Срещата с лицемерно поведение от хора, гравитиращи в така наречените духовни среди, групи и така нататък е също полезен урок. Стига да се отърсиш от нагласата да съдиш другия. Имам богати наблюдения в това отношение. Влизайки на духовна пътека, и свързаното с това общуване с определени хора в група е неизбежно. Началото е много вдъхновяващо, изпълнен си с идеализъм, смирение, вяра. Докато дойде ден, в който започваш да забелязваш разминаване межд у обвивката, изтъкана от красиви думи и мнима безусловна любов, с които си бил поучаван на курсове, и реалните действия на същите тези хора извън залата... Тогава идва отрезвяването-всички сме хора, а не ангели, и имаме своите недостатъци. Всеки има какво да учи, а всяка ситуация е учител. Тогава идва по-реалният поглед, тогава идваш по-близо до истината и се разделяш с мечтите. И това е хубаво, защото мечтите са само мечти, а не реалност. Те са само пътеводна светлина, обречена никога да не бъде достигната, но самото й наличие като знак, като семафор е полезно за насоката на нашето развитие. Разбира се докато се стигне до този извод се минава неизбежно през бунт на ума, през осъждане, сочене с пръст и фрази от рода на "той лъже, той не живее това, което проподядва, има разрив, той не дава личен пример..." и се превръщаш в хленчещо съзнание, в жертва. Изживявайки се като жертва е най-погрешният модел, който умът ти може да приеме! Започваш да водиш вътрешна борба, проявяваш вътрена агресия към "провинилият се" едноременно с афиширането че си състрадателен понеже не ядеш месо и не навреждаш на живи същества физически. ...но воюваш в съзнанието си. С това и ти ставаш двуличен неусетно! И не помагаш нито нему, нито на себе си. В крайна сметка го приеми или остави, не ти си отговорен за неговите действия, а ти за твоите. Просто това го има и е нормално, няма идеално общество със 100% идеални хора в него. Самият факт, че вместо да си престъпник, ти се увличаш от един или друг вид духовно знание е положителен момент, ти вече си направил крачка, дори и все още да допускаш грешки. За да покълне и израсте едно семе, е необходимо време и грижа.