Ася_И

Чорбаджи Паскалевата къща в Хасково Една от забележителностите на Хасково е Чорбаджи Паскалевата къща. Според преданието Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат местен търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането. В неговата къща днес е изнесена експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Музейната сбирка в Паскалевата къща проследява преходът от традиционния селски към градския бит на местното население от втората половина на ХІХ в. През ХІХ в. в условията на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса. Едни от най-характерните промени са увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в приземния или в отделни сгради. Вътрешната украса, типична за възрожденските сгради, е с оптимистичен, жизнерадостен характер.

"Моето пиано Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща, продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено. Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе по времето, когато изселваха евреите. Те масово продаваха своите вещи на безценица. - Изплакано пиано не ти трябва да взимаш - ми каза Учителя. Случи се така, че в една търговска къща лесно намерих хубаво пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя. Последният въпрос беше много важен, защото по това време самата аз живеех в една малка къщичка при една сестра на Изгрева, а работех в центъра на града в една опитна детска градина, където често идваха гости и изнасяхме показателни лекции. Родителите ми пък живееха на другия край на града, а аз бях в преговори за наемане на една къща за цялото семейство, близо до детската градина, където работех. Ето защо се обърнах към Учителя. Той недвусмелено ми отговори: - Рекох, занеси го при майка си. - Но, Учителю, скоро ще наема една къща, близо до училището, не е ли най-добре временно да го оставя там? - И започнах най-подробно да му обяснявам квартирното си положение. - Рекох, занеси го в дома на майка си - повтори той тихо. - Но, Учителю, искам да работя повече с музика при децата, не е ли по-добре да го поставя в училището? - продължавах да настоявам. - При майка си го занеси - потрети той спокойно. - При майка ми, но аз почти не стоя в къщи и кой ще свири там на него? - Упорствах и обяснявах аз в своето невежество. - Много е далеко, Учителю, а аз искам да вложа повече музика с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

"Веднъж, на поляната, група приятели говореха с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете?” Учителя помълча малко и каза: „Не зная какво е грях.”" Спомени на Елена Андреева

"– Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър към Господа." "Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите?" Малкият стрък

"Бум на поразени от магии отчитат парапсихолози и биоенергетици .... Щом внесем в своя дом предмет, ние с него внасяме аурата на човека, който ни го дава. И ако тя е отрицателна, тежко ни и горко. ... "Магията всъщност са лошите мисли на човека, насочени в определена посока. Тази негативна пенетрабилна енергия, която преодолява всякакви бариери, включително и нашата нормална защита на черепната кутия", обяснява проф. д-р Връбка Орбецова. ... Баячките на село твърдят, че ако не се намери информационнозаредения предмет - мускито, не могат да развалят магията. В същото време градските чистачи на биополе заявяват, че развалят проклятието и без "свидетеля". Както при направената магия, така и при нейното разваляне карантинният период за действие е 40 дни. През това време всяка единица от поразеното семейство реагира по различен начин на паранормалното лечение. При едни лошото въздействие в първите дни преминава от зоната на подсъзнанието и се проявява чрез сънищата. Урочасаните често имат кошмари. При други индивиди пресичането на заклинанието се изразява в непрекъснато безпокойствие, раздразнителност, чувство на тревожност без реална причина. През тези 40 дни биорадиацията ще приема различни форми, докато накрая самият организъм не я изхвърли през чакрите на биополето си, обясняват процеса радиестезисти. Изцелението ускорявало няколко народни рецепти с билките. Предаването на пари от ръка на ръка също крие доста рискове. предупреждават изследователите на невидимия свят. Банкнотите са идеалните ключове за проникване в човешките енергоинформационни структури. Те са пропити с потоци от алчността на своите притежатели през годините." Дарове морят по поръчка - Интересна статия

Зимен Симеоновден Два дни след Трифоновден според българските народни обичаи е Зимният Симеоновден. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. В различните краища на България празникът се отбелязва по различен начин, но най-важното за този ден е, че жените не трябва да предат вълна, да плетат и да отварят ножици, за да не отворят устата на вълка. На третия Вълчи празник не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В района на Родопите младите жени, които нямат деца, почитат празника като пекат големи обредни пити и раздават парчета на съседите си. Там празникът се нарича Божа майка. В северна България хората гадаят за реколтата през годината – ако времето е хубаво, така ще е още 40 дни; ако вали сняг на парцали – пчелите ще се роят добре. Хората вярват, че, ако на днешния ден вземеш пари – ще взимаш през цялата година, а ако дадеш – все ще плащаш. По това какъв човек първи ще дойде в къщата - мъж или жена, такъв добитък ще се роди.

На 3 Февруари: През 1878 г. части от Долнодунавския отряд освобождават Балчик и Провадия. През 1878 г. адмирал Хорнби получава заповед от правителството на Дизраели да достигне с ескадра от 6 кораба до Цариград и да осигури безопасността на английските поданици там. Бенжамин Дизраели, граф Биконсфилд е английски държавник и писател. Той влиза в политически живот през 1837 г., привърженик е на протекционизма. Дизраели е министър-председател на Англия през1868 г. и 1874-1880 г. Лидер е на Консервативната партия. През 1852 г., 1858 - 1859 г., 1866 - 1868 г. е министър на финансите. Правителството на Дизраели следва политика на колониална експанзия, завладян е о. Кипър през 1878 г.; подготвя за анексиране Египет. През 1877 г. Дизраели се противопоставя на изпълнението на Санстефанския договор, чието ревизиране получава чрез Берлинския договор. Излага политическите си идеи в романите "Вивиан Грей", "Лотер", "Ендимион", "Кънингсби", "Сибила, или Двете нации" и др. През 1921 г. Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили. През 1931 г. дванадесет художници организират в София учредителна конференция на Съюз на новите художници. Уставът на съюзът е приет на 11 април 1931 г. През 1945 г. в българската армия завършва организацията и подготовката на разузнавателни органи в полковете и дивизиите. През 1948 г. завършва Вторият конгрес на Отечествения фронт, на който се взема решение за трансформиране на ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Приети са нова програма и устав. За председател на Националния съвет на ОФ е избран Георги Димитров, а за главен секретар - Вълко Червенков. След конгреса политическата дейност на организацията е обезличена. През 1961 г. е публикуван Закон за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения. На 1 ноември 1996 г. той отменен от Закона за патентите, обнародван в Държавен вестник (бр. 27 от 2 април 1993 г.). Изменения и допълнения са публикувани в бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 45, 66 от 2002 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г. През 1976 г. се състои премиерата на българо-френския филм "Над Сантяго вали". Режисьор на филма е Елвио Сото. В ролите :Биби Андерсон- Моника, Ани Жирардо -Мария, Рикардо Кучола- Аугусто Оливарес, Лоран Терзиеф- Луи Калве, Найчо Петров- Алиенде. Сюжетът представя събитията в Чили през септември 1973 г. Според статистиката в България филмът е гледан от 1 086 639 души. През 1990 г. Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера -3", учредено на 6 януари, прераства в Независима федерация "Ера - 3". От април 1990 г. движението се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" , регистриран през април същата година. Председател е Славомир Цанков. Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" участва във всички парламентарни избори от 1990 г. насам, но без успех. През 1990 г. е учредена Републиканска партия, която месец по-късно се разцепва на две и част от членовете и създават Републиканска партия в България (РПБ). Пръв председател е Александър Попов. Родени: През 1882 г. - Добри Немиров (псевд. на Д. Харалампиев) – български белетрист. Дълго време работи като библиотекар в БАН, по-късно - в Министерството на благоустройството. Член на Съюза на българските писатели. Започва литературната си дейност през 1902 г. Печата във почти всички по-известни български списания. Издава книги"Разкази" (1913 г.), "Другият" (роман, 1918 г.), "Кошмар" (повест, 1919 г.), "Бедният Лука" (повест, 1923 г.), "Братя" (роман, 1927 г.), "Първи бразди" (роман, 1929г.), "Тъмни души" (драма, 1930 г.), "През огъня" (роман, 1931 г.), "Когато бях малък" (разкази, 1934 г.) и др. Автор е на две драми, на комедии за деца и възрастни. През 1883 г. - Стоян Дринов - български детски писател. Следва история в Софийския университет. В началото учител, после чиновник в Народната библиотека - София. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи почти във всички детски списания, сам редактира детското вестниче "Люлка". Редактира още сборник "Забави - дневни и вечерни " I и II т. (1922 г.). През 1908 г. -Владимир Георгиев - български езиковед с ценни трудове в областта на общото, индоевропейските, славянско, балканско и българско езикознание. Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където защитава докторската си дисертация през 1934 г. Специализира в Берлин и Флоренция от 1939 г. до 1940 г. През 1945 г. е избран за извънреден професор, член-кореспондент на БАН. В периода 1946-1947 г. специализира в Париж .През 1952 г. става академик. През 1971 г. дешифрира етруския език.Заемал е следните постове директор на Институт по български език при БАН; ректор на СУ, зам.-председател на БАН. Член-кореспондент на Финландия АН от 1966 г., на Френската АН от 1967 г., на Саксонската АН в Лайпциг от 1968 г., на Белгийската кралска АН.Чуждестранен член на Атинската академия през 1975 г. Носител на много български и международни отличия, "доктор хонорис кауза" на редица европейски университети и АН. Негови съчинения са "Тракийският език" (1957 г.), "Българска етимология и ономастика" (1960 г.), "Проблеми на българския език" (1985 г.) и мн. др. През 1930 г. - Христо Иванов Черняев - български поет. Завършва гимназия в Русе през 1949 г. Работи в системата на ДКМС, офицер в БНА (1951-1957 г.), отговорен редактор на редакция “Българска литература” в Радио София (1964 г.), завършва отдел “Поезия” във в-к “Пулс” (1965-1970 г.) и сп. “Пламък” (1970-1976 г.). Печата за първи път стихотворения през 1946 г. в сп. “Кооперативно другарче”. Пише произведения за деца и юноши, има много поеми, посветени на Комсомола. Негови стихосбирки са “Момъкът от взвода” (1954 г.), “Комсомолска поема” (1964 г.), “Лирика” (1965 г.), “Животът, който не умира” (1967 г.), “Пететажна история” (1969 г.), “Прости радости” (1971 г.), “Старопланински дни” (1975 г.), “Далечни гари” (1978 г.), “Стихотворения” (1979 г.) и др. Починали: През 1960 г. - Асен Христов Киселничев- български философ марксист, педагог, общественик, академик (1958 г.). От 1927 г. е член на БКП . Участник в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Работи като учител, сътрудничи на комитетския периодичен печат. От 1951 г. е професор по философия и психология; ръководител на Катедрата по психология, зам.-ректор от 1951 г. на Софийския университет.В периода 1952-1960 г. е директор на Института по философия при БАН .

Мисъл на деня - 3 Февруари 2009 г. „Човек като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя.” Така постъпва и животното.” Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

Звучи доста обезпокоително. Дали приятелката не се притеснява, че може да напълнее? Ако човек сяда на масата с мисълта, че ще изхвърли всичко обратно, че ще му стане тежко - няма как това да се размине. Няма да ви давам съвети (това е най-лесното), пък сте и големи - всеки сам си намира начина да се излекува. Имам двама сина около тази възраст - нямат стомашни проблеми (освен ако не е нещо вирусно 1 път в годината). Напротив - не мога да насмогна да напълня хладилника. Но много се движат и не водят застоял живот. Вярно е, че са се научили да избягват дюнерите и др. застояли 'вкуснотии'. На моменти предпочитат да стоят гладни, но да хапнат вкъщи. Малко повече оптимизъм и всичко ще се оправи. Желая ви да сте здрави

На 1 Февруари: През 1868 г. Васил Левски пише на Найден Геров в Пловдив, обръщайки се към него с молба за помощ. "Макар 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо." Мнозина изследователи възприемат писмото на В. Левски до Н. Геров като доказателство за настъпващата промяна във възгледите на Апостола, който постепенно възприема идеята за самостоятелно българско въстание. През 1869 г. в Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник "Тъпан". Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов уредник до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно - остро написани сатирични статии, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и диалози, стихотворения, дописки, информации, телеграми, известия, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, много карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов. През 1878 г. конницата на генерал Кравцов овладява Дедеагач. През 1878 г. четите на Панайот Хитов и Жельо войвода водят бой край с. Садово, Сливенско, с башибозушки групи. През 1892 г. Франция възстановява дипломатическите си отношения с България, прекъснати по повод експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е арестуван и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 г. В последвалия дипломатически скандал българското правителство се налага с подкрепата на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически отношения с нашата страна. През 1896 г. е въведена "Папанчева добавка" към Закона за печата. За отговорните редактори се изисква постоянно местожителство и завършено средно образование. През 1902 г. на Яне Сандански е изплатен откупът от 104 кг. злато. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград). четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и на нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските власти да открият четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива все по-голяма известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство предоставя 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО. През 1903 г. членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са арестувани и интернирани, след като под натиска на Русия българското правителството разтуря комитетите. През 1907 г. завършва общата железничарска стачка, в която участват около 4000 души. Тя е ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.), БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия. Стачката завършва с частична победа на работниците. Същият ден е основан Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.) През 1911 г. излиза първи брой на първия утринен ежедневник в. "Утро". Вестникът просъществува до 1944 г. Основан е от Ст. Дамянов, главен редактор е Ст. Танев. Изданието публикува регионални и международни новини, криминални истории, реклами и др. През 1912 г. е обнародван първият Закон за БАН. Българската академия на науките е основана през 1869 г. в Браила (Румъния) като Българско книжовно дружество. След Освобождението 1878 г. се премества в София, а през 1911 г. е преименувана на БАН. Състои се от самостоятелни научни институти, лаборатории и други звена. В нея съществуват три клона: "Природоматематически и инженерни науки", "Биологически, медицински и аграрни науки" и "Обществени, хуманитарни науки и изкуства". БАН се ръководи от: Общо събрание, Управителен съвет и председател. Печатен орган е "Списание на БАН", излизащо от 1911 г. до 1945 г., през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН" и "Сборник на БАН" . През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. председатели са : М. Дринов (1869-1882 г.; 1884-1894 г.), В. Д. Стоянов (1882-1884 г.), В. Друмев (1898 г.), Ив. Евстр. Гешов (1898-1924 г.), Л. Милетич (1926-1937 г.), Б. Филов (1937-1944 г.), Д. Михалчев (1944-1947 г.), Т. Павлов (1947-1962 г.; почетен председател до май 1977 г.), Л. Кръстанов (1962-1968 г.), А. Балевски (1968-1988 г.; след което е почетен председател), Бл. Сендов (1988-1991 г.), Й. Малиновски (1991-1996 г.); Ив. Юхновски (от 1996 г.).Издателската дейност на БАН се реализира от Академичното издателство "Проф. М. Дринов". През 1021 г. в периода 30 януари - 1 февруари са проведени избори за мирските и за духовните представители на Църковно-народния събор. През 1922 г. в София започва да излиза в. "Победа", всекидневен обеден вестник. Орган е на Българския земеделски народен съюз. Просъществува до 8 юни 1923 г. Главен редактор е: Г. Ив. Костов. Сътрудници са П. Д. Петков, К. Тодоров, Тр. Кунев (Ланчелото), С. Румянцев, Ст. Омарчевски и др. През 1940 г. към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се формира предупредителна рота за подготовка на кадри, с което се поставя началото на Въздушно-предупредителната служба. През 1941 г. е подписана спогодбата Нойбахер. Спогодбата е между хитлеристкото и българското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България. Наречена е на името на германския представител, който я подписва. Предвижда Българската народна банка да предостави средства за покриване нуждите на хитлеристките войски в България срещу финансовите задължения на страната към Третия райх, а ако такива няма, покриването на тези разходи да се осъществява чрез заверяване на клиринговата сметка на БНБ при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата предвижда още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се извършва от Германия, а покупките на тези артикули в България да става само в рамките на определените квоти. Клаузите на спогодбата не се спазват от хитлеристка Германия. Вместо предвидените 500 млн. лв. до септември 1944 г. тя изтегля от БНБ 7,039 млрд. лв. А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лв. вместо 9,43 лв.) ощетява България с още 5,9 млрд. лв. Нарушава се и клаузата за снабдяването на германските войски с хранителни стоки, като вместо от Германия то се извършва от България. Не е спазено и изискването да не се изнасят стоки от България. Спогодбата престава да действа след преустановяване на официалните отношения между двете страни през септември 1944 г. През 1945 г. са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените от върховните състави на т.нар. Народния съд. Той има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от декември 1944 г. до април 1945 г. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекратени. По дело № 1 осъдените на смърт са 2730 души и сред тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права. През 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдата, по която са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници. През 1947 г. по силата на изтърпяната присъда, произнесена от т.нар. Народен съд, са възстановени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов. През 1947 г. започва провеждането на Първа национална конференция на ТКЗС. Приет е правилник за вътрешния ред. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността. През 1950 г. Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет - Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков. Вълко Червенков е политически и държавен деец. Член е на БКП. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. През 1924 г. е избран в състава на ЦК на БКМС. През 1925 г. емигрира в СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 г. е преподавател, а по-късно завеждащ българския сектор и директор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1938 г. е директор на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над СССР (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на радиостанция "Христо Ботев". След 9 септември 1944 г. се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Председател на МС (3 февруари 1950 г.–18 април 1956 г.), зам.-председател на МС (18 април 1956–9 декември 1961 г.) и министър на просветата и културата (15 януари–9 юни 1958 г.). В края на 1961 г. е изваден от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на МС, впоследствие е изключен и от партията. През 1969 г. е реабилитиран. През 1957 г. Министерството на пощите, телеграфите и телефоните е обединено с Министерството на транспорта и се създава Министерство на транспорта и съобщенията. През 1957 г. се открива се Постоянният цирк в София. През 1957 г. с Указ № 59 се създава Министерство на просветата и културата, обединяващо министерството на народната просвета и министерството на културата. През 1968 г. се състои премиерата на комедията "Шведските крале" на режисьора Людмил Кирков. Комедията е по едноименната повест на Николай Никифоров. Участват Кирил Господинов, Цветана Манева, Хиндо Касимов, Константин Коцев и др. През 1982 г. е създаден Център "Знаме на мира" - обществено-държавен орган, който да организира работата в страната и чужбина на движението и асамблеята "Знаме на мира". През 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. През 1991 г. цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен механизъм. Това довежда до такъв скок в цените, че премиерът Димитър Попов възкликва: "За Бога, братя, не купувайте!" През 1995 г. България става асоцииран член на ЕС. Родени: През 1834 г. - Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник, фолклорист. Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к “Македония”, “Право”, на сп. “Читалище” и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборник “Български народни умотворения” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца …” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” (1884 г.), “Русалки” (1884 г.), “Сборник от народни старини” (1885 г.) и др. Умира на 18 март 1909 г. София. През 1867 г. - Христо Димитров Максимов (псевд. Мирчо) - български писател, учител и журналист. Учителства от 18-годишна възраст. След като е уволнен, се отдава на журналистическа дейност - издава сп. “Целина” (1892-1896 г.), в-к “Учител” (1893 г.), сп. “Просвета” (1901 г.). Радетел за широка народна. просвета. Съставител и редактор на “Училищен алманах” (год. I, 1900 г.). Автор е на книги с “очерци и разкази из народния живот” “Тъмен свят” (1895 г.); на известния “Учителски марш”. Умира на 13 април 1902 г. в София. През 1892 г. - Гаврил Димитров Генов (псевд. Цонев) - деец на българското и международно работническо и комунистическо движение. По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП (т. с.). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и в българската секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език. Умира 20 януари 1934 г. в Москва. През 1949 г. - Михо Димитров Михов - български генерал от авиацията (1991 г.), летец пилот “първи клас”. Завършва ВВВУ в Д. Митрополия, специалност “Летец пилот” и Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка” (1980 г.); през 1988 г. - Генщабната академия в Москва. Инструктор летец (1972-1974 г.); зам.-командир (1974-1978 г.) и командир на ескадрила (1980-1981 г.); зам.-командир (1981-1982 г.) и командир на авиационен полк (1982-1986 г.). Служи в ГЩ на Българската армия (1986-1988 г.); зам.-командир на смесен авиационен корпус (1988-1990 г.); командир на дивизия (1990-1992 г.). Началник на Гл. щаб и командващ ВВС (1992-1997 г.); началник на ГЩ на Българската армия от 1997 до 2002 г. С указ на президента от 2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден "Стара планина" първа степен с мечове. С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Македония през 2005 г. Женен, има две деца. Починали: През 1945 г. - Богдан Димитров Филов - български историк, политик, регент (9.09.1943 г. - 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 г. - 9.09.1943 г.), министър на народното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.). Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Председател е на БАН (1937-1944 г.; през 1992 г. Общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му). Син е на Д. Филов. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен специалист по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни дружества в Европа. Филов се оказва начело на българската държава в трудните години на II световна война. Правителството му обявява война на САЩ и Великобритания (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 г. - 8.09.1944 г.). Осъден е на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Трудове: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийска църква, Св. София”, “Старобългарско изкуство”, “Римско владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др. През 1945 г. - Александър Станишев - държавен деец, лекар-хирург, професор. Роден е в Кукуш през 1886 г. Завършва Солунската българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Следва една година естествена история в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва медицина в Мюнхен. Известно време работи в различни болници в Германия. През 1912 г. се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата световна война е хирург във военните болници. След войните заминава отново за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 г. е редовен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, ръководител на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Декан на факултета (1930–1931 г., 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв ръководител на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 г. подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на идеята за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и статии, по-важни от които са: "Пластично възстановяване на анкилозирана коленна става", "Пластично възстановяване на горна устна чрез трансплантация от долната", "Волево движение на изкуствената ръка, Зауербахова операция, собствена метода и техника на протезата" и др. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. През 1945 г. - Иван Русев - военен, политически и държавен деец, ген.-майор. Роден е в Шумен през 1872 г. Първоначално учи във Военното училище в София, а след това заминава за Русия и завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. След това минава в запаса. Включва се активно в дейността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г.. В правителството на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. Като такъв носи голяма отговорност за организирания бял терор в страната. Дълги години е народен представител – от 1923 до 1934 г. и през 1940–1941 г. След държавния преврат на 19 май 1934 г. с част от деветоюнците образува крило, което подкрепя управляващите среди. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. През 1945 г. - Иван Бешков - обществен и държавен деец. Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 г. Брат е на народния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и стопански науки в Лайпциг, Германия. След Първата световна война записва право в СУ "Св. Климент Охридски", но се отказва и продължава образованието си по финансови и стопански науки в Лайпциг. След завръщането си в България е учител в родното си село (1922–1924 г.) и директор на местната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от основателите на кооперация "Българска захар" и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен директор на Общия съюз на българските земеделски кооперации (1938–1943 г.), администратор на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на БЗНС от 1923 г. Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните имоти (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян в София. През 1945 г. - Добри Божилов - политически и държавен деец, финансист. Роден в Котел през 1884 г. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян. През 1945 г. - Иван Киров Вазов - юрист, военен и държавен деец. Роден в Севлиево през 1892 г.. Завършва Военното училище в София. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. и достига до чин майор. След края на Първата световна война напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като адвокат. Депутат е в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян. През 1945 г. - Иван Иванов Багрянов - български общественик и политик. Роден е на 27 ноември 1891 г. в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 г. -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните имоти в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за социално осигуряване на селяните-земеделци. Външният натиск на Съветския съюз и вътрешните размирици, провокирани от комунистическата партия, не позволяват на правителството му да предприеме радикални действия за спасяване на България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. През 1945 г. - Тодор Павлов Кожухаров - български журналист и публицист, известен повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин. Роден е на 23 юли 1891 г. в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното училище в София (1917 г.) и участва във войните като артилерийски офицер. От 1926 г. е директор на в-к “Слово”; министър на съобщенията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се против създаването на Отечествения фронт и партизанското движение в България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През 1996 г. Върховният съд го признава за невинен. През 1945 г. - Първан Драганов - военен и държавен деец, дипломат. Роден в Лом през 1890 г. Завършва Военното училище в София, а след това и Военна академия в Германия. След края на Първата световна война е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 г. преминава на дипломатическа работа. Назначен е за военен аташе в Берлин, а от 1935 г. е съветник в българската легация в Париж. През 1936-1937 г. е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 г. заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората световна война като съюзник на държавите от хитлеристката ос. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 г. е задържан, осъден на смърт от Народния съд и разстрелян. През 1998 г. - Захари Костов Жандов - български режисьор, един от създателите на българското кино. Роден е на 1 октомври 1911 г. в Русе. Творческата му дейност започва през 40-те години като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални филма: "Един ден в София" (1946 г.), "Хора сред облаците" (1947 г.) и др. В игралното кино дебютира с филма "Тревога" (1951 г.), станал една от знаковите творби на киното на 50-те години. След него поставя "Септемврийци" (1954 г.). Значително постижение е филмът му "Земя" (1957 г.) по повестта на Е. Пелин. Други творби: "Отвъд хоризонта" (1960 г.), "Шибил" (1968 г.), "Птици долитат" (1971 г.), "Боянският майстор" (1981 г.).

Мисъл на деня - 1 Февруари 2009 г. „В старата култура кадене с тамян се позволява, но в новата – никакъв тамян не се позволява. Новата култура не позволява да се вадят никакви екстракти, никакви есенции от плодове. Всичко трябва да се употребява в естествен вид, както Природата го е дала. Новата култура не позволява рязане на лозите. Сегашният живот е несъвместим с бъдещия. Не си правете илюзии, че можете да живеете по стар начин и да бъдете носители на новите идеи.” Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

На 31 Януари: През 1206 г. Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол. 1878 - Руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на византийската столица през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира. През 1878 г. Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа. Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.). От 1858 г. е генерал-майор. Впоследствие е военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и впоследствие Русия £ обявява война, довела до освобождението на България. След войната ген. Николай Игнатиев взема участие в преговорите за мир и в подписването на Санстефанския мирен договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес. През 1878 г. руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Според предварителните договорки бъдещата Българска държава ще обхваща територии “не по-малки” от територията на двете автономни български области, определени на Цариградската конференция (декември 1876 г.- януари1877 г.). До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия. През 1885 г. е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата. През 1903 г. под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани. През 1915 г. е извършен еатентат в Градското казино в София. Атентатът е дело на професионални терористи на Младотурския комитет и целта му е да се откъсне България от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов. През 1923 г. е приет Закон за съдене на министрите. Той е променен на 9 юли 1924 г. През 1947 г. е приет законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран. През 1952 г. Министерският съвет издава постановление "За състоянието и задачите на кинематографията". Отчетено е, че "нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм", че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само "високо идейни" филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали "буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични и други такива филми". Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски. През 1961 г. е закрита изложбата "2500 години изкуство по българските земи". Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен. Родени: През 1854 г. - Стефан Стамболов - български политик. Редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. - 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи. През 1870 г. - Ангел Букурещлиев - български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Той събира около 2 000 народни песни с мелодиите им от различни краища на България и разработва част от тях за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите "Китки от народни песни за хор". През 1896 г. Букурещлиев основава Певческото дружество в Пловдив и става негов председател и диригент. През 1907 г. - Паулина Станчева (псевдоним на Калиопа Костова Баласакева-Станчева) - българска поетеса. От 1942 г. живее в София. Редактор е в сп. “Жената днес” (1945-1959 г.), в Радио София (1951-1956 г.) За първи път печата през 1926 г. в ученическото сп. “Копнежи”. Пише стихове и разкази, творби за деца и юноши. Авторка е на съчиненията “Дни и нощи” (1934 г.), “Затишие” (1937 г.), “Младост” (1949 г.), “Умница” (1962 г.), “Момчето с котвата” (1964 г.), “Денят е дълъг” (1965 г.), “Хора и ветрове” (1966 г.), “Още съм жива” (1971 г.), “Брегове” (1977 г.), “Да живее зеленият цвят” (1980 г.), “Море и суша” (1989 г.) и др. През 1910 г. - Иван Милчев – български поет. Завършва Педагогическото училище в Лом през 1928 г. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица през 1946 г. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са: “Поле” (1931 г.), “Пост на мира” (1950 г.), “Жътвен поход” (1951 г.), “Три поколения” (1955 г.), “Небето в капчица роса” (1957 г.), “Да се откриеш” (1968 г.), “Осъществяване” (1968 г.), “Насаме със себе си” (1970 г.), “Лирично ежедневие” (1974 г.), “Неуловимото” (1976 г.), “Оня далечен мой свят” (1978 г.), “Великата обич” (1979 г.), “Неспокойни стихове” (1979 г.), “Откровено” (1982 г.), “Равносметка” (1986 г.), “Метаморфози” (1989 г.) и др. През 1911 г. - Ванга - българска пророчица. Наричана е Вангелия Сурчева; Баба Ванга, Петричкото чудо. На 12 години ослепява. Учи в Дома за слепи в Земун. През 1942 г. се омъжва за Димитър Гущеров (починал през 1962 г.). Добива голяма популярност с предсказанията си за бъдещето. Дарява средства за построяването на храма “Св. Петка Българска" в местността Рупите. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата. През 1937 г. - Крум Крумов - български оператор, работи в документалното (“Виетнам е близо”, 1968 г.) и в игралното кино. Снима филмите: “Гола съвест” (1971 г.), “Таралежите се раждат без бодли” (1971 г.), “Татул” (1972 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Бъди благословена” (1977 г.), “Сами сред вълци” (1979 г.), “Среща на силите” (1981 г.) и др. През 1940 г. - Радко Радков - български поет. Завършва Духовната семинария в София и специалност "Класическа филология" в Софийския университет през 1966 г. Редактор е на отдела за старогръцка и латинска литература в издателство "Народна култура" (1966-1969 г.). Преподавател е по класически езици във ВТУ. Основател и организатор (заедно с режисьора Ал. Попов) е на Старинния театър в София. Автор е на драми в стихове с историческа тематика: "Балдуин Фландърски", "Хан Аспарух", "Патриарх Евтимий" и на съчиненията "Византийски запеви" (стихосбирка, 1978 г.), "Сонети" (1978 г.) и др. Починали: През 1904 г. - Киро Тушлеков - български патриот, книжовник, педагог. Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането. През 1942 г. - Никола Мушмов - български нумизмат и музеен деятел. Действителен член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество и други нумизматични дружества. Роден е в Струга на 14 май 1869 г. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) е на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Автор е на трудовете “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и др. През 1965 г. - Коста Лулчев - български политик. Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на БРСДП и основател на общоработническото дружество “Борец” (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945 г.). През 1946 г. заедно с Д. Петков е начело на опозицията в VI ВНС. През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г. През 1965 г. - Константин Муравиев - български политик. Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Той е един от лидерите на БЗНС. Константин Муравиев е сред организаторите на “Врабча”1, както и участник в “Петорката”. Личен секретар е на Ал. Стамболийски. През 1920 г. е генерален консул в Ротердам. През 1921 г. е ръководител на българска легация в Холандия, а в периода 1922-1923 г. е шарже д’афер в Истанбул. Назначен е за министър в правителството на Ал. Стамболийски (1922-1293 г.) и в правителството на Народния блок (1931-1934 г.). Министър-председател е на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат 1944 г. Осъден е на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г. По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.). Прекарва 5 години в лагера “Белене”. Реабилитиран е посмъртно от Върховния съд през 1996 г. Негови съчинения са “Събития и хора” (1992 г.), “Договор за мир в Ньой” (1993 г.). През 1969 г. - Стоян Загорчинов- български белетрист и драматург. Следва история в Софийския университет. От 1910 г. до 1912 г. учи история и филология в Женева. Преподава френски език във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.). До 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник е на литературния печат преди 9 септември 1944 г., а след това редактор във в-к "Литературен фронт" и сп. "Септември". Работи главно в областта на историческия роман. Автор е на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Негови съчинения са: "Легенда за св. София" (1926 г.), "Ден последен - ден господен" (1931-1934 г.), "Първата сълза на Дон Жуан" (1938 г.), "Ръка Илиева" (1943 г.), "Байрактарят" (1950 г.), "Празник в Бояна" (1950 г.), "Бразди" (1956 г.), "Ивайло" (1962 г.), "Един живот в сянка" (1966 г.). През 1970 г. - Мария Грубешлиева - българска писателка. Още с първата си книга "Хляб и вино" (1930 г.) е приета за член на СБП. Член - уредник е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.). Заминава за Испания през 1937 г., където участва заедно с Л. Стоянов и Кр. Белев в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата. От този период е книгата £ "Какво видях в Испания" (1938 г.). Съпруга е на Л. Стоянов. От 1956 г. работи като завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". Нейни съчинения са "Женени хора" (1935 г.), "Стрели" (1936 г.), "Мост" (1937 г.), "Насрещен вятър" (1941 г.), "През иглено ухо" (1948 г.), "Врагове" (1964 г.), "Всеки ден" (1965 г.) и др. През 1980 г. - Христо Бръзицов - български публицист и писател хуморист (известен под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян, Бивш депутат). След 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. Народен съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Негови съчинения са "Хумористична история на българите" (1928 г.), "В плен на дявола" (1930 г.), "Дневникът на един баща" (1936 г.), "Как ми се мярна Европа" (1939 г.), "Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори" (т. I-II, 1942-1943 г.), "Мои познайници" (1943 г.), "Някога в Цариград" (1965 г.), "Во Прилепа града" (1969 г.), "Някога в София" (1970 г.), "Спомени на едно момче" (1971 г.), "Екзарх Йосиф I” (1973 г.), "Български книгоиздатели" (1976 г.), "При големи хора по халат и чехли" (1976 г.), "Далечни спомени за близки хора" (1979 г.), "София разказва" (1979 г.), "Три хиляди нощи в затвора" (1992 г., посмъртно) и др. През 1990 г. - Арманд Сабат Барух - български писател. През 1937 г. издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к "Еврейски вести", заместник-главен редактор е на в-к "Литературен фронт". Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Занимава се с преводаческа дейност. Превел е "Война и мир", Толстой, 1965 г.

Мисъл на деня – 31 януари 2009 г. "„Няма ли извинение за погрешките?” – Извинението иде след изправянето на погрешките. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава вместо една погрешка, ще направите още няколко. – „Какво да се прави, като имам слабости, останали от деди и прадеди?” – Дядото може да се извини, защото го няма на Земята, но ти не можеш да се извиниш. Ти си поставен на пост, трябва да изпълниш задължението си. Още със слизането на Земята ти си обещал, че ще изправиш погрешките на своите деди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си." Из Огън на пречистване, УС, 1 декември 1935 г.

"27 юли Чудно ми е как вдигам тези тежки снопи на колата. Когато колата е натоварена както трябва, ние пренасяме снопите на хармана. Вие знаете вече как Жорж подканя кравите. С младите кончета вършитбата върви по-лесто. Те не се мразят както кравите. Подсвирнеш им и те припнат. Изправят хубавите си главички, развеят гриви и подскачат весело. Днес Александър замина за Стара Загора. Няма вече да слушаме арията от Миньон. 10 август Вие вече знаете как тръгнахме с Кръстьо за Карнобат. Знаете и останалото. В двора на търновскато лозе има светлина. Ачларе сега е само един спомен. Как ли изглеждат сега двора, нивите и самия Бай Жечо? Щом нашите коси са посивяли сериозно, какво остава за него. Ачларе е един неповторим опит за нас – осмината ачларци. Ачларе свети в нас. Над ачларските ниви има дълбоко лазурно небе и по него плуват малки бели облачета като окъпани агънца. Така ги наричахме с Христо. Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на нашите безкрайни друмници. Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там. В Ачларе ние изпълнихме душите си със светли мигове, както изпълнихме хамбаря с узрелите златни зърна от обилната жътва." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Тик-Так-Щрак

Калций - има едни ампулки калциум глюконикум. Можеш да си вземеш от тях. Помагат. Не калций на разтворими таблети. Ако пиеш лекарства. Погледни страничните ефекти - някои като диуретиците, кордарона дават такива отражения. През лятото като се понатрупат в организма може да получаваш обриви само от това, че слънцето те е погледнало. И никакви масла не помагат.

27 януари - празник на град Омуртаг "Човек дори и добре до живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа тези писмена да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, хан ювиги" На 27 януари е празникът на град Омуртаг. Той се намира на важните пътища София - Варна, и от Истанбул и Одрин към река Дунав, на северния склон на Стара планина. Населението на града е около 11 000 жители. Най–старите следи от живот в района датират от преди около 7 хиляди години. Старото име на града е Осман Пазар. Благодарение на разположението си на важни пътища тук с бързи темпове са се развивали занаятите и търговията. По време на Руско-турската война градът изиграва важна роля. Християнският храм Свети Димитър, построен от жителите на града през 1837 г. като вкопана църква, е изпозван от турската армия за склад за хранителни продукти и военни материали. При отстъплението си османските войски опожаряват града. Поради особеностите на историята си, наред с църквата тук има и джамия, построена през 1804 г. На мюсюлманските празници тя събира много изповядващи Исляма жители на региона. През 1934 г. градът получава днешното си наименование – Омуртаг, по името на един от най-великите български владетели.

25 Януари: Ден на българското радио През 1935 г. цар Борис III издава указ, с който узаконява появата на национално радио - тогава Българско радио. За първи път празникът е честван през 2001 г. През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война отрядът на генерал Струков освобождава Лозенград. През 1879 г. е създадена Българската народна банка. С подписа на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков е утвърден първият устав (проектът е на Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България) на БНБ. Eдна от най-старите централни банки в света е открита официално на 23.V.1879 г., а на 6 юни с.г. е извършена първата банкова операция - държавата внася 8 697 043 лв. - 2 млн. за основен капитал, а останалите - на депозит. Първата кредитна сделка е от 17.VIII.1879 г. Сградата на БНБ в София е построена през 1934-1939 г. от архитектите И. Васильов и Д. Цолов. През 1881 г. В София е открита Държавна печатница. През 1890 г. в сила влиза Закон за наследството. През 1924 г. в бр. 240 на "Държавен вестник" е публикуван Законът за защита на държавата (ЗЗД), утвърден с указ N 2 от 23.I.1924 г., (измененията му, станали със закони са обнародвани в ДВ, бр. 278/16.III.1925 г., бр. 21/29.IV.1925 г.). През 1945 г. в София е открит Народния театър за младежта. Създава се в края на 1944 г. като Детски театър - филиал на Народния театър. Открит с премиерната постановка на режисьора Петър Стойчев "Котаракът в чизми" по едноименната приказка на Шарл Перо. От 1946 г. е самостоятелен театрален институт под името "Народен театър за младежта". През 1991 г. България връчва заявка за пълноправен член на Съвета на Европа. Родени: През 1854 г. - Проф. Георги Николов Златарски - български историк. Георги Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките. Той е брат на историка Васил Златарски. Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб. От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет. От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тула и Константин Иречек. Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология. Автор е на 29 научни труда. През 1858 г. – Симеон Ванков - български военен деец. Роден в Свищов. След Южнославянския пансион в Николаев учи в Константиновското военно училище в Санкт Петербург, като по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) командва полубатарея в 26-а артилерийска бригада. След Освобождението служи в артилерията на младата българска армия и завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883). Работи за създаването на българския военноморски флот, артилерия, укрепителни съоръжения и др. През Сръбско-българската война (1885) командва Дунавската флотилия, която снабдява с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост и е шеф на артилерийския арсенал в Русе. Отявлен русофил той участва и в детронацията на княз Александър I Батенберг (9.VIII.1886), като след контрапреврата е принуден да бяга в Русия. Става офицер от руската армия, а през 1911 г. е произведен в чин генерал-майор. Ръководи Хабаровския арсенал, организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. Начело на Организацията на главното артилерийско управление по снабдяване със снаряди (1915-1917, наречена по-късно Ванкова организация). След Октомврийската революция (1917) е уволнен и започва научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Работи в тежката промишленост, а от 1920-а е професор в Московския машинно-технически институт. Умира на 21.VI.1937 г. в Москва. През 1900 г. - Станчо Чолаков. Един от управителите (март-октомври 1946 г.)на създадената на същата дата през 1879 г. БНБ. Роден в с. Никюп, Ловешко. Завършва стопански науки във ВАрна и държавни науки в Берлин. Преподавател, професор и шеф на катедрата "Финанси и кредит" на Висшето търговско училище, Варна. През 1934-1935 г. е началник на стопанския кабинет при МС. Участва в работата на нелегалния ОФ, става и един от авторите на прокламацията на първото ОФ-правителство. Министър на просвещението, а след това и на финансите в кабинета на Кимон Георгиев (1945). От 1952 до 1981 г. преподава във ВИИ "КАрл Маркс". През 1902 г. – армейски ген. Петър Панчевски - български военен и държавен деец. Роден в с. Бутан, Врачанско. Той е единственият българин, достигнал генералско звание в Съветската армия. Завършва педагогическо училище в Лом (1923) и участва в Септемврийското въстание, след което бяга в Югославия. Влиза в БКП през 1924-а, а от следващата година е в СССР, където завършва Военноинженерно училище в Ленинград (1929) и Военноинженерна академия "В. Куйбишев" в Москва (1936). Бие се на фронта в Гражданската война в Испания (1936-1939) и в Отечествената война. След завръщането си (1945) командва обединение и първата танкова дивизия на БА (1947-1949). Министър на народната отбрана (1950-1958). От 1950 до 1961 г. е народен представител, като през 1958-1962 г. е посланик в Китайската народна република. Умира на 17.ХI.1982 г. Починали: През 1893 г. - Григор Пърличев - български общественик. Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е учител в Тирана. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет. През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев „втори Омир“. Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва. През 1862 г. отново участвува в поетичен конкурс в Атина с поемата „Скендербей“, написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове). Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във в. „Время“ (6-17 август 1866 г.). През 1868 г. се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солунската българска мъжка гимназия. Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев. С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендербей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870). Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др., на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866–1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван. През 1927 г. - Иван Милев Лалев - български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион. Художникът е роден в семейството на овчаря Митьо Лалев. Завършва гимназия в родния си Казанлък през 1918 г. В продължение на две години е учител в село Горски извор, Хасковско. През 1917 г. Иван Милев е войник на Северния фронт по време на Първата световна война. На 18 ноември същата година открива самостоятелна изложба в Казанлък. Военната му служба приключва в 1918 г. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. Негов преподавател е професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник "Червен смях" като илюстратор и карикатурист. Лятото на 1923 г. с група състуденти посещава Турция, Гърция и Италия. В Рим, Неапол, Флоренция и Венеция се запознава отблизо с достиженията на италианския Ренесанс и Барок. През 1926 г. завършва обучението си в академията със специалност декорация. Известно време е художник-постановчик на Народния театър, за който оформя няколко постановки. Иван Милев работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно със група свои колеги участва в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. Живее в бедност. Има кратък 18 месечен брак с оперната певица Катя Наумова. Дъщеря им Мария Милева е архитект. Художникът умира от инфлуенца на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години. Иван Милев е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан и с народните традиции и иконописта. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и в галериите на Шумен, Казанлък и други градове. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.

Мисъл на деня – 25 януари 2009 г. "Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на Природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовладее, да владее мислите си." Из Закон за контролиране, 12-та НБ, 19 декември 1937 г.

Ето тук може да си направите тест за да определите най-подходящата за вас комбинация. И да прочетете нещо полезно В какви случаи може да се ползват тестовете за определяне есенциите на д-р Бах? Какви други тестове има? Линкове към тестове на други езици? До колко тестовете работят? Може ли човек сам да си направи тест и сам да си определи каква есенция да вземе? В какви случаи човек в никаъв случай не трябва сам да си прави тест и трябва задължително консултация с Бах терапевт? Моля споделете опит и наблюдения.

Домашните любимци лекуват Открай време докторите обвиняват домашните любимци за всякакви грехове - алергии, астма, тении. Все повече научни изследвания обаче показват, че кучето или котката вкъщи държат настрана болестите и понякога дори лекуват. С 15 до 20 процента по-рядко ходят на лекар хората с четирикраки приятели у дома в сравнение с тези, които си нямат. ...... Малчуганите, които живеят с животинче у дома, имат много по-силна имунна система, сочат проучванията на специалистите. Това пък води и до по-редките случаи на настинки, астма или алергии към животни. Освен това четириногите питомци са най-доброто оръжие срещу стреса. Първенството в тази област държат котките, категорични са стопаните им. По този начин те помагат на хората в борбата с високото кръвно и възстановяването след инфаркт. ..... Доказано е, че кучетата намалят безпокойството у хората, гонят самотата и депресията, категорични са учените. Ритуалите им при посрещането на стопанина си и начинът, по който му се радват пък, увеличават чувството за значимост на човек. Кучетата обаче имат и някои изключителни диагностични способности, смятат специалистите. Тези животни са в състояние да усетят началните форми на някои видове рак у стопаните си. В това няма нищо чудно, защото туморните образувания миришат по различен начин от останалите човешки тъкани. Ароматът се отделя чрез дъха и потта.

Нещо интересно, а надявам се и полезно: Строител се пресели в юрта Новият дом оцелял при ураган, пази топло като с парно Уникален комплекс от старобългарски къщи ще изгражда старозагорецът Марин Станев. Първата юрта на вилата му в старозагорското с. Ягода вече е факт. "Всъщност "юрта" не е съвсем точно название, макар че и старите българи са наричали така своите жилища. Думата препраща повече към походните палатки на номадските племена и монголите", казва пенсионираният офицер от Строителни войски. Според Станев древната българска къща е необикновено жилище, умален модел на Вселената в който са събрани цялото познание и опит на българите като народ. За да построи първата юрта, Марин е преровил буквално всичко написано за нея в книги, в печата, в интернет. Проучването му отнело повече от две години и половина. Сглобил я буквално за един месец и смята, че е я направил по всички правила на древния канон. "Къщата е изградена изцяло от дърво, 4-5 мм дъбов шперплат, като абсолютен кръг с диаметър 4,5 м и височина в центъра 4 м", очертава параметрите й строителят. Подът, само върху дървена скара, е покрит с чамови дъски. Станев припомня, че сферичната форма е задължителна, защото според поверието на древните българи кръгът поемал и съхранявал всичко, което е дадено като познание. А всеки детайл в тази юрта наистина подсказва за тези натрупани през вековете мъдрост и знания на предците ни. "Цялата конструкция е изградена по старобългарския календар, който и ЮНЕСКО призна, че е по-стар с 2-3 хил. от китайския", посочва Станев. Носещите дървени рейки например са точно 60, колкото са годините в един календарен цикъл на прабългарите, минутите в 1 час и секундите в 1 минута. Интериорното пространство в полусферата на юртата пък е условно разделено на 12 равни части, колкото са зодиите. "За нашите предци не е било важно кога е родено детето, а под знака на коя зодия ще бъде заченато", посочва Марин. Така древните българи смятали, че детето им ще се роди и ще стане каквото е орисано - момиче или момиче, воин или пастир, строител или зограф и т. н. "Входът винаги е от юг не само защото е по-топло, това е посоката на коня, свещено животно за старите българи", посочва друг детайл на своята юрта Станев. Димникът на върха на юртата, или тоното, както са го наричали древните, според него освен комин, е бил истинска обсерватория - прозорец към небето и Вселената, слънчев часовник и календар. За да изпълнява всички тези функции обаче, съотношението между диаметъра на тоното и диаметъра на пода трябвало да бъде точно 1:9. Освен познанията си за космическата геометрия тук според Станев старите българи са вложили и своето поверие за свещеното число 9 - според нумерологията то символизира тоталността, духовните постижения и хуманността. Вътрешният кръг на тоното пък, като се наложел върху външния, се образувало дванайсетолистниче - цветето на живота. Юртата още не е обзаведена изцяло според древния канон, но напролет Станев смята да направи и това. Лявата половина, по правило за мъжете, ще обзаведе скромно за себе си, а дясната - за съпругата си. Освен одърите, поотделно за всеки, щели да сложат една паралия (ниска кръгла масичка), една ракла и една икона. Наглед паянтова и студена, старата българска къща всъщност е непоклатима и невероятна топла. "При един бурен вятър изпопадаха керемидите на вилата ни, помислих си, че ураганът ще обърне и юртата, но тя не помръдна", хвали творението си Марин. По време на кучите януарски студове пък забравил вътре съд с вода и на сутринта удивен видял, че тя не е замръзнала. "Представяш ли си колко по-топла ще бъде, ако конструкцията бъде покрита със сплъстена, необработена вълна, както са я правили прабългарите", казва с грейнали очи Марин. Те само поизпирали овчата вълна, за да останат мазнината и сярата, "обличали" с нея отвън юртата и тя ставала абсолютно изолирана от студа, влагата и водата.

На 20 януари: Днес е Петльовден - празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врата. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят", т.е. да не жалят починал. Обредна трапеза: сварен цял петел, обредни краваи (или пита) 1375 г. - на този ден начело на българската православна църква застава св. Евтимий, патриарх Търновски (около 1325/1330 г. в Търновско - около 1401-1404 г.) Основава манастира "Св. Троица" (1371) край Търново, където развива широка книжовна дейност, премахва старите и пълни с грешки свещенни книги, понякога даващи и основата за спорове и за възникването на еретически учения, пише слова, служби и послания. Превежда Василиевата, Златоустовата, Преждеосвещената литургия и литургиите на ап. Яков и ап. Петър, написва житията на св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Епиватска-Търновска, Филотея Поливодска-Търновска и др. Като патриарх узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа. Превръща България в център на културата и просветата. Но истинския си облик на духовен водач на народа проява в тежките дни на турската обсада на старопрестолния град и в последвалите ги събития. Тогава Търновският патриарх събира хората в черквата "Св. Петър и Павел" и проповядва българската вяра. По този случай предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх. След падането на Търново (1393) последният български патриарх за идните почти пет века е заточен в Бачковския манастир, където продължава своята мисия да предпазва българите от потурчване и създава школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. За съжаление мястото на неговата смърт и досега не е безспорно неустановено (според някои умира в Бачковския манастир). 1877 г. - Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите. Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в турската столица. В конференцията участват представителите на Великите сили – Великобритания (специалният пълномощник маркиз Солсбъри и посланика в Цариград Елиът), Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия (граф Н. П. Игнатиев и турски представители - Сафет паша и Едхем паша. 1886 г.- сключена е Българо-турска конвенция за Съединението, според която княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години, Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко, Княжеството поема изплащането на румелийския дълг, а смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза. Предвижда се още между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз. 1912 г. – полет до Санкт Петербург на самолета "Княз Борис Търновски" (1912), конструиран от свищовлията Сотир Черкезов (1882-1962). Първият български авиатор, дипломиран в Русия, завършва с отличие Всерусийския императорски аероклуб (диплом щ 93, 16.Х.1912), като междувременно с финансовата подкрепа на сънародници от Болград разработва проекта на свой модел двуплощник. Според някои това е и първият български самолет. На 20 януари той се издига с него на 300 м и каца успешно на летището край града на Нева (само малко над 8 години след полета на създадения от брая Райт "Флайър", издигнал се във въздуха на 17.XII.1903 г.). 1918 г. - по инициатива на Софийската камара е открита Фондовата борса в София. 1941 г. - Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт (Берлински пакт). Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Родени: 1853 г. - в Елена се ражда българският юрист, публицист, държавник и общественик Стефан Бобчев (1853-1940). Завършва юридически науки в Москва, редови член на БКД (БАН) от 1884 г. Един от основателите на Софийския университет и на неговия юридическия факултет, където преподава история на българското право. Основател, директор и преподавател в Свободния университет (1920-1937). Председател на БАН (1921-1937). Учредител и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели и председател (1903-1940) на Славянското дружество в България. Министър на правосъдието (1884-1885) в Източна Румелия, министър на народното просвещение (1911-1912) и пълномощен министър (1912-1913) в Петроград. Народен представител в VIII, IX, XIII и XIV Народно събрание. Дълги години е редактор и издател на сп. "Българска сбирка" и "Юридически преглед". Спечелва си незавидна слава с уволнението на Пенчо Славейков от поста директор на Народния театър. Работи в областта на историята на българското, славянското и каноническото право. Почетен доктор по право (1933) на университета "Ян Коменски" в Братислава. Автор на "Българско обичайно съдебно право", "Българско обичайно наказателно право" и др. Умира на 8.IX.1940 г. в София. 1886 г. - ражда се българският цирков артист Никола Димитров-Пощата - един от основателите на Първия българския кооперативен цирк (1931) и на Българската циркова артистична организация (БЦАО). Излиза на манежа като клоун в трупата на Ал. Добрич през 1904 г., а през 1920-а заедно с А. Димитров основава цирк "Танго". 1899 г. - Петко Атанасов (Петко Атанасов Мавродиев) - български драматичен актьор и режисьор. Роден на е в Пловдив. Пет десетилетия на сцената. 1906 г. - първи крачки в "Съвремен театър" на Матей Икономов. 1908-а - специализация в Московския художествен театър. "Каквото придобих в Художествения театър, това ми остава за цял живот. Първа любов и вярност докрай!" 1925-1926 г. - специализация във Виена и Париж. От 1911-а до смъртта си през 1956 г. - цели 45 години - в трупата на националния ни театър. 1890 г. - Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев Роден в гр. Копривщица в семейство на учители. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година. 1932 г. - Хачо Бояджиев - български режисьор. Роден в Шумен. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино- и ТВ режисура. Директор на БНТ в периода 1993-95. 1958 г. — Пламен Панайотов, български политик политик от НДСВ. рез 1983 завършва право в Софийския университет "Климент Охридски". От 1985 е преподавател по наказателно право. През 1993 става доктор, а през 1998 доцент. През юни 2001 Пламен Панайотов става депутат и председател на парламентарната група на НДСВ, а на 17 юли 2003 - вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски. Починали: 1891 г. - Константин Никифоров, офицер и политик, първият български министър на войната. лед детронирането на княз Александър I Батенберг майор Никифоров взема пряко участие в предотвратяването на гражданска война в страната. 1934 г. - Гаврил Генов, деец на българското и международното комунистическо движение. Редактор е на съчиненията на Владимир Ленин на български език. 1954 г. - Яни Попниколов Янев, известен като Яни Попов български революционер, деец на ВМОРО и закрилник на тракийските българи. Яни Попов е един от най-бележитите и колоритните личности на освободителното движение на македонските и тракийските българи. Автор на въстанническия марш „Ясен месец“ на въстаниците от Странджанско по време на Преображеснкото въстание. По-подробно за него може да прочетете на сайта на Тракийските дружества в България.. Паметна плоча на Яни Попов в Созопол. А ето и песента: „Ясен Месец веч изгрява “ - Изп.Сава Попсавов

Мисъл на деня – 20 януари 2009 г. "Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия за преценка на човешките добродетели. Съществуват два вида добродетели – положителни и отрицателни. Първите се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти са дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек." Из Развълнуваното море, УС, 29 септември 1935 г.

На 17 януари През 1765 г. братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. По този повод в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1765, януария 17 ден. Какво е дошел проигумена Лаврентие сос поклоници от Банско и са дарили монастиро со сребрени три кръста и сос гроша 1153. И за той ден какво е обрекал на света Богородица своята отцова кукя во Банско за хилендарски метох, за вечно да е така." През 1872 г. жителите на Самоков отправят благодарствен адрес до Великия везир за съдействието му по окончателното решаване на църковния въпрос. Две години след издаването на фермана по учредяване на Българската екзархия турското правителство позволява неговото приложение. През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война Ямбол е освободен. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорените над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви. През 17 януари - 10 март 1905 г. започва Обща стачка на печатарските работници в София, завършила с частичен успех. През 1909 г. Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема. През 1913 г. в хода на Балканската война със заповед № 92 на Действащата армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев се възлага командването на Първа българска армия, която воюва при Чаталджа. През 1923 г. завършва акцията на чети на ВМРО, които нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково (Овче поле), Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия. Сръбските и черногорските преселници заграбват най-плодоносните земи,поради тази причина четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково. В отговор великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни, включително жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата. През 1924 г. е въведена забрана за внос на стоки, които не са от първа необходимост (до май 1926 г.). През 1933 г. се обявява амнистия за всички политически затворници осъдени по Закона за защита на държавата и Наказателния закон за периода до 29 юни 1931 г. През 1947 г. Министерският съвет определя състава на българската делегация, която да участва в работата на Анкетната комисия на ООН, създадена по гръцко настояване и с обвинение, че България, Албания и Югославия подпомагат гръцките партизани в започналата от пролетта на 1946 г. гражданска война в Гърция. Анкетната комисия инспектира северната и западната гръцка граница. В доклада си от май 1947 г. до Съвета за сигурност на ООН комисията констатира, че трите страни подпомагат партизанската война. През 1950 г. започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента - до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест). През 1959 г. на заседание на ЦК на БКП е решено да се разформироват административните окръзи и околии и да се създадат 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28. През 1979 г. завършва посещението на Леонид Брежнев и Константин Черненко в България. През 1981 г. приключва посещението на Людмила Живкова в СССР. Подписани са документи за научно и културно сътрудничество между двете страни. През 1982 г. завършва посещението на Тодор Живков в Румъния, където се водят разговори за икономическо сътрудничество. През 1983 г. в България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи. Подписан е договор за дружба и сътрудничество между двете страни и програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество до 1985 г. и до 1990 г. През 1983 г. започват дните на българската наука и техника в Хавана. През 1996 г. в Загреб е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Хърватия. През 1998 г. избраният от тридесет и осмото Народно Събрание медиен съвет избира след конкурс Иван Попйорданов за генерален директор на БНТ и Александър Велев - на БНР. Предишната генерална директорка на БНР Лиляна Попова получава 1 от 7 гласа при един въздържал се. През 2001 г. правителството обнародва "Календар на най-значимото от постигнатото". Според премиера Иван Костов целта е: "Хората да видят, че България е една дълбоко реформирана страна". Родени: През 1870 г. - Стефан Бончев - геолог, създател на геоложка школа в България. Един от основателите е на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания, работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г. в София. През 1889 г. - Христо Николов Гяуров - богослов. Доктор по богословие (1959 г.), професор (1933-1960 г.). Завършва Софийската духовна семинария (1909 г.) и Киевската духовна академия (1915 г.). Специализира във Виена (1924 г.). Преподавател е в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. - Духовна академия) (1927-1960 г.). През 1898 г. - Евдокия - българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III. В България се занимава с благотворителна дейност. Заминава в Германия след абдикацията на цар Фердинанд I (1918 г.). Завръща се през 1923 г. Изгонена е от България след референдума през 15 септември 1946 г. Напуска София (16 септември 1946 г.), заедно с царското семейство отива в Египет. Умира през 1985 г. Починали: През 1915 г. - Никола Иванов Образописов - художник, иконописец от Самоковската художествена школа. Роден е през 1828 г. Син е на И. Образописец от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора. Съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Моравско, Македония и Босна. През 1873 г. изписва Пиротската църква. Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата. Негови стенописи и икони има в Бельовата църква, в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците. Работи и светска живопис. Оставя портрети и битови картини. Гравира щампи. През 1978 г. - Атанас Христов Далчев - поет, преводач и есеист. Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (1990 г.) . През 1982 г. - Пеньо Николов Русев - писател, литературен историк и критик. Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).