Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Максим

Участници
  • Общо Съдържание

    1767
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Всичко добавено от Максим

  1. Направих всичко възможно, за да му оставя повече от 2, но той сам си отряза пътя за това. Трябваше да каже поне едно нещо от целия материал до момента, по негов избор, вместо това отвърна троснато "не ме интересува географията". С което ме задължи да му оставя 2. Подхождам индивидуално. Едно момиче устно нищо не казва, но усещам че се притеснява, изпитвам го писмено и тогава знае. Друго пък също иска писмено, първия път ми даде пълен отговор, дори толкова пълен, че се усъмних в преписване. Втория път настоях да го изпитам устно, то не пожела да говори. Усъмних се, че понеже преписва, затова иска писмено, а не че се притеснява. Вчера склоних да пише, и го хванах да преписва. Взех му тетрадката и логично след това нищо свястно не беше написало. Нямаше как, развалих му шестицата, оставих му 5 за срока. Така че всичко се усеща от един учител. Но да оставим тази тема. Далеч по-приятен повод ни събра в последните дни. Това беше участието в курс Изкуството на живота в Шумен. Двамата учители, които водиха курса се справиха отлично. Имахме щастието да ни гостува индийски учител Бавеш Толани, заедно с нашия местен учител Пламен. Курсът приключи вчера, впрочем, той една сега започва Прилагането на това ценно знание в живота. Много хубава и силна голяма група се събра, 27 човека. Много се радвам, че Латина дойде и сигурно ще разкаже своите впечатления на страниците на форума, ако чувства вдъхновение Тръгнахме на това пътешествие на 24 януари, минавайки през упражнения, дишане, крия, древна мъдрост за живота, интерактивни процеси, тренинги...и накрая засия любовта, всеки се беше разтворил в сърцето си, усмивките не слизаха от лицата, размяната на подаръци и прегръдките в края на курса бяха естествен резултат. Аз бях там заради другите, най-голямата наслада е да видиш как хората се променят с течение на курса, как засияват лицата им. Колко малко ни трябва, за да сме удовлетворени и щастливи. Впрочем албумът със снимки би показал поне малко от атмосферата, която беше: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=214686
  2. Диди, напротив Участвал съм в курс по пчеларство, и преподавателката, която е пчеларка каза че е от листните въшки. Дали пък не ни е излъгала Ти как смяташ?
  3. Бяса, ако искаш да се конфронтираш с мен, или да търсиш слабости, винаги можеш да намериш такива. Нали не се опитваш да ме обвиниш в нещо??? Тук говорим за съвсем други неща. Въпросният ученик ме е заплашвал с физическа саморазправа. Той е от тези неуправляемите за които Ла Горда спомена и ме разбра много точно. Ако исках да му отмъщавам винаги можех да го сторя по време на срока, но на поста учител никога не бих направил така. Мен никой не ме е обиждал така, както си позволява той в час. Знае какви оценки има, няма учебник, и не положи никакви усилия да научи нещо, аз им давам конспектирано най-важните неща. Нека се научи какво е справедливост, не знаеш получаваш 2. И още нещо, не напускам училище, реших да остана и оттук нататък точно заради любовта си към учениците.
  4. Днес оформях срочни оценки. Трима ученика висяха с отворена двойка и по закон нямам право да им оставя различно от 2 за срока. Изпитах ги, двама от тях ми отговориха нещо вярно и получиха 3 за срока. Третият не отговори на мой въпрос по материала, след това го попитах да ми каже нещо, което знае от целия материал. Той отвърна "знам само че вашата география изобщо не ме интересува". Оставих му 2 за срока. Ето какво е глупостта и безотговорността. При най-голямо желание да му помогна, той сам си подписа присъдата за срока. Какво да се прави-пубертетна рискова възраст. Втория срок ще имат само 1 час седмично и няма да се пишат срочни, така че тази двойка го праща на поправителен ако не изкара отличен 6 в текущия сбор оценки от втория срок. На инат не каза нищо днес. Цял срок им беше забавно, сега играчката стана плачка, забавно ми стана на мен.
  5. Този дядо съм го виждал като съм ходил на Мадара. Още от 2002 г. го знам.
  6. Няма да си сама. Аз също ще започна на 30-ти януари поради факта, че тогава ми е най-свободният прозорец, преди това не мога.
  7. Когато бяхме малки на братовчед ми редовно му течеше кръв от носа, особено в горещо време, лягаше на някоя пейка или на леглото и му минаваше. Няма страшно. Когато съм настинал и имам хрема, понякога ми протича по малко кръв и на мен. От капилярите е.
  8. Май идва време да се размърдам и да посетя този магазин преди житния режим, за който дори още не съм решил кога да започна. Много пъти съм пазарувал от него, но от доста време не съм ходил, че ми идва малко далечко. Какво излиза ставаме вече 4 човека от Шумен в този форум...а може и да има още някои инкогнито...
  9. Моите племенници почти бяха отказали месото, но сестра ми разбра, че съм им пълнил главите с приказки, че месото не е полезно, защото те отказвали и при нея да ядат месо и казали, че аз съм причината. Та тя ми забрани да ги възпитавам във вегетарианство и май вече ги научи да ядат месо Моментът вече е изпуснат поради родителска намеса.
  10. Като си спомня каква мъка беше за мен обядът в детската градина. Само като наближеше времето и като подушех супата-топчета, кюфтетата с бял сос и ми ставаше лошо Най-голямото мъчение за мен в детската градина беше това. Истински кошмар. Не ям, стискам зъби, другарките се опитват да ми тъпчат в устата, аз я стискам, плюя. Те се оплакват на родителите ми, мислят че не съм научен да се храня сам. Нашите се кълнат "той яде сам в къщи", просто заради месото с ужас стисках зъби. А те ме насилваха в градината, докато вкъщи номерът често минаваше
  11. Безпристрастието е нещо истинско. Защото в него няма променливи мисли, настроения, емоции, породени от външни обекти. В него няма радост и няма страдание. Радостта е нетрайна, не можем да сме радостни непрекъснато. Страданието е нетрайно, не можем винаги да страдаме. Това са двата полюса, а безпристрастието е златният център между двете. Онзи център, който не се променя. Ето защо то е истина, защото е неизменно и в резултат ти подарява блаженството. Мир, свобода от мнения, оценки и привързаности, свобода от емоции и чувства. Когато имаш тази свобода ти виждаш нещата такива, каквито са и вземаш вярното решение. Това е и основен момент в йога. Йогинът е невъзмутим пред радости и страдания, той е винаги доволен. Не става въпрос за убиване на чувства, не. Чувствата са нещо прекрасно, но осъзнаването в момента на взрив на чувствата носи безпристрастието. И държи надалеч страданието. Дори се казва "Ако успееш да не изгубиш себе си по време на връхната точка на която и да е емоция, ти вече си прекосил океана на страданията". Да не изгубиш себе си в емоции го разбирам като осъзнаване на вечния наблюдател в теб и че ти си този вечно блажен наблюдател, който не може да бъде опетнен от никакви събития. В смисълът на медитацията пък е най-добре да успееш да изгубиш себе си, т. е. да се слееш с всемира. Така че един и същ израз "да не изгубиш себе си" в единия случай, минава в "да изгубиш себе си" в другия случай.
  12. Шри Шри Рави Шанкар из коментарите му върху Йога сутра №8 "Трите вида тапас и петте вида агни". 1-2 януари 1995 г. Уегис, Швейцария
  13. Просто зададох въпрос А относно изборът на децата, бих казал, че по мои наблюдения върху двамата ми племенници, малките деца спонтанно отказват месото докато са малки. Често се случваше да се храним заедно, аз вегетарианско, на тях им е сипано месо. Те го отказват и искат вегетарианско. Добре да кажем, че като видят нещо друго искат него, това е нормално за децата. Но когато не се храня едновременно с тях, ако имат таратор и кюфте със зеле за гарнитура, искат само таратора и зелевата салата, отказват кюфтето. Много пъти се случваше спонтанно да не желаят да консумират точно месната част от ястието. Стигнах до извода, че сякаш е наша природа да не ядем месо. Но ако родителите ни са били достатъчно упорити да ни втълпят, че яденето на месо е необходимост, сме привикнали за цял живот и мислим, че не можем без него...е не всички. Всяка потребност, навик, може да се преодолее. Например аз много обичах да пия кока-кола. Но след като разбрах, че веднъж поставено бръснарско ножче се разтваря в нея за 1 седмица отказах повече да я пия. Ей така от раз, никога повече не близнах, минаха вече 6 години, откакто скъсах с нещо, без което мислех че не мога и не ми тежи и не ме изкушава вече.
  14. Момент, от мненията до момента оставам с впечатление, че отказът от месо се свързва със здравословни причини и се намесва рибата като безвредна и дори полезна...но тя е живо същество. Не е ли по-важен етичният мотив на ненасилие спрямо каквото и да е живо същество при вземането на решение за вегетариански начин на живот, в сравнение със здравословния?
×
×
  • Добави...