Ася_И

На 18 Май: Международният ден на музеите Честван за първи път през 1978 г. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата „музей“ идва от латинската дума „museum“, която е от гръцки произход и произлиза от „mouseion“. „Mouseion“ било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи. В музея се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха или сфера. От една страна, има стремеж да се представи историческата истина за явлението, а от друга, подборът на изложението експонати съдържа някакво послание, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с традиционните музеи, излагащи картини, исторически или археологически паметници, съществуват музеи на почти всичко: музей на транспорта, музей на виното, музей на детството и т.н. Международният ден на музеите се чества от от 1978 г. по решение на Международния съвет на музеите. През 1809 г. йеромонах Пантелеймон от Русе завършва преписът си на Паисиевата история. "История славянобългарска" ("История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български"), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. Написана емоционално, "История славянобългарска" оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път "История славянобългарска" е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир. През 1876 г. четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов - Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. През 1878 г. в Лондон руският посланик в Англия П. А. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор 1878 г. С него Англия се съгласява Русия да присъедини Южна Бесарабия, Карс и Батум. За сметка на това настоява България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина, като на север се създаде самостоятелно княжество с политическа автономия, а на юг областта да получи широка административна автономия, но да остане под властта на султана. Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. обезпокоява западните европейски държави заради евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки стратегическата важност на този район, те не одобряват подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 г. и настояват открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия приема направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на Берлинския конгрес, на който именно се ревизират решенията от Сан Стефано, особено активна дейност разгръща английската дипломация. Освен тайното англо-руско споразумение, на 25 май във Виена е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части е постигнато и друго съглашение - да бъде намален чувствително срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения залягат в преговорите на Берлинския конгрес и съответно в подписания Берлински договор. През 1913 г. министър-председателят Иван Гешов отхвърля съветите от страна на Русия Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Междувременно на 12 май с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна зона за трите сили - Сърбия, Черна гора и България. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действа покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. В края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърция. Той е насочен изцяло против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. През 1925 г. в с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”, който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди са изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май - юни около 38 смъртни присъди са одобрени. През 1950 г. след като в началото на годината в. "Стършел" става издание на ЦК на БКП, на вестника е вменено, че без съгласието на ЦК не може да осмива партийните организации и дейците, които работят в партията. ЦК определя и редакционната колегия на вестника: главен редактор - Димитър Чавдаров-Челкаш, и заместник-главни редактори - Богомил Райнов и Никола Мирчев. В решение на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и задачите на в. "Стършел" от 18 май от вестника се изисква да отразява положителните явления в живота на страната, да отделя внимание на "повишаване на бдителността" и на "борбата срещу трайчокостовщината" и да преустрои работата си на основата на опита на съветското сп. "Крокодил". През 1971 г. на тържествено заседание на Народното събрание в зала "Универсиада" е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет. Той "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. Два дни по- рано, на 16 май, се провежда референдум за приемане на нова конституция. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини - 6 150 695 души, с недействителни - 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против - 15 477. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 7 май Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. Ден по- късно е решено приемането й да стане чрез референдум. През 1977 г. се провежда 3-ти конгрес на българската култура. Комитетът за изкуство и култура се преименува в Комитет за култура, а Людмила Живкова остава негов председател. Тя е на този пост до смъртта си на 21 юли 1981. Уставът на Комитета е утвърден с постановление на Министерския съвет на 28 юли. През 1994 г. цар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата “морален държавник” за ролята му при спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта. През 1997 г. е учреден Либерален съюз "Нов избор". Това става по време на Националната конференция на едноименната предизборна коалиция, основана на 28 юли 1994 г. от партиите Център за нова политика и Сбор за демокрация. Либерален съюз "Нов избор"е регистриран през октомври 1997 г. Председател е Димитър Луджев. Съучредител на коалицията е Обединение за национално спасение и на Либерално-демократичен съюз. Родени: През 1872 г. - Яне Сандански Роден в с. Влахи, Благоевградско. След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр., като в същото време не престава да се самообразова. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно той преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера "Мис Стоун". На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени. Похитителите искат откуп от Турция, който, заради натиска от страна на Великите сили, получават. С получените на 18 януари 1902 г. 14 500 златни турски лири е предвидено закупуването на оръжие. Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско през пролетта на 1903 г. Въпреки това не се противопоставя и се включва дейно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След гибелта на Гоце Делчев Сандански се утвърждава като един от лидерите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Благодарение на неговите усилия, въпреки погрома на въстанието, в следващите няколко години това течение взема надмощие в организацията. В отсъствието на Христо Матов и д-р Татарчев по време на Рилския конгрес на организацията през 1905 г. левицата се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия нов устав. Марксистите Д. Хаджидимов и Н. Харлаков се включват към групата на Серския революционен окръг и оказват влияние върху поведението на Сандански. Левичарите настояват за над националност и децентрализация в Организацията. През декември 1906 г. е свикан конгрес на ВМРО, на който Сандански и привържениците му поставят начало на разцеплението в Организацията. В борбата си срещу десницата Сандански стига до крайност и през ноември 1907 г. нарежда убийството на двама от нейните водители - Иван Гарванов и Борис Сарафов. С това поставя началото на братоубийствената война между двете течения, която не стихва и след края на Първата световна война 1914-1918 г. На Кюстендилския конгрес от март 1908 г. Яне Сандански е изключен от организацията и е осъден на смърт.След Младотурската революция през юни 1908 г. и Сандански излиза от нелегалност и на много места повереното му оръжието е предадено на властите. Само след две години младотурците започват мащабна кампания за унищожаване на ВМРО. По това време Сандански продължава да получава всеки месец пари от турците. Той става един от основателите и водителите на Народната федеративна партия, която застава зад идеята за независима Македония в рамките на южнославянска федерация. Сандански се изявява като открит противник на личния режим на цар Фердинанд I. Убит е близо до Роженския манастир, край Мелник. През 1914 г. - Борис Кирилов Христов - оперен певец. Роден в Пловдив. Той е обявен за “бас номер едно на планетата”. Родът му е от Македония и след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. баща му Кирил Христов учи в София и Париж, а в Пловдив се жени за Райна Христова. Семейството пристига в София през 1917 г. В столицата Борис Христов завършва Втора Софийска мъжка гимназия, където пее в гимназиалния хор, ръководен от Драгия Тумангелов. Музикалната си дейност басът започва в мъжкия самодеен хор “Гусла” под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Ф. Шаляпин в България през 1934 г. Борис Христов заминава за Италия, където живее и пее до края на живота си. Там учи при Р. Страгари. През 1946 г. българинът дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми” на Дж. Пучини.”. Той пее в лондонския “Ковънт Гардън” през декември 1949 г. Оттогава завладява най-големите оперни сцени в света. За по-малко от 10 години Борис Христов подготвя репертоар от над 40 роли, които му носят безсмъртна слава. Забележителни са изпълненията му на Мефистофел в “Мефистофел” на А. Бойто, “Кончак и Галицки в “Княз Игор” на А. П. Бородин, Филип в “Дон Карлос” на Дж. Верди, Борис Годунов в “Борис Годунов” на М. Мусоргски и др. Връх в творческата му кариера са ролите на Б. Годунов и Филип II сред повече от 100 роли. През 1966 г. Софийската народна опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор” от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов изпълнява ролите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 г. басът постига триумф в неаполитанския театър “Сан Карло” с операта “Б. Годунов”. През септември 1976 г. той идва да пее за пръв път в родината си, когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски”. През 1978 г. осъществява нови записи в България с хоровата капела “Св. Обретенов” в съпровод на Камерния оркестър на Българското радио под диригентството на Г. Робев. Постижение е записът на “Литургия доместика” от Ал. Гречанинов. През 1986 г. Христов основава и ръководи в Рим Българска академия за изкуство и култура. Починали: През 1975 г. - Илия Николаев Петров - художник. Той е роден в Разград на 9 юли 1903 г. През 1926 г. завършва Художестваната академия в София при Н. Маринов,а година по- късно учи и в частното училище на Х. Ман в Мюнхен. От 1946 г. Петров е професор в Художествената академия в София. През 1949-1950 г. е заместник-ректор, през 1957-1962 г.- декан на Факултета за изящни изкуства, а през 1966-1968 г. и ректор. За периода 1949-1950 г. Петров е председател на Съюза на българските художници. Той е признат майстор на портрета: "Автопортрет" (1928 г.), "Автопортрет" (1931 г.), "Дамски портрет" (1931 г.), "Веса Тузсузова" (1932 г.), "Женски портрет" (1941 г.), "Портрет на момченце" (1942 г.), "Художничката Мери Кънева" (1945 г.), "Поетът Божидар Рожилов" (1950 г.), "Портрет на Христо Ботев" (1952 г.), "Атанас Божков" (1964 г.), "Автопортрет" (1967 г.), "Поетесата Дора Габе" (1968 г.) и др. Автор е и на многобройни фигурални композиции на историческа тема: "Шипка" (1935 г.), "Аспаруховата конница" (1936 г.), "Хан Аспарух" (1941 г.), "Септември 1923 година" (1947 г.), "Партизани в акция" (1947 г.), "Сражение между Светослав и Цимисхи" (1954 г.), "Преди разстрела" (1954 г.), "Ивайло разбива Константин Тих" (1955 г.), "Бунтът на Добро поле" (1956 г.), "Партизани" (1964 г.) и др. Негови графики са "След боя" (1936 г.), "Испания" (1939 г.), "Фашисти" (1939 г.), "Септември 1923 година" (1940 г.) и "Христо Ботев" (1949 г.). Петров създава редица рисунки и скици от Индия, работи и в областта на илюстрацията: "Ден последен" от С. Загорчинов (1949 г.), "Пробивът" от Кр. Белев (1952 г.), "Септемврийци" от Ем. Коралов (1953 г.), "Живите помнят" от К. Калчев (1958 г.) и др. Има изяви и в скулптурата: "Глава" (1937 г.), "Седнала жена" (1939 г.), "Фигура на Г. Димитров в Лайпциг" (1959 г., с Ив. Мандов), "Грижа" (1971 г.). Работи също в областта на декоративно-монументалното изкуство ("Влизането на Ивайло в Царевец, посрещането му от болярите" и "Въстанието на Асен и Петър", Исторически музей В. Търново, 1962 г.). Петров възпитава цяло поколение млади творци. През 1985 г. - Стоян Цеков Даскалов - български писател. Той е роден на 22 август 1909 г. в с. Лиляче, Врачанско. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Първата му публикация е от 1930 г. в сп. "Светлоструй". Писателят участва в Отечествената война. Заедно с Д. Чавдаров-Челкаш редактират вестник "Часовой". През 1947-1956 г. е главен редактор на сп. "Дружинка", а през 1957-1958 г. е редактор в сп. "Български воин". Даскалов е сценарист в Българска кинематография. В обемното му белетристично творчество намират отражение животът на селянина, промените в бита и психологията му вследствие от новите икономически условия. Той е автор на много книги за деца и сценарии на филми. Някои от съчиненията му са "Мъка" (1935 г.), "Магдина чука" (1940 г.), "Под ямурлука" (1941 г.), "Път. Роман в три части" (1945 г.), "Мелницата Липовански" (1951 г.), "Своя земя" (1952 г.), "Първа дружба" (1957 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Село край завод" (1963 г.) и много други.

Мисъл на деня – 18 май 2009 г. Човек придобива знания всеки момент – от сутрин до вечер той складира микроскопически опити и знания в съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се – той все придобива нещо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е зад гърба ви. Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

На 16 Май: През 1899 г. е открито 10 ОНС с председател Димитър Вачов. През 1912 г. в София за срок от 3 години е подписан таен отбранителен договор между България и Гърция. Българският министър-председател Ив. Ев. Гешов и гръцкия пълномощен министър в България Д. Панас подписват договора, станал част от Балканския съюз. Според договорките двете държави се задължават да си оказват взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от Турция. Същевременно България се съгласява да пази благосклонен неутралитет по отношение на Гърция при решаването на Критския въпрос. На 22 септември в София договорът е допълнен с тайна военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 300 000, а Гърция със 120 000 войници. В договора не се уточнява разпределението на евентуално завоюваните територии. Това довежда до възникване на множество спорни въпроси след Балканската война 1912–1913 г. В крайна сметка Гърция и Сърбия се съюзяват срещу България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 19 май 1913 г. в Солун е подписан тайният военно-политически договор между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. Така се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. През 1915 г. в хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г. В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз. През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти. Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица. През 1920 г. след сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия е образувана Националлиберална партия (НЛП). Тя изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на НЛП се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. Опасността от изчезване на партията от политическия живот на страната забавят нейното разцепление. Тя е в опозиция по време на управлението на БЗНС (1920–1923). След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство НЛП установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. Тези действия дават отражение върху организационното състояние на НЛП и довеждат до отслабване на нейното политическо влияние в страната. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори през юни 1931 г. участва в коалициония кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове през септември 1932 г. През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на НПЛ е в. "Независимост". През 1941 г. Христо Калфов сменя Никола Логофетов от председателския пост на 25-то ОНС. Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Той завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. Взема участие в Балканските войни 1912–1913 г., след това е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. Калфов напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков за периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. От 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд и умира през февруари 1945 г. През 1957 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се спрат изселванията на "неблагонадеждни лица" от София. Те започват в края на 1956 г., когато властта, стресната от събитията в Унгария, нарежда специални комисии при кварталните партийни организации да изработват списъци с предложения за изселване, в които са включени 3796 семейства. До края на април 1957 г. са изселени 384 семейства на бивши собственици на фабрики, търговци и "кулаци" и се подготвя изселването на още 532 г., когато с новото партийно решение акцията е прекратена. През 1971 г. се провежда референдум за приемане на нова конституция на НР България. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини - 6 150 695 души, с недействителни - 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против - 15 477. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 7 май Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. Ден по- късно е решено приемането й да стане чрез референдум. На 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. През 1980 г. в галерията на ул. "Шипка" 6 е открита изложбата "Есенният салон в Париж" под патронажа на Людмила Живкова и министъра на културата и съобщенията на Франция Жан Филип Льока. Родени: През 1898 г. - Мария Милкова Золотович - оперна певица, сопран. Тя учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова, след което специализира във Виена , Париж, Милано и Рим. Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел във "Фауст" от Ш. Гуно. До 1941 г. е изпълнителка на сопрановите партии. Золотович е една от певиците, които формират българската певческа школа. Умира на 3 януари 1983 г. в София. Починали: През 1883 г. - княз Алексей Николаевич Церетелев - руски дипломат. Той завършва Юридическия факултет на Московския университет. Князът е секретар на руското генерално консулство в Белград и втори секретар на руското посолство в Цариград, управляващ руско консулство в Одрин и в Пловдив и генерален консул на Русия в Пловдив. Той участва в международната комисия за разследване на турските жестокости в България след потушаване на Априлското въстание. По нареждане на граф Н. П. Игнатиев изготвя заедно с Ю. Скайлер проект за автономно управление на страната ни, представен на Цариградската конференция (1876-1877 г). По време на Руско-турката война (1877-1878 г.) е доброволец, а след това участва в мирните преговори в Сан Стефано (1878 г). През 1878-1879 г. е назначен за руски делегат в Европейската комисия за изработване на Органически устав на Източна Румелия. Церетелев полага усилия да се осигури най-широка автономия на Южна България и да се защитят правата на българското население. Съдейства за държавно-политическо изграждане на автономната област и утвърждаването на нейния български характер. През 1908 г. - Димитър Василев Манчов. Той е роден през 1824 г. в Батак. Образованието си получава в родния си град и в Пазарджик, след което работи като учител. В Цариград през 1854 г. Манчов издава първата си книга “Църковно песнопение”. През 1862 г. открива книжарница в Пловдив с клонове в Свищов, Солун, Битоля. След Старозагорското въстание през 1875 г. той емигрира в Румъния и там открива своя печатница. Печатницата му “Стара планина” в Букурещ наследява материалната база на Ботевите печатници “Знаме” и “Кръг”. При него И. Вазов издава първата си книга “Пряпорец и гусла”. Манчов успява да издаде общо около 80 книги преди Освобождението, печатани в Цариград, Браила и Виена. След Освобождението продължава издателската си дейност в Пловдив, където основава и своя вестник- “Народний глас”. Той издава предимно учебници и помощна учебна литература, както и произведения на И. Вазов и К. Величков. През 1955 г. - Светослав Обретенов Обретенов – български композитор. Той е роден на 25 ноември 1909 г. в Провадия. Завършва Държавната музикална академия в София (днес БДК) през 1934 г. , като вече е сътрудник на театрите "Народна. сцена", Т-35 и Реалистичен театър. През 1934 г. с Хрелков съставя сборника "20 трудови песни". През 30-те и 40-те години Обретенов композира хорови песни ("Три сестри", "Хайдушка песен" и др.), симфонични и вокално-инструментални творби. След 9 септември 1944 г. е пръв ръководител и диригент на Държавния радиохор, известен днес като Българска хорова капела, носеща неговото име.През 1949 г. Обретенов е диригент на хор "Кавал", след което специализира в Москва . Създава масови песни - "Бий врага", "Борба за мир", кантати - "Димитровска родина", "Запей, наш бащин край", "Радост иде", ораторията "Партизани" и др. През 1987 г. - Георги Митрев Марков - литературният критик. Той е роден 9 февруари 1927 в Тополовград. През 1951 г. завършва българска филология в Софийския университет през 1951 г., където от 1967 г. е доцент, а от 1975 г. -професор в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Печата за първи път във вестник “Стожер” през 1947 г. Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в списание “Септември”, отдел “Критика”. За периода 1970-1972 г. Марков е лектор по български език и литература в университета в Гьотинген. След което е директор е на Центъра за литературни проучвания при СБП. Автор е на проучвания за българска литература между двете войни, за литературна критика и съвременната българска литература. Някои негови съчинения са “Въпроси на литературни. анализ” (1962 г.), “Д. Дебелянов” (литературен очерк, 1962 г.), “Гео Милев” (творчески портрет, 1964 г.), “Литературни етюди” (1969 г.), “Методологически въпроси на литературната история” (1971 г.), “Неспокойна критика” (1975 г.), “Битка за литературните принципи” (1987 г.), “Творби и критика” (1987 г.), “Неспокойни пътеки” (1990 г.) и др. Съставител е на “Литературен архив. Т.2. Гео Милев” (1961 г.), “Българска възрожденска критика” (1982 г.), “Българска литературна критика за Гео Милев” (1985 г.), фототипното издание на списание “Пламък” (1987 г.).

Мисъл на деня – 16 май 2009 г. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.” Той няма предвид онези бедни и нищи, които живеят в лишения и мъчнотии. Той говори за бедни, които не грешат, не правят зло. Такъв е бил бедният Лазар, който лежал болен пред къщата на богатия. Всъщност той не бил беден. По някаква случайност той заболял, изгубил всичкото си богатство, но се смирил. Така той изпитал сърцето на богатия и видял колко е затворено и студено за страданията на ближния си. В това положение Лазар разбрал, че истинският живот не се заключава нито в богатството, нито в сиромашията, но в прилагането на Любовта. Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

Аз малко ги разделям нещата. Едно е да си нает за да свършиш определена работа - имаш дефинирани задължения и срещу тях получаваш определено възнаграждение. Второто е - да вложиш време и усилия за придобиване на определена квалификация - учител, инженер, лекар. Дали работиш като такъв - няма значение, то е професия. Много от нас съчетават професията с духовните си търсения или интереси.

Всяко нещо което работите ли възприемате като професия? Щото жените имаме поне няколко по подразбиране - чистачка, перачка, готвачка...

Първи в Европа сме извличали бели кристали в района на Провадия “Принципът на производство е изваряването на разсол в големи тънкостенни паници с диаметър около половин метър. Нареждани са в пещ, но не типичната за неолита, а специално създадена за целта - много по-голяма и с по-дебели свод и стени, за да задържа много топлина. Това е единствената пещ с два отвора - единият е голям, за да вкарват през него съдовете. А малкият отвор е, за да влиза от там въздух и да се създава тяга, която да тегли, докато водата се изпарява. Керамиката пък попива горчивите магнезиеви и калиеви соли и остава само “сладката” сол във вид на дебела пита, която освен това е и със стандартен размер заради еднаквите паници. Производителността е сравнително ниска - 25-26 кг сол от едно зареждане на пещта, или към 10 тона на година. Това производство обаче не е за собствена консумация. Своите нужди хората от солопроизводителната колония са задоволявали от изворите, край които живеят. Цялата статия тук.

Ползвам разтвор на биоцитрин - на 100 мл преварена вода 15 капки екстракт. Сложила съм си го в чисто шише със спрей за по-добно. С него лекувам дори гнойна ангина.

Мили деца, Заповядайте всяка неделя в Бялата къща от 12.00 часа! Заедно ще учим нови песни, ще играем, ще се веселим. Водещ на занятията - Теди Младенова тел. 470 74 39 моб. 0896 367 146 Очакваме ви! източник:www.bialobratstvo.info

Детски форум "Деца на Светлината" Плевен 2009 20 ЮНИ 2009 г. (събота) 11.00 ч. Посрещане при входа на парк „Кайлъка”. 12.00 ч. Настаняване в Туристически дом (хотела), гр. Плевен. 12.30 ч. Обяд в ресторанта на хотела. 13.30 ч. І. Откриване на форума и обявяване на програмата. ІІ.„Моето селище” – запознаване на участниците по местоживеене. ІІІ. Оформяне на клубове по интереси: 1. Клуб „Рисувам в светлина с боите на дъгата”. 2. Клуб „Мисля и творя в хармония” – за поезия и проза. 3. Клуб „До-ми-сол” – за музика. 4. Клуб „Аз моделирам”. 5. Клуб „Моите приятели пчелите” – разговор за пчелите и почерпка с вкусен мед. 16.00 ч. Закуска. 16.30 ч. Подреждане на изложба с творбите от клубовете и викторина. 17.00 ч. Разходка в местността „КАЙЛЪКА”. 18.00 ч. Вечеря в ресторанта на хотела. 19.00 ч. Вечер на таланта „Деца на светлината”. 20.00 ч. Бал с маски „Вълшебният свят на приказките” (участниците идват с приготвени маски). 21.30 ч. „В света на астрономията” – наблюдаване на небето и разговори върху астрономията. 21 ЮНИ 2009 г. (неделя) 7.00 ч. Паневритмия на поляната. 8.30 ч. Закуска на тревата. 9.00 ч. Образователна разходка „Билките лекуват” до крепостта „Сторгозия”. 12.00 ч. Обяд в пицария „Кантоната”. 13.00 ч. Посещение на „Панорамата Плевен”. 15.00 ч. Закриване на форума – „Да бъдем приятели”. Заявки и резервации за участие се приемат до 20 май на тел.: 064-842905 Вечер след 20.00 часа на тел.: 0887926018 Димитър Първанов и 0878121224 Тодорка Игнатова. Форумът ще се проведе в Туристически дом в парк „Кайлъка”. Сборен пункт: последната спирка (обръщалото) на тролеи №3 и №7. източник:www.bialobratstvo.info

Ето един интересен сайт за аурата на нашите любимци, чакрите при животинките и др. полезни неща

На 12 Май: През 1836 г. делегация на българските въстаници пристига в Гургусовац (дн. Княжевац), Сърбия, за да потърси помощ от сръбското правителство. Участниците в делегацията са арестувани и изпратени в затвор. През 1873 г. завършва Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 г. и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година. Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Г. С. Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. През октомври 1869 г. е изграден и самият БРЦК в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Важно място в програмата заема идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румъни, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит. Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация. През 1876 г. в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен и турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Два дни по-рано четата, ръководена от воеводата се бие при с. Нейково, Котленско. Той е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите 4 въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. През 1876 г. след предателство из засада е убит един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г.- Георги Бенковски. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище Георги Бенковски се отправя с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи. Бенковски вярва, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души са предадени от местен овчар на турските власти. През 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава първото дружество на тракийските бежанци в България- Одринско емигрантско дружество "Странджа". От 25 май дружеството издава в. "Странджа". На 29 декември "Странджа" организира първи митинг във Варна. Целите, които то си поставя са да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. През следващите години дейността на дружеството се разраства и обхваща и други населени места в страната. През 1900 г. Одринско емигрантско дружество "Странджа"се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). През 1901 г. по предложение на Найчо Цанов започва парламентарна анкета по управлението на либералите от 1899 г.-1900 г. Тя приключва с първия Държавен съд. През 1913 г. с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна за трите сили - Сърбия, Черна гора и България, зона. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. Междувременно на 7, 13 и 14 май руският външен министър С. Д. Сазонов с телеграми съветва Иван Гешов Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Съветите са отхвърлени на 18 май. Въпреки това в края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България. През 1921 г. е обнародван Закон за трудовата поземлена собственост, който определя 300 декара да е максималния размер на обработваемата земя, притежавана от едно семейство. През 1945 г. влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден. През 1957 г. е създаден Българският спортен тотализатор. През 1955 г. е направено първото официално писмено предложение от Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ до Министерство на финансите за създаване на тотализатор. Предложението, обаче е отхвърлено. Все пак при изготвянето на държавния бюджет за 1957 г. с 18-то постановление на Министерския съвет се “Разрешава на ВКФС да организира тотализатор”. Организацията се възлага на Управление физкултурни съоръжения и спортни прояви. Това управление отпуска на тотализатора заем от 150 000 лв. за цялостната му подготовка и организация – отпечатване на фишове, материали и всички други необходими разходи. Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на Спорт ТОТО 1 - 12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи През 1982 г. в периода 11 - 12 май във Варна се провежда международен симпозиум за промишленото сътрудничество между партньорите от Изтока и Запада. През 2001 г. президентът Петър Стоянов полага първия електронен подпис на български държавен глава През 2003 г. българският президент Георги Първанов се срещна с посланиците на Дания - Кристиан Фабер-Род, на Швеция - Стен Аск, на Норвегия - Ролф Балцерсен и на Финландия - Таисто Толванен. Сред основните теми в разговорите са процесът на европейската и евроатлантическата интеграция на България и успехите, трудностите и перспективите пред страната ни в изпълнение на тези външно-политически цели. По въпросите, свързани с Международния наказателен съд, президентът Първанов потвърди становището си, че страната ни трябва да се придържа към общата европейска позиция. От страна на посланиците е дадена висока оценка на предложената от президента инициатива за изработване на дългосрочна стратегия за приобщаването на Югоизточна Европа в европейските и евро-атлантическите структури Родени: През 1895 г. - Теодосий Тодоров Анастасов - български писател. Той участва в Първата световна война, а след края на войната учителства. От 1921 г. е в София и учи в Свободния университет. Анастасов е редактор на първия студентски вестник "Студентска мисъл". Заедно с Н. Никитов през 1935-1945 г. редактира библиотеките "Велики българи", през 1937-1945 г. "Български царе" и през 1940 г. "Художествено историческо четиво". Анастасов пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Негови съчинения са: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935 г., 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци" (1960 г.), "През Балкана" (1962 г.). Анастасов умира на 22 март 1983 г. в София.

"Сега не е въпрос само да се каже на човека, че знанието може да му помогне, но той трябва да има такова знание, което всеки момент може да се подложи на опит. Сега трябва да има училища, в които новото поколение да се възпитава по нов начин, да видите какви ще бъдат резултатите. Не е достатъчно да се говори за ново възпитание или за любовта между хората, но теорията трябва да се приложи на практика. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да бъде свободен. За да бъде човек свободен, той трябва да бъде разумен. Преди всичко човек трябва да спазва онази свобода, която природата е вложила и която изисква от всички живи същества. Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица от човешкото тяло. Следователно, всеки човек трябва да живее съобразно този написан закон. Ако всички хора биха живели според този написан в тях закон, светът би се оправил много лесно. Понеже хората не живеят според законите му и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа." "Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора... Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора... Всички ще станете красиви хора... Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки." Из Речи само реч

Комуната в Русе На следната година се създаде нова комуна в град Русе. Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществи в един хубав чифлик в местността „Свирчовица”, където за обработване има не толкова ниви, колкото градини със зеленчуци и плодове. За първи път в тази комуна участваха и някои наши сестри – Цветана, Виктори, Пенка и Дафи. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък. Направи ми впечатление как Петър, като бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към някои порядки и често проявява нетърпение. Всяко, и най-малкото засягане на личната му свобода, го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и онова хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил между другото и от усърдното четене на Достоевски. След няколко много малки буреносни дни работата тръгна. Градината и двора на Русенската комуна са отлични. Има сянки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо Ачларско посвещение. В Русенската комуна работим така жестоко усилено и не се уморяваме, както при бай Жечо. Заработваме добре. Копаем в градината около стъблата на прочутите по своята природа русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовите ниви. Аз и Кръстьо, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Двамата спим или в една стара сграда, където държат инструменти и други градински потреби, когато е облачно и хладно, или пък навън на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Как е най-добре да се практикуват мудрите? Мудрите можеда се изпълняваме седнали, легнали или в изправено положение, а също така при ходене пеш. За да има ефект е необходимо всички части на тялото да са симетрични относно центъра. Трябва да сме отпуснати. При изострени проблеми правенето на мудри се прекратява при постигане на резултат. При хронични заболявания се прилагат от 3 до 30 минути, два до четири пъти дневно. В някои ръководства се препоръчва една мудра да се прави 45 минути, или три пъти на ден по 15 минути. Действието на мудрите започва веднага или след известно време. Отначало се чувства затопляне, болката и неразположението преминават, настроението се повдига и човек се чувства обновен. Но някои случаи в самото начало ефектът може да бъде и обратен - умора, хлад и треска, показател че организмът е започнал да се справя с проблема.

Мисъл на деня – 30 април 2009 г. Ние не трябва да търсим щастието, понеже сме родени щастливи. Всеки, който търси щастието в света, ще стане нещастен. Защото щастието трябва да го носим със себе си. Щастието зависи от един вътрешен процес. Ако ти обичаш някого, ти си щастлив. Ако не обичаш, не си щастлив. Два начина има, за да бъдеш щастлив: ако обичаш, ще бъдеш щастлив; ако те обичат, пак ще бъдеш щастлив. Из Няма да ожаднее, 27-ма НБ, 3 април 1938 г.

На 30 април През 1861 г. пловдивската община свиква събор, в който участват 200 миряни и 60 свещеници. Съборът потвърждава отцепването от Патриаршията и избира настоятелство от седем души начело с поп Златан, което поема ръководството на църковно-народните работи в епархията. През 1872 г. комисия в състав Васил Левски, Любен Каравелов, Кириак Цанков и Тодор Пеев подготвя Програма и Устав на БРЦК. През 1876 г. турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян и разорен. Около 2 700 башибозук обкръжават и Брацигово. Ордите на Ахмед ага Барутанлията нападат Батак. Под ръководството на Цанко Дюстабанов революционният комитет в Габрово провежда заседание и взема решение да обяви въстанието на следващия ден. През 1912 г. е учреден е юбилеен медал "25 години царуване на цар Фердинанд I" с две степени - златен и бронзов. Раздаван е и след абдикацията му от октомври 1918 г. През 1917 г. се утвърждава Закон за допълнение на Закона за устройство на въоръжените сили на България. През 1919 г. е обнародван Закон за борба с маларията, който въвежда държавен монопол върху хинина и създава целеви фонд. През 1941 г. завършва извънредната сесия на Светия синод, която обособява Маронейска епархия с център в Ксанти и Струмишко-Драмска с център в Струмица, а от 1 януари 1942 г. - в Драма. През 1949 г. завършва Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета. Съвета за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Той подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. СИВ е разпуснат е през 1991 г. През 1953 г. е публикувано съобщение на Държавната планова комисия и Централното статистическо управление при Министерския съвет, че първият петгодишен план е изпълнен за 4 години (за промишлеността - за 3 години и 10 месеца). През 1955 г. Съветското правителство приема решение за оказване на помощ на България за развитие на научноексперименталните изследвания в областта на използването на атомната енергия за мирни цели. През 1958 г. Прието е държавно решение за построяване на телевизионни съоръжения. През 1969 г. България и Дания подписват културна спогодба. През 1981 г. български алпинисти покоряват четвъртия по височина връх на планетата - Лхоце в Хималаите, висок 8501 м. През 1984 г. Папа Йоан-Павел II адресира писмо до председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков. В него той напомня Заключителния документ от Хелзинки и този от Мадридската среща за сигурност и сътрудничество в Европа, в които се говори за гарантиране на свободата на изповеданията и настоява за личната намеса на Живков, "за да бъдат задоволени законните стремежи на католическата църква в България и на нейните вярващи, като се позволи на младежите да получат обучение по катехизис., а на епископите да се позволи да се заемат с необходимата подготовка на кандидатите за свещеници" 1През 991 г. министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел. През 1995 г. в периода 29 - 30 април се провежда Седма национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Родени: През 1883 г. - Иванка Дочева Касабова - драматична актриса. Работи в “Съвременен театър” на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър. През 1893 г. - Стоил Стефанов Стоилов - оперетен режисьор и артист. Следва драматическо изкуство във Виена. Дебютира през 1919 г. в Народния театър - София, в ролята на Франц Мор (“Разбойници” от Шилер). През 1921 г. постъпва като режисьор-артист в театър “Ренесанс” - София. През 1922 г. става режисьор артист в Свободния театър и директор и режисьор на новосъздадения Кооперативен театър в София. Поставя над 80 пиеси - оперети. Някои от постановките му са считани за образци в историята на оперетното изкуство: “Мамзел Нитуш” от Ф. Ерве; “Графиня Марица”, “Царицата на чардаша” и “Принцесата на цирка” от И. Калман; “Чучулигата”, “Фраскита”, “Идеалната съпруга”, “Циганска любов” от Фр. Лехар и др. През 1937 г. - Иван Пеев - композитор, аранжор, пианист. Със съпругата си Лили Иванова Учи в Българска държавна консерватория, в класа по цигулка на професор Вл. Аврамов (1955 – 1959 г.). Работи като главен специалист в редакция "Забавна музика" на "Балкантон" (1977 – 1986 г.) и като музикален редактор в редакция "Продукция" на направление "Забавна музика" на Българското радио от 1987 г. Като дете получава първа награда в общобългарското състезание за инструменталисти (1949 г.), участва в първите световни фестивали на младежта и студентите в Берлин и Букурещ. През 50-те години се увлича от джаза и е един от перспективните български джазпианисти. Организира различни оркестри с музиканти като А. Везнев, П. Славов, Л. Борисов, Ст. Славов, Ем. Манолов и др. В началото на 60-те години солисти на неговия оркестър са Е. Димитров и М. Косева. Ръководител е на оркестър "6+1", който в продължение на десетина години съпровожда концертните турнета на Л. Иванова. Един от изявените аранжори в българската забавна музика (повече от 500 аранжимента). Песента "Градините на любовта" (музика Г. Костов) в негов аранжимент печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г. Първите си композиторски опити прави като студент. Активно композира от 70-те год. в сътрудничество с М. Хранова, дует "Ритон" и др. Сред най - популярните му песни са: "Твоят поглед", "Обич последна", "Големият час", "Едно момче на път". Песента "Изповед" (изп. дует "Ритон") печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" (1987 г.), а "Южният вятър" (изп. дует "Ритон") - втора награда на същия конкурс през 1984 г. 1964 г. Светозар Йорданов Зафиров - юрист, специалист по гражданско, търговско, вещно, авторско право и правото на индустриална собственост, данъчно право и търговски арбитраж. През 1988 г. завършва специалност "Право" в СУ “ Св. Климент Охриски”. Светозар Зафиров е сред учредителите на първата в София действаща адвокатска фирма "Юстус" (след промените в Указ 56). Работи в Софийската адвокатска колегия, членувал в IBI (Международна адвокатска асоциация) - Лондон. Работи с адвокатска къща в Чикаго (САЩ), с дружества от САЩ, Италия, Русия, всички балкански д-ви, Швейцария и Панама. През 1967 г. - Филип Бедрос Киркоров - поппевец от българо-арменски произход, син е на естрадния певец Бедрос Киркоров. От 1974 г. живее и работи в Москва. Завършва музикалното училище (пиано и китара), след което музикалния институт “Гнесини”. През 1988 г. изпълнява в руски вариант българския хит “Телефонна любов” на В. Найденов . Пее в “Театъра на песента” на попзвездата А. Пугачова, с която сключва брак (1994 г.). Печели руски и международни награди (включително “Златния Орфей”, 1992 г. ). Издава много албуми в Русия, САЩ и други страни, печели два пъти награди на “Световните музикални награди” в Монте Карло (1996 г., 1998 г.); носител на първа награда за латиномузика “Фама”; организира грандиозни концерти за руската емиграция в САЩ, Израел и др. Починали: През 1871 г. - Спас Зафиров (Сотир) – възрожденски просветен и обществен деец. Завършва гимназия в Атина, където изучава гръцки и френски език. Учителства в Пещера, Пазарджик, Калофер и Пловдив, взема дейно участие в обществения живот. Въвежда празнуването на деня на Кирил и Методий в Калофер. Автор е на преводи - повечето от гръцки, пише и оригинални творби, издадени през 1857 г. под заглавието "Блъгарска гусла", издава практически учебник по френски език (1862 г.). През 1954 г. - Владимир Наумов –композитор, аранжор, барабанист. Завършва БДК - специалност ударни инструменти. Създава детски песни, филмова музика, обработва народни песни. Забавна музика композира от средата на 70-те години. От края на 70-те години популярни стават някои негови обработки на народната музика ("Джоре дос", "Петруно, пиле шарено", "Пустото лудо и младо" и др.). Обикновено работи като студиен музикант и сам осъществява инструменталния съпровод на песните си. През 1961 г. - Елена Карамихайлова – художничка. Завършва Роберт колеж в Цариград (1895 г.). Учи живопис във Виена (1896 г.) и Мюнхен (1910 г.). Майстор на женския портрет (“Стара жена”, 1908 г.; “Сестра ми”, 1909 г.; “Автопортрет”, 1916 г. и др.). Рисува фигурални и сюжетни композиции (“Разходка край Беленското езеро”, 1917 г.; “Оптимизъм”, 1919 г., и др.). Обръща се към образа на селянката и майката (“Българска мадона”, 1914 г.; “Овчарки от Земен”, 1950 г.), към натюрморта. Пред огледалото (около 1912 г.), маслени бои, платно,70 х 100 см Елена Карамихайлова През 1990 г. - Ганчо Георгиев Ганчев - драматичен и киноартист. Един от ветераните на Народен Театър "Иван Вазов" и на филмовия екран. Прочут е дебютът му като Черния капитан във филма на З. Жандов "Тревога" (1951 г.). Оттогава се утвърждава амплоато му на майстор на отрицателния епизодичен персонаж, на "черния характер". Сред по-известните му филми се открояват "Под игото" (1952 г.), "Героите на Шипка" (1955 г.), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), "Гераците" (1958 г.), "Сиромашка радост" (1958 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Калоян" (1963 г.), "Грамофон и маслини за моите приятели" (тв, 1965 г.), "Заветът на инката" (1966 г.), "Любовницата на Граминя" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "На живот и смърт" (тв, 1974 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (тв, 1977 г.), "Боянският майстор" (1981 г.), "Бронзовият ключ" (тв, 1983 г.), "Мечтатели" (1987 г.) и др. През 1999 г. - Тодор Владиславов Стоянов - кинооператор и режисьор. Стоянов завършва операторско майсторство в Държавното полувисше училище за фотография и кинематография (1952 г.). Работи в СИФ “Бояна”, където е асистент-оператор (1952 – 1969 г.) и оператор от 1969 г. Заснема филмите “Бедната улица” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Горещо пладне” (1966 г.), “Отклонение” (1967 г., сърежисьор с Гриша Островски). В творческата режисура разработва съвременни проблеми: “Мъже в командировка” (1969 г., съвместно с Гриша Островски), “Странен двубой” (1971 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “Присъствие” (1975 г.), “Насрещно движение” (тв, 1978 г.), “Милост за живите” (1981 г.), “Почти ревизия” (тв, 1983 г.), “Вибрации” (1984 г.), “Небе за всички” (1987 г.), “Любовниците” (тв, 1991 г.). Носител е на наградите : златен медал и наградата на ФИ и ПРЕССИ на кинофестивала в Москва (1967 г.); първа награда на кинофестивала в Делхи (1968 г.); сребърен плакет на сп. “Световно кино”, Швейцария; на кинофестивала във Варна за нов кинематографичен език (1966 г.).

Ето ти доста добро описание . С уговорката, че ще споделиш как е станало. Да живее чичко гугъл. .

Здравейте, Доста често се акценрира, че в Азия соята се употребява в големи количества. Освен под формата на покълнали кълнове и соев сос в умерени количества - под каква друга форма я приемат? Имам предвид традиционната кухня и начин на хранене. А за тези така широко рекламирани соеви продукти и соево мляко - известно ли е дали те хранят децата си с тях? Защото последното което прочетох, специално за малки деца, хранени със соево мляко, не ми хареса много. Естествено винаги има 'за' и 'против'. Аз съм на принципа, че това, което е подходящо за Азия и Америка, може би не е за нас. Нашата природа ни е дала достатъчно плодове и зеленчуци, с които да се храним правилно и пълноценно.

На 26 Април: Световен ден на интелектуалната собственост На тази дата през 1970 г. влиза в сила Конвенцията, учредяваща Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Всяка година на 26 април правителства и организации от цял свят честват заедно със СОИС Световния ден на интелектуалната собственост. Неделята след Великден християните нарекли Томина неделя - по името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос. Легендата разказва, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома "Неверни". Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които е честването на Светлата (Празната) сряда. На светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които в народните представи са насочени към молитвата за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. В Западна Българияя се играе обредното Ладино хоро. В Бургаско момите участвуват в обредната игра Мара-Лишанка. Именници: Тома. През 1828 г. в Петербург е обнародван манифест на император Николай І, с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите. Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос . Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турски крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия. През 1841 г. Иларион Макариополски напуска гръцката столица Атина. Изследователите предполагат, че това решение е продиктувано от намерението му заедно с Георги Раковски да се включат в подготовката на Влашко въстание, в основата на което стои българската емиграция. Първоначално е решено и двамата да заминат за Цариград, но по-късно Раковски се отправя за Браила, а Макариополски остава в турската столица. През 1911 г. Високата Порта утвърждава новия състав на Екзархийския съвет (Върховен мирски съвет): д-р В. Динов, Н. Димков, Ат. Ченгелев, Хр. Далчев, Ан. Христов и Й. Мирчев въз основа на изборите от пролетта на с.г. През 1912 г. в периода 26 - 27 април в София се провеждат три кооперативни конгреса: на Главния съюз на българските земеделски кооперации, на Централния съюз на българските земеделски кооперации и на Българската централна кооперативна банка. Определена е Върховна обединителна комисия, която издава в. "Обединение" и работи за единство на кооперативното движение. През 1913 г. е подписан Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града. След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации. За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача - да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния. След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа. През 1919 г. г. на 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на външните работи Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен на 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада. През 1920 г. завършва конференцията на Върховния съвет на Антантата, САЩ (като наблюдатели) и представители на Белгия и Гърция. Конференцията е проведена от 19 до 26 април, като разглежда въпросите за германските репарации и утвърждава териториалните условия, които залягат след това в Севърския мирен договор от 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. Севърския мирен договор Взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия и разпределя между големите съглашенски държави мандатите на Обществото на народите в някои от арабските страни. Конференцията на Антантата в Сан Ремо предава протектората върху Западна Тракия на Гърция. Огромна бежанска вълна залива България. През 1922 г. влиза в сила ново административно деление на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Създадени са 33 области и българските територии са разделени на Скопска, Битолска, Брегалнишка (център Щип), Вранска, Нишка и Тимошка (център Зайчар) области. През 1939 г. при посещението си в София съветският заместник-комисар по външните работи В. Потьомкин подкрепя българската позиция за мирна ревизия на границите. През 1967 г. е подновен българо-чехословашкия договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Чехословашката република. Документът предвижда двете страни взаимно да се консултират по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, и да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че някоя от тях стане обект на агресия, а така също и да развиват взаимните си икономически и културни връзки. През 1949 г. в периода 26 - 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета. През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за подобряване работата на партията сред турското население. Сложено е начало на политика, повлияна от съветския опит в изграждането на "многонационалната" държава. Толерира се и се стимулира културното и стопанското развитие на турското население, като целта е постепенното му откъсване от исляма и приобщаването му към социалистическото строителство. В резултат турското население значително подобрява своя бит, но и задълбочава своята обособеност. През 1954 г. в периода 26 - 27 април се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 г. и 4 м. затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним "д-р Парвус"). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото. На 3 декември 1955 г. Мошанов е осъден на 12 г. затвор, а Янчулев - на 15 г., тъй като "дейността и на двамата е умишлена.., типично помагаческа, а не подбудителска". През 1954 г. се състои се премиера на филма "Септемврийци" на режисьора Захари Жандов и сценариста Анжел Вагенщайн, представящ събитията в България през 1923 г. През 1967 г. в Карлови Вари, Чехословакия, завършва конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП. През 1986 г. в 1 ч. и 23 мин. в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК версия на реакторите в близо до Челябинск за производство на плутоний-239. На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигнат мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. През 1990 г. излиза първият брой на вестник ”168 часа” През 1990 г. е регистрирано е Движението за права и свободи. То е създадено на 4 януари 1990 г. Учредителната му конференция се провежда през месец март. Председател на движението е Ахмед Доган. Печатен орган е вестник “Права и свободи”. Съучредител на коалицията е Обединение за национално спасение. Парламентарно представено в VII Велико народно събрание и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX и XL Народно събрание. През 2000 г. по инициатива на премиера Иван Костов в България започва "Българският Великден". Събират се 620 млади и успели професионално българи. Половината от тях идват от чужбина, а другата половина - от страната. Задачата им е да обсъдят как могат да помогнат в присъединяването на България към ЕС. През 2001 г. в периода 23 - 26 април премиерът Иван Костов и министърът на външните работи Надежда Михайлова са на посещение в САЩ, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл. Родени: През 1848 г. - Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол. През 1876 г. - Сава Петров Огнянов- български драматичен артист. Завършва гимназия в Русе и драматична школа - в Мюнхен и Берлин. Връща се в България през 1904 г. и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Изиграва ролите д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз ("Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. посещава някои от най-известните театри в света (във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва). През 1920 г. е в Италия, където се снима в главна роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност. През 1953 г. - Георги Денков- български музикант, вокалист, китарист. Завършва Медицинска академия, София. От 1979 г. до 1983 г. пее в дует с Христо Деянов. Песните му печелят награди в различни конкурсни програми. Участва в група "Асоциация" и съпровожда като китарист М. Белчев. Концертира в България и чужбина. През 1958 г. - Георги Лозанов - български философ, медиен експерт, журналист, педагог. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в СУ “ Св. Климент Охридкси” . От 1983 до 1989 г. завежда отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" . През 1989 г. е редактор във вестник “ Култура”, през 1989 г. става заместник –главен редактор. От 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация; преподава по "Визуални комуникации", "Пресфотография", "Интеркултурни комуникации" във Факултета по журналистика на СУ “ Св. Климент Охридски”и по "Културология" в НАТФИЗ. От 1999 г. до 2000 г. ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване".От 2001 г. е член на Съвета за електронни медии . Член е на Съюза на българските журналисти.От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия , а през 2001 г. става негов председател. На 9 март 2004 е номиниран от Българския хелзинкски комитет и избран за председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите. Починали: През 1964 г. - Димитър Любомиров Гичев - български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски. През 1922 - 1923 г. е пловдивски окръжен управител . През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов , след това в кабинета на Н. Мушанов е министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, цвеклосеенето и за занаятчиите. Редактор е на вестник "Земеделско знаме". През 1986 г. - Дечко Христов Узунов- български художник. Учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г.; в ателието на Карл фон Маар). Участва на Международна изложба в Париж (1937 г.; в български павилион). От 1938 г. е професор в Държавната художествена академия . През 1940 г. получава орден “Феникс” в Атина. През 1942 г. оформя български павилион на Международния панаир в Измир. Участва в конкурс в Хавана, където се среща с мексикански художник Сикейрос (1968 г.). От 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. Творбите му се отличават с оригиналност, богато нюансирани тонове, светъл колорит, здрава тримерна форма, подчертан вкус и живо изпълнение. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Д. Узунов”. В Националната художествени галерия, София, се пазят 206 творби на Узунов. По-значителни негови произведения “Портрет на Н. О. Масалитинов” (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф” (1932 г.), “Детски портрет” (1930 г.), “Вършитба” (1952 г.) и др. Работи в областта на монументалната живопис (мозайка, стенопис и др.), където широко използва елементи от народното приложно изкуство (демонтираните мозайки от разрушения мавзолей на Г. Димитров са прибрани в Националния музей за приложни изкуства). През 1997 г. - Петър Бобев (Петър Бобев Петров) – български белетрист. Творчеството му е предимно от областта на научната фантастика. Автор е на книгите “Деца на слънцето" (1955 г.), "Гущерът на ледовете" (1958 г.), "Белият лоцман" (1961 г.), "Галатея" (1967 г.), "Симба" (1969 г.), "Куцият дявол" (1970 г.) и др.

Мисъл на деня – 26 април 2009 г. За да се укрепи вярата ви, трябва да видите Христа след възкресението. Учениците на Христа станаха истински Негови последователи след възкресението Му. Тогава те тръгнаха да проповядват и станаха мъченици за Словото Божие. С песен и усмивка на уста те отиваха на кладата. Герои бяха тези хора! Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

На 25 Април: През 1700 г. в Петропавловския манастир край Лясковец тържествено е обявено Мариното въстание. В основата на подготовката и провеждането на въстанието стоят Стоян и Гайтанджи Минчо. Въстанието е наречено на името на майката на Стоян – Мара. Първоначално въстаниците имат успех и разбиват войската на търновския управител Изедин бей, но по-късно са притиснати от многобройната турска войска на Кърджали Омер и са принудени да изоставят заетите проходи и да се оттеглят навътре в планината. Разкъсани на отделните групи от преследващите ги войски въстаниците понасят тежки загуби. През 1878 г. руското командване изработва първите Временни правила за създаването на Българската земска войска. През 1899 г. между 25 април и 2 май се провеждат избори за 10 ОНС. Те са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват 50 % от избирателите. През 1904 г. в София е проведено учредително събрание на Младолибералната партия с председател Димитър Тончев и с орган в. "Свободно слово", отцепила се от Либералната партия. През 1925 г. в София пристига назначеният от папа Пий ХI апостолически визитатор за България монсеньор Анджело Джузепе Ронкали и на 30 април е приет от царя. През 1941 г. от Дунавската флотилия се създава отряд за отбрана на брегова ивица на Бяло море, наречен Беломорска отбрана. През 1946 г. България прекъсва дипломатическите си отношения с франкистка Испания. През 1946 г. Политбюро на ЦК на БРП приема решения за засилване "разобличителната" борба срещу опозицията, за повишаване на бдителността, за разгръщане борбата на милицията против диверсиите, за укрепване охраната на южните граници. През 1955 г. се състои се премиера на филма "Героите на Шипка". Той е съвместна продукция на Студия за игрални филми - София и студия "Ленфилм" - Ленинград, представяща епизоди от Руско-турската война 1877-1878 г. Режисьор на филма е Сергей Василиев, сценарист - Аркадий Первенцев През 1956 г. е намален с 2 часа работният ден в съботните и предпразничните дни. През 1957 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се създаде Съюз на туристите в България, който трябва да масовизира туристическото движение и да работи за патриотичното възпитание на трудещите се. През 1971 г. от 20 до 25 април се провежда Десетият конгрес на БКП. На него е приета програма, която поставя като "непосредствена историческа задача" на партията "изграждането на развито социалистическо общество". Програмата характеризира този етап като "исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма", който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива "превъзходството" му над капитализма.Програмата предвижда през периода да се осъществи "скок в производителните сили" на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно да се превърне в "единна общонародна", социалистическата демокрация да достигне "висша и всестранна изява", а държавата на диктатурата на пролетариата да прерасне в "общонародна". Набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде "ръководна и направляваща сила". Програмата обявява, че "грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика". В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25-30 %, националният доход през 1975 да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК. През 1975 г. е открита Четвърта национална младежка художествена изложба. През 1975 г. ЦК на БКП приема решение за развитието на ДО “Българска фотография” като културно-пропаганден и идеологически институт. През 1976 г. от 23 до 25 април завършва балканското първенство по спортна стрелба, което се провежда в София. През 1978 г. между 25 и 28 април в София се провежда международен колоквиум "Културата и хармоничното развитие на личността”. През 1979 г. в периода 25 - 29 април се провежда първата обща международна конференция по българистика, посветена на 1300-годишнината на българската държава. През 1988 г. след продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) на смърт като автори на терористичните актове през 1985 г. След четири месеца присъдата е изпълнена. През 1991 г. депутати от СДС искат да се определи дата за саморазпускане на ВНС "заради неефективност на неговата законодателна дейност". През 1994 г. при посещението на македонския президент Киро Глигоров в София отново не са подписани двустранните споразумения заради езиковия спор. Родени: През 1920 г. - Атанас Василев Натев - български философ, естет и литературен теоретик. Завършва философия в Софийския университет през 1951 г. През 1968 г. защитава докторска дисертация в Московския университет "М. В. Ломоносов". Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант е на фондацията "Ал. фон Хумболт" в Германия (Кьолн и Хановер). Преподавател е в Софийския университет, професор по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководител на секция "Естетика и изкуство" в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподавател е по естетика в Художествената академия "Н. Павлович" и по теория на литературата във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Чете лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др. През 1990 г. е директор на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Гост-професор в Бон, Залцбург и др. През 1979 г. става носител на Хердерова награда . Автор е на съчиненията "Цел или самоцелност на изкуството" (1960 г.), "Изкуство и общество" (1961 г.), "Съвременна западна драматургия" (1965 г.), "Литературознание и изкуствознание" (1968 г.), "Подстъпи към теория на драмата" (1972 г.), "Изкуство и култ. конфекция" (1974 г.), "Залежи в познатото" (1976 г.), "Обрати на художествеността" (1982 г.), "Театрална идеография" (1983 г.), "Литературни идеи на XX в." (1985 г.), "Беседи върху самобитността на изкуството" (1988 г.), "Изкуството като антитеза на културата" (1991 г.), "Демокрацията - втората употреба" (незавършена). През 1923 г. - Николай Делчев Наплатанов - български електроинженер, член-кореспондент на БАН (1977 г.). Завършва електроавтоматика в политехническия институт "М. И. Калинин" в Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1952 г.). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960 г.) и кибернетика в Стенфърдския и Калифорнийския университет в Бъркли в САЩ (1972 г.). Основател и ръководител на катедрата "Промишлена автоматика" и на катедра "Автоматика и телемеханика" във ВМЕИ, гр. София. През 1968-1970 г. е ректор на ВМЕИ. Директор е на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика и на Института по техническа кибернетика при БАН.През 1967-1971 г. е член на Комитета за култура , а от 1969 г. на Международния комитет по кибернетика в Лондон . Редактор на 9-томната поредица "Основи на техническата кибернетика" (т. I; т. II, в съавт.; т. VIII, 1971-1977 г.) и на 5-томната "Автоматично управление по електрозадвижванията" (т. I; т. III, в съавт.; 1979 г.). Изобретател на "Методи и устройство за управление на товарно-автомобилния транспорт в открит рудник" (1971 г.), патентовани в САЩ и Канада. През 1925 г. - Димитров Цонев - български писател; брат на актьора Коста Цонев. Завършва архитектура във ВИСИ (ВИАС) в София (1953 г.). Работи като редактор във вестник “Стършел” (1950 г., 1959-1968 г.), главен диспечер по строителството на Димитровград (1950-1951 г.).През 1968-1976 г. работи на свободна творческа практика .От 1976 г. е наблюдател към ръководството на Българската телевизия . Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Автор е на повече от 2 500 разкази и фейлетони, на сценариите на филмите “Баща ми бояджията” (197 г.2), “Адиос, мучачос” (1977 г.), на сценарии за 25 мултипликационни филма, на 20 радиопиеси. През 1930 г. - Димо Минков Заимов – български художник. През 1954 г. завършва живопис във ВИИИ "Н. Павлович" - София при проф. Дечко Узунов. Работи в областта на живописта, политическия и филмовия плакат и в монументално-декоративните жанрове (от 1963 г.). Преподавател е по рисуване във ВИИИ, а от 1973 г. е доцент . През 1967 организира самостоятелна изложба в Будапеща . Има участия в изложби в Полша, Унгария, Русия, Румъния. По-значителни негови творби са: "Разсаждане на тютюн" (1964 г.), "Медет" (1964 г.), "Жена с плодове" (1968 г., НХГ), "Три майки" (1970 г.), "Семейство" (1972 г.). Автор е на стъклени витрини и декоративни стени: витраж в музея, Батак (1972 г.), керамично пано в хотел "Етър", Велико Търново (1973 г.), декоративна пластика на фасадата на хотел "Рига", Русе (1975 г.), пано-керамика в заседателна зала на хотел "Бургас" в Бургас (1976 г.), пано сграфито в хотел "Преслав" (1976 г.) и др. Носител е на наградата на ЦК на ДКМС (1962 г.), на КИК (1964 г.), на БСФС (1965 г.), (1967 г.), на СБХ - "Илия Петров" за декоративно-монументална живопис и др. През 1947 г. - Маргарита Младенова - български режисьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Театрална режисура”. Поставя пиеси в Силистренския държавен театър, в Русе, работи в Държавния сатирически театър и в Народния Театър “Ив. Вазов”. От 1988 г. е директор на театралната работилница “Сфумато”. Професор е в НАТФИЗ, където води експериментален клас по актьорско майсторство. Поставя спектаклите “Приказка за стълбата”, “С любовта шега не бива”, “Франческа” (2002 г.) и др. През 1992 г. печели “Аскеер” за режисура и най-добро представление, печелила е конкурс за алтернативна програма в обучението по актьорско майсторство в НАТФИЗ. През 1962 г. - Петя С. Дубарова - българска поетеса. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст. Тя е автор на книгите: "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.). Недосегната Въздухът е чер като отрова, мътен е и страшно ме души. Вятърът - артист и стар, и ловък - хвърля се от кестена плешив. Бих желала в този миг да стъпвам в пясък побелял от доброта длани от морето да отдръпвам, длани побелели от солта. Искам като прах да побелея, бяла като брезова кора, в сенките добри да се прелея и да бъда като тях добра. Щом на белотата ми посегнат нощи като прилепно ято, да не позволя да ме досегнат и ме изгорят като листо. 16.11.1975 Лястовица Аз и морето Починали: През 1854 г. - Елена Стефанова Мутева - първата българска поетеса. Сестра на Д. Мутев. Израства и учи в Одеса, където се запознава с руска литература, общува с образовани българи. Запазени са само 2 нейни стихотворения - “Бог” и “Басня”. Превежда на български език повестта “Райна, българска царкиня” на Велтман. Записва народни песни, подготвя сборника “Турски приказки”. Н. Геров посвещава на нея поемата си “Стоян и Рада”. През 1901 г. - Димитър Греков - политически и държавен деец, юрист. Завършва право във Франция и през 1875 - 1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Заема поста на министър на правосъдието в първия български кабинет, възглавен от Т. Бурмов (юли - ноември 1879 г.).Същият пост заема от ноември 1879 г. – март 1880 г. в правителството на епископ Климент и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882 - септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. е натоварен с важна мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград. Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г.. След убийството на Ст. Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател, който пост заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. Междувременно е избиран неколкократно за народен представител. Той е председател на III Обикновено народно събрание (септември - декември 1883 г.). През 1925 г. - Тодоров Табаков - български офицер, генерал-майор (от 1.01.1918 г.). Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на III конен полк; воюва с гърците при Нигрин и Суха баня. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на V конен полк на Македонски фронт, а по-късно като командир на бригада воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва II конна дивизия. Ранен тежко при атентата в църквата “Св. Неделя”; умира от раните си. През 1971 г. - Атанас Периклиев Дудулов - български скулптор. Завършва Художествена академия (по скулптура) в София, специализира 2 години в Прага. Ученик на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Автор е на паметниците "На падналите през войните" (в Златица), "Статуя на Антим I” (във Видин), "Първата пушка през Априлското въстание" (в Копривщица) и на скулптурните творби "Крали Марко", "Поп Богомил", "Св. Климент" и др. През 2002 г. - Георги Борисов Робев - български хоров диригент. Ръководи много хорове в страната. От 1960 г. е диригент , а от 1966 г. е главен диригент на БХК "Св. Обретенов" . От 1959 г. работи в Музикалната академия.През1984 г. става професор. Дирижира стотици концерти в България и чужбина (Европа, Япония, САЩ, Канада). Преподава в курсове за диригенти в България, Италия, Франция (организирани от Сорбоната). Записи с негови изпълнения са правени в повече от 10 грамофонни къщи, сред най-големите в света. Десетки тв филми с негови изпълнения във Франция, Белгия, Русия, Великобритания. Многократно е член на международни хорови конкурси в Гориция и Арецо (Италия), Тур (Франция), Ланголен (Великобритания), "Золтан Кадай" (Будапеща). Събира, обработва, и записва български и чужди песни за св. св. Кирил и Методий. По поръчка на фирма от САЩ обработва и записва религиозни песни от целия свят за два компактдиска, третият е в проект.Компактдиск на "Кармина Бурана", произведен и записан в София, е обявен във Франция за "компактдиск за II тримесечие на 1986". Обработки, аранжименти, оркестрации на голям брой песни.

Мисъл на деня – 25 април 2009 г. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота, само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Из Една стъпка, ООК, 13 април 1927 г.

Побитите камъни Разположени на 18 км западно от Варна, Побитите Камъни са един от най-впечатляващите природни феномени в България. Местността Дикили Таш (от турски) е характерна с над 300 различни по големина каменни колони с естествен произход, които са доста добре запазени въпреки възрастта си. Вертикалните скални образувания са кухи, издигащи се на височина до 5-6 м, с дебелина, достигаща от 0.5 до 2.5 м. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи много вкаменелости - нумулити, миди, охлювчета. Пясъците и оскъдната растителност придават на местността пустинен характер. Някои от колоните приличат на животни, други – на фонтани или малки водопади. Няколкото реда колони създават впечатлението, че всяка една от тях се състои от два конуса, закрепени на върховете си. Според най-разпространената теория, “каменната гора” край Варна се е оформила преди около 50 милиона години, когато югоизточна Европа е била дъно на море- Лютеско. Въпреки че на пръв поглед Побитите камъни наподобяват на разрушен храм, учените са открили, че по онова време, те са били част от морското дъно. След като водата се е оттеглила, неорганичните седименти са се разрушили, и така са се образували тези уникални форми. Снимки

"Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи." "Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. " "Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!" "Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси." "Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол." Истина и живот