Ася_И

Много благодаря! За съжаление не мога да ги отворя. Някой дали може малко да помогне със съвет как става?

Следя темата и се замислям как Учителя или други изявени личности, които са отдали живота си на общуване с хората, са запазвали своето лично пространство? Вярно е, че са единици, не всеки го може. Затова Валентин е прав, че трябват лодка и гребла с които да преплуваме през океана живот. Нещо, което май се учим през цялото време - как да плуваме без да се удавим или да не нараним някой докато цапкаме във водата. Никак не е лесно да запазим личното си пространство от външни индивиди. Макар че по един или друг начин, директно или тактично, всеки си пази периметъра. Аз самата на моменти нарушавам (макар и неосъзнато) свободата на другите. С някои хора имаш желание да комуникираш, но ако те искат да им говориш на 'Вие', защо трябва да започваш на 'Ти'? Безпокоиш ги излишно. Големият удар идва от съвременните технологии. Те ни позволяват да си говорим с хора, които дори не сме виждали. Понякога на другия край на света. Прекрасно! И доста нарушават свободата ни - достатъчно е в списъка на ICQ да имаш 50 номера. Ако тази вечер ти се обадят всички, направо ще бръмнеш. Вярно е, че можеш да сложиш табелката 'не безпокой'. И с телефоните е същото - навсякъде можеш да бъдеш открит. Нарушители колкото искаш. Но как го правите вкъщи? С хората, с които живеете всеки ден? За родителя най-големите атаки идват от непрекъснатите 'световни' проблеми, които трябва да разрешава. Особено ако децата вече са в т.н. тийн възраст. Децата пък трябва да бранят своята независимост и лична свобода от непрекъснатия (на моменти прекомерен) родителски контрол, от многобройните ни поуки и съвети.... Трудна работа.

Чела съм, че не толкова нитратите са опасни, колкото съединенията в които те се превръщат - нитрити. Защото нитритите може в стомаха да се преобразуват в канцерогенни вещества. Още по-опасно е, ако нитратите се превърнат в нитрити преди поглъщането им - това става по време на готвене (когато пържим при висока температура) или ако си нарежем салатка, сложим й дресинг и я оставим на стайна температура за 1-2 часа или директно изложена на слънчева светлина . Понякога високите концентрации на нитрати в някои минерални води също могат да бъдат проблем. Бъдете здрави!

Аз обичам когато хората около мен се усмихват, но усмивките са в очите и душите им, а не само на лицата.

От 'Книга за здравето' на Учителя.

Ходих на това чудо. В София има 3 или 4 кабинета. Аз отидох в 29 поликлиника. Цената за един преглед + напътствия там е 25 лв., на другите места е по 40 лв. Казва се 'нелинейна диагностика'. В основата са разработки от руските космически програми. Лекарят в 29 п-ка работи с японска техника. Слагаш си едни слушалки и хващаш в двете ръце два електрода. Както аз разбрах от обясненията, през организма се пускат импулси. Компютърът регистрира вибрациите на тъканите. В програмата е заложено как вибрират здравите тъкани и се прави сравнение. Машинката показва на цветен дисплей съответния орган и какво е състоянието му - има ли или няма увреждания. Хубавото е, че има заложени предложения за лечение, работи с 1500 медикамента и добавки. Например ако имаш инфекция - разпознава 72 (ако не бъркам) микроорганизма и предлага дали да е с антибиотик или нещо друго съответното лечение. Предлага традиционна или нетрадиционна медицина - зависи от случая. Много е интересно и полезно. Поне за мен. Ако някой се интересува за телефон за контакти, може да ми пише на лични.

И аз искам да задам въпрос, но очаквам сериозен отговор, а не размяна на реплики. Отдавна търся отговор и ще се радвам да чуя какво мислите. Възприемам трансплантирането на клапи на сърцето като вид донорство. Биологичните клапи се изработват от тъкани, взети от животни. След време (3-6 месеца) те обрастват с наши клетки и един вид стават част от нас. Никой не може да отговори колко дълбоко е това обрастване и как точно се смесват клетките. При изкуствените клапи също има покриване с клетки, но е по-трудно. Но е факт, че когато клапата е покрита с твои тъкани там по-трудно се загнездват инфекции и има по-малко проблеми. Интересува ме какво става с душите на донора (животно) и реципиента (човек) в този случай - присаждаш животинска тъкан върху човешка? Тъй като Кристиян и други, по-запознати споделят много интересни неща, бих се радвала да чуя мнението им по този въпрос. И още нещо. Какво става с меридиана на перикарда, когато по някаква причина нямаме перикард или в случай на сърдечна трансплантация (сложен чужд орган) - чела съм че този меридиан е един от най-важните за организма, прекъсва ли се? Получава ли се както при разширените вени - там кръвта си намира друг път. Какво става с енергията?

Сега се загледах, че темата е отворена преди малко повече от година и вече има над 400 поста. И аз се включих два-три пъти. Явно здраво се интересуваме от смъртта. Нормално. Нали в момента, в който се родим се знае, че рано или късно тя ще дойде. Това е най-естественото нещо на този свят. А как се отнасяме към нея? Както към самия живот. Нали тя е е неговия край.

Благодаря за хубавата тема Така е, още от малки се опитваме да манипулираме околните. Опитваме. И естествено, понеже така е по-лесно, продължаваме да опитваме и като възрастни да правим нещата по същия начин. При някои се получава. Има и такъв израз 'Роден манипулатор.' Слава богу болшинството хора не са такива. Това не означава, че не се поддаваме на манипулации. Някои в желанието си да получават това, което им се обещава, други, защото са душици и вярват в доброто в хората. И продължават да вярват, дори след поредната манипулация. В началото хората се подлъгват - купуваш си супер опресняващия връзката шампоан, но на третото миене виждаш, че тази връзка пак я няма. И не купуваш повече. Така е и в живота. В повечето случаи си вадим поуката - поне тези които искат. Но е много трудно да не позволяваме да ни манипулират. Трябва да си достигнал една степен на вътрешно равновесие. В някои случаи здраво да те е шамаросал живота (но тогава преставаш да се доверяваш на всичко и всички). Всеки ден виждаме такива велики манипулатори. В началото хората ги слушат и вярват на обещаваното - точно както в хубавата реклама. Но с течение на времето осъзнават, че само ги използват и бавно се отдръпват. Тогава започва ново търсене на жертви и пак, и пак. Но май накрая манипулаторите си остават сами, нещастни, неразбрани и озлобени. На моменти, като ми омръзне да ме правят на балък, ми се иска и аз да мога така. Но съм тип 'наив' и си знам, че като не ми идва отвътре, няма да стане. Затова и не опитвам. Желая на всички много смях и по-малко манипулации през идващите дни

Цвети, Много се радвам за вас. Всичко ще е наред. Това не означава само розови облачета в небето, ще ви е много трудно. Но съм сигурна, след време ще видиш, че това е може би най-правилното решение. Трябва да опиташ, за да разбереш дали ще се справите. Ако отидеш направо при майка ти и нещата не са наред, после цял живот ще се чудиш какво би станало, ако бях постъпила по другия начин? И не се отчайвай. Помощта и добротата на хората винаги идват в най-трудните и неочаквани за теб моменти. Важното е ти да си спокойна, така ще отгледаш едно здраво и щастливо дете.

Станимир Напълно съм съгласна с теб.

Донче, Децата предпочитат да имат 'нормално' семейство - слагам в кавички, защото все още хората, особено по-старото от нас поколение не могат да приемат раздялата или развода и все още робуваме на това. Семейство с мама, татко и Обич. Задължително. Ако последното липсва или семейството се крепи на факта, че по-лесно е да сме заедно, макар и с личен живот, без обич и разбирателство - те го усещат. И страдат. Децата ми са достатъчно големи и имат свои виждания за живота. И ги питам какво мислят за някои много важни решения, особено ако ги касаят. Или поне им обяснявам и отговарям на въпросите, в случай съм взела такова. Ако аз искам да се разделя с баща им, а те са против - няма да ги послушам. Като виждаш, че една връзка не върви няма смисъл да упорстваш. Но намирам за необходимо да им обяснявам своите решения. Дали ще ме разберат или не - времето ще покаже. Може би когато попаднат в подобна ситуация? Отглеждам ги с мисълта, че до една определена възраст аз съм отговорна за тях. Затова и разговаряме по най-важните въпроси. Ако не говорим с най-близките за важното, то с кого да го правим? А колкото до конкретния въпрос на детето - макар и само на 13.5 той смята, че сексът трябва да е съпроводен с някакви чувства. Противното изхабява човека и той не го възприема като нормално. Може би след 3 години ще мисли по друг начин, ще видим.

Трябва да разговаряме спокойно. Когато не разговаряме спокойно, а искаме непременно да се чува нашата дума. Така пропускаме същественото в тезата на другия. Ако някой можеше да даде точен и пълен отговор ти нямаше да задаваш този въпрос, а ние нямаше да изказваме вижданията си. Прав си, че много се говори. Така някои смятат, че изглеждат по-умни. А ако знаеш как някой път ми се иска да кажа всичко в едно изречение и другите да ме разберат, ама не става. Аз съм по-миролюбива и съм за разумният разговор, разбирай споделянето. Понякога при изострения спор , в желанието си да докажем нашата теза, диалогът се изражда и е излишна загуба на енергия. Всъщност не съм попълвала лексикони откакто бях дете , но ми харесваше, особено ако имаше интересни въпроси. Писането/участието в интернет е въпрос на желание. Никой не ме кара насила да съм тук, а и аз не карам никой насила да ме чете.

Както винаги има 'за' и 'против' по въпроса. Разглеждаме го от различни страни. Но вчера си мислех за една негова друга страна. Докато се занимавах нещо синът ми гледа филм, в който двама души (с различни семейства) още от първа среща 'изневериха' на половинките си. Въпросите му бяха 'Може ли така? Има ли хора, които правят това? А къде са чувствата?' Ние разглеждаме нещата на едно по-високо ниво, но за децата ни първото и най-важното ниво е семейството. И за тях, това семейство за да е стабилно, в него не трябва да има изневяра. Как мислите? В такива случай трябва ли и тази тежест - децата да се слага на кантара във взаимоотношенията и решенията на възрастните? От друга страна, ако не вървят нещата, кое е по-добре - да се разделим с този, с който сме или да 'крепим' връзката в тяхно име? Макар че те са много умни и чувствителни, и ще разберат, че нещо не е наред. Кое е най-правилното? За нас, за децата? Дали ако сега се жертваме и останеме с човек, който не обичаме, а искаме да сме с друг, след време когато децата са порастнали няма да съжаляваме?

Трябва да си благодарим взаимно - особено в такава важна тема. Ние сме различни, децата които отглеждаме са различни - колкото повече опит почерпиш, толкова по-добре. Много се радвам, че има с кого да споделям вижданията си и да разбера от тези, които са минали по този път или имат вече опит (както е с Донка и Багира и др. преподаватели), а и от всички останали какво мислят по някои въпроси. Благодаря ви. Хубав деб на всички!

Добър ден, на всички! Да засадите и за мен малко цветенца, че аз ще пропусна този път. Миналата година на терасата си отгледах над 50 корена босилек, с едни огромни листа - направо мутант, или може би желанието ми беше огромно. Само като го погалиш и те дарява с аромат. Чиста ароматерапия. Взимаме си и второ котенце Той е над метър дълъг като се протегне, а тя е пухчето от аватара ми. С нетърпение чакам да видя срещата им. Много усмивки на всички!

Донче, ! Напълно съм съгласна с двата ти поста. И си права - не знам дали от кармична или някаква друга точка ще гледаме на нещата. На практика се получава точно така. А ние сме живата практика.

Wonderful - едно малко отклонение от темата. Пазете си камъчетата. Имаме си цяла купа, даже ако са по-големи съм им написала дата, място. Сега синът ми е на 13.5, но понякога като вземе купата и почваме: а помниш ли...?, а това е от... Приятно е. Заздравява (не е точната дума) връзката с детето. И още нещо бих искала да споделя с тези, които имат по-малки деца. Събирайте си 'драсканиците', рисунките, първите поздравителни картички. В един момент детето само ще си направи 'Албум за мама и мен' и нямате си на идея какво е чувството да го разглеждаш.

Цвета, А защо мислиш че това е урок? За мен да се смириш означава да започнеш сам да работиш по някои, да кажем, не особено добри черти от твоя характер, които са част от теб. Никога не съм възприемала смирението като това, някой да те мачка или тормози и ти да търпиш. С това което ще направиш, ти принуждаваш сама себе си да се промениш така, че да се харесаш на майка ти и обстановката около нея. Но не си ли задаваш въпроса как тази промяна ще се отрази на теб и детето ти? Ще бъдеш ли тази Цвета, която искаш и се стремиш да бъдеш? А малкото слънчице коя майка ще познава и вижда - истинската или тази с маската? Дали след време детето ти ще те разбере? Много е лесно да ти дадем съвет или да ти кажем: направи еди-как си. Всеки сам минава по своя път и е най-добре сама да вземеш решението, за да си убедена че така е най-правилно. Искам да ти кажа, че когато се опитвах да се променя, за да угодя на другите бях нещастна, децата ми също страдаха. Помисли дали няма друго решение на проблема ти.

Много ми харесва тази мисъл. За съжаление не са много хората, които са осъзнали, че природата не е вечна. Така, както тя се грижи за нас, така и ние трябва да се грижим за нея. Wonderful, съгласна съм с теб, че или постъпваш както те научат като малък или трябва да се достигне една възраст на осъзнаване и тогава активно повече или по-малко да се включим в опазването на природата. Опитвам се да науча децата си да не си хвърлят боклуците навсякъде. Особено през терасата. Тоя неприятен софийски маниер (не знам как е по другите градове) за 'бързо разчистване'. Но откакто нямаме ленински съботници (живея в кооперация) по-старите собственици, които се грижат за градинката вече направо си казват на новодошлите, че трябва да си приберат елхата или бутилките от двора. А откакто събрахме и пари за разчистване на задния двор - ами намаля боклука. Нали пак ще плащат. Събирахме хартия с децата - оказа се, че цената е символична, няма пунктове навсякъде, а остарелите акции от време оно да се предават стари вестници и книги в училищата вече не се правят. Като цяло обществото ни не се е осъзнало. Надявам се, че Европата, така както ни е планирала за район за еко продукти, поради уникалната ни природа постепенно ще ни принуди чрез тежки санкции да започнем да я пазим. Но по-хубаво е ако вътрешно сме убедени, че така е правилно.

Здравей, Цвета! Добре дошла! Може би в тази тема не сме споделили много, макар че е за опознаване. Но ако попрочетеш из форумите, ще видиш че пишем и доста лични и съкровени неща - зависи от темата, настроението. Вярно е, че понякога проявяваме малко агресия , но по мое мнение, като цяло, добрият тон и взаимното уважение са налице. Важното е, че сме заедно, че се чувстваме добре и всичко тук ни е от полза. Поне за мен.

Наистина много 'за' или 'против'. Някои са имали близки, които са издържали до края, други пък не са могли. Но болшинството пишещи не са преживели лично това състояние на безпомощност. Тогава малко се сменят нещата. И нека да не минаваме в сферата на карма, прераждане, обременености. Или Бог ти е дал живота и само той може да ти го отнеме. Докато съм тук на земята с това физическо тяло и аз имам право на някакво решение какво да направя с него. Не е ли така? А сега ще се опитам донякъде да отговоря на Донка отново защо съм 'за', но в определени случаи (писах за това по-горе). Знаеш, че така се сложиха нещата при мен, че за кратко време ми направиха пет сърдечни операции - дали имам лоша карма или се чистя, или съм грешна - няма да го коментирам. Съдба. Още при третата операция се е знаело, че ще се наложи четвърта, а след нея пак се е знаело, че ще е необходима нова. Просто съвременната медицина може толкова. (Може би в бъдеще няма да се прилага евтаназия, защото нещата ще са различни. Дано). Това са успели да свършат и аз съм благодарна. Някак си обаче се пропускаше да ми бъде казано, че виждате ли - аз отново ще трябва да мина през всичко. И то скоро. Както каза един лекар 'ти мина през деветте кръга на ада'. Вид милосърдие, което не разбирам. Да не говорим за информираност на пациента. За мен позоваването на хипократовата клетва не е толкова милосърдие или противоречие с целите на лекарската професия, а нежелание на лекарите да поемат отговорност в най-тежките случаи. Разбирам ги - и те са хора. Ако домашният любимец е тежко болен се счита вече за нормално да прекратим мъките му, това е хуманно. Но при хората не е така. Нали не сме животни. Преди четвъртата операция прекарах повече от месец на един стол, с кислородна маска, с една камара тръбички вързани за мен. Няма ставане, няма лягане. Борила съм се в истинския смисъл на думата за всяка глътка въздух. Толкова тежко беше състоянието ми. После отново още един месец в реанимация - пак битка за всеки ден и дъх. Тялото ти почва да се разранява от дългото лежане. Не можеш да мръднеш, защото нямаш сили. Дори глътката вода зависи от някой друг. Трудно е. Много е трудно. Но аз така съм устроена, че не се давам лесно. Инат човек. А тези, които не могат да издържат? Затова разбирам, хората на които когато не им стигат силите да се борят повече искат доброволно да бъдат прекратени мъките им. Защото да си призная честно, ако милосърдието изискваше да прекарам така дните, които са ми определени на този свят, нямаше да издържа всеки ден децата ми да идват и да ме виждат като някакво подобие на мама. Жестоко е последните им спомени да бъдат такива. Малко или много те остават за цял живот. Преценка се дава, по някои законодателства, от екип от 4 независими лекари. Аз не съм в никакъв случай за това ей-така да се прилага евтаназия. Евтаназията няма нищо общо със смъртното наказание. То се прилага за нещо, което си извършил и решението не се взема от теб. А при евтаназията това е доброволно, осъзнато взето решение.

Като започнах да чета темата ми стана много приятно - да видиш че и други мислят като теб. И аз съм готова да си взема дете, стига да мога да си го позволя финансово. Някои смятат, че парите не са най-важното нещо, но не мога да разбера родители на по 8-9 деца, които намират за нормално те да спят на дюшеци по земята и да носят дрехи, които са толкова много носени преди, че не се вижда каква е била дрехата, да ядат само пържени картофи или мекици, защото за това стигали парите. Лесно е да създадеш дете, трудно е да го отгледаш. А най-трудно е да го направиш правилно. А иначе държавата както винаги я няма в тази ситуация. Нито да ускори процедурата, нито да подпомага финансово хората, които биха взели дете. Затварят тези малки душици в мръсни и стари сгради, разположени някъде далече, далече от света. Ако може никой да не чуе за тях - най-добре. Особено за децата с малформации. За съжаление това е наследство от предишните години, но днес власт имащите доказват, че са достойни наследници и не правят нищо за да променят ситуацията. А може би ако се дава възможност на хората да осиновяват или приемат такива деца, няма да имаме една потенциална група от проститутки и престъпници. Защото като станат на 18 и ги 'изритат' в обществото, което не познават за тях няма голям избор. Абсолютно съм съгласна с теб. За съжаление xameleona си права. И за двете неща. Обществото ни не е готово да приеме хората с недъзи като нормални негови членове. Много често зад външния вид или физическия недъг се крият умни хора с добри сърца, готови да дадат и получат любов. Но ние не желаем да го видим. Защото така е по-лесно. Мона зададе много хубав въпрос защо главно чужденци осиновяват деца с недъзи - ами защото на друго ниво е начинът им на мислене като общество, да не говорим за финансова стабилност. В САЩ, където процентът на деца със синдром на Даун е много висок, се счита за нормално да видиш и да имаш такова дете. Има специални държавни програми, подпомагащи родителите, и то не само за това заболяване. А при нас питат к'во е тва? А ако имаш дете с недъг те гледат сякаш си ненормален или най-малкото толкова мръсен, че не бива да те доближават.