Ася_И

При всеки е индивидуално- както винаги. Може да искаме искаме да не ни разпознаят, бранейки личното пространство или за да е по-интересно се регистрираме под няколко имена и предлагаме тези и контратези, комбинации много. Преди 3 години се регистрирах в няколко американски сайта за медицина. Навсякъде ми искаха ник, реших да бъде инициалите ми - A I M, лесно ще го помня и няма да се объркам. Така се регистрирах и тук - малко по навик вече. Имаше един период, в който си мислех да се пререгистрирам с името си - Ася, но вече ме познавате, нали съм си същата, какво ще се промени, ако пиша под ново име? Много хора са с това име, но аз съм една единствена като душа - тук Кристиян е прав. Който чете внимателно, ще разпознае стила и начина на мислене и писане. Иван, мисля че без причина си се почувствал засегнат. За нашите разбирания можеш да съдиш само ако те бяхме затрупали на лични с гневни писма колко си лош. В случая е възникнало някакво недоразумение и не е необходимо да се чувстваш обиден на всички. Трябва със Силвето да си изясните нещата, ние не сме съдници, ние сме участници. По някои от темите съм съгласна с теб, по други имаме различно виждане. И аз на моменти си мисля, че съм излишна с това, което пиша, но понякога и от моите глупости може да има полза . Тук сме за да се учим и да си помагаме. А ако влагаме по-малко отрицателна енергия ще е най-добре. С обич към всички

“И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си” Ето го закона за кармата, значи ще ни се прости, обаче и ние трябва да прощаваме, защото ако не простим няма да ни се прости. Така е - кармата е сбор от натрупани причини (нашият избор) и следствия (резултат от избора ни). Да признаеш своята карма значи, че признаваш в крайна сметка и своята лична отговорност, че ние сме тези, които я правим. Но за да я променим, трябва да се заемем съзнателно с това. Не трябва да се опитваме да се отърсим от отговорността. Мисля, че кармата ни е свързана само с този ни живот. Ние не се прераждаме за да изчистим миналото, ние се прераждаме за да изчистим бъдещето. От нас зависи какво ще е то – светло или тъмно.

За всички, обичащи Родопа планина! Валя Балканска - Излел е Дельо хайдутин

Хайде, ако не можем да се смирим, поне да се помирим. Защото смирението е едно от най-трудно постижимите състояния, едно от най-големите изпитания в живота. Ако докато се учим да се смиряваме, станем и малко по-търпеливи, и не се подчиняваме всеки път на егото си, може би ще ни е по-лесно. Задача на мъдросттта е да разруши безкрайните обвивки, обгърнали истинската същност на човека. Тогава ще го видим в неговата истинска природа - сияйна и величествена. Дано утрешният ден да е по-светъл за всички!

и душата.

Доста се чудих дали да отговоря. От толкова хора участващи в портала, май само аз съм черната овца и имам физически увреждания. При мен не са външни – резултат са от многото хирургически интервенции. Но е факт, че съм с над 95% инвалидност. Мога да работя всичко без ‘работа свързана с физическо и психическо натоварване’. Май освен да лежа друго не остава. Когато се позадържиш в реанимация за по-дълго време, не знам дали поради лекарствата или защото си на границата между живота и смъртта, изпадаш в едни особени състояния. Животите минават като на лента, за миг. И съм си мислила, защо трябва да страдаме всички – аз, близки, не е ли по-добре Господ да ме прибере? Но щом не го е направил и ме е оставил, значи има още какво да се прави и ме обича, както обича и другите твари на земята. Може и да се заблуждавам или оправдавам, не знам. Мислила съм и за това чии грехове плащаш – свои или на предците, на семейството на съпругата/съпруга? Може да ви се стори като изхвърляне или глупост, но стигнах до извода, че когато има да се плаща грях или да се чисти карма, от всяко следващо поколение се избира тежестта да падне върху този, който може да понесе наказанието. То си и е казано – всеки с кръста си. Първите хора от портала с които се запознах бяха Иво, Донка и Силвето. За Иво не си спомням вече, но на Дончето и Силвето им писах, че имам 4 сърдечни операции, предстои ми пета и ако моята карма ги притеснява и не отговорят на мейлите ми, ще ги разбера. Явно не ги е страх, че ще прихванат от лошия ми късмет, защото с Донка се прегръщаме всеки път, така както прегръщаш близък, скъп човек. Със Силвето само се чуваме, дай Боже скоро и да се срещнем! Всъщност инвалидите, като цяло, не мрънкат много-много. Поне на мен така ми се струва. Нямам предвид просещите. Като брой в България сме повече от учителите и шофьорите, но тъй като сме зависими от обществото и не пискаме много, не ни чуват. Но сме се родили тук, а не в Швеция, например. Аз съм от тези, които не искат да ги съжаляват. Искам да ме уважават като човешко същество. Но не може ти да не се уважаваш като човек, а да очакваш другите да го правят. Старая се да живея пълноценно и да съм полезна на себе си и другите – хванах се вече на работа, не е като при напълно здравите, но издържам почти целия ден. А дали ще се справим или не – зависи от нас самите. Първо трябва да се стремим да излекуваме душите си. Иначе не става. И хиляда пъти да се преродиш – все същото. Може другите да ни подпомагат много, но тази помощ е напразна. Не говоря във физически план, надявам се да ме разберете правилно. И да не прозвучи грубо в ушите на хората, които помагат. Защото аз самата съм зависима от грижи по отношение да се напазарува нещо тежко, някой да ми помогне да кача стълбите, когато са над 20 стъпала, дребни неща, но важни в моето ежедневие. А аз не съм толкова зле – ами незрящите, а тези с парализа, много. Затова, като цяло гледам много да не се оплаквам, има по-нуждаещи се от мен. Орлин повдига в един от постовете си темата за интеграцията – ами няма я. Може би като показност – вижте имаме 2-3 училища с асансьори за инвалиди, имаме в народното събрание такъв асансьор. И още 1-2 по няколко подлеза в София. Ми ние пак сме със световен рекорд. А за децата и отношението към тях в т.н. у-ща с интегриране – за това нямам думи. Възрастните, като видят дете с увреждане, в повечето случаи благодарят на Господ, че тях ги е пожалил и ако не помагат, поне не пречат. Но децата ги наричат и третират като уроди, поне по-голямата част. И още нещо много важно – да бъдем благодарни, когато ни помагат. Аз благодаря всеки ден, че срещнах подкрепата на толкова много непознати хора, когато имах нужда някой да ми каже: ще се справиш! Защото знам, че всички, които ми помогнаха, не очакват благодарност, просто го правят защото имат вътрешно желание за това. Както и предполагах, се получи много дълго. Лека нощ от мен и бъдете здрави, усмихнати и щастливи!

Колко е хубаво да водим диалог или да спорим виртуално! Май на моменти го правим само заради самия спорт. Като не ти харесва спора - хоп изключваш компа и му вземаш думата на другия! Макар, че много от спорещите/диалогиращи (ако има такава дума), независимо от различните ни виждания, с удоволствие ще ги прегърна и целуна. Донче, душко, съгласна съм както почти винаги с теб. Познавам една личност, която като не й хареса посоката на диалога, махва с ръка и казва: това не е така. И точка.

Орли, благодаря за темата . Имам познати, лекуващи се с уринотерапия по Малахов и при тях има ефект. Но те го съчетават и с други форми на лечение. Може би комплексния подход дава резултат. Съгласна съм обаче с Добромир, че няма универсално лечение и че трябва да се подхожда към всеки пациент индивидуално. Има много детайли, които трябва да се отчитат. Не всяко болезнено състояние е болест. В някои случаи сме в етап на пречистване. А иначе причините за болестите са в самите нас - лоши помисли, неправилно хранене,... хиляди. И не на последно място липсата на вяра. Та като стана дума за вяра, съгласна съм и със Силвето - вярата лекува. Ако пациентът не вярва, че ще оздравее, лекарят може и да не успее да помогне. Но в тези ни обвивки понякога само с вяра не става, за съжаление. И още: P.S. Малей, какъв добър човек съм - съгласих се с всички преди мен Направо си се се чудя как успях

По въпроса за младото момиче, работещо като стриптизьорка, май и аз ще се окажа с по-старо или ако щете консервативно мислене. Или реагирам като майка, независимо, че имам момчета. По принцип лоша или срамна работа няма. Но при някои от тях крачката, която те дели от търговията с плът или наркотиците е много малка. Не мога да си представя как това младо момиче ще съхрани ценностната си система или ще израстне (не само в духовен план). И дали това са били мечтите й. А всички заслужаваме да се сбъднат мечтите ни. За съжаление вече е често срещано явление. И това ме притеснява. Все повече се срещат млади момичета, които се наемат на такъв вид работа, защото така е по-лесно. Не се иска да учиш езици, да имаш знания. Но идва момента със старостта, ако въобще стигнат до там. И щом е такова времето, т.е това е нормално (което за мен е несериозно като аргумент), аз направо съм осигурена. Имам две красиви деца, след някоя година може да ги предложа на пазара за такъв вид работа и пей сърце! За какво да си губим времето с някакви духовни ценности и да участваме в разни ми там портали. Това вече не отговаря на времето.

Здравейте, 'Фен клуб на черешата' Писах вече на Лидето, че няма на 100% да съм на череши - хапвам и по 4-5 кайсии на ден и домат. Но и аз се чувствам чудесно. Хубавата идея зарази и децата и те уж се включиха. Но след като изядоха една купа череши ме погледнаха озадачено и попитаха: а сега какво ще вечеряме? Поне поставихме началото. Желая на всички успех с пречистването на организма. Учителя е казал, че то се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чисти чувства и постъпки. Повече светли дни!

Отварям отново темата защото преживях за първи път загубата на приятел. На много добър приятел. Много тежко е. Някак си приемаме за даденост това, че те ще са винаги до нас, с нас. В такива моменти човек се пита защо на добрите хора се случва това? Загубих човека, който ме научи как да се грижа за здравето си, как да се храня правилно, да не оставям децата си да плачат, когато имат нужда да ги прегръщат, да ценя живота. Поли ме научи на всичко това. Боли ме, че не съм й казвала често колко много я обичам, че не съм й благодарила достатъчно за подкрепата. Но нали за това са приятелите - да бъдат до теб когато имаш нужда от тях. И да си спомняш с добро за тях когато ги няма.

Любовта е реалност. Тя е осъзната воля. Любовта общува пряко със сърцето и не изисква взаимност. Любовта, съчетана със знание и вяра, ни помага в духовния ни път.

Много труден и интересен въпрос. Съзнанието е основно понятие във философията, социологията, психологията, така че зависи откъде ще го погледнеш. Най-общо казано за мен съзнанието е възпроизвеждане на действителността. Аз за още по-простичко ги възприемам така: Източник Та май според психологията предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самия субект. А от това, че субектът е носител на съзнанието се извежда и понятието за самосъзнанието. Дали моите котки го имат? Не знам. И за себе си не мога да реша дали животните имат/нямат съзнание/самосъзнание, както е зададена темата. Всъщност дали съзнанието им е на такава степен на развитие, че да се самоосъзнават. Дали са преродени или не човешки души – и това не знам. Понякога казваме: гледа ме с човешки очи. Съгласна съм с Валентин, че може да става такова прераждане. Но понеже си говорим често и за практиката, да споделя своя опит. Гледала съм и кучета и котки. Всичките ни животни (някои прибрани от улицата, след като са били малтретирани) имат достатъчно съзнание да не ме нараняват, когато съм ги лекувала и съм причинявала болка. Всичките ми говорят по техния си начин и разбират, макар ограничен набор от думи. В това отношение кучетата са по-добре. По-лесно се справят и с ориентацията. Природа. Може би е съзнание, може би самосъзнание. Като ги ваксинираме никога не съм аз потърпевш, независимо че ги държа. Все гледат да драснат ветеринаря, т.е. той е врага. Когато не съм добре и кучетата, и котките се въртят около мен и ме лекуват. И не ме оставят докато не решат, че са ми помогнали в рамките на техните възможности. Но не отиват при непознати хора да правят същото. Тях ще ги налаят или надраскат. Сигурно някой ще каже - баланс на енергии. Макар че се получи малко дълго, се сещам за един разказ на Рей Бредбъри. Звучеше приблизително така: в бъдещето при авария по време на раждане майката и детето преминават в друго измерение и на нас хората ни изглеждат като писукаща синя призмичка и малко зелено кубче. Отчаян бащата иска да се повтори аварията, подлагайки се на нея. След експеримента се появил и един бял паралелепипед. Хората учудени ги гледали, но в другото измерение имало едно нормално човешко семейство с усмихнато бузесто бебе. Може би в света на по-низшите души, както определяме животните, те считат нас за нисши и странни?

Добромире - !

Приятели, толкова съжалявам, че ви изпуснах. При нас дъжда спря в 18.15. Живея на 200 метра от джамията. Ако бях дошла Валентин можеше да ни представи за харем!! ( ) До скоро!

Диана, според мен не е манипулация. Това е покана с два възможни изхода - да се приеме или да се откаже. Манипулация е ако знаеш, че приятелката ти не иска да излиза, защото..., но ти й звъннеш и кажеш: имам два свободни билета за концерт, трябва да дойдеш за да не пропаднат, а едвам ги осигурих. Както ти самата споделяш по-горе при манипулирането единия води другия към изпълнение на нещо и не му дава много-много да избира. И аз така го възприемам. Ето пример как разбирам манипулиране в положителен план: аз искам да засадим дървета, но ти в момента по някакви си твои причини не си склонна да се включиш. Но аз упорито наблягам на факта, че това е от полза за цялото човечество, че трябва малко повече самосъзнание и го правя публично. В един момент на теб не ти остават много възможности - едната е да откажеш твърдо, защото деликатният отказ не е бил приет. Ти ставаш лоша, неангажирана с проблемите на екологията, а аз съм добрата. Втората възможност е да се съгласиш от неудобство, независимо, че не можеш. Пак вид манипулация, дори идеята да е положителна в основата си. И в двата случая ти си губеща като вътрешно усещане. Така положителната идея с такива средства на постигане вече не е толкова положителна. Тук сме на едно мнение. - Да, мило, пак си е вид манипулация, защото ти променяш средата според твоите искания, които не винаги са напълно обективни.

Диана, Много ти благодаря за полезната инфо. Надявам се че ще споделяш и други свои знания и практически опит. Сега по друг начин оглеждам краставиците на пазара. Благодаря.

Диана спомена йога и се сетих една индийска рецепта. Сутрин на гладно се изпиват на малки интервали 9 чаши вода. Не се яде нищо докато не се отиде до тоалетна. Но ми се струва доста драстично като начин за прочистване. Пък и трябва да си вкъщи, за по-лесно.

Whitney Houston - I Will Always Love You If I should stay, I would only be in your way. So I'll go, but I know I'll think of you ev'ry step of the way. And I will always love you. I will always love you. You, my darling you. Hmm. Bittersweet memories that is all I'm taking with me. So, goodbye. Please, don't cry. We both know I'm not what you, you need. And I will always love you. I will always love you. (Instrumental solo) I hope life treats you kind And I hope you have all you've dreamed of. And I wish to you, joy and happiness. But above all this, I wish you love. And I will always love you. I will always love you. I will always love you. I will always love you. I will always love you. I, I will always love you. You, darling, I love you. Ooh, I'll always, I'll always love you.

За рициновото масло в нета намерих, че сутрин на гладно се приемат 2-3 супени лъжици . Затова и аз питам дали някой го е прилагал. Клизмата е добре, но повече от един път седмично не е желателно да се прилага - дехидратира и нарушава баланса на дебелото черво. Шоколадчетата със сена са ефикасни и са решение, но правят спазми. При редовна употреба към сената се привиква, освен това тя (в по-големи количества) може да предизвика тахикардии.

Още малко инфо по въпроса: Защо точно череши? Из 'Книга за здравето' А на въпроса за прочистване на дебелото черво. Прави ми впечатление, че преди да се започне лечение на някакво заболяване, Учителя съветва да се прочисти първо дебелото черво като се пие рицин и няколко чаши гореща вода. И аз моля, ако някой го е прилагал и има опитност да сподели.

Прави сте, че ще бъдем полезни на природата като започнем от боклука в нас, около нас и така постепенно разширяваме кръга на действие. Пред всеки блок има малки градинки - миналата година не издържах на гледката и засадих здравеца от терасата. Тази година се радвам на резултата - близо 3 кв. метра зелено. И други съкооператори засадиха храстчета, латинки - кой каквото растение харесва. Шаренко е, по-чисто и приятно за окото. А че хората постепенно се осъзнават е факт. Наскоро мои познати, които се занимават с офф роуд, решиха да предложат засаждането на дървета да стане традиция в тези състезания. На година са 5-6 етапа. По стотина дръвчета да се засаждат, пак е от полза. Оказа се, че има хора готови да осигурят чували за събиране на боклук - само трябва да се организираме да попочистим малко. Но сякаш при нас е малко срамно да събираш боклука на другите - 'гледай го тоя'. Малко самосъзнанието ни още изостава. Има много хубави идеи, а когато почнем да ги побутваме те постепенно ще се осъществят.