Ася_И

Мисъл на деня - 15 Август 2009 г. „И камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. Истинската дума, която определя понятието „Любов", днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти, навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо.” Из Забравената дума, Лекция, 27 април 1927 г. София. Наряд за Събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

Моя позната чака Бебче. Дай Боже всичко да е наред! Как се отрази тази промяна на животинките вкъщи? Понеже имат няколко кучета и няколко котки. Най-старата котка (котешката баба) не дава никой да се качи на леглото при нея. Много внимателно я следи как лежи и периодически ходи да си слага лапите на корема й там, където бебебто рита най-силно. Голямото куче (около 85 кила) като излезе на разходка е на принципа: аз си тичам на воля, ти си шейната, която подскача след мен. При първата им разходка дръпнал повода. Тя само го попитала: Знаеш ли какво ще стане, ако падна? От тогава разходките с амирни и спокойни. Кучето се съобразява с нея и нейната скорост. Дали е самосъзнание или по-фини усещания, които ние човеците вече сме позагубили - не знам.

Мисъл на деня - 14 Август 2009 г. „Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните.” Из Забравената дума, Лекция, 27 април 1927 г. София. Нардяд за Петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Благодаря!

Immortal Beloved - един филм, който пресъздава живота на композитора. Има го в замундата.

Съгласна късметче, Докато хората искат тези елементалии да са около тях, никакво лечение не може да помогне. Трябва те сами да се справят. За околните остава да ги усещат (ако са развили това си умение) или да ги подминават, или просто да се поддават.

"В Братството проблемите с ''носенето''и ''плащането''са доста сложни.Може би ще е по-лесно ,ако се намерят светски хора.Но те не са винаги около нас." Интересно ми е как разбирате тези думи? Оставам с впечатлението, че т. н. "светски" хора са по-долна ръка? И какво се има предвид под "светски хора"? И какво ще стане около тези хора не са около вас? Нима това е духовно - да възприемаш някого като по-долна категория човек? И от позицията на какъв? На ученик? Някак не ми се връзват нещата. То може би е защото не съм израстнала духовно.

Ето и "продължението" на диалога.

"Трябва да дойдете до онова състояние, при което поискате ли да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа така живо, че да се спрете преди да го сторите. А вие сега твърдите, че имате присъствието на Господа, но като дойде някой изпит, не го издържате и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това." "Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл." "Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни." Работете с Любов

Мисъл на деня - 10 Август 2009 г. „И на Земята има общества от хора, които ходят голи. Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човек е бил в рая. Обаче климатът на Земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят на специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.” Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Понеделник: Благославяй - песен (само текст) Молитва на царството Псалом 143

Мисъл на деня - 9 Август 2009 г. „Човек е дошъл на Земята - великото училище, да се учи. Следователно изпитът му е неизбежен. Комисията е в разумния свят, между възвишените Същества. Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега - шапка, дрехи, обуща. Там ученикът се явява съвършено гол. Как си се обличал на Земята, каква шапка си носил - това няма значение за тях. Там съдят ученика по главата, която му е дадена.” Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Неделя: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61

Софийският зоопарк с нови обитатели Е те тез бръмбъзъци може да видите вече на живо : "Джуджевидната мармозетка е с размерите на палец и е особено ценен вид южноамерикански маймуна." Ето още малко инфо: "Джуджевидната мармозетка тежи едва 30-40 грама при раждането си, а възрастният екземпляр достига тегло между 400 и 860 грама. Средната им дължина е 136 мм без опашката, която обикновено е един път и половина по-дълга от самото тяло. Въпреки миниатюрния си вид с един скок мармозетките могат да се придвижват по 4 метра, при това без да губят височина. Обикновено живеят по дърветата на височина 5 метра. В момента в столичния зоопарк има 41 маймуни от 12 вида, сред които павиани, лемури и макаци. Най-внушителната група са 14-те мантиести павиани, дошли от Унгария през януари 2007 г. Догодина посетителите на софийския зоопарк ще могат и да погалят и нахранят животните без решетки и мрежи, ако се осъществи проектът на екоцентъра му. Идеята е да се създаде т.нар. контактна зона, където посетителите могат да общуват с питомни и безопасни животни. Там децата, а и възрастните, ще могат да пипнат и нахранят козички, понита, зайци, патици и гъски. Във всеки съвременен зоопарк в света има такива зони и това е особено полезно и образователно за децата в градовете. Създаването и у нас е част от образователната програма на Екологичния център за ученици и деца с физически увреждания и психически проблеми. Проектът е на студентка в Художествената академия."

Ето едно предсказание: До 1 месец темата или ще има интересно развитие, или ще се премести в разговорки, или ще бъде затворена.

Преображение Господне На 6 август българската православна църква отбелязва Преображение Господне. Според Светото писание, на този ден Исус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите на трима от тях – Петър, Яков и Йоан. Лицето Му засиява, дрехите Му стават бели като сняг, до него се появяват двама мъже “сияещи от светлина” – Мойсей и Илия и беседват с него. На Преображение Господне вярващите се пречистват след петдесетдневен пост. Позволено е да се яде риба. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название “Начатки овощей”, а в Българската православна църква – “Освещаване на гроздето”. Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

Тази година синът ми беше на лагера в Шипково. Върна се зареден с енергия и очарован от връзката с природата. Така се получи, че не можа да се включи в лагера на Паничище, но в един от дните си направи свой преход из Витоша. Малко ми беше притеснено, че е сам из планината, нищо че беше по туристическите пътеки. Когато го попитах не го ли е страх, ми отговори: ами то е пълно с хора и всеки се усмихва и ти казва: Добър ден! Може би и някои от хората, които сега атакуват планините, без да знаят какво правят там и как да се държат, търсят точно това - загубената връзка с Майката Природа, усмивката на непознатите, чувството, че не си сам ... положителното въздействие. Инстинктите им говорят, нищо че правят поразии и мъкнат сто кила боклуци. Ще минат години докато се научат хората как да го правят, но аз съм оптимист. Децата, които ходят на такива летни лагери имат едно по-друго отношение към Природата и се надявам техният брой да се увеличава. А за нас възрастните остава да бъдем пример. Сещам се за спомените на стенографките тук - пост # 1, тук - прекрасно е описано. Но на Учителя е отнело време да ги научи как да обичат и ценят Природата, необходимо е да се промени мисленето първо. Пак в спомените на стенографките се споменава, че в началото като започнали да се качват всеки ходел кой как може, Учителя ги научил да се обличат в най-хубавите си дрехи, да са чисти и пременени.

Здравей, braman, За кръвопреливане или даряване на органи не съм срещала да се говори в беседите или книгите. В беседите Учителя й придава различни значения, в зависимост от това за какво говори. Ето някои негови мисли от Книга за здравето: "Кръвта е един проводник на човешкия живот. С нейното увеличаване и с нейното намаляване се увеличава или намалява животът. Кръвта има две съставни части: едната - течна плазма, и другата - от телца - червени и бели телца, и някои други. Кръвта разнася тия телца по тялото. Кръвта носи на организма кислород, който е потребен за живота. Взема от тялото въглероден двуокис, който се е образувал - той е отрова и чрез венозната кръв го изважда навън. Постоянно става това изчистване. Когато нашата мисъл е нечиста, увеличава се въглеродният двуокис. Когато нашата чиста мисъл се увеличава, увеличава се кислородът, намалява се въглеродът. Когато нашето сърце е чисто, увеличава се кислородът, намалява се въглеродът. Ако са прави постъпките, пак се увеличава кислородът, намалява се въглеродът. Правите постъпки увеличават кислорода в тялото. Правите чувства увеличават кислорода в сърцето и правите мисли увеличават кислорода в човешката мисъл. Ако вие разрушавате плазмата на вашата кръв, във вашето сърце с чувствата, ако вие разрушавате плазмата на вашата кръв във вашето тяло с постъпките, питам, кой може да ви помогне? Вие ще започнете да се задушавате." В тази беседа има вложено едно значение в думата кръв, тук - друго. Много е интересна беседата Иде в света.

Мудра Слънце - Луна Поставете лявата ръка, с дланта, обърната надолу, върху дясната ръка, чиято длан е обърната нагоре. Тазу мудра ви помага да постигнете равновесие между доминиращата и пасивната половина на вашето същество. Мудра Пустота Поставете лявата ръка, с длан нагоре, върху дясната ръка, която също е обърната с длан нагоре. Допрете върховете на палците, като по този начин свързвате меридианите на мозъка. Тази мудра, подобно на Слънце - Луна, помага за постигане на равновесие. Освен това е много полезна за успокояване на ума. Изт.: "Развиване на вътрешната енергия", Блоуин & Джоунс

Може би това ще ти отговори донякъде: "Още същия ден при нас дойде един млад човек и ни каза, че и тяхната комуна, която била наблизо, пострадала. Ние разбрахме, че наблизо до нас има друга комуна, на анархисти. Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда, а те все още имат насилствената експлоатация като средство за началото на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е любовта, която виждаме във всичко. Тя е в тихия лазурен ден, в изобилието и в бурята. Съседите от анархистичната комуна считат, че вредните елементи на живота трябва да се отстранят така, както се отстраняват гъсениците от дърветата. Ние мислим, че методът на това „отстраняване” е вреден и гибелен за тия, които го прилагат и че нищо от това, което иде след „отстраняването” не носи добро, тъй като е положено върху кръвта, сълзите и страданията на хората. Ние вярваме, че всяко нещо, което човек изгражда отвън, трябва предварително да е осъществил в себе си. И отделния човек е един свят, който трябва да се устрои идеално, както смятаме да устроим нашия свят. По такъв начин отделната личност не се обезличава като безсмислен комар в обществото, а ще звучи като тон във великата мелодия на целокупния живот.: Из спомените на Георги Томалевски Надявам се, няма цитираното да бъде разбрано погрешно. Възхищавам се и се прекланям пред Левски.

"Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутрешния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица” може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тая ивица на север. През един неделен ден с много напрегнато слънце и необикновен пек, заваля продължителен и пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се зададе облак като огромна черна ламя. Светкавици раздираха нейното туловище и оттам рукнаха води, като че нов поток трябва да залее земята. Водата се изсипа над градините и изрови корените на много зеленчуци, заля лехите и най-после разруши и отдалечи моста върху широкия ров, през който се влизаше в стопанството. Тази случка създаде тягостно настроение, защото съвпадна с първите дни на нашето пристигане, но от друга страна ни импулсира за работа, да поправим всички щети. Съставихме план. Още на другия ден сутринта ние започнахме усилена работа. Първото нещо беше да направим един хубав, по-широк и по-устойчив мост. Освен това решихме да разширим рова, колкото може повече, за да може прииждащата от височината вода да се отцежда по него, без да залива градината. Две дълги дървета бяха издялани и приготвени за главни носачи на моста. Аз имах възможност да проявя своите строителни качества. Още същия ден при нас дойде един млад човек и ни каза, че и тяхната комуна, която била наблизо, пострадала. Ние разбрахме, че наблизо до нас има друга комуна, на анархисти. Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда, а те все още имат насилствената експлоатация като средство за началото на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е любовта, която виждаме във всичко. Тя е в тихия лазурен ден, в изобилието и в бурята. Съседите от анархистичната комуна считат, че вредните елементи на живота трябва да се отстранят така, както се отстраняват гъсениците от дърветата. Ние мислим, че методът на това „отстраняване” е вреден и гибелен за тия, които го прилагат и че нищо от това, което иде след „отстраняването” не носи добро, тъй като е положено върху кръвта, сълзите и страданията на хората. Ние вярваме, че всяко нещо, което човек изгражда отвън, трябва предварително да е осъществил в себе си. И отделния човек е един свят, който трябва да се устрои идеално, както смятаме да устроим нашия свят. По такъв начин отделната личност не се обезличава като безсмислен комар в обществото, а ще звучи като тон във великата мелодия на целокупния живот. Често ние влизаме в разговор с тия анархисти. Харесваме някои техни възгледи. Харесваме им и ние, но винаги разговорите ни свършват с това, че нашето е по-съвършено дело, но за него още не е дошло времето." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Учители стават “ловци на глави” Даскали си крадат ученици, гонят ги с охрана "В bg.mama например е качено съобщение "Училище търси дете с две тройки за запълване на паралелка"" Пак там.

Като човек, който е дарявал и на когото са дарявали кръв : В периода, когато ходех и дарявах кръв не се говореше много за карма, че кръвта е носител на информация (енергия) и т.н. та съм давала за да помогна. Аз съм сравнително рядка кръвна група и е имало случаи когато са се обаждали по телефона, че за пострадал или бременна е необходима помощ. Мисълта ми е била, че щом е опряло до мен, значи някой има нужда и не съм мислила: дали или не?. Някой ден ще си имаме (то вече се прави нещо по въпроса) и други начини да се компенсират нуждите от кръв, засега е този. И днес пак бих отишла и пак бих дала, независимо, че съм наясно донякъде с това какво получаваш, освен течност с някакъв състав. Защо бих дала? Ами смятам, че така е редно и си поемам настоящите (източването на сравнително голямо количество кръв най-елементрано казано) и бъдещите последствия. Мисля, че всеки трябва да вземе решение по съвест. Какво съм получавала? Имам познат, който след обилно кръвопреливане се окосми, напълня, доста видими промени настъпиха. При мен също се получиха накои "странични ефекти" - промених тотално начина си на хранене, колкото и парадоксално да звучи . За "странните" усещания няма смисъл да се говори - който не го е преживял ще каже: глупости, който го е преживял знае за какво иде реч. По стечение на обстоятелствата говорих с жена с трансплантирано сърце, отплесвам малко темата, ама айде. Доста неща беше получила в наследство. И странни виждания, и хепатит, който 15 години преди трансплантацията е бил излекуван (говоря за донора)... За духовната страна на въпроса. Когато преди две години пуснах тук в Портала молба да ми се помогне с кръводаряване (предстоеше ми тежка операция) получих доста помощ - предлагаха ми хора, които бяха откликнали на зов за помощ, някои дори не знаеха, че тяхната кръв е несъвместима с моята. Но дори този жест ми беше от огромна помощ - това е като едно потупване по рамота: успех! В последствие се оказа, че има и много духовни и напреднали хора, които са с моята кръвна група, в много добро здравословно състояние (много важен момент и за двете страни) но които, може би знаейки повече от другите, са решили да не се намесват. Това е тяхно право. Пак опираме до кармата, в крайна сметка. Дали ще свърши кръвопреливането работа? Да, ако Бог е пожелал така. Ние можем с този жест само да го помолим.

Много ми харесва тази притча: ПЪТНИЦИТЕ (суфи притча) Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видели, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха: - Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук.... Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят. Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било: - Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях.... Благодаря на Васко, че го сподели тук.

borislavil, Съгласна съм с последната част на поста ти, че всички пътища водят към една цел. На мен самата много често са ми помагали, а и всеки Божи ден ми помагат. И е съвсем естествено, не сме създадени за да се справяме с всичко сами. Едно от първите неща, които запомних от Учителя, и което ми се струваше в началото много странно бе: (по памет) Ако ти се струва, че някой прави глупост (грешка), остави го, очевидно той се нуждае от тази опитност. Като погледнех назад и видех колко грешки съм правила ми се искаше някой да ми е дал съвет, за да ги избегна. Но ако не ги бях направила нямаше да съм си изводила поуката, нали? Сега на моменти ми се иска да дам акъл на децата си, защото знам какво ще стане. Но се научих търпеливо да чакам, колкото и да ми се иска да изсипя една камара съвети, уж за тяхно добро. Давам житейски пример, но пътят в духовното развитие е повторение на живота - лъкатуши, спира, на моменти пропадаме. Важното е да се изправим и да тръгнем. И се сещам за другото, с което Словото ме плени. Не че го няма казано някъде другаде, просто в беседите на Учителя го прочетох, когато имах нужда да го чуя: да си помагаме един на друг и да си протягаме ръка, за да вдигнем тези, които са паднали; защото ако стъпваме по тях, в един момент, устремени нагоре и напред и ние ще паднем. Но е трудно да влачиш някого, който иска да е паднал, или просто да седне и посъбере силинали? Голяма дилема как да се постъпи, защото сме толкова различни. И колкото сме, толкова различни пътища нагоре и напред има.

Ето някои трудности в духовния път, за които се сещам, и които някои ученици очевидно срещат: "В школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите." Окултният ученик „Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.” Първи стъпки на ученика – 1

Мисъл на деня - 2 Август 2009 г. „Кое е по-добро за човека: да познава силите и законите на Природата и да ги владее или да познава Бога? Най-великото нещо за човека е да познава Бога.” Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927 г. Наряд за Неделя: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61