Ася_И

Понеже темата е за силата на любовта: любовта не знае преграда - както във физическия свят, така и в света на мислите и чувствата. Силата на Божествената любов - тя се проявява само в сърцето и душата.

Metallica - Nothing Else Matters Lyrics

Много си права - трудно е да си не само възпитател, но и учител, родител, треньор, лекар, психолог... Въобще всяка една професия или отговорност, която имаме в живота, защото нищо не идва наготово. И няма книжка за практиката т.е. живота. За всичко човек трябва много и упорито да се труди, непрекъснато, и да го прави с желание, или с много любов, както често се оказва накрая. А ти не се притеснявай, че нещо не си се справила. Отношенията с децата са много верен показател как се справяме като родители. Но първо трябва да има някаква изградена връзка родител - дете. Иначе не правим нищо, нямаме нищо. А дали са златни правилата - струва ми се, че Багира го е казала точно. Така, както златото през годините не потъмнява, само от време на време се нуждае от малко грижи, така и някои правила в живота не се променят. Понякога променяме думите, с които ги изразяваме, но смисълът е същият; и резултатът, ако прилагаме тези житейски мъдрости винаги е налице. Малко мога да добавя към споделеното до тук - особено от Ваня, защото при нас нещата се развиват горе-долу по същия начин. Имам двама тинейджъри и доскоро си мислех, че трябва да ги подготвя по-добре за живота. След някоя и друга година ще трябва да се оправят сами, както се вика. Макар че призвания като възпитател, родител, лечител - са за цял живот. Та както се канех да им обясня, че животът не е само едни голи идеи, а чист материализъм, осъзнах, че те не искат да си губят идеалите. Това е едно много хубаво качество, което ще им помага през целия им живот, поне на мен така ми се струва. Самите деца понякога ми казват, че не съм за това време с моята наивност и вяра в доброто. Но след като аз толкова години не съм се променила, защо трябва да им налагам на тях да се променят? Дали така ще ги подготвя по-добре за съвременния свят? Не е ли грешно на тази възраст да убиеш идеализма в децата? Все едно да им отнемеш светлинката в мрака. И се чудя дали съм права? Дано. И нещо много важно. Музика и ритъм – в живота на децата трябва да има много музика, движение, светлина и красота. Имат нужда от това. Всъщност те са точно това.

Физическата красота е хубаво нещо - първи показател за съвършенство. Но това е външната ни обвивка - тялото. Тя е нещо преходно. Това което остава от тялото е духът - вътрешната / душевната красота и хармония. Едва когато сме пречистили душите си и оползотворили правилно енергиите си, можем да кажем, че сме красиви. Бъдете красиви

Дина, Благодаря на всички за споделеното. Искам да ви попитам дали някой е използвал призма, описана в 'Книга за здравето'? Работя в стая, която почти не се огрява от слънцето, само част от перваза на прозореца. Но точно тая част сякаш вика 'сложи ми една призма, да видиш колко хубаво ще стане'. Нямам необходимите знания и не намерих нещо полезно в нета, затова ще съм благодарна за съвети и инфо.

Клипът ми хареса. Иво не налага мнение, предлага тема за размисъл, пък който както иска да постъпи. И да искаме не можем да се върнем назад и да поправим стореното, винаги има резултат. Необходимо е да гледаме напред и ако искаме да не повтаряме грешките си да започнем да ги поправяме днес, а не утре или когато станат. Поне на мен така ми се струва най-правилно. А за това кое е добро или зло - зависи от гледната точка или по-скоро от нивото на нашето развитие. Животът е една река, понякога много пълноводна река, помитаща всичко по пътя си. И ние не можем да променим изцяло нейната посока, така че да започне да тече обратно. Това което можем да направим е да я отклоняваме по малко - така не само ще се руши, но и ще се напоява, и ще има полза за всички. А иначе реката-живот продължава.

Благодаря, приятели! Радвам се, че животът ме срещна с хора като вас. Всъщност най-големият показател за зрелостта на едно общество е именно отношението му към децата, възрастните и хората с увреждания. Някои страни - като Швеция, са си извадили поука и са стигнали до извода, че за да върви обществото напред, трябва всички да са добре. Много хора смятат, че тези, които по една или друга причина са с някакъв недъг или болни, трябва да бъдат оставени на грижите на лекари/сестри/гледачи. И толкова. Нали на съответните хора за това се плаща. Не е необходимо да се проявява състрадание или милосърдие. Има и такива, които ще те бутнат да паднеш, за да стъпят върху теб. А всъщност това са странностите на живота - че за да има повече изправени хора, трябва да се повдигат и тези, които са паднали. И няма значение дали говорим за душевно или физическо повдигане. Иначе в един момент ще се окаже, че няма да има къде да се стъпва.

Ето нещо ново за температурата: Източник За мен тази информация доказва, че ако се стремим да очистим организма от натрупаното в повече (в случая простагландин), можем и сами да си помогнем - чрез повече течности и малко диета. А синтетичните лекарства да останат за много тежките състояния.

Благодаря на всички, които изразяват съпричастност към хората с увреждания. Първото значение на invalid е болен, болник. А disabled people би трябвало да се преведе като неспособни или негодни хора. Не знам как е по-правилно да бъдем наричани. Ние сме хора. И като всички хора страдаме от нещо - с вътрешни или външни прояви. Защото всеки си има някаква болежка. Ако проблемите са само физически - добре. Нужно е по някакъв начин да се отбележи, че не сме пълноценни за обществото и се нуждаем от помощ в определени моменти. Но съм виждала много прекрасно изглеждащи хора, с идеална физика и такава душевна пустота, че не знам кой е по-болен или негоден. В много ситуации хората с увреждания се справят така добре както и тези, които животът е направил 'съвършени', поне в техните очи. Когато имаш недъг трябва да се научиш на търпение, постоянство, да се съобразяваш с другите, независимо дали си зависим от тях като помощ или са като теб. Умения или качества, които не се придобиват за ден или два. При някои хора правилното изпълнение на едно елементарно на вид движение отнема месеци. Просто общото отношение е такова - абе, за какво са тия само да пречат? Но малко се замислят, че все още не се е родил съвършеният човек, т.е. всеки е с плюсовете и минусите си. Хубаво е, ако в отношенията с хората стъпваме върху положителните черти в тях, ако виждаме какво могат да направят / дадат на себе си и на другите, а не само негативите. При хората с увреждания, както и при нормалните такива, има два типа поведение. Едните са озлобени към всичко и всички, мразят целия свят и най-вече себе си. Вторите са достигнали до някакво вътрешно себеусещане и се опитват да погледнат по-общо на цялото т.е. света и се стремят към едно по-позитивно отношение. Но отношението към другия - било той цял или половин човек, зависи от това което е вътре в нас. Някои го имат, други - не. След това обществото го има или не.

Кристиян, за дишането. И при мен анемията е наследствена. Много интересно се предават понякога заболяванията - майките на синовете си, бащите на дъщерите си. Не намерих отговор защо е така и ако някой сподели знанията си ще съм благодарна. Специално за анемиите, като мой опит. Като Диди съм пила сок от червено цвекло. На мен ми препоръчаха не повече от 100 мл на ден. Помага, но трябва да се има предвид да не е наведнъж. Аз ядах самото цвекло - по няколко резена и по не ми ставаше тежко на стамаха. При много жени хемоглобинът е около 105-110 ед. - според лекарите е необходимо да се приемат медикаменти (напр. Малтофер). Но аз се чувствам добре с такива стойности, а от лекарството не намерих особена полза. Поне не доведе до такива стойности, каквито се очакват при приемането му. Всъщност, поне при мен, проблем се получава когато стойностите на хемоглобина паднат под 75 ед. - тогава настъпват затруднения в дишането, осезаеми. Получава се поради намаленото количество кислород в мозъка и сърцето. Споделям мнението на Кристиян, че с подходящи дихателни упражнения това може да поправи. Мисля, че паневритмията е много подходяща в случая, както и йога. Бъдете здрави

Eros Ramazzotti & Andrea Bocelli - Muzica e

Единственото, което ми идва на ум е: "Уау"

Казано във вашия стил: Кой е вашия бог и за какво точно става въпрос? А иначе, по моему, без цитати. Ако наистина си способен да обичаш: Когато обичаш себе си и друг/други същества, тогава проявяваш доброта, справедливост, повече разум, сближаваш се. Желая го на всички - и цитиращи, и четящи. На всички, които искат и могат да обичат.

Ваня, Благодаря на теб и всичко останали за написаното. Аз (като родител) съм няколко години след вас, но сега, с две поотраснали деца на 16 и 14 виждам, че този е пътят. Да обичаш децата си, без да ги глезиш, да си винаги до тях за помощ / подкрепа и съвет. И въпреки големите изкушения непрекъснато да поучаваш и да споделяш собствения си опит, да ги оставиш да порастнат. Защото не може да очакваме, дори да изискваме на моменти, децата ни да се държат като възрастни, ако не сме ги оставили да порастнат. А това е най-трудната част. Процесът започва още от раждането на детето, колкото и странно да звучи. И някак си изведнъж осъзнаваме, че децата вече не са деца, че имат собствен поглед за живота. Даже имат собствен живот и той не е задължително да съвпада с този, който ние бихме им избрали. А на нас все още ни се иска да са онези малчугани от снимките. Толкова бързо лети времето!

Благодаря на всички за споделеното!

Бих я задържала, защото е изключително коте, но аз вече имам две котета. Имам и две израстващи момчета и физически не мога да сколасам с всички ангажименти.

Приятели, Едно осеммесечно котенце си търси отново дом. Тя е чисто сива, с дълга козинка, много гальовна и любвеобилна. Кака е на моето котаче и много добре се погаждат. За съжаление не мога и нея да задържа. Много е спокойна и непретенциозна. Обича да стои на парапета на терасата и да гледа света. Може да се гледа и в двор, но за съжаение ние нямаме. Ако някой може да помогне, моля нека пише на лични.

Да са живи и здрави децата ни! Специални поздрави за Лъвовете и за моето порастнало вече Лъвче, което днес става на 16 години! Andrea Boccelli - Con Ti Partiro

Така се получи, че точно днес четох 'Любов. Закони и методи на любовта' от книгата 'Учителя за образованието' и искам да добавя още малко мъдрост към тази, която вече сте споделили.

Лили Иванова - 'Ветрове'

И аз съм 'за' свободния избор на децата. Но това предполага да са достигнали възраст, в която да разбират за какво им говорим. До тогава, мисля че е редно ние да определяме менюто им. Никога не съм хранила децата си по стандартните правила. Може би затова са и по-здрави. Сега, когато са големи, обяснявам и давам възможност да преценят сами, ако искат и да опитат, като не вярват. Последните години се нароиха заведения за бързо хранене и децата луднаха по разни дюнери и бургери. И да говориш, че не е качествено това което ядат, и да забраняваш - няма смисъл - ако искат да ядат, ще го направят. Оставих ги и ги предупредих какво точно ги чака. Даже бях изчислила горе-долу и времето. Като дойдоха първите стомашни проблеми не им четох конско, а се опитах да доизясня защо точно така се получава. Май така е по-лесно да го възприемат. Наскоро докато четях една статистика за вредата от чипсове и др. подобни храни, спонтанно възкликнах. Малкият ми син (който спортува) като чу, първо се потресе, след това дойде и чете, чете. После каза 'предпочитам да спортувам'. Гледам, че ги избягва. Но това не е начина - да ги затрупваме с мрачни прогнози какво ги очаква, ако...... Всъщност почти винаги съм съобразявала кухнята с техните искания - има периоди в които може да готвя едно и също всеки ден. Докато си наваксат на необходимото. Балансирано хранене трудно може да им направя - всеки е по задачи, понякога са гладни, а аз не съм готова. Но поне плодове има винаги вкъщи и знаят че е по-добре да хапнат плод вместо крекер. Не че винаги го правят, но се стараем.

Здравей, Ирена! Благодаря за темата. За мен лично е много полезна и навременна. Наследството на Учителя е огромно, а за тези които са в началото този начин на запознаване с него е голямо улеснение. Бих предложила, когато знаем линк към съответната книга или лекция, да го посочваме.

Andrea Bocelli & Dulce Pontes - O mare e tu

Така е Диана, Важното е, като открехнем тази врата да продължим към светлината, защото сам по себе си ритуалът не ни извисява духовно. Много хора се кръщават, а после остават с празни души.

Така е, Вендор, Като тръгнем по пътя, стигаме до някъде. Може да е с малки почивки или отклонения, важното е да стигнем до целта. Дано само не започнем да обикаляме в кръг, че понякога и това се получава.