Ася_И

"Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки." "Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички души, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат." Божият глас

На 2 Август: През 1330 г. Българско пратеничество при крал Стефан Урош ІІІ Дечански предлага безусловен мир. Сръбският владетел лесно приема предложението за мир на българските пратеници, тъй като не е подготвен за настъпателна война. Неговото условие е на търновския престол да бъде поставен племенникът му Иван Стефан, първородният син на цар Михаил ІІІ Шишман. Победените българи приемат наложената им промяна. С новия владетел в българската столица се завръща и майка му Анна-Неда. Вдовицата на Михаил ІІІ Шишман - Теодора е изгонена от Търново. По силата на подписаното примирие на 2 август 1330 г. на българския престол се възкачва първата съпруга на Михаил III Шишман - Ана-Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, заедно със своя син Иван Стефан. През 1829 г. в хода на Руско-турската война от 1828-1829 г., след настъплението си през Стара планина, руски отряд влиза в Котел. През 1878 г. излизат журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си. Това обаче не важи за черкезите и извършилите престъпления против християните. Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Започва узаконяване преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите (аграрен преврат). През 1887 г. във Велико Търново се провежда коронацията на княз Фердинанд I. Новоизбраният от третото Велико народно събрание държавен глава полага клетва за вярност към Търновската конституция пред III ВНС, след което тримата регенти, начело със Стефан Стамболов му предават властта. През 1889 г. с княжески указ се създава почетен знак "За 10-годишна отлична служба". Първият награден е военният министър полк. Сава Муткуров. Сава Муткуров е роден на 4 декември 1852 г. Той е министър във военното министерство в правителство на Стефан Стамболов от 20 август 1887 г. до 4 февруари 1891 г. Умира на 3 март 1891 г. През 1891 г. е уреден "Народен орден за гражданска заслуга". Той е само за цивилни лица в шест степени (от 1933 г. е прибавен Велик кръст). Представлява бял пизански кръст с дъбови клонки под княжеска (след 1909 г. - царска) корона. Звездата на Великия кръст и на I степен е осмоъгълна и се носи отляво на гърди. Има и дамски кръст за IV-VI степен върху дамска панделка на гърди. До 1908 г. с неговата I степен са наградени Константин Стоилов, Димитър Петков, Димитър Станчов и Страшимир Добрович. Орденът е отменен през 1947 г., но е раздаван до 1950 г. През 1891 г. е създадена Българската социалдемократическа партия (БСДП). От 1894 г. е Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли - 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти, обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. - Българска социалистическа партия. През 1897 г. е подписана конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския флот. През 1899 г. с княжески указ е учреден почетен знак "За 20-годишна отлична служба" за офицери, а от 7 април 1933 г. се учредява такъв и за подофицери. През 1908 г. в Куманово е основан Български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите Български конституционни клубове са основани на 20 юли във Велес и Битоля от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени още в Скопие на 31 юли, в Тетово на 5 август, в Щип на 6 август, в Кратово и в Крива Паланка на 7 август, в Гостивар и Одрин на 10 август, в Кочани и Сяр на 15 август и в Цариград на 29 август. През 1921 г. междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматума на българското правителство за разформиране на въоръжените сили. Родени: През 1911 г. - Руска Гандева - български литературовед, специалист по римска литература. Специализира антична култура в Карловия университет в Прага през 1934 г. Първият професор по римска литература в България. След смъртта на съпруга й проф. Христо Гандев дарява на Фонд "13 века България" целия кабинет (книги, обзавеждане) на големия български историк. Умира на 17 юли 2001 г. в София. През 1915 г. - Ружа Делчева - българска актриса. След завършване на Държавната театрална школа към Народния театър през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Изпълнява роли в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" ( г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи и в телевизионния театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народния Театър на 1 януари 1989 г. През 2000 г. получава орден "Стара планина" . Умира на 25 ноември 2002 г. в София. През 1924 г. - Христо Ганев - български писател сатирик и сценарист. Главен редактор е на в. "Народна младеж" (1946-1947 г.), сценарист и редактор в Българската кинематография и в редакционната колегия на в. "Стършел". Автор е на хумористични и сатирични стихове във в. "Стършел", разкази във в. "Литературен фронт". Сценарист е на игралните филми: "Песен за човека" (1954 г.), "Две победи" (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), "Партизани" ("Животът си тече тихо") (1958 г.), на който е й сърежисьор, "А бяхме млади" (1961 г.), "Двамата" (тв, 1977 г.), "Басейнът" (1977 г.), "Голямото нощно къпане " (1980 г.), "Нощем по покривите" (тв, 1988 г.), на анимационните: "Басня" (1964 г.), "Дяволът в църквата" (1969 г.), "Хипотеза" (1976 г.), "Малкият" (1976 г.), "Кавалкада" (1979 г.), "Гайда" (1983 г.), "Сафари" (1985 г.), "Хармоника" (1987 г.), "Веселякът" (1988 г.). Работил е върху документалните филми: "Празник на надеждата" (1963 г.), "Палат край Нил" (1963 г.), "Парад на позора" (1967 г.), "България - монолог с непознатия" (1974 г.), "Търсете на буква П” (1975 г.), "Художникът" (1977 г.), "Една безкрайна мъка" (1979 г.), "Море в средата на земята" (тв, 1993 г.). През 1931 г. - Анастас Стоянов - български поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1955 г. Редактор е в Радио София (1957-1959 г.) Работи като редактор и в редица печатни издания. в. “Септемврийче”, в. “Народна младеж”, сп. “Пламък”, сп. “Пламъче”. Член е на Съюза на българските писатели. Съставител и редактор на сборника “Това е песен. Антология на 25-те рози” (1969 г.). Превежда стихотворения от И. Г. Еренбург. Негови стихове и проза са преведени на руски, френски, гръцки, украински, белоруски, грузински и др. Автор е на стихосбирките “Първа любов” (1955 г.), “Посвещение” (1964 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “На грешната земя” (1978 г.), на поемите “Есенни макове” (1963 г.), “Уловени сънища” (1970 г.), “Повече от любов” (1982 г.); на сборниците с разкази “Неделни новели” (1973 г.), “Скитания. Писма от Индия” (1975 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “Сто приказки” (1977 г.), “На грешна земя” (1978 г., 1980 г.), “Още сто приказки” (1980 г.), “Жертвено цвете” (1981 г.), “Повече от любов” (1982 г.), “Търсете български алпинист” (1985 г.), “Казвам се Малчо” (1989 г.), “Златната лисица” (1989 г.), “Хищникът Роман” (1989 г.) и др. Превежда лириката на Иля Еренбург. През 1946 г. - Нева Кръстева - българска композиторка. Завършва Московската консерватория, специалност “Музикознание” при проф. Юрий Холопов и “Орган” при проф. Леонид Ройзман. Специализира в Прага и Цюрих. От 1973 г. започва педагогическа дейност като асистент в Музикалната академия в София. За първи път разработва и прилага курс по история на полифонията и полифоничен анализ. През 1980 г. създава специалността “Орган” в Музикалната академия и води първия курс студенти. Професор е по контрапункт и фуга. Член е на Дружеството за нова музика в България и на Съюза на българските композитори (СБК) и “Бахово общество” в Лайпциг. Носител е на награда за композиция от СБК. Освен композитор и педагог Нева Кръстева е концертиращ музикант в България и чужбина - в репертоара £ влизат класически произведения и творби на модерни автори. Нейни творби са “Хетерофонни миниатюри за орган”, “Sonata da Chiesa”, “In memorias exire”, “Митологични песни”, “Пет пирински песни за самодиви” (1989 г.), “Requiem”, “Седем песни по “Книга на Тел”, “Отче наш” , “Пет песни по Д. Дебелянов”, “Missa Angelus” и др. Починали: През 1938 г. - Костадин Баталов - български общественик, дипломат и държавник. Роден на 22 декември 1877 г. в Сопот. Завършва право в Париж. Адвокат и народен представител. Председател на "Алианс Франсез" в София. Кмет на София през 1911 г. и през 1921 г. Пълномощен министър в Испания (1932-1934 г.), в Белгия (1933-1934 г.) и във Франция (1931-1934 г.; 1935-1938 г.). Министър на външните работи след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

Мисъл на деня - 2 Август 2008 г. „Един философ казва, че земята е съставена от спящи духове. Онези духове, които не са искали да служат на Бога, са станали канари, да спят. Те не са искали да работят. И впоследствие Господ е поставил най-голямата тежест върху гърбовете на тези същества. Онова, което поддържа пластовете на земята, това са канарите, които се намират под нея. Значи, канарите са спящите духове, а земята – това са спящите души. Водата, това са пробудените деца, които сега са започнали да се движат. Духът, това са събудените души.” Из Ново сърце, 23-та НБ, 9.V.1937 г.

сигурно има още, ти си знаеш.

На 1 Август: Днес е Ден на железничаря. Ще се чества 120-годишнината от създаването на Българските държавни железници. Преди 105 години на този ден е избухнало Илинденско-Преображенското въстание. Илинденско-Преображенско въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската национално-демократична революция. Прокламация за началото на въстанието През 2001 г. България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда. Родени: През 1857 г. - Анастас Янков - български военен и революционер. Роден в будното българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград. Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война през 1876 година. През Руско-турската освободителна война влиза в Пета дружина на Българското опълчение, произведен е в унтерофицер и се сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава Георгиевски кръст за храброст. Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица След войната се установява в новосъздаденото Княжество България и в 1880 г. завършва Военното училище. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война през 1885 г. и за проявена храброст е удостоен с военен орден. През 1896 напуска службата и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 г. прави поход с чета до родното си Костурско, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание съвместно с войводата отцепник Коте Христов. През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлога и командва нападението на Белица.Полковник Янков загива в сражение с турски войски при село Влахи през април 1906 година. Женен за сестрата на Райна Княгиня, баща на дееца на БКП Коста Янков.

Мисъл на деня - 1 Август 2008 г. „Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това – аз искам да ви запозная със законите на живата природа – туй, което досега никой не е учил. И това става много медленно. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си! Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.” Из Двата принципа, 8.VIII.1920 г.

"Когато хората са излезли из тия тежките условия, от тази гъстата материя, когато умът дошъл в хората и започнал да действува, оттогава се е появила виделината. Откак всичката вода се е събрала в големите океани и морета, тогава горната атмосфера се пречиства. И виделината и светлината на Бога слезли. Тогава човек се е проявил и за него е започнала една нова епоха." "И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.“ Светлият човек е светия. Светията носи светлина. Те са израз на Бога. Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си. Казвате: „Животът е, който носи виделината.“" "Мислете, че Бог е светлина. След туй, като разбереш какво нещо е светлината, какво нещо е топлината, ще дойдеш до тялото и ще дойдеш да разбереш Бога като любов." Из Мислете за светлината!, 30-а НБ, 4.VII.1937 г. Кога сме в тъмнината? Когато загубим връзката си с Бог. Затова протягаме ръце нагоре – към топлината и светлината, защото там е Бог. Всъщност тъмнината, злото са понятия, които ние хората сме измислили – с тях изразяваме отсъствието на Божествената любов в нас. Всеки е наблюдавал небе, пълно с тъмни облаци и в един момент тук-таме проникват слънчевите лъчи. За мен те са тази тънка нишка, връзката ни с Бог, която никога не се прекъсва. Независимо колко тъмно и мрачно е около нас, колко ниско сме паднали, колко ни е студено. "Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която Господ от памтивека е направил заради [Себе си]. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава Той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят." Коя е скришната стаица за вас?

"Как познавате, че някой човек ви обича? Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея." "Няма по-интересен и смислен въпрос от любовта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня." "Всички хора търсят любовта, говорят за нея, въпреки това не я разбират и се питат: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човека. Тя го освобождава от всякакво робство. Тя го спасява от всички мъчнотии и нещастия. " Четирите полета

"На пръв поглед Учителя Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават богат вътрешен живот, светят изпод буйни гъсти вежди. Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излят онзи бронзов Омир, скътан там във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато говори той, старецът изчезва и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт. Едва няколко минути откак е заговорил и вече се носиш отвъд пространство и време - в най-светлите сфери на душата си. И ето млъква. От катедрата слиза човек, среден на ръст, с хармонични движения. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш: Това ли е Учителя, това ли е той? Няколко ученици вече го придружават до скромното му жилище с приказливата градина, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели. Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни – ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор - връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж влезли при него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в други мир. Често ще видите пред вратата му някогашни щастливци, за които горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейските неволи, чули за него, идват да подирят последна утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с друг поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, е влял ново съдържание в техния суетен живот." Из Спомените на Мара Белчева "Учителя Петър Дънов и неговото учение"

Днес, 31 Юли са Богородичните заговезни. Oт днес започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август, познат сред българите като Голяма Богородица. На този ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом. Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне или Сотировден - 6 август. По време на постите се забранява сключването на църковните бракове. На 31 юли Православната църква почита паметта на Св. Евдоким, роден в Кападокия в благочестивото семейство на Василий и Евдокия. По времето на цар Теофил бил млад офицер във войската. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. Но по Божия промисъл св. Евдоким починал млад - на 33 години. Мощите му се оказали целебни. По-късно те били пренесени в Цариград и поставени в новата църква "Св. Богородица", построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса. Самата пръст взета от гроба му изцелявала болни. Имен ден имат хората, носещи името Евдоким, Евдокия. Да са живи и здрави!

"Ангелският хор Една бяла нощ през февруари. Както всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка. Когато студът съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунди и излязох. Снегът скърцаше под стъпките ни. Извих по пътеката зад Недкови и чух, че в салона се пее. Помислих, че съм закъсняла и ускорих крачките си. Но ето, че салонът беше празен и тъмен. Горе, в стаята на Учителя, беше светло и около балкона му се носеше чудна музика. Прекрасна песен от нежни ангелски гласове... неописуема хармония от стотици гласове ... Слушах в захлас няколко минути, без покана и без позволение. Ангелски хор около стаята на Учителя! Каква нощ! Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи Ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря”, най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели духове мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между Земята и Небето. И през тези свещени минути там горе, пред „Олтаря”, където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, там отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя. Изправих се. Слушах и благодарих за благоволението на Небето да повдигне пред мен мъничко края на завесата към невидимия свят. Там, край това езеро, Близнакът, за втори път чух Ангелския хор... и никога вече." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

"За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно." Божият глас

На 30 Юли: През 1877 г. - по време на обсадата на Плевен - Руско-турска война (1877–1878) - корпусът на генерал Николай Криденер осъществява втората атака срещу крепостта. През 1913 г. Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу България. През 1913 г. Петнадесетото Обикновено народно събрание отпуска 500000 лв. за подпомагане на бежанците. Родени: През 1919 г. - Александър Вутимски - български поет и есеист. Починали: През 1949 г. - Стоян Данев - български юрист и политик. През 1951 г. - Асен Разцветников - български писател.

Мисъл на деня - 30 Юли 2008 г. "Който пие от тази вода, той може да живее 100, 200, 500, 1000 и колкото години желае. Само 100 грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. – Къде са тези извори? – Те са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас." Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

Пее, пустия му Адриано . Не се сдържах да не пусна и това изпълнение:

"Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение у човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните, обаче, този център – любов към Бога – е най силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, както на славяните. Докато славяните обичат Бога, всичко ще имат. Щом изгубят любовта си към Бога, всичко ще изгубят. На какво се дължи силата на човека? Силата на човека се дължи именно на тази жлеза у него, на любовта му към Бога." "Вие сте българи и затова вземете пример от евреите, бъдете по-умни от тях. Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието." В началото бе словото

Поздрав и от мен Kansas - Dust In The Wind

"Бог ще покаже един Път само за тези, които имат добрата воля всякога да побеждават в себе си своите мисли и желания." Волята Божия "Главното упражнение, което ви предстои този месец, е следното: развиване на волята. Но не тази, която вие имате, а разумната, Божествената воля. При развиване на волята мислите ви трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ви занимават. Ще разбирате една мисъл, една работа ще свършвате първо, а после друга. Всичко у нас е свързано като в една верига... Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят." "За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него: станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други!” Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето." "Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа!” И това е нещо сторено." "Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл дa отидеш чист при Бога действа върху ума ви." Който намигнува

Съгласна съм, че е хубаво да разсъждаваме - особено на глас - така понякога чуваме нещо, което вътрешно не желаем да чуем. (Личен опит). Та в смисъла на казаното от Вили - всеки изразява и възприема нещата от своята си гледна точка - различни сме. Някои започват разсъжденията с 'давам', а други с 'получавам'. Аз лично възприех казаното по друг начин - може би понеже съм се виждала с Макс и той е от хората, които "дават", та и това написах по-горе. А може би и защото като житейска философия съм възприела, че първо трябва да дадеш, защото това е най-нормалното нещо - било жестове на физическото тяло , било като осъзнатост като човек. А какво ще получиш - получаваш много, но не когато ти се иска, а когато трябва.

На 29 Юли: През 626 г. започва десетдневната аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, българи и други народи. Славяните са леко и тежко въоръжени пехотинци. Тяхната задача е с лодките си еднодръвки да осъществят морската обсада на града. След ожесточено сражение те претърпяват поражение. Аварският хаган нарежда да бъдат избити, което предизвиква гнева на всички славянски войници, които се оттеглят от полесражението. Хаганът е принуден да свали обсадата. През 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в битката при с. Ключ, цар Самуил умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници. Поражението на българските войски има тежки последици за съдбата на българската държава. България изцяло е завладяна от Византия. Умиращият Самуил и ослепените му бойци През 1845 г. по искане на Патриаршията Неофит Бозвели и Иларион Макариополски са арестувани и изпратени на заточение в Атон. През 1856 г. във Велико Търново Капитан Дядо Никола обявява въстание. Тук може да прочетете повече за 150-годишнината от въстанието. През 1877 г. по време на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал Й. Гурко изтегля основните си части от Стара Загора и Казанлък към Нова Загора. В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора. Целта на турския щаб е Сюлейман паша да се прехвърли в Северна България и координирано с Плевенския отряд на Осман паша да предприеме контранастъпление срещу руските войски. През 1898 г. завършва Петият конгрес на македонската емиграция, който се провежда в периода 26-29 юли. В него участват 21 дружества. Председател на Върховния комитет е Александър Радев, а подпредседател - Андрей Ляпчев. През 1913 г. след края на Междусъюзническата война с царски указ на Фердинанд I е обявена демобилизация на българската армия. През 1920 г. в София излиза първи брой на сп. “Комедия” - българско седмично списание за театър, музика, литература и критика. Починали: През 1917 г. - Райна Княгиня - българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. През 1917 г. - Иван Колев - български военен деец. Паметник на ген. Колев.

Мисъл на деня - 29 Юли 2008 г. "Ако бихте пили от тази вода, от която животът се ражда, вие никога не бихте ожаднели... Има места на Земята, дето тази особена вода тече. От тази вода пият само посветените адепти. Тя извира само от високопланински местности. Тя извира от такива места, дето става особено кръстосване на слънчевите лъчи с центъра на Земята. На такива места водата се особено пречиства." Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

На 28 Юли: През 1330 г. в битката при Велбъжд българската войска начело с Михаил III Шишман търпи поражение от сърбите начело с крал Стефан Урош III Дечански. През 1879 г. излиза първият брой на Държавен вестник. Родени: През 1816 г. - Стефан Дуньов, банатски българин, участник в унгарската и италианската революции - първият български полковник. Стефан Дуньов (вдясно) През 1877 г. - Васил Коларов - български политик. През 1924 г. - Георги Раданов - български актьор. Починали: През 1980 г. - Димо Казасов - български политик.

"Ачларе, понеделник, 29 май. Преди обяд копахме на маковата нива, но след обяд сме у дома. Вали напоителен обилен дъжд. От стряхата на селската веранда ние усещаме миризмата на земя. Може би не ще повярва някой, който цял живот е бил градски жител, но земята има чудна миризма. Какъв преди обяд беше днешният! Има нещо неописуемо хубаво, когато копая на просторната нива. Другарите са далече и едва дочувам звънките удари на техните мотики. Небето над мен е огромен купол с плувнали по него облачета, дошли от морето. Сам съм, леко помилван от утринната хладина. Струва ми се, че съм мъничка точица, в която се срещат небето и земята. Усещам тази дреха. През босите ми крака нахлува топлата тръпка на майката земя, която ме е родила и в гърдите си усещам възторга от синята усмивка на небето. Копая и никой не подозира, че под съдраната ми риза имам едно ликуващо сърце. Вие, драги читателю, си спомняте тези думи. Аз ги казах и в началото, когато започнах да разказвам за Ачларци. Изкопавам една бразда и спирам. Свалям леката си платнена шапка и усещам как вятърът се хвърля в моите обятия. Сякаш някой ме прегръща. Сам съм в тази вълнуваща се степ, но ми се струва, че някой стои тук наблизо. Сядам на топлата пръст. Чувам сърцето си и ми се струва, че то пее някаква песничка. После лягам на браздата. През примижалите ми клепачи слънцето изпраща безброй багри. Мисля си за щастието. Има ли щастие? Има ли щастливи хора на света? Може би в „Хиляда и една нощ”. Там принцовете са щастливи. Те летят със своите яки жребци, окичени със злато. Те живеят в хладните зали, където гукат гълъби и свирци огласят пространството с любовни песни. Но все пак не е щастие това, което могат да ти отнемат други принцове с по-яки коне и по-голямо богатство. Какво богатство е това, което трябва да се брани с острието на пики. Учителя Беинса Дуно ни научи, че щастлив човек може да бъде, който е наблизо до Него. До господа, до Великата Любов. Когато Той се докосне до тебе, ти ще бъдеш безкрайно щастлив. - Христо бе – питам го аз, когато се наредим по браздите – чувстваш ли, че има някои часове през деня, когато душата ти става неизразимо хубаво. - Да, разбира се – отговаря Христо, забил дръжката на мотиката в меката пръст и сяда дори кръстато на широката металическа част на мотиката /да се чудиш просто как го прави, като че седи във въздуха, когато го гледаш отдалече/, това са добрите татви. Татвите – продължава той - са различни. Те са течения от небето. Слизат от там като невидими потоци и се променят. - Така ли? – казвам аз. - Да – отговаря Христо меко и замечтано. – Това са небесните татви, което ще рече, различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската Ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно, както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива в тишината на настъпващата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с нова възвръща бодростта ни след морната работа. След като си легнем, дълго още звучи в душата ни песента. Заспивам като че небесната люлка отново ни залюлява." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

На 25 юли православната църква чества успението на Св. Анна. Това е вторият ден през годината, посветен на тази светица (на 9 декември православните християни отбелязват Зачатието на Св. Анна). Тя се чества като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На нейния ден не се работи, защото се смята, че ако работят, жените ще родят трудно или ще пометнат. Стопанките месят пресни пити и ги раздават за здравето на децата си. Св. Анна се смята за закрилница на майчинството, но едновременно с това празникът й се свързва с древноезическите представи за Великата богиня-майка. На този ден имен ден празнуват хората, носещи името Анна, Ана, Яна, Енко.