Ася_И

Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”. Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове. Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици. Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система. Прилага се под формата на 40% спиртен извлек. След 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство и се прилага при умора, инфекциозни състояния, неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност. В Швеция е регистриран като билков препарат през 1985 г. В Дания е включен в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и другите скандинавски страни се използва главно за подобряване на умствената дейност при стрес, като психостимулант, за цялостно подобряване на здравословното състояние.

"На другия ден пак отидох на „Опълченска”, да видя дали няма отговор на картичката и останах крайно учудена, когато ме извика пак същото лице и ми каза: - Получи се отговор, но не е писмо, а самият брат дойде от Казанлък с положителен отговор. Пригответе се, извикайте и Дим Стоянов, и тримата тръгнете още утре сутринта за Казанлък. Така стана, но аз все си мислех за тази промяна на Учителя, пък си и мислех, какъв беше този влак, който отнесе толкова скоро писмото ми и какъв беше този влак, който доведе брата от Казанлък до София. Във влака сме, пътуваме и се разговаряме, но аз все си мисля за тази изненада - бързото писмо, отговора, неотложното заминаване, пък и този почти непознат човек, към когото се обърнах с думата „Учителю?” И как той знаеше всички, че и имената ни? По тяло приличаше на Учителя, но по същество не беше той. Мина седмицата, през която Учителя не приемаше, аз пак отидох и намерих вече истинския, познатия Учител, очите, погледът, гласът същите, ония, познатите. Помислих, че може да е бил някакъв заместник на Учителя. Започнахме да печатаме материалите от 1922 година, но тази изненада не престана да ме занимава. Преди 22 март, празникът на пролетта, работата около печатането беше свършена, помагаха и още двама други словослагатели и всички се върнахме за празника с готово томче от беседи, държани през съборните дни на 1922 година. Впоследствие научих от една наша сестра, също стенографка, относно изненадата, следното: по някаква наложителна работа тя отишла при Учителя, по същото време, когато той не приемал никого. С влизането си още останала крайно изненадана, че този човек, който уж бил Учителя, я попитал: - Кого търсиш? - Търся Учителя. Тогава той й отговорил: - Аз съм един от учениците на Учителя, оставен като заместник тук, докато той си свърши работата, с която е зает. Тази сестра си е записала точно разговора със заместника на Учителя в нейните тетрадки със спомени. Доволна съм от това дотолкова, доколкото да свържа моето впечатление с нейното, от срещата със заместника на Учителя. Често ние, обикновените хора, се натъкваме на подобни случаи, на които не обръщаме внимание. Например: Срещаме познат, който ни се вижда някак особен, като че някой друг гледа през неговите очи и дори гласът не е неговия. Виждаме това, но не можем да си го обясним. Обаче за един велик Учител тези явления стават съзнателно, по желание или когато е крайно необходимо. Такъв Учител разполага с неограничени възможности. Ние нито знаем, нито пък можем да си ги обясним добре тези явления." Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

На 25 Септември: През 1871 г. Антим VI се среща с българските първенци, членове на смесения съвет, за да обсъдят въпроса за границите на Българската екзархия. В разговорите участват Георги Чалоглу, х. Иванчо Пенчович, Гаврил Кръстевич, х. Николи х. Минчоглу, д-р Стоян Чомаков и Димитър Гешов. Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. До освобождението на България от османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г., екзарх Антим I е свален от своя пост и е заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I. През 1918 г. в София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина. На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта. Делегацията заминава за Кюстендил, а Райко Даскалов се отделя и пристига в Радомир, където се присъединява към въстаниците. По-късно Александър Стамболийски също се присъединява към въстаниците. През 1918 г. са помилвани осъдените по Деклозиеровата афера, а на 14 ноември 1919 г. Главният военнокасационен съд отменя присъдите им. По тази афера на 21 октомври 1916 г. са осъдени на 8 до 10 г. затвор 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци. Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, тогава те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. по тяхно внушение и с тяхна материална подкрепа в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиерова афера не дава очакваните резултати. Вместо да се стъписа пред нея, правителството на д-р Васил Радославов взема крути мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това последва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война чрез арбитражен съд в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер. През 1921 г. в периода 25 - 27 септември е проведен учредителен конгрес на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС) в София. За секретар е избран Стефан Цанов, а за главен редактор на печатния орган "Младежко знаме", Цвятко Аврамов. През 1932 г. се провеждат общински избори в София. На тях гласуват 44 000 от 64 000 избиратели. Работническата партия печели 19 съветници, Народният блок - 12, Сговорът на Александър Цанков – 4. Софийският окръжен съд утвърждава избора, но касира 15 съветници от Работническата партия, а съветниците на Сговора на Александър Цанков подават оставка и са заменени с националлиберали. Столичният общински съвет остава в минимален състав. За кмет е избран Харалампи Орошаков (демократ). През 1990 г. България става член на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ). Двете организации са създадени през 1944 г. с подписването на споразумение между страните членки на ООН. Фондът започва своето реално съществуване от 1946 г. с 36 страни членки и статут на специализирано учреждение към ООН. В момента страните членки на МВФ са приблизително 200. Основните цели на фонда са да съдейства за стабилността на валутните курсове, за премахване на валутните ограничения и по международни валутни въпроси, да предоставя временни финансови помощи и спомага за растежа на международната търговия. През 1990 г. в периода 22 - 25 септември се провежда ХХХІХ конгрес на Българската социалистическа партия (БСП), на който е приета платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в "модерна лява партия на демократичния социализъм", програма за действие, устав, решение по символите и обръщение "Мир, ред, спасение". Александър Лилов е преизбран за председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП), а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси. Починали: През 1942 г. - Ставре Наумов – български журналист, един от създателите на "жълтия" периодичен печат в България. Завършва френско училище и румънския лицей в Битоля. Следва финансови и търговски науки в Румъния и Франция. Работи като главен счетоводител на застрахователно дружество "Балкан" София. Стамболовист, член е на Народнолибералната партия (генадиевист). От 1882 г. до 1884 г. сътрудничи на вестник "La Bulgarie". Основава вестник "Вечерна поща" (1900-1914, заедно със Ст. Шангов) Главен редактор е на вестник "Дневник" (1902-1944 г.). Един от основателите и директорите е на вестник "Софийска вечерна поща" (1911-1913 г.), вестник "Реч" (1908-1913 г.), списания "Илюстрована седмица" и "Минерва", вестници "АБВ" (1924-1925 г.) и "Неделно АБВ".

"Той виждаше и надалече Скоро след революцията в Русия, през 1923 година, един ентусиазиран младеж беше успял да отиде в новата Съветска страна през Германия. През първите две години той бил в контакт със семейството си, но скоро след това изведнъж престанал да пише. Цели 20 години неговите близки не знаеха нищо за него. Нито чрез хора, нито чрез легация можаха да разберат жив ли е поне. Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е между живите. - Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би все пак е жив! Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите му и при всяка трудност се обръщах към него. За мен той бе фар в бурното море на живота. Учителя винаги намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че и сега той ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - Питай го - отвърна Николай - но сега е 1943 година, а Васил замина за Съветския съюз през 1923 година. Цели двадесет години. Ако бе жив, щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото й дете... Питай! - завърши той, опитвайки да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер бе пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се чувствах неудобно, задето го задържам. - Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас: - Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 година, Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояние бяха неограничени. Други мои съученици разказват многобройни преживявания, при някои от които той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им. И тъй, нашият Учител продължава да ни помага." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Силве, благодаря Ето и едно изпълнение на Ива Давидова на песента Зайди, зайди, ясно Слънце + малко инфо "Зайди, зайди ясно слънце, че да изгрее месечинка, че си имам първо либе поканено, калесано. Дойди ми дойди, първо либе, дорде не сме вечерали, вечерали, хлеб дигнали, хлеб дигнали и легнали. Дойди ми дойди, първо либе."

На 22 септември: През 1872 г. е извършен Арабаконашкият обир. Арабаконашкият обир е ограбването на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско - "царската хазна", извършено на 22 септември 1872 г. в местността Пантата в Арабаконашкия проход. Обирът е организиран от комитетите на Вътрешната революционна организация в Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира принадлежи на тетевенския чорбаджия и член на комитета хаджи Станьо Врабевски. В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Четата, извършила обира, е съставена от 11 тетевенци и 3-ма правчани под предводителството на помощника на Васил Левски Димитър Общи. Акцията е проведена въпреки забраната на Васил Левски. Арабаконашкият обир има тежки последствия за революционната организация. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. По време на разпитите, в несполучлив опит да придаде политически характер на акцията и да предизвика намесата на Великите сили, Общи прави признания, в които разкрива революционните дейци и властите унищожават значителна част от изградената мрежа от революционни комитети в страната. През 1923 г. е съставено четиридесет и второто правителство на България, начело с Александър Цанков. През 1944 г. военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначаване на политически заместник командири в Българската армия. През 1981 г. е открит е Паметникът на незнайния войн в София. Паметникът на Незнайния воин се намира в жентъра на София - разположен е на южната страна на старата софийска катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните водени от българската държава. Паметникът е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1300 годишнината на българската държава. В монумента са съчетани вечен огън, пръст от Стара Загора и Шипка, където се провеждат някои от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис: Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“. Родени: През 1802 г. - Юрий Венелин - украински славист, българист, фолклорист и етнограф, филолог. Роден в с. Велика Тибава (днес в Унгария). Венелин следва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес към българите не затихва. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Юрий Венелин е автор на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 т. през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга "Критически изследвания за българската история" е публикувана посмъртно /с известни съкращения/ през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло /по ръкописа на автора/ в Земун /Сърбия/ в български превод на калоферския учител Ботю Петков /бащата на Христо Ботев/ и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на XIX в. Други съчинения на Ю. Венелин: "О характере народных песен у славян задунайских" (1835 г.), "О зародыше новой болгарской литературы" (1838 г.), "Граматика на сегашния български език", "Критическия изследования об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или пкрения Болгарии великим князем русским, Святославом" 1849 и други. Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г. През 1913 г . - Асен Босев - български писател, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач от руски език. Творчеството му за деца се отличава с добро чувство за хумор. Роден в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица. Известно време е учител. Установява се в София, където завършва дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет. През 1941 г. е затворен в концентрационния лагер „Еникьой“ в Ксантийско, по-късно е интерниран в лагера „Св. Врач“ в Санданско. Съосновател през 1945 г. и главен редактор на в-к „Септемврийче“. Редактор на в-к „Стършел“ в периода 1961-1965 г. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО. Умира на 24 април 1997 г. в София. Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев. Произведения: „Гатанки, премятанки и занималки“ (1996), „От все сърце“ (1988), „Една торбичка смешки“ (1976), „Хитър Петърчо“ (1970), „Книжко моя, сладкодумна“ (1970), „Шейничка с парашут“ (1964), „Чудо нечувано“ (1959), „Не правете като тях, да не станете за смях“ (1953), „Млад юнак-здравеняк“ (1948) През 1944 г. - Анна Томова-Синтова - българска оперна певица. Синтова започва своя музикантски път още от 6-годишна, взимайки уроци по пиано. Десет години по-късно печели първото си национално отличие като певица, поради което е приета в Софийската консерватория. Взема уроци при проф. Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова. Там се дипломира по специалностите оперно пеене и пиано. По време на церемонията по дипомирането си тя изпълнява ролята на Татяна от операта на Чайковски „Евгени Онегин“. Веднага след това Синтова е поканена в оперното студио на Залцбургската опера, където през 1967 прави своя първи професионален дебют като Абигейл от вердиевата опера „Набуко“. От тогава тя постепенно започва да разширява репертоара си с главните роли в „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Трубадур“, „Отело“, „Манон Леско“, „Дон Жуан“ и „Арабела“. Повечето от тези роли тя разучава с помощта на музикалния директор на операта проф. Паул Шмиц, студент на Рихард Щраус. По това време тя започва концертите и записите си с оркестъра „Гевандхаус“ под диригентството на Курт Масур. През 1971 печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро. През 1972 Анна Томова-Синтова е поканена да работи за Нацоналната опера на Германия в Берлин. Там тя продължава да разширява репертоара си с оперни роли в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Адриан и Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на Розата“, „Евгени Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 в Париж в Реквиема на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена. През 1973 гласът на Синтова бива чут от прочутия диригент Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Веднага след това е поканена за съвместна работа от Великия маестро, с когото в продължение на 17 години след това, обикаля световните концертни зали (включително тази в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видео записи. Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал заедно с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. През тези години - от 1973 до 1991 - тя е постоянен гост на Фестивала, където пее заедно в Берлинската и Веинската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Контеса Алмавива, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани. Тя започва с щраусовите си интерпретации през 1982 с ролята на Адриана заедно с Волфганг Савалиш, докато стига до триумфа си в „Кавалера на Розата“ през 1984 с Караян. Това изпълнение е филмирано и издадено на видео касета, а по-късно на DVD. През 1985 и 1986 продължаваща с изпълненията си в ролята на Графиня Маделина от операта „Капричо“ под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията ѝ са съживени и излъчени по телевизията през 1990. След като присъствал на една от репетициите за Капричо, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за пръв път) заедно с „Четирите последни песни“. За записа, който печели множество награди той казва: „Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби“. Анна Томова-Синтова е известна с артстизма си изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно раздълбочава характерните черти на отделните персонажи. През 1995 в Цюрих прави дебюта си като Норма в едноименната опера на Белини. Представлението има грандиозен успех. Тримфът ѝ се повратя през 1998, когато за пръв път изпълнява Сантуца от „Селска чест“ в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. Там, през 1999, за пръв път в кариерата си изпълнява и Турандот. На 23 септември 2001 Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера. През 2002 прави турне из Европа. Също така прави серия от оперни и концертни изпълнения на „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди. В края на същата година печели овациите на публиката в Токио с ролята си на Елизабета. През февруари 2003 Синтова се завръща в Токио за нов гала концерт, билетите за който биват напълно разпродадени. През 2006 Синтова се включва в честването на 250 години от раждането на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България - на 25 февруари участва в концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Найден Тодоров, а на 22 май - в „Реквием“ под палката на световно известния диригент Генадий Рождественски.. Починали През 1821 г. - Иван Вазов - класически български писател, академик, смятан за патриарх на българската литература. Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание. Родният дом на Иван Вазов в Сопот През 2006 г - Пепа Николова - българска актриса. Родена в град Харманли на 23.12.1946 г. През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". По същото време актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в "Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля. В този филм непрофесионалната актриса играе безработно "паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата "бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния. През последните години водеше обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и последното авторско предаване по телевизия Евроком - "60 минути". Филмография: Дунав мост (1999), Вампири, таласъми (1992), Карнавалът (1990), Ева на третия етаж (1987), Издирва се (1984), Златната река (1983), Трите смъртни гряха (1980), Юмруци в пръстта (1980), Войната на таралежите (1979), Покрив (1978), Катина (1976), Снаха (1976), Самодивско хоро (1976), Бялата одисея (1973), Най-добрият човек, когото познавам! (1973), Голямата победа (1973), Трета след слънцето (1972), Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971), Оцеола (1970), На всеки километър (1969), Бягаща по вълните (1967), Понеделник сутрин (1966), Лавината, Вампири и таласъми, Светъл пример, Пиеси: Вражалец, Свекърва, Кабаре, Сако от велур, Женско царство, Балкански синдром, Преди всичко любов, И най-мъдрият си е малко прост.

Аделаида, какво по-хубаво от това да се усмихваш? А аз се възползвах от това, че е неработен ден по случай празника и си заместих тесто. Обичам да меся хляб . Довечера ако има гладни от София - заповядайте на топъл тутманик.

"Ние сме за физическата чистота, т.е. за чистия въздух на земята. В духовния свят ние изискваме чистота в чувствата, а в Божествения свят изискваме чистота в мислите. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, с такова лице няма да ви приемат в духовния свят. Там се иска друго лице, с особена чистота, красота и цвят. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят." Ценната дума "Сега вие разглеждате Чистотата като едно специално качество. Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете. Чистият въздух, чистата вода, чистата светлина – това подразбирам аз като Чистота. Чистотата да стане условие, при което да можем да живеем! Можем да бъдем всички чисти, можем да живеем в чисти условия. С някои от вас ще направим тези малки опити. Някои от вас са по-близко до планината, по-лесно могат да се качат. А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от планината, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от планината. Но Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват развален стомах. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен, интелигентен. Който ви погледне, да каже, че в този младеж има благородни чувства, благородни мисли и възпитателна воля. Това да се чете във вашия поглед. Когато ви погледне човек, да каже: „Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия“. И в младите братя, и в младите сестри искам винаги това да се чете в погледа им. Когато ви погледна, всякога ще ви питам: „Мисълта ви как е, светла ли е? Чувствата ви благородни и чисти ли са? Действията ви свободни ли са?“" Беседа за младите "Хората говорят за чистота, но я разбират само външно. Що се отнася до психическата чистота – в мисли и чувства, малцина я разбират. Някой измие чинията, в която е ял и казва: „Чиста е вече“. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи с една чиния известно време, тя се прониква от частиците на храната и става нечиста. Мъчно се отстраняват малките частици, които са проникнали в шуплите на чинията. Също така и мислите, и чувствата оставят следи, както в съзнанието на човека, така и върху предметите, с които са били свързани. Един американец разправя една своя опитност. Веднъж той си купил един нож. Забелязал нещо странно: колкото пъти хващал ножа, в него се явявало желание да убие някого. Заинтересован от това неочаквано за него желание, той проследил пътя, откъдето дошъл ножът в ръцете му. Какво се оказало? Ножът принадлежал на един престъпник, който убил с него няколко души. Значи мисълта на престъпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално." Единственото нещо

Много хубаво сте го написали: Отвори сърцето си!. Може да не се помогне с много, но и малкото е достатъчно, щом е от сърце. Не можем да се погрижим за целия свят, не е в нашите сили и възможности - това е работа на Бог, но може да помогнем на ближния си.

Неделните беседи за месец Октомври: 05.10.2008 г. - 27. Истината, 24 април 1916 г.- Диана Илиева 12.10.2008 г. - 28. Растете в благодат!, 7 януари 1917 г. - xameleona 19.10.2008 г. - 29. Марта и Мария, 14 януари 1917 г. - Ани 26.10.2008 г. - 30. Двамата господари, 21 януари 1917 г. - Ради Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Веско Пантелеев и Куку Бенд - Вечеряй Радо

Да обичаш Бог, значи да го виждаш навсякъде. Ако го търсим вън от нас, никога няма да го намерим. Защото той е в нас. Когато проявяваме Любов, ние се оглеждаме в човека срещу нас - и там виждаме Божественото, но и той вижда същото в нас. Бог е навсякъде, но може да го видим само ако обичаме. Без Любов животът няма смисъл.

22 Септември Днес отбелязваме 100 години от обявяването Независимостта на България Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. Манифест към българския народ "По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!" Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министр на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев] Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са: Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях: Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Ускорителят на ЦЕРН спря заради повреда Големият адронен колайдер - най-големият в света ускорител на елементарни частици, който преди броени дни бе пуснат в действие с фанфари, има сериозна повреда и ще бъде спрян най-малко за два месеца. Експерти от центъра в Женева са влезли в 27-километровия тунел и открили дефект в електрическите връзки между два магнита, вследствие на което има теч на свръхохладен хелий. За да бъде извършена поправката, температурата в повредения сектор ще трябва да бъде повишена доста над нула градуса.

Издателство "Бяло Братство" ще участва в организирания "Салон на книгата" който ще се проведе от 24 до 26 септември във Варна. Книгите на издателство "Бяло Братство" ще бъдат изложени на щанд №14. На 23.09. 2008 от 14 часа в зала Варна на Община Варна ще се проведе пресконференция, на която ще участват представители на Община Варна и Асоциация „Българска книга”. Официалното откриване на изложението е на 25 септември 2008 г. от 11 часа в Двореца на културата и спорта, гр. Варна. Салон на книгата – Варна 2008 ще бъде открит от г-н Кирил Йорданов, кмет на Варна, и г-н Дамян Яков, Председател на УС на АБК. Също в рамките на Салон на книгата “Варна – 2008”, на 26 септември от 11 до 13 часа в концертната зала на Радио Варна ще бъде проведена среща на издатели, български автори и преводачи-българисти от 25 страни, която се организира със съдействието на Министерство на културата.

СЕВЕРОЗАПАДНА БРАТСКА СРЕЩА 20 – 22 СЕПТЕМВРИ НА ХИЖА КОМ Обични братя и сестри, Каним Ви на Северозападна братска среща, която ще се проведе на хижа „Ком” над гр.Берковица на 20 – 22 Септември 2008г. Братска среща на хижа Ком 2007 Хижа „Ком” (Нова) е на височина 1600 м и разполага с три вида стаи – триместни с баня и тоалетна – 13 лв, триместни без баня и тоалетна – 9 лв, общи стаи – 5 лв. Има възможности за палатки, места, определени за палене на огън. Изходен пункт е гр.Берковица. До хижата води асфалтов път – около 15 км. Такси от Берковица до хижата е 15 лв. Примерна програма за срещата: 20 септември – настаняване Почистване на района Време за лекции, разговори по теми и др. Братска вечеря 21 септември – Посрещане изгрева на Слънцето от панорамна площадка, близо до хижата, Духовен наряд и Паневритмия, закуска. Изкачване на връх Ком. Братска вечеря Разговори 22 септември Посрещане изгрева на Слънцето от панорамната площадка, Празничен наряд и Паневритмия. Закуска. Време за лекции, разговори по теми и др. Братски обяд в хижата Закриване За контакти: 0897 847 639 - Стоян, Видин 0899 835 090 ; 0889 798 690 - Пламен, Враца източник: bialobratstvo.info

На 21 Септември: През 1377 г. цар Иван Шишман връчва дарствена грамота на монасите от Рилския манастир, с която утвърждава границите на манастирските владения и препотвърждава пълната собственост на манастирското братство на двадесет села и техните жители, получена чрез грамоти на неговите предходници - царете Асен и Калиман. В грамотата са предоставените привилегии за търговска дейност на монасите. През 1862 г. по искане на сръбските власти първата българска легия е разпусната, а нейните участници - прогонени от Белград. Български легии в Белград са военни дружини, образувани от български доброволци - революционни дейци, в сръбската столица. Имат за цел да се борят за освобождението на българския народ от османско владичество чрез съгласувани действия със съседните балкански държави. Създадени са две легии. Първата българска легия е сформирана през 1862 г. от Георги Сава Раковски с предварителното съгласие на сръбското правителство. Преследвайки задачата за окончателно освобождение на своята страна от зависимостта на Османската империя (която като сюзерен държала свои крепости и войскови части в столицата и в различни градове на Сръбското княжество), то решило да се възползва от готовността на българските доброволци да се бият против османския поробител. Според предварително изготвения план се проектира в случай на война между Сърбия и Османската империя легията да премине сръбската граница и да навлезе в българските земи, където да вдигне на въстание българското население. За поддържане на непосредствени контакти със сръбското правителство по инициатива на Г. С. Раковски в Белград е създадено т. нар. Привременно българско началство. На неговия апел за създаване на Първата българска легия се отзовават 600 български младежи, по-голямата част от които се намират в емиграция в Румъния. Между тях са Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, П. Бонев и др. Издръжката на легията е поета изцяло от сръбското правителство. Легистите трябвало да преминат известна военна подготовка, за да могат да участват в бъдещото въстание. Тяхното първо бойно кръщение е сражението между сръбските и турските войски на 15 юни 1862 г. в самия Белград. Вследствие на сбиване между сърби и турци край една чешма в града турската войска, намираща се в крепостта, го бомбардира. В отговор на това сръбската армия обсажда крепостта. В сражението с турските войници се отличават и голям брой от българските легионери, за което са поздравени от сръбското правителство. Скоро обаче след това отношенията между Сърбия и Османската империя се нормализират и издръжката на българската легия става безпредметна. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), командваната от Мехмед Али паша Източнодунавска армия предприема в района на с. Чаиркьой (днес с. Камен, Ловешко) опит за настъпление. Руските отряди отблъсват атаките и принуждават турците да се изтеглят към р. Черни Лом. Малко по-късно, заради неуспеха си Мехмед Али паша е отзован от Източнодунавската армия. През 1885 г. в периода 20 - 21 септември делегация на ІV Народно събрание начело с митрополит Климент преговаря в Копенхаген с император Александър III за признаване на Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България се извършва на 6 септември 1885 г. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България. През 1913 г. в Чикаго се провежда общобългарски емигрантски конгрес, който учредява Македоно-български народен съюз в САЩ и Канада с орган в. "Свобода". Вестникът започва да излиза два пъти седмично в началото на 1914 г. Третира тематика, подчинена на идеята за Обединена България. „Съюзна хроника" следи дейността на Македоно-българските народни организации в Чикаго, Джонстаун, Вокеган, Хамилтън, Киченер. Отделя място и за културните им инициативи. Отразяван е ходът на битките в Първата световна война, тържественото посрещане на българските воини в Македонския край като освободители. Настъпилите противоречия в Съюза, отдръпването на голяма членска маса под претекст, че от хиляди километри едва ли би могло да се влияе по някакъв начин върху събитията на Балканите, водят и до липсата на средства за погасяване на полицата по изплащането на печатницата. Докато през 1916 г. вестникът става ежедневник, през есента на 1917 г. е принуден да обяви фалит и печатницата е секвестирана. Македоно-българският народен съюз също прекратява дейността си. През 1933 г. започва т.н. Лайпцигски процес. Георги Димитров, заедно с няколко други комунисти е обвинен от национал-социалистическото правителство на Нацистка Германия в организирането на подпалването на Райхстага, извършено от психически невменяемия бивш член на холандската компартия Маринус Ван дер Любе, но използвано като претекст от нацистите за жестока разправа с опозиционните партии. Димитров води своята защита на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. Световната общественост организира публични протести срещу скалъпения политически процес. Майката на Димитров заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон от известни адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия е организиран контра-процес. Димитров, Танев и Попов са осъдени на 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. Димитров е използвал фалшив швейцарски паспорт, но по време на пожара се намира във влака от Мюнхен за Берлин. Българското правителство отказва да ги приеме в България след излежаването на присъдата. Заминават за СССР, където са посрещнати като герои. Получават съветско гражданство и остават там до края на Втората световна война. Този процес е последният в Германия, съставен от съдии от стария (независим от Хитлер) съд Райхсгерихт. Георги Димитров се защитава сам на процеса, като отказва правото си на служебен защитник. Смелият му словесен сблъсък с Херман Гьоринг и красноречивата му защитна пледоария спечелват на Димитров международна известност. През 1940 г. Тутракан официално е освободен от румънска окупация. Българската армия навлиза в гр. Тутракан, след като по силата на Крайовския договор Румъния губи владението си над Южна Добруджа, станала част от румънската държава след поражението на България в І световна война. С решение на Общинския съвет от септември 1993 г. 21 септември е определен за празник на града. Крайовският договор от 1940 г. е договор между България и Румъния, подписан на 7 септември същата година. С него се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръзи. Тази размяна трябва да се осъществи до три месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 г. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. Този договор е безспорен дипломатически успех на българската външна политика. По мирен начин в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) България успява да си върне територия. През 1945 г. Радикалната партия начело със Стоян Костурков приема програмата на Отечествения фронт (ОФ) и влиза в коалицията. Лидерът й е назначен за министър на народната просвета. Неин печатен орган е в. "Радикал". Част от партията обаче се отцепва и се обособява като опозиционна под името Радикална партия (обединена) с печатен орган в. "Народен глас" (съществувал в периода 25 ноември 1866 г. – 17 декември 1949 г.). Починали: През 1881 г. - Кръстьо Тотев Никифоров (Поп Кръстьо) - свещеник от Ловеч. Роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в Белград, където се сприятелява с Г. С. Раковски. Той е владишки наместник в Ловеч и архиерейски наместник в Орханийска (Ботевградска) околия. За него се твърди, че е предал Васил Левски през есента на 1872 г., но някои изследователи като Данаил Кацев-Бурски (1926 г.) и Димитър Панчовски (1990 г.) сериозно оспорват това твърдение. През 2001 г. е отпечатан сборника "120 години клевета" (съставител Васил Колев), в който българските историци Н. Генчев, Д. Панчовски, Б. Димитров, Ив. Лалев и Н. Хайтов категорично отхвърлят вината на поп Кръстьо.

Мисъл на деня - 21 Септември 2008 г. “Ние сме служители на Бога. Говорете на хората, че работите се оправят, и ще се оправят... Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но приятели на Доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде! Правдата иде! Любовта иде! Светлината иде вече в света!”” Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

„Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пение в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключвало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той срещнал една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточавал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче един млад момък се влюбил в нея заради пението й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарба към пение. Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва, и ние ставаме обикновени хора.” Из "Единният живот", 22.III.1932 г.

"Война на световете", "Машината на времето" - ако не са ти попадали книжките, със сигурност си гледала филмите. На ония далечни години имаше една поредица Фантастика - книжки тип 'джобен' формат. Мисля, че тогава за първи път го издадоха на български. Като се има на предвид, че е писал малко преди 1900 г. - наистина е имал какво да каже. Ето тук може да си свалиш двете книжки.

На 20 Септември: През 1444 г. армия от кръстоносци, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския воевода Янош Хуняди (на снимката), навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова. За да избегне тежките преходи през планинските терени, християнската войска навлиза в българските земи при Оряхово и се движи през Дунавската равнина. Целта й е да достигне Варна, където трябва да я очакват генуезки и венециански кораби, които да я отведат до Константинопол. По пътя си кръстоносците превземат множество малки крепости и водят тежки сражения при Никопол, Търново, Нови пазар и Шумен. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците достигат Варна. Там те разполагат лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, но междувременно султан Мурад II успява да подкупи корабособствениците и с тяхна помощ превежда през Босфора своята многохилядна войска. Скоро християнските войски се оказват в засада и на 10 ноември 1444 г. армията на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело е разгромена. В битката е убит крал Владислав III, наречен по-късно Владислав Варненчик. През 1885 г. на 20 и 21 септември делегация на IV ОНС, начело с митрополит Климент, преговаря в Копенхаген с руския канцлер и с император Александър III за признаване на Съединението. През 1912 г. военният аташе в Цариград майор Никола Топалджиков изпраща телеграма до Щаба на българската армия, в която разкрива замисъла на Турция за война срещу България. Планът предвижда турската армия да води отбранителни действия срещу Гърция и Сърбия в Македония и Западна Тракия, и настъпателни - срещу българската армия в Източна Тракия. Формирането на стратегическото ръководство на Действащата армия се извършва без да се определят правата и задълженията на Главнокомандващия и на неговите помощници. За помощник главнокомандващ е назначен генерал-лейтенант Михаил Савов, за началник щаб - генерал-майор Иван Фичев. С този акт Главното командване излиза извън контрола на правителството, защото по Конституция царят не отговаря за нищо и пред никого. Указът не е преподписан от военния министър, с което също е нарушен основният закон. Неподготвеният във военно отношение цар Фердинанд постепенно предоставя на ген. Михаил Савов стратегическото ръководство на армията. Въпреки че има всички качества на крупен военачалник, генералът проявява открит стремеж да решава със силата на оръжието въпроси, които успешно могат да бъдат решени от политици и дипломати. През 1916 г. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Иван Шишманов е литературен критик, фолклорист, етнограф, обществен и държавен деец, дипломат. Роден е на 22 юни 1862 г. в Свищов. Той е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет "Св. Кл. Охридски") и дългогодишен преподавател в него. Избран е за професор през 1894 г., а през 1902 г. за член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Основател и член е на редица културни организации в страната, министър на народното просвещение от 6 май 1903 г. до 4 януари 1907 г., пълномощен министър в Украйна (1918-1919 г.) и пр. Научните му интереси обгръщат широк спектър от проблеми в областта на литературата, етнографията, фолклора и историята. По-важни трудове: "Значението и задачата на нашата етнография" (1889 г.), "Принос към българската народна етимология" (1893 г.), "Значение и заслуги на братя Миладинови" (1912 г.), "Паисий и неговата епоха. Мисли върху генезиса на Българското възраждане" (1914 г.), "Раковски като политик" (1918 г.), "Нови студии в областта на Българското възраждане: В. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели" (1926 г.) и др. Умира в Осло (Норвегия) през 1928 г. През 1918 г. по време на Първата световна война (1914-1918 г.) под влияние на поражението и на антивоенната пропаганда на тесни социалисти и земеделци избухва бунт сред отстъпващите български войски (Войнишко въстание). Стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (дн. Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (дн. Благоевград), а друга към Дупница. На 24 септември 1918 г. един въстанически отряд, командван от подпоручик Ив. Димитров, завзема Главната квартира на щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери. Избухването на Войнишкото въстание първоначално не стряска правителството на Ал. Малинов, но след като идва известието за разгрома на Главната квартира в Кюстендил, то свиква незабавно спешно заседание. Без да изчака пристигането на царя, който по това време се намира вън от столицата, то приема решение за незабавно сключване на примирие със съглашенските държави. За целта е сформирана специална делегация начело с А. Ляпчев (министър в кабинета) и изпратена в щаба на най-близко намиращата се съглашенска войскова част - Източната армия, дислоцирана в Солун. За да предотврати настъплението на войниците към столицата, правителството изпраща при въстаналите войскови части друга делегация начело с военния министър ген. Сава Савов, в която влизат група народни представители и освободените набързо от затвора водачи на БЗНС - Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов. Тази делегация се отправя за Радомир, където е главният пункт на въстаниците, а от там - за Кюстендил. Нейните усилия да спре придвижването на войниците към София остават безуспешни. Тогава д-р Р. Даскалов се отделя от делегацията и вечерта на 26 септември се отправя за Радомир. На следващия ден прокламира пред намиращите се там войници свалянето на монарха и обявява България за република. За председател на временното правителство е обявен Ал. Стамболийски, а д-р Р. Даскалов става главнокомандващ на въстаналите войски. На 28 септември около 6000 души войници, разпределени в три колони, потеглят за София. Те преодоляват съпротивата на правителствените части, които отбраняват шосето за Княжево. На 29 септември вечерта въстаниците се разполагат на фронт от Бояна до Горна баня, но д-р Р. Даскалов (поради настъпващата нощ и желанието да се избегнат излишни жертви) отлага щурмуването на града за следващия ден. Това дава възможност на правителството на Ал. Малинов да вземе мерки за организиране отбраната на столицата. Командването на намиращите се в нея войски и юнкери е поверено на ген. Ал. Протогеров. Междувременно от Крим пристигат и части от 217 германска армия, снабдени с артилерия, които също са поставени в разпореждане на правителството. Така кабинета предприема контрадействие срещу въстаналите войници. Намиращите се при Горна баня, Княжево и Владая военни части са разбити. На 2 октомври пада и гр. Радомир. С това Войнишкото въстание е потушено. Ал. Стамболийски успява да се скрие в столицата, а д-р Р. Даскалов търси убежище в съседна Гърция и се озовава в Солун. През 1933 г. между България и Турция и постигнато съгласие за продължаване с 5 години на Ангорския договор от 1925 г. Ангорският договор е подписан между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война (1914-1918 г.) под натиска на съглашенските сили. Заедно с това урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни (1912-1913 г.). Въпреки настойчивото искане на България да се позволи завръщането на многобройната бежанска маса от Източна Тракия по родните си места, Турция не се съгласява. Поради това договорът се посреща с остра реакция от тракийските бежанци в страната и правителството на Александър Цанков не се решава да го внесе за ратификация в Народното събрание. Това прави следващото правителство, възглавено от Андрей Ляпчев, което не поема отговорността за него. Родени: През 1859 г. - Никола Начов - български писател, историк, библиограф, фолклорист, член на БАН (1906 г.). Автор на разкази и повести. Произведения: "Бунтовници" (1898 г.), "Царювец" (1910 г.), "Цариград като културен център на българите до 1877" (1925 г.), "Калофер в миналото" (1927г.), "Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1878-1902” (1902 г.), "Към историята на новобългарската библиография" (1905 г. ), "Княз Стефан Богориди" (1929 г.), "Христо Ботев" (1931), "Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачев" (1932), "Христо П. Тъпчилещов" (1935), "Де е роден Христо Ботев" (1938) и др. Умира на 29 септември 1940 г. През 1878 г. - Георги Коев - български офицер, подполковник. Завършва Военното училище в София през 1898 г. Участва в Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). Уволнен е от армията през 1919 г. Той е един от сътрудниците на Военната организация на БКП. Арестуван и съден на процеса по дело ¹ 599/1925 срещу участниците в Атентата в църквата “Св. Неделя”. Осъден на смърт и обесен на 27 май 1925 г. През 1914 г. - Магда Колчакова – българска драматична и филмова актриса. През 1940 г. завършва Театралната школа към Народния театър, в който работи до пенсионирането си. Сценично присъствие: “Хъшове”, “Боряна”, “Под игото”, “Големанов”, “Прокурорът”, “Женитба”, “Дванадесета нощ”, “Тартюф” и др. Колчакова участва в рециталите “От извора”, “Народно творчество” и др. Авторка е на очерци и статии, роман в три части - “Банскалии” (1966-1975 г.), пиеси: “Гераците” (1955 г., по Елин Пелин), “Вдъхновение” (1958 г.), стихосбирка “Песни” (1948 г.). Колчакова създава характерни роли във филмите “Страхил войвода” (1938 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Пленено ято” (1962 г.), “Тютюн” (1962 г.). Магда Колчакова умира на 27 август 1982 г. През 1915 г. - Райна Михайлова - българска оперна певица (лиричен сопран). През 1939 г. завършва Държавната музикална академия в София. Ученичка е на Хр. Морфова и Л. Прокопова. На сцената е от 1937 г. Работи в оперните театри “Одеон” и “Ренесанс” в София. Райна Михайлова дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 г. в ролята на Марженка от операта “Продадена Невеста” от Сметана. Скоро след това е назначена за солистка. Роли: Мими от “Бохеми” на Пучини, Виолета от “Травиата” на Верди, Неда в “Палячи” на Леонкавало, Графинята от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Памина от “Вълшебната флейта”, както и няколко образа в руски опери: Оксана в “Черевички” на Чайковски, Антонида в “Иван Сусанин” на Глинка, Марфа в “Царска годеница” на Римски-Корсаков. През 1932 г. - Марин Върбанов - български художник, водеща фигура в художествения текстил в световен мащаб. Завършва Академията за приложни изкуства в Пекин; дългогодишен преподавател в Художествената академия в София; професор. Творбите му (килими, гоблени, пана и т. н.) са излагани в Москва, Париж, Пекин, Вашингтон, Шанхай и др. В Китай е известен като "учителя Ван Ман". Марин Върбанов умира на 9 юли 1989 г. Починали: През 1997 г. - Никола Николов - български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. във Видин. Завършва Френския колеж в София. Участва във втората фаза на Отечествената война като артилерийски офицер (1944 г.); награден с два ордена за храброст. След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (Дупница, Радомир, Дирекция на милицията); попада във Военния затвор в София. През 1945 г. е приет в Медицинския факултет на Софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне. По политически причини е задържан във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор; преминава през лагера "Богданов дол". Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко. От 1969 г. се установява на постоянно местожителство в САЩ, където завършва Портландския университет (Орегон), специалност "Централни европейски науки" и "Изкуство". Завършва университетски курсове по политически науки на проф. Франк Мънк. Преподавател е в Сидни (Австралия), Флорида и Портланд. Съчинения: "Световната конспирация" (1992 г.), "Тайните протоколи" (1993 г.), "Новият ред" (1993 г.), "Световната конспирация, II" (1994 г.), "Маските на величията" (1996 г.).

Поздравче и от мен matia bazar -- vacanze romane

"30 май Аз на сън виждам море. Рисувал съм морето, възпявал съм го и дори съм го сънувал, но не съм го виждал. Сега морето не е много далече. Не повече от 70 километра ни делят ат него. Аз гледам с копнеж малките бели облачета по небето и ми се струва, че те идват оттам и ни подканят да отидем при него. - Като бели изкъпани агънца са тия малки бели облачета – казвам аз на приятелите си. – Колко ми се ще да отидем до морето. - Жечо няма да ни даде пари за път – казва един. - Ще идем пеш до там – отговарям аз. На другия ден ние тръгваме. Аз и Кръстьо. Вие знаете вече това. Над полето трепти пролетна радост. Чучулигата се извива над нас във висините. За нас няма нищо невъзможно! Юни Слънцето праща божествен огън, а полето трепти в маранята. Аз не познавам друго поле с такива широки и волни хоризонти. Облаците днес са наредени недалеко околовръст и като че ли чакат нещо. Юли Днес Кръстьо донесе на нивата баница. Една от учителките в селото е вече наша съидейница. Тя ни праща баницата. Днес се замислих за моята майка. Спомних се как пътувах с нея като дете във влака. Там седяха онези ханъми с разноцветни наметки. Как се различаваше лицето на майка ми от лицето на турските жени. Когато си легнах вечерта, когато сложих главата си на коравата възглавница, над мене се бе разстлало невъобразимо широко звездно небе. Почувствах, че образът на майка се разлива в безкрайната ширина и оттам слиза утехата на някаква друга майка, която ме обича със същата обич, както моята майка и вместо черната забрадка на майка ми, тя е заметнала плащеницата на звездната нощ. Така аз се научих да разговарям с великата майка на света, която слиза от небесните висини, докосва ме с небесната си длан и ме милва, както тогава, когато бях дете. Още колко неща бих могъл да разкажа за Ачларе, но и това малкото, което казах, е достатъчно да проумеете какво велико нещо се извърши у нас сред това широко плодородно поле. После следва Карнобатския панаир. Сандалите, които ни купи Жечо, гостуването при семейството на Мара и Теофана и връщането в нощта, когато щурците свирят из полето и на изток бавно – бавно се подава дискът на пълната луна." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Накратко за Група за автентичен фолклор от софийското село Бистрица, по-известна като „Бистришките баби”. Групата е създадена преди около 60 години. В репертоара си имат над 300 песни. Наред с песните Бабите представят и ритуалите и обичаите, при които те се изпълняват, съхранени са и много старинни хора. „Бистришките баби” са носители на стотици международни награди и отличия. Гастролирали са многократно във Великобритания, Франция, Белгия, САЩ, Германия, Унгария, Чехия, Италия. През 1978 година получават престижната "Европейска награда за народно изкуство" на фондация "Алфред Тьопфер", Хамбург. Представят България и на "Европалия" в Белгия през 2002 година. През 2005 година Бистришките баби са включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Не трябва да се забравя, че основата е положена през 1934 г. от музикалния ансамбъл Бистришката четворка. Основан пак към читалището в с. Бистрица. Бабите пеят антифонно на две групи, т.е едната група пее, а другата отпява. Друго, което е характерно за тяхното пеене, че е на 3 гласа. Ако правилно съм запомнила се наричат ‘окане’, ‘право бучене’, ‘криво бучене’. Едната (която е в средата) подава, а другите – с правото и кривото бучене, ваят мелодията около нейният глас. Нотите не могат да обхванат сложността на това пеене. Затова се ‘препредава’ – сега бабите обучават своите внучки. Друга особеност при този фолклор е, че когато има пауза в пеенето се прави пауза и в движенията. Кадри от филма, с който са се представяли пред ЮНЕСКО: Само да спомена, че изискванията са много строги. Правят се два филма – от 5 мин, в който всичко е разчетено по минути и от 2 часа, в който е по-подробното представяне и конкуренцията е много голяма. През 1980 г. австрийският музиколог Жералд Меснер защитава докторска дисертация на тема „Интерферациона диафония в с. Бистрица.” Най-интересното е, че тогавашните власти не са разрешавали това изследване и всичко е ставало тайно – Бабите си ходели една на друга на гости, така се събирали и Меснер можел да записва. След като защитава дисертацията нещата се променили. Меснер е споделил, че такова архаично тригласно пеене е срещал само в Австралия. Когато пуснал записи с изпълнения на Бистришките баби, австралиййците казали: Ааа, знаем ги, това е едно племе от друг остров, но не говорят на нашия език. „Пеенето им е уникално, защото е много старинно - запазено е още от предхристиянската епоха...” По-подробно за групата и нейната история може да прочетете тук: Шопското бучене като шедьовър Бистришки Баби И Внучки - Лазарки Някои от бабите са на повече от 84 г.