Ася_И

За мен да се смириш означава така да намериш мястото си в живота, че твоята сянка да не пречи на другите хора да живеят.

Мисля, че това да приемеш съществуването на някаква сила над теб, е въпрос на житейска философия. Тези, които се възприемат като атеисти и смятат, че това са глупости или просто на другите така им е по-лесно, са прави. Всеки с вижданията си за живота. Но някак си не мога да приема, че ние 'движим' нещата, че е само този живот. Всичко което се случва около нас - денят/нощта, годишните времена, развитието на живота - всичко това се диктува от Природата и силите над нея. Схващанията, че бълбукали-бълбукали мехурчетата и след един милион години се появил човека нещо не ги възприемам. Все едно да отида на местното сметище и да си сглобя чисто нова кола. И така както в Природата за всяко нещо си има време, така е и с нашия живот. За себе си съм приела, че има нещо такова, като Божия Воля. А това, което се случва във физическия ни свят е азбуката, чрез която тя се разкрива. Дали ще прочетем посланието и какво ще направим - както си изберем.

Най-хубавото нещо в живота е, когато остарееш и сутрин се събудиш, до тебе да има човек, който да вижда в сбръчканото ти лице това, което си бил. (има се предвид младостта)

В този късен час с Aerosmith - Amazing Amazing - Lyrics

Децата ни са много умни - попитай сина си какво би желал. А ако си по-демократична и детето обича да рисува - може да му оставиш едно небоядисано ъгълче - такива хубави истории се сътворяват с молив там!

Да, това са моите деца. И не, те нямат проблеми със съучениците си или в общуването. Напротив, миролюбиви са и по принцип не търсят кавга. Може би е грешка във възпитанието, че са учени да опитват да се разберат с добро. Но ако противникът не разбере и продължава със закачките, могат да се бият много люто. Не можеш да накараш детето във всеки един момент да подава и другата си буза, просто защото на моменти сработват инстинктите - то осъзнава, че ако сега за пореден път позволи да го смачкат, винаги ще е така. А и не винаги има буфер - било възрастен или някаква ситуация, която да намали напрежението. Но в конкретния случай - при нас - след едно 'такова' обяснение, обикновено на децата не се налага да повтарят, че искат всичко да е по-спокойно, не само за тях, но и за приятелите им. Но им тежи когато нещата стават по този начин. Това, което съм опитала да споделя в предишния пост е, че децата виждат и осъзнават колко се е овълчил света, че хората не искат нещата да стават с добро. Болшинството разбират погрешно това, че им подаваш ръка и гледат да те дръпнат надолу, а не двамата заедно да се качите нагоре. И ако беше чел по-внимателно поста ми, щеше да видиш, че не искам да убивам точно този идеализъм и вяра в доброто. Може и да е моя грешка. Времето ще покаже. А децата много трудно можеш да спреш да не обиждат или да не са агресивни - на половината денят започва със скандали между родителите и продължава с разправии в транспорта, на улицата. Няма как докато стигне до у-ще едно дете да не се е заредило с такава 'положителна' енергия. Не погледнах откъде си, но знаеш ли коя е най-често употребяваната дума в София? Тъпанар. Застани на едно по-оживено място за 10 мин. и брой. Как да се намали агресията сред децата и възрастните? Този, който даде еднозначен отговор ще получи Нобелова награда. Това е един толкова труден процес, че не знам как ще се осъществи, защото изисква отговорност от всички, не само от един човек или група хора. А конкретно от всеки един. Към правилата предлагам две неща: 1. да се съхрани идеализма на децата и 2. да има музика и ритъм в ежедневието им. Стига толкова отговори от родител, темата е за Възпитателя. Но може и ти да дадеш някакво виждане по въпроса

Бяло хоро в Рила

Еси, благодаря за мъпитите! За теб и всички приятели от Портала, с пожелание за повече светлина и радост през седмицата: Andrea Bocelli - Cuando me Enamoro

Много ми харесва определението дадено от един бивш брокер и настоящ монах:

Приятели, благодаря за споделеното по темата Хубаво е да има място като този портал, където всеки път като влезеш, научаваш нещо ново и полезно! Лек ден на всички!

Специален поздрав и пожелание за успех за момчетата от детския отбор по бейзбол, които ни представят на Европейското първенство. Pavarotti & Friends - All You Need Is Love

Бих ти предложила да прочетеш 'Книга за здравето' - Беинса Дуно Там ще намериш полезни неща не само за жлъчката, но и черния дроб. А за лечебното гладуване по д-р Емилова - присъединявам се към мнението на Ваня. Не съм привърженик на продължителното гладуване, ако предварително не си започнала за ден - два и постепенно увеличаване на продължителността. В много от случаите това е стрес за организма и ако нямаш човек с опит до себе си, може и да си навредиш. Прегледай раздела 'Здраве' - ще намериш споделен практически опит за гладуването. Само гладът няма да ти реши проблемите, ако ставаше така, за по 10-20 дена всички щяхме да сме здрави. Необходима е комплексна програма и много воля от твоя страна. Желая ти успех!

Вярно е, че животът е сцена и всеки играе някаква роля. Някои те грабват с изпълнението си, други не. Зависи какво влагаш от себе си когато играеш. Същото е и с нета – днес съм Ася, утре Мария, после Николай (примерно), но нали IP-то ми е същото? Така че за маските – добре, нека всеки си сложи колкото иска и да си ги сменя когато иска, щом така е щастлив и му е уютно. Само не знам, ако все пак решиш да се обърнеш към един такъв много, ама много анонимен човек, без пол дори, как трябва да го направиш? Дали се идентифицира с ‘То’ – трето лице, единствено число? Или ние трябва да му говорим на ‘Вие’ – предвид многото лица, които иска да бъде, а пък То ще ни говори на ‘Ние’ – заради многото неща които смята че е, а и както кралските особи едно време.

Здравей, Ива! Прекрасно име. И добре дошла при нас!

Слънчевите очила със сигурност променят усещането за светлина / тъмнина. Но и без очила можем да сме като коне с капаци на очите, въпрос на желание или удобство, по-скоро.

No Doubt - Don't speak

Преди няколко месеца в друга тема четох добре описани от Кристиян състояния след среща с енергийни вампири, има и много полезни линкове. Май по един или друг повод болшинството сме имали такива доброжелатели. За един дълъг период от време не можех да намеря причина за силното главобо;ие, което имам непрекъснато. Сега, след като месеци наред не съм контактувала с 'причината' е достатъчно да го чуя по телефона и то просто ме 'блъсва', толкова са силни атаките. При мен се е стигало до там да ми тече кръв от носа и ушите. Когато почувствам подобен дискомфорт, ако е някой близък, направо казвам: стига си мрънкала. Ако не е възможно се опитвам да си изградя една мисловна стена - общо взето успявам. Другото, което правя е да си скръстя ръцете пред гърдите на нивото на слънчевия сплит. Помага. А децата, без да са запознати издълбоко с проблема, правят следното - слагат слушалките на MP3 или телефона и си пускат хубава за тях музика. Обяснението е: нека си говори, аз така не го слушам и то минава покрай мен. Понякога и това е решение.

Вальо, благодаря за хубавите пожелания! Аделаида, Добромир, Съгласна съм с вас. Няма нищо случайно на този свят. Та кой мъж / жена не иска предстваителите на противоложния пол да се обръщат след него? Факт е, че ако две жени влезнат в една стая на по-красивата ще се отстъпи място първо. Но е малко грубо да казваш на някого - ти си грозен. Може да има човек, в чийто очи да си красив. Точно негативизма не ми допада. Може би е по-добре да кажем - всички сме красиви, някои повече, други по-малко? Може Добромир да е прав, че това е вид награда за минали животи. Аз пък си мисля, дали това не е изпитание? Как ще постъпиш - едно е да използваш физическата си красота за чисто егоистични цели, друго е ако се възползваш от това което имаш и подпомагаш различни благотворителни кампании. То пак се възползваш от красотата си, но в насока на една обща идея. Някои ще помогнат с красота, други - с организаторски способности, трети с труд, така трябва да бъде. Чист идеализъм, нали? Но практиката понякога го потвърждава.

Богатство е всичко което имаш и което не си купил с пари.

Да си призная честно, не мога да разбера нуждата непрекъснато да ни се слага някакъв етикет. Особено красив / грозен, умен / глупав. Може би защото не съм особено красива и умна, та така ми е по-лесно? Прегледах писаното до тук и не можах да си отговоря на въпроса - и какво толкова става като сме красиви външно? Нама значение дали е природна даденост или си продукт на пластиката. Ще бъда благодарна, ако някой от застъпващите схващането, че каквото е отвън (физика), такова е и отвътре (?) ми обясни следната ситуация: Минаваш край красиво младо същество. Бог давал щедро - перфектен изглед. Но след като отмине това прекрасно видение, усещаш че то мирише на некъпано и то от дълго време. И сега това странно съчетание - прекрасна визия + телесна миризма, какво предполага че има вътре? Душевна красота? Щом Господ му е дал физическа красота, но не му е дал достатъчно ум как да се грижи за това физическо тяло, каква е ползата, че я има тази красота? Ако не сложиш в редичката след физическата красота още някакви плюсове (качества), какво точно имаш? И нещо от практиката. Големият ми син, да ми е жив и здрав, е красиво момче. Ако реши да стане манекен поне в близките години ще има работа. Малкият е хубаво момче, но не е с такива идеални пропорции. Затова пък е по-умен, по-упорит, комбинативн, много добър спортист и благодарение на тези си качества, засега се оправя по-добре от батко си. Но и двамата, въпреки тинейджърската си възраст, са стигнали до извода, че трябва много упорито да се трудиш, за да постигнеш нещо в живота. А философията на големия, който вече се заглежда по момичета е: за какво ми е да хубава като няма за какво да си говорим?

Два линка, показващи различен поглед върху едно и също нещо - Любовта. Интервю с Бог Интервю с Господ

Момичета, благодаря! Чудесни сте! Поздрав за странниците в нас: Ariel - Lyrics

Всъщност причината за днешния ми пост е не толкова търсенето на дом за котето. Ще се намерят хора, които да го искат и обичат. Когато вчера ми го донесоха, беше омърлушено и някак различно от това коте, което съм виждала. Но днес за пръв път държах държах в ръце животно, което плаче. Тя просто плачеше. И най-странна е реакцията на нашите котки. По принцип трябва моята женска да си брани мъжкаря и да гони гостенката. А Пъзи отиде до нея да я утешава. Мушна се зад хладилника, където се крие гостенката и почна да я целува. Да сте видели наскоро някой непознат на улицата да плаче, а друг непознат да го прегръща и утешава? Май трябва от животните да се учим на състрадание.

А каква е целта на това лекарство или добавка? За пръв път я чувам, не че съм спец. Но може би ако се знае състава ще е по-лесно да се даде съвет, а тя да прецени кое е най-близко до състоянието й. Зависимостите към каквото и да е трудно се преодоляват, дано приятелката ти се справи. Успех!

Пак се занимавам с котешки истории - сиреч търся дом на едно котаче. И разсъждавам върху поведението на нашите палавници. Нали освен да ни радват има смисъл и да се научим на нещо от тях? И двете ни котки дойдоха случайно при нас - други хора ги искаха, пък накрая ние ги осиновихме. Но понеже с децата взехме колективно решението да си имаме още две деца вкъщи, си ги гледаме с много любов и желание. И те ни отвръщат със същото. В един от постовете прочетох, че котките били отмъстителни и егоисти. Явно нашите са изключение от правилото. И мисля, че в някои случаи не толкова отмъщават, а просто страдат и се чувстват изоставени. Когато преди време изведнъж 'изчезнах' от вкъщи за две седмици, котаракът престана да яде, омърлуши се. След като се прибрах и се налагаше да излизам по няколко пъти на ден - всеки път стоеше на вратата, сякаш питаше дали ще се върна. Сега, всеки ден двамата ме посрещат на вратата и почват да се галят. Но вече знаят, че дори и да отсъствам, няма да ги изоставя. Преобладаващото мнение е, че си подбираме домашен любимец според характера. А дали отношението ни към животните не говори по-добре какъв е нашият характер? Не е ли критерий за това колко сериозно се отнасяме към живота? Дали когато поемаме ангажимента да се грижим за някаква душичка, защото всички животинки са душички, имаме право да ги изоставяме? Сигурно някой ще си помисли - гледай я тая, има толкова нещастни деца, тя за някакви животни се кахъри. През годините все сме гледали кучета или котки, които някой много е искал, пък после се оказва че вече не иска и е готов да ги изхвърли на улицата. Затова се чудя, дали това не е показател какви сме в действителност? Дали само към децата си може и трябва да проявяваме отговорност? Не може да призоваваш да се живее разумно, в хармония с природата, да си съзнателен, а в същото време да не понасяш животните. Нали те са част от нея? Или да ги подритваш на улицата, не защото не можеш да ги нахраниш, а защото те не са част от твоите цели или стремежи.