Ася_И

"Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекара Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен. Колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път!" Из записките на Минчо Сотиров за Учителя

„Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него любовта се проявява. Който има вяра, в него надеждата се проявява. Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява. Вяра без любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. Животът е това, което обичаме и към което се стремим.” „Какво е нужно на богатия? – Пак три неща: любов, вяра и надежда. Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда. Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава. Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда.” „Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не губите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага.” Из Три необходими неща, Утринно Слово, 28.II.1937 г.

"Млад чавек значи носител на Божествената Любов. Стар значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка." "Ако имаш Любов, какъвто и да бъдеш, някой земеделец, овчар, някой обикновен учител на село, в тези положения ще събереш с Любов опитност да си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупуват греховете." "Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете." "Само една непреодолима Любов към Бога може да създаде у вас една мекота, единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява." Из записките на Минчко Сотиров "Условия за взаимна работа"

"Всичките неща, които са непреривни, са Божествени. Всичките неща, които са преривни, са човешки. Имаш любов към някого, но утре той те обиди и любовта ти е прекъсната. Тя е преривна. Казваш: „Едно време аз го обичах, имах любов, но сега вече никого не обичам.” Като отидете при някой извор, ще видите, че той ще постъпи по-добре от вас. Ти ще го наплюеш и ще кажеш: „Не те е срам.” След два - три часа отидеш, пак ще ти даде вода. След 10 дена пак ще тече, няма да се премести на друго място. Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода. Непреривен е този извор. Той носи само любовта и казва: „Аз никому не се сърдя, който ме плюе, аз го чистя.” Ти го хокаш, той всичко носи, но идете направете същото нещо с някой човек, втори път като дойдете, ще намерите, че този извор го няма вече там. И сега вие ще си направите вашите изворчета. Те пресъхват и после плачете и казвате: „Този Божествен извор е пресъхнал.” Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват." Из спомените на Минчо Сотиров за Учителя

"Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 часа и 30 минути брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор. Точно в 10 часа, с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа. Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха неговите живи слова – словесното мляко, с което хранеше гладните ни души." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

„Такава будност е възможна само при три условия: когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината. И тъй, ако човек не може да подигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание.” „Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него идва пак радостта. Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля.” „..... колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва да го обременява и той иска да се освободи от него. Искате ли желанията да не ви обременяват, впрегнете ги на работа. Като работите по този начин, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: „Добро нещо е новото, но без старото не може.“” „Сега, всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Ако искате да знаете как се чисти съзнанието, посетете някой търговец, който продава плодове, и вижте какво прави. Той всеки ден преглежда плодовете си, вади гнилите и ги хвърля настрана, а в кошниците или в сандъците оставя само здравите. Ако не отдели гнилите от здравите, и последните ще загният. Приложете същия метод и при чистене на съзнанието. Всяка сутрин, като ставате, преглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намерите, изхвърлете ги вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите от тях.” Из Чистене на съзнанието, Беседа, 31.VII.1931 г.

Честит рожден ден на kris!

"Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен." "В природата действат положителни и отрицателни сили. И едните, и другите изпълняват своята работа, необходима за Природата. При тонирането на силите, няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, а ще правим опит да впрегнем отрицателните сили в служба на доброто." "Ние не знаем кому какво дължим. Любовта, доброто, което проявяваме, са в състояние да очистят пътя ни, да премахната силите на злото, което някога сме направили някому и никога не трябва да се отказваме да направим добро, на когото и да е, дори и на врага си. Проявим ли любов към врага си, ние го обезсилваме." Из спомените на Елена Андреева „ Образът на Учителя през моите очи” Не мога да си спомня къде прочетох следната мисъл на Учителя: Доброто е безкрайно, докато злото е крайно. Така че отговорът за мен е прост - опитваш се да даваш / правиш добро. Другото се нарежда от самосебе си.

Мисъл на деня - 15 Март 2008 г. "Първата дума, с която Господ е започнал, е: „От всички дървета ще ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото няма да ядеш.” Кое е това дърво? – То е човешкият егоизъм. Живееш ли сам грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа – там е спасението." Из Две лепти, 30 октомври 1920 г.

"По онова време пишех втората част от сборника си „Игри и песни за децата.” Имах желание да включа някои от упражненията или песните на Учителя, но се чувствах задължена да поискам позволението му за това. И така, отидох на Изгрева. Пред приемната му имаше приятели. Дойде и моят знак. - Учителю, ще разрешите ли да включа някои от упражненията Ви в моя сборник или на някои от песните Ви да сложа движения? - Кога ще се печата книгата? - беше първият му въпрос. - По всяка вероятност след един месец. - Ще ти дам специални упражнения. След тези думи той затвори очите си за няколко минути. Наблюдавах учудена: какво става? Мислеше ли Учителя или бе задрямал уморен? Не можех да разбера, стоях без да мърдам. След малко той ме погледна, стана от стола си и каза: - Пиши! И самият той започна да прави ритмични, плавни упражнения, като обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост ... движенията ще привлекат известни Същества на Светлината ... на Любовта ... на Милосърдието ... Вярата ... По този начин Учителя ми демонстрира девет упражнения. Аз ги записах. След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих му, казвайки, че те са лесни и приятни. - А какво име да сложа за техен автор - Беинса Дуно или само Учителя? - Първо ги опитай с децата. Виж дали ще ги харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен, няма нужда да пишеш автор. Източникът е един. Ако хората достигнат този Източник, винаги ще пият чиста вода. Движение и ритъм - това е хармония на сили! Ритмичните движения при акомпанимент на музика могат да извършат чудеса! „Когато природата се подновява, Птичките пеят. Когато светът се пресъздава - ангелите пеят.” Това е от най-старата Книга в света. Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни физически и психически енергии. Всички страни на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени от музика и движения, могат да имат огромно значение. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той превежда към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила! Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения. На следната сутрин показах упражненията на децата. Те много ги харесаха и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тези девет упражнения, които наричахме „Ведрина”. Имаше две курсистки и те правеха упражнения с децата. За моя приятна изненада след няколко дни едната ми се похвали, че имала непрекъснати невралгични заболявания, но откакто прави тези упражнения, главата не я боли повече. За успеха съобщих на Учителя. Той само се усмихна и каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знания и светлина. След няколко месеца, когато бе публикувана част от втората книга на „Игри и песни за децата”, имаше един раздел: „Девет ритмични упражнения за най-малките.”" Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

"- Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава, както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва да се внимава. Ти обичаш ли крем-карамел? - весело ме попита той и като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сиропа и ми го подаде. Малко засрамена благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря къртофена супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите мисли и чувства. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси." Из спомените на Милка Периклиева "Разговори с Учителя"

ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ По спомените на Милка Периклиева (предоставени от Таня) Това се случи преди много години, може би през 1935 година или 1936 година. ....... Но и тогава, както почти всякога, около вратата на Учителя стояха две - три сестри с печални физиономии, твърде неугледно облечени, изглеждаха отчаяни. Гледах ги и им се чудех, как могат по цял ден да стоят пред вратата на Учителя, но още повече се чудех, как можеше той да ги търпи. Не след дълго вратата на приемната се отвори и Учителя изпрати двама посетители от града. Излезе да се качи горе в стаята си, но в миг ето, че го заобиколиха няколко сестри и братя. Наблюдавах и си мислех: Цял следобед Учителя е приемал, говорил, мислил и сега пак с какво внимание изслушва и отговаря всеки, като че ли кардинални въпроси разглеждат. Мило ми беше за Учителя. Поне да бяха някои учени, а то... Не се приближих до групата, за да не го отегчавам. Мило ми беше за Учителя и при първия разговор насаме /само тогава можех да разговарям свободно с него/, го запитах: - Учителю, защо не си подберете аудитория от по-културни хора? - Кои не ти харесват? - с лека усмивка ме попита той. - Ами тези, дето стоят по цял ден пред вратата Ви. От града идват чужди хора и какво ще кажат? - Според тебе, кои имат нужда от лекар, болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. Тогава Учителя продължи: - Тези, които стоят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги изпъди! Щом е лекар, ще лекува. Здравите са на работа. Болните като оздравеят и те ще отидат на работа. Така ли е? - топло ме попита Учителя. - Но Вашето учение разкрива такава дълбока философия, че една аудитория от професори и учени най-добре ще разберат и ще разпространят учението Ви по целия свят! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите от учени...ще бъде друго! - добавих убедително аз. - Случай да ти кажа - продължи Учителя с леко махане на ръката. - Сеячът посява нивата, а семенцата поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде засята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, те ще се разнесат по целия свят. Божественото работи по незнайни живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия и триста професора да я проагитират, то един ден тя ще замре и изчезне. - Божественото само преуспява - каза подчертано Учителя. - Всичките опити, всичките страдания и изпитания на цялото човечество се свеждат в края на едно: да потвърдят, че само Божественото успява! - непринудено и убедително завърши Учителя. Аз мълчах. Беше съвсем вярно: болните имат нужда от лекар. Къде и при кого да отидат, ако не при Учителя?

Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота

"Разправят за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голямо търпение. Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам?“ Просякът му казал: „Не те бива тебе. Аз 19 пъти ходих при твоя приятел и той все ме посрещаше весел, пет пъти при тебе дойдох и ти вече кипна.“ Та сега и вие се състезавате в търпението. Аз считам, че в света има само две същества: Един мъж и една жена. Аз считам всичките хора копие на тия, както в един дом децата са копие на бащата и майката. Щом има баща и майка, има деца, щом няма баща и майка, няма деца. Щом има скулптури, ще има и статуи, щом няма скулптури, няма статуи. Ако има архитекти, ще има къщи, ако има земледелци, ще има ниви да се орат. Ако има списатели, има книги, ако няма философи, няма философия в света. Следователно, търпението ли трябва да съществува по-напред или търпеливите съществуват? Търпението, това е едно от основните качества на любовта. Ти не може да обичаш, ако не търпиш." Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г.

"Та казвам: Същественото в съвременния свят представя хората, не статуи. Хубаво нещо са статуите, но в тях живот няма. В човека вътре, колкото и скромен да е, в човека има една душа, има дух, има ум, има едно сърце, има една воля вътре, които човек трябва да ги обича. Та първото нещо на човека, това е търпението, онова съзнание, че ти при най-големите несгоди на живота си умен, да може да минеш тъй, че да не направиш пакост. Като поставиш нещо, да го поставиш точно на място. Като обърнете вашата дреха наопаки и излезете с нея между хората, какво ще кажат? Някой път хората носят някоя добродетел наопаки обърната. Обърнатата добродетел, това е нетърпението – една обърната добродетел. Някои хора са много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законът на търпението: ти трябва да се спреш на едно място. Търпелив може да бъдеш до време, не всякога търпелив може да бъдеш. Докато се премахнат всичките препятствия, докато има тъмнина в твоя ум, ще бъдеш търпелив, ще чакаш да се махне тъмнината, тогава ще вземеш твоето движение. Нетърпеливите хора се движат в тъмнината. А в тъмнината се зараждат всички съвременни недоволства, които имате." "На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си. Едно ваше страдание е благо за другите." Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г.

„Да кажем, говорим за търпението. Търпението може да бъде в зачатъчно състояние, да се намира в своята черупка, пък може и търпението да се е развило. Кога търпението е вече излюпено? Човек, който няма никакви мъчнотии, в какво положение е неговото търпение? Щом нямаш мъчнотии, търпението е вътре в черупката, то е вътре в яйцето. Вие някой път искате да бъдете търпеливи. Най-първо това търпение трябва да се излюпи. Представете си, че търпението във вас е в зачатъчно състояние като яйце или като семка, или както костилка. Щом се тури костилката в земята, тя ще изникне. След като изникне, има други мъчнотии при растенето. Запример, може да няма достатъчно влага, ако има голяма суша туй, което е посято, не може да изникне. Може да изсъхне. Питам: Ако няма външни условия, при които тази костилка да развива ония стремежи, които природата е турила вътре, на място ли е посаждането на тази костилка?” „Та казвам: Търпението е нещо, което може да се добие. Първото качество на търпението какво е? Търпението има издръжливост, доизчакване. Търпението доизчаква нещата. После търпението издържа. Онзи, който няма търпение, какво се случва с него? Той трябва да издържа.” „Най-малко, ако изучавате търпението, трябва да го приложите. Търпението има практическо приложение.” „Запример, да допуснем, че вие искате да имате стабилен гръбнак. Ти трябва да произнесеш думата „търпение“. Ти искаш да усилиш гръбначния стълб. Ти не може да усилиш гръбнака си с думата „нетърпение“. Ти не знаеш да кажеш „търпение“. Ти, като кажеш тази дума, ще се изправиш като войник, който стои на пост. Някой казва „търпение“, пък той взел една поза, при която нищо не може да издържи. Че търпеливият човек, той може да издържа всичко. Не се прегърбва, не се и изпъчва. Вие говорите за търпението, пък позата ви не е на търпението. Щом като кажеш „търпение“, да вземеш позата на търпелив човек.” „Казват за Бог, че Той бил дълготърпелив. Той имал голяма опитност. Без търпение в света нищо не може да се постигне. Търпението възприема нещата, задържа ги, знае как да ги използува.” „Търпението, за да бъде мощна сила, трябва и думата „търпение“ да произнесеш с любов. Ако търпението започнеш с надежда, пак ще свършиш нещо, но ако ти произнесеш търпението с любов, то ще бъде мощна сила тогава. Ако го произнесеш само с надежда, ще бъде много слаба дума.” Из Търпение, 10-а Лекция МОК, 16.XII.1938 г.

Мисъл на деня - 13 Март 2008 г. "Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в Райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от забраненото дърво. Гледай сега да не ядеш!” Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо. Като му забрани да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на битието. Господ му каза: „В който ден ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото, ти ще умреш. Затова ще ядеш от дървото на живота!”" Из Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.

Учителя често е говорил иносказателно. Думите му, казани преди толкова години, са актуални и за нашия живот. Видно е, че светът има нужда от промяна. „Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си.” Кога сме загубили посоката? Когато изменим на това, което изначално е заложено в нас. „Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.” „При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.” Учителя е споменавал, че животните са души, изостанали в своето развитие. Паднали души. И ако те са олицетворени с животните, то службата на човека с животните се състои именно в това – да не оставяме паднала душа. Защото това е лесното. По-трудното е да протегнеш ръка за помощ.

"Съвременните хора седят сега, обезсмислят живота си и се чудят как ще се поправи светът. Те казват, че светът трябва да се реформира. Хубава е идеята им, но по какъв начин може светът да се реформира? За да се реформира, трябва да се даде нещо на света. Да се напише един закон, това ни най-малко не е реформиране. Да се напише една книга върху възпитанието, това ни най-малко не е реформиране. Онзи начин, чрез който това възпитание може да стане, е онзи елемент, който може да стане достъпен за умовете на хората, че те да го възприемат. Само тогава това възпитание може да дойде." "Та, сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги поставят в онази култура, в която някога са живели и са се разбирали. Сега хората казват: „Това не е свят, това не е култура.“ И това е полезно, но не е още истинската култура, към която хората се стремят." "Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява." "Сега заключението. Вие можете да кажете: „Какво е било тогава положението на всички животни, които днес съществуват на Земята? Може ли да се каже, че те са били някога хора, които са се самоубивали?“ На това вие сами ще си отговорите." "Вие трябва да имате ясна представа какъв трябва да бъде един нормален тип. Сега аз не искам да ви представям какъв трябва да бъде нормалният човек, понеже наместо да се насърчите, вие ще се обезсърчите."

"Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята Справедливост, за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството." Из Великата Майка "Ако човек не може да вложи доброто в сърцето си, той добър не може да стане. Ако човек не може да вложи справедливостта в ума си, той справедлив човек не може да стане. Ако човек не може да вложи красотата в своята душа, душата му не може да се облагороди. Ако човек не вложи разумността в духа си, той човек не може да стане. Доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата и разумността в човешкия дух, събрани заедно, това е човекът. Тогава чрез сърцето можеш да правиш добро. С ума си да проявяваш справедливост, с душата си да проявяваш Божествената красота в света, да бъдеш радостен." "Да туриш справедливостта в ума си и тя да бъде подтик за работа." Из Двата велики закона

Мисъл на деня - 11 Март 2008 г. "Рече Бог да направи много неща, много същества в света, но Той не създаде микроорганизмите. Някои от разумните същества създадоха формите на микроорганизмите... Когато дойдоха на Земята, микроорганизмите мислеха, че по-учени същества от тях няма. Наистина, че тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории – едните почнаха да прогресират и образуваха по-сложните форми. От тях се образуваха растенията, а после и животните. Другата категория, по-консервативните, си останаха в същата форма, в сегашните типове, каквито днес ги виждаме." Из И видях ново небе и нова земя, 4-та НБ, 18.X.1936 г.

"От кой свят излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика." "Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира." Из Влияние на музиката "Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в света. Чрез музиката човек ще се научи да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на завършилите музикална академия, било у нас, било в чужбина, е значително. Поезията, живописта - също облагородяват душата." Из "МАРА БЕЛЧЕВА - УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ" "Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха, но различно беше въздействието им. Словото му носеше светлина, разкриваше простори и светове. Чрез въздействието на музиката, човек навлизаше дълбоко в себе си и там изживяваше нещо непознато и ново. Музиката му обхващаше не само емоционалната страна на човека, но и цялото човешко естество." "Чрез музиката ние можем да се хармонизираме със силите на Разумния свят." Из "ЕЛЕНА АНДРЕЕВА - ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ"

"Учителя среща едно дете, което плаче. Пита го: - Защо плачеш, момченце? - Една леличка ми каза, че съм откраднал брошката й. - Ти открадна ли я? - Не, Учителю. - Тогава това не се отнася до тебе, то се отнася до този, който я е откраднал." "Един приятел дал назаем пари на един руснак, белогвардеец, за търговия. Минали няколко години, търговията му провървяла добре и тогава братът му казал да започне по малко да му връща парите. Като отишъл втори път, не го намерил и попитал къде е. Казали му, че той напуснал България. Братът отишъл да се оплаче на Учителя. Учителя тогава му казал: - С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечка приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй." по материала "ЕЛЕНА АНДРЕЕВА - ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ"

Мисъл на деня – 10 Март 2008 г. "Само чрез единицата светът се твори, т.е. създава. За да се създаде светът, единицата е необходима. Числото 1 е живо число. То е най-силното, най-разумното число. Но след като светът се е създал вече, този свят не може да се устрои с числото 1. Числото 1 знае само да твори, но по никой начин не може да устройва. За да се устрои този свят, за да почне да прогресира, да еволюира, трябва да се внесе числото 2. Значи, числото 2 ще устрои света. Но за да се осмисли този свят, за да му се даде цел, смисъл, стремеж, трябва да има някакво движение – трябва да влезе числото 3." Из Стана невидим, 22-ра НБ 2.V.1937 г.