Ася_И

Мисъл на деня - 31 Август 2009 г. „Вие, ако гледате цялата история на човечеството, ще видите, че най-великите хора в света много са страдали. Само погрешката е там, че когато дойдат страданията в света, човек трябва да ги оцени. Ако не оценяваме страданията, то е една загуба. Всяко благо, което се даде на човека и не го използва, то е една вреда. Ние, съвременните хора, страдаме от пренебрежението на ония блага, които Бог ни е дал.” Из Дигна ръцете си и ги благослови, 24-та НБ, 13 март, 1938 г., София. Наряд за Понеделник: Благославяй - песен (само текст) Молитва на царството Псалом 143

"Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете." Великите хора

Мисъл на деня - 28 Август 2009 г. „Когато говоря за любовта между хората, аз имам предвид следната идея: онзи, който ви обича, той всякога ще ви донесе нещо ново от Божественото съкровище. Който ви обича, той всякога ще ви донесе онова същественото, от което се нуждаете. И когато вие обичате някого, също така трябва да му донесете нещо ново от Божественото съкровище. Не е достатъчно само да му казвате, че го обичате. Не, вие ще му донесете нещо, от което той ще остане доволен. И тогава между вас ще се образува вътрешна връзка. Щом между двама души се образува вътрешна връзка, това показва - Бог присъства между тях. Бог е, Който образува вътрешната връзка между хората.” Из Закон за контролиране, 12-та НБ, 19 декември, 1937 г., София. Наряд за Петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

"Първото нещо, което трябва да придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра. Вярата ви не трябва да бъде като на онзи просяк, който срещнал един милионер и му поискал помощ. Милионерът му дал половин лев и казал: „Ела надвечер у дома, да те нахраня добре“. Просякът останал недоволен от половината лев и си казал: „Какво мога да направя с половин лев? С тези пари не мога да си купя даже един пакет тютюн. Този милионер не беше готов на момента да ми даде една по-голяма помощ, че ще остане да ходя у дома му, там да ми даде нещо повече. Не вярвам!“ По същия начин и вие срещате Бога и Му искате помощ. Той ви дава половин лев и казва да отидете вечерта у дома му, да ви нахрани добре. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този човек едва откъсна от сърцето си половин лев, че ще се надявам довечера да ме нахрани. Не вярвам, той е скъперник. За какво по-напред да употребя този половин лев: дали за обувки, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерта?“ Не, почакай малко, иди в дома на богатия, както ти е казал, и ще имаш всичко: обувки, дрехи, шапка, а отгоре на това и ще те нахрани. Питам: ако ние не сме привикнали да вярваме на малките добрини и да благодарим за тях, на какво друго ще вярваме? Съвременните хора очакват да дойде нещо голямо, затова не обръщат внимание на малките работи. Младият момък казва: „Да имам богат баща, да свърша поне два факултета в странство, че да стана професор или министър!“ Младата мома казва: „Да дойде отнякъде някой княз, да се оженя за него, че да разполагам, както разбирам!“ Всички хора се надяват да дойде нещо отвън, да подобри положението им. И професор да станеш, и министър да станеш, и княз или княгиня да станеш, нещата отвън не се уреждат. Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам!“ Питам: какво ще направиш, ако имаш едно дете? Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека. Ако човек няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен. Ако доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, той винаги остава бездетен. Тази е великата истина на живота." Ценното в малкото

Мисъл на деня - 27 Август 2009 г. „Животното има съзнание, което е на по-ниска степен на развитие от човешкото. Божественото начало в животното още не е пробудено както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човекът е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието.” Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Четвъртък: Той иде - песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Goran Bregovic - Lullabye

Като продължение на предишния ми пост: Сърцето на Мартин трепти за игри 9-годишният хлапак още не знае, че живее благодарение на Дилян

Античен град Улпия Ескус – с. Гиген Величествените развалини на римския и византийски град Улпия Ескус се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенско, на около 5 км южно от мястото, където р. Искър се влива в Дунав. Възникнал е като индивидуално селище в началото на I в., в съседство с тракийско селище от късно-бронзовата и ранна желязна епоха. Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите този разцвет е прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между които готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики. През първата половина и особено около средата на V в. градът е жертва на хунски нашествия. При император Юстиниан Велики крепостните му стени са възстановени, след което името му не се споменава в писмени извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. През X в. върху развалините му отново е построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния гр. Ескус едва в края на XVII в. от италианския военен инж. Граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и сведения на римските историци. Повече тук

В София малко погърмя и поваля. Ето едно поздравче

Добре дошла, Габи!

Препоръчвам ти здраво търкане, жулене на подове, плочки и де що се сетиш в дома. Помага. Става с много Любов към дома и без да отмъщаваш. Препоръчвам ти и да прегледаш Великата Майка - Учителя не само там, а и в редица беседи е посочил доста методи за преработване на негативната енергия. Подчертавам - преработване в положителна. А не връщане обратно към този на който искаш да отмъстиш, щот се получава нещо като кръг - аз на тебе, ти на мене Какъв е тоя негативизъм напоследък, бе хора? Не ви ли се случват хубава неща, та все в черното гледате? Най-малко може да погледнете звездите или изгрева. По-хубаво е отколкото да се чудим как и на кой да отмъстим.

Напоследък темите все се въртят около духовни заглавия. Не мога да разбера защо трябва да се акцентира върху духовното, ако не сме се справили с другото преди това? „И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки.” Из „Малкият брат”, беседа 01.01.1939 г. Все едно да викаме: елате ми вижте втория етаж на къщата, колко добре го измазах и подредих. То хубаво, ама ако за основа си оставил кирпич и прогнили греди каква полза от хубавата надстройка? Честата употреба на думата „духовност” и призоваването към такъв по-извисен живот не означава, че самите ние го имаме. Докато не се научим да ценим душата на един човек, да го приемаме такъв какъвто е, без да го вкарваме в някакъв калъп, докато считаме, че знанието и светлината са само за нас и отказваме на другите правото свободно да вървят по пътя си – то не можем да говорим за духовност. Дали има лицемерие? За мен духовното е надстройка на физичекото ниво. Какъвто си във физическите си прояви (ако нямаш изградена някаква ценностна система), такъв си и в духовните.

Деян, ако си мислиш да чакаш отговорните инстанции да се натутат - сигурно ще минат години. Само с говорене не става. Трябва някой да почне и почването не е в това да правим живи вериги или се ругаят тези, които не знаят как да се държат в планината (лично мнение). Ако идеята тръгне без тях и те откликнат - ОК. Ако протегнат ръка за сътрудничество - винаги може да се разширят нещата и да се преосмисли стратегията. Преди години се занимавах с един продукт и в началото, докато не бяхме се организирали да отпечатаме отговарящи на изискванията ни брошури, си правех на компа свои - изглеждаха доста добре и най-важното - бяха полезни. Така - няколко месеца, докато изчистя инфото - какво е полезно и най-подходящо за хората към които съм ги адресирала. Хартия има всеки, повечето ползват и принтер. Та да се направи една малка листовка - 1/4 от А4 не е голяма сложнотия. Ако аз отпечатам 100 листа (не повече от 10 лева разход), надявам се да се намерят хора, които горе любезно да ги раздават и обясняват. Има много начини по които може да се покаже на качващите се на Рила, че тя не е кошче за боклук. Рила е една, единствена, няма друга като нея в цялата вселена. Същото важи и за всяка една наша планина, за Хималаите, за което се сетите място. Наскоро малкият ми син участва в кампанията за Почистване на София. Раздаваха листовка, ръкавици и чувал за събиране на боклук. Имало е хора, които директно гонели децата и ги ругаели. Имало е такива, които хвърлят настрани подаденото пакетче. Но много голяма част от хората, особено когато са видяли, че децата искрено го правят и значт за какво точно става дума, са взимали предложеното. После разбрахме, че наистина е имало някаква полза. Както казва Учителя - ние ще опитаме, няма да стане от веднъж. Но ако не се започне от някъде, нищо няма да се промени. Ще продължим да си пишем в тема: Какво става на Рила? Ами същото. За мен е по-важно: Какво направих за да не става това? Ето още една идея, която беше осъществена в София преди 2 години. На дърветата в центъра бяха закачили едни бели престилки с надпис: Това дърво е мое. Никой не ги късаше, не си хвърляха и боклуците около тях. Бял плат - колкото искате. Ако се помолят момичетата от един шивашки техникум да помогмат - съмнявам се, че ще откажат. Не е скъпо като идея. Децата милеят за природата, просто ние много ги пренебрегваме. Който може да сподели опит - чудесно.

Мисъл на деня - 20 Август 2009 г. „Не говорете за свещения огън, но мислете за него. Знайте, че Бог се проявява чрез него. Мислете за горящата къпина, отдето се чу гласът на Бога. Поддържайте свещения огън в себе си, за да не загасне. Задачата на човека не се заключава в разискване защо Бог е създал света, но в поддържане на свещения огън, от който излиза животът.” Из Свещеният огън, УС, 10 ноември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Четвъртък: Той иде - песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Поредната лудост - да се ваксинират децата и бременните срещу свински грип. "Ваксината срещу свински грип убива. A тамифлу предизвиква кошмари и повръщане при децата." Тук

"Орлови нокти или Женско клинавиче, или Астрагал стимулира почти всеки етап от дейността на имунната система. Той увеличава броя на стволовите клетки в костния мозък и лимфните тъкани и стимулира развитието им в активни имунни клетки, действащи из цялото тяло. Растението може да стимулира или „отключи” клетките на имунната система от състояние на покой, привеждайки ги в състояние на повишена активност." Тук

Поздрав за всички с Професия Щъркел

Ето още малко инфо за динята. За вас инфото, за мен хапването .

Последен цитат - за Klaudia. Мисля, много точно е казано. "Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите." Конкретното в Любовта

А защо не го превърнете в практика? Има толкова страдащи хора...

Мисъл на деня - 17 Август 2009 г. „Главната цел на окултната Школа е да приготви учениците си така, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Небето не изпраща благословението частично, но общо.” Из Съпротивление, напор и стремеж, Лекция, 30 март 1927 г. София. Наряд за Понеделник: Благославяй - песен (само текст) Молитва на царството Псалом 143

"Събуждане на Божественото у нас. Като се събираме тук, на планината, ние имаме цел да събудим Божественото у нас или ние да се събудим за Божественото – да го оценяваме. Считайте, че вятърът вее за вас, реките текат за вас, слънцето грее за вас, планината е създадена за вас. ... Символи. Ако ви питат какво сте научили като сте ходили на Седемте Рилски езера, ще кажете, че сте се качили по върховете и сте обикаляли езерата. Но това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата са симвили, които трябва да се разберат. ... Резултат от Рила ще има този, който може да се потопи в живота на планината, да се слее с нея, да стане едно с нея. Който има силен стремеж към чистотата, само той може да се ползва от богатствата на планината. Образец за всички. Проявеният живот в природата е образец за всички. Но този образец човек трябва да пресъздаде в своя живот. Ще изучавате природата, същевременно и своя ум. ... Пазете следната идея: В една работа внесат ли се дребнавости, лични чувства и амбиции, стремеж за първенство, за материално осигуряване, тя се разваля. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще имате опущения, грешки, несполуки, но като постоянствате и се уповавате на Божия закон, съществата, които са заинтересовани, ще помагат и вие сами ще намерите погрешките и ще ги коригирате. Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще направите един малък опит. Това ще бъде един импулс, да събудите способностите, които имате и един друг ще си предавате от вашите енергии. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, с който да покажем, как трябва да се работи. С труда си вие ще създадете една вълна на работа. По тази начин ще се стремим да приложим Христовото учение в практическия живот." Из Спомените на Савка Керимидчиева

Да станем по-добри. Това е целта на целият ни житейски път, духовния е част от него. Важното е да не се отказваме; може да се изкачваме, да слизаме надолу, дори да се върнем назад, ако сме се загубили. Ако сме последователи на духовно учение - практиките и упражненията - да, част от пътя са. Но ако човек наистина се е осъзнал до толкова, че да ги следва и прилага. Но те не са гаранция, че вървим по правилния път. За някои са по-скоро заблуда. Крайната цел? Както се казва в една притча: да стигнем мястото, където може да докоснем небето и земята едновременно.

Мисъл на деня - 16 Август 2009 г. „Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок - години, месеци или дни за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето не определя нищо, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува.” Из Посоки и възможности, Лекция, 20 април 1927 г. София. Наряд за Неделя В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61

Не намерих подходяща тема, но ще пиша тук. Постът ми определено не е "Добрата новина". Не успях да се зарадвам, по-скоро се възхитих и преклоних пред постъпката на една майка. Може би сте чели или чули за нелепия инцидент, при който загина едно шестгодишно дете. Преклоних се пред родителите, които независимо от огромната загуба и болка, са се опитали да спасят един живот, като са се съгласили да се извърши сърдечна трансплантация на друго, нуждаещо се дете. Трансплантацията е била извършена вчера и сега всички се надяват на чудо - едно сърце да спаси друго. Дай Боже да стане!