Ася_И

Един цитат от книгата, която pencil ни подари: И тук започва трудната задача на родителя да прецени как точно да го направи. Вярно е, че много деца на 13-14 г. търсят отговор на въпросите Какво е Добро/Зло, Има ли бог, Каква е моята роля/цел в живота? Но, специално при нас се оказа, че не са готови да започнат да четат толкова сериозни книги, като цитираните от Донка. И проблемът не е в сложността, колкото в големината и необходимостта да 'смелят' тази информация, да я осъзнаят. Но им трябва някаква база за сравнение, т.е. те трябва да прочетат още нещо. Струва ми се, че са малки за да започнат да изграждат своя житейска позиция сега. Може би към 15-16 са по-зрели и готови. Стигнах до извода, че на този етап мога да помагам като се старая да дам отговор на задаваните въпроси, споменавайки, че това е моето виждане, че има хора мислещи по различен начин (ако съм запозната по-обстойно обяснявам). Ако не мога да отговоря търся помощ от други, по-запознати (Донче, ти знаеш най-добре. Благодарим за помощта ) Но е доста трудно , защото 'махването с ръка' е по-лесно, по-удобно и по-разпространено или репликата 'ти пък, мамо'. Най-тежко е да чуеш 'омръзна ми всички да си го изкарват на мен'.

xameleona - на 100%

В подкрепа на това, което казваш, че неродените деца познават гласовете на родителите. Когато раждах второто си дете вече беше разрешено, веднага след раждането, да поставят новороденото на корема на майката - бях го гледала само на филм, но никоя моя позната не го бе преживяла. Бях чела също, че то познава сърдечния ритъм на майката и когато го чуе, след този стрес да се появи на белия свят се успокоява. И когато го сложиха този малък слънчо той млъкна и се опита да отвори очи. Усещането е изключително. Няма значение колко те е боляло преди това, просто забравяш болката и ти става много леко. Някой хора считат, че родилните болки са наказание за някога извършения грях от Ева. Всъщност, ако това е цената за да се получи този дар - децата, това наказание си заслужава.

Здравейте! Радвам се, че отново сме заедно Чудех се къде да постна една информация, която прочетох във в-к Стандарт, докато Портала, беше затворен и исках да споделя с вас. Не намерих подходяща тема, но може би и тук може. Знаете, че днес е ден на Холокоста в България. Източник: http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=180478

Иво Като потвърждение на това, което казваш искам да споделя как бе при нас. Докато бях бременна с големия син много слушах италианска музика - Адриано, Павароти, Лоредана. Когато се роди и пусках любимите си касети той се укротяваше и сякаш се заслушваше. Споделям мнението, че е много важно да общуваш с нероденото си дете. Когато му говориш то усеща. Може да звучи малко странно за някои, но е така.

Имам предвид хора, които са достигнали завидна възраст, живели са умерено, в мир са със себе си и околните - как тогава да приемем, че смъртта им е защитна реакция от нездрав начин на живот?

Вендор, как тогава ще обясниш дълголетието при някои хора, които са водили природосъобразен живот (по относително прието понятие за такъв)? За мен понякога смъртта е изход не от нездравият ни начин на живот, а липса на воля да продължиш напред.

Здравейте на всички! Много е трудно да се установи тази граница, Донче. Май не познавам човек, който да е успял. Аз съм склонна да приемам правото на другия да има позиция, различна от моята (в границите на добрия тон). Всеки има различен подход към живота и е нормално да не мислим еднакво. А и често, приемайки тезата на 'противника' поглеждаме нещата под друг ъгъл, който може да ни е убягвал или научаваме нещо ново и полезно. Нали има една мисъл, че в спора се ражда истината. Да отхвърляш нещо, значи, че си на 100% убеден, че то не е правилно. Даже бих казала, че категорично отхвърляме нещо само тогава, когато не го разбираме или не го знаем. И в желанието си другия да не разбере това, казваме 'това не е така!'.

Голямо писане се отвори - като гледам колко народ чете в момента! Здравейте и от мен! Тези, които ме познават знаят че съм на 42, имам две прекрасни момчета. Като цяло съм добродушко, но на моменти съскам като котака, който имаме (за което моля да бъда извинена, боря се с този си недостатък ). Напълно съм съгласна с теб Изгрев! Май най-важното е да простиш първо на себе си, а после на другите. И с теб съм съгласна, мила. Приятна вечер на всички и повече усмивки!

Репликата е и към Вендор - не мислите ли че освен вашите мнения трябва да чуем какво мислят и другите участници в Портала? Ако човек започне да следи една тема идва един момент в който вие двамата почвате да се репликирате и всеки втори пост е ваш, така цели страници. За тази цел има т.н. Лични съобщения. Няма да е зле да се възползвате тях. А дали ще цитираме или не някой друг - това си е наше лично виждане. Така както слушаме мъдрите ви мисли, така е редно и вие да слушате незначителните ни цитати.

Наскоро прочетох, че по-големи дози вит. С променят pH на кръвта и това не се отразява добре на организма. Вит. С е с pH 2.1, докато кръвта ни е с pH около 7.0. Според изследването това може да доведе до смущения в стомашния тракт като разстройство и др.. Колкото до синтетичните витамини - всеки трябва да познава организма си, който ни подсказва от какво има нужда. Аз не пия такива, защото не се чувствам добре от употребата им, но показателите ми са в норма. Обяснявам си го с това, че наведнъж вкарвам в организма голямо количество различни вещества, а може би той не се нуждае от всичките и съответно реагира. В Европейския съюз от няколко години се работи активно по въпроса каква е точно препоръчителната дневна доза от различните витамини и минерали.

Не успях да хвана началото на последния кръг, но от това което видях ми хареса толерантността на участниците. Това показва, че можем да зачитаме мнението на другия, да видим доброто и положителното в 'противника' и всичко да стане без да се обиждаме и хулим. Все пак важна е идеята - има ли България достойни личности? Има. И това е най-важното. А ако се спази обещанието да се построи паметник, моето мнение е, че на него трябва да бъдат изобразени всички влезли в тази десетка, без да ги слагаме по-високо или по-ниско, в зависимост от рейтинга им. Те всички са допринесли нещичко за написването на тази история и ние трябва да им благодарим, вместо да ги степенуваме по важност. Не съм 'сектантка', както вече наричат в пресата хората гласували за Дънов. Всеки по различен път търси духовното в себе си. Важното е да го намери. А колкото до тези, които не разбират това което става и го отричат - има една мисъл:'Не се страхувай от неграмотния, страхувай се от този, който е прочел само една книга.'

Би ли споделил как се отразиха ваксинациите на теб и твоите деца? Станахте ли по-здрави? Аз не съм привърженик на ваксинациите и реимунизациите, защото единственият път, когато ми бе слагана ваксина срещу пневмония за малко не умрях. Казаха ми, че трябва да се направи предвид здравословното ми състояние. Послушах ги и ми я поставиха в болнични условия. Направих такава алергична реакция, че трябваше досто дълго да се занимават с мен. Затова смятам, че решението трябва да е индивидуално, след като добре си информиран за + и - от тази процедура. За мен това е вид агресия срещу организма и той реагира по най-правилния начин - атакува. В резултат на тези реакции се получават някои усложнения.

Има много случаи в които биологичният родител не се оказва на висота, а някои добър човек отглежда едно дете с много любов и нежност. Ако по някаква причина едно семейство не може да има деца, за мен лично е по-добре да се осинови. Има толкова деца, нуждаещи се от любов. Но това изисква определен начин на мислене. Все ми се струва, че като нация още не сме достигнали този момент. Ако осиновиш дете веднага ще те одумат, 'че нещо не им е наред'. Не се разглежда другата страна - че може да искаш да направиш някого щастлив и обичан.

Добромире, Напълно съм съгласна с теб. За мен големият въпрос е: кой реално носи отговорност за осакатените деца? Защото случаите, в които ваксините са довели до влошаване състоянието на децата не са никак малко. Това, че официалната власт крие проблема, не означава, че той не съществува. На практика се получава така, че ако ти не ваксинираш детето си 'доброволно', то не може да ходи на градина, на училище..... А когато се случи нещо ти казват: 'А, ми вие си имате дете, гледайте си го.' Губи се контактът между пациенти и лекари. Никой не ти обяснява точно какво ще правят, защо го правят, ти просто си един номер, който трябва да се запише в съответната бланка за да се отчете свършената работа. А за уврежданията - процентът не е никак малък - от три семейства с малки деца, които познавам - в две от тях вече има резултат, появил се след прилагане на ваксините - едното е с признаци на аутуизъм, а другото с епилептични припадъци.

Източник: http://www.standartnews.com/bg/article.php...&article=177526 Нямам какво да кажа.

Донче, напълно съм съгласна с теб. Стигнала съм до извода, че за да има промяна в един човек, тя трябва да идва отвътре, да е осъзната, понякога и изстрадана. Не трябва да се опитваме да променяме другите. Господ ни е създал такива, каквито сме. Това, че Аз искам някой да се промени и да стане такъв, какъвто Аз мисля, че е най-добре за него и другите, не е правилно. Защото преобладава моето Аз. А коя съм аз - нормален човек, с моите грешки и недостатъци. Дали не трябва първо аз да се променя? Защото със сигурност не съм идеална. Ние само може да дадем на другия подтик да се разкрие и да развие вложеното в него. Ако той иска. Мона, съгласна съм че когато хората се променят под външно въздействие (родители, възпитатели, т.н.) резултатът е временен. И когато ситуацията е друга те се връщат към своето Аз. Точно затова говорим, че смисълът на промяната трябва да е осъзнат от самия човек, а не натрапен.

Здравей, Баян! И аз като тебе съм в началото, търся. Преди да открия писаното от Учителя години наред си имах една простичка формула: 'Днес съм по-добре от вчера! Всичко е наред!' Помагаше ми. После прочетох 'Книга за здравето' на Учителя, можеш да си я изтеглиш от http://www.spiralata.net/booklist.php?fiel...ID=0&Letter=%C4 Там открих много по-полезни формули, молитви. Дано да ти помогне така, както помогна и на мен.

Майкъл, Влизаме в спор, който измества темата. Не смятам да продължавам.

Може би се оприличават с Бог? И аз познавам от тези хора. Чувала съм репликата "Ама вярваш ли в това?" Наистина те не говорят за Бог, не признават Бог, но най-редовно ходят и даряват пари в църквите с надеждата, че така ще се откупят или строят параклиси в дворовете си, уж от 'мода'. Имаме си една ТВ звезда, която беше пожарникар, секретар, кмет. Той все нещо ще прави. Бъдеще време. Един дядо преди време ми каза така: 'Измъчи се момчето да се пъчи!' Много често хората които говорят, че ще направят нещо, остават само с говоренето, което си е вид комплекс. А кротките и мълчаливите (комплексарите според теб) вършат бавно и спокойно работата, която трябва да се свърши, без да очакват благодарност и признателност. Защото човек не трябва да се хвали с това, което ще прави, а да остави нещо, което е направил.

След като като така категорично отричаш прогреса и смяташ, че е само в полза на световния капитал, защо си си купила тази ‘машинария’, наречена компютър? Тя със сигурност не е от дърво и със сигурност няма да изгние. Защо вместо да тръгнеш по улиците на големите градове и да убеждаваш всеки човек лично, колко е полезно да живееш в родово имение, сред природата, използваш разни форуми? Защо не обикаляш цял ден, а сядаш и за няколко мин. пускаш един пост? Дали не е защото по този начин твоето мнение ще бъде прегледано от 10-20-30 души? Ако влезеш в няколко такива портала изведнъж стават 100-200. Уррраааааа! Да живее прогреса! А иначе той не ни е нужен (в родовото имение). Не може да се отрича нещо като принцип, а да се ползваме от него в частност. Искаме или не, това е съвсременният свят. Дали ще стане по-лош или по-добър зависи малко, много малко и от нас. Но това не означава, че не трябва да положим усилия. И според мен промените няма да станат като отричаме новото и това, което не ни ползва за идеите, които сме решили, че са важни.

Всъщност човек през цялото си съществуване е ползвал разни машинарии. Просто те са отговаряли на всеки един етап от развитието му. Като започнеш с удрянето на кремъците за да добиеш искра, въртенето на пръчица за да се добие пламък, колелото, каруцата, водната, ветрената мелница.... Стигаме до съвременоото общество, което благодарение на компютрите дава възможност за минути да обменяме помежду си инфо, нещо което преди би отнело месеци или дни. Не трябва да отричаме прогреса, просто трябва да сме разумни. И да не забравяме, че може да сме микроскопична част от Природата, но сме част и не можем без нея и трябва да я пазим.

Добромир е прав, че май само при нас се получава така, че старите хора, които са сами, да са толкова самотни. Но такава е системата. Възхищавала съм се на чужденци на по 70-80 години, които обикалят света и са организирани в групи по интереси. Техните баби човек може да ги сбърка в гръб с някое младо момиче. Докато при нас манталитетът е такъв, че щом си от село, и си вече на 50, трябва да си със забрадка, старите дрехи, галошките. А иначе самотата е много тежко чувство. Тя е липса на взаимоотношения и любов. И ни превръща в песимисти. За съжаление най-самотни са възрастните хора. Виждаме ги всеки ден – занемарени, обезверени, тъжни, с помръкнали очи. Но самотата е състояние, което ние сами сме допуснали. Как? На първо място е страхът – дали другите те харесват, дали няма пак да те отхвърлят, нужен ли си някому? И ако се провалим, продължаваме да се страхуваме и да се затваряме; и затъваме все повече и повече. Хората са различни и самотата е различна. Но не е само при старите хора. Старостта е състояние на физическото тяло, не на духа. Човек може да е 25, да е в стая пълна с хора и пак да е много самотен. Това е защото няма кой да го обича. Как да излезем от това състояние - като открием Бог и намерим човека, с който да сме заедно, да се смеем, да обичаме.

Мисля, че е нормално всеки да има свое определение за това какво е ‘грях’, ‘грешен’, ‘праведен’. Дали Бог е създал човека прекрасен и съвършен, а после е бил извършен грях и сега плащаме за това? Труден въпрос. Ние сме създадени като свободни личности, всеки има правото да избере пътя към съвършенството (условно понятие), но чрез собствен, доброволен избор. Понякога се отклоняваме от тоя път и именно това някои наричат ‘грях’. Това се получава когато разумът напусне сърцето ни. За мен това отклонение само отнема от духовното в нас, връща ни назад. Но не възприемам такива тежки квалификации. Според някои грехът е това, което е разделило и продължава да разделя човека от Бога, всяко едно отделно неспазване на Божиите заповеди. Няма смисъл да гадаем какво е имал предвид Бог, когато е създал човека. Важното е да искаме да сме добри (по някакви пак условно приети критерии). Бог ни е дал голяма свобода – свободата съзнателно да приемем Божията любов и да даваме доброволно любов, без да чакаме отплата. Бъдете добри!