Ася_И

„Сега, понеже сме влезли в една фаза на живота, дето смъртта царува, искаме-не искаме, ще умираме. Земята е едно училище. Човек е изпратен отнякъде на Земята, като на училище, да се учи. И той трябва да свърши това училище. В Слънчевата система по-добро място от Земята няма. И по-горно място от Земята няма. Великите души, които искат да свършат нещо, слизат на Земята да се тонират.” „Ако Бог всичко знае, Той всичко е преживял. Знаете ли вие това? В Него стават и добрите, и лошите работи – всички представления. И адът е в Него, и раят е в Него. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията им, в които се намират.” „Сега някой казва: да се научи човек да говори. Човек не може да говори хубаво, ако душата му няма този импулс. Не може да дадеш на другите това, което в себе си нямаш. Само великият музикант в света може да научи хората да свирят. Само великите певци могат да научат другите да пеят. Само онзи, който разбира, може да научи другите да разбират. Следователно, ако вие имате дарба, тя ви е дадена отнякъде. Ако имате дарба отнякъде, тя ви е дадена. Ще повикате Онзи, Който ви е дал тази дарба.” „Всичките гениални хора, всичките талантливи хора, всичките светии на Земята, които имате, и те са имали подобни майки. И техните майки са били гениални. А за майката има съвсем друго понятие. Аз не разбирам майката [като] една обикновена жена. Аз разбирам майката [като] една необикновена жена в света, която може да роди един необикновен човек. Аз разбирам баща[та] [като] един необикновен дух, който може да роди в света пак подобен на себе си. И Писанието казва, че Бог направи човека по образ и подобие.” „В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат „вдъхновение“. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото.” „Писанието казва: Божественият Дух е, Който раздава дарбите в света и затова човек трябва да мисли върху Божествения Дух, за да може да дойде онова великото в неговата душа.” Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

На 25 юни: През 1875 г. в Стара Загора е роден Кирил Генчев Христов - български поет. Първият български поет, който си позволява да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада от любовта, да и даде право на съществуване в литературата; да възпроизведе природата такава, каквато е - променлива, подвижна, пълна с живот, творящ във вечна хармония със себе си. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор е на пътеписи и мемоари. Сред неговите съчинения са: “Песни и въздишки” (1896 г.), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци)” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.). През 1909 г. в Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в СУ “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател на СБП (1964-1966 г.). Майстор на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др. През 1912 г. ВМРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека; последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година. През 1930 г. е роден Георги Черкелов - български актьор и режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. В киното дебютира през 1961 г. - “Последният рунд” (1961 г.). Черкелов е майстор на отрицателния персонаж (въпреки че играе с успех и положителни роли). Неговите герои са хладнокръвни и рационални, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза (“Ричард II”, “Тази малка земя”, “Страшният съд” и др. в театъра). Филми: “На тихия бряг” (1963 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.), “До града е близо” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Светът е малък” (1968 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г., 1972г.), “Шарен свят” (1971 г.), “Странен двубой” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Очакване” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Трудна любов” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (тв, 1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (тв, 1976 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Студеното сърце” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Черешова градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Най-тежкият грях” (1982 г.), “Спирка “Берлин” (тв, 1982 г., и режисьор), “Съдията” (1986 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Страшният съд” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние” (1996 г.), “Стъклени топчета” (1999 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.). През 1935 г. е роден Стефан Илиев - български драматичен и филмов актьор. Играе в "Райна Княгиня" (тв, 1972 г.), "Компарсита" (1978 г.). Утвърждава се като добър епизодик: "Любимец 13" (1958 г.), "Пленено ято" (1962 г.), "Конникът" (1964 г.), "Отклонение" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Обич" (1972 г.), "Игрек 17" (1973 г.), "Зарево над Драва" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1975 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Годежна вечеря" (тв, 1977 г.), "Фильо и Макензен" (тв, 1979 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1981 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Равновесието" (1983 г.), "Забравете този случай" (1985 г.), "Ешелоните" (1986 г.), "За къде пътувате" (1986 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "Делото “Опенхаймер" (тв, 1988 г.), "Здравей, бабо" (тв, 1991 г.), "О, господи къде си?" (1991 г.). Преизбран за шеф на Съюза на артистите в България (2001 г.). През 1977 г. почива Петко Груев Стайнов - български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринасъл значително за развитието ѝ. Роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити. През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи. Два са жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов: симфоничния и хоровия. Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща: симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925,1926) и "Приказка" (1930), симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937), симфонично скерцо (1938), концертните увертюри "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953), две симфонии (1945 и 1949). По значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо". В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина. Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера. Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си.

Да добавя към поста на valentinus, че църквата посвещава този празник на раждането на най-близкия до Христос в каноническата йераррхия светец - Йоан Предтеча. Така празниците на зимното слънцестоене църквата отрежда на рождението на Христос, а тези през лятното слънцестоене - на Йоан Кръстител. Затова по някой места празника е известен и като "Летен свети Иван", а при белорусите и украинците - като "свети Иван Купало". В "Синодикът на цар Борил" има данни, че през XIII в. Еньовден е бил празнуван с необикновена жизненост и масови веселия, които напомняли най-спонтанните празници на човешката радост и обогатявали духовния мир на хората от езическата древност. И още нещо интересно за това, защо точно на този ден се берат билките? Народът вярва, че след Еньовден лековитата сила на билките намалява. Съвременните химико-аналитични изследвания показват, че през втората половина на м. юни се забелязва рязко спадане на концентрацията на активните съставки при много от растенията.

Мисъл на деня - 25 Юни 2008 г. „Единственото нещо, което не може да се уреди в света, туй е материалният живот. Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва. Та този материалният живот, духовният и Божественият – мощното, силното, Духът – той не може да се справя с материята. Материята, като хване този Дух, иска да го подчини. А той иска да се освободи от нейната прегръдка. Създава разни форми, за да я залъгва. Всичките тия светове Духът е създал, за да залъгва материята, която иска да обхване Божествения Дух и да го подчини на себе си.” Из Великoтo малко и великото голямо, 28-а НБ, 20.VI.1937 г.

"Народът е вярвал, че през нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът й - прочутото "разковниче" - увяхва за по-малко от час, след разцъфването си, ако не бъде откъснато. Тъкмо заради това в зеления здрач на тази загадъчна нощ из горите са бродили и мъже, и жени, за да открият мимолетния цъфтеж, за да откъснат "разковничето" и да си осигурят вълшебната му сила, удовлетворяваща всички съкровени желания на човека." Из "Вечният Бог" - Петър Константинов

"Всичко в природата е подчинено на разумни закони. Учителя вярваше във Великата Разумност в Природата. Той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно съзнание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителя говореше, беше непоколебима. Сянка от колебание не се забелязваше в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме. Оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувства истинността на Словото му, да го приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше Учението, което донесе на света, без да задължава някой да му вярва. Оставяше всеки сам, вътрешно да приеме, че това, което говори, е истина и ако е съгласен, да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя, много външни хора, които не го познаваха, я отдаваха на хипнотичното въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме, се дължеше на уважението, доверието и обичта, която имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, които са му помогнали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото на тази светлина, която е приложил и опитал. Естествено, идва признателност и благодарност. При това Учителя никога не е искал нищо от когото и да е, абсолютно безкористно е помагал на всеки, който е поискал помощ от него. Пък и какво можем ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, от които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за което нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тези духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов. Това са сили и светове, които Учителя разкриваше пред нас. Ние долавяхме, усещахме озарението на тия високи сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги. Ние усещахме красотата на живота. Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: Има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да остане безразличен към Учителя, след като е преживял състояние на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с обич и благодарност към Бога? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич изпълваха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към духовните висини. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си - работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Малко по-рано днес в темата за България днес отбелязах този празник. Може би не е свързан с историята, но няма как да си българин и да не знаеш за Еньов ден. Постнатото е по материал от уикипедия, ще го сложа и тук, защото много ми харесва именно мистичната част от него. И независимо, че днес, и Православната и Католическата църква имат празник, Еньов ден си е наш - български. Днес е Еньовден - български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването. В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Десет повели на Лечителя за десет десетилетия живот : 1. Изграждайте живота си "съответно" на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни "разминавания" между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие "хаби" живота! 2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг. 3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят - смърт. 4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват", износват, убиват организма (духа). 5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави. 6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е "прекаляване" с бездействието. 7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек. 8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него. 9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате. 10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно! И още нещо полезно: Дестилирана вода. Здравни съвети от Лечителя Петър Димков

И още малко история: На днешния ден през 1879 г. пристига в България първият български княз - Александър Батенберг. През 1854 г. е роден Лука Касъров, български лексикограф и енциклопедист, починал 1916 г. През 1893 г. почива Жельо Войвода - български войвода и хайдутин. Роден през 1820 година в Карапча, дн. Маломир. Първоначално участвал в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. Жельо войвода е участвал в три войни: Сръбско-турската от 1876 г., Руско-турската от 1877/78 г. и Сръбско-българската от 1885 г. По време на Руско-турската война е водил чета от 300 четници, която е действала в района на Котел. През 1868 г. е подготвял чета със секретар Христо Ботев, но поради финансови причини тя не успява да премине река Дунав. Днес е и Еньовден - български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването. В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Един от начините за преобразуване на лошото състояние в добро е като използваме силата на Любовта. Но това изисква да сме осъзнали, че сме създадени да бъдем добри, че в своята същност сме добри и остава само да проявим тази наша доброта. Защо Любовта носи, както се казва в мисълта, всички Божествени блага? Защото тя внася в нас чувства на радост, хармония, мир. Именно тя ни позволява всеки един ден да откриваме доброто в хората, които обичаме. Учителя казва, че при Любовта, не само че не страдаме, но достигаме до едно “небесно състояние”, до най-доброто разположение на духа. А именно това ни е необходимо за да развием вложено в нас, нашите дарби и способности.

"Един господин отглеждал в градината си охлюви и правил опити, да види доколко са чувствителни и съобразителни в живота. Понеже охлювите лазели по цялата градина, той поставил като препятствие на пътя им една електрическа жица. Какво забелязал? Като дохождали до жицата, през която минавал електрически ток, ония, през които токът минавал, веднага отстъпвали назад. Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока, и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използва разумно. Колкото повече придобива човек от тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трябва да я използва. Когато заставят човека да плаща за неразумното използване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: „Тежка е кармата ми!“ Какво нещо е кармата? – Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример, как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал 10,000 таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после, царят му казал: „Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове“. Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само 100 пенязи, хванал го за врата и започнал да го души, да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането. Кредиторът обаче останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: „Аз ти простих целия дълг от 10,000 таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи?“ Каква поука можем да извадим от този пример? Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш 10,000 таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички." Освобождаване

"Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш 10,000 таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички." Освобождаване

"Ще ви приведа още един пример с коментари. Един крайно беден човек, отегчен от живота си, постоянно се молел на Господа да го избави по някакъв начин от беднотията. Молитвата му била чута. Един ден идва при него човек, който му донася торба със злато, тежка десет килограма. Той му казал: „Вземи тази торба и разполагай с нея, както искаш“. Бедният се зарадвал, благодарил на Бога и си казал: „Най-после, сложи се край на беднотията“. Весел и доволен от положението си, той нарамил торбата със злато и тръгнал с нея, да я скрие някъде на сигурно място. Дошъл до една дълбока река, с много тясно мостче, едва един крак да стъпи. Стъпил на мостчето, но кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Апашът, който го следял заради парите, веднага се хвърлил във водата да го спаси: бързо снел торбата от гърба му, извадил го от водата и офейкал със златото. Кой от двамата е направил добро: който подарил торбата със златото на бедния, или апашът, който го спасил и задигнал торбата. Според мене апашът е по-добър, а дарителят е по-умен. – Защо? – Ако апашът не беше добър и не знаеше да плува, бедният щеше да се удави под тежестта на торбата със златото. Ако дарителят не беше умен, нямаше да изпълни Божията воля. Той знаеше, че бедният ще изгуби торбата си, но изпълни волята на Бога, Който искаше да усили вярата на бедния. Последният благодари на Бога и за златото, и за апаша, който дойде навреме да го извади от водата. Като видя, че се дави, той каза на апаша: „Моля ти се, вземи торбата за себе си, само спаси живота ми“. Ще кажете, че дарителят и апашът са се наговорили. И това е възможно. Има ли нещо лошо в това, че апашът освободил бедния от торбата със златото? – Нищо лошо няма. Преди всичко това е подарък, бедният не е спечелил парите с труда си. Все едно, че той е натоварил магарето си да носи торбата му и после го разтоварил. Има ли нещо престъпно в това? Апашът казва: „Аз показах изкуството си, като добър плувец. От друга страна пожертвах живота си за бедния, затова на мене се падат парите“. Ако той беше умен, щеше да задържи парите си. Той нямаше да минава през толкова тесен мост, да рискува и живота си, и парите. Следователно той не заслужава тези пари." "Защото и вие, като малките деца, търсите лесния път, искате да разберете всичко изведнъж. При един богат човек отишъл един апаш, голям виртуоз в изкуството си. Богатият му казал: „Чувал съм за тебе, че си владеел много изкуства. Покажи ми едно от тях“. – „Мога да ти покажа, но очите си ще затвориш само за пет минути.“ – „Ще направя, каквото искаш.“ Богатият затворил очите си. В това време апашът, с голяма сръчност, обрал всичкото му злато и скъпоценности и изчезнал. Същото става и в живота. Когато искате изведнъж да се домогнете до истината, непременно ще ви оберат. Какво научи, като те обраха? Ще кажеш, че поне поумня. – Въпрос е дали си поумнял. Да те обере такъв виртуоз, това е изключителен случай. Ако богатият нямаше желание да научи едно от изкуствата на апаша, не щеше да пострада. Той щеше да бъде с отворени очи и да следи какво прави апашът." Под тебе и над тебе

"Питат: „Къде е Бог?“ – Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава." "Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен." Под тебе и над тебе и се сещам за още нещо, което съм прочела в беседите - злото е крайно, само Доброто е безкрайно.

На днешния ден - 23 юни През 1882 г. е назначен е служебен кабинет от руски генерали и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев - руски военен деец, историк, географ, генерал от пехотата. Роден през 1844 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. служи в щаба на Дунавската армия. След Освобождението остава в България и завежда Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, ръководена от Вл. А. Черкаски. След изтичане срока на Временното руско управление напуска България. По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. отново идва в България по настояване на княз Александър I Батенберг. От 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. е министър-председател, едновременно с това до 4 април е и министър на вътрешните работи. Влиза в конфликт с княза и консерваторите и започва да търси сближаване с "непримиримите либерали" на П. Каравелов. Княз Александър I Батенберг отстранява от власт руските генерали с помощта на "умерените либерали" на Др. Цанков. С. издава "Към най-новата история на България". Леонид Соболев умира на 30 септември 1913 г. През 1887 г. за княз е избран Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски. През 1913 г. по време на Междусъюзническа война Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина. През 1881 г. е роден Лазар Добрич - български цирков артист и цирков педагог, режисьор, един от най-изтъкнатите дейци на българското цирково изкуство, допринесъл за развитието и международния му авторитет. Роден в софийското село Равно поле. Брат му Александър Добрич също е цирков артист, както и борец и атлет. Лазар Добрич и трупите му са носители на множество награди. През 1950 г. получава Димитровска награда, а шест години по-късно е удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство. Посмъртно издадени са две негови книги през 1971г. „Смъртният скок“ (автобиографичен роман), а през 1973 г. „С цирка по света“ (спомени). През 1972 г. е родена Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба. На днешния ден са починали: През 1884 г. Димитър Наумов, български агроном, издател и политик. През 1928 г. Иван Шишманов, български книжовник и министър на просвещението. През 1962 г. Тачо Танев, български драматичен актьор. През 1980 г. Павел Спасов, български писател и драматург.

Защо трябва да приемаме, че след като има зло в нас, то съществува и в Бог? Това, че ние сме създадени по негов образ и подобие, не означава, че сме Него. Учителя често казва, че божественото е във всеки един от нас, човешкото ни различава и него трябва да поправяме. Понятия като добро и зло съществуват само в нашия, човешкия живот, така както 'времето' като понятие сме измислили пак ние. Често си задавам въпроса: А какво е там - в безвремието? Мисля, че в този си живот няма да науча. Тук съм само да се променя. Как - зависи от мен.

"Първата трасирана уличка на Изгрева я кръстихме „Зелен синур”. Най-оживената и най-хубавата. По нея минавахме по няколко пъти на ден. Светла, ухаеща, чиста, най-прекия път до салона, до трапезарията, до градината, до поляната, до лешниците, до централното Дървенишко шосе. Тя свързваше Изгрева с града. Когато сутрин отивахме да посрещаме изгрева, стъпвахме по нея. Нейните граници бяха малката борова горичка и овощната градина. По нея напролет се носеше най-силно аромата на цъфналите дървета. На единия й край беше построена красива чешма с бяло мраморно корито. На другия й край декор - цяла Витоша, и небе, и облаци, и ухание. Когато отивахме сутрин на беседи, тя беше особенно притихнала и ние не смеехме да я събуждаме, затова шепнехме, но винаги е било радостно да се мине по нея. Само един ден тя беше скръбна, когато по нея трябваше за последен път да мине Учителя. Любима наша уличка! Сега и тя не съществува. Когато Учителя си замина от този свят, на всички желанието ни беше да погребем тялото му на Изгрева, където той проведе своето Учение. Разбира се, че властта не позволи това. Единственият човек, който тогава можеше да разреши този въпрос, беше Георги Димитров, лидерът на Комунистическата партия, който познаваше Учителя още по времето, когато са били съквартиранти на „Опълченска” 66. Но той по това време беше в Москва. И тъкмо по това време телеграфните съобщения не функционираха, следствие на някаква атмосферна депресия. Нямаше време, всичко беше спешно, сгъстено, тревожно. Но ето, че се случи нещо невероятно - един кратък като светкавица промеждутък от време, няколко минути или секунди, когато по кабела безпрепятствено тръгна молбата до него и разрешението веднага се получи по обратен път - положително, да се погребе на Изгрева. Така и стана. На Изгрева, в градината под една лозница, бе определено мястото, което по цял ден беше огрявано от слънцето. Братята направиха от мрамор една елипса и кръг, в който беше вплетена Пентаграмата - емблемата на Братството с мото: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.” Елипса, окръжност, наоколо цветя, плодни дървета, небе и тишина, босилек, здравец, карамфили, лавандула и една скромна лозница, виеща се над елипсата. Това е мястото, с което всички негови ученици сме свързани. От Комитета на верите искаха да преместим оттам всички знаци, които говореха за делото и съществуването на Учителя, за нуждите на Японската легация, но с голямо тичане, с писма, успяхме да направим така, че това място да остане като исторически паметник. А и законът за запазване на националните паметници бе станал закон на верите, та и това допринесе тези два декара площ да останат непокътнати." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Мисъл на деня - 23 Юни 2008 г. „Всички търсим Господа, нашата Майка, Духа Божий, Разумното в света. Като дойде Разумното в човека, То отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде Майката у човека, Тя ще го научи.” Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12-а НБ, 21.II.1937 г.

Интересни неща прочетох тук: Начини на мислене А на мен най-много ми допада това обяснение, дадено от Учителя, което съм приела като мое виждане по въпроса: "Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не проумява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път." Слугуване

"Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имате предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях, и впрочем най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче, за голямо учудване на бащата, единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я редим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетьовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките и думици“. Слепият от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал старецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е мъчно, че не чуваш гласа й. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите й, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия й говор, на сладкия й език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се притеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. След време ще разбереш великата любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него." Из Явлението на Духа

"GSM-ите докараха нова болест Младите са зависими от мобилните си телефони като от дрога. Когато ги забравят или загубят, те преживяват истински стрес, който е причина за номофибията. Днес се водят жестоки спорове чрез лобисти дали мобилните телефони са опасни за здравето. Най-плашеща, но все още недоказана е заплахата от появата на мозъчен тумор заради вълните, които GSM-ите излъчват. Италиански учени обаче доказаха съществуването на една съвсем нова болест, породена от липсата на апаратите. Нарича се номофибия и според проучването от нея са поразени 37% от младежите на Апенините между 13 и 18 години. Идва от английското no mobile и предизвиква истински стрес и паника. Страхът, раждащ се заради забравения или изгубен мобилен телефон, е в резултат на новата форма на зависимост от него. Това твърди Масимо ди Джанантонио, преподавател по психиатрия в римския университет "Сапиенца". Според него тази зависимост е почти толкова сериозна и силна, колкото зависимостта от наркотиците и алкохола. Най-засегнати са младите хора, които са превърнали мобилните си телефони в дрога. "Тъкмо заради това не се отделят никога от мобилните си телефони, които държат под око непрекъснато", казва Ди Джанантонио. Според друг италиански спец - Анна Оливиеро Ферарис, отговорността за това заболяване пада най-вече върху родителите, които снабдяват децата си с мобилни телефони, за да бъдат в непрекъсната връзка с тях." Източник

„Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?” „Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили.” „Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие.” Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва

Малката душа и слънцето

Молитвен наряд за начало: Кажи ми Истината (песен) Искам да изпълня Волята Божия (формула) Добрата молитва Беседа: Важността на размишлението, 07.12.1930 г., Неделя, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва Песента "Духът Божи", за която се говори в беседата може да чуете тук "Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко." "И на вас казвам: Когато се намерите в мъчнотия, оставете се на Божествената Промисъл. Той ще свърши това, което вие сами не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодейства. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна, органическа. Вие я търсите отвън някъде, но няма да я намерите." "За вас е важно да направите връзка между Бога и вас. Ако не можете да я направите, вашата дейност ще остане безрезултатна. — Всички хора имат ли такава връзка? — Това не е важно. Всеки сам да се запита: Имам ли аз връзка с Бога? Ако си отговори положително, пръв той са ползва от тази връзка. Не е важно какво мислят хората за вас." Важността на размишлението

"Без една постоянна и могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра непоколебима, нищо не може да се постигне. Без една Надежда, в която човек никога не се обезсърчава, защото обезсърчението иде от Надеждата – когато надеждата отслабва, човек се обезсърчава. Когато Вярата отслабне, човек се обезсърчава. Когато Любовта отслабне, човек злобен става. Злобата от малката любов се ражда. Безверието от малката вяра се ражда. Безнадеждието от малката надежда се ражда. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправя надеждата, която Бог е вложил в мене." И пак пишеше