Ася_И

На 5 Юни: През 1854 г. четиринадесет търновски първенци изпращат прошение до английския посланик в Цариград, в което молят за неговата помощ за отстраняването на търновския митрополит Неофит. През 1861 г. под влияние на Петко Р. Славейков Йосиф Соколски приема да се укрие в руското посолство в Цариград, след което тръгва с кораб за Одеса. По такъв начин ръководителите на църковното движение нанасят сериозен удар върху униатската пропаганда, която, оставена без своя духовен лидер, бързо изгубва влияние сред българското население. “Изчезването” на Йосиф Соколски предизвиква различни слухове, включително, че той е насилствено отвлечен от руската агентура в Цариград.” През 1876 г. в Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. "Възраждане". "Ние - се отбелязва в програмната статия на вестника, ще приносяме на своите читатели верни сведения и точни оценения върху движенията на въстанията на Балканския полуостров, а особено върху българското въстание... Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа..." През 1876 г. след смъртта на Христо Ботев командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград). Никола Войновски е деец на националнореволюционното движение. Роден е в Габрово през 1849 г. Отначало учи в родния си град, а през 1862 г. се прехвърля в Румъния и завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Николаевската военна гимназия в Одеса. През май 1876 г. изоставя учението си и се озовава в Румъния, където се включва в организирането на четата на Христо Ботев. Като неин военен ръководител се отличава в овладяването на кораба "Радецки", както и в боевете с турските потери от дунавския бряг до Врачанския балкан. След убийството на войводата застава начело на по-голямата част от четата и я повежда на изток в Стара планина. През 1876 г. загива в сражение с преследващите го потери край с. Чифлик, Ловешко. През 1878 г. по нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско. През 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Това е следствие от селските вълнения и бунтове против десятъка. Те са стихийно масово движение на селяните срещу връщането на натуралния десятък в селското стопанство. Правителството на Т. Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х ОНС започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода 1899 г. -1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хил. души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка. През 1911 г. се провеждат избори за V ВНС. Те са спечелени от управляващата коалиция (народняци и прогресивнолиберали) - 336 места, БЗНС - 58, либерали - 6, БРСДП (ш. с.) - 5, народнолиберали - 4, радикалдемократи - 4, демократи - 2 и БРСДП (т. с.) - 1. Гласуват 54 % от избирателите. През 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България. През 1942 г. правителството на България приема наредба за поданството в новите земи. То се добива само след изразено желание, но не се дава на евреите от тези области. През 1946 г. в периода 5 - 8 юни българска партийна делегация, начело с Георги Димитров, е в Москва. Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори, но дотогава на Пиринския край да се даде "културна автономия", за да се развие в населението там "македонско национално съзнание" като първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония. През 1947 г. Великото Народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков. Той е арестуван в сградата на парламента с обвинение, че, заедно с военни организации, е "готвил да извърши държавен преврат срещу народната власт с въоръжена сила". През 1955 г. влиза в сила Варшавският договор. Той е подписан на 14 май 1955 г. на Варшавското съвещание. Варшавският договор представлява договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява и неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. През 1957 г. в периода 5 - 11 юни българска правителствена делегация посещава Унгария и констатира пълно единодушие по международните проблеми, включително и при оценката на унгарските събития от 1956 г. и съветското участие в тях. Подчертава се нуждата от общоевропейска система за колективна безопасност. Двете страни се споразумяват да сключат дългосрочна спогодба за взаимни доставки за 1958–1960 г. През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз. Той е доброволна масова обществена организация с идеална цел за популяризиране, развитие и ръководство на туризма, алпинизма, пещерното дело и туристическото ориентиране. Първия български туристически клуб е създаден през 1895 г. от Алеко Константинов. По този начин се поставя начало на организирания туризъм у нас. През 1967 г. в периода 5 - 6 юни Тодор Живков е на официално посещение в Югославия. В разговорите с Тито се отбелязва разширяването на търговските и културните връзки и активизирането на сътрудничеството между БКП и СЮК. Двамата ръководители отново подчертават, че македонският въпрос не трябва да се поставя на преден план в двустранните отношения. През 1974 г. се създава Съюзът на преводачите в България. Той е културна, творческо-професионална организация. Участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО През 1991 г. във ВНС президентът Ж. Желев се договаря с ръководителите на политическите сили конституцията да се приеме в началото на лятото и да се подпише във Велико Търново, а изборите за ОНС да се проведат през септември. През 1994 г. завършва 41-ви конгрес на БСП. На него Жан Виденов е преизбиран за председател, приема проект за програма на БСП и устав. Конгресът обявява курс към предсрочни парламентарни избори. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски представя в хотел "Шератон" в София предизборната програма на НДСВ. През 2001 г. завършва първото официално посещение в България на македонският президент Борис Трайковски. Основните теми обсъждани между президентите Стоянов и Трайковски, са свързани с обстановката на Балканите. Отделено е внимание на перспективите за разширяване на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес, както и на изпълнението на регионалните инфраструктурни проекти. Отдадено е приоритетно значение на изграждането на проектите по основното трасе на коридор № 8 и на координацията на усилията си за осигуряване на необходимото външно финансиране за тези проекти. Подписани са Спогодба за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и Спогодба за взаимно признаване на документите за образование, научните степени и научните звания. Родени: През 1897 г. - Васил Минков Радославов – обществен и държавен деец. Завършва минно инженерство във Фрайбург, Германия. Работи като стажант-инженер, завеждащ рудник „Бели бряг" (1924-1933 г.). Той е технически директор на Мина Перник (1933-1941 г.) и главен директор на Мина Перник (1941-1944 г.). През 1934 г. осъществява брикетирането на ситните въглища на мината. От 11 април 1942 г. до 13 септември 1943 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. На 9 септември 1944 г. се самоубива в полицейското управление в Перник. На 1 февруари 1945 г. Народният съд го признава за виновен като министър (1942-1943 г.) и присъжда в полза на държавното съкровище целия му имот. С решение на Върховния съд присъдата на Народния съд е отменена на от 26 август 1996 г. Той е автор на „Брикетиране на каменните въглища" (1925 г.), „Пернишки каменовъглен басейн" (1929 г.), „Геодезична карта на Пернишкия басейн" (1929 г.), „Машинизиране на подкопаването на забоите при каменовъглените мини „Перник" (1930 г.), „Брикетните фабрики при държавните каменовъглени басейни" (1931 г.). През 1912 г. - Георги Шишков - немски философ от български произход. Завършва математика и физика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Специализира философия в Мюнхен, Германия (от 1940 г.). През 1942 г. защитава докторска дисертация “Категориално-логически анализ на математическите осн. понятия” и получава степен “доктор по философия”. Хабилитира се с научния труд по философия на математиката. След Втората световна война остава в Германия. Създава “Списание за философско изследване” - първото философско списание в Германия след войната. Инициатор и основен организатор на 1-ви философски конгрес в следвоенна Германия в Гармиш-Партенкирхен през септември 1947 г. Съосновател на Всеобщото немско философско дружество. Основател е на реферативното сп. “Указател на философска литература”. В продължение на 30 години е главен редактор на двете списания. Издава поредицата “Монографии за философско изследване” в Майзенхайм на Глан. Основава Академично дружество “Доктор Петър Берон”, Хайделберг, и издава първи том на годишника му. Като професор в Залцбург и Мюнхен чете лекции по философия на математиката и научно знание, социална философия и социология, история на философската култ. Световноизвестен е издаденият от него “Философски речник”. Удостояван с високи държавни отличия на Германия за заслуги по възраждане на немската философска култура. Умира през 1991 г. в Германия. Автор е на съчиненията “Петър Берон (1798-1871)” (на немски през 1971 г.), “Отец Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”” (на немски през 1963 г.), “Направляваното масифициране” (на немски, испански и други езици през 1964 г.). Редактор и издател на “Принос върху проучванията върху Лайбниц” (1946 г.) и др. На 5 юни умират: През 1957 г. - Луиджи Салвини - италианки учен, славист и българист, професор в университета в Рим. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (двутомна антология на българска поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Автор на съчиненията “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.). През 1995 г. - Бронка Алексиева Гюрова Алшех – българска художничка. Тя е родена в Шумен на 1 януари 1910 г. През 1933 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Д. Гюдженов. През 1937 г. специализира живопис в Белгия. Член е на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). През 1951 г., заедно със съпруга си, художника Е. Алшех, емигрира в Италия. От 1952 г. живее в Буенос Айрес. Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина - Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни нейни творби са "Портрет на момиче" (1935), "Карамфили" (1935), "Рисунка" (1940), серия пейзажи от Балчик (1942), "Пейзаж" (1949) и др. След 1952 работи предимно приложно изкуство, гл. текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.).

Мисъл на деня – 5 юни 2009 г. Раят е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Когато говоря за Небето, аз разбирам човешкото сърце. Само там може да живее човешкото сърце. На Земята сърцето не живее, но робува. И умът не живее на Земята, но слугува. На Земята и душата, и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно ние още не сме добили своята свобода. Из И не можаха на това да му отговорят, 7-ма НБ, 14 ноември 1937 г.

Аз съм от по-старото поколение - времето на бай Тошо, началото на прехода и вече 20 години демокрация. За 20 години почти не се появиха нови лица в политиката - как да гласуваш, като едни и същи се въртят непрекъснато, само бюлетините им различни , дори обещанията само са поразместени откъм думички. Но се радвам, че много хора искат да има промяна. И че младите се включват в това. Днес се чудех защо българите често казват "Боже, пази България!", а американците (примерно) "God, Bless America", което за тях се е превърнало в нещо като молитва Бог да благослови и донесе мир на нацията? Защо ние чакаме някой друг да пази и се грижи за България? А ние за какво сме тук? Може да прозвучи много патриотично на някои. За сега не съм си харесала никого, така че може би като част от по-горе писалите и аз ще пусна празно листче.

didi_ts, Благодаря ти за споделеното. А за баба Злата - ето едно от нещата, които намерих: "Отидохме, чукнахме на вратата, отвори баба Злата. Беше една стара къщичка, те къщите повечето са ни такива. Отвори тя вратата, добър ден, добър ден. Професорът живееше в дъщеря й на квартира тия дни. Поприказваха и той казва: „Бабо Злато, може ли да те запитам нещо?” Да, вика, заповядай!” И той пита: „Може ли да направим тия дни една среща с другите нестинарки и с вас, да стъкнем огън, да поиграете, и да направим там снимки, че снимаме филм, ще платим.” „Ако, вика тя, сте дошли да ми говорите, че ще плащате, напускайте къщата ни и селото!!” Той човекът, като мене едър такъв, се паникьоса. Вика: „Бабо Злато, извинявай!” Тя се разтрепери. Казвам й, че професорът не е запознат с тия работи. И той казва: „Моля ти се, бабо Злато, прощавай, сгрешил съм, прости!” И тя се успокои. Каза му: „На нас друг ден ни е строго забранено да влезем!! Дори не смеем да ходим на кухнята си при огъня, когато готвим! Тия дни двата ни е разпоредено в определени часове да играем, без нищо да ни стане”." "Да, и аз купих къщата на първата, без да знам чия е. Направих освещаване, защото съседите ми казаха, че са били бедни хора и построили къщата, но не са могли да я осветят, само й сложили така наречената аязма – взима се светена вода и се слага в четирите ъгъла на основите. Даже, едната бутилка се виждаше и ми беше много чудно как от 1960-а до 2001 година може да остане вода в бутилка, която е отворена. През гърлото се виждаше отдолу, като разтопено олово лъщеше водата. Не мога да си го обясня... Направих курбан, осветих къщата и вечерта след курбана сънувах сън. Една възрастна, висока, слаба жена дойде и си говорихме. Тя каза, че съм направил хубава работа, като съм осветил къщата. И много други работи ми каза... На другия ден го разказах тоя сън на съседката, а те са рода. Тя ми каза: „Ами ти си сънувал баба Злата.” Коя баба Злата, питам? „Баба Злата нестинарката, която живееше в тая къща, в твоята стая, последните й дни бяха там - дето ти спиш, тя спеше. И ти си сънувал нея. Баба Злата си сънувал”... На следващата година в Кости Веселина Илиева ме среща и казва: „Ти си Илия, нали?” Викам, да. „Ти взе къщата на баба Злата, нали”. Викам, да. „И сънува баба Злата, нали?” Казвам, да, сънувах я. „Тя ти каза това, това, това и това”. Питам, ти коя си. „Ами аз, казва, съм Веселина Илиева и съм нестинарка”. А кой ти каза, питам я, всичко това. „Що трябва да ми каже, аз защо съм нестинарка?”... Тук разправят, че когато са палели огъня за нестинарите навремето, са карали по 12 волски коли дърва, сухи дъбови дърва, и жаравата е била много голяма, било просто неописуемо горещо. И когато е влизала баба Злата, старите казват: ”Баба Злата га щя да влезе в огъня, земята се тресеше...”" Източник.

На 4 Юни: През 1850 г. въстаническият отряд, ръководен от капитан Кръстьо, е пресрещнат близо до Лом от турска конница и след двучасово сражение е разбит. Капитан Кръстьо е убит. Същия ден турски отряди разгромяват въстаниците при с. Гърци, Видинско (дн. Градец). Капитан Кръстьо е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Роден в с. Раковица, Видинско. Определен е за ръководител на въстаниците от Ломския край. Той е имал за задача да превземе Лом, след което да потегли с въстаниците си за Видин. Убит е още в първото сражение с турските войски при с. Динково, Видинско. През 1876 г. във Враца влиза редовна турска войска, командвана от Хасан бей, "усмирителят" на Копривщица. Срещу голям откуп българските първенци успяват да спасят града от опожаряване През 1880 г. със Закон за правото на рязане на монети в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк. През 1885 г. в Габрово излиза първият социалдемократически вестник в България "Росица" под редакцията на Евтим Дабев. Евтим Дабев е политически деец и журналист. Роден е на 25 октомври 1864 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град, след което учителства в Севлиево и Габрово. Един от първите разпространители на социалистическите идеи в България. Редактор е на първия социалистически в. "Росица", в който публикува свой превод na съчинението на Карл Маркс "Наемният труд и капиталът" (1886 г.). През 1890 г. превежда и съчинението на Фр. Енгелс "Развитие на научния социализъм". Участва в Учредителния конгрес на БСДП през 1891 г., на който открито се обявява против създаването на марксистка партия в България. През 1892 г. излиза от нея и е един от създателите на Българския социалдемократически съюз. Заедно с Я. Сакъзов и С. Мутафов е редактор на печатния му орган – в. "Другар". След обединението на БСДС и БСДП в БРСДП (1894 г.) е избран за член на ЦК. През 1897 г. заедно с Г. Кирков поемат редактирането на в. "Работнически вестник", който в скоро време се превръща в печатен орган на партията. В периода 1900–1903 г. е редактор на сп. "Труд". След разцеплението на БРСДП през 1903 г. преминава към течението на широките социалисти, което се обособява в самостоятелна политическа партия. Скоро след това се отказва от активна политическа дейност и работи като учител и публицист. Сътрудничи на редица социалистически издания. Умира на 2 март 1946 г. През 1905 г. в дните между 1 и 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг. През 1945 г. е открита Седмица на съветската култура в България. През 1955 г. на двудневно официално приятелско посещение (3 и 4 юни) в България пристига Съветска правителствена делегация. В нея са Никита Хрушчов - първи секретар на ЦК на КПСС, Николай Булганин - министър-председател на СССР, и Анастас Микоян - първи заместник-председател на Министерския съвет. Те пристигат в България от Югославия, където са преговаряли с Тито за подобряване на съветско-югославските отношения след конфликта от 1948 г. От България също се иска да подобри отношенията си със западната си съседка. Делегацията посещава и Толбухински окръг, сега Добричка област. През 1965 г. е подписана спогодба между България и Чехословакия за премахване на визите и развитие на туризма. Дипломатическите отношения между България и Чехословакия са установени на 27 септември 1920 г., прекъснати на 1 юни 1939 г. и възстановени отново на 10 октомври 1945 г. След разпадането на Чехословакия, на 23 декември 1992 г. България признава Чешката република и установява с нея дипломатически отношения на равнище посолства, считано от 1 януари 1993 г. През 2000 г. на Втория конгрес на Българската евролевица, който се състои на 3 и 4 юни, за председател с 80 % от гласовете е преизбран Александър Томов. Вътрешната опозиция учредява Политическо движение "Социалдемокрация", което има намерение да се регистрира по закона за политическите партии. Обявена е подкрепа за реформаторските действия на правителството във външната политика и националната сигурност, икономическите реформи и стратегическите отношения с МВФ. През 2001 г. на 4 и 5 юни на първо официално посещение в България е македонският президент Борис Трайковски. Основните теми обсъждани между президентите Стоянов и Трайковски, са свързани с обстановката на Балканите. Отделено е внимание на перспективите за разширяване на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес, както и на изпълнението на регионалните инфраструктурни проекти. Отдадено е приоритетно значение на изграждането на проектите по основното трасе на коридор № 8 и на координацията на усилията си за осигуряване на необходимото външно финансиране за тези проекти. Подписани са Спогодба за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и Спогодба за взаимно признаване на документите за образование, научните степени и научните звания. Родени: През 1926 г. - Константин Василев Коцев - български драматичен и филмов артист. Роден в Цариград. Дългогодишен актьор в ДСТ “Алеко Константинов” (от 1956 г.). Един от най-талантливите български актьори. Майстор на неординерните, полифункционални, предимно епизодични образи. Снима се в: “Две победи” (1956 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Анкета” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Веригата” (1964 г.), “Случаят Пенлеве” (1968 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Армандо” (1969 г.), “Малки тайни” (1969 г.), “Кит” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Гола съвест” (1971 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Тихият беглец” (1972 г.), “Автостоп” (1972 г.), “Бягство в Ропотамо” (1973 г.), “Къща без огради” (1974 г.), “Магистралата” (1975 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Темната кория” (тв, 1977 г.), “Хора отдалече” (1977 г.), “Слънчев удар” (1977 г.), “Всички и никой” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Роялът” (1979 г.), “Дулцинея Бистроева” (тв, 1979 г.), “Много мили хора” (тв, 1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Похищение в жълто” (1981 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Константин Философ” (1983 г.), “Пясък” (тв, 1984 г.), “Събеседник по желание” (1984), “Горски хора” (тв, 1985 г.), “Страстна неделя” (1986 г.), “Стая за трима” (тв, 1986 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Най-тъмно е преди разсъмване” (тв, 1989 г.), “Бащата на яйцето” (1991 г.), “Пантуди” (1993 г.), “Индиански игри” (1991 г.). Работи в тв театър - “Елин Пелин се смее”, “Шлагери” (1979 г.), “Паметник” (1980 г.), “Донаборник” (1981 г.), “Старчето и стрелата” (1983 г.) и тв шоу-спектакли - “Добър ден, довиждане!” (1979 г.), “На гости у Константин Коцев” (1980 г.) и др. Театрални постановки: “Мяра за мяра”, “Лунатици” (1995 г.), “Слънчеви момчета” (реж. и актьор, 1997 г.). През 1930 г. - Георги Иванов Георгиев - капитан по далечно плаване. Роден в Кърджали. Той е български състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20.12.1976 г. до 20.12.1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българско корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките о-ви, о-вите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981-1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината £ и от маршрута на плаването". Умира на 13 май 1980 г. През 1941 г. - Екатерина Петрова Йосифова - българска поетеса, журналист, драматург, педагог. Родена в Кърджали. През 1964 г. завършва специалност "Руска филология" в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като учител в Дупница и Кюстендил. Редактор е на вестник "Звезда" (Кюстендил) и драматург на Кюстендилския театър. От 1981 г. до1990 г. тя завежда отдел "Поезия" в алманах "Струма". Някои от най-известните й съчинения са "Късо пътуване" (1969 г.), "Нощен иде вятър" (1972 г.), "Посвещение" (1979 г.), "Къща в полето" (1983 г.), "Имена" (1984 г.), "Подозрения" (1993 г.), "Ненужно поведение" (1994 г.), "Малко стихотворения" (1998 г.), "Нищо ново" (2001 г.), а последната и стихосбирка “Нагоре-надолу” излиза през април 2005 г. През 1984 г. Катерина Йосифова печели годишната награда за поезия на СБП, през 1998 г. наградата на Сдружението на българските писатели (наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999 г.). През 1956 г. - Димитър Дерелиев - български филмов драматург, сценарист и продуцент, директор на Националния филмов център. Завършива право в СУ ”Св. Климент Охридкси.” Автор е на повече от 40 документални филма, между които "Неонови приказки" (най-добър документален филм в света за 1993 според класацията на Би Би Си), "Черна хроника" (за аварията в Чернобил), "Епизоди от живота на Леон Даниел" и др. Починали: През 1848 г. - Неофит Бозвели. Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално той учи в родния си град (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието "Славеноболгарское детеводство за малките деца" . Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В "Детеводството" Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Като книжовник сътворява голям брой диалози, които представляват разговори на олицетвореното Отечество с представители на различни слоеве от народа. Най-значителното му литературно произведение е "Мати Болгария" (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в. Умира В Хилендарския манастир. През 1875 г. - Иларион Макариополски. Той е роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. През 1958 г. - д-р Гаврил Илиев Кацаров - български историк, археолог, действителен член на БКД (1909 г.). Роден е на 4 октомври 1874 г. в Копривщица. Завършва класическа филология и стара история в Лайпциг. Професор в СУ ” Св. Климент Охридски” по история и археология на източните и класическите народи. Член на много европейски АН, археологически институти и дружества. Основател и председател (1908-1920 г.) на Българското археологическо дружество; на тракологията в България. Автор е на трудовете “Принос към историята на София в старо време” (1910 г.), “Извори за старата история и география на Тракия и Македония” (1915 г.), “Приноси към историята на древността” (1920 г.), “Цар Филип II Македонски” (1922 г.), “България в древността” (1926 г.) и др.

Мисъл на деня – 4 юни 2009 г. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенство. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Из Огън на пречистване, УС, 1 декември 1935 г.

Веднага те светвам Божествения нектар - Амароли Да ти е сладко!

На 3 Юни: През 1894 г. на събрание на привържениците на правителството на Константин Стоилов в София по предложение на д-р Минчо Цачев е учредена Народна партия с орган в. "Мир" (от 22 септември). Централен клуб: д-р М. Цачев, д-р Петър Минчович, Петко Горбанов, ген. Данаил Николаев, д-р Георги Странски, Йов Титоров, д-р Димитър Моллов и Никола Манов. На 12 юни са основани два клуба на Народната партия в Пловдив, на 22 юни - в Русе и т. н. Лидер на партията е Константин Стоилов. През 1899 г. 66-те опозиционни депутати в 10. ОНС издават Манифест към българския народ за борба срещу правителството на Димитър Греков. През 1901 г. четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара. На 1 февруари 1902 г. откупът от 104 кг злато е изплатен на Я. Сандански, а на 23 февруари заложничките са освободени край Струмица. През 1906 г. в рамките на един месец от 3 юни до 4 юли варненци на три пъти не допускат новия гръцки владика Неофитос да слезе на пристанището и завземат гръцките черкви в града. Основано е дружество "Български родолюбец" за координиране на действията. На 16 юли са завзети след кървави сблъсъци петте гръцки черкви в Пловдив. На 30 същия месец е опожарен Анхиало (Поморие) със 100 жертви. Така е ликвидиран диоцезът на Вселенската патриаршия в България (5 епархии). На 14 август и 13 ноември патриарх Йоаким III изпраща мемоари до Великите сили по този въпрос, оставени без последствия. През 1927 г. дейци на ВМРО взривяват жп линията Скопие-Велес. През 1993 г. в София е подписана съвместна декларация за сътрудничество между България и Великобритания. През 1994 г. между 3 и 5 юни БСП провежда своя 41. конгрес, който преизбира за председател Ж. Виденов, приема проект за програма на БСП и устав. Конгресът обявява курс към предсрочни парламентарни избори. Жан Виденов е роден на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател на Висшия съвет на БСП в периода 1991 г.-1996 г. Заема и отговорни държавни постове. Председател е на Министерския съвет в годините между 1995 г.-1996 г. През 2000 г. на Втория конгрес на Българската евролевица, който се състои на 3 и 4 юни, преизбира Александър Томов за председател с 80 % от гласовете. Вътрешната опозиция учредява Политическо движение "Социалдемокрация", което има намерение да се регистрира по закона за политическите партии. Обявена е подкрепа за реформаторските действия на правителството във външната политика и националната сигурност, икономическите реформи и стратегическите отношения с МВФ. През 2002 г. в периода 3 - 6 юни премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Русия, където разговаря с руския президент Владимир Путин и подписва декларация за сътрудничество между двете страни. Родени: През 1931 г. - Илчо Иванов Димитров – български историк. Роден в София. Завършва история в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. В периода 1979 г. – 1981 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, директор е и на Центъра по българистика. Работи и като научен секретар и заместник-председател на БАН. Заместник-завеждащ отдел "Идеология и агитация" на ЦК на БКП. Илчо Димитров е министър на народната просвета в годините 1986 г.-1989 г.; 1995 г.-1997 г. Изследванията му са в областта на новата и най-новата история на България. Най-популярното му произведение е: "Князът, конституцията и народът" (2 изд., 2001 г.). Умира на 11 март 2002 г. в София. Починали: През 1395 г. - цар Иван Шишман. Цар Иван Шишман е последният владетел (1371 г. – 1393 г.) на Търновското царство. Син е на цар Иван Александър (1331 г.-1371 г.) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приема името Теодора, като на първата му жена). Цар Иван Шишман заема търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това става причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволява да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) води до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362 г.-1389 г.). Но този компромис не води до трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник през 1387 г. той прави опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година османските турци предприемат настъпателни действия против Търновското царство и обсаждат цар Иван Шишман в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той е принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължава дълго. През 1393 г. последва ново нападение на османските турци, в резултат на което е покорено Търновското царство. Цар Иван Шишман успява да избяга и известно време се укрива в Никополската крепост. През 1395 г. е пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос. През 2000 г. - Невена Коканова - актриса. Тя е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Дълго време тя е наричана "първата дама" на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962 г.). Следва печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964 г.), обречена на любов жена в безпощадно време. После идва ред на Ана от "Карамбол" (1966 г.), на Герда от "Дъх на бадеми" (1967 г.), на Неда от "Отклонение" (1967 г.) и т.н. Участва още в "Инспекторът и нощта", 1963 г., "Момчето си отива", 1972 г., "Дърво без корен", 1974 г., "Матриархат", 1976 г., "Трите смъртни гряха", 1980 г. и др.

Здравей, passionate, Специално за офиса - купувам си от близкия магазин изворна вода в големите бутилки - и това е решение на въпроса . Оказва се, че дори да се сложи машина за вода, проблем в редовното снабдяване със заредени туби, ако офисът е по-малък .

Лечение - Изцеление? Каква е разликата между тях?

Известно е, износените и изхабените клетки в организма ни се подменят. На костните клетки им трябват около 3 месеца за да регенерират, на калция в костите - около година. Как смяташ да се справиш с този естествен процес? Трудно ми се вижда Майката Природа да промени нещата заради идеята ти.

На 1 Юни: Днес е първи юни – международният ден за защита на децата. Честит празник на всички деца! 1 юни е учреден за Международен ден за защита на децата с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. За първи път 1 юни е честван през 1950 г. в 51 страни по света. На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване . През 1858 г. Георги Раковски е назначен за надзирател в Херсонската духовна семинария в Одеса. През 1860 г. цариградската българска община се събира и избира комисия в състав Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Христо Тъпчилещов, х. Николи х. Минчоглу и Димитър Ив. Гешов, която да действа пред Високата порта за признаване на независимата българска църква. През 1867 г. Любен Каравелов изготвя в Белград "Прокламация" към българския народ, в която издига лозунга "Свобода или смърт!" През 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. През 1878 г. по нареждане на княз Александър Дондуков екзарх Йосиф I пристига в Пловдив и остава там до 8 януари 1880 г., с прекъсване между 29 октомври и 20 декември 1878 г., когато се връща в Цариград. За негов наместник в Цариград е назначен архимандрит Теодосий Голованов. Екзарх Йосиф І е роден на 5 май 1840 г. Той е български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица. През 1879 г. България е приета за член на Всемирния пощенски съюз, основан на 1 юни 1878 г. с Парижката конвенция. През 1880 г. е приет първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880 г.-1881 г., одобрен от 2. ОНС през декември. През 1913 г. начело на коалиционния кабинет на Народната и на Прогресивнолибералната партия застава Стоян Данев. През 1922 г. се състои първа конференция на комитета Народен сговор в София. Ръководството се поема от проф. Александър Цанков. През 1944 г. е назначен енов безпартиен служебен кабинет начело с Иван Багрянов, който заявява, че приема програмата на ОФ. До 12 юни в правителството участва проф. Дончо Костов от Комунистическата партия като е обсъдена и възможността за назначаване на още двама министри от същата партия - Минчо Нейчев и Иван Пашов. За седмица партизанските действия са прекратени по нареждане на Главния щаб на НОВА (Добри Терпешев). 1949 г. През 1960 г. е изпратено писмо до ЦК на БКП от Никола Куфарджиев - секретар на ЦС на профсъюзите, Веселин Дашин - журналист, Г. Милев, Бенжамен Варон, Христо Проданов, Илия Гатев и Иван Дионисиев. Те изразяват тревогата си от "насоките и развитието на социализма в нашата страна" и констатират, че "при такъв модел на бюрократичен държавен социализъм мотивите за ефективен труд силно спадат. Остава голата и безсилна административна принуда..., партийното ръководство започна да залага на авантюризма, на уж възможното скокообразно излизане от задънената улица". Те пряко обвиняват Тодор Живков, че "повежда ЦК на БКП по опасни и безотговорни авантюри при уреждане съдбините на нацията и социализма" и "продължава атаката си срещу прокламираната през април 1956 г. демокрация в партията и обществото, преследва и отстранява всички свои възможни съперници с различни от неговите идеи и възгледи". Авторите на писмото са уволнени от работа и изселени. През 1964 г. в дните между 1- 12 юни в Пловдив се провежда за първи път международен фестивал на камерната музика, който в следващите години става традиционен и се провежда през септември. Най-старият и единствен по рода си в България фестивал за камерна музика се провежда в двора на Етнографския музей в Стария град. Свидетелство за международния авторитет на фестивала е участието на изпълнители като Ифра Нийман, Святослав Рихтер, Данаил Шафран, Алексис Вайсенберг, Милчо Левиев, Минчо Минчев, Юри Буков, състави като Парижки камерен оркестър, Оркестър “Ерфурт”, “Инглиш Симфони”, “Лондонска серенада”, “Шидлоф квартет” и други. Фестивалът се организира от Община Пловдив – Дирекция “Култура”, Министерството на културата и Националния център за музика и танц. През 1981 г. в дните между 1 –12 юни в София се провежда Световно биенале на архитектурата. През 1994 г. БСДП, ГОР и Зелената партия подписват споразумение за политическо сътрудничество и съюзни отношения. През 2001 г. в периода 1 - 11 юни е изнесен докладът на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб до 39-тото Народно събрание на Република България за дейността в периода 6 април-19 септември 2001 г. Председател е Методи Андреев, а членове на комисията са Евгений Димитров, Красимир Вълев, Христо Марински, Мохамед Реджеб, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Според Доклада дейността по издирване, събиране, анализиране и оценка на документи, съдържащи информация не започва поради нежеланието на Министерство на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба да се съобразят с решение на Народното събрание от 13 октомври 1994 г., което гласи, че “сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързани с периода до 13.Х.1991г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България." Оспорва се правото на комисията да работи директно в служебния архив на бившата Държавна сигурност. Събрана е информация за бившите конституционни съдии. Проверени са лица, които са президенти и вицепрезиденти след 10 ноември 1989 г., народните представители във Великото Народно събрание, 36-то, 37-то , 38-то и 39-то Народно събрание, министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри от всички министерски съвети след 10 ноември 1989 г. министрите от сегашния Министерски съвет. Извършена е проверка по чл. 66 от закона на кандидати за народни представители в изборите за 39-то Народно събрание. Родени: През 1927 г. - Жана Костуркова - българска художничка. Иванка Пенчова Костуркова, известна като Жана Костуркова е българска художничка — графичка. През 1951 г. завършва специалност графика на Художествената академия в класа на проф. Веселин Стайков. От 1952 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина — Берлин, Будапеща, Букурещ, Варшава, Москва, Мексико, Периж. Костуркова работи в областта на графиката и илюстрацията, а тематично творбите ѝ са свързани с българския фолклор, народния бит и пейзажа. Известна е и като автор на екслибриси. През 1959 г. е удостоена със сребърен медал от Съюза на българските художници. Починали: През 1936 г. - Христина Василева Морфова – Лукаш - българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов. От 1906 г. учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дългогодишно сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове.Дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (Марженка). Специализира пеене в Париж при Иснардон през 1910 г. Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове (до 1915 г.). От 1915 г. гастролира в чужбина - Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917 г.-1931 г. пее в Парижката народна опера; пее в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Някои от ролите, които е изпълнявала са: Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа. През 1937 г. - Любомир Георгиев Милетич - филолог. Той е роден на 1 януари 1863 г. в Щип. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” по славянска филология; член е на БАН от 1898 г. и нейн председател от 1924 г., след Ив. Евстатиев Гешов. Председател е на Македонския научен институт (192 г.-1937 г.), редактор на сп. “Македонски преглед” (1924 г.-1936 г., 1938 г.-1943 г.). През 1942 г. за шпионаж в полза на СССР е осъден на смърт и екзекутиран ген. Владимир Заимов. Владимир Стоянов Заимов е военен и политически деец. Роден е на 25 ноември 1888 г. в Кюстендил. Завършва Военно училище в София. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и в Първата световна война 1914 г.–1918 г. Включва се във Военния съюз, като през 1934 г. застава начело на антимонархическото му крило. По същото време изпълнява длъжността инспектор на артилерията. През октомври 1935 г. е уволнен от армията заради републиканските му идеи и е изправен пред военен съд. Оправдан е поради липса на доказателства. Привърженик е на идеята за дружба със СССР. Той е активен деец на българо-съветските дружества. Поддържа връзка с БРП и работи за осъществяване на народофронтовските инициативи. По време на Втората световна война 1939 г.–1945 г. изпълнява секретни поръчения на Главното командване на Съветската армия в държави от Централна и Югоизточна Европа. Оказва съдействие и на ЦК на БРП при организиране на съпротивителното движение в България (1941г. - 1944г.). Хитлеристкото разузнаване разкрива дейността му и на 23 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и е разстрелян на 1 юни 1942 г. Същият ден в знак на почит по целия фронт Съветската армия за кратко време прекратява огъня. „В минутите, когато е изправен пред дулата, палачите посягат да закрият лицето му, но той гордо им заявява: "Войник съм, много пъти съм гледал смъртта в очите, в три войни съм участвал. Желая да умра с открити очи, защото умирам за свободата на България." На 1 юни 1942 г. в тунела на стрелбището на Школата за запасни офицери в София присъдата е изпълнена. "Настъпи грозна тишина - разказва един от присъстващите на разстрела на генерала. - Самообладанието му до такава степен ни впечатли и прикова вниманието ни, че ние до един следяхме всяка негова стъпка, всеки жест, а когато премина покрай нас, неусетно тракнахме почтително токове и направихме лек поклон". Върху цигарени кутии в затвора преди опита си да се самоубие ген. Владимир Заимов пише последното си посмо до своите близки: "Мили, скъпи мои Анечка, Стьопа и ти малко мое Клодинетче, които правя тъй нещастни, Вий стари немощни майчице, сестри Вера, Йосиф и всички близки, Вий всички сте противници на моите разбирания и ще ме упрекнете, че аз ви нося отрицателния позор. Простете ми и ми вярвайте, че всичко съм правил по убеждения. Това, че ви оставям без средства ще ви увери, че не съм се продал. Може би ще дойдат дни, които ще покажат, че съм бил прав. Колкото повече мисля, идвам до убеждението, че трябва да свърша. Верните слуги на немците ги повикаха и в моята работа и няма да ме оставят, за което някога може да съжаляват... ...Колко много, колко жадно искам да ви видя поне още веднъж. Неделя - Връбница. Станах, омих се. Времето е намусено. Вали дъжд. Този ли е последният ми ден. Днес, Стьопа, Бубичко, последното ми удоволствие да ви пиша. Не намирам сладки имена, с които да ви нарека. Ако опитът ми излезе сполучлив, то последният ми дъх е за вас. Помнете ме само с любовта ми към вас. Владя". Изт. През 1959 г. - Никола Филипов -писател. Роден е на 14 ноември 1876 г. в Казанлък. Завършва история и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира в Париж и Берлин. Сътрудничи на сп. “Мисъл”, “Демократически преглед”, “Съвременна мисъл”, “Родна реч”, “Философски преглед”, библиотека “Български писатели” и др., където печата главно исторически и литературни студии и критики. Сред по-важните му трудове са: “Произход и същност на богомилството”, “Философски проблеми в учението на богомилите”, “Паисий Хилендарски”, “Марин Дринов”, “Д-р Кр. Кръстев” и др.

Мисъл на деня – 1 юни 2009 г. Нека остане в ума ви мисълта: бъдете доволни от малкото, което денят ви носи! Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство. Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Защо мислиш, че "някой е сгазил лука"? Няма напълно здрав човек. Може недъгът да е изпитание? Не винаги физическите недъзи са свързани с грешки в минали животи. Според мен понякога това е начин по-бързо да се отработи кармата, да покажеш в условия на трудности дали ще намериш сили да се повдигнеш или ще слезеш надолу. Но дали в миналите си животи си бил добър или лош (трудно определнимо по настоящите критерии, а и не е наша работа), важното е в този какво влагаш. Колкото до Бог - Бог винаги е справедлив, просто на нас понякога не ни харесват неговите решения. Колкото и парадоксално да звучи - Бог обича повече тези, на които дава големите страдания в този живот.

Молитвен наряд за начало: Благата песен - песен Ще се уча и ще Ти служа - формула Добрият път - молитва на ученика Беседа - Двамата братя Молитвен наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Из Двамата братя Забележка: Нарядът е подготвен от xameleona

Казва се Господнята Молитва

На 31 Май: През 1863 г. в Браила започва да излиза седмичният политически, любословен и търговски вестник “Българска пчела”. Редактор на вестника е Христо Ваклинов, а спомоществователи са видни български търговци, организирани в акционерно дружество. Вестникът полемизира с другите вестниците "Съветник", "Турция" и "Гайда". Сътрудници на “Българска пчела” са Р. Блъсков, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев, П. Калянджи, В. Берон, Т. Н. Шишков, В. Чолаков и др. През 1876 г. във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. в Копривщица. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Тодор Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Тодор Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо". Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието Панайот Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. През 1876 г. четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. През 1900 г. с княжески pecкрипт до канцлера на българските ордени е учреден орден “За военна заслуга”. Първоначално орденът има шест степени - Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава. С Великия кръст I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата от тях длъжност, с III степен - полковници и подполковници, командири на полкове, с IV степен - майори, служещи в щабовете, и капитани ротни командири, а с V и VI степен - ротни и взводни командири до капитан, подофицери, доброволци в Сръбско-българската война и в балканските войни, опълченци и др. През 1902 г. е сключена тайна българо-руска военна конвенция в Петерхоф. Русия гарантира за 10 г. българо-румънската граница. При война българската армия минава под руско командване. С руска намеса "Фирмилияновият въпрос" е разрешен неблагоприятно за България и владиката получава официално назначение за Скопие. През 1927 г. посланическата конференция на Антантата в Париж взема решение за закриване на Ликвидационния военен орган на Контролната комисия в България и на 30 юни той престава да действа. Антантата е съглашение, сключено преди Първата световна война, между Англия, Франция и Русия за взаимна отбрана и общи действия по време на война. През 1936 г. в белградската преса е публикуван меморандумът за възстановяване на конституционното управление, връчен на царя от оформената на 24 май опозиционна група на дейци от забранените партии- “Петорка”. Към опозиционната група на партиите се включват Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия). През 1969 г. се създава се Национален комитет за европейска сигурност и сътрудничество. През 1983 г. в София се състои Национално съвещание по въпросите на военно-родолюбивото възпитание на младежта и народа. През 1989 г. градският комитет на ОФ в София организира митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май. Митингът се провежда пред НДК и след това шествието продължава по бул. "Толбухин" (днес "В. Левски"), пред посолството на Турция до ул. "Гурко". Участват от 20 до 50 000 души (според различни сведения). Сътрудниците в Турското посолство отказват да приемат декларацията на Градския комитет на ОФ и тя е предадена в Министерството на външните работи, което я връчва служебно на турския посланик. На 29 май Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия". На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май - август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири - войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци. През 1996 г. България отправя молба за членство в Централноевропейското споразумение за зона за свободна търговия (ЦЕФТА). Централноевропейското споразумение за свободна търговия /ЦЕФТА/ е подписано на 21 декември 1992 г. в Краков от Полша, Чехия, Словакия и Унгария и влиза в сила на 1 март 1993 г. От 1 януари 1996 г. към ЦЕФТА се присъединява Словения. На 12.04.1997 г. е подписано Споразумението за присъединяване на Румъния. България подписва споразумението за присъединяване към ЦЕФТА в София на 17.07.1998 г. ЦЕФТА е многостранно споразумение за създаване на Зона за свободна търговия чрез постепенно премахване на митата и нетарифните ограничения за промишлените стоки, възможна максимална либерализация на търговията със селскостопански стоки и осигуряване на условия за свободна конкуренция между стопанските субекти на територията на страните-членки чрез адаптиране на законодателствата към европейските стандарти. Споразумението се изгражда в пълно съответствие с критериите и изискванията на ГАТТ/СТО и на базата на принципите и подходите, залегнали в търговската част на споразуменията за асоцииране към ЕС и може да се счита за преходен подготвителен етап за пълноправно членство на асоциираните страни в ЕС. През 1996 г. във Виена България заедно с Албания, Беларус и Украйна е приета за член на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) е междуправителствен регионален форум за сътрудничество, основан през 1989 г. от Италия, Австрия, Унгария и Югославия. ЦЕИ подкрепя и насърчава процесите на преход в страните-членки чрез развитие на регионалното сътрудничество посредством национални проекти и многостранни програми. По-късно към основната група се присъединяват Чехословакия (в последствие Чехия и Словакия стават пълноправни членове); Полша, а след разпадането на СФРЮ и три нови независими държави - Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. България става пълноправен член на ЦЕИ през 1996 г. Страната е представена в 12 от общо 17-те работни групи, сформирани в рамките на инициативата. Работните групи на ЦЕИ действат на равнище министри и на ниво експерти във всички области на сътрудничество. Координатори (председатели) на работните групи са страни-членки на ЦЕИ. Родени: През 1903 г. - Маньо Стоянов - български литературовед, историк и библиограф. Той учи в Пирдоп и завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г. Преподава в Пловдивската духовна семинария и в гимназиалните училища в Пловдив, Сливен и София. Уредник и директор е на Народната библиотека в Пловдив (1945 г.-1948 г). Работи в областта на историята на българска възрожденска книжнина, българо-гръцките книжовни връзки и отношения и славянската палеография. Автор е на творбите:“Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806г.-1878 г.)”, “Пътят към свободата. Исторически разкази за Пловдив през Възраждането” (1966 г.), “Украса на славянските ръкописи в България. Албум” (1973 г.), “Очерци за Източна Румелия” (1974 г.). Умира на 5 ноември 1986 г. През 1947 г. - Васил Сотиров - български лирик, сатирик и преводач. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в редакция “Хумор, сатира и забава” при Българското радио (1971 г.-1979 г.). В годините между 1981 г. -1984 г. е редактор в сп. “Карикатура”; в Студията за анимационни филми “София” (1984 г.-1988 г.), а от 1991 г. във в-к “Пардон”. Лиричните и сатиричните му произведения се характеризират с прости изразни средства, остро чувство за детайла, смешното и пошлото в живота. Пише също така и поезия за деца. Автор е на съчиненията: “Лъвовете никога не плачат” (1981 г.), “Убийство на щурец” (1982 г.), “Смъртен скок” (1989 г.), “Да ти излезе номерът” (1989 г.), “За едни има - за други няма” (1990 г.), “Поръчка за събуждане” (1990 г.), “Цвете в саксия” (1990 г.), “Пъдене на лоши духове” (1991 г.). Носител е следните награди: “Сребърна фурма” за хумористичен разказ в Бордигера (1978 г.), “Южна пролет” (1982 г.), “Сребърен МладЕЖ” (1981 г.) и “Златен МладЕЖ” (1986 г.), “Ламар” за поезия (1991 г.) и др. Починали: През 1952 г. - Стефан Спиров Македонски - оперен певец. Той е роден на 25 май 1885 г. в Сливен. Учи пеене в Москва и Париж. Пее в Софийската народна опера, в оперните театри на Берлин, Хановер, Кобург и Касел. От 1948 г. до 1952 г. е директор на Държавния музикален театър в София, който след смъртта му носи неговото име. През 1992 г. - Кирил Апостолов - писател. Той е роден на 30 октомври 1931 г. в с. Кърджево, Софийско. Завършва агрономство във ВСИ - София през 1956 г. В периода 1962 г. -1967 г. е директор на селскостопански учебни заведения в с. Белица и с. Леснево, Софийско. За годините между 1968 г.-1971 г. е заместник-главен редактор на сп. "Пламъче". Главен редактор е и на редакция "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател" (1972 г). На издателство "Български писател" е главен редактор през 1981 г. и директор през 1989 г. От 1991 г. е заместник-генерален директор на издателска къща "Български писател". В своите разкази, новели, повести, очерци и произведения за деца Кирил Апостолов разглежда процесите в българското село от 60-те и 70-те години. Автор е на съчиненията: "Момчета" (1959 г.), "Гълъби и хора" (1962 г.), "Звездата над Осогово" (1965 г.), "Тримата връстници" (1967 г.), "На брега. Пиеси" (1968 г.), "По пътя" (1969 г.), "Ратайчето" (1970 г.), "Отиват си корабите" (1973 г.), "Зайко Късото ухо" (1974 г.), "Завръщане при своите" (1975 г.), "Началото на празника" (1975 г.), "Сезони в Югне" (1977 г.), "Солта на живота" (1979 г.), "Сезоните и хората" (1981 г.), "Радост за всички" (1982 г.), "Двамата Мироновци" (1985 г.), "Да спечелиш, да загубиш" (1985 г.), "Колата, или Голямата мечка" (1986 г.), "Гибелта на глутницата" (1988 г.), "Поклон" (1990 г.).

Мисъл на деня – 31 май 2009 г. Човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко, Божествено дете. Каквито и страдания да има, какъвто и товар да носи, той всякога ще бъде като дете – радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не като днес – да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Из Съпротивление, напор и стремеж, ООК, 30 март 1927 г.

На нашата улица (живея в центъра) има няколко лъскави сгради с офиси. През всяка има по 1 куче, за което хората, работещи в сградите, се грижат. В едната има представителства на 2 посолства и чужденците го приемат съвсем нормално . Има и много стари къщи - собствениците им са възрастни и не искат да ги продават, в мазетата им спят котанчовци - и за тях се грижим. Когато не се проявява агресия към животните, те са благодарни. С всяка измината година броят на бездомните кучета намалява - заради кастрацията; много хора вземат малки котенца - само синът ми е намерил дом на 5-6 котачета за последните 2 години. Всяко животно, както всеки човек, иска малко внимание и грижи. Дори в центовете за гледане на животни да работят хора, които ги обичат - много е трудно да обърнат внимание на всички, защото персоналът е малко, а и условията са много мизерни.

pcheliza, Не си единствената, която е била или е в такава ситуация. За съжаление психическите травми по-трудно се лекуват. Казвам го от собствен опит. Особено при децата. Възрастните може да помислим, да поговорим с други хора по проблема, да прочетем и да се постараем да лекуваме травмите. Но при децата - много е трудно, отнема години ... За майката, защото в повечето случаи при нея остават децата, понякога изглежда направо невъзможно да се отдели, да се справя сама с децата, с всички отговорности - 24 часа да е мама и тате, но ние сме силни и колкото и странно или самохвално да звучи - в повечето случаи се справяме. И още нещо - когато намерим вътрешното спокойствие от което се нуждаем - нещата започват да се оправят, не казвам че с магическа пръчка всичко става в розово. Напротив, много е трудно, но е по-лесното, защото в този случай имаме възможността да сме свободни и в мир със себе си. Нещо, което няма как да постигнем докато се опитваме да запазим брак, който е свършил.

Мисля, че се оформят два вида "криво ми е". Едното състояние е, когато допуснем нещо или някой за момент да ни наруши балансите, усещаме се (понкога не, но в много случай - да), че може да "изпушим" и се стараем да не причиняваме болка или нараняваме околните, които на практика не са виновни, че ние сме поддали. Втората ситуация е свързана с хора, които винаги са прави, едва ли не самото съвършенство, в действителност в повечето случаи не се справят особено добре с живота, но именно околните, които винаги и за всичко са им виновни за това, са причина за неосъществените им амбиции. И за двете ситуации има посочени изходи - в единия случай се стараем да не избухнем, във втория - колкото и да е тежко, се налага да вземем трудни решения и да направим радикални промени в живота си.

На 29 Май: През 1850 г. избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, справили се с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Действията на въстаниците стават известни на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските държави тя приема през август - септември представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното искане на въстаниците. Премахнато е господарското земевладение и е предоставено право на селяните сами да избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен дадените права. Турското правителство се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществило, тъй като Високата порта се отказва в последствие от намерението си да предостави автономия на този край. Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. За неговия размах изключително голяма роля изиграват Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др. През 1860 г. по време на църковната служба в Карлово името на гръцкия патриарх е “изхвърлено от богослужението”, с което карловци подкрепят акцията на цариградските българи. В края на март 1860 г. представители на Цариградската българска община провеждат съвещание, в което участват Петко Р. Славейков, Гаврил Кръстевич и други влиятелни църковни дейци. Взето е решение за организиране на т.нар. “Великденска акция”, чрез която се цели официално скъсване с Патриаршията. На 3 април се провежда самата акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. През 1876 г. четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки". Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки" на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници ("Journal de Genеve" и "La Rеpublique Franсaise") е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител на е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание. През 1948 г. във Варшава е подписан договор между Народна република България и Полската народна република за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Договарящите се страни се задължават да си оказват военна и всякаква друга помощ в случай на нападение от друга държава, да се консултират взаимно по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, да укрепват и развиват стопанските и културните връзки помежду си. Договорът е подписан за 20 години. Подновен е от правителствата на двете страни на 6 април 1967 г. за същия срок. През 1941 г. по решение на Светия синод за управляващ Маронейската епархия е определен митрополит Кирил Пловдивски с помощник епископ Иларион Нишавски, а за управляващ Струмишко-Драмската епархия - митрополит Борис Неврокопски с помощник-епископ Харитон Драговитийски. През 1947 г. лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. В Народното събрание на 20 май започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Въпреки неодобрението на Н. Петков, на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната. През 1989 г. Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия". На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май - август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири - войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци. Родени: През 1977 г. - Христина Калчева - българската състезателка по лека атлетика, висок скок. През 1998 г. тя е втора на турнира за Купата на Европа с постижение 190 см. На Световното първенство в зала през 1999 г. в Маебаши, Япония Христина Калчева печели световната титла с личен рекорд от 199 см. Починали: През 1932 - Богдана Иванова Гюзелева- Вульпе - българска оперна певица (сопран), педагог, композитор. Тя е родена на 5 февруари 1878 г. в Търново. Съпруга е на И. Вульпе. През 1908 г. се завръща в България и пее в Българската оперна дружба, където изпълнява някои централни роли - Неда ("Палячи" от Леонкавало), Графиня Розина ("Сватбата на Фигаро" от Моцарт), Кармен ("Кармен" от Бизе) и др. Композира по собствени либрета 3 опери и 3 оперети, симфонични картини по фолклорни мотиви, песни. Богдана Гюзелева-Вульпе е авторка на оперите "Психея" (1915 г., поставена в Българската оперна дружба), "Съюзници" (1917 г., поставена в театър "Одеон"). От 1917 г. до 1928 г. живее във Виена, Берлин, Измир (Гърция).

azbuki, Напълно си разбрана Имам дни, в който направо си признавам пред близките, че съм яхнала метлата, да не ми обръщат внимание. То е ясно, че все има нещо за което някой да те закачи, но по този начин самата аз си държа едно наум, че околните не са ми виновни за проблемите ми. И че дори да си изсипя негативите на тях (обикновено пострадалият е капката, която е преляла и за нищо не е виновен ) после всичко ще се върне при мен, и то умножено няколко пъти .

Наряд за начало: Молитва за всеки ден Беседа: Естествени правила, Беседи пред Сестрите, 07.04.1932, Четвъртък, София Наряд за край: Кратка молитва "Неща, които веднъж са станали, по същия начин не могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да станат два пъти по един и същ начин. Онзи ученик, който не знае как да се учи, ще търси погрешката в окръжаващата среда. Може да намери причината в баща си, че не бил богат, че нямал средства, или че самият той не е достатъчно здрав. Може много причини да намери, но причината седи в самия човек, изоставането се дължи на друга една причина. В Духовния свят има един закон: всеки човек трябва да бъде изпитан дали може да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит, последно място ще вземеш, ще бъдеш с хората заедно. Ако не издържиш изпита, ще те пратят наново да го държиш. Съществува такова правило: никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа каква е, кажи: „Тази работа е за добро!” Тези правила ще започнете да ги прилагате! Започнете със свободата на вашите мисли, за да започнат те постепенно да се чистят и да придобиете тази вътрешна Свобода. Не трябва да се ражда във вас амбиция непременно да се повдигнете в този живот – не трябва това да желаете, но трябва да сте господари на себе си. Никога да не те смущава един извор, когато е мътен – може някой човек да го размъти или да се случи нещо друго, но след пет, десет, петнадесет минути изворът ще бъде чист. Трябва да се създаде една благоприятна атмосфера, това е новото. Само по този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, могат да се развият. Всеки човек трябва да приеме и развие една дарба. Той не може само да се моли, а трябва да се приготви за работа в една област – в този живот всеки човек е определен за една работа, която никой друг не може да свърши. Естествени правила

На 28 Май: През 1802 г. Софроний Врачански завършва Първи Видински сборник, състоящ се от 386 листа и съдържащ 79 слова, едно посвещение и послесловие. Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден през 1739 г. в Котел. Осиновен е от вуйчо си след като остава сирак. Софроний Врачански учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски (в бележка към преписа си пише: "Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил"). В средата на 70-те години отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици изтърпява нечувани страдания, лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Около 1794 г. се замонашва и става епископ във Враца и приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 години извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. През 1858 г. е издаден императорски указ на Александър ІІ, с който Одеското българско настоятелство е официално утвърдено под името "Настоятелство на одеските българи, събиращо дарения в империята за бедните български православни църкви и училища". Одеското българско настоятелство е Наименование на обществена благотворителна организация на българите емигранти в Одеса. Основана е през 1854 г. след настъпилото в Русия раздвижване сред българската емиграция във връзка с избухването на Кримската война 1853 г.-1856 г. Между нейните основатели е и известният български възрожденски деец Н. Хр. Палаузов. В настоятелството влизат главно търговци и църковни дейци. То си поставя за цел да съдейства за създаването на независимо българско конституционно княжество с помощта на Русия. Наред с това настоятелството развива и друга общественополезна дейност: подпомага много млади българчета да получат своето образование в руски учебни заведения, събира и изпраща помощи за редица български училища и черкви и пр. Престава да съществува след Освобождението. С цялата си разностранна дейност Одеското българско настоятелство допринася твърде много за укрепване на българо-руските културни връзки през последните десетилетия на Българското възраждане. През 1870 г. в периода 27 - 28 май Васил Левски преминава в България. Целта му е да изгради широка мрежа от комитети, които да се заемат с практическата подготовка на бъдещата българска революция. Само за около година и половина той успява да създаде комитети в почти всички по-големи български селища, като по този начин поставя основите на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО Левски поставя Ловешкия централен комитет, известен още и под името Привременно правителство в България. Връзките с Букурещкия комитет се осъществяват чрез Данаил Попов, български търговец, живеещ в Турну Мъгуреле. През 1876 г. след предателство революционерът Цанко Дюстабанов е заловен. Цанко Христов Дюстабанов е деец на национално-революционното движение. Роден е на 13 май 1844 г. в Габрово в патриотично семейство. Завършва Габровското класно училище. През 1872 г.-1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. Въпреки че първоначално той не е привърженик на революционния път в националноосвободителната борба, постепенно се включва в обществено-политическия живот на родния си град. През 1875 г. е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването на въстанието застава начело на въстаническа чета и води сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, той е заловен, осъден на смърт и обесен във Велико Търново. През 1951 г. академичният съвет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” обсъжда искането на Стопанския факултет за отделянето му в самостоятелен икономически институт и 18 от 25-те членове на Академичния съвет се обявяват против. Софийският университет “Св. Климент Охридски” е основан на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийска мъжка гимназия. Инициатори за създаването му са Иван Шишманов, Т. Иванчов и Г. Живков. Редовни преподаватели са Ст. Станимиров, Ал. Теодоров-Балан, Л. Милетич и Ив. Георгов, като извънредни преподаватели работят Й. Ковачев, Ив. Данев и Н. Михайловски. От 1889 г. със закон е постановено откриването на Висше училище в София, а негов ректор става Ал. Теодоров-Балан. Първоначално са приети 43- ма студенти. Като преподаватели са привлечени М. Драгоманов, Ив. Брожка, А. Шоурек, П. И. Бахметиев. През 1888 г. е създадена Университетската библиотека. Първият випуск завършва през 1891 г. До началото на ХХ в. са обособени 3 факултета - Историко-филологически (философия, история, география, славянска филология и педагогика), Физико-математически (природни и математически науки) и Юридически (правни и политически. науки). През 1901 г. са приети и първите девойки (16 студентки). Със Закон за университета (1904 г.) Висшето училище приема статут на университет, превръща се в юридическо лице и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (двамата братя даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на столицата за построяването на висше училище). На 4 януари 1905 г. е преименуван “Св. Климент Охридски”. През 1918 г. е открит Медицински факултет, през 1921 г. - Агрономически, през 1923 г. - Богословски и Ветеринарен факултет. На 24 май 1936 г. Ед. Бойл връчва тържествено ректорски жезъл на университета (копие от жезъла на ректора на Оксфордския университет). От 1986 г. съществува университетското издателство “Св. Климент Охридски”, а от 1905 г. се издава “Годишник на Софийския университет”. През 1955 г. Народното събрание ратифицира договора между България, Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия за създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен на 14 май 1955 г. за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. През 1965 г. възстановеният кораб "Радецки", свързан с героичния път на четата на Христо Ботев, прави своя първи рейс по р. Дунав. Австрийският пътнически параход “Радецки” е извършвал рейсове по р. Дунав главно между Оршова и Галац. Построен е през 1851 г. в Будапеща, от 1858 г. носи на носа си бюста на своя патрон - австрийския фелдмаршал от чешки произход Йосиф Венцел Радецки (1766 г.-1858 г.). При пътуването му към Виена на 16 и 17 май 1876 г. от различни дунавски пристанища (Гюргево, Зимнич, Турну Магуреле, Каратия и Бекет) на него на групи се качват, преоблечени като градинари, четниците от четата на Христо Ботев. На 17 май войводата на четата Христо Ботев настоява капитанът на парахода Дагоберт Енглендер да спре парахода на българския бряг при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата слиза на родния бряг и поема пътя към Стара планина.Параходът излиза от употреба през 1918 г. и е унищожен през 1924 г. В периода 1964 г.-1966 г. с доброволни средства от българските деца той е построен отново по запазени чертежи и превърнат в музей, открит в чест на 90-годишнината от подвига на Ботевата чета. През 1966 г. България и Турция издигат дипломатическите си представителства в ранг посолства. През 1983 г. в периода 26 - 28 май в София между министерствата на външните работи на България и Чехословакия се състоят политически консултации. През 2000 г. по инициатива на Гражданското движение "Св. Георги Софийски" се създава Гражданско обединение на демократичните организации (ГОДО). В движението се включват 270 делегати от 70 организации на граждански движения от цялата страна, несъгласни с управлението, с надеждата да стане негова алтернатива. От ГОДО обявяват, че няма да се превръщат в политическа партия и ще имат само координационни хоризонтални структури. Декларирано е, че организацията е инструмент за промяна на политическия живот и начин на управление. Обединението е за нов обществен договор между управляващите и народа. За символ на ГОДО след дискусия е приета камбана, на която Св. Георги убива змея. На учредителното събрание е избрано председателство в състав: Андрей Пантев, Вежди Рашидов, Никита Шервашидзе, Стоян Александров, Огнян Сапарев, Димитър Луджев, Емил Хърсев, Борислав Ралчев и Бойко Бойков от Велико Търново. Присъства и експрезидентът Желю Желев, който заявява, че ГОДО може да стане трети политически център. Обединението декларира, че ще участва в следващите парламентарни избори, без да се регистрира като политическа партия. Различните граждански движения в ГОДО запазват напълно своята самостоятелност. През 2002 г. в периода 25 - 28 май парламентарната асамблея на НАТО провежда заседание в София. За пръв път това става в страна, която е само кандидатка за членство в Алианса. Родени: През 1849 г. - Никола Тихов Обретенов - комитетски куриер от 1869 г. Преди това работи като учител и библиотекар. Той е един от основателите на Русенския революционен комитет. Участник е в заседанията на БРЦК в Букурещ. Никола Обретенов е сред организаторите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на София, а после - за помощник-апостол в Трети (Врачански) революционен окръг. Без да успее да организира някаква дейност в България (по обективни причини), се прехвърля в Румъния, където се включва в четата на Христо Ботев, където е член е на щаба. След разгрома £ е заловен и заточен в крепостта Акя, Северна Палестина. Освободен е през 1878 г. Никола Обретенов взема участие в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.-1879 г.). След Освобождението през 1878 г. е околийски началник в Тутракан, Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София. Депутат и помощник-кмет е на Русе от 1907 г. През 1868 г. - генерал-майор Панайот Сантурджиев. Той завършва осми випуск на Военното училище в София и участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. С Първи пехотен Софийски полк се сражава при Пирот. След войната Сантурджиев взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. По-късно става командир на дружина в Шестнайсети пехотен Ловчански полк. В Балканската война (1912-1913 г.) участва първоначално като командир на Първа дружина от Тридесет и осми пехотен Одрински полк, а след това на Тринайсети пехотен Рилски полк. По времето на Първата световна война Сантурджиев командва първа бригада от седма пехотна Рилска дивизия. След като се уволнява от армията Сантурджиев е председател на доброволческата организация “Сливница”. През 1952 г. е обявен за почтен гражданин на София. През 1880 г. - Христо Иванов Силянов - публицист. Той е един от ръководителите на ВМОРО. Учи в Цариград, Солун и Битоля, където завършва гимназия. Следва история в Швейцария, и завършва СУ “Св. Климент Охридски” през 1907 г. Учителства в Прилеп в периода 1901 г.-1902 г. През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След потушаването му се заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Преди избухването на Балканскaта война (1912 г.-1913 г.) е в Македония с четата на В. Чекаларов. Председател е на Дружеството на столичните журналисти (1931 г.-1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар”. Редактира вестниците “България”, “Бум”, “Демократически преглед”, “Сила”, “La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време”, “Просвета”, “Пролетна заря”, “Македонски преглед”, “Съвременна илюстрация”, “Македония”, “Македоно-одрински преглед”, “Художник”, “Народ и армия”, “Сборник от турските зверства”, “Седмица”, “Свободно мнение”, “Наблюдател”, “Отечество”, “Военни известия”, “Обединение”, “Листопад”, “Нови хоризонти”, “Български турист”, “Нова България”, на в-к “Македонска трибуна”, “Завет”, “Македония”, “Вардар”, “Знаме”, “Време”, “Вечерна поща”, “Нов век”, “Мир”, “Трибуна” (Враца), “Знание”, “Илинден”, “Пряпорец” и др. Основава заедно с Ал. Кипров хумористичния в-к “Българан” и остава задълго в кръга на българановци. А. Страшимиров го настанява на работа като редактор във в-к “Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к “Вести” в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден”. След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Христо Иванов Силянов е автор на: “Тъгите на роба” (1903 г., в съавторство с Вл. Ковачев), “Стихове” (1905 г.), “Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия” (1915 г.), “Македонската емиграция и българският нац. въпрос” (1919 г.), “От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г.” (1920 г.), “Писма и изповеди на един четник – 1902 г.” (1967 г.), “Освободителните борби на Македония” (т. I-II, 1933 г.-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” (1934 г.). Умира в София на 26 септември 1939 г. През 1890 г. - Тодор Андонов Чопов - български революционер и писател. Син е на македонски революционерка Руша Делчева, сестра на Г. Делчев. Тодор Андонов Чопов завършва гимназия в Солун. Включва се в революционната борба на македонските българи срещу турците. През 1913 г. участва като доброволец в българската армия. Семейството му се установява в Горна Джумая (дн. Благоевград). Работи като телеграфист в пощата, развива активна културно-просветна дейност. Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.) с Горноджумайския отряд. Приживе публикува само няколко разказа. През 1968 г. под редакцията на Г. Караславов излиза книгата “Повести и разкази”. През 1918 г. - Иван Петков Гълъбов - езиковед. В периода 1942 г.-1943 г. специализира в Хайделберг и Берлин. Професор е във Висшия педагогически институт във Велико Търново; в Института за български език при БАН (1960 г.-1970 г.). Изпълнява също така длъжностите директор на Института по славянски филология в Залцбургския университет и на Българския изследователски институт във Виена, който е създаден по негова инициатива през 1977 г. Автор е на съчиненията: "Проблемът за члена в български и румънски език" (1962 г.), "Надписите към Боянските стенописи" (1963 г.), "Старобългарски и латински в европейското средновековие" (1973 г., на немски език) и др. Умира в Залцбург на 13 декември 1978 г. Починали: През 1876 г. - Бачо Киро - учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в националнореволюционното движение. Роден е на 7 юли 1835 г. в с. Бяла черква, Великотърновско. Първоначално постъпва като послушник в Батошевския манастир. След това учителства в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла черква и др. С пламенното си слово призовава народа към борба. Основава читалища и разпространява революционните идеи най-вече из родния си край. Сам застава начело на революционния комитет в Бяла черква, който е основан от В. Левски. При избухването на Априлското въстание 1876 г. в Първи - Търновски, революционен окръг Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон. Участва в сраженията и при Дряновския манастир. След разгрома на четата успял да се спаси, но след това бил предаден и заловен от османските власти. Изправен от тях пред съд в Търново, той се държи достойно, произнася пламенна реч в стихотворна форма. Осъден е на смърт и обесен в Търново. През 1876 г. - Георги Измирлиев – Македончето. Екзекуцията е извършена в Горна Оряховица. Измирлиев умира с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (Благоевград). Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния Македончето се включил като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърлил през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана военно дело. След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. През 1912 г. - Пенчо Петков Славейков. Той е роден на 27 април 1866 г. Син е на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 г.-1878 г.). След войната семейството му живее в Търново и Сливен. В края на 1879 г. се установяват в София. До 1881 г. учи в София, а през 1883 г. е един от инициаторите на ученическия "смут" в Пловдивската гимназия. По това време е под силното влияние на баща си и на неговия приятел П. Каравелов. През 1884 г. след нещастен случай край заледената Марица заболява тежко и остава частично неподвижен за цял живот. Лекува се в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж. Стиховете, които създава по това време, са повлияни от Хайне. По препоръка на д-р Кр. Кръстев учи в Лайпциг (1892-1898 г.), където слуша лекции на естета неокантианец Й. Фолкелт, психолога В. Вундт, изучава големите немски поети и философи. От Германия редовно сътрудничи на сп. "Мисъл" и на "Българска сбирка"; създава поемите "Ралица", "Бойко" и "Неразделни", първите глави от епопеята "Кървава песен", мрачните миниатюри от "Сън за щастие". През 1899 г. издава над 20 статии, очерци и есета, създава оригиналната антология "На острова на блажените". Завръща се в България през 1898 г.; учител е в Софийска мъжка гимназия. Става близък помощник на д-р Кр. Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл". Поддиректор (1901 г.-1908 г.) и директор (1909 г.-1911 г.) на НБ в София, директор е на Народния театър (1908 г.-1909 г.). В 1911 г. посещава някои европейски градове, за да се запознае с библиотечните сгради и библиотечното дело. В София завършва втора част на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". Уволнен от министъра на просвещението С. Бобчев на 10 юли 1911 г. Не приема длъжността уредник на училищен музей и заминава за чужбина. В края на август 1911 г. е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. В края на ноември същата година пристига в Италия. Силният душевен гнет влошава здравето му и той умира. Поради преждевременната му смърт предложението на шведския проф. Алфред Йенсен да бъде удостоен с Нобелова награда за литература не е разгледано от Нобеловия комитет. Костите на поета са пренесени в България през 1921 г. През 1986 г. - Леа Иванова - българска популярна изпълнителка на шлагери, легенда в българската забавна музика. Родена е на 13 август 1923 г. в София. Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. Учи в Дупница, а от началото на 40-те години в София. Пее като солистка в джаз "Славянска беседа", в "Джаз Овчаров" и оркестър "Оптимистите", с който работи до 1956 г. Изпълненията £ са в стил "суинг". От 1956 г. е в оркестрите на Хр. Вучков, Д. Ганев, Големия оркестър към Концертна дирекция. Сътрудничеството £ с Е. Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години. В началото на 60-те години прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (бивша), Берлин. От 1963 г. до 1983 г. работи във вариетета от висока класа в чужбина, продължават концертите £ в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Изявите £ в България до началото на 80-те години са с инцидентен характер.