Ася_И

Здрасти и от мен - Ася, с нов ник, стари аватар и подпис, но пак същата. Съжалявам, че нямам налични снимки да ви изпратя и малко усмивки (много обичам да се усмихвам). Повече светлина за всички през почивните дни!

Да, пак стигаме до това, че написаното е най-важно. Останалото като аватара, ник/име и подпис го допълват. Защото понякога се получават конфузни ситуации. Слагам си днес аз едно Слънце като аватар, носещ позитивизъм подпис, някой ми пише 'ей, супер картинка, благодаря за настроението!' След няколко дена съм с лице от групата Kiss и подпис 'Пълзи!'. Четеш темата след това и се чудиш 'Абе, тая с всичкия си ли е?' Чао засега, отивам да си търся двете аватарчета, че кой знае какво са сътворили !?! Пък и предпочитам истинското пред картинките.

Инка, надявам се, че двойното 'сс' в Ася е грешка. Нали знаеш вица как мъж се кара на жена си: Млъкни! Навий се в ъгъла и се скрий! Дано да не е такава асоцията с името (сбръч ) Ян, винаги можем да се разберем - нали това е целта на занятието, да се разбираме, а не да се карама. А и ако се обичаме - тогава супер!

Ян, прав си че аватарите не ни правят по-умни. Дали разкриват нещо от същността ни или това към което се стремим - не знам. А че женорята (като цяло) обичат шаренкото - тука спор няма. Така ни е направила природата. Макар че май пауните се славеха с атрактивното си оперение. Аз сложих моя аватар ей-така - да пробвам дали ще се справя със задачката. Сега, ако имам качествен фотоапарат бих сложила снимка на двете ми котета: Бебо е огромен, сиво-бял, 7кг, щастлив и доволен от живота. Знае, че е обичан и съответно е много глезен. Пъзла (бебето на настоящия ми аватар) е малка сива Бандитка (май-това име е най-подходящо), 1.5 кг, която само се чуди каква беля да направи. Двамата са двойка. Но Пъзла командва Бебо както си иска, а като не слуша му перва един за профилактика. Така че се чудя с един такъв евентуален аватар дали ще ме определите като щастлива и доволна от живота, но готова да прави бели или някакво друго тълкуване ще се получи? Май пак съм си аз - Ася. С котки, цветенца или други картинки, създаващи настроение, за мен и околните, все съм си аз. Приятна почивка на всички!

Не мога да разбера защо на една малка джаджа, каквато е мобилният телефон, може да има 255 000 цвята, а ние в общуването помежду си да искаме всичко да е в черно и бяло? Вицът бе за подсещане - че сме различни, че всеки има право на собствено мнение и е редно да зачита и чуждото. Нали общуването се състои в това не само да говориш, ами и да чуваш какво ти се говори, и да мислиш? Хубаво го казва Багира - нека да бъдем по-търпеливи към другите и себе си.

veselinvalchev1981, Май не само Ина е кулинарката тук, а и ти? Много обичам да мушна във фурната нарязани печени белени чушки и домати, със зехтин. Понякога слагам ситно нарязан чесън и лук. И много, много босилек. Аз слагам от моята реколта - насадила съм си 20 корена и сега бера и суша по малко - супер! Няма нищо общо с купешкия. А иначе де що е плод или зеленчук - любимо ми е. Много обичам кьополу, ама е тежичко за стомаха, защото слагам чесън и лимон. Картофи, приготвени по всякакъв начин - за мене са. За гювечета да не говорим. Хайде стига толкова, че ще надебелея само от сладки мисли. И като отворихме такава тема, да задам един въпрос: 'В книга за здравето' Учителя съветва: Има ли някой такава опитност - да сподели как ги оставя на слънце - за колко време и др.?

Ина, приятелко, продължавай със 'скучните' си постове, лишени от чувства и любов. За мен и много други остава само да се радваме, че има и други мислещи като нас и да пускаме по едно скучни хора И понеже болшинството теми рано или късно се завъртат около понятия като карма, прераждане, любов - нека всеки сам да казва как ги разбира тия нещица, стоящи в основата на нашия живот. Да не определяме кой колко знае или ги разбира. Май няма нито един преродил се или изчистил си кармата, за когото да знаем. Нали затова сме във форум - и много знаещите и малко разбиращите да кажем какво мислим, пък ако някой си извади поука или намери нещо полезно - какво по-добро от това? И един виц, за малко настроение. Въпрос: Каква е разликата между докторите и Господ? Отговор: Господ не се смята за доктор.

По Сити ТВ преди малко излъчиха клипче 'Безплатна прегръдка'. Направиха ми впечатление лицата на хората - толкова са закопнели за малко искреност и любов в отношенията ни в този объркан свят! С такава радост и удоволствие посрещаха вниманието (или която друга дума ви се стори по-подходяща) към тях.

Вальо, Щастлива съм, че сред нас има хора като теб - с душа на поет, око на художник и точна ръка на фотограф. Благодаря за спокойствието!

бих добавила и душата. Всеки може дад даде примери за хиляди нейни проявления, а като умножим по милиардите същества - май се получава число което не знам. Ина пита как живеем в любов. Това е лесният отговор. Когато искаш да даваш, без да очакваш нещо насреща, е лесно. Просто обичаш. С какви думи ще го изразиш това чувство или усещане, няма значение. По-труден ми се струва отговора на въпроса 'Как живеете без любов?', дори и в един егоистичен и несъвършен свят като този.

Всички наши мисли или действия / бездействия оказват влияние върху нашата карма. А тя влияе върху бъдещите ни прераждания. Така че като се преродим не трябва да се тюхкаме, че такава ни е кармата, ами да си я поправим или да си сърбаме попарата, както казва народа. Ина понякога като чета постовете ти ми изскачат въпросчета като за домашно. (Благодарско за което, скучна приятелко !). Така че сега се замислих върху следното: Във фантастичните разкази пишат как дошли хора от бъдещето и някой от настоящето разбрал какво ще им причини със своите действия, та да се поправи. Според някои схващания за кармата може резултатите да не се проявят в следващото прераждане, а в бъдеще (нещо като забавено действие). А ако тези резултати още не са се проявили дали когато ‘виждаме’ момент от своите прераждания виждаме само минали животи или не получаваме сигнал какво ще се случи занапред или как ще се преродим? Как мислите? Нещо като машината на времето, т.е. на прераждането. Ако някой вече го е споделил, моля да ме извини.

Според някои (например Учителя) човек има 12 тела, но в момента съществуват само 4 - физическо, на сърцето, на ума, на разумния свят. Останалите се развиват когато преминем в духовния и Божествения свят. В този материален свят ние всички сме индивиди, мисля че при растенията и животните като видове е същото. В астралния свят индивидите от една порода (вид) образуват общ индивид – колективна душа. В умствения свят колективните души от един вид стават отново единен индивид (колективна душа). А в душевния свят вече имаме колективна душа на растенията, на животните. При хората е горе-долу същото, ама на някои индивиди има трябва бая време да се осъзнаят и да се присъединят към колективната душа. Ей че сложна работа е туй езотеричното. Остава и да сте ме разбрали.

Ради, Дай боже повечко такава скука - не само в следващия ами и в този живот!

Орли, ни най-малко не съм имала предвид, че нещо ни налагаш. Напротив, съгласна съм с вас с Макс. Виж началото на поста ми. Аз също се слагам в групата на тези, които не искат да се крият. Обясних вече защо не съм се пререгистрирала. Не се сложих в редичката до теб с Дончето, защото все още съм доста назад. Не в идеалите си, а в теорията и практиката. А иначе кой не си мечтае за идеалния свят? Но ние трябва да си го изградим. Принципно за нещата в жовота, май сме на една честота. ( Дори и за котките ) От друга страна разбирам и Добромир – един прекрасен човек, на който ника му отива. И името му е хубаво. Мисълта ми беше, че тези които са за опазването на Портала като едно място, в което освен да научиш нещо, намираш и искрени отношения, не могат по никакъв начин да накарат другите, които влизат за разнообразие или просто така да се съобразят с идеите и желанията им. И това е тежката задача да си модератор – хем да браниш идеята за която работиш, хем и да признаваш правото на другия да има мнение – нещо което Учителя винаги е подкрепял. Нищо че тогава условията са били други. С много обич към всички и теб приятелю Ася

Орли, Макс, Прави сте. Но нека не забравяме, че не всички влизащи в Портала имат същите мотиви като вас. И намират тук това, което ние намираме. И аз съм от идеалистите, чак стигам до наивност, с моята вяра в доброто в хората. Но всеки да живее така както иска и да се регистрира както иска. Да си призная честно не виждам защо трябва да спориме или дискутираме (както е озаглавена една друга тема) кой с каква регистрация влиза. За себе си обясних по-горе. Всеки средно грамотен знае, че ника не е проблем, ако някой иска да намери инфо за теб. Сателитите отгоре гледат ли гледат. Но дори и да принудиш по някакъв начин един човек да се регистрира с истинското си име, ти не можеш да го накараш да не провокира, да не се заяжда, да спазва добрия тон, да е толерантен към другите и най-вече да бъде добър, ако в действителност не е. Факт е, че има хора с по няколко ника. По каква причина са го направили си е тяхна работа. Аз винаги съм била на мнение, че не трябва да очакваме един човек да се промени защото ние или обществото искаме така. Промяната трябва да е вътрешна и осъзната. Докато има неосъзнали се закъде са се запътили души винаги ще има криещи се. Може би ролята на тези като Орлин, Донка - идеалистите е точно такава, да показват, че не е необходимо да се крием. P.S. Свързвам тази тема с темата 'Да се опознаем" - колко от активно участващите 'споделиха' нещичко там? Нямам предвид автобиографични данни или телефони за контакти. Просто едно 'здравейте, приятно ми е'. А иначе някой хора ги четем на всеки трети пост - колко са открити и защитаващи мнението си, колко са борбени. Ама зад чужди имена.

Искам да споделя с вас родителските ми преживявания, положителните емоции, които получих, а оттам и да минем към начина по който ние възрастните влияем въху децата ни. Вчера бях на бейзболен мач за деца между 13 - 15 години. Хубавото бе в това, че децата, независимо че е състезание, се чувстваха така сякаш си играят и се забавляват. И то така трябва да бъде. Никой не ги укоряваше при грешка или пропуск. Напротив, треньорите и на двата отбора ги хвалеха и поощряваха. Акцентирам върху това, защото съм била свидетел и на ругатни и обиди към децата по време на мачовете. Има огромна разлика. В първия случай децата се стимулираха, а във втория се омърлушваха повече. А мачовете са си чисти житейски ситуации. Съдии на мача бяха представители на една японска организация за сътрудничество. За тези, които не са запознати с този спорт ще поясня, че питчера хвърля топката и от неговата игра зависи изключително много успеха на отбора. Когато питчерът на едниния отбор не започна добре играта и детето видимо се притесни, единият японец спря играта, обясни му къде бърка, всички изчакаха детето да се успокои, да направи няколко хвърляния и едва тогава продължиха. Разказвам така подробно, защото според мен няма значение дали това става в спорта, в ученето или в някаква друга дейност. Начинът по който трябва да се общува с тинейджърите (децата) ми се струва този - с много много спокойствие. Дали ще употребим така често използваната в този портал дума Любов - тя е в основата. И още нещо ми направи впечатление. Стопанисващите стадиона са поставили кошчета за боклук, но типично по български не всеки ги е уважил. Когато синът ми вдигна и изхвърли боклук, който не е негов - веднага беше поощрен. Така децата виждат, че от тях не само се иска да правят нещо, но и че това което правят е забелязано. Слагат се основите на едно правилно отношение към природата и чистотата около нас. А сега за чистотата вътре в нас - треньорите и на двата отбора така са възпитали децата, че нямаше дюдюкания, обиди. Абсолютно спортменство. Нищо че има победител и победен. Непрекъснато се акцентираше (но много деликатетно) не върху грешката, а как е правилно да се отиграе дадена ситуация. Така децата обръщат повече внимание. А един такъв подход рефлектира и в отношенията им извън играта. И макар че става малко дълго ще разкажа още един момент. В отбора на сина ми има две американчета. Вчера родителите на едното бяха там. Непрекъснато го окуражаваха. Но знаете ли с какви изрази? Хайде, можеш, дай най-доброто от себе си! А при нас най-често се чува: Умри, но го направи! Та пак стигаме до положителни/отрицателни емоции и как те влияят върху нас и между нас. Аз прекарах чудесно, много се радвах на децата и се надявам поне от малко да съм успяла да предам този хубав ден.

За да влезем в духовния свят, може би? Всеки има дух, душа, сърце и ум, но не всеки може да ги развие. Може би и затова се прераждаме.

Кристиян, С голямо удоволствие чета постовете ти. Радвам се, че в портала има хора като теб, които споделят знания и опит. Благодаря! За мен смехът на децата ми е критерий, че всичко е наред. Когато усещам искреният смях на околните се зареждам с положителни емоции и ми става по-леко. Както казват - смехът лекува. Когато си в безисходица често смехът помага много по-добре от плача. Смехът те повдига нагоре, помага да се поогледаш и да 'видиш', че не е толкова лошо или непоправимо положението, както си мислил само преди няколко минутки. Желая на всички много искрен смях и добро настроение!

Ами всеки ден да те боли на ново място

Донче, Мисля, че преди да започне промяната за която говориш, е необходимо да се промени отношението на семейството към този въпрос. Нямам предвид само 'Училището и вярата', а въобще образованието. По точно, ние родителите трябва да поставим основата, а когато настъпи момента детето да получава още знания, било в детска градина, училище, лагери, вие учителите и системата (обществото/държавата) ще се включите. Но ако ние, родителите, не си свършим навреме работата, не бива да обвиняваме учителите, сектите, обществото........ Вярно е, че доста преподаватели гледат просто да минат часовете. Някои направо слагат 3 за оценка, без да влизат децата в часовете, само и само да не им пречат на работата. Има и такива, като теб - обичащи професията си, и не бих казала, че сте самотни лястовички. Много преподаватели вече се опитват да са полезни на децата ни и да работят с любов. Но трябва и ние малко да ви подкрепяме. А за вярата - забелязали ли сте свещеник да ходи и да се среща с хората (децата) извън църквата, да се опитва да им обясни каква е приликата / разликата между християнството и другите религии, защо трябва да се пазят от някои секти? Не. Те просто чакат и се оплакват как църквите били празни. Казват, че те са наши духовни пастири. Да, стадото трябва да има водач. Хубаво е някой да ти помогне с напътствие или знания. Но някак си не са дорасли или не са осъзнали задачата, която са приели.

Мона, съгласна съм, че най-големите лъжци най-много си вярват. Колкото и да повтаряме една лъжа, тя си остава лъжа. Може временно да бъде възприемана като истина от околните, но само временно. Когато преценя, че човека отсреща не е готов да понесе истината, във вида в който аз ще я кажа, предпочитам да си премълча и да изчакам подходящ момент. Макар че опитът ми досега ме е научил, че колкото повече се отлага казването на истината, толкова по-трудно става. В един момент даже може да се предпочете лъжата, само и само да не се признае или каже истината. Много е сложно и Добромир е прав, че трябва много да се мисли как да поднесем истината.

Здравей, Пробвай в undefined Освен каба гайди има и много песни от Родопа планина.

Васил, благодаря за цитата от ‘Новият човек’ Точно за това исках да пиша и ти ми помогна. За да влезеш в църква и да се помолиш е необходимо да се откупиш първо. Ако ще молиш за своето здраве или е за близките, или е ден на някой светия – всеки път купуваш свещи, трябва да даряваш, за да получиш помощ или закрила. Дори и на свещеника трябва да оставиш – за това, че е посредничил между теб и Бог. Учителя казва: “Молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви.” А по въпроса за белите или черните одежди ‘Книга за здравето’, Учителя

Ина, благодаря ти че ме накара да видя това което съм написала през твоите очи. Много надуто е излязло - 'закон'?!?. Но няма да редактирам. Всъщност като писах за прошката си мислех за милосърдието и всепрощаващия бог, че любовта към бог поправя кармата, но това е за друга тема и явно трябва да го обясня по-подробно.