Ася_И

Денят 25 декември се чества от християнската църква като рождена дата на Исус Христос. Но малцина сигурно знаят, че преди много години този ден се е празнувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на "непобедимия слънчев бог". Празникът Рождество възниква едва в IV в. като четвърти важен за християнската църква - дотогава са се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесятница. Всъщност древните народи са чествали 25 декември, като рожден ден на слънчевия бог / dies natalis dei Solis ivicti/ под името Коледа. За да се създаде нова опора на правата вяра, Християнската църква обявила този ден за Рождество Христово през 334 г. и Христос бива обявен за (lux mundi) - за истинско слънце, озарило и спасило света от мрака. Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народност - траки, славяни, прабългари. Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Някога Бъдни вечер, т.е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържествените празници, чествуван главно в семеен кръг. На тази вечер на трапезата се събирали само най-близки роднини, за да направят равносметка на изминалата година и да си пожелаят щастие през следващата. Приготовленията за вечерта започвали преди изгрев слънце. Работа в дома имало за всички, като тя била строго разпределена по пол и възраст. Докато момите се връщали без да продумат дума с "мълчана вода" от извора, за да се замесят с нея обредните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдника. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън, земният заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази дома от зли сили и болести. На този ден стопанинът на къщата излъсквал палешника, за да присъствува и той на коледната трапеза, като награда за труда му. На домакинята оставала най-важната задача - да приготви тържествената вечеря. Най-голямо внимание винаги се е отделяло на обредните хлябове. От мекото тесто домакинята извайвала различни изображения, които символично представяли семейството, къщатa, xaмбapитe, дoбитъка. Тези хлябове се наричат краваи и с тях в късната нощ на Рождество се даряват коледарите, които идват да пожелаят здраве и благополучие в дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като всеки от тях се посвещавал съответно на къщата, на овчаря, на нивата, на лозето и пр. Омесвала се и една голяма погача наречена Боговица, която се посвещавала на късмета на къщата. В нея се слагало сребърна пара. Вечерта се слагала тържествената трапеза, като на нея трябвало да има всичко, което земята е родила през годината. Централно място на тържествената вечеря заемала Боговицата. На когото се паднела парата от погачата, вярвали, че той ще бъде късметлията през годината. През тази вечер всеки трябвало да хапне чесън, а останалото да носи в пазвата си, за да го пази от злини и болести. Поверие гласи още, че за да си види късмета през новата година, всеки трябва да счупи орех. Ако той е пълен - значи е на добро. След вечерята трапезата се прибирала, но никой не лягал - всички чакали коледарите, а и огънят не трябвало да угасва. Коледарите били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с "добре дошли" и ги дарявали със специално приготвения "вит кравай", засипвали ги с жито, за да има плодородие през идващата година, давали им от всичко, което имало за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии за всеки член от семейството. Рождество Христово се нарича още Голяма Коледа или Божич. Това е и първият ден, в който се яде месо, защото свършват постите и от този ден започват т. нар. 12 "мръсни дни". През тези дни се вярва, че идват караконджулите и лошите духове. Именно затова в народната традиция е останало спазването на множество забрани - не се излиза навън преди да са пели първи петли, жените не шият, плетат, тъкат. Ако през този период се роди дете, за едно денонощие му се ушива риза, за да не се превърне в караконджо. На този ден коледарските песни се чуват отвсякъде, а всяко семейство отива на тържествена служба в църквата, след което се събира на празничен обяд, като трапезата е отрупана с много ястия, меса, кървавица. Множество са поверията за Коледа, но може би има нещо вярно и днес в следните: Ако Коледа се падне в понеделник - зимата ще е студена и дълга, пролетта и лятото ще са дъждовни, а есента - суха. Няма да има голямо плодородие, но пък управниците ще имат големи успехи. Ако Коледа се падне във вторник - през зимата ще има много сняг, през пролетта много дъжд, а есента ще е суха. Да не се пътува по море. Ако Коледа се падне в сряда - зимата ще е студена и дълга, пролетта ще е суха, ще има голямо плодородие. Ще има мир. Ако Коледа се падне в четвъртък - зимата ще е мека и топла, пролетта и лятото ще са много ветровити. Ще има малко мед и зеленчуци и много плодове. Управниците ще се сменят. Ако Коледа се падне в петък - зимата ще е много студена, лятото ще е дъждовно, есента - суха. Ще има хубаво грозде. Управниците ще имат успех. Ако Коледа се падне в събота - зимата ще е много снежна, пролетта - ветровита, а лятото - дъждовно. Няма да има голямо плодородие. Ще има природни бедствия. Ако Коледа се падне в неделя - зимата ще е мека, лятото ще е сухо, а есента - ветровита. Ще има голямо плодородие. Управниците ще страдат. Източник

24 декември Бъдни вечер Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, Крачун, Наядка. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Бъдни вечер е празнична обредна вечер срещу Коледа, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, в християнската религия - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Исус Христос не е известно, но през IV век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой постни ястия (варен фасул, пълнени чушки, сърми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се остава недигната за да може умрелите да дойдат и да вечерят. Под трапезата се поставя слама (аналогия с обора, в който върху слама е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите. В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. През 879 г. се провежда Вселенски църковен събор в Константинопол, на който е решено да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност, а формулировката на решението гласи: "Отсега нататък Константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достойнство." Независимо от това службите продължават на гръцки език, водени от гръцки свещеници, а за да прекъсне гръцкото влияние в цар Борис I изпраща в Цариград българи да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници. През 1883 г. е приет Закон за държавния печат, а за негов пазител е определен министърът на правосъдието. През 1944 г. е учреден Съюза на журналистите в България, обединил Дружеството на столичните журналисти и Съюза на провинциалните професионални журналисти в България. Негов наследник е Съюзът на българските журналисти (12.VI.1955). През 1944 г. 25-тото Народно събрание на Закон за защита на нацията (прилаган до лятото на 1944-а), с който се забраняват обществени организации и филиалите на международни централи (масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари и ПЕН-клубове) и се поставя началото на антисемитско законодателство по германски образец. През 1961 г. е открит комбинатът за цветни метали край Пловдив, през 1969 г. - Текстилният комбинат в Хасково, а през 1981 г. - ТЕЦ "Марица-изток 3" и рудник "Трояново-юг". Родени: През 1799 г. – д-р Иван Селимински (хаджи Йордан Георгиев Христов) - български лекар, учен и общественик. Роден в Сливен. Определят го като основоположник на материалистическото направление в българската философия. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония (Мала Азия), където поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). След 1825 г. е частен учител в Брашов (Румъния), а по-късно открива частно училище в Сливен - основава тайното "Народно братство", чиято цел е да подготви българите за въстание и през 1827 г. създава подобно дружество и в Шумен. Отново е в Румъния след Руско-турската война от 1828-1829 г., след което завършва медицина в Атина (1845 г.) и специализира в Сиена (Италия). До 1866-а е лекар в Румъния, като по време на Кримската война (1853-1856 г.) организира доброволчески български отряд (2000 до 4000 души) в помощ на руските войски. Участва активно в църковно-националните борби и в просветното движение, пише мемоарите "Исторически спомен", съчинения в областта на философията, социологията, историята, които са написани предимно на гръцки, а след кончината му са отпечатани на български език в "Библиотека на д-р Ив. Селимински". Умира на 21.VII.1867 г. в Румъния и завещава имуществото си в полза на просветното дело и за издръжка на българи, учещи в чужбина. Най-важен дял от литературното дело на Селимински заемат мемоарите му - “Исторически спомен”. Писани са на гръцки език през 1855-1857 г. През 1861 г.- Иван Хаджиниколов - български революционер. Роден в македонския град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя. Завършва българското класно училище в Кукуш и Търговската академия в град Линц, Австро-Унгария (1888 г.). В периода 1879-1892 г. е учител първо в Костенец, а после по покана на Кузман Шапкарев във Воден, Кукуш, Лерин и Солун. В началото на 90-те години участва в Младата македонска книжовна дружина, чийто членове са известни с прозвището „Лозарите“. През 1893 г. отваря книжарница в Солун. През октомври същата година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година. През 1901 г. във връзка със Солунската афера е арестуван, осъден на 101 години затвор и изпратен на заточение в Мала Азия. След амнистия през август 1902 г. се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. Пише спомени публикувани през 1935-1937 г. от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година. През 1863 г. - Христо Станишев - български инженер. През 1889 г. – Христо Ясенов (Христо Павлов Туджаров) - български поет, хуморист и сатирик. Роден в Етрополе. Учи в Копривщенската и в Търговската гимназия в Свищов и завършва Държaвното художествено-индустриално училище в София (1919 г.). Печата от ученическите си години. През 1907 г. е приет да следва в Художественото рисувално училище в София. В края на 1909-а Антон Страшимиров, възхитен от стиховете му, го привлича за сътрудник на литературното сп. "Наш живот" (под име „Наблюдател“ през 1910–1911 г.) и му измисля и псевдонима Ясенов. Сътрудничи и на сп. "Смях" и "Звено", като през 1913-а отказва да влезе в СБП, където е избран посмъртно през 1945 г. Участва в Балкaнската (1912 г.) и Междусъюзническата (1913 г.) война; изкарва ШЗО в Княжево и е ст. подофицер в Орхание (дн. Ботевград). Участва и в Първата световна война като взводен командир в Сърбия и на Южния фронт и стига чин поручик. След Солунското примирие бяга от лагер в с. Секулово, където е държан като заложник. След войната завършва Художественото рисувателно училище и работи като учител по рисуване в София. През 1919 г. започва да издава с Крум Кюлявков сп. "Червен смях", но на следващата година са отстранени с партийно решение. Поддържа връзка с Военната организация на БКП (т.с.), а след потушаването на Септемврийското въстание (1923 г.), е член на редакционната колегия на "Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма" и участва активно в дейността на комитета. Става сътрудник на военнотехническата комисия към ЦК на БКП (т. с.), като на 20.III.1924 г. е интерниран в Горна Джумая, което води до редица протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането му. Освободен на 4.IV.1924 г. След атентата в храма "Св. Крал" (Св. Неделя") в София на 22.IV.1926 г. отново е арестуван и по-късно е обявен за безследно изчезнал. Издава единствената си стихосбирка "Рицарски замък" през 1921 г. През 1903 – акад. Димитър Косев - български историк. Роден в с. Санджикларе (днес Грозден), Карнобатско. Завършва история в Софийския университет, специализира в Полша и работи като учител в Златица, Дупница и в София. От 1945 г. е първо асистент в СУ и за няколко години достига до професор - от 1950 до 1972 г. завежда катедрата по нова и най-нова история на България. Ректор на СУ (1962-1968 г.), завеждащ секция "Обща история" в Института по история при БАН и директор на института. Зам.-председател на БАН (1973-1982 г.), председател на Националния комитет на българските историци и на Българското историческо дружество (от 1964 г.) и ръководител на главните редакции на академичните трудове "История на България" (2 т., 1954-1955 г.) и на многотомната "История на България", започнала да излиза от 1979 г. Автор на трудовете "Петко Рачев Славейков", "Лекции по нова българска история", "Септемврийското въстание 1923 година", "Към историята на революционното движение в България през 1867-1871", "Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869 г.", "Външната политика на правителството на Андрей Ляпчев" (1995 г.) и др. Умира на 15.Х.1996 г. Починали: През 1880 – редникът Гюро Михайлов. При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив Гюро Михайлов умира при изпълнение на служебния си дълг. На него Иван Вазов посвещава стихотворение. През 1881 г. - Янко Мустаков - български певец, композитор, педагог и хоров диригент. Роден на 3 януари 1842 г. в Трявна. Основава първия български хор през 1868 г., който в 1934 г. приема неговото име. Създава също първия струнен оркестър в Свищов. Завършва Букурещката консерватория. Хорът пял при откриването на Учредителното народно събрание през 1879 г. Написва два марша по стихотворенията „Царю, добре дошел“ на Иван Вазов и „На царя и на Русия“ на Петко Славейков в чест на Царя Освободител. Благодарение на руския десант край Свищов, 16 юни 1877 г. хорът му успява да ги изпълни пред самия цар.

Мисъл на деня - 24 декември 2008 г. ”„Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.” Ражда се човешкото, а животинското се преражда. Тъй щото не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христос. „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа е Дух.” Роденият от Духа грях не прави и не умира. Роденото от плътта, т.е. животинското, греши и умира, затова трябва да се преражда. Роденият от Бога се въплътява – нито се ражда, нито се преражда. Работете върху себе си, да се новородите от Дух и вода, вечно да живеете.” Из Знайният Бог, УС, 5 януари 1936 г.

Поздрав за всички

Нарядът по случай празника на Учителя - 27 декември за гр. София ще започне от 7.00 ч. в Бялата къща. за останалата част от страната - 6 ч. Програмата ще продължи с братска закуска и празничен концерт с фотоси от Рила. Концертът е с начало 11.00 ч. - камерна зала България. НАРЯД За 27 декември 2008 год. 64 години от заминаването на Учителя Начало 6.00 ч. 1. Бершит Ба 2. Той иде 3. Добрата молитва 4. Формула: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. (3 пъти) 5. Молитва на благодарността 6. Прочит от Евангелието: Матей 23: 8-11 Марко 15: 16-20 Лука 6: 27-31 Йоан 12: 44-50 6. Радост, която никой няма да отнеме, утринно слово, 31.12.1933 г., том „Новото разбиране на връзката в живота“ 7. Махар Бену 8. Господнята молитва 9. Формула: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов (3 пъти) Братски съвет Общество Бяло Братство и Издателство Бяло Братство Ви желаят весели празнични дни и светла Нова Година! източник: bialobratstvo.info

Скъпи малки приятели, Каним ви на детско коледно тържество в Бялата къща на 26.12.2008 г. от 14.00 ч. Всички, които желаят да бъдат наши гости, да ни се обадят на тел. 963 43 13 до 22.12.2008 г. /понеделник/ вечерта. източник: bialobratstvo.info

Chris Isaak - Blue Hotel Chris Isaak - Life will go on

Доброто е безкрайно.

Мисъл на деня - 22 декември 2008 г. ”Всяко учение, което може да те пречисти да светнеш, е право. Не може ли да направи това, стой далеч от него. Учение, което показва какви трябва да бъдат отношенията ти към съществата от физическия, духовния и умствения свят, е право учение. То примирява хората с Бога и ги напътва към необятната Любов на космоса.” Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

На 22 Декември: Празник на национална служба "Гранична полиция" Обявен е на 24.XII.1992 г. със заповед на министъра на вътрешните работи. На 22 декември 1887 г. в бр. 145 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за пограничната стража, приет от V Народното събрание по предложение на министър-председателя Стефан Стамболов, с който охраната на държавната граница се възлага на Министерството на вътрешните работи. През 1799 г. кърджалии нападат и опустошават Калофер. По този повод в една преписка се съобщава: "В лято 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели [Румелия], та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец декемвриа 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други мъки, кой да изкаже." През 1907 г. е приет Закон за устройството на Министерството на външните работи и изповеданията. Това е първият устройствен закон за министерство. През 1918 г. в дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. През 1926 г. българското правителство сключва т.н. Бежански заем, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът е сключен след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите, като заемът в размер на 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. американски долара е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки, при лихва от 7% и срок на погасяване 40 години. За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет - акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настанявянето на бежанците. През 1944 г. започва Сремската настъпателна операция. От 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция. През 1957 г. са проведени избори за 3. ОНС. За кандидатите на ОФ са подадени 99,95 % от общия брой на гласовете. През 1964 г. е взеторешение на Политбюро на ЦК на БКП "За по-нататъшно подобряване работата на печата и повишаване неговата роля в социалистическото строителство и комунистическото възпитание на народа". Същата година е взето решение за "За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия". През 1977 г. е открит пивоварният завод край Плевен. През 1991 г. в тв ефира се появява т.н. атомно "Ку-ку" - поредното предаване на студентската програма "Ку-ку" по БНТ е прекъснато от съобщение за това "..., че в Козлодуй не се е случило нищо страшно". Следва паника от прочетеното между редовете, като сред подведените, че в АЕЦ наистина има авария са и световни информационни агенции като германската ZDF, Ройтерс, Франс прес и други. В страната избухва първият голям медиен скандал след промените - правителството на Филип Димитров стига дотам да обвини авторите на предаването, че с повторената манипулация на Орсън Уелс и неговата радиопиеса "Войната на световете" се е целяло дестабилизиране на кабинета. Председателят на Народното събрание Стефан Савов опитва лично да спре излъчването, след което създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. Започва и съдебно дело срещу създателите на предаването, което се точи над 3 години. Родени: През 1877 г. - Костадин Добрев Баталов – български общественик, дипломат и държавник. Роден Сопот. Завършва право в Париж, след което е адвокат в България. Активен деец на Демократическата партия от 1903-а и народен представител в XIV (1908-1911), XIX (1920-1923) и XXI (1923-1927) НС. След разделянето на партията (1923 г.) остава в нейното основно крило и не се включва в Демократическия сговор. На два пъти е кмет на София (11.XI.1910 - 17.VIII.1911, 6.IX.1920 - 8.IX.1922). Председател на "Алианс Франсез" в столицата. През 30-те се сближава с двореца и влиза в правителствата на Кимон Георгиев и Петко Златев като министър на външните работи след преврата на 19.V.1934 г. Български дипломатически представител в Испания (1932-1934), Белгия (1933-1934) и във Франция (1931-1934, 1935-1938). Умира на 2.VIII.1938 г. в Париж. През 1905 г. - Делчо Сугарев - български архитект. През 1919 – Весела Василева - българска поетеса. Родена в София. Дъщерята на известния политически и обществен деец Григор Василев учи в Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет, след което специализира във Виенския университет. Пише докторска дисертация по старобългарски език. Публикува стихове и участва в редакционната колегия на ученическите издания "Звън" и "Ученически подем", като сътрудничи и в сп. "Първи стъпки" и "Родина". Загива трагично на 6.I.1944 г. във Виена. През 1930 г. - Тотю Тотев - български археолог, историк на християнското изкуство, проф. д-р на историческите науки. През 1940 г. - Емил Димитров Димитров - звезда на българската естрада. Емил Димитров - Моя страна, моя България Дебютът му е през 1960 г. и скоро се превръща в един от най-популярните изпълнители в България. Успехите му от началото на 70-те години рефлектират в договори с фирмите "Barclay" и "Pathe Marconi", в записи с оркестъра на Пол Мориа, представяне на песни във Венеция и Париж, Белгия и Москва. Преоткривайки неговата песен "Арлекино", А. Пугачова печели Голямата награда на "Златният Орфей" през 1975 г. Той е автор на повече от 80 песни. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Има издадени около 30 албума и много малки плочи от "Балкантон". Емил Димитров умира на 30 март 2005 г. Емил Димитров - Ако си дал Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал на милата от своето сърце. Ако си дал на чуждите живот от себе си. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Припев: Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога истинно, но винаги идваш, идваш при нас. Ако си взел от славата на някой друг дори една частица. Ако си чул от клюката и я повториш дори една секунда. Ако си враг на подлия, но го послушаш дори един единствен път. Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш Дали е трябвало /х3 изобщо да се раждаш Припев:Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понакога истинно, но винаги идваш, идваш при нас. През 1945 г. - Димитър Бояджиев - български естраден композитор. Починали: През 1928 г. - Димо Петров Кьорчев– литературен критик, теоретик на български индивидуализъм. Роден на 20 май 1884 г. във Велико Търново. Записва право в Лайпцигския университет, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършвайки го през 1908 г. Младият юрист една година работи като прокурор в Свищов, а след това като адвокат в столицата. Същевременно Кьорчев се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от видните дейци на Националлибералната партия, а от 1920 г. е неин политически секретар. Избран е за народен представител през 1914-1919 г. и през 1923-1928 година. Дълго време Димо Кьорчев изучава философията на Фридрих Ницше, но въпреки това има неопределени позиции по отношение на нея. Същевременно търновският юрист се смята за теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с Ницше той пропагандира, че силният човек трябва да бъде „деятелен“, като само така ще открие истината и ще изгради своя живот. Според него самоусъвършенстването за дадена личност започва, когато тя успее да види във всички свои дела Бога. Той приема свръхчовека за реалност. В съгласие с Ницше Димо Кьорчев осъжда робския морал, т.е. тези, които издигат милосърдието и състраданието в култ. Разкривайки противоречивата си натура, търновският политик в статията „Исус“ посочва, в противовес на горното, че състраданието ражда прогрес и е предпоставка за „здрав обществен живот и мирно индивидуализирано самоусъвършенстване“. Неговото име е предложено за знаме на ницшеанството в Царство България от д-р Янко Янев, друг активен пропагандатор на Ницше в страната. Кьорчев се изявява като литературен критик и публицист. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах „Южни цветове“ (1907), а с Елин Пелин редактира списание „Слънчоглед“ (1909). В периода 1922-1927 г. издава списание „Пролом“. Избрани съчинения от творбите на Димо Кьорчев са издадени през 1933-1934 г. под редакцията на Янко Янев. Това е няколко години след кончината му. През 1936 г. - Асен Христов Златаров – български химик, демократ и хуманист, автор на публикации за литературата, изкуството, културата. Роден в Хасково на 4 февруари 1885 година. Произхожда от виден възрожденски род, оставил дълбоки следи в живота на града с родолюбивата си дейност. От 1904 до 1907 година Асен Златаров учи химия в Женевския университет. През следващата година става доктор по химия и физика в университета в Гренобъл. Известно време работи като учител в Пловдив. В периода 1909 – 1910 година Златаров специализира в Мюнхен. По – късно редактира няколко специализирани списания - “Химия и индустрия”, “Природа и наука”, “Натурфилософско четиво” и “Наука и живот”. През 1922 година Асен Златаров става доцент по биохимия в Софийски университет, а след две години – негов извънреден професор. През 1935 година ученият е редовен професор в Алма матер. Наред с научната си дейност проф. д-р Асен Златаров е автор на стихосбирки, роман, лирична проза, литературна критика и публицистика. През 1959 год. е издигнат – бюст паметник на Асен Златаров в Хасково, а през 1970 год. местната власт учредява награда на негово име. През 1938 г. - д-р Васил Димитров Моллов - български лекар, професор. Проф. д-р Васил Моллов е роден на 22.09.1875 г. в Москва (Русия), в семейството на д-р Димитър Моллов – хирург, общественик, един от основателите на Българския лекарски съюз (1901) и пръв председател на Върховния медицински съвет след Освобождението. Завършва медицина във Виена през 1899 г. След обучение в Берлин, проф. Моллов разкрива първи рентгенов кабинет в България – на 01. 05. 1903 г. в Александровска болница. Васил Моллов е един от основателите на „Медицинския факултет“ в София през 1918 г., като е избран за редовен професор по вътрешни болести. Той има интереси към инфекциозните и тропическите заболявания, описва случаи на кала-азар и лайшманиоза в България и оформя като виден познавач на малария у нас. Проф. д-р Васил Моллов поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката и е пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Научнато творчеството на проф. В. Моллов обхваща около 100 публикации, основно на български и немски език. Основните му приноси са в областта на маларията, авитаминозите, ехикокозата и тропическите болести. Проф. д-р Васил Моллов е един от основателите на Дружеството на интернистите (1903), на което е председател до смъртта си. През 1964 г. - Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател.

"Около двадесетте години на века в Братството влязоха доста млади хора, които се интересуваха от духовните въпроси и търсеха много неща в живота. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а го обвини в самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписвани ту от различни клевети и доноси. Дори правиха опити да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, но се прекратиха всички поради липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото на Учението му. Срещу него свещеници говореха от амвоните си. Вестниците пишеха хули, безсрамно казани и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите му, но главния обект на нападките беше Учителя. Безмилостни клевети, приписваха му престъпления. Викаха Учителя на следствие, разпити и понеже за всички обвинения нямаше доказателства, оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тези, които вярваха. Този период на клевети срещу Учителя продължи много години. В това време Учителя отвори школата, говореше три пъти седмично на своите сказки и изявяваше словото си на тези, които бяха готови да го слушат и разбират. Как се отнесе Учителя към тази мълва? Мнозина от последователите му изказваха мнение, да отговорят срещу това, което се пишеше във вестниците. И ако някой от последователите му много настояваше, Учителя му казваше: - Напиши го, пък ела да ми го прочетеш. Но след като го прочиташе, Учителя казваше: - Истината няма нужда от защита. Като чух думите на Учителя, че Истината нямала нужда от защита, аз изпаднах в едно умиление, почувствах, че това са думи от друг свят. Те бяха думи от друг свят, до който аз не бях се докоснала. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила, както го почувствах, те ми напомняха на Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото те не знаят какво правят /вършат/.” Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита.” - каква душевна чистота, каква сила на характера, какво благородство и какво високо съзнание над всичко човешко. Пред това мога само да се поклоня със смирение и мълчание. Учителя не говореше за своята личност. Той не каза и кой е, и от кой свят иде, но при такива негови изяви, виждах сиянието на един висш свят, свят на светлина и любов, свят, за който всяка душа копнее. Колко красота има в тази изява. Това ми дава основание да кажа, че Учителя не беше от нашия свят. Той е същество от непознат за мене свят. С този вътрешен усет, че Учителя не е от нашия свят аз живеех и когато го слушах на времето и сега, когато чета неговото Слово. Той разглеждаше всички въпроси от друга светлина, не както ние, хората, разглеждахме въпросите. Тази именно светлина ме плени и привлече. Тя носи ласката на висшата любов, за която човек е готов да се жертва. Тази светлина загатва за знание, което отваря безкрайни простори за знание на човешкия ум. Тази светлина може да изведе човека от ограничението на мрака и невежеството, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с великия живот. Чувала съм Учителя да казва: - Аз не съм като вас." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

19 Декември: Международен ден на сътрудничеството Юг-Юг Обявен с резолюция на ОС на ООН през 2003 г., с която е одобрен плана от Буенос Айрес за развитие и техническо сътрудничество между развиващите се страни. През 1878 г. в длъжност встъпва първият изборен кмет на Пловдив Костаки Пеев (Константин Пеев 1843-1920), който остава на поста до 12.IX.1880 г. През 1884-1887 г. отново е начело на града под тепетата, като преди това заедно с М. Греков и П. Наботков основава първата фабрика за сапун в Пловдив "Родопска пчела" (1884 г. ). През 1879 г. македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската През 1913 г. Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква. (Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Унията също така е течение в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.) През 1913 г. се открива ХVІ Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато. През 1915 г. по време на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България. През 1943 г. при операция на войска, полиция и жандармерия в селото Ястребино, което е снабдителна база на Омуртагския отряд, са разстреляни 18 души, сред които са и Шестте ястребинчета - Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.) от семейството на ятака Петър Калайджийски, Димитринка Стоичкова (11 г) и близначките Ценка и Цветанка (13 г.) от семейството на Иван Димитров. След като са разстреляни в горичката край селото, на следващата нощ телата на убитите са изровени и изгорени на клада. През 1947 г. е създаден "Български морски флот" (БМФ). През 1961 г. Българската православна църква е приета за член на Световния съвет на църквите. През 1989 г. се възстановява Демократическата партия. През 1990 г. е съставено коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. През 1996 г. е подписан договора за продажба на 60 на сто от акциите на "Соди" - ЕАД, Девня, на белгийската компания "Солвей" за 160 млн. долара (1996). През 2001 г. 39-ото НС взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г. Декларацията е приета с 178 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържали се". Последната част от комплексите СС-23, "Скъд" и "Фрог" е унищожена на 19.IX.2002 г. 2003 - 39-ото Народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България. През 2001 г. в периода 19 – 21 декември се провежда V конгрес на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), на който за председател е преизбран д-р Желязко Христов. През 2002 г. Тридесет и деветото Народно събрание приема Закон за вероизповеданията, според който всички църкви без православната трябва да се регистрират. През 2002 г. Министерският съвет взема решение да бъде размразено строителството на АЕЦ "Белене" преустановено през 1991 г. Родени: През 1873 – Никола Петров - български борец. Роден в Горна Оряховица. Никола Петров печели за родината си първата световна титла на тепиха. Излиза на него, докато работи като градинар в Румъния, където през 1895-а преборва в Браила известният по онова време италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в града. След това пред него прекланя глава и французина Дублие, който става учител на самородния талант. Следват титлите на САЩ през 1898-а в Ню Йорк, европейската корона в класическия стил във Виена (1899 г.) и детронацията на световния шампион французина Пол Понс по време на първото световно изложение в Париж (1900 г.). Участва в Балканската война като преводач при щаба на Първа българска армия. След близо 25 години на тепиха по света не допуска нито една загуба. През 1920 г. основава частна школа по борба в София, но умира скоропостижно на 2.I.1925 г. в столицата. Погребан е в Горна Оряховица. От 1963 г. се провежда престижния международен турнир по класическа борба, носещ неговото име, победителите в който получават "Златния пояс на Никола Петров". През 1998 г. големият борец е обявен за почетен гражданин на родния си град. През 1901 – проф. Димитър Ненов - български композитор, пианист, педагог, публицист и архитект. Роден в Разград. Автор на Рапсодична фантазия за оркестър, Концерт за пиано и оркестър, 2 симфонии, клавирни пиеси, солови песни и др. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов, следва архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден, но продължава да се занимава и с музика - уроци по пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. От 1925 до 1927 г. е музикален ръководител на балета Thea Jolles. Слвед завръщането си 5 годинни работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-1930 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929-1932 г.) и специализира архитектура на жп сгради в Италия (1932). В крайна сметка се посвещава окончателно на музиката - специализира пиано в Закопане (Полша) (1931) и завършва музика в Болоня (1932), като до средата на 30-те ръководи частна консерватория в София. През 1933-а става един от основателите на Дружество на българските компонисти "Съвременна музика" и е първият негов секретар и касиер. Две години работи в Радио София (1935–37) и е негов музикален ръководител. Изнася концерти в България, в Германия, Дания, Италия, Полша и др. страни. Преподава пиано, а от 1943-а е професор в Музикалната академия. Умира на 30.VІІІ.1953 г. в София. Днес в родния му град се провеждат музикални празници "Димитър Ненов".

Мисъл на деня - 19 декември 2008 г. ”Съвременният свят е пълен с нови идеи, но въпреки това хората не са доволни – все им липсва нещо. Какво им липсва? – Любов към Бога. Възлюбете Бога и вие ще бъдете щастливи и доволни! – Как и къде ще Го намерим? – Тръгнете по света да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човек. Като го намерите, той ще ви покаже къде е Бог. Той е най-близо до Бога.” Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

"После, искате да оправите света. Казвате: „Ти си голям грешник, трябва да се покаеш.“ Покаянието се проповядва от 8 000 години. Все проповядваха: „Да се покаем, да се покаем!“ Нека сега носят това учение: сега е без покаяние! „Покай!“ Българинът казва: „Кай, кай“ (казва). Значи „Кажи, кажи.“ Кажи, че обичаш. Кажи, че любиш. Това значи: „Кажи, че любиш.“ „Кай, кай“ – кажи в себе си, че обичаш, и кажи, че любиш. Покай какво значи? – Ще му дадеш условия и възможности да се прояви. По значи ще му дадеш условия на житното зърно, да се прояви. Да се покаеш значи: дай на себе си условия любовта да се прояви. Любовта да се прояви в твоя ум, в твоето сърце. Туй значи да се покаеш. Сега турят, да се покаеш – да започнеш да тъжиш за миналото, че си правил прегрешения. То е друг въпрос." Две врати за освобождение

"Казвам: В света на илюзиите нещата не са свободни. Щом ти не си свободен, ти си в света на илюзиите или си поставен като среда на едно място, не си свободен, не можеш да се отделиш, не можеш да ходиш, където искаш. В разумния свят може да ходиш където искаш и никога няма да злоупотребиш със своята свобода. Всеки човек, който има свобода и може да ходи където иска, ако той злоупотреби със своята свобода, той изгубва свободата си. Който е свободен и може да ходи където иска и не злоупотреби със своята свобода, неговата свобода се увеличава." Две врати за освобождение

"Всеки човек трябва да обича, за да направи нещо. Без обич нищо не може да направи. Думата обич, турете я вкъщи, напишете си на книга: Обичам. Обичаш, обича, обичаме, обичате, обичат. Ще обичам, ще обичаш, ще обича, ще обичаме, ще обичате, ще обичат. Туй, което не можеш да го произнесеш, не можеш и да го постигнеш." "Казвам: Нашите мисли, чувства и постъпки, то са храната, която крепи човека. Туй трябва да бъде настолна книга. Разболееш се – търси причината къде е: в любовта или в обичта? Обичаш, малко количество иде във вас или малко количество любов иде. Ще увеличиш дажбата. Реалното!" "Единствени обичта и любовта трябва да залегнат в човешкия ум и в човешкото сърце и в човешкото тяло. За любовта няма да имате много мнения. Любовта е туй, което оправя всичко. Що е обичта? Туй, което постига всичко. Любовта е туй, което оправя, обичта е туй, което постига всичко. Като кажа обич, разбирам туй, което постига всичко. Любов е туй, което оправя всичко. " Две врати за освобождение

"... на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде! Дали това не е послание на самия Орфей към далечните му потомци? Едно напомняне за кръговрата в природата, където нищо не се губи - просто прелива от една форма в друга..." Повече тук

Учителка въвежда задължителни усмивки Началната учителка от Сливен Мария Циплакова въвежда задължителни усмивки в своя I "б" клас от школото "Васил Левски" в града. Тя започва кампания срещу агресията сред децата с "вълшебните думички" - моля, извинете, заповядайте и други. "Чувам такива изрази сред младите хора, че ми става много болно и тъжно. Не мога да понасям обидите помежду им и след дълго обмисляне реших да предприема тази стъпка", каза Циплакова. Тя вече е направила план, по който да работи през следващите четири години със своите първолаци. Родителите приели идеята с радост.

Ако остава в сила предложението на Ина за заведение, дали да не променим мястото на срещата? Пресечката на Раковска и Дондуков е по-близко - линк към заведението.

16 Декември: През 1887 г. в нарушение на конституцията е приет Закон за печата, въвеждащ предварителна цензура. През 1901 г. по инициатива на Светия синод в София е учредено Българско археологическо дружество - уставът е утвърден от МНП на 29.III.1902 г. През 1904 г. в София представители на България, Сърбия, Словения и Хърватско създават Съюз на южнославянските художници "Лада", като на 23.II.1905 г. се конституира българската секция с председател Ярослав Вешин и секретар Харалампи Тачев, организирала втора Южнославянска изложба (15-16.VIII.1906 г.) в София и поела ръководството на съюза. През 1920 г. България е приета за член на Обществото на народите (Лига на нациите). България изпраща молба за членство на 20 август с.г., а Общото събрание на ОН приема страната ни за свой член с 35 гласа и 2 въздържали се (Франция и Австрия). В началото на 1921 г. е открит постоянен български секретариат в Женева, ръководен от Димитър Миков, който е закрит през 1940 г. Самата организация, създадена след Първата световна война по инициатива на страните победителки - Великобритания, Франция и САЩ, с цел развитие на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност, съществува до април 1946 г., когато активите и пасивите й преминават към Организацията на обединените нации. През 1920-а заедно с България в ОН са приети и Коста Рика, Фмнландия и Латвия. През 1934 г. тържествено са осветени сградите на Софийския университет и на Университетската билиотека, чието строителство започва на 30.VI.1924 г. Проектът е на френския архитект Бреансон, а със значителни подобрения по-късно участва и българският архитект Йордан Миланов. Във втория етап на строителството са завършени северното и южното крило по проекти на арх. Любен Константинов. Централната сграда на университета заема 18 624 кв.м площ, има 324 помещения, от които 65 са аудитории с около 6000 места. През 1953 г. е открита новата сграда на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Основана е като Народната библиотека на 10.XII.1878 г., а идеята е на софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, който на 4 април с.г. предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". На 28 ноември (по нов стил 10 декември) 1878-а е избрана временна библиотечна комисия, "която би се наела да уреди и отвори библиотеката според съществующий нейн Устав". С активното участие на губернатора на София П. Алабин и Марин Дринов и под името Софийска публична библиотека тя е открита за читатели на 15 януари 1879 г., като първоначалният й фонд е образуван от дарения. На 5 юни 1879-а по предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел "Просвещение", е превърната в държавно учреждение под названието Българска народна библиотека. През 1897-а е приет внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, през 1900-а библиотеката получава собствено здание - откупеният "Граждански клуб" на ул. "Г. С. Раковски" 131. През 1939-а започва строеж на новата сграда на мястото на царския манеж, а по време на бомбардировките през 1944-а са разрушени старата и новата сграда на библиотеката. На 16 декември 1953-а е открита новата сграда на Народната библиотека, преименувана през 1963-а от Народна библиотека "Васил Коларов" в Народна библиотека "Кирил и Методий". Обявена през 1994-а за културен институт с национално значение, днес Народната библиотека е най-голямата универсална библиотека в България, съхраняваща ценни ръкописи, старопечатни български книги и редки архивни материали. През 1966 г. на среща Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. българските успехи, и "малката правда", т. е. негативните явления. Тези постановки задълго доминират в официалната партийна пропаганда. През 1967 г. е създадена Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес". През 1980 г. влиза в експлоатация на трети атомен реактор на АЕЦ "Козлодуй". Родени: През 1887 г. – поручик Христо Топракчиев - един от първите български летци и първи боен пилот. Роден в Бургас. Завършва Военното училище, а след конкурс през пролетта на 1912 г. заминава за Франция и завършва в училището на Луи Блерио. Заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател, влязла в обучителната програма на Блерио. След завръщането си е назначен за първи командир на Аеропланното отделение на БА до завръщането на Радул Милков. Прави разузнавателни полети над турските позиции в Тракия през Балканската война, по време на които събира ценна информация за тяхното разположение, а ниските му полети над Одрин, всяват ужас у турците. На 19.X.1912 г. Топракчиев става първата жертва на българската и световната военна авиация, след като при полет над турските позиции при Одрин е смъртно ранен, а самолетът му - моноплан "Блерио", се разбива близо до летището край Мустафа паша (днешен Свиленград). Според друга версия при излитане самолетът му губи височина и се разбива, а Топракчиев изгаря. С височайша заповед N 90 от 25.VI.1920 г. на министъра на войната Топракчиев посмъртно е повишен в чин "капитан" със старшинство от 11 октомври 1912 г. През 1905 г. - проф. Благовест Долапчиев - български математик. През 1910 г. – проф. Асен Христофоров - български писател. Роден е Пловдив. Автор на "Вуцидей. Иманяри", "Скици из Лондон", "Откровения", "Планинари", "Боен път", "В дебрите на Рила", "Мацакурци", "Ангария", "Исковете", "Трима с магаре на Рила" и др. Завършва "Робърт колеж" в Цариград и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.), след което работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). Преподавав Държавното висше училище за финансови и административни науки (1939-1943 г.), а от 1943 г. е доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор е във Факултета за стопански и социални науки към СУ (1945-1947 г.). Умира на 10.VIII.1970 г. Починали: През 1948 г. - Никола Маринов - български художник. Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. През 1903 г. завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години. След завръщането си в България през 1906 г. работи като учител в София до 1919 г., а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 г. става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 г. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов и други. В периода 1935—1937 г. Маринов заема поста ректор на Академията. Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които — на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и храм-паметникът „Александър Невски“ в София. Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов. През 1978 г. - Цанко Лавренов - български художник. Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в град Пловдив. Няма завършено академично художествено образование. Възпитаник е на католическия колеж "Свети Августин" след което посещава частно рисувателно училище във Виена (1920 - 1921 г.). Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец”, от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който са творбите от престоя му в Света Гора (1935 - 1936).Освен като художник Цанко Лавренов през целия си живот се изявява и като художествен критик. Умира на 18 октомври 1978 г. в град София. Цанко Лавренов „По стръмната пътека”

Близо до село Невестино се намира Кадин мост - един от най-забележителните паметници на Балканския полуостров, оцелял през вековете на Турското робство. Според древния надпис върху плоча, зазидана на моста, той е построен през 1469 – 70 година той е направен по везирска препоръка на Исак паша, по времето на султан Мехмед II - Завоевателя. Кадин мост и легендата за него Мостът бил построен от трима братя от съседно село. Каквото изградели през деня, река Струма отмивала през нощта. За да не посрамят името и майсторската си чест, братята решили да вградят в каменния зид онази от техните съпруги, която първа донесе храна на мъжа си. Решили, когато се приберат, да не казват нищо на жените си. Отишли си братята вечерта по домовете и най-младият майстор Манол не продумал нищо на жена си. На другия ден младата невеста, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете, тръгнала сама. В едната си ръка носела първата си рожба пеленаче, а в другата - яденето. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал мълчаливо. Щом тя приближила, той я помолил да потърси пръстена му, който уж бил паднал до свода. Младата невеста се навела да го потърси и в този момент другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат. Докато я вграждали, тя плачела и се молела да оставят отвън гърдите й и да й направят дупки за очите й, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили най-накрая и изпълнили молбата й. Тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че дори и сега, щом придойде реката, гласът й се чувал нощем да проплаква. Млякото от гърдите на злочестата майка се вкаменило, докато текло по камъните. Затова в миналото много безмлечни майки от Кюстендилско идвали на моста, откъсвали си парчета от гранита, които после варели и след това пиели водата, за да им дойде кърмата.

"Човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте в пустиня и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив. Ако изгубите парите си вие ще бъдете нещастен; ако запазите парите си, вие ще бъдете щастлив. Ако не използвате правилно знанието, което имате, вие ще бъдете нещастен; ако използвате правилно знанието, вие ще бъдете щастлив. Щастието или нещастието на човека зависи от това, доколко той спазва или не спазва законите на разумната природа. Човек трябва да знае, че нещата не стават произволно. В природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на природата." "Сега, желая на всички да бъдете щастливи! За да бъдете щастливи, вие трябва да се примирите с Бога, със себе си и със своя ближен. Положителното, което трябва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досвга не сте обичали! Ако посрещнете новата година с този дълбок стремеж в душата си, тя ще ви донесе несметни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, в какво седи истинското щастие." Из "Майката на времето", 01.01.1932 г.

Бройте ме и мен

"Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете. Ще гледаш да си на своето място, защото ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, където се крие щастието на едного, се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти си имаш място. Сега ще ви дам една от най-важните формули: Ще кажете тъй: „Господи, желаем от всичкото си сърце, с всичкия си ум, душа и сила да изпълним Твоята блага Воля. Без никакво изключение!” Тази формула ще употребявате всеки ден, всеки момент, и като спите, и като сте будни, и като ядете, щом кажете тъй, вие сте на вашето място. Щом я забравите, вие сте на чуждо място. Сега ще ви дам втора формула. Щом направите една погрешка, повикайте Божественото у вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй: „Господи, аз не можах сам да изправя тази работа. Научи ме да изправя тази погрешка според както Ти кажеш.” Направили сте каквато и да е погрешка. Повикайте в себе си Божественото и като Го повикате, радвайте се. Ще видите как ще се изправи тази погрешка. Ние говорим за онази възвишена Божествена, чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходима е една форма, за да може да дойде Любовта, да минеш през нея, да я схванеш. Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „Господи, аз много ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни.” Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправя му крака, помогне му. Тогава той казва: „А, струвал е този човек нещо!”" Из Записки на Минчо Сотиров

11 декември: Международен ден за борба с астмата. Провъзгласен от Световната здравна организация. За първи път денят се отбелязва през 1998 г. Международен ден на солидарност с жените и децата на Африка Чества се по решение на Общоафриканската организация на жените от 1984 г. Международен ден на планината Отбелязва се от 2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г., с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони. Ден на воинската слава на Русия На тази дата през 1790 г. генерал Суворов превзема турската крепост Измаил. Предполага се, че на тази дата през 1868 г. Апостолът на свободата предприема първата си обиколка в България, подпомогнат от дейци на Българското общество в Букурещ. Левски пътува с параход до Цариград, където се среща с някои видни българи, а после заминава за Тракия и посещава Пловдив, Карлово, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч. Родени: През 1891 г. - Никола Михов - български висш офицер, генерал-лейтенант от артилерията. Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конноартилерийско отделение. След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е включен в Регентския съвет, заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г.Никола Михов е отстранен от този пост и е осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. През 1908 г. - Симеон Маринов - български писател и журналист. През 1915 г. - Антон Попов - български журналист и поет. Активен член на Българската комунистическа партия и един от основателите на Македонския литературен кръжок в София. През 1942g. е осъден на смърт за това, че е ръководел бойните групи на комунистическата партия в България по това време. Съден е заедно с подводничарите, които влизат в България да подготвят установяването на власт по подобие на СССР. Разстрелян в е в Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Никола Вапцаров, Атанас Романов, Антон Иванов, Петър Богданов и други. Починали: През 1911 г. - Христо Г. Данов - български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 г. От 1854 г. е учител в училището на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура. През 1857 г. заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Й. Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 г. е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Кмет е на гр. Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Св. Богородица“. През 1999 г. община Пловдив, Националният център за книгата и Министерство на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов. ̀ Внук на Христо Г. Данов е юристът Христо Данов (1922-2003), а негов племенник - историкът Христо Данов (1908-1997). През 1915 г. - Антон Безеншек - словенски езиковед, съставител на българската стенография. Антон Тома Безеншек (Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици. Безеншек се записва в гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие. През 1873 е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 той изразява идеите си за обща южнославянска система за скоропис: „Би било от полза за разпространението на стенографията между южните славяни да се създаде Югославянски стенографски съюз, подобно на Немския или на Северния стенографски съюз, ... да има той свой орган и годишно да състоява свой конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна.“По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 провежда първия курс в България. През 1884, по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“. Безеншек се връща в София през 1906 и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911. Още за Безеншек тук. През 1916 г. - Нестор Марков - български педагог, реформатор на учебното дело. Нестор Марков Демирев е български просветен деец и общественик. Той е учител в продължение на 40 години, а през 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на вътрешните работи. Роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско, в заможно семейство. Той учи в родното си село, в Куручешме и в Хаскьой. През 1856-1859 година е учител в Иробас, а през 1862-1865 година - в Харманли. През 1865-1866 година завършва Пловдивското училище. След това е учител в Хаскьой (1866-1867), Плевен (1867-1870), Русчук (1870-1872), отново в Плевен (1872-1873), в Габрово (1873-1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876-1877). По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877-1878) сътрудничи на руската армия, а при Временното руско управление (1878-1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора, Търново и Русе. През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител - в Първа софийска мъжка гимназия (1887-1893) и в Русе (1893-1896). Умира на 11 декември 1916 година в София През 1978 г. - Олга Кирчева - българска драматична актриса. Тя е родена през 1903 година в София в семейството на актьора Атанас Кирчев. От 20-те години играе в Народния театър. През 1987 г. - Йордан Заимов - български езиковед, автор на речници. През 1993 г. - Банчо Банов - български писател, драматург и преводач.