Максим

Благодаря Атлантида! Поне двама ясновидци, и един астролог изследвал наталната ми карта, смятат същото-всички говорят, че ще имам много голяма кариера, големи професионални успехи. А в този момент абсолютно никаква перспектива в тази насока няма. Дано да е така Пради 3 години една астроложка сподели, че когато стана на 33 г. ще бъда затрупан от работа. Това обаче не е факт засега, абсолютно съм свободен.

4.03.1975, 10.30 ч., Шумен

Някой може ли да сподели астрологичните си познания относно 33-тата година от живота на човек. Смята се, че тя е ключова. По обясними причини ме вълнува, защото започнаха да следват сътресение след сътресение: провал в духовния път, провал в работата и провал в здравето. Всичко стана през последните 3 дни след като навърших тази възраст. Нито едно от тях пряко не е последствие от мои грешки, просто ми беше стоварено по най-изненадващ начин.

Сигурна ли си, че водата от тази чешма става за пиене? Май съм чувал, че не е добра за пиене.

Да, постигат се в много учения по най-различни начини. Две мнения няма. На мен обаче си ми харесва точно това, не друго. Аз не ходя заради това, и не ходя за да поддържам, а за да надграждам. Има неща, които не можеш да направиш сам ако се изолираш. Мен идейно никой в света досега не е успял да ме смачка и не е това причината да ходя. Много си сладък Николайчо Светна ни за нещо гениално

Добре Това е цялостна система, има по нещо от всички видове: Хатха Йога(асани, пранаями), Карма Йога (служене или сева), Джнана Йога (знание), Бхакти Йога (пеене)... Медитация с мантра. Веднъж седмично в сряда вечер (след малко тръгвам). Ашрам в България няма, ашрами има в Германия, Полша, Канада, Индия, Русия. Целите са много, всеки си има някакъв приоритет. Основните цели са да израстваш в човешките ценности, в безусловната любов, да бъдеш полезен на хората около теб, на човечеството. Не на последно място да се освобождаваш от стреса, напрежението, за да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да бъдеш по-често щастлив и удовлетворен, повече да се усмихваш. Всички тези неща те придвижват напред към Просветлението, към установяването в своето Висше Аз, онова тихо и безбрежно пространство, пълно с любов, което е твоята истинска природа. Идеята на Гуруджи е, че без да е необходима строга аскеза, а чрез отваряне за другите хора, чрез безусловна любов, чрез безкористна служба много по-лесно можеш да надрастнеш ограничените рамки на егото и да се почувстваш проводник на Божественото. А това би те приближило неимоверно много до чувството за единство с другите хора, с природата и с Цялото, с Божественото, до просветлението. Той смята, че това е ключът към истинското щастие, да спреш да мислиш "какво ще стане с мен" и просто да бъдеш на 100% в настоящия момент. В общи линии учението е в съгласие с основните принципи на Йога-сутра на Патанджали, както и с Недуалната философия на Адвайта от Ведите относно Азовото съзнание. То е Пантеистично учение подобно на учението на Беинса Дуно. Всичко е живо, защото в него е Бог. Стъпих на този път, защото знанието прониква много дълбоко и близо до сърцето ми, то е много близко до моя светоглед, идеите на учението са ми много близки също, то провежда образователни програми в различни аспекти: себеусъвършенстване, популяризиране на вегетарианския начин на живот, поставило си е за цел възраждането на човешките ценности и обединението на всички хора на земята в едно общо световно семейство без значение на тяхната раса и религия като организира мащабна благотворителна дейност по света. Има нещо много свежо и позитивно в това учение, което винаги ме е привличало. В същото време това е много опростено учение и е достъпно и за хора, които нямат никакво предварително ниво. Езикът на любовта е познат на всяка душа. На мен ми даде много, като започнем от физическия аспект с помощта на разнообразни техники и дишания се чувствам по-здрав и имам повече енергия, минем през менталния чрез знанието относно природата на нашия ум и емоции, което получаваме, и стигнем до духовния аспект-въпреки че учението не е привързано към някаква религия от само себе си в мен се засилваше убеждението в наличието на някаква Сила, увереността ми в себе си, в порядъка в природата и в наличието на някаква Висша сила се появи спонтанно и се засили. В това учение аз разбрах, че духовността е нещо, което носим със себе си и не е задължително да е привързано или облечено в някаква религия. Няма такава практика да се дава десятък. Чрез такси, провеждат се курсове, за участието в които се плаща. Всеки курс има цена, като на някои от курсовете при повторно посещение не се плаща, а може да се остави само дарение по лична преценка. От получените средства от курса, част от парите отиват за покриване на разходи на учител-пътни и нощувки, както и наем на зала и разходи за рекламни материали. Друга част остава за благотворителна дейност в града, в който е проведен курса, а трета част се изпраща в центровете в чужбина, където се разпределя за други благотворителни акции по света. Фондацията има много доброволци, които са готови да се притекат на помощ в кризисни райони на планетата (Ирак, Косово, Африка...) Например след цунамито в Източна Азия през 2004 г. фондацията отдели няколко милиона долара финансова помощ за пострадалите, освен това изпрати палатки и други неща от първа необходимост. През 2005 г. след големите наводнения фондацията отпусна средства за пострадалите чиито къщи бяха разрушени в община Смядово (Шуменска област). на журналистически въпрос към Гуруджи относно плановете на фондацията, той отговаря: "Нямаме някакви специални планове, правим това от което светът има нужда във всеки следващ момент".

Нещо подобно като на азбуки ми се случи в Белград през 2004 г. Пътувах за Загреб с влак с прекачване в Белград. По разписание двата влака имаха пауза 20 минути, но моят влак закъсня, съответно другият не го изчака. Моят тъкмо пристига на гарата в Белград, слизам и виждам, че другия за Загреб вече бавно бавно се отдалечава по съседния коловоз Почувствах се ужасно безпомощно, друг влак за деня нямаше, а имах и уговорка да ме чакат и посрещнат за този влак на гарата в Загреб. Като го изпускам кого ще стрещна там, къде ще нощувам тук, там нямам адрес, нито телефон, абсолютно нищо. Бях сам. Един сърбин таксиметров шофьор веднага ми предложи да ме закара с таксито до границата, където ще пресрещнем влака и ще го хвана оттам. Знаех, че жив ще ме одере, но нямах никакъв друг избор и приех. А имах само 70 евро в себе си плюс ЖП билет за връщане за след няколко дни. Нямах никаква представа колко пари смята да ми вземе. Както и да е отпрашихме по магистралата, но като географ много добре знам, че границата е доста далеч, поне 90-100 км, и че за това разстояние няма да мога да платя. Обясних му това дори с риск да ме свали насред пътя. Оказа се човек, спря брояча и вместо до границата както беше решил, сви към най-близката гара (май вече бяхме минали към 50 км.). Оказа се, че чаках цял половин час преди въпросния влак да пристигне. Искал е да ме измами, като ме завлече чак на границата, за да ми вземе повече пари, а е можело от по-близо да хвана влака. Платих му там колкото се споразумяхме. Все пак не стигнахме чак до границата. Важното е, че хванах влака въпреки че ми излезе солено в цената. На гарата в Загреб ме посрещнаха както беше уговорката и всичко беше наред.

Е, това е вече невероятно! По празниците два пъти се въртя баница по гостита и двата пъти ми се падна парата. От коледната пита също ми се падна парата. Сега въртя тази баница от този сайт са пръв път и отново ми се падна парата! Имам всичко друго, само пари нямам. Досега от 4 източника с баници или пити 100% ми се падна само пара и нищо друго. Значи трябва да започне златен дъжд.

Проблемът е да намерим под ръка течаща река винаги, когато имаме нужда. Трудна работа

Просто упражнение от типа на медитация за освобождаване от негативни емиции и напрежения:

Да си спомним за Петя Дубарова (25.04.1962 - 04.12.1979) Линк с поезията на Петя Дубарова: http://www.liternet.bg/library/bl/d/pdub.htm Откъс от филма "Трампа" в който участва самата Петя Дубарова. Филмът е заснет през 1978 г. когато е била на 16 години. И е много злабодневен за онова време. Вижте го сами, откъсът е 3 минути. Сякаш е направен специално за нея, а никой не е подозирал трагедията, която ще се случи само 1 година по-късно. http://www.vbox7.com/play:7ac3a1bc

Погледнах към заострените хребети, там слънцето се спускаше лениво. Седнал на върха, забравих себе си, потопих се във усещане красиво. А тъй дълбока беше тишината, сиви облаци, замръзнали в небето. И сякаш диря огнена в душата изгаряше. И стигна до сърцето. Лъчи угасващи във полумрака, отблясъци червени във скалите. Живеех в залеза, тъй дълго чакан, и сякаш нямаха насищане очите. За миг уподобих се на тревата, оставих се на вятъра прохладен. Усетих пулса нежен на водата, разбрах, че досега живял съм жаден. Настана мрак, изгря луната, звездите ярки светеха над мен. На свой език си шепнеше гората в очакване на утрешния ден. Йордан Илиев източник сайт "Откровения" http://otkrovenia.com/main.php?action=show...&value=stih

Един нетрадиционен поздрав за всички, които обичат Русия, руският език и руската детска песен: Большой Детский Хор СССР - "Вместе весело шагать" -1978 г. http://www.vbox7.com/play:5470970f Большой Детский Хор СССР - "Крылатые Качели" - 1980 г. http://www.vbox7.com/play:1521b89d Тази песнички ме връщат в ранното детство, когато ни учиха в детската градина, в предучилищна и в началното училище да пеем тези песнички (пак бяха същите години 1978-1983). Толкова безметежно, толкова вдъхновяващо, толкова силно, толкова единно! Вълшебно

Живият форум на шуменци се състоя по пълна програма. В снежната приказна вечер, със сипещ се и трупащ бял сняг дойдоха всички набелязани Отсъстващи няма. Че дори и нови бъдещи участници във форума ни удостоиха с присъствието си. Снимка от събитието, отляво надясно: the white knight, Латина, моя милост, Петина, нейната сестра и нейната дъщеря. http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5135338

Вярно. Това е отговорът. И още една малка добавка-никой не прави грешките нарочно, никой не иска да сгреши, но понякога се случва. Никой не е виновен.

Предлагам тази вечер преди лягане насаме да поразсъждаваме върху следния афоризъм: "Не виждай намерения в грешките на другите". Давам ви домашно. Утре ще видим кой до какви проблясъци е достигнал, става ли?

Индиецът Бавеш Толани. Същият, който вече ни гостува през януари за друг курс. Визата му изтича в началото на март, така че още съвсем малко ще е тук и се връща в Индия. снимка с Бавеш: http://www.tsarevets.com/img/yoga/sec_11/1.jpg Той е компютърен инженер по професия, но от 9 години е свързан с организацията, а от 2001-ва година провежда курсовете “Изкуството на живота” по цял свят. “Това е много древно знание, но методът е доста модерен за този век, в който живеем; това е много красиво и същевременно много могъщо знание”, така започна разказа си за това как е избрал да се отдаде изцяло на това да помага на хората да са щастливи Бавеш Толани. “Ние сме научили много неща от съвремието, но не сме се научили да контролираме ума си. Всеки ни казва да се усмихваме, да бъдем лъчезарни, приветливи, но никой не ни е казал как”, продължи Толани. Оказва се, че дишането е в основата на всичко. "Когато умът е спокоен, ние действаме разумно”, обясни Бавеш и допълни, че този курс увеличава твоето възприятие, твоето усещане за живота. “Това, което ме прави щастлив е да мога да направя друг човек щастлив. Искам да виждам радостта и спокойствието в очите на хората. Искам те да се чувстват наистина щастливи”, с усмивка сподели Бавеш. На въпрос какво е да си самотен, учителят от “Изкуството на живота” отговори недвусмислено: “Да си самотен, значи да мислиш за себе си. Ако дори половин час от времето си ти прекараш в мисли за това какво ще се случи с теб, с парите ти, със семейството ти… то тогава ти си самотен. И си нещастен”. Бавеш Толани е радетел на доброто. Духовната храна за него е да вижда хората щастливи. Затова и решава да изостави професията си на компютърен специалист, от която е печелил доста добре и да се отдаде изцяло на служба на хората чрез Международната организация “Изкуството на живота”. След като посещава преди години техен курс, той решава да бъде един от учителите, да пътува по света и да накара все повече хора буквално да се преродят, преоткривайки хубавите страни на живота.

Днес се събрахме в 13 ч. у един приятел от групата по йога и цял следобед изрязвахме и лепихме брошурки за предстоящия курс "Шри Шри йога", на фона на приятна музика с леко източно-релаксиращи мотиви. После направихме къса Крия от касетка за релакс и медитация след добре и усърдно свършената работа. След това заслужено пийнахме по един чай и хапнахме сушени плодове и орехи. Вече се беше спуснал мракът, когато тръгнахме из града да пускаме по пощенските кутии готовите вече брошурки. Направихме едно добро дело, изпратихме благата вест до всички хора ненатрапчиво, може да има хора чиято душа копнее да опита съкровищата на йога.

И това го имам! Възнася те до рая. Сега признаваш ли, че имам хубав вкус?

Мерси Приятел! Това вече е друго нещо! Имам го на диск и често си го слушам.

Silviya Да! Нещо подобно казва и Шри Шри Рави Шанкар:

Имам ВВТ. Говорих за Тревъл Ченъл, става дума за друг филм по друга ТВ...

Бях на Рила когато снимаха този филм. Камерите им бяха вътре в кръга по време на Паневритмия. Нямам този канал и няма да мога да видя филма

Аз и Латина се познаваме. Поне двама ще се намерим, вие му мислете как ще ни разпознаете.

Ще го полеем...обаче с чай и сок.