-
Общо Съдържание
2091 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Ася_И
-
http://neldacasten.tripod.com/Videos/Video3EN.htm
-
Благодаря! Прегръщам ви с цялото си сърце и душа!
-
Високата температура - враг или приятел?
Ася_И replied to Орлин Баев's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Съгласна съм с теб, че аналгинът не е най-доброто лекарство. Но като направя равносметка, за всичките години ми се е налагало 5 - 6 пъти да давам на двете деца. Струва ми се, че ако веднъж на 4-5 години приемаш доза аналгин няма да се получат сериозни увреждания. Между варианта да дам еднократно аналгин за да облекча състоянието и дете, което цяла нощ да гори и да е в несвяст, да си призная честно избирам аналгина. Разбира се, комбинирам с компреси с вода+оцет. Бъдете здрави! -
Високата температура - враг или приятел?
Ася_И replied to Орлин Баев's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Ваня, Силве! И нашата лична лекарка така ме съветва - при Т над 39.5 малко течен аналгин. Парацетамолът (няма значение под каква форма) не го препоръчва в този случай. А иначе при Т до 38 градуса лекарства не пием, организмът сам се бори. Малко глад и гореща вода с лимон и мед + тишина и спокойствие. Когато децата са болни не им давам да гледат ТВ, имам чувството че допълнително им бръмват главите. Един съвет от Учителя: -
Благодаря на всички за отговорите и съветите. Така и така съм отворила тема за меда, та бихме могли да обменим инфо кой как го използва или обича да го хапва. Малко общо инфо за меда: И два съвета от 'Книга за здравето' на Учителя: Затова когато ям само мед, слагам една лъжица в устата и го смуча. арежда с енергия. Ако сме болни и имаме хрема правя запарка в 50 мл вода от една кафяна лъжичка лайка, щипка сода, щипка сол и 1/2 кафяна лъжичка мед. Много помага. Особено при малките деца - по-добро е от лекарствата за хрема. А и много обичам оцедено охладено кисело мляко, полято отгоре с мед. През лятото е супер десерт! А в много от случаите си е цяло хапване, особено за броящите точки.
-
Силве, напълно съм съгласна с теб. И за това, че се приемаме за много знаещи. Виж, тука се разминаваме малко. Децата се раждат чисти и непокварени, смятат че всички хора са добри. Това да си добър е естествено за тях до определена възраст. Затова са и така доверчиви, готови да помогнат. По-добре е да знаят за опасностите извън дома, а не по един или друг начин си научат или получат урока. За това, че има хора, които причиняват болка. (Не искам да коментирам домашното насилие, приемаме общия случай). Защото травмите, причинени в тази възраст от някои видове насилие остават за цял живот и в много от случаите водят до необратими поражения. Не съм специалист да преценя дали точно този е начинът (говоря за посещението в затвора) да се приобщат затворниците, да не бъдат асоциални (какви модерни думички измислиха вече). Аз като родител не одобрявам това, все пак нося отговорност до колко беше - 16, 18 година на детето? Вече им издават лична карта на 14 години, но все още, по някакви причини, интересно какви?, до 18 години ние родителите носим отговорност за тяхното физическо, психическо и всякакво друго състояние. Учителят, лекарят, обществото, никъде не се споменават. Сложих многоточение на думата ти подценяват. Наистина ги подценяваме за много неща. В интерес на истината децата сами се информират, че има 'лоши хора' и какво трябва да правят в такива случаи. Когато на десетгодишния ми син се опитах да му спомена, той махна с ръка и каза 'споко, мамо, знам.'
-
Точно за това иде реч, Силве, Уплашеният човек (голям или малък) по-лесно се контролира, манупулира,...... Бих префразира репликата 'малки деца, малки проблеми...' в малки деца - малко страхове, големи деца - много страхове.
-
Бина, Децата казваха 'глупости' и се смееха, така разбираха това, което им четях. Не съм имала предвид, че тези страхове са глупости. Моят детски страх от тъмното вече го няма, но аз и до ден днешен си спомням това състояние на безпомощност. Въобще не смятам, че който и да е от детските страхове трябва да се подценява или пренебрегва. Напротив. Съгласна съм с теб. Страховете при децата, ако навреме не им се обръща внимание, прерастват в страхове на възрастните, макар и с друга проява. Само че вече са нарастнали в аритметична или геометрична прогресия. Затова мисля, че именно заради моментното ни удобство не трябва да насаждаме какъвто и да е било страх, било в децата или възрастните. Дано този път съм се изразила по-ясно.
-
Дина, Нормално е най-големите страхове на децата да са свързани с това. Не само тази закана, но и страхът да загубят родител е много силен. Преди да се оперирам децата до последно ме питаха: 'Мамо, нали ще се бориш за нас? Обещай ни, че няма да ни напуснеш.' Под напускане разбираха да умра. Децата са спокойни и сигурни, когато знаят че родителите са вкъщи и винаги са до тях. А за страховете от баба Яга, торбаланковци - с тези книжки израстнахме, много от нас това са чели на децата си. Моите деца не харесваха такива приказки, смееха се на 'глупостите'. За сметка на това омачкахме една детска енциклопедия от разлистване. Никога не съм им налагала какво трябва да слушат. Много баби нарочно плашат внучетата - просто така е по-лесно. Не върви една баба на 60 г. да тича и скача с малчуганите, когато на нея й се спи и почива, и тя по този начин решава проблема. Така детето ще е по-кротко. Но това е проблем с приемствеността в поколенията. По-младите мислят, че старите са им длъжни, а възрастните очакват най-накрая да си починат малко и да намерят време за себе си. Не да започват всичко отначало. Виж ако има повече детски градини и педагози като Таня, Донка, нещата щяха да бъдат други. И може би децата щяха да растат по-спокойни и уверени в себе си. А и ние родителите щяхме да се чувстваме по друг начин.
-
Бина, Разбирам те прекрасно. Нашите бандити (понеже са 2 броя) всяка сутрин, задължително в 5.30 'преподреждат' хола и му придават много авангарден вид, докато палуват. Пъзла скача маса-диван-фотьойл-мебели, а Бебо я следва. След тази гонитба, при неговите над 7 кг нищо не остава на мястото си . Да не говорим за висулките по вратовете или кожените гривни на децата, които обикновено намирам в склада, сиреч под моето легло. Обаче са толкова мъркащи, любвеобилни и забавни, че сърце не ми дава да ги наказвам. Засега само говоря. Обикновено има полза, поне за 2-3 дена. Живеем на 4 етаж и са много интересни като застанат на парапета на терасата и почнат да гледат надолу, какво става при съседите или на коя кола гърми ауспуха. На мен съотвено косата ми щръква нагоре от притеснение, а те са толкова спокойни. Сега се чудя как да огранича тази опознавателна дейност, щото нищо чудно скоро някой от съседите да остане без вечеря. Абе детска му (котешка) работа!
-
Здравей, TaniaV! Добре дошла! Напълно съм съгласна с всичко, което си написала. Бих добавила само след 12 години: до 18, 33, 45, 60... Защото позитивното мислене е важно във всеки един момент от живота ни. И наистина действа.
-
Здравей, Вера! Да ти е живо и здраво детенцето! Въобще не се притеснявай! Всичко ще се оправи. Само ти трябва да си спокойна, защото бебчетата усещат кога си притеснена. Иви ти да е дала много полезни съвети и инфо. Когато родих ми казаха, че нямам кърма и въобще няма да имам, та да си търсим Хумана (тогава това имаше само). Но една приятелка, занимаваща се с китайска медицина ми изпрати от пелиновите пури и много точно описание на точките за нагряване. След 12 часа имах кърма и даже имаше опастност да направя мастит, така течеше. Помисли и за тази възможност. Успех!
-
Орли, присъединявам се към поста ти. Останахме докрая, независимо от дъжда. Заслужаваше си, за малко време толкова много красота и наслада за душата. Искам да поздравя всички с едно изпълнение на Веско Ешкенази - една от любимите ми песни. Вечеряй, Радо
-
Ох, много е трудно, а и няма кой знае какво ценно за споделяне. Съвети много, обаче като опряха нещата до практика видях, че нито дипломите за висше, нито съветите на другите, нито книгите за родители могат да ми помогнат. Всяко дете е различно и съответно към всяко трябва различен подход. Май наистина е по-лесно да поискаш от децата си да те оставят на мира или да прехвърлиш отговорността за тях върху училището, обществото, улицата – всичко което можем да се сетим, но не и родителя. Аз съм на принципа, че щом съм искала да имам деца нося някаква отговорност за тях. Поне до определена възраст. Всеки, достигнал едно определено физическо съзряване може да създаде дете, но не всеки може да бъде или иска да е родител. По 6-балната система засега получавам оценка 6, а децата казват, че съм ‘супер майка’, което определено ми действа успокояващо как се справям, дано не е само комплемонии. А иначе всичко започна преди около 5 години, когато размахвах за пореден път пръст и поучавах децата и те ми казаха: ‘Бабо Катьо!’. Майка ми се казва Катя и между нас със сестра ми това е нещо като нарицателно име. Ако някой прекалява и се държи лошо с другия, така казваме. Баба им всеки път като ги види им държи конско какви са внуците на другите хора, как ги давали по ТВ, такива глупости. Аз самата не одобрявам начина, по който съм била възпитавана. Така че този студен душ ме накара да се замисля и да направя някои промени в отношенията с децата. За пореден път се убедих, че възпитанието на децата е двустранен процес - и двете страни участват. И че децата са много умни, само трябва да се научим да ги чуваме. Защото ако пропуснем момента с чуването - тогава идват проблемите. Не мога да се похваля с някакви супер резултати или да кажа че всичко стана за една нощ, но от 2-3 години не са ми викали така. Споделят всичко, като с приятел. Което е много важно за мен. Работливи са, възпитани са, състрадателни, стабилни, може да разчита човек на тях. Основните качества, които ценя в хората. Осъзнали са, че мама не е някакъв титан, който крепи на плещите си целия свят. И че и аз мога да имам лоши дни, да имам нужда от помощ, че имам въобще някакви нужди. Дори на моменти да не знам какво да правя. Защото много от съвременните деца са малко (много) консуматори и не се съобразяват с нищо друго освен със себе си. Малко с равноправието още имаме проблеми, защото моите юнаци си мислят, че равните права значи да ми се качат на главата отгоре, та се налага непрекъснато да спорим или дискутираме, както те казват. Но и там ми е много трудно, винаги са в съюз срещу мен, а и говорят двамата едновременно та съвсем не мога да ги надприказвам. Но това е като шега. С наддумване тия неща не стават. Или с размахване на юмрук. Стават с много любов. Дори когато бъркат или ме нараняват, без да искат. Децата ми са спокойни и уверени, че ги обичам такива каквито са. По това се различавам от родителите си. Не искам съвършени деца. Даже не знам какво бих правила с такива деца. Сигурно животът ще е много скучен. Мисля, че основите сме ги поставили, а как те ще градят нагоре – повече зависи от тях.
-
Може би се има предвид, че малките деца са открити и възприемчиви към божественото. Могат да се слеят с всичко. Носят мъдрост. След това вече идват промените. Промени, предизвикани от нашите мисли, чувства, духовно развитие. Този цитат е и моят отговор към темата Една мъдрост
-
Явно организма си иска своето и периодически надава вой какво му се яде и от какво има нужда. Та след като два месеца ми се хапваше само таратор и плод, сега оно си сака боб, и леща, и прясна царевица сварена и..... Жалко, че го няма Добромир веднага да ми помогне, та се налага да търся в гугъла на какво имам недостиг.
-
Силве, Благодаря за пожеланието! В днешния брой на в-к Стандарт прочетох следното: Източник
-
Мимито, Бенита, Станимир - Когато любовта ни към другите е неразбрана и несподелена, не трябва да изпитваме болка. По-добре е да продължаваме да даряваме любов, макар и малки прашинки. Наистна са неведоми пътищата Господни, защото когато в труден момент самите ние имаме нужда някой да ни обича, просто ей-така заради красотатата на това чувство, всички тези прашинки се връщат стократно увеличени. И то не защото си дал за да получиш, а защото си дарил.
-
Малко изместихме темата. Инка, мисля, че Господ ни дава толкова, колкото можем да понесем. Затова се казва, че всеки носи кръста си. А към дискусията за свободата бих добавила, че когато те притиснат до стената трябва да се бориш. Това е единствения начин да постигнеш Свобода, но вече с главна буква. Защото ще осъзнаеш собствената си сила и можеш да тръгнеш към светлината - както цветенцата. Иначе винаги ще останеш притискат, подтискан и всички останали подобни състояния.
-
Аз отивам да се крия под одеялото и да от страх. Лека от мен и по-спокойни сънища
-
Дина, Благодаря Наистна докосва душата.
-
Като дете изпитвах страх от тъмнината и чисто по детски си мислех, че като се завия през глава, чудовищата няма да дойдат. Получаваше се. Но в живота на възрастните не става така. Там научаваш, че има понятия като ‘страх’, а страхът от себе си е най-голямата бариера която трябва да прескочиш. Но нали затова са препятствията в живота? Да ни помогнат да опознаем на първо място себе си, а после другите. Преди известно време мислех да се откажа от участието си в портала. Първата причина бе, че се самоопределих като много незнаеща сред много знаещи хора. Това не е иронична вметка. Така мисля. А за мен участието в портала е вид преодоляване на страховете ми – че съм неграмотна, прекалено търсеща и настоятелна, много уверена в себе си, неразбрана, излишна на моменти. Втората причина се състоеше в това, че порталът се промени. Сред участниците има хора, интересуващи се от Блаватская, Анастасия, Розенкройцерство. Не се определям като последователка на учението на Дънов. Просто за мен това е пътят. И сега приемам, че участието на хора, тръгнали по друг път всъщност ми помага – така преодолявам страха си за посоката и знам, че съм тръгнала по правилната пътека. За което благодаря на всички.
-
Много ми хареса едно схващане за живота и смъртта. Макар че има тема за смъртта и отношението ни към нея, предпочитам да го пусна тук. Не си спомням откъде точно съм го сваляла, но лесно може да се разбере, ако е необходимо. Донче, докато човек сам не е готов да погледне живота без очила, нищо не може да му помогне. Може само да го загубим като приятел, ако се опитваме да помагаме, без да желаят помощта ни. Макар че е много болезнено да виждаш, че близък човек греши и да не можеш да помогнеш. Повече светлина в живота на всички
-
Орли, аз прочетох за 11.07.07. 'На 11 юли от 20.30 ч. до 22.00 ч. в София пред Народния театър "Иван Вазов" ще има концерт с цигулково изпълнение със симфоничен оркестър от музиканти Ешкенази. Входът е свободен. Нека заедно преживеем красивата музика.' Източник
-
Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Източник