества у хората, като скромност, любов към хората, всеотдайност и т.н. Сега никой не подчертава тези качества. От всякъде те са заменени с други, далеч по-съмнителни. Децата биват заливани с вредни неща от медии, музика...Насаждат им се кумири, които ги обграбват духовно, вместо да съзидават в тях доброто. Учениците са жертва на съвремието, те нямат ни най-малка вина. През пропуските във възпитанието аз виждам да блести в тях красотата на душата, те въпреки всичко още проявяват онази чистота, неподправеност и невинност, които са толкова ценни. Но които възрастните са изгубили или крият. Затова ми е много приятна компанията на учениците. Но от друга страна осъзнавам, че моя метод не работи за всички, а само за примерно 50% от учениците. Останалите остават извън моя обхват, не бих използвал грубата дума "контрол". В този смисъл аз не свършвам работата си на 100%, но и не мога да бъда фалшив или да използвам срещу тях сила за да ги принудя, само и само аз да съм добре. Затова поемам върху себе си удара, но няма да приема натиска отгоре и приключвам с това. Оттеглям се след края на срока. От мен се иска да предавам всеки час нов урок и да вписвам в главната книга какво съм взел. Правя го, но не е това което е най-доброто. Учителят няма свобода в българското училище. Иска се да тъпчем децата със сложни теории, които я им трябват, я не. Но системата не ги подтиква за самостоятелно търсене на нещата. Може да преценя че даден урок е твърде сложен и че е по-добре да го вземем в 3 часа, но законът не ми позволява това. Има ненужни според мен уроци, нямам право да не ги предам. Има възможности за провеждане на уроци под формата на някаква игра. Нямам това право. Но ако си разказвам чинно всеки час новия урок и си пиша заглавието в книгата, всичко ще е наред. Да, обаче не. На децата им е скучно и съвсем нормално е да не внимават ако им разказваш. Нищо не се е променило като методи на работа от моето време насам. Нямам право да напусна часа, нито да помоля ученик да напусне ако не му е интересно. Държим ги като заложници в клас. Искаме да имат интерес към всички предмети. Обаче това е невъзможно. Един е силен в едно, друг в друго. Има едно момче, което няма учебник по география, но постоянно е с нотите в ръце, пише, композира, това е което му е призванието, защо да го мъча с география против волята му? И на мен не ми е било интересно в някои часове. Например по математика нито един учител не успя да породи интерес в мен към този предмет. Докато по география винаги жадно попивах всичко. Не съм имал никога дори 5 и половина, от горе до долу пълно 6. Нужно е по-тясно профилиране, както е в чужбина. Тази система тук е недообмислена, тежка и тромава. Не искам да играя тази игра. Не искам да прехвърлям вината, признавам че моя метод не работи на 100%. Свойствен ми е либералния подход, няма да използвам авторитарен никога. Това са двете причини, които ме накараха да взема това решение.

В случай че наистина си мъдър и правилно си осъзнат и въпреки това ти се иска тогава какво правиш подтискаш или не? Та мисълта ми е как да стане ''хем агнето цяло хем вълка сит'' мисля си че е невъзможно просто човек избира Целомъдрието в най-чистия му вид и си носи последствията . Ами не знам точния отговор, не съм го постигнал в чистия му вид. Само се опитвам. Ама то май само със стремене не става, а само от само себе си, понеже е дар свише. А иначе на твоя въпрос, предполагам, че когато си мъдър и осъзнат пак може да дойде желание, но да успееш да го разтвориш чрез знанието, което имаш. Такава е играта, понякога печелиш (контролът надделява), понякога губиш (желанието надделява). Поне за повечето от нас е така. Понякога съм се надсмивал гордо над победеното желание, друг път съм падал в клопката му победен...

Ами то е ясно. Когато ти се иска, а не го правиш като подтискаш поради религиозни или характерови особености, е фалшиво. Когато не идва подобно желание поради мъдрост и правилно осъзнаване, е истинско. Най-примитивно казано така.

Аорхама, жалко че написа този постинг. Да, вижда се, че Бориславил е далеч по-високо от теб. Дълбоко уважавам и много ми импонират възгледите на Бориславил. И понеже съм бунтар, и понеже го чувствам близък, не мога да търпя такова отношение към моите близки, се изправям пред теб Аорхама като твой опонент.

Наскоро излезе книгата с коментари и интерпретация на Никола Петров върху древния класически йога-текст Йога-сутрите от Бхагаван Шри Патанджали. Книгата е под заглавие "Йога-философия и практика Patannjala suutrani". Книгата може да се намери в книжарниците: http://yoga-meditation.us/patanjali/yoga-sutri.htm Кратко резюме върху книгата: “Тъй като истинското “Аз” в човека е Духът, то той е достоен за най-висшето. Човешкото величие и могъщество са тези на Духа в него и поради тази причина, той никога не е в състояние да ги надцени, и нищо не е в състояние да му се противопостави и да не се разкрие пред него. Същността на Универсума, която първоначално е скрита и затворена в себе си, не би могла да се окаже непреодолима преграда пред стремежа на човека за познание. Тя непременно ще се разкрие пред него в безграничното си богатство и дълбочина, позволявайки му да и се възхити.” Г.В.Ф. Хегел, 28 октомври 1781 Встъпителни думи Сега, в началото на 21-вия век, светът сякаш се е превърнал в огромен супермаркет, в който всичко се купува и продава. Запълненото с комерсиални реклами медийно време и уличното пространство с натрапчиви бил-бордове сугестират поведенчески модел на самозадоволяващо се в своето отчуждение щастие на прекомерната консумация. Притиснат от колективната психоза, обикновеният човек се бори с темпа на времето, за да оцелее или да се доближи, според възможностите си, до предметния стандарт на малката група хора, която с начина си на живот покрива изградената колективна представа за щастие. Универсалната цел на времето, в което живеем, е придобиване на богатство, власт, известност и консумирането на произтичащите от това удоволствия на “Егото”. Противно на подобна ценностна представа, в древното учение Йога прекомерното богатство и бедността се разглеждат като две крайности, които влошават качеството на живота поради това, че и в двата случая, по различен начин, “Егото” обвързва Духа и ограничава свободата му. В него се приема, че неудържимият стремеж към богатство и власт се дължи на невежество, произтичащо от страдания свързани с бедност в детските години или в минали прераждания. Според Йога истинското в човека не са богатствата, а онова извисяване, което се постига с осъзнаването на Духа и Разума. Само непритъпената от излишества чувствителност на душата и свободата на Духа могат да осигурят на човека онези дълбоки и пълни чувства, изживявания и удоволствия, които да го направят щастлив. В сравнение с това преситената от прекомерност душа е вечно незадоволена. Оформянето на идеите и практиките на Йога обхваща обширен период от време, започнал с Веда преди около пет хиляди години и продължаващ и до днес. Техните основни прототипи се съдържат, като твърдения и коментари, във Веда (Weda), Упанишадите (Opanishad), Тантрите (Tantra), Пураните (Purana), Итихазите (Itihasa) и Даршаните (Darshana). Произведението “Йога сутри” на мъдреца Патанджали (ІІ в.пр.н.е.) е първата и досега най-авторитетната систематизация на Йога. В него като философска основа е използувано древното учение Санкхя. Двете учения се преливат едно в друго, като Йога на Патанджали може да се разглежда като приложен аспект на Санкхя. Както “Йога сутри”, така и Санкхя са възприети като част от ортодоксалната, по отношение на Веда, древно-индийската философска класика, състояща се от следните шест учения (даршани): Ньяя (Nyaya), Вайшешика (Vaiseshika), Санкхя (Sankhya), Йога (Yoga), Мимамса (Mimamsa) и Веданта (Vedanta). Въпреки атеистичния си характер, Санкхя и Йога на Патанджали не оспорват авторитета на Веда, като приемат, че боговете в нейния пантеон са персонификации на реални космически принципи, които могат да се изучават с помощта на наблюдението и логиката. Произведението е написано в стила сутра, представляващ съвкупност от определен брой твърдения. Всяко от тях се състои от утвърдителни по форма, но не свързани в изречения думи. Въпреки пестеливостта, словесната информативност на “Йога сутри” е напълно достатъчна за пълното възстановяване на замисъла на Патанджали. Това обаче не би могло да се осъществи, ако при превод-интерпретацията не се следва стриктно философската система Санкхя, на която той е бил последовател. Основната цел, която си поставяме с този труд, е предлагането на една нова интерпретация на “Йога сутри”, съобразена с начина на мислене на съвременния читател и с европейските духовни ценности. Както вече споменахме, Санкхя и Йога на Патанджали са атеистични учения, но въпреки това в преобладаващото си мнозинство, както ранните, така и съвременните авторски превод-интерпретации на “Йога сутри” не са свободни от влиянието на доминиращото през последните две хиляди години в Индия индуистко мирозрение. Като последица от това, следвайки собствените си възгледи, много от интерпретаторите на Патаджали, внасят теистична гледна точка, а с това и вътрешен конфликт между безграничната мощ на божеството (божествата) и представата за безусловната и абсолютна свобода, достижима, във финалната фаза от развитието на йогина. При теистично мирозрение, тази свобода е условна, защото в йерархичната подредба на значимостите тя не може да бъде на първо място. От друга страна, съгласно “Йога сутри” достигналия до пълно освобождение йогин се превръща в Пуруша-Брахман, в чист дух напълно освободен от дуалности и теистични атрибути. Това привнесено теистично влияние е деформирало и образа на Ишвара в сутри І.23-26. В много от авторските интерпретации не се отчита и залегналия като принцип в Санкхя изоморфизъм между човека и космоса, което води до разглеждане в сутри ІІІ.27-29,42-45,55 само на външния слой, отнасящ се за космоса и до пренебрегване на движението на фините енергии в тялото на йогина. От съществено значение е и това дали итерпретаторът има само философски интерес към Йога или е съпричастен към себеусещането и мирозрението на Йога, като един практикуващ йогин. В коментарите към настоящата авторска интерпретация на “Йога сутри” не се споделя идеята, че в същностно отношение Йога, като уникално явление, няма аналози в европейската ни култура и история. Напротив, в книгата са посочени много примери за сходство между философски идеи и представи, с такива от античното философско наследство и християнската теология. Както интерпретацията на самите сутри, така и коментарите в настоящия ни труд са стриктно съобразени с философските представи на Санкхя. При компилацията на текста във форма на изречения, ние сме се старали да отделяме с прави скоби добавените от нас изрази. Това обаче, не винаги се оказва възможно поради широката понятийна множественост на някои санскритски понятия. Много често изобилието от книги на книжния пазар създава в публиката погрешна представа за същността на Йога. Наскоро видяхме книги с подобни заглавия: “Как да отслабнем с Йога”, “Йога с десет минути на ден” и една друга “Как с Йога да износим здраво дете”. Ние няма да ги коментираме. Намеренията на техните автори, в търсене на приложни ефекти, очевидно излизат извън същността на самото учение. Настоящата книга се различава, както по цел, така и по дух от споменатите издания. Системата Йога не е укрепителна гимнастика за тялото или ума, не е и способ за придобиване на свръхестествени възможности, нито терапия за лекуване на болести. Целта й е разкрепостяването на човешкия дух от ограниченията, свързани с проблемите на съществуването. Практиката показва, че тя наистина оказва профилактичен здравословен ефект, но това не е нито нейната същност, нито нейната цел. Целта на Йога е изразена в последната сутра от произведението на Патанджали (ІV.34): “Крайният резултат в развитието на йогина е пълното му освобождение...”.

Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици). Някои бяха малко по-шумни и неконцентрирани в момента и тя реши да ме привика при директорката. И накрая аз излязох виновен, понеже съм по-мек и не мога да им крещя и да ги стресирам. Имаше два варианта, или да им се карам, или аз да поема към себе си удара, но да остана добър към тях. Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив. Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема.

Не искам да бягам от тях, защото чрез бягство няма да си отидат. Те могат да си отидат чрез разбиране и осъзнаване на ситуацията, която ги е породила. Това се опитвам да направя сега. Чрез наблюдение и осъзнаване на мотивите и целия механизъм на системата ми. Но се оказва, че не е лесно. Да може би подсъзнателно се опитвам да избягам, макар че съзнателно знам какво е най-добро в момента. Накратко чувствата изваждат лекичко от контрол. А от друга страна какво ли контролираме? Май нищо. Ние не можем да контролираме дори собствените си мисли и чувства Прозрение. Идват и си отиват неканени и неизпратени.

Какво красиво има в това да ти е криво? Имам чувството че всички се стремим да се променим към по-добро и да придобием някакви умения, но се оказва че тъпчем на същото място и отново и отново се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Винаги реагираме в съгласие със своята собствена природа, особености, характер...Като програмирани. Това не е свобода. Свобода е да излезеш от рамките на своя емоционален модел. Но май не се получава. Това е нещо не толкова сериозно, и въпреки това остава в мен, това чувство ще си отиде след 2-3 дни или даже по-малко, но не и още сега, което означава че в момента не съм в сега-то, в настоящия момент, а все едно ми е вързан камък за шията, който ми създава чувство на тежест и ме дърпа надолу, кара ме да се чувствам свит и малък.

Да убеден съм и нямам предвид ампутиране на чувствата. Не казах това е бяло, а това черно и не ги конфронтирах. Казах, че трябва да има баланс между двете неща. Може би беше добре да подчертаеш и това мое съждение: ...и тогава нямаше да има нужда от подобен твой въпрос. Началото на постигна ми е продиктувано от конкретна ситуация в живота ми, дори в момента. Случи се случка и в момента чувствата ми носят страдание. Ето за евентуален контрол в такива ситуации говорех. В момента бих искал да съм центриран и да си кажа "какво от това". Но не мога, защото чувствата са ме взели в плен. Това е. Съжалявам ако не съм се изразил правилно в предния постинг.

Чувствата са хубаво нещо, но ни правят уязвими. Следвайки своите чувства в живота на човек няма стабилност. Тогава става така: "Днес няма да работя, защото не ми се работи, или днес няма да медитирам, не съм на кеф и т.н., когато ми се прави нещо тогава ще го правя, сега не...". Чувствата ни са много променливи, под тяхно влияние допускаме всички грешки в живота си. В един спокоен ум без емоции всеки човек би постъпвал винаги правилно. Единствените грешки, които правим идват когато чувствата вземат връх. Разбира се красиво е да си чувствителен, можеш да уловиш много красиви неща от живота със своята чувствителност. Няма спор в това. Но чувствителността води и до по-голяма уязвимост. Чувствата могат да те отклонят от пътя ти, да загубиш посоката на движение. Затова най-хубаво би било да можем да основаваме своя живот на убеждението, истината, а не толкова на чувствата. Защото чувствата са непостоянни, а посоката на движение в живота трябва да се запазва и следва без големи колебания и отклонения. Всъщност необходим е баланс между чувства и твърдост. Чувствата са безспорно необходими и в светския и в духовния живот. За себе си смятам, че съм твърде много чувствителен и оттам уязвим. Харесвам своята чувствителност, но знам и колко удари съм понесъл заради нея отвън. За мен е проблем да намеря златната среда.

Абсолютно едно към едно същото казва и моя духовен учител.

Какво пречи да имаме взаимоотношения? Нали сме тук, в света, всеки ден се срещаме с хора, с приятели, или на работа...имаме човешки взаимоотношения. Тази година когато бях на Рила, бяхме заедно с две приятелки, спахме в обща стая, и имахме човешки взаимоотношения-четохме си книжки, дискутирахме знания, лични опитности, заедно играхме паневритмия, заедно посрещахме слънцето на молитвения хълм, посмяхме се заедно, без нищо сексуално да има в цялата работа. Ха, дори се поскарахме по едно време, после се сдобрихме. Това не са ли човешки взаимоотношения?

Никола Дамянов Точно така се получава. Защото човек веднъж вкусил, по спомена за това прживяване се опитва да получи още и още, да отиде още и още по-навътре в това с едничката цел да получи миг наслаждение, да връща и преживява отново и отново този миг. Конфликтът идва от факта, че способностите на сетивата ни да се наслаждават независимо от какво: секс, красиви гледки, вкусна храна и т.н. СА ОГРАНИЧЕНИ, те имат граници, а желанието на нашият ум за удоволствие е безгранично и ненаситно. Нали е така? Апетитът ни към някое хубаво ястие е ненаситен до момента, в който нашият организъм не каже "стоп!", докато не ни стане тежко на стомаха от преяждане, едва тогава спираме когато е доста късно. Споделям мнението, че сексът е даден само за размножаване. Както и при животните. При тях има наложена забрана в повечето периоди от природата. Докато при човекът няма такава забрана, Бог му е оставил свободата в останалото време да работи с нея на по-високо ниво, на творческо ниво. В моментите, когато човек е зает с работа, с творчество, или с бизнес, у него не възникват мисли за секс. Но когато няма какво да прави, енергията не се оползотворява и тогава се надига желание. Всичко, към което е фокусиран нашият ум идва в живота ни. Мислейки за похот, похотта се увеличава все повече и си обсебен. Мислейки за знанието, в живота засиява знание и чистота. Добър пример! От много места съм чувал, че навлизайки по-дълбоко в медитация, повече не желаеш да се връщаш към секса, осъзнавайки че си се докоснал до нещо несравнимо по-силно и красиво, отколкото е бил сексът. Не говоря от личен опит в случая за съжаление

Няма начин да закусвам в 7-8 сутринта, защото тогава са ми практиките. А те се правят на гладно. Закусвам обикновено към 10 сутринта, главно мюсли с кисело мляко. Без закуска не мога. Стомахът започва да ми стърже и дава неприятно усещане.