Ася_И

Аз също ще дойда в 18.00 в неделя пред Ал. Невски.

Аз също съм на линия за 2-3 юни. Ако е през деня искате ли да минем през Ботаническата градина? След красотата в снимките на Валентин от Монреал още малко красота добре ще ни дойде. Пък после може и на по бира, както предлага Орлин.

Напълно съм съгласна с това и с последния ти пост, че когато искаме прошка трябва да го правим по вътрешна убеденост, а не защото има такъв обичай. За мен обида има и когато някой индиректно обижда друг. Не е необходимо да бъде винаги очи в очи или да употребяваме тежки думи. Ако аз седна да коментирам някого, без той да присъства в момента, подчертвайки че е един вид некадърник, това пак е обида. Но си прав като казваш, че при обидата нарушаваме личното пространство на другия. Дали човекът ще научи за моята постъпка или не - това вече не се знае. Но аз все пак съм го обидила. Не мислиш ли така?

простъпка - провинение, нарушение, грешка, вина, престъпление, грях, прегрешение|опущение|закононарушение, злосторничество, злодеяние|престъпване Съгласна съм с Диди и Илиана, че всичко е индивидуално и е хубаво да научим децата си да поемат отговорност за това което правят. И че личният пример е много важен. Но не можеш да очакваш едно дете да носи 100% отговорност за всичко, иначе не би било дете. Нали затова ние възрастните отговаряме за тях. Значи първо ние не сме се справили с нашата отговорност, как да търсим тяхната? А иначе да се наказва за простъпка - самата дума има толкова значения, че винаги може да се намери за какво да накажеш, ако си решил да го направиш. Децата гледат едно от друго и тъй като лошият пример обикновено е заразителен, често искат да подражават на лошия, нали така и на тях ще се обърне внимание. Но тогава пак опираме до това, че ние като родители не сме си свършили работата. После идва ред на обществото. Моите деца ми помагат изключително много и за да няма недоразумения от рода на 'какво е трябвало да се направи / как е направено' винаги обяснявам и питам: ясно ли ти е? Ако не е ясно, тогава почваме отначало. Ако сме се уговорили за нещо и видя, че не е свършено, тогава първо питам: защо? Едва след като се убедя, че е нарочно и разговорът, че не е редно това не дава ефект решавам да накажа. То моите наказания са едни - да не гледа ТВ или да не е на компа, да не излиза днес. Като цяло не ми се налага да наказвам. Това с 'марш в ъгъла да се срамуваш' не ми е по сърце. Макар че има хора, които са способни да държат децата си с часове прави, голям възпитателен ефект, няма що. Стигнала съм до извода, че децата, когато са убедени в любовта на родителите си и са добре възпитани (не насила принудени да спазват определени норми на поведение), когато те самите те обичат, няма нужда от наказания. А че криввания от правия път ще има - тук спор няма.

Галка, Мисля, че отговорът е в самия ти въпрос. Вярно е, че децата са най-важното. Никой не създава дете с идеята да го наранява след време. Но ако детето не иска да види единия родител или самия родител е с много агресивно поведение, защо трябва да бъдеш приятел с един човек, който тормози детето ти? Затова зависи от конкретната ситуация. Тъй като напоследък вече е често срещано явление да си дете на разведени родители, мога да ти дам примери с децата около нас. На едното родителите продължават да се срещат като приятели и заедно си разделят всички разходи. Децата понякога, когато майката е на смени, спят при баща си с дни. Но едно от момчетата с които дружи синът ми не е виждал баща си от десет години - човекът просто не желае и толкова. С такъв не си дори враг, той е някакъв непознат. При нас ситуацията е близка като при Дончето - последните години бившият гледаше на децата като на безплатна работна ръка, тормозеше ги. Сега и двамата не искат да го виждат и чуват. Не сме приятели, не сме и врагове. Решихме, че щом е щастлив в този си вид, нека да продължава така. Но без нас. Той е един минал етап от живота ни. Ако след време болката в децата премине и имат желания да виждат баща си ще е добре, но засега е така.

Много са постовете по темата и ако повтарям някой, моля да ме извините. А че мислим еднакво с част от участниците няма съмнение. Липсата на желание понякога се появява при самотните (предпочитам думата единствен) родители поради криво разбиране на чувствата, които ще породи в децата ни една наша евентуална връзка с друг мъж/жена или по-скоро баща/майка . Налагаме си ограничение, което не е необходимо. Макар че децата понякога, в желанието си да се запази състоянието на семейство с втори родител, реагират малко агресивно. С моите момчета се шегуваме, че сега, след такъв основен ремонт съм готова за подвизи. Шегичка, бе мамо! . Даже ме канят да излизам и да се срещам с приятели. Правят проверка каква съм мацка , как изглеждам, одобряват. Но сериозната им реакция е, че ако с един човек не ти е провървяло в живота, това не означава, че нямаш право на втори опит. Осъзнали са, че идва един момент в който те ще имат свой собствен живот (включително сексуален) и не е редно да очакват от родителя да стои сам, защото и той е човек . А иначе сексът е красота! В нормални условия представлява изключителна проява на Любов и обвързаност. Бог сигурно е мислил така, защото е позволил в резултат на това да се появят деца. Сексът си е чудо във всяко отношение. И чудесата не бива да се снижават до дребни удоволстия. Когато правим секс трябва да изпитваме нещо към другия. Унизително е да го купуваш.

Анелия - , чудесно е решението ти. И аз преди се посдърпвах с родителите ми, по същите поводи като при теб - какво да правя, как да го правя. Фактът, че имам две деца и семейство не им пречеше, и сега не им пречи, да ми дават акъл. На моменти съветите им ми идват в повече, но съм осъзнала, че родителите са си родители. Те винаги искат най-доброто са децата си, макар и според техните разбирания. Но ако се скараме с тях и не си говорим, идва момента когато като ги загубим няма как да ги върнем обратно. Моите родители са живи, но гледам да не реагирам много. Така моите деца се учат пък на толерантност към - нали и аз като майка все дудна: това, онова... Малко се отклоних от темата. Бина, напълно съм съгласна с теб, че парата трябва да се изпуска. Понякога обиждаме несъзнателно, понякога обидения се чувства обиден защото е бил малко по-чувствителен в момента. На нещо на което аз бих се обидила много, някой друг въобще няма да реагира. Комбинациите са много и в зависимост от тях всеки реагира различно. Не мога да се похваля, че всеки път успявам да трансформирам отрицателните емоции в положителни. Преди ходех редовно в планината и това много ми помагаше. Сега съм си насадила босилек на балкона и ходя да го мириша или започвам да правя нещо, което ще ме разсее. Но съм убедена, че обратната по сила реакция на една обида е само загуба на енергия. Има хора, които са си такива - обиждащи всичко и всички и се съмнявам, че ако им се реагира, това ще ги промени. Те просто не желаят да се променят.

Цвета, Всъщност обидата не причинява толкова вреди, колкото начина по който хората реагират на нея. Отношението е най-важното на този свят. Аз самата гледам да не реагирам. Поне се старая, макар че не винаги успявам. Моята реакция, било тя гневна или спокойна, трудно ще промени обиждащия.

Жените също са смели, достойни и пазителки. На нас се е паднала другата задача - да пазим и продължим живота. Нещо което не трябва да отвоюваме с меч в ръка, а да съхраним с доброта и мекота. Пак отиваме до психика, но този път - женската. Доста сме по-различни от мъжете, затова и си избираме да сме принцеси, цветя, красота. Интересно децата какви аватари биха си избрали?

Ради, Иво - много харесвам аватарите ви и тяхното послание. Мечът, освен това което пише Ради е символ и на чест. Огромна чест да браниш една идея, да си страж и пазител. Асоциациите ми са с рицарските и японските мечове - не всеки е можел да кове меч, не от всичко е ставало меч. И най-важното - не всеки е можел да носи меч. Затова трябват качества. Не напразно рицарските мечове са станали всепомитащи със своята голяма тежест. Като прибавим и огромната физическа мощ на този който го е носил, те са били неотразими. И май няма легенди, приказки, а дори и фентъзи, без да присъства воинът с меч. Сигурно има защо.

Да, интересното е, че лекотата и светлината при такива състояния не могат да се сравнят с нищо земно. Мракът, когато се връщаш е всепоглъщаш - все едно си в гъсто черно масло и някак трябва да изплуваш. Много е разтърсващо да се гледаш отстрани, да кажеш на лекарите че са направили или казали това и това и то когато според тях ти не си в съзнание. Някой се поусмихват, но има и такива, които са го преживявали с пациентите си и го възприемат като нещо нормално. И все пак се чувстваш много странно. В началото ръцете и краката не те слушат, сякаш тялото е нещо самостоятелно, което отново трябва да опознаваш и да учиш на най-прости неща. Мислила съм за това, че всички завърнали се разказват за светлината в тунела, че пътят натам е толкова лек и приятен и те мами да продължиш. Но има един момент, в който изборът е твой - да продължиш или да се върнеш. Връщат се само тези, които имат да довършват нещо тук. И съм се чудила как тогава някой определя, че отиваш в рая или ада, като тези определящи дори не знаят за какво говорят? Адът и раят са само в нашите умове. Не мисля, че това което следва ще е толкова ужасно, по-скоро ще е нещо ново и прекрасно.

ОК. Съгласна съм, че няма да сме толкова различни с еднакви аватари. Но може да опитаме. Представяте ли си някой новодошъл как ще се опули - абе к'во им става на тия - все еднакви муцунки?!? Всъщност сега се сетих за нещо, което моя позната ми разказа наскоро. Как в Израел назначили на работа племенника й. Нямало служител кадри, нямало изпитна комисия или събеседване. Накарали го да напише на един лист каквото иска - можело да е свързано с работата (предприемачество), но можело и да не бъде. След няколко часа му казали, че е назначен. Просто дали написаното на графолог, който направил анализ на пишещия. И въз основа на това е било взето решението. На мен ми се струва, че такова тълкуване по-точно ще даде представа какви сме в действителност. Сигурно ще има и едно: Но човек може да си преправя почерка... Вярно е. Но все пак как мислите?

Аз предлагам да си сложим еднакви аватари - поне докато не изчезне отрицателната енергия, която се понатрупа. (Сигурно идва от времето). И след два-три дена пак да си се усмихнеме, някой може и да се нацупят, кой както иска. А на всички сладурковци от портала желая, както Ина и Милена да мечтаят заедно с косатките!

Съгласна съм с написаното от Станимир и Аделаида. Добромир също дава интересна насока на разговора. Може спокойно да реагираме на агресивното поведение на някого. Може и равнодушно да го отминем. Зависи от самите нас. Не знам дали ако се намесим, ще попречим на агресора да придобие собствен опит и дали ще се осъзнае. Но мислите и чувствата ни определят всичко – като започнеш от приятелите, положението ни в живота и стигнеш до здравето ни. Те определят нашето поведение. Не е редно да допускаме отрицателни помисли, защото за мен това е вътрешната ни реакция към агресивното поведение, когато е насочено към нас. Мисля, че спокойствието ще ни свърши чудесна работа в една такава ситуация – изграждаш си една мисловна преграда срещу агресията. Ако другия иска да прескача – да се опитва колкото си иска. Може в един момент да се умори и да си зададе въпроса: а защо този път не се получава? Ако си извади и поука – това вече е най-хубавото. Но не бива да оставаме равнодушни. Така сякаш нещо от нас си отива. Без да разберем.

Всъщност точно в този случай аватара се оказа подвеждащ. Котето - бебе, което е на аватара ми, беше на по-малко от два месеца когато го снимах за да изпратя снимка. Нормално е да се е чувствало уплашено. Със сигурност не е било болно. Просто с камерата на телефона - толкова като качество. Но наистина буди съчувствие. Но понеже си е моето котаче, а нямам нова по-хубава снимка не го сменям. Споменавала съм в портала, че ме е страх - особено преди петата операция. Нормално е да те е страх. А колкото до надеждата - може от писаното в портала да не звуча като вечния оптимист, но аз съм такава. Просто не умея да пиша добре. За мен винаги има надежда, че утрешния ден ще е по-добър от днешния. Малкото хора, която знаят житейската ми история се чудят как съм издържала. Не се хваля - просто това е животът. Виж за портокаленото и жълтото си права - обичам ги тези цветове. Ако има и малко тъмносиньо - това е префектната комбинация. Но благодаря за помощта. Ще се постарая занапред да звуча не толкова уплашено и малко повече позитивно .

Цвета, благодаря за темата. Наистина това което което търсим, ценим и харесваме в приятелите си е показател за това, какви бихме искали да бъдем. И дали сме го постигнали, щом имаме приятели. Донче, благодаря ти за хубавите думи. Мислила съм за това, как от една малка идея, каквато бе прочитането на една книга се зароди нещо прекрасно, каквото е нашето приятелство. И нямам достатъчно думи да изразя това, което чувствам в момента. Освен да ти кажа, че много те обичам и те имам за своя сестра. За мен приятелството е дар от Бога. За което трябва да сме благодарни. Често чувам хора да казват, че имат стойностни или качествени приятели. Но аз и по друг начин бих описала своите приятели - те са искрени и всеотдайни. Попаднах в портала в най-трудния за живота ми момент и няма да е високопарно, ако кажа че тук намерих много приятели. Благодаря на хората, създали портала, благодаря и на вас приятели за това, че ви има. Прегръщам ви с цялото си сърце и душа.

И на мен ми е интересно как се възприемаме един друг. Понякога писаното в портала + аватара и подписа наистина ни създават представа за другия, която при среща на живо може да се потвърди, но може и малко да се разминем с очакваното. Някои пишат с повечко думи, по-често, други са крайно лаконични. Любопитно ми е как другите участници ме виждат по това, което пиша и споделям. Ако някой драсне един - два реда ще съм благодарна.

Същата ситуация е и с лекарите - има бизнесмени, има и лекари - хора, които наистина са загрижени за здравето на своите пациенти. Редно е за това, че той по 24-часа е на разположение на болните да можеш да му се отблагодариш по някакъв начин за положения труд и най-вече грижи и любов, с които те обгражда. И благодарността не е необходимо да се изразява само с пари. Понякога поздрава, послучай празник или рожден ден, за тях има много по-голяма стойност, отколкото парите. Защото така, както той е проявил своето уважение към теб като пациент и човек, и ти по същия начин си проявил чисто човешки своето уважение и благодарност.

В София времето малко се намуси и заваля . Желая на всички слънцето да изгрее в душите ви и да ви донесе светлина и радост!

Сега, като се обърна назад виждам, че именно вярата ми в доброто ми е помагала. Не съм достигнала нивото на осъзнатост за което говори Станимир. Но като се обърна назад виждам, че може би без нея нямаше да оживея. Трябва да се научим да заглушаваме малките дяволчета, които непрекъснато ни нашепват 'направи като другите'. А това е много трудно. Moonlight, наистина има един етап, в който си по-уязвим към разочарованията. Но и през това се преминава. Достатъчно е да се научиш да мислиш с любов за другите и да ги възприемаш такива, каквито са.

Здравейте! И аз бих искала да ви поздравя с една песен на Aerosmith - Dream on Everytime that I look in the mirror All these lines on my face gettin clearer The past is gone It went by like dust to dawn Isnt that the way Everybodys got their dues in life to pay I know what nobody knows Where it comes and where it goes I know its everybodys sin You got to lose to know how to win Half my life is in books written pages Live and learn from fools and from sages You know its true All the things come back to you Sing with me, sing for the years Sing for the laughter, sing for the tears Sing with me, if its just for today Maybe tomorrow the good lord will take you away (x2) Dream on, dream on Dream yourself a dream come true Dream on, dream on Dream until your dream come true Dream on, dream on, dream on... Sing with me, sing for the years Sing for the laughter and sing for the tears Sing with me, if its just for today Maybe tomorrow the good lord will take you away

Здравей, Маргарита! Освен с прекрасно име на едно вечно усмихнато цвете, Господ наистина те е дарил с най-хубавото нещо - дете. Да ви е жив и здрав синът и само радост да ви носи!

Валентине, Още веднъж много благодаря. Молбата ми за снимките бе предизвикана невъзможността да посетя този град поради здравословните ми проблеми. Благодаря, че сподели тази разходка из града с нас!

Това с лимоните е лесно и с бърз ефект - нали все пак е охлаждащ плод. Wonderful, не те ли е страх, че ще се промени pH на кръвта? Запозната ли си с тази страна на нещата? Питам, защото в литературата срещам противоречиви мнения. Според едните именно киселата среда убива микроорганизмите. Според други като се промени pH на кръвта това влияе неблагоприятно върху организма.

А не ви ли се струва, че колкото повече ревностно пазим личното си пространство, толкова повече ставаме подвластни на 'егрегора на личното пространство'? Макар че аз съм от хората, които се разтоварват най-добре сред природата и на тишина. Може би има и такъв егрегор?