Тези рисунки ме впечатляват много,не само със стойността си като художествена изява на ръцете-медиуми на художника.Появата на продукт,който директо разкрива движението на една красива мисъл, дава сила и живот.Най-малкия ми син обича най-много да рисува,или както той казва-"да оцветява".Изживява си рисунките,говори им,оживява ги.Така той си моделира живота,света в който живее и иска да живее.Скицира го и след това го следва.
Мисля,че всеки трябва да отделя време да прави скици,да дава свобода на китката и пръстите си,да даде воля на цветовете да танцуват изпод пръстите му.Не е важно какаво ще"излезе",то вече се е появило и проявило.
Ние отвикваме не само да рисуваме,което вече си го смятаме едва ли не за лукс,но и да пишем,забравяме ръкописа,пишем на латиница,натискаме копчета и играем с "мишки",чийто опашки стоят някъде завряни в някакви метални кутии.
Движението на молива и четката от ръцете си сме позабравили. Припомням си и аз детството,когато нямах други цветни моливи освен един двуцветен,едната половина червена,а другата синя.И това бяха едни от щастливите ми мигове, да рисувам с двата цвята,след като се върна мокър,задъхан и кален от Тунджата.Сигурно съм бил голяма "скица",но пък още са ми пред очите -размера на блокчето,формата на главите и ръцете на закръглените човечета,които обичах да рисувам,движенията им,даже размера на молива не забравям.Всичко стои в мен, думите с които съм започвал дадена рисунка.също.Обичах да ги рисувам как си говорят и играят.Още оттогава съм търсил връзката между танца и рисунката,да рисуваш като танцуваш. Затова обожавам и Паневритмията,може би е било заложено още в синьо-червените ми танци по грапавия бял полукартон.
Скицата е спонтанна изява на Аз-а,огледало на отразения полъх на радост,идваща дълбоко из душите ни.