Максим

Любими, докосващи. Песня из фильма Ирония судьбы- "Я спросил у ясеня" http://www.youtube.com/watch?v=f1uDxhY2pdY Пламя - "Не повторяется такое никогда" Пламя - "Снег кружится" http://www.youtube.com/watch?v=rrTffnveJgA

Мерси, обаче аз не вярвам твърде в ангели. Търся връзка без посредници.

То е очевидно защо, не го правят от хубаво. Ако тук им беше хубаво нямаше да го направят. Според мен по-важния въпрос е помага ли им това, изход ли е или напротив?

И се оказва, че като се самоубиеш не избягваш никъде, а напротив влошаваш още повече ситуацията около себе си. Моят индийски учител казва, че самоубийството е най-голямата глупост и че е все едно да свалиш дрехата си когато ти е студено-няма да ти стане по-топло, а напротив ще ти стане още по-студено. Но съзнавам колко е тежко на страдащи физически хора, за да прибегнат до това нещо като спосение от мъчителни болки и страдания. Тежко е дори като си го помисля.

Ще ти отговоря директно, с география и климатология. Това е моето нещо. Знаел съм го винаги и съм го преследвал, станах доктор точно по същото, но се оказа че точно такива специалисти в България никому не са нужни. Методично следвах сърцето и стигнах до титла пред името, обаче не мога да печеля от него под никаква форма. Това не е атрактивно, от него не могат да се печелят пари и затова е запратено в девета глуха. При други условия щях да съм перфектно реализиран преподавател в университет или научен работник-климатолог в научен институт. Само че в България сега има 12% съкращения в научните институти, а в университетите има също стагнация и не можеш по нормалните законни начини да заемеш такова място. Оказва се, че тези 8 години учене 5 висше(по старата 5-годишна система бях) + 3 години докторантура отиват по дяволите и де факто съм неквалифициран за каквато и друга работа да кандидатствам. Жалко. Заложник на тъжната реалност в България.

Всичко това е вярно. Да не забравяме, че съм зодия риба, а тази зодия е ужасно непрактична, нас ни интересува всичко друго само не и земното, практичното. Винаги съм се водил от копнежа на сърцето във всичко което правя и никога не съм търсил сметката. Презирал съм парите. Абсолютно никаква практичност няма в мен. Ходил съм по планини, ашрами, помагал съм за благотворителни дейности и никога не съм се сещал "а какво ще получа аз, трябва да спечеля и аз пари, да имам кола, хубави дрехи...". И затова ги нямам, защото не съм ги искал. Настоящето е логичен резултат от миналото ми. Всичко е на място. Когато почнах работа на морето ей така да видим как ще се вградя, те ми казаха "ти си особен, добър човек си, но си различен, особен" вече имах клеймо че съм особен и автоматично съм извън групата само защото не поддържам празни приказки, не се събирам на чаша алкохол и цигара с останалите.

Е добре тогава АББА са гениални и също много ги харесвам. Мога да градирам моите 10 фаворити сред техните песни по следния начин: 1. Chiquitita 2. Happy New Year 3. Head Over Heels 4. Thank You For The Music 5. When I Kissed the Teacher 6. Super Trouper 7. Bang a Boomerang 8. Mamma Mia 9. I Do I Do I Do I Do 10. Does You Mother Now

Какво да кажа, когато за работа оператор на компютърен клуб при 12 часова заетост на ден и 60 часа седмично(което е над допустимото по кодекс!) заплатата е просто 200 лв. При това осигуровки на 4 часа, работиш 12 часа а те осигуряват на 4...Или куриер на 6 часа 165 лв. заплата с перспектива на 8 ч. за 220 лв...колко щедро... И това се случва в България в 21 век в Европейския съюз през 2008 г., подигравка с човешкото достойнство! Искам да работя, ръцете вече искат да бъдат заети, но няма достойна работа за мен. Скъсах се да ходя по екскурзии и събори, та дори и веднъж в чужбина докато се шляя без работа за да не ми е скучно Ако ще работя каквото и да е поне да знам защо, да изкарам пари колкото и грубо да звучи, Испания бране на маслини и мандарини за 40 евро надник на ден и спане в палатка като скитник е май по-добре, отколкото тук да си давам времето от по 12 часа труд за 200 лв на месец. Вече загубих надежда за добра перспектива, и може да съм поредния изтекъл кадър от страната...

Не смятам, че във форум като този е удачно да има такава тема, при положение че не се допускат теми за други духовни учения, а тук въобще не говорим за каквато и да било духовност...

Не само през последните месеци Аз съм ходил с шуменската група там още през 2005 г., домакините тогава казаха, че на нас разчитат, понеже никой друг от другите градове не се отзовава, освен още от Габрово. Като има ходене на Рила или на Мадара всички се отзовават, а когато трябва да се работи - всички се спотайват като мишки... Учителят казва: "Бъди пръв в труда и последен на трапезата".

Помагал съм с труд за Братската къща в Арбанаси, когато се строеше навеса и портата, и пак мога да го правя. Група от Шумен редовно ходи през уикендите и помага.

Как?

Братската група от Шумен осъществи великолепно пътуване-екскурзия през почивните празнични дни около 22 септември 2008 г. Една от целите на пътуването беше посещение на Перперикон. Предлагам ви един разказ за нашето чудесно пътуване. Тръгнахме голяма задружна група от Шумен в 6 ч. сутринта в съботния 21 септември с цял автобус, и отделно една кола, понеже в автобуса нямаше място за всички братя и сестри. Преди 8 ч. бяхме вече на Петолъчката за малка почивка с по чаша чай и закуска. Времето ни се усмихна и въпреки прогнозите за дъжд се радвахме на слънчево и не особено хладно време. Към 11 ч. пристигнахме в Хасково, където спряхме и разгледахме централната част на града. Голямо впечатление ни направи красивата статуя на Божията майка, която се извисява величествено над града. Самият град също ни хареса-добре уреден, чист и благоустроен, с прекрасни цветни градинки, с хармонични нови сгради. Казахме довиждане на красивият Хасково и продължихме по нашия маршрут-следващата цел беше свещеният древен град Перперикон. Бяхме впечатлени от видяното и от разказа на екскурзовода. Тук останахме повече от 2 часа. Но следващите чудни кътчета ни очакваха и трябваше да продължим нататък. В ранния следобяд преминаваме през град Кърджали, също добре уреден град, след Момчилград завиваме на изток погазвайки меките Родопски склонове, автобусът плавно ни изкачва по завоите все по-нагоре и по-нагоре. Пристигаме край село Татул, за да посетим още едно древно светилище, където се смята, че е могилата на тракийския певец и мистик Орфей. Тук направихме кратък молитвен наряд, пяха се и песни, някои медитираха. Природата тук е чудно красива-от всички посоки се ширнали китните Източни Родопи, като развълнувано море. Безбрежна красота! Отпътувахме към следващата ни цел-Чотрова къща щеше да ни приюти в предстоящата нощ. Привечер на свечеряване след нелек тричасов път през Родопите ние пристигнахме благополучно, уморени, но щастливи от насъбраните впечатления. Настанихме се по стаите, а гостоприемните домакини ни сервираха вегетарианско ястие, около трапезата беше приятно. Фактически ние запълнихме цялата къща, бяхме 23 човека шуменска група, други посетители в къщата нямаше. Домакините тактично бяха инструктирани да не ни сервират месо и алкохол. На следващата сутрин станахме рано, и още по тъмно се отправихме към Белинташ за посрещане на слънцето и празничен наряд по повод 22 септември. След 50 минутен преход на разсъмване вече бяхме на мястото-красива живописна скала, където е съществувало древно тракийско светилище на Бог Сабазий на бесите. Надморската височина на Белинташ е 1226 метра и утрото си беше доста студено, но есенното слънце проби облаците и ни се усмихна. Точно на върха осъществихме този наряд, както беше структуриран от Братството за този ден, прочетохме и беседата. Насладихме се на красивата природа и излъчване на мястото и си намерихме недалеч удобна полянка, където изиграхме последната за сезона Паневритмия. След това се отправихме обратно към Чотрова къща, където закусихме, гостоприемните домакини ни поднесоха и безплатно чай за всички. Благодарихме им, стегнахме багажа и се отправихме напред по нашия маршрут. В Пловдив вече ни очакваха домакините от Братската група в града, която посетихме и разгледахме новият им чуден Братски център за работа със словото. Тук също направихме общ наряд. След това посетихме Амфитеатъра в града, който също ни впечатли много, просто не можехме да го пропуснем! Разходката по тесните улички на Старият Пловдив ни върна усещането за отминали времена. Към 15.30 ч. се отправихме към автобуса, защото ни чакаше дълъг 5 часов път обратно към родният Шумен. В 16 ч. вече пътуваме по магистралата в посока Стара Загора, в 18.30 ч. почиваме на Петолъчката, за да се приберем по тъмно точно в 20 ч. у дома, уморени, но много доволни. Така неусетно отминаха два наситени с преживявания и впечатления дни. Просто чудо е как само за 10 дни се направи предложение за едно такова пътуване и как всички се отзоваха с радост, въпреки немалките финансови средства, които трябваше всеки от нас да отдели за това дълго пътуване и за нощувка. Това пътуване за пореден път показа силата на шуменската група, на нейната задружност, сплотеност. Тук никога не е имало делене на групички или интриги. Всички са като едно цяло. Атмосферата в групата е чиста и добра, сериозна. Това е един отличен пример за взаимоотношения. Благодаря на всички, които бяха съпричастни и с които бяхме заедно в това незабравимо приключение. Албум със снимки от пътуването: http://www.yogimax.snimka.bg/album.php?album_id=288685 Видео от посещението ни в: Перперикон: и Белинташ:

Сударшан крия е отделна техника. При нея ръцете не се движат, те са отпуснати. Дишането, при което имаме вдигане и сваляне на ръцете си се нарича точно бхастрика. То се прави преди Сударшан крия, но е отделно от нея.

Нещичко за дишането от йога-школата Изкуството да живееш, в която имам опит. Научни изследвания: http://www.artofliving.bg/partone/science.shtml

Това много ми хареса! От гледна точна на майката при мен беше абсолютно същото, но уви липсваше същия елемент при бащата.

По и-мейл получих следната програма за семинар, нощувките са по 10-14 лв. Може някой да прояви интерес.

Твърде малко са мъжете, които играят паневритмия. И едва ли тя може да бъде заместител. Нещата са различни. Пък и там някои мъже може да ходят, само за да потанцуват с жена Не за да избягат от жена, или защото се плашат от жена. Аз обаче не съм от тях, не ме бройте, предпочитам да играя паневритмия сам. Или по-точно все ми е едно сам ли ще играя, с жена или с мъж в двойка.

Та не разбрах какво лошо има в това, че играем паневритмия и защо трябва да противопоставим едното на другото? Векове наред сме любили хубави жени и докъде ни е довело това? Е, сега пък ни е подарена нова играчка, наречена паневритмия и решаваме да се хванем на нейното хоро, а жените са ни станали нещо безинтересни.

Има достатъчно много хубави типично мъжки начала/качества, които са добри. Пък и щом външно мъжът е направен хубав, то няма как и вътрешно да не прелива от прекрасни качества, които жената няма, тя си има нейни прекрасни, нека позволи и на мъжът да има негови добри.

В друг сайт намерих отговор на запитването: Посочено е името Ивелин Иванов. Хм, това май е Иво от Шумен, но е заминал за Испания преди аз да познавам групата, така че само са ми говорили за него и за това колко е бил отдаден. Похвално! Бележка от администратора: Моля използвайте кирилица!

Никога не съм имал афинитет към чистото християнство, а оттам и към Библията. Стоях настрана от всичко това, не си вземах умишлено тази книжка с метода на Лъчите. Все дърпах само към източните елементи в учението на Беинса Дуно. Но това лято вече се реших да си я взема от Рила, и тя взе че ми допадна. И западната философия имала ценни неща...

Николай защо първо не провериш фактите, и чак след това да говориш, за да не се излагаш? Сарказмът ти е напълно ненужен и неоснователен, понеже си имаше наряд всяка сутрин, и беседа в неделя. А дните бяха изпълнени с по 2 лекции сутрин и 1 следобяд. Лекциите бяха повече, отколкото бяха обявени в програмата. И вечер се получи наряд край огъня, макар не официален. Но така са решили, и бих те попитал - трябва ли да копираме като папагали едно и също нещо от време оно на всички събори? Затова няма млади хора, затова те бягат, затова не им е интересно, защото понякога е стереотипно, а сега когато беше раздвижено и интересно пак излиза, че някой като теб е недоволен. Тук беше обявено като среща-Братска, а не събор или духовна школа. И наистина беше братска среща! Трябва ли сектантски да се ограничим и да кажем "морето не е духовно, не трябва да ходим на плаж, ако не се молим и не четем през цялото време няма да е духовно???". Морето и плажът и те са творение на Бог, и те са природа, нали в крайна сметка е важна връзката с природата? И повярвай ми, посещението на плажа беше абсолютно конструктивно, бяхме в света, но не бяхме от света! В морето се водиха дълбоки философски дискусии, а на плажа под чадъра Братски съвет. Вършеше се и работа. Всеки иска да му е приятно (ти също!), заедно с полезното. Така че нека бъдем искрени и да не се прикриваме зад учения и молитви. Те си имат своето място, но те са рамката, ако рамката заема цялото пространство няма да има място за самата картина, тя би я изяла! Молитвите са просто метод, техника, ти си животът, цялото творение е направено за теб за да му се насладиш, а беседите колкото и да са ценни реално оживяват във взаимоотношенията, включително и братските, включително и с грижата за храната, включително и с морето! Иначе колкото и да четеш остава сухо знание, мъртво знание. Всеки е чел беседите, и може да ги чете вкъщи сам също, кой е казал че непременно трябва да повтаряме едно и също от беседите на всеки събор? Затова, че там дойдоха и напълно непознати хора, тепърва стъпващи в учението, и те също бяха приети радушно и топло, като свои. Това ли е лошото на домакините? Къде другаде няма да имаш роднинска връзка и няма да ти гледат в портфейла, за да те приютят? И не си ти този, който може да отсъди "молитвата ви не е била достатъчно искрена, или дълбока и затова не са заваляли дъждове", нито за паневритмията. Ами що ти не ги спреш пожарите като много знаеш? След 3-4 дни ще завали обилен дъжд и ще ги изгаси, нищо фатално няма да стане. Хората са се опитали да направят нещо, един празник за всички в традициите на Учителя, вместо да им благодарим се намират черногледци, дето все нещо им е криво. Ами ваш е проблема, аз предпочитам да уважавам и да подкрепям всеки опит за сплотяване и чувство на принадлежност. П.С. Таня, странно с какво съм се поувлякъл, след като съм споменал накратко, което се случи. А това, че Николай не е разбрал си е негов проблем. Пък и намерението ми беше разказът да бъде лек и весел, а не натруфено фалшиво дълбокомислен. Кое е по-ценно? А истината е, че мен светското изобщо не ме влече.

Интересно изследване на тема ГЛОБАЛНИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И КЛИМАТЪТ НА БЪЛГАРИЯ с автор Ст. Велев (мой рецензент по време на защитата) http://www.geography.iit.bas.bg/2006/2-06/pp4-9.html