Ася_И

14 Ноември: Световен ден за борба с диабета Отбелязва се от 1991-а в деня на рождението в Алистън, Онтарио, на канадския физиолог сър Фредерик Бантинг (1891-1941, Нобелова награда за медицина за 1923 г.), открил и изолирал в чист вид инсулина през 1921-а заедно с Чарлз Бест. На 11 януари 1922-а той е приложен за първи път върху пациент - дете, страдащо от тежка форма на диабет. За съжаление големият учен загива на 21.II.1941 г. в авиокатастрофа над Нюфаундленд, пътувайки към Англия. През 2006 г. кампанията ще премине под мотото "Грижа за всеки диабетик". Захарният диабет е четвъртата основна причина за смърт в повечето развити страни - в момента в света има около 194 млн. души със захарен диабет (5,1 % от населението на възраст от 20 до 74 години), според данни на датската фармацевтична компания "Ново нордиск". До 2025 г. се очаква броят им да достигне 330 милиона (6,3 % от населението), а 472 милиона (9 % от населението) се очаква да бъдат предразположени към захарен диабет. През 1837 г. в Берковско избухва поредното българско въстание - Чипровското. В Чипровския манастир се събират около 2 хиляди души начело с Върбан Панов, Кръстьо Нешин и Илчо Андреев. Въстаниците са атакувани на 23 ноември от турските войски и след еднодневен бой се оттеглят под прикритието на нощта. 1837 - избухва - в Чипровския манастир се събират около 2 хиляди души, начело с Върбан Панов и Кръстьо Нешин. Въстаниците са атакувани на 23 ноември от турските войски и след еднодневен бой се оттеглят под прикритието на нощта. През 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление. През 1885 г. след пораженията на сръбските войски при Сливница, Драгоман, Цариброд в Сръбско-българската война на 14 и 15 ноември 1885 г. българските войскови части постигат успех при боевете при Пирот. Сръбската армия е в състав от три пехотни дивизии и конна бригада с намерение за спиране настъплението на българския Западен корпус до включването на нови резерви или до намесата на великите сили. Настъплението на Западния корпус започва сутринта на 14 ноември. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Окончателната победа на българските военни части е постигната на 15 ноември 1885 г. През 1878 г. Румъния поема управлението на Северна Добруджа. През 1889 г. България подписва първия временен търговски договор с Великобритания, който влиза в сила от 1 януари 1890 г. за 5-8 % мито. През 1892 г. в София е основано дружество "Чех". През 1912 г. Втора бригада на Македоно-одринското опълчение и Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша край Гюмюрджина, която е освободена четири дни по-рано. През 1968 г. след излизането на сборника с епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин с илюстрации на Борис Димовски, Бюрото на УС на СБП решава да препоръча на издателство "Български писател" да освободи Ралин от длъжността редактор "за допуснати политически грешки и лекомислие" и да не възлага повече хонорувана работа на Константин Павлов "поради нецелесъобразност". От работа във в. "Стършел" е уволнен Борис Димовски. През декември с. г. той и Ралин са наказани със "строго мъмрене с предупреждение" от Бюрото на ГК на БКП - София. През 1977 г. е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите, а с приемането на протокола завършва проточилото се десет години "събиране на семейства". Между 1969 и 1978 г. в Турция заминават около 130 000 души. През 1978 г. е открит фериботният комплекс "Варна-Иличовск" - единственият в Черноморския регион жп фериботен терминал с възможност за смяна на жп талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия. Родени: 1848 - Петър Димитров - български църковен и просветен деец от късното българско възраждане в Македония. Петър Димитров е известен като поп Петър Солунски. Роден в лъгадинското село Зарово (днес Никополи, Гърция). Около 1864 година е ръкоположен за свещеник в Сяр, където установява контакти със Стефан Веркович. Включва се активно в църковната борба срещу гърцизма. След провъзгласяването на Българската екзархия в 1872 г. поп Петър става свещеник в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, а от ноември същата година е представител на Екзархията в Солун. От 1873 до 1876 г. председателства Солунската българска община. Поп Петър е основен инициатор за откриването на българската църква „Св.Св. Кирил и Методий“ в града. Увлича се за кратко от униятската пропаганда, но след среща с Петко Славейков се отказва от униятството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година. Успоредно с църковната си дейност поп Петър е член на Солунската революционна група, съставена от дейци на дружеството „Българска зора“, която подготвя въстанието в Пиянец през пролетта на 1876 година. След разгрома на Априлското въстание поп Петър е принуден да замине за Цариград, където служи в българската църква. При избухването на Руско-турската война е заточен в Мала Азия, но е освободен след края на войната. Учи църковно пеене в Киев и в края на живота си служи в София. През 1857 г. - Михаил Савов - български военен и държавен деец. Роден в Ески Заара (Стара Загора). Учи в Галатасарайския императорски лицей в Цариград и завършва първия випуск на Военното училище в София. Командва дружина на Източнорумелийската милиция (1879-1881 г.), след което завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Отличава се в Сръбско-българската война (1885 г.) като началник на левия участък в Сливнишката позиция, а след нея е член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите (1886). Помощник на военния министър (1887) и военен министър (1891-1894, 1903-1908). Уволнен след падането на режима на Стамболов през 1894-а, но през 1897-а се връща в армията и е началник на Военното училище (14.III.1897-18.III.1903). Съден през 1907-а за корупция и злоупотреби при доставките на оръжие, като на следващата година отново напуска армията. По време на Балканската война е помощник главнокомандващ на Българската армия, като след това става и един от отговорните за обявяването на Междусъюзническата война (1913). През 1914-а е съден и изгонен от страната като един от виновниците за националната катастрофата през 1913 г. През 1914-а става един от основателите на Военната лига. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) представлява БА при щаба на австро-унгарската армия, а след нея е български пълномощен министър в Париж (1920-1923 г.), където остава и след изтичането на мандата си. Умира на 23.VII.1928 г. във Франция. През 1866 г. - проф. Васил Златарски - български историк, археологът и епиграф. Роден във Велико Търново. Златарски е автор на тритомната "История на българската държава през Средните векове". Завършва класическа гимназия и история в Санкт Петербург (1891 г.), като специализира в Берлин (1893-1895 г.). След завръщането си е гимназиален учител в София и започва да чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). Действителен член на БКД от 1900 г. Секретар (1900-1921 г.) и председател (1921-1926 г.) на Историко-филологически клон на БАН. Зам.-председател на БАН (1921-1935 г.). Ректор на Софийския университет (1913-1914 и 1924-1925), един от основателите и председател (1911-1935) на Българското историческо дружество. Преподава в Софийския университет от 1895 г. до смъртта си. Пръв проучва вътрешния град на Велики Преслав, манастира "Патлейна", средновековния град Червен. Член на редица чуждестранни научни дружества, институти и академии. Автор на над 200 монографии, студии, статии и рецензии - "Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон", "Българска история. Лекции", "Юрий Ив. Венелин и значението му за българите - 1802-1902", "Имали ли са българите свое летоброене", "Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците - 1387", "История българите от появата им в Европа до основаването на българското царство на Балканския полуостров", "Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод", "Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-турската война 1806-1812", "Политическото положение в Северна България през Хт и Хтт век" и др. Умира на 15.XII.1935 г. в София. През 1882 г. - Янаки Стефанов Моллов - български аграрикономист и икономист и политик. Участник в Демократическия сговор и Народното социално движение, той участва в правителствата след Деветоюнския (1923-1926 г.) и Деветнадесетомайския преврат (1934-1935 г.). Роден в село Беброво, Търновско. Завършва гимназия в София, а през 1905 г. Висше земеделско училище в Москва. След войните е доцент (1919-1923) и професор (1923-1944) по земеделска икономика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Изследва организацията и структурата на земеделското производство в България, селскостопанското райониране. Прави статистикоикономически изследвания на цените и доходността в селското стопанство. Янаки Моллов на няколко пъти е декан на Агрономическия факултет, а през 1939-1940 е ректор на университета. От 1935 г. е дописен, а от 1941 - редовен член на Българска академия на науките. През 1919 г.Янаки Моллов участва като експерт в българската делегация за подписването на Ньойския договор. След Деветоюнския преврат той става министър на земеделието и държавните имоти в двете правителства на Александър Цанков (1923-1926 г.). Моллов е народен представител от Демократическия сговор. През 1932 г. се включва в отделилото се от Сговора Народно социално движение на Александър Цанков. След Деветнадесетомайския преврат е министър на народното просвещение в кабинета на Кимон Георгиев и министър на народното стопанство в кабинета на Пенчо Златев. През 1920 г. - Георги Близнаков - български химик, академик. През 1925 г. - Александър Караиванов - български аграрен учен, професор. Роден в с. Хърсово, Разградско. Завършва средното си образование в Шумен, а висше агрономическо – в София през 1952 г., след което постъпва нато научен сътрудник в Земеделска опитна станция (сегашен Институт по земеделие и семезнание) “Образцов чифлик” край гр. Русе. Там започва интензивна работа по селекция на пшеницата на основата на най-добрите селекционни постижения в света, особено на италианската селекция от интензивен тип. През 1963 г.е преместен в Института по пшеницата и слънчогледа (ИПС) "Добруджа" (сегашен Добруджански земеделски институт) Генерал Тошево, който институт по онова време се обособява като Национален център по пшеницата и слънчогледа. Тук създава 9 сорта зимна мека пшеница, като сортът Еритроспермум 1916 е и първия сорт на Института от новото интензивно направление. След него се появяват сортовете Кремена, Китен, Кардам, Крапец, Калоян, Стожер, Ясен и Свилена. Александър Караиванов донася и внедрява в практиката френския пивоварен ечемик Алфа. Защитава дисертация, избран е за ст.н.с. II ст., а след това – и за ст.н.с. I ст. За неговото израстване като учен допринасят и дългосрочните му специализации във Франция и Белгия и краткосрочните в тогавашния СССР, Германия, САЩ, Румъния, Полша и др. Успоредно със селекционната работа проф. Караиванов извършва значителна изследователска дейност по биология и технология на отглеждане на пшеницата. Резултатите от тази дейност са публикувани в 69 научни труда, 2 монографии, 1 книга и 1 брошура, изготвени самостоятелно или в съавторство. Известен и като активен популяризатор и внедрител на научните постижения в практиката. В ИПС "Добруджа" проф. Ал. Караиванов заема различни длъжности. От 1976 до 1980 г. завежда Секция по селекция на пшеницата , а от 1980 до 1990 г. е директор на Института. Като директор има заслуги за пробива на българския слънчогледов хибрид Албена във Франция, който след регистрацията и вписването му във френския национален каталог заема 50% от площите, засети със слънчоглед в тази страна. Обявен за най-сполучлив в света хибрид, Албена донася не само огромен престиж на българската аграрна наука, но и милиони левове приходи, вложени в научната работа на ИПС "Добруджа", а оттам и голяма стабилност на института край Генерал Тошево. Проф. Александър Караиванов е удостоен със званието Заслужил деятел на науката. Умира на 3 ноември 2006 г. в Добрич. През 1934 г. – проф. Георги Робев - български хоров диригент. Георги Робев е една от най-ярките личности в историята на българското хорово изкуство. Завършва Държавната консерватория при основателя на професионалното хорово-диригентско изкуство в България проф. Георги Димитров. Започва да преподава в Музикалната академия още на 25-годишен. Първоначално дирижира хора на Софийските учителки, после хор "Кавал" и хора на Софийските девойки, а от 1960 г. до смъртта си е свързан с Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", с която триумфира по родните и световните музикални сцени, получавайки суперлативи от рода на "невероятния български хор и неговия изключителен диригент", както ги нарича Рикардо Мути. Капелата работи с световноизвестните диригенти Херман Абендрот, Зубин Мета, Рикардо Мути, Генадий Рождественски, Курт Мазур, Емил Чакъров и много други. Прави с хора записи за компаниите фирмите DEKKA, "Еми", "Хармония Мунди" и др., като например записът на "Кармина Бурана" от Карл Орф е обявен за "запис на тримесечието" във Франция. Участва в журитата на някои от най-престижните световни хорови конкурси - Гориция и Арецо, Италия; Ланголен, Великобритания; Варна, България. Води майсторски класове по хорово дирижиране в Италия и Франция. Починали: През 1989 г. - Пенчо Данчев - български литературен критик, професор.

13 Ноември Международен ден на слепите хора Чества се от 1946 г. по решение на Световната здравна организация в деня на рождението на френския педагог Валентин Аюи (1745 - 1822), основал през 1784-а в собствения си дом в Париж първото в света училище за незрящи деца и демонстрирал своя метод за обучението им посредством разработения от него релефно-линеен шрифт "унициал". Първият ученик Франсоа Лезюер е изпратен от църквата, а по-късно се присъединяват още 11 безпризорни деца. Създава и матрици за направата на релефни ученически пособия, географски карти и глобуси, като обучава за това и своите възпитаници. Негова е и идеята за създаването на книги за незрящите, като успява да построи в училището си типография и да отпечата няколко. До изобретението на Луи Брайл (1829 г.) обучението се извършва по метода на Аюи. По покана на руския император Александър I създава в Петербург училище за незрящите (1807 г.). През 1880 г. България е поканена да участва в заседанията на Дунавската комисия въпреки съпротивата на Високата порта. Нашият представител Кириак Цанков подкрепя румънския проект вместо австрийския, игнорирайки официалните инструкции на княз Александър I и изпълнява устните разпореждания на своя чичо - премиера Драган Цанков. През 1895 г. цар Фердинанд заявява, че "ще се вслуша в гласа на народа" и престолонаследника княз Борис Търновски ще премине в лоното на православието. Решението в голяма степен е определено от позицията на Русия, поставила това условие, като стъпка за помирение между двете страни, чиито отношения са прекъснати през 1886 г. с изгонването на ген. Каулбарс. През 1912 г. български войски овладяват Дедеагач на беломорския бряг. През 1920 г. е приет Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им, с който се осигуряват парични помощи, земя до 50 дка в полята и до 120 дка в планините, безплатен дървен материал и нисколихвени заеми за тях. През 1944 г. по време на Втората световна война части на българската армия освобождават Скопие. Родени: През 1869 г. - Димитър Драгиев - български политик. Роден в с. Радне махле (днес Раднево). Завършва гимназия в Хасково, след което е учител в Радне махле (1886-1897) и Стара Загора. Драгиев развива активна обществена дейност и е сред основателите на няколко кооперации. През 1899 г. е сред основателите на БЗНС и водач на групата, настояваща за превръщането му в политическа партия. Той става подпредседател и председател на неговия Управителен съвет. Издава вестник „Справедливост”, а през 1902 е сред създателите на вестник „Земеделско знаме“. От самото начало на съществуването на БЗНС Димитър Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война той влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. Драгиев се противопоставя на Владайското въстание и конфликтът му с лидера Александър Стамболийски се задълбочава. Той взима участие в двата кабинета на Теодор Теодоров, но отказва да влезе в правителството на Стамболийски. През 1919 г. Димитър Драгиев е изключен от БЗНС и основава първата от множеството паралелни партии, носещи това име - БЗНС Стара Загора. Той започва издаването на вестник „Земеделска правда“, като се противопоставя на авторитарните методи на Стамболийски. БЗНС Стара Загора продължава да съществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и взима участие в коалицията Народен блок, но самият Димитър Драгиев се оттегля от политическия живот в края на 20-те години. През 1886 г. – Жеко Димитров - български публицист и профсъюзен деятел. Съратникът на Георги Димитров влиза в социалдемократическата партия през 1903-а и става един от най-яростните противници на крилото на "общоделците". По-късно е сред създателите на партийната организация на БРСДП (т.с.) в Хасково. Редактира профсъюзния в. "Фабричен работник" (1910-1923), а през 1913-а става секретар на Съюза на фабричните работници в София. Изпълнява и фунциите на деловодител, а по-късно пом.-секретар и касиер на Синдикалния комитет на ОРСС. Участва във II конгрес на Червения интернационал на профсъюзите в Москва (1922). Ръководи стачните действия като секретар на Синдикалния комитет на ОРСС (от ноември 1923 г.). След априлския атентат в софийската катедрала "Св. Крал" (днес "Св. Неделя", 1925) е арестуван и убит в Дирекцията на полицията. През 1891 г. Георги Спасов - български композитор, певец, диригент и педагог. Роден в Лом. Георги Спасов е създателят на песента "Високи сини планини" по текст на Младен Исаев. Написва близо 150 солови, хорови и детски песни, изпълнявани от певци като Николай Гяуров, Люба Велич, Елена Николай, Т. Мазаров и др. Умира през 1953 г. През 1934 г. - Стефан Кожухаров - български учен, литературовед. Роден в с. Петърч, Област София. Стефан Кожухаров е изследовател с интереси в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновската книжовна школа и др. Завършва Духовната семинария през 1953 г., Духовната академия в София през 1957 г. и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1965 г. Първоначално работи като учител (1966-1967 г.), по-късно в Народната библиотека (1968 г.), като филолог-специалист в Института за български език при БАН (1968–1969 г.) и най-накрая като специалист по филология в Института за литература при БАН (от 1972 г.). Специализирал е в Ленинград (1978 г.), бил е гост-професор в Университета в Охайо, САЩ (1981 г.). От 1988 г. е ст.н.с. в Института за литература, от 1990 г. - Ръководител на Секция по стара българска литература, а от 1992 г. - директор е на Института за литература при БАН. Автор е на монографията “Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора” (1985 г., в съавт.). Съставител и редактор е на “Българска литература и книжнина през XIII в.” (1987 г.). Член е на редакторската колегия и автор в “Кирило-Методиевска енциклопедия” (1985 г.). Умира в София на 25 януари 2000 г.

Мисъл на деня - 13 Ноември 2008 г. „Много ясновидци виждат светлина около себе си, около хората и разните предмети. Това още не е истинската светлина. Тази светлина е физическа – светлина на астралния свят, откъдето се вижда, че всеки свят има, също както и Земята, няколко подразделения. Тази светлина се различава от духовната, която е жива светлина, неизменна и непреривна в своите трептения. Духовната светлина няма сенки. Тя прониква цялото пространство и всичко осветява. Пред нея няма нищо скрито-покрито.” Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

Здравей, Предполагам става въпрос за Едролистен равнец (Achillea grandifolia), защото срамниче е другото име под което се среща. Едролистния равнец е балкански ендемит т.е. характерен за страните на Балканския полуостров. За разлика от Белия равнец е декоративно растение. По изображението по-долу ще може да прецениш дали става въпрос за същото растение.

Коприва (жарка, жиговица, парниче) - Urticae dioica L. (Urticaceae) Описание: Многогодишно тревисто растение, до 2 м. високо; листата са срещуположни, назъбени, тъмнозелени, покрити, както и стъблото с парливи, корави власинки. Химичен състав: Тритерпини, амини, минерали, хистамин, серотонин. Листата съдържат много витамини, особено С, А, В1, В6, К, Е. Копривата е богата на желязо и хлорофил, органични кисeлини, флавоноиди, етерично масло. Помага при: Копривата помага при ревматизъм, артрит, подагра, лекуване на бъбреци и простата. Има кръвоспиращо и усилващо действие, намаля високото кръвно налягане и съдържанието на захар в кръвта, при жлъчни и чернодробни заболявания, стомашни колики и храносмилателни смущения. Помага при анемия, кръвотечения (особено на матката), хемороиди и силни менструационни кръвотечения. Външно при екземи, изгаряния първа степен, ухапвания от насекоми, кръвотечения от носа, ишиас, косопад и кожни заболявания. Употреба: Вътрешно: По 3 чаши чай на ден. Външно: Листата подсилват епитализацията на раните и намаляват секрециите им. Приготвяне: Запарка: 1-2 супени лъжици билка се варят 5 мин. в 250 мл вода. Същата запарка, но с двойна доза листа се използва външно. За фрикция при косопад и пърхут се прилага в съотношение 1:10:5 между корени:оцет:вода. Вари се 20 мин. Повече тук

sillviq1981, А какъв е хранителния ти режим сега? Щом толкова време продължава разхлабването защо не пробваш малко с народна медицина? Изпечи си ябълки - запичат, а и са вкусни. Варените на пара моркови имат същия ефект, оризът, както и отварата от него. Отвара от семената на дюлята, листа от орех.

За да се смели храната в стомаха, трябва първо зъбите добре да поработят. Спазвай правилото, това което ядеш да го сдъвкваш почти на каша. Отнема време, но е по-полезно - както за зъбите така и за стомаха. Бих ти препоръчала да прочетеш Книга за здравето - можеш да намериш много полезни неща. За рак не се притеснявай - освен повишаване на температурата, той се съпровожда и от лесна уморяемост, рязка загуба на телесното тегло, болки, изменения в цвета и състоянието на кожата. Сигурно е някакво стомашно неразположение.

"Ще разгледам Любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действува в сърцето, като чувство ­ в душата, като сила ­ в ума и като принцип ­ в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало , като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало." Любовта

8 Ноември - Архангеловден Денят на св. Архангел Михаил - Архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Св. Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. Нему се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Рангеловска или Архангеловска задушница, една от четирите големи задушници през годината. На този ден празнуват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радка, Райна, Ренета, Огнян, Пламен, Емилия и Емил. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Наричат ги "Рангелов" или "Господьов хляб", "Боговица", "Света Петка", "Рангелово блюдо". Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

8 Ноември: Професионален празник на българската полиция - за първи път се чества на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил), като е прекъснат след 1943 г. С решение на Министерския съвет от 28.I.1999 г. е обявен за професионален празник на служителите от Национална служба "Полиция" на МВР. Празник на Стралджа, Генерал Тошево и Велики Преслав - отбелязва се на Архангеловден. Ден на Западните покрайни - отбелязван от 1922 г. до 50-те години и възстановен през ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародно сдружение "Мати Болгария" и БДП в памет на годишнината от анексирането на българските земи. На 6 ноември 1920-а, без да изчакат международната комисия да определи точно военно-стратегическа граница с България, сръбски части окупират Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско - български земи, останали в пределите на България, дори след решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Над 50 хиляди българи се преселват в Белоградчик, Берковица, Перник, Кюстендил и в София. От България са откъснати 3 града, 120 села, 116 училища и 45 български църкви - общо 1606 кв. км площ, обозначени с новото историко-географско понятие "Западни покрайнини". През 1204 г. на тържествена церемония в Търново кардинал Лъв, легат на папа Инокентий III, връчва на цар Калоян кралска корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство, след като българският владетел в стремежа си да утвърди възкръсналата държава обещава на папата църковна уния, при условие че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. Предишният ден - 7 ноември, кардинал Лъв помазва и посвещава тогавашния предстоятел на Българската православна църква архиепископ Василий в сан примас на Българската църква. Всичко това не пречи на Калоян практически да не осъществи никаква уния, а и година по-късно, след надменния тон на западните кръстоносци, основали върху развалините на Византия т.нар. Латинска империя (1204), да ги разбие при Одрин и да плени водача им Балдуин. През 1878 г. български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско. През 1899 г. е открита жп линията Плевен - Шумен (243 км). На същата дата през 1931-а пък е открита жп линията Раковски - Кърджали (98 км). През 1912 г. на този ден българските военноморски сили извоюват първата си голяма победа - отрядът от торпедоносци "Летящи" (флагман), "Смели", "Строги" и "Дръзки" под командването на капитан Димитър Добрев атакува на 32 морски мили от Варна турския флагмански крайцер "Хамидие", който предвожда голяма бойна флотилия, охраняваща египетски товарни кораби на път от Кюстенджа за Цариград. Малко преди 1 часа след полунощ на 7 срещу 8 ноември първи започва торпедна атака "Летящи", последван от "Смели" (получава повреда на руля, отстранена под непрекъснатия огън на притекли се на помощ турски кораби) и "Строги". Решаващият удар нанася командваният от 24-годишният мичман I ранг Георги Купов "Дръзки", който успява да изстреля торпедото си от наистина дръзкото разстояние 50-60 м - в резултат от прякото попадение в носовата част "Хамидие" получава пробойна от около 10 кв. м и само тихото море го спасява от потъване (загиват 8 убити и са ранени 30 турски моряци). "Дръзки" се разминва само с шрапнел в димохода си, а в битката е ранен само един български моряк - подофицер-артилерист от "Смели". Полупотънал "Хамидие" е провлачен до Цариград, а френските и английските вестници не щадят суперлативи за българския удар. През 1924 г. започва учредителния конгрес (8-10 ноември) на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини. През 1936 г. е открито Висшето търговско училище "Димитър Ценов", основано със средства, завещани от Димитър Апостолов Ценов (1852-1932) през 1912 г. От 1945 г. - Висше училище за стопански и социални науки, от 1952 г. - Висш финансово-стопански институт, а от 21.VII.1995 г. - Стопанска академия "Димитър Ценов". През 1944 г. по време на Втората световна война (1939-1945) Втора конна дивизия и Първа гвардейска пехотна дивизия освобождават Бояново. Пета пехотна дивизия освобождава Щип. През 1945 г. с решение на Министерския съвет е отменено военното положение. През 1950 г. Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП - длъжност, която е закрита след смъртта на Георги Димитров и възобновена на този ден. През 1974 г. е обявена амнистия за напусналите незаконно България или останалите в чужбина българи. Родени: През 1888 – Борис Неврокопски (Вангел Симов Разумов) - българският духовник. Роден в с. Гявато, Ресенско (днес в Македония). След прогимназия в Одрин учи в Духовна семинария в Цариград със стипендия, отпусната от екзарх Йосиф. Приема монашеството под името Борис през 1910 г. По-късно става доктор на богословските науки (1915) в Богословския факултет в Черновиц (Австрия). Започва да преподава в Свещеническото училище в Бачково, а след това и в Пловдивската духовна семинария. От 1917 до 1922 г. отговаря за църковно-просветно развитие на българската колония в Унгария. От май 1923 до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия. Началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма "Св. Александър Невски" (1924-1926). Ректор на Софийската духовна семинария (1926-1931). Ръкоположен за епископ Стобийски през декември 1931-а, като става и главен секретар на Светия синод (1931-1935). През 1935-а е избран за Неврокопски митрополит, а междувременно през 1932-а е натоварен и с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия - преговорите започват на 12 април и приключват успешно 13 години по-късно - на 22.II.1945 г. Големият ерудит (владее свободно 13 езика), издал и 76 стихотворения, е наричан от мнозина "съвестта на Българската църква" заради непримиримата му борба с атеизма на новата власт след 9.IX.1944 г. Загива на рожденния си ден през 1948-а, когато след като отслужва света литургия за освещаване на храма "Св. Димитър" в с. Коларово е застрелян от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово (осъден на 7 години, лежи 3 на лек режим и свършва в лудницата). През 1875 г. - акад. Андрей Протич - български археолог, изкуствовед, критик и белетрист. Роден във Велес. Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство", сътрудничи на сп. "Мисъл", "Българан", "Отечество", "Пролом", "Художник" и др. Началник културното отделение на Министерството на народната просвета (1908/12), военен кореспондент (1915/16), редактор на в. "Военни известия", директор на Археологическия музей в София (1920/28). В началото на 1948 г. става ръководител на архивния отдел на БАН. Изследва произхода и особеностите на българското изкуство. Автор на огромен брой научни трудове и статии, много от които са издадени на немски, френски и английски език. Член на БАН и на Румънската АН. Умира на 3.ХI.1959 г. в София. През 1895 г. – Венедикт Бобчевски - български диригент и композитор. Роден във Варна. Започва обучението си по пиано и музикална теория в родния си град при Добри Христов, а по-късно учи във Виена и Мюнхен. През 1926-1940 г. е диригент в Софийската народна опера, а от 1939 до 1945 г. е началник отдел "Народна музика" при Радио София. Диригент на хор "Кавал" и Хора на софийските учителки. Композира по собствени либрета оперите "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944). Умира на 1.VII.1957 г. През 1900 г. – Мара Тасева - деятелката на БКП. Мара Тасева е първата жена в България, обесена за политическа дейност. През 1917 г. – акад. ген.-майор Атанас Малеев - българския лекар гастроентеролог. Председател на Медицинската академия (1979-1988) и зам.-министър на здравеопазването. Разработва проблеми на стомашно-чревните и чернодробните заболявания, клиничната имунология, клиничната фармакология и др. През 1930 г. - Митко Палаузов (Димитър Трифонов Палаузов) - най-малкия партизанин в България. Едва на 12 години става партизанин. Арестуван е веднъж заедно с майка си Ганка Палаузова. По време на разпита са измъчвани, но не предават останалите партизани. Последните дни на Палаузов преминават в землянка. Загива на 1 април 1944 г., след като жандармерията обгражда болничната землянка на Габровско-Севлиевския отряд в местността Осеникова поляна. Починали: 1935 г. - Христо Славейков - български политик. Той е председател на Народното събрание (1908-1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910-1911). Христо Славейков е син на Петко Славейков и брат на Иван Славейков и Пенчо Славейков. Rоден на 12 декември 1862 г. в Трявна. Учи в родния си град, след което завършва гимназия в Николаев. След Освобождението на България завършва право в Харков. Завръща се в България през 1881 г. и е прокурор в София и съдия във Варна и Кюстендил. От 1891 г. е адвокат в Кюстендил, откъдето е многократно избиран за народен представител от Демократическата партия. През 1945 г. - Анастас Лозанчев - български революционер. Роден в град Битоля през 1870 г. Завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия през 1885 година, след което изучава фотография в София. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско. Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско. От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След Младотурската революция през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година. От 1913 г. се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си.

Мисъл на деня - 8 Ноември 2008 г. „Всички ангели, всички светли Същества, които излизат от Слънцето да разнасят благата по целия свят, се спират главно там, дето гори свещеният огън. Някои искат да знаят как успяват ангелите да обиколят всички хора. Те се движат с по-голяма бързина от тази на светлината. Тъй щото за това, което те могат да направят за една секунда, на хората са нужни хиляди дни. Грамадна е разликата между възможностите на ангела и на обикновения човек.” Из Свещеният огън, УС, 10 ноември 1935 г.

Братска среща и концерт в Ямбол на 8 и 9 ноември 2008 г. На 8 и 9 ноември 2008 г. в гр. Ямбол братската група организира среща с концерт и лекция на тема: "Духовното развитие на човека и Живата Природа." С много Любов да подобрим себе си и живота около нас! Програмата е следната: Събота - 8.11.2008 г. Концерт Начало: 17.00 часа в Син салон на читалище "Съгласие" - Ямбол В програмата музика по Беинса Дуно, Цезар Франк, Сарасате Цигулка - Здравка Баръмова Пиано - Радосвета Хъркова Виолончело - Анна Каралашева Неделя 9.11.2008 г. 10.15 ч. среща в читалище "Зора" в салона (1-ва спирка на автобус №2 след пл. Боровец) 10.30 ч. - Лекция на тема: "Духовното развитие на човека и Живата Природа"; лектор - д-р Светла Балтова 12.00 ч. Братски обяд в околностите на града Посещение на археологически, енергийни и природни забележителности: ● Древна астрономическа обсерватория в мест. "Зайчи връх" ● Национален археологически парк - музей "Кабиле" ● Манастирчето "Рождество на Пресвета Богородица" с аязмо до с. Кабиле 16.00 ч. Закриване на срещата Очакваме до 5 ноември заявките за нощуване. Възможностите са: в хотел или в квартири около 16 лв. нощувка. За повече информация и заявка за нощувка на телефони: Руска и Силвия Шишкови: 046/ 62-08-44 Пенка Марова 0899094323 източник: www.bialobratstvo.info

Здравей, nenov, Добре дошъл сред нас . Няма как да получиш точен съвет, защото всеки човек е различен и даваш само обща информация. Но покрай многото съвети може да намериш отговора, който ти е нужен. По принцип проблемите с лигавицата на стомашно-чревния тракт говорят за недостиг на енергия. Съветите на Учителя да се излагаш в определени часове на слънце са съвсем на място, ако приемеш, че това е полезно за теб и можеш да си го изпълняваш. Бих ти предложила да включиш малко ориз и овес в храната. А ако обичаш да пийваш чай - имаме си прекрасни билки. Тук може да прочетеш за Белия равнец. Подходящи са още зелев сок, червения кантарион, живовляка. Както се казва имаме си "Билка за всяка болка". Специално за гадене при гастрит съм чела, че помага Водната детелина. Тя се прилага в случаите когато киселинността е ниска. Можеш да намериш повече инфо за нея в нета. Бъди здрав

Бял равнец (бяла китка, кровавник, ринчец) Латинско име: Achillea millefolium L. ( Compositae ) Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с високо, разклонено в горната си част стъбло, до 60 см високо. Листата са последователни, двойно до тройно перести, нарязани, с линейни заострени листчета. Цветовете (кошничките) са бели (розови), дребни, събрани в гъсти щитовидни съцветия на върха на стъблото. Обвивката им се състои от червеникавокафяви в средата зелени, керемидообразни, наредени листчета с люспест ръб. Кошничката се състои от периферни, бели, езичести и до 30 тръбести, жълтокафяви цветчета. Цялото растение е покрито със сиви власинки, придаващи сивобелезникавия му цвят. Цъфти май - септември. Разпространение: По ливадите, сухите тревисти места, край пътищата, горите, храсталаците. Използваема част (дрога): Стръковете и съцветията, брани юни - август. Стръковете се режат без стъблената част и се сушат при температура до 400С. Химичен състав: Етерично масло с кафяв, жълтозелен, син цвят: проазулен, цинеол, пинен, борнеол (съцветията); сесквитерпенови лактони (ахилеин), дъбилни, слузни и горчиви вещества (листата), минерални соли, витамин К,С, флавони. Помага при: Вътрешно: при стомашни и хемороидни кръвоизливи, язви, гастрити, кръвотечения от носа (белия равнец има ускоряващ кръвосъсирването ефект), засилва съкращението на матката, засилва апетита и секрецията на стомашните жлези (горчивите вещества), при възпаление на пикочния мехур. Има диуретично действие. При заболявания с висока температура - настинка, грип и шарка. Лекува катар, ревматизъм, тромбоза и хипертония. Външно при възпаление на очите, ракови заболявания. В народната медицина билката се използва при заболявания на черния дроб, съпроводени с жълтеница, както и при възпаление на пикочоотделителната система и бъбреците. За локално приложение при кръвотечение от носа и венците, за лапи при рани и отоци. Употреба: 3 чаши чай на ден. В прясно състояние счукан и накиснат в зехтин 1:10 се употребява за налагане на рани от изгорено. Приготвяне: 1-2 чаени лъжици билка се заливат с 1/4 л вряла вода, след 10 мин. се прецежда. Остатъкът се прилага външно. Забележка: По-продължителното лечение с бял равнец може да доведе до алергии и свръхчувсвителност към слънчева светлина. Лечението трябва да трае до 3-4 месеца.

"Лекуващи ръце Пастор Мак Хансен Цяла нощ летях от Вашингтон до Денвър. Влязох в църквата и разбрах, че съм неспособен да отслужа три литургии и да проведа семинар за отношението към просперитета. Исках да се отдам изцяло на умората си, но д-р Фред Вогът ме попита: - Чувал ли си за фондацията "Пожелай си"? - Да. - На Ейми Грейм й остават три дни, болна е от левкемия. Последното й желание бе да посети твоя проповед. Бях потресен. Усетих едновременно въодушевление, страхопочитание и съмнение. Не можех да повярвам. Мислех си, че децата, които умират, ще пожелаят да видят Дисниленд, да се срещнат със Силвестър Сталоун, Господин Тао или Арнолд Шварценегер... Защо дете, на което му остават три дни живот,ще поиска да слуша проповед по въпросите на мотивацията? - Това е Ейми - постави тъничка ръчица в моята д-р Вогът. Пред мен стоеше 17- годишно момиче. Носеше тюрбан в червено и оранжево, за да прикрие оплешивялата си от химотерапия глава. Слабото му телце бе превито и немощно. - Исках да направя две неща - прошепна тя. - Да завърша средното си образование и да посетя ваша проповед. Лекарите са на мнение, че не мога да се справя и с двете. Те смятат, че нямам достатъчно сили. Изписаха ме от болницата, за да си остана в къщи под грижите на родителите си. Това са мама и татко - посочи ги тя. Очите ми се напълниха със сълзи. Думите заседнаха в гърлото и усетих, че няма да се овладея. - Вие и вашите близки сте наши гости - промълвих. - Благодаря, че пожелахте да дойдете. Църквата беше пълна. Повече от 1000 души искаха да научат нещо, да израснат духовно, да станат по-човечни. Смирено попитах присъстващите, дали искат да участват в лечебен процес. Всички искаха. Показах им как да разтъркат енергично ръце, да ги раздалечат на 5 сантиметра и да усетят лечебната енергия в тях. После ги накарах да застанат по двама един срещу друг и да усетят лечебната енергия, която се излъчва от ръцете им. - Ако имате нужда от лечение, приемете енергията, която се излъчва тук и сега - казах им аз. Хората реагираха като едно цяло. Сърцата се изпълваха с възторг. Обясних им, че всеки притежава лечебна енергия и лечебен потенциал. И че при 5 % от нас тя е толкова силна, че излъчването на ръцете ни може да се превърне в наша професия. - Това е Ейми Греъм. Тя не ме е молила за това, но бих искал всеки от нас да й изпрати лечебна сила за живот. Публиката започна да повтаря: - Да, да, да... Бащата на Ейми й помогна да се качи при мен. Накарах присъстващите да затоплят ръцете си и да й изпратят лечебна енергия. Залата плачеше. Изпратихме Ейми прави, с дълги аплодисменти. Две седмици по-късно Ейми се обади, за да ни каже, че се е възстановила напълно. Две години по-късно тя ни се обади, за да каже, че се е омъжила. Ейми ме научи да не подценявам лечебната сила, която всеки от нас притежава. Тази сила е непрекъснато у нас и всеки трябва да я използва за собственото си добро. Никога не трябва да забравяме. че я има, че ни съпътства непрекъснато."

"Когато в ранните години на двадесети век ние започнахме да излизаме по планините, да играем под музикален съпровод гимнастическите упражнения и Паневритмия, всички ни смятаха за откачени, смахнати, луди, изветрели и какви ли още не етикети ни слагаха и започнаха да приказват масово, че сме излизали рано в зори да играем голи на поляната, дори да се кланяме на магарешка глава. Други казваха, че сме се кланяли на Слънцето, но най-страшното и срамното е, че голи играем при посрещането на Слънцето! Как един не дойде да провери тази мълва, но всички вярваха, че е така, както се мълви. Но те не знаеха, че едно от правилата, дадени за приложение е да не се излагаме на слънце и силен вятър голи, че това не е полезно нито за кожата, нито за нервите. Учителя казваше, че можем да се излагаме на слънчевите лъчи най-много до 10 часа и то през тънки дрехи - ленени или памучни, но в никакъв случай голи, в никакъв случай не на следобедните лъчи, а щом залезе слънцето вечер, да сме се прибрали у дома. Кожата да не изгаря, да се покрива с тънка дреха и с големи зелени листа и все в този дух. Гръбнакът да е изправен, да се излага на ранните слънчеви лъчи около половин час преди изгряването на слънцето и т.н.; хората се присмиваха и ни се подиграваха. Паневритмията започнахме да разучаваме на състоялия се първи Младежки събор, стъпка по стъпка, постепенно, под ръководството на Учителя я разучавахме и така до нейния завършек, който беше кажи - речи до 1943 година - с корекции, допълнения, ритъм. Общото хранене, лагеруването, четенето на книгите, уреждане организацията на целия живот на Братството, всичко имаше за основа любовта в Братството. Всеки внасяше материалната подкрепа въз основа на стария закон за десятъка - от придобитото една десета се даваше за общия живот, за общо ползване. И никой не показваше пред другите какво и колко е дал. Доброто, направено за общото, се прикриваше, пък и никой не се интересуваше. Важна е идеята - общото, развиването на колективното съзнание. По време на съборните дни, които траеха около 10 дни най-много, се пееше тихо, говореше се тихо, груби думи не се чуваха или повишен тон. За неприлични думи и дума да не става. Над 1000 души на едно място, но дисциплината е безупречна, чистотата - също. Атмосферата е приятна. Хармония и любов, тишина. Имаш чувството, че това са идеални части от едно цяло. Ред, няма бъркотия, шум, постоянно нетърпение. Всички са доволни. Никой не усеща неудобство." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Чрез замразяване се получава структуриране на водата и може да се добие Протиева вода. Тя е пречистена от вредните примеси и е богата на соли. Начин на приготвяне: Тенджерка с вода се поставя в камерата (зимата на балкона) и след 4-5 часа се изважда - когато по стените на съда и повърхността на водата се е хванал лед. Именно в получения лед (тежка вода) са молекулите на вредните вещества. Незамръзналата вода се прехвърля в друга тенджера, която пак се слага в камерата, докато замръзне около 2/3 от нея. Този път се изхвърля незамръзналата (лека) вода, защото в нея се съдържат най-различни примеси. Полученият лед е т.н. протиева вода. По този начин водата се пречиства около 80% и съдържа 16 мг калций на литър течност. Ледът се разтопява и се ползва за пиене. Да ви е сладко .

"През време на събора стана още едно значително произшествие, което ще опиша тук. Това се случи един преди обяд след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керимидчиева падна и издъхна! Изглежда от слабо сърце! Веднага пристигна Учителя. Той каза всички да се отстранят на 20 - 30 крачки, да не остане никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителят направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Елена Иларионова и я постави на пост да пази тялото и й казал, че сестра Тереза след един час ще се върне, ще се съживи. И действително, разказва после сестра Иларионова, че след час започнала да се появява руменина по бузите й и накрая тя отвори очи и станала. Това второ чудо след спирането на бурята Учителя извърши, защото беше несъвместимо при един олтар, където се предават велики духовни ценности /истини/, да се занимават и с погребения. След това сестра Тереза живя още 50 години. Пред есента на 1921 година дойде при мене на колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г. отиде при леля с Мария Каишева в с. Арбанаси. С Кольо прекарахме няколко месеца славно! Разбирахме се и се обичахме. Затова и работата спореше. Споделяхме си много мисли, идеи и преживявания. Тук искам да опиша един случай, разказан от Кольо, който по моя преценка е много поучителен. Разказва Кольо как един брат (Този брат не е никой друг, а самият Кольо, но той от скромност не казва името си.) от провинцията отишъл в София. Наложило му се да пренощува в един хотел. Още щом влязъл в стаята си и започнал да съблича връхните си дрехи, вратата се отворила /без почукване/ и в стаята влязла една млада, хубава жена 25 - 28 годишна. Тя се приближила и седнала на леглото. Братът веднага разбрал, че тя е от ония жени, които изкарвали прехраната си по хотелите по най-нечестен и неморален начин. Въоръжен със своите най-чисти мисли и чувства, той влязъл в разговор с нея. Разпитал я от къде е, как се казва, следвала ли е някакво училище, за родителите й и пр. Най- после той й казал: „Както виждам, ти си млада, пълна със сили и здраве и при това умна жена. Ти би могла да си изкарваш прехраната по един честен начин, че да бъдеш полезна не само на себе си, но и на другите. А по този път, в който си попаднала, може би не по твое желание, ти ще се напълно обезличиш” и пр., и пр.. От този разговор жената толкова силно се трогнала, че паднала при нозете на брата, прегърнала ги и започнала неутешимо да плаче. Ами после, след като малко се поуспокоила, казала: „Ти си първият мъж, който ми говори така! И аз от сърце и душа желая да се избавя от този ад, но досега не се е намерел някой да ми подаде ръка. Ето, това си ти! Ти си моят спасител. Кажи ми сега къде да отида, какво да правя?” - говорила тя и обсипвала с целувки и сълзи нозете му. Тогава братът й написал една бележка и я изпратил при Учителя. От този ден животът на тази жена се изменил и осмислил - тя приела идеите на Бялото Братство и станала предана ученичка на Учителя. От този ден изминаха 30 години - каза братът - но колкото пъти си спомня този случай, все ми става сладко на душата. От този случай братът си направил следния извод: Злото /низшето удоволствие/ носи временна наслада, но вечна горчивина, а доброто, което човек извърши в името на Бога, носи временна горчивина и вечна наслада." Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя", Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Интересна тема Мисля, че е важно да знаем колко сол ни е необходима и да не прекаляваме с това. Има много „за” и ”против” в случая – какво ядем, къде живеем. Но на мен ми е по-интересно, ако солта е толкова вредна, защо е била ценна стока в продължение на много векове? Защо някои големи тревопасни животни (например елените, които се хранят главно с лишеи) често имат глад за сол и тогава мигрират към солени източници на храна? Защо някои народи доскоро не са използвали готварска сол (племена в Африка и аборигените в Австралия), а сега изпитват необходимост? Обяснението, че цивилизацията е почукала на тяхната врата и са само на чипс и пуканки не ме задоволява. По-скоро самата природа се е променила и ако преди те са могли чрез храната да си набавят необходимото количество натрий, сега вече това не е така. Доколкото знам, кръвната плазма е със солен минерален състав. Защо? Количеството на натриевия хлорид в кръвния серум е регулатор на обема на водата в състава й, оттам и на кръвното налягане върху стените на съдовете. Ако човек приема с храната по-малко количество натриев хлорид, отколкото губи с урината, то е нормално концентрацията й в кръвта да падне. А това веднага дава отражение върху кръвния серум. Ако този дефицит на натрий продължи дни наред, може да се усети умора, да намалее отделянето на урина. Следва гадене, а в някои случаи и анорексия. Всъщност изследванията показват, че без никаква сол в менюто можем да изкараме 10-11 дена. След това започва загубата на съзнание. Ако пък минем в другата крайност – да си посоляваме допълнително – като се увеличи концентрацията на натриевите йони ще се получи свиване на кръвосните съдове – и хоп – високото кръвно налягане е дошло. Това разбира се е в случаите когато да консумираме повече готварска сол, отколкото ни е необходима, ни е станало навик. Виновник е хормонът ренин, който има пряко съдосвиващо действие. Аз лично "слушам" какво ми казва организма - има дни в който си поръсвам с мелничката морска сол допълнително, а има дни в които всичко ми е солено, пък децата ме критикуват, че яденето е безсолно.

4 Ноември: Световен ден на мъжете- отбелязва се през първата събота на ноември, а е обявен през 2000 г. по инициатива на фондацията "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена. Световен ден срещу промените в климата. Празник на русенските корабостроители - на този ден през 1881 г. в Русе е построен първият български метален плавателен съд - корабът "Бот-1" (дълъг 16 м, широк 3 м, с водоизместимост 60 т), с което се поставя начало на българското корабостроене. За първи път празникът се отбелязва през 1993 г. България: През 1906 г. е съставено двадесет и седмото правителство на България, начело с Димитър Петков. През 1913 г. е открит Върховният административен съд с едно отделение. В началото на 1914 г. е създадено и второ отделение. През 1919 г. по решение на правителството са арестувани около 200 водачи на либералните партии, виновни за Втората национална катастрофа. През 1945 г. ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция. През 1952 г. е създадена Българската търговско-промишлена палата. През 1962 г. се провежда Пленум на ЦК на БКП, на който се решава Антон Югов да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет, а Вълко Червенков - изключен от БКП. Югов е обвинен, че се стреми да овладее цялата власт в партията и държавата. Наказани и отстранени от всички длъжности са и свързаните с репресивните органи през 50-те години Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев. Родени: През 1883 г. – Сирак Скитник - българският художник, писател, художествен и театрален критик. Панайот Тодоров Христов е роден в Сливен. Учи в Богословското училище в София (1898-1902), след което преподава в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). По-късно учи живопис в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.), а след нея е учител във Асеновград (1913-1917 г.), съредактор на сп. "Златорог" от 1922-а, драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1925 г.) и библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.). През 1931-а става първият председател на Съюза на българските художници. От 1935-а е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на "Радио София". Сътрудничи на сп. "Художник", "Наш живот", "Наблюдател", "Знание", "Бисери", "Българан", сп. "Демократически преглед", "Златорог" (съредактор от 1922 г.), "Огнище", "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Завети" и др. със свои статии, илюстрации и стихове. Прави илюстрациите на поеми на Едгар Алън По и други. Автор на "Изповеди" и "Избрани статии (1920-1943 г.)". Умира на 5.III.1943 г. в София. Починали: През 1966 г. - Веселин Ханчев - български поет и драматург. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен глас“, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Редактор (България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците "Час", "Литературен глас", след 1944 - на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка "Испания на кръст", посветена на Испанската гражданска война (1936-39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Xанчев е стихосбирката "Стихове в паласките" - лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във II световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. В стихосбирките "Лирика", "За да останеш", "Избрана лирика" ранната поезия на неовладяната патетика отстъпва пред вглъбения лирико-философски размисъл за същинските стойности на човешкото битие. В творчеството на Xанчев живее мъдрата ренесансова радост от живота. И в най-драматичните му стихове (от цикъла "Жив съм") не е нарушена хармонията между чувство и разум. В тях доминира моралният стоицизъм и светлото жизнелюбие, превъзмогнали страданията и съзнанието за неизбежния финал на живота. Иронията е органично присъща на поезията на Xанчев. Афористичната и ясна форма на стиха свидетелствува за зрелостта на поетическите му идеи. Xанчев е автор на пиеси - "Злато", "Отровен хляб", "Двамата и смъртта", и на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда "Героична комедия" от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици.

Мисъл на деня - 4 Ноември 2008 г. „Човекът на ума обича красивите, изящните неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот.” Малкият повод, Лекция, 23.III.1927 г.

Неделните беседи за месец Ноември: 02.11.2008 г. - 31. Все що е писано, 28 януари 1917 г. - Станимир 09.11.2008 г. - 32. Блажените, 4 февруари 1917 г. - Васил 16.11.2008 г. - 33. Децата, 11 февруари 1917 г. - xameleona 23.11.2008 г. - 34. Познание. Самопожертвуване, 18 февруари 1917 г. - Ася 30.11.2008 г. - 35. Спасението, 25 февруари 1917 г. - Максим Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

На 31 октомври се чества Международният ден на Черно море. Датата е определена за празник през 1996 г. на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, с цел да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията за опазване на Черно море. Снимки от Черно море Черно море има обширен водосборен басейн, в който се вливат повече от 300 реки. Около една трета от сушата на Европа принадлежи към водосборния басейн на Черно море, а втората, третата и четвъртата по големина и воден обем реки на Европа се вливат в Черно море и в свързаното с него Азовско море. Площта на водосборния му басейн е над 2,3 милиона кв.км и обхваща напълно или частично териториите на 22 страни на Европа и Мала Азия - 6 Черноморски държави /България, Грузия, Русия, Румъния Турция и Украйна/ и 16 страни на Централна и Източна Европа. Черно море е най-изолираното от Световния океан море - свързано е с океаните посредством Средиземно море през протоците Босфор, Дарданели и Гибралтар.

1. „Господи, научи ме да любя както Ти любиш! Посети ме и Ти люби чрез мене.” Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен.” И да благодарим на Бога за това. 2. „Господи, винаги да изпълнявам Твоята воля.” 3. „Господи, научи ме да постъпвам тъй, както Ти постъпваш.” 4. „Господи, дай ми милосърдие, кротост, смиреност, нежност, мекота.” 5. „Господи, озари ме с Твоята светлина.” 6. „Господи, събуди всичките спящи души по лицето на Земята. Аз изпращам към тях моята любов.” 7. „Господи, въведи всички същества в света на Любовта.” 8. „Господи, подкрепи Учителя в Неговата мисия, за да се увенчае с успех.” 9. „Господи, да дойде Твоето Царство и неговата правда на Земята.” 10. „Господи, благослови всички Твои работници. Аз изпращам към тях моята любов, аз ги обичам.” Тези формули са дадени от Учителя и са записани от Боян Боев в книгата "Доброто разположение", която може да изтеглите тук.

Преди няколко години загубих доста време докато запомня пример от едно помагало за това как работи пясъчният часовник - "чрез пространствено движение на частиците". Но сега виждам, че това е било направо фасулска работа, след тези бисери: "Не само ученикът, но и неговите родители трудно ще схванат как "яденето на Бай Ганьо не е просто битово занимание, а своеобразен борчески и завоюващ травестивен акт". В помагало, готвещо за матурите обаче, това е дадено като модел, по който абитуриентите могат да създават съчиненията си. Едва ли има и ученик, който ще разчете "деформираната символика на националната идентичност в хипертрофираните телесни послания на Бай Ганьо". Казано на прост език, иде реч за ситуацията, при която Алековият герой крещи гол в банята "Булгар, булгар", но я се опитайте да накарате ученик дори да препише горното, без да направи правописна грешка. "Лудите са сякаш пратеници на космически сили, които трябва да се открият, съберат и сглобят ценностните опори на света" - това твърдение пък се отнася към Вазовите герои от "Под игото", които се готвят за революция, леейки куршуми в домашния тиган." От учебния материал отпадат някои произведения на Смирненски и Вапцаров: "стихотворението на Смирненски "Червените ескадрони" вече не е в програмата, а "Зимни вечери" и "Йохан" се учат само по избор. "Слънчевото дете на революцията" Христо Смирненски, както навремето го нарича Георги Бакалов, в момента попада в читанките с не особено представителните си творби "Слепият музикант" и "Цветарка". Очевидно това е компромисът на литературоведите да не го изхвърлят изобщо оттам. Нещо повече, според новите варвари на литературното оценяване в своя 22-годишен живот Смирненски е преживял "лутания" на идентичността и цялата му поезия, посветена на Октомврийската революция, е "залитане". Още малко остава той да остане в учебниците само с хумореските си. Не е пощаден и Никола Вапцаров, който пък присъства със силно намален брой часове и на практика се преподава само с една-две творби по избор на учителя. В едно от помагалата той е "преоценен" от един бивш просветен министър - Владимир Атанасов, с думите, че поезията му е "не комунистическа, а християнска", защото майка му била евангелистка."