Ася_И

Здравейте, момичета ! Много се радвам, че влизам в Портала и започвам деня с доброто настроение на другите. Хубаво е да виждаш / чуваш усмихнати хора. Повече усмивки - повече радост и положителни емоции, по-добре свършена работа.... Може да се изрежда дълго какво прави доброто настроение. И аз много се радвам, че wonderful е тук, независимо от ангажимента си. И не ни казваш А колкото до темата за природата - пропуснала съм я, мисля че и други като мен може да не са влизали редовно няколко дена. Попитай ни сега какво мислим по този въпрос - ще видиш че интересът е много по-голям към тази тема, отколкото към медиите и някои други които за момента изглеждат актуални. Защото ние сме част от тая природа и не ни е безразлично какво става с нас.

Ако отворим тълковния речник ще видим, че под изневяра се разбира: 'Неустойка на обещание за вярност, неопазване на вярност.' Значи за да говорим за изневяра трябва да имаме връзка, при която двамата са си обещали вярност. Нали така? Но колко от връзките са изградени на тази основа? И дали когато започваме една връзка трябва още в началото да казваме: 'докато сме заедно, ще сме си верни' или 'всеки е свободен да прави каквото иска'? За мен няма оправдана или неоправдана изневяра. Това е нараняване на другия и то умишлено. Ако връзката с един човек не е пълноценна (във всякакъв план), по-добре да бъде прекратена, отколкото да си причиняваме болка. Защото много често следва ответна реакция - ти ми изневери, виж че и аз мога. И се прави за да се докаже нещо излишно и никому ненужно. И не е задължително изневярате да е след започване на съвместно съжителство или брак. Изневерява се по различни начини и причини. Някои имат семейство, деца, много работят и не им достига нещо вкъщи, та мислят че навън ще получат малко спокойствие и разнообразие. Сред младите (около и под 30) напоследък това е нещо много разпространено. Сякаш като се окичиш със скалповете на врага ти се вдига цената и ставаш по-интересен. В действителност тези хора търсят именно по-сериозната връзка, но при този начин на поведение много трудно ще могат да видят в другия това, което търсят. За много млади момичета е съвсем естествено да имат продължителна връзка с по-възрастен мъж - разбирай спонсор, и същевременно да си имат и по-млади приятели. Това за мен не е например изневяра, бих употребила по-друга дума. Мисля, че промените в обществото ни и ясно усещащата се липса на ценностна система, особено сред по-младите, донякъде са причина за това. Но в действителност, поне според мен, това поведение и приемането му за нещо нормално води до изхабяване на чувствата. Ако някой си мисли, че поредната авантюра ще му даде нещо ново, незабравимо и единствено като преживяване - съмнявам се.

И аз като Добромир няма да ви цитирам, ще стане дълго - Много точно сте го казали .

Наистина е много трудно да се даде еднозначен отговор. И е много страшно да ти кажат 'Утре може да умреш'. При третата ми операция бяха започнали да информират пациентите за шансовете им за успешен изход. 100%, 90%, 60%, 50%. Трудно е да се възприемеш като някакъв процент. А като ти кажат, че шансът ти да оцелееш е под 10%, направо си е страшно. Започваш да се питаш 'има ли смисъл?'. Всичко зависи от нагласата на човека и състоянието му. Преживяла съм такова състояние - да си близко до смъртта и да не ти стигат силите отново и отново да се бориш, да искаш всичко да свърши. Затова разбирам тези, които искат да си отидат достойно, а не борейки се за глътка въздух или неразбиращи какво става. Но е много, много тежко и болезнено това решение.

Огняне, здравей и добре дошъл! Напълно съм съгласна с теб

Ако това е журналистика, нищо чудно, че намирам голяма част от медиите за негативно звучащи. Иначе нищо лично.

Ясно е, че възрастните, които харесват /не харесват това което е по тв, вестниците или медиите като цяло имат възможност за избор. Пренасочват вниманието си към нещо по-приятно или позитивно влияещо или продължават да се интересуват, защото според тях това е живота в истинския му вид. Ясно е, че който дава парите, той поръчва музиката. Медиите са такива, каквито им е платено да бъдат и това е истината. Но дали децата ни имат такава възможност за избор? Как влияят върху детската психика всички тези негативни неща? Има ли агресия сред децата? Има. А защо я има? Сигурно от многото 'прекрасни' и 'занимателни' предавания, 'интересни' вестници с пошли картинки и т.н. За мен това е по-важният въпрос.

Силве, И аз не се свивам пред лошото и грозното в живота, може би затова така чудесно се разбираме с теб. Но въпросът не е дали тотално да отречем медиите, а защо нямат положително излъчване като цяло?

Много е страшно да кажеш: искам да умра или да накараш друг да прекрати живота на твой близък и любим човек. Много пъти съм мислила кое е най-правилното? Когато си здрав и хората около теб са добре - някак си не ти идва да мислиш и възприемеш смъртта по този начин. Но ако си много болен и нямаш сили - защо да не направиш това което смяташ за най-правилно? В една от темите, където беше засегната евтаназията споделих, че трябва да имаме право на такъв избор, особено ако състоянието ни е влошено. Дали Господ би одобрил ние сами да приемем такъв край, тъй като това е вид самоубийство - не знам. Една сила ни дава живот, стремим се да го живеем достойно или който както смята, че е правилно. И накрая да нямаме право да умрем на спокойствие? Не ми се вижда много справедливо. Макар, че твърдо съм против самоубийството. Настъпва противоречие, нали? Точно затова е много трудно да се даде еднозначен отговор. Като на всеки важен въпрос.

Четем, мило. Но и ние като теб правим други, много по-приятни неща - да сме тук. Но изместихме малко или много темата - защо все пак има повече негативизъм отколкото позитивизъм в медиите? Дали защото хората, които я управляват или работят там като акцентират върху лошото и неприятното, което се случва успяват по този начин да привлекат внимание? Или защото по-голямата част от потребителите (консуматори) на продукта са на такъв етап от своето развитие? Като те засипят няколко пъти днес с лоши новини или заплахи и ти се свиваш и затваряш, по-скоро снижаваш, само и само лошото да те отмине. Макар, че реално лошото може и да не съществува. Не напразно казват 'четвърта власт'. Правилно ли се използва или прилага тази власт? Мона, може би ако споделиш своя опит или виждане бихме могли по-лесно да си отговорим на този въпрос? Вместо да гадаем. Макар че всеки има свое виждане по въпроса и едно мнение от другата страна ще е от полза.

И аз не разбирам логиката. Точно защото не ми се гледат по 5 пъти на ден едни и същи неща, които мога да прочета и в утрешните вестници съм тук. За мен новините са изключително негативни, търси се евтина сензация, като в много от случаите от мухата се прави слон. Малкото качествени предавания също започнаха да свалят летвата откъм качество, но какво да се прави - журналистиката ни е на нивото на развитие на обществото. Затова си купуваме приятни книги, четеме и пишеме в приятни за нас сайтове. Всеки сам избира програмата на която да включи - телевизия, радио, интернет, книга. Това е голямото предимство на свободния и осъзнат избор - да правиш това което не е в противоречие с теб самия.

Диана, и съм съгласна, и не съм с теб. И аз като теб стигнах до словото на Учителя след много търсене, сама. И това е най-правилният път за мен. Но знаеш ли колко хора цитират и знаят неща от учението му, без да знаят кой го е казал? И колко малко имат възможност да четат и купуват книги? Телевизията си остава един мощен източник на пропаганда (за съжаление не харесвам последното, но е така). По сателита има вече канал 'Вяра', непрекъснато има предавания в които някой ни обещава мир и любов, а като видиш инфантилното изражение те хваща страх. Но сред по-малко образованите хора това върви с пълна сила, защото се говори с благ тон и все се дават примери на кого е помогнало. В болницата бях с една жена която говореше толкова познати за мен неща, че накрая я попитах - кой го е казал това? А тя отговори - 'не знам, името му беше нещо с Д.., тя дъщерята чете и ми разказва, но ми помага.' Не виждам много места за популяризиране на наследството на Учителя. А и мисля, че при тази криза в църквата, като духовна опора на българина в предишни години, по-добре е да се популяризира написаното от Дънов, отколкото да оставяме разни секти да се възползват от ситуацията и да промиват мозъци и да съсипват хората.

Здравейте, ПРИЯТЕЛИ! Много се радвам, че на 8 ден след такава тежка операция аз съм вкъщи и сред вас! При мен стана някакво чудо, нещо което никой не е очаквал да стане. Така че чудеса има, тогава когато има любов и доброта. Дори и да не вярвате. Толкова непознати хора ми помогнаха, към мен бяха отправени толкова положителна енергия и добри помисли, че както казаха близките ми, просто трябваше да се отпусна и всичко беше наред. Дори лекарите не можаха да повярват, че изходът е добър, а възстановяването изключително бързо. Отново много и най-искрено ви благодаря! С обич Ася

Вярно е, че понякога за възрастните хора старостта е бреме и са уморени. Но съм виждала и такива, които до края си са активни и живеят пълноценно. Всеки преминава през своя житейски път така както е решил - намусен или усмихнат. И така го завършва. А сега ще се включа отново в тази тема, като човек, който е бил близо до този момент. Съгласна съм с правото на много болните хора да имат право на евтаназия. Няма нищо лошо в това да искаш да те помнят като нормално човешко същество, а не като остатъци от него. Но трябва да си го преживял за да го разбереш. А самата смърт не е страшна. Напротив, става ти много леко и приятно. Зависи как се отнасяш към това. При мен се случи да съм в т.н. тунел в една по-ранна възраст - наистина бялата светлина е там, и наистина можеш да избереш дали да продължиш или да се върнеш. Но когато се върнеш преосмисляш много неща. И ако искаш, променяш много неща. И май тогава нещата тръгват или намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред.

Максим, мисля, че нещата не са точно така. На Запад, както сме свикнали да му викаме, но това включва и Япония, и Китай, и редица други страни има изградено общество. И това общество е приело и наложило някои норми на поведение, гарантиращи един сравнително цивилизован и по-спокоен начин на живот на обществото като цяло. И там има ниски страсти, но не са в този грозен вид като при нас. Но бавно и ние се променяме. Сигурно ще минат години, но вярвам, че ще стане. А ако не искаме - ще ни принудят, така както изградените самоосъзнали се общества принуждават тези които не искат да спазват правилата. Преди години мой познат се върна от Малайзия и ми каза как се наказват банковите обири. В момента в който е подаден сигналът всичко на живо се пуска в национален ефир. Обирджиите се опитали да избягат. На първия ъгъл ги чакал брониран полицейски автомобил. Спрели колата и ги разстреляли пред всички за назидание. Който иска да краде и да ограбва трудът на хората. Но това също е частен случай като цитирания от теб. За разлика от нас българите, които сме си чисти индивидуалисти (разбирай повечето егоисти) хората по света са стигнали до извода, че общността, там където живееш е много важна. Тук дори не знаят какво значи това. При нас това се е запазило в някакъв вид на село сред по-възрастните хора, но в големия град ние не познаваме хората, които живеят във входа ни, да не говорим за общност. Но изместихме темата. Трудности и изпитания винаги е имало и ще има, докато не се променим към по-добро. Това е според мен. А как ще ги наричаме и дали ще ги признаваме - това зависи от нас.

Здравейте! Благодаря на всички, които ме подкрепиха и ми пожелаха успех. Желая ви много здраве и любов! До нови срещи Ася

Темата я има защото според някои хора това е излишно хабене. Всеки да се оправя сам. Според други е в реда на нещата да проявяваш състрадателност. Както винаги - черно/бяло, Да/Не. Против съм шумното споделяне. Затова сложих кавички на 'показните акции'. Ако всеки път когато помогнем или проявим състрадателност се бием в гърдите ' вижте какво направих' - това не го възприемам. А за това, че е хубаво да разбереш, че не си сам - напълно съм съгласна с теб.

Според мен когато проявяваш състрадателност не е необходимо да уведомяваш другия за това което правиш. И не е задължително да поставяш нуждите на другия над своите. Ако искаш да направиш това, но вътрешно, осмислено, защото така чувстваш че е правилно, това за мен е състрадателност. И не винаги проявите й са нещо голямо и значимо. Понякога едно окуражаване, някоя добра дума също са вид състрадателност. Истинската състрадателност не се изразява чрез 'показните акции', които често присъстват в новините. Тя е всеки ден около нас и в самите нас.

Ей, страхотни сте! Сев, благодаря за хубавата тема! С всички до тук съм съгласна. Във всяко едно мнение има нещо вярно, само завърташ ъгъла и идва новия поглед! Успешна седмица на всички!

Диана, за постовете ти #53 и #55 - Преминала си през най-голямата болка в живота - загуба на дете. Мисля, че когато човек преживее такива трудни моменти (не казвам страдания или наказания) възможностите са две: да си направи някои изводи и много често в резултат на това да промени коренно мирогледа си и отношението към живота или да се озлоби и да стане по-лош и от преди. Има и друг вариант - Life is life, нека да го изживеем, няма значение цената коята плащаме.

Вижте какви идеи се реализират в някои училища. Източник: undefined Как мислите - ще има ли полза?

Не съм съгласна с теб. В Близкия изток не се смиряват, защото искат да победят, да остане само един. И това е цената коята плащат. Ако признаеш правото на другия да съществува, значи няма за какво да се воюва. А в личен план за моите си страдания. Ако за всяко страдание се обезкръвявах и кълнях, сигурно щях да съм черна от злоба. Напротив, все още посрещам деня с усмивка. И се радвам когато успея да си легна усмихната. Признавам на моменти е малко трудно, но аз съм оптимист, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. И не приемам, че страдам. Приела съм, че това са препятствията през които трябва да премина за да стигна там, където съм се запътила. Усмихнат ден на всички!

Нещо тия думички 'грешник' и 'грях' не ми допадат. И преди съм споделяла мнението си, че това са понятия, насадени от църквата, обслужващи нейните интереси. Напълно подкрепям Мона и xameleona в мнението им, че не трябва на децата още от малки да им се промиват мозъците. Те трябва да се запознаят с основни понятия като Бог, добро, зло, но всичко е толкова относително и изключително много зависи от мирогледа на хората, че не мога да си представя как ще е най-правилно да се направи. Със сигурност с повече песни, игри и смях, а не в една мрачна атмосфера.

По радиото чух преди време, че има инициатива 22.03. да бъде обявен за Ден на прегръдката в БГ. Друг да е чул тази инфо и дали ще се осъществи?

Често по някои от темите споделяме случки, които сме преживели или видели, собствен опит. Та отново за агресията сред децата - мисля, че това е понятие, с което просто за по-лесно наричаме нестандартното поведение на някои деца. Деца, които не се вместват в обществото или не знаят как да го направят, защото никой не ги е научил. И за това не са виновни те. Дълбоко в тях причината да проявяват т.н. агресия е, че те са поставени в ситуация, при която не знаят как да се държат и 'животното' в тях реагира - нападаш за да оцелееш. Често тези деца са изявени лидери - защо? Какво кара околните да се лепят на тях като мухи на мед? Трябва да си отговорим на този въпрос. И дали, ако се погрижим да създадем на децата ни достатъчно условия да се занимават с нещо, а не да тъпеят по цял ден и да си сравняват новите телефони и обувки, ситуацията няма да се промени? Въпросите са много, но решението на проблемът е на цялото общество и държавата. А ние май не сме достигнали това ниво. Хубаво е, че има родители, които се стараят да поставят някакви основи при своите деца. Та исках да споделя с вас какво стана с най-най-най-лошото момче в училището на големия ми син. След осми клас записа техникум. Не е силен ученик, но има желание да не остане неграмотен, да научи нещо. И се справя. Добри хора му помогнаха и си намери работи - прави дюнери. Работи всяка свободна минута. Защото Той сега е мъжът в семейството - поел е отговорност и гледа да докаже, че е достоен за това доверие. И сега той дава акъл на другите - в началото работех за 5 лв. на смяна. Сега след 1/2 година изкарвам повече. Шефът ми каза, че ако изкарам една година и се старая ще ми направи надницата като на другите. Така е брато, в началото работиш за малко, но трябва да се стареш. Когато не си е изпрал дрехите или сбърка нещо получава санкции - но такива, каквито има и за другите, а не защото той е лошият. Затова не реагира както в училище с чупене на столове, а си признава - уморен бях, не успях. Променил е изцяло поведението си - спокоен е, усмихнат. Намерил е своето място и се справя много добре. Така че няма лоши или агресивни деца, има лоши възрастни.