Ася_И

Благодаря, valentinus Темата 'Мисъл за дена' я възприемам като място, където може да споделиш мисъл, която си харесал, без да е необходимо да се аргументираш. Виждаш една мисъл, възприемаш я по един начин, след известно време като я препрочетеш я тълкуваш по друг. Иначе на моменти изпадаме в едни безкрайни коментари. Затова занапред ще продължа да пускам това което ми харесва, без да коментирам. Днес наистина си мислех за темата, за която споменах. И за многото пластове. За мен Златото е символ на Слънцето, от там съответно на енергията, чистотата, красотата. В темата за златните правила на възпитателя употребих думата злато като нещо непреходно. Прав си, че може би Учителя има предвид и това злато, което е вътре в нас. И аз днес го възприех като символ на духа. Като споменах за темата за красотата имах предвид точно скритото в нас злато, което оказва влияние върху нашето физическо и психическо състояние, а оттам и на нашето здраве, на нашето излъчване. Много може да се добави за златото в нас. Цяла една тема.

От днешната беседа си избрах цитат, свързан с тема, по която скоро писах - за физическата красота, затова няма да повтарям вижданията си по въпроса.

Вальо, трябва да благодарим първо на хората, които се постараха да сканират книгата, защото без техния труд нямаше да е толкова лесно – четеш, обогатяваш се и тук-таме нещо да поправиш. Има останала някоя и друга грешка, както открих вчера, за което моля да ни извините. За книгата. Донка спомена, че чете нещо интересно и аз като всяка любопитна сврака, казах ‘дай насам’. Мислех, че ще срещна малко поостаряли схващания за образованието, все пак е писана преди доста години, но... Тук дойде голямо НО, защото се оказа, че доста голяма част от образованието ми е преминала именно по такива идеи, каквито е изказвал Учителя. Може би тези, които са на моята възраст (над 40) си спомнят как си имахме градинки в училищния двор, как слагахме семена да покълват, за часовете по труд и техника, в които научавахме нещо. За излетите сред природата няма да коментирам – бяха много, летните лагери - също. А на онези години класовете бяха големи – по 30-40 деца. Спомням си и прекрасните преподаватели които имахме. И Възпитатели, точно както ги нарича Учителя, а не чиновници на длъжност, както е днес в повечето случаи. Моля Донка, Багира и др. възпитатели от портала да ме извинят. Но уви, това е тъжният факт. Независимо, че ученическите ми години преминаха под идеи за социализъм и т.н., не може да се отрече, че в областта на образованието имаше много и полезни идеи. И както установих, след прочитането на книгата, те не са били никак нови. Просто са поотупали тази книга от прахта и са променили част от заглавието. Познатите ми все ми казват, че възпитавам по странен начин децата си – рядко наказвам, давам голяма свобода, доверявам се, но сега (когато са по-големи) очаквам и съответната отговорност от тяхна страна, гледам да ги подкрепям на 100%, дори и на моменти да ми се струва, че може би това не е най-подходящата идея. По-лесно е да махнеш с ръка и авторитетно да отсечеш ‘това няма да стане’ (защото не ми се занимава), отколкото да намериш време и да помогнеш да се реализира тя. Но за разлика от много родители нямам т.н. ‘тийн’ проблеми. Е, дискутираме на моменти по-оживено, но без това не може. Като цяло. Идеите, които намерих в тази книга, са и част от нещата, които инстинктивно прилагаме като родители, особено когато сме решили да се грижим и да възпитаваме децата си. За мен книгата се яви като едно потвърждение, че начинът на възпитание, който съм избрала е правилен.

С пожелание за добро настроение Andrea Bocelli - Ave Maria no Morro и лека нощ!

Пчеличке, Приеми, че цитатите които съм избрала, са моя житейска философия. Ако искаш мога да ги преразкажа със свои думи, но няма да е така кратко и точно. Цитирането, в случая, не го правя защото нямам собствена мисъл, а точно защото съм намерила потвърждение на някои свои виждания за живота. С удоволствие бих цитирала и теб.

Станимир - Първо трябва да прекопаем и оплевим нашите градини (сиреч семейството), а после да даваме ум на другите кога и как какво да правят.

Тъмното петно в съзнанието

И на мен пълната луна ми влияе, заспивам чак към 4 часа сутринта. Но като си знае човек причината е по-лесно. Като цяло се наспивам за около 5 часа. Като се родиха децата се научих да спя 'вълчи сън' на обяд. Спиш дълбоко 15-20 мин. като си нагласяш биологичния часовник сам да се събудиш. Ако се отпусна и поспя един час, после съм като пияна и затова избягвам продължителна обедна дрямка. Постепенно накъсаното спане го пренесох и в нощния сън. Така сутрин като стана съм бодра . Чела съм че да Винчи не е спял продължително време, а на всеки 2 часа се е отпускал по 15 мин. за почивка.

Независимо от различията ни в икономически, социален, духовен план, ние сме част от едно цяло. Как ще го наречем това цяло няма значение, може би Вселена е най-добре. Мисля, че смисълът на десятъка, както е формулирал Ради темата е, че когато връщаме част от това, което е дошло при нас, на това цяло - Вселената, ние го укрепваме и обогатяваме. И следващият път при нас ще дойде повече. Когато не го възприемаме като задължение, а го правим без да се замисляме какво/колко има да плащаме за това или онова, ние го възприемаме така: там откъдето идват тези средства има още и за мен, затова мога да дам на другите. По този начин – да дадем десет части от това което сме придобили, ние осъзнаваме, че имаме достъчно. Не всичко, защото всичкото винаги е недостатъчно, а достатъчно. И мисля, че в някои духовни общности именно по тази причина се призовава към дарение – не защото ‘горе’ всички са меркантилни и хитри, и не защото се нуждаят от моите 10 лева, а защото по този начин аз сама за себе си утвърждавам, че имам достатъчно. Сигурно на някой ще му прозвучи смешно, но така го възприемам.

Донче, Ина - това за размахването на учителски/родителски показалец много ми хареса. Наистина трябва да се осъзнаваме в такива моменти, а не да прекаляваме. Трудно е да кажеш – тази любов, тази истина, тази мъдрост, това знание е мое. Мъдростта ни помага да се справим с противоречията, най-вече вътрешните. Нещата в живота са свързани и само с мъдрост, или само с любов, или само с истина не става. Познаването на едното води до разбирането на другото. Но това е един дълъг процес, един живот не стига. "Човек се учи, докато е жив", то хубаво си е казано. Добре е като стигнем донякъде в житейските уроци да не забравяме това.

'Вътрешни прояви' Лекция от Учителя, държана на 8 октомври 1930 г., София, Изгрев. Точно това, че сме различни и общуваме, въпреки различията си, е едно от хубавите неща в живота.

В този ранен час 'Добро утро' Ray Charles - I can't stop loving you

Лиде, точно попадение с тази снимка! Има предложение за 'плодови' дни, според желанието ни. Аз съм 'за' доматите тези дни - мислех, че е заради ликопена. Но организмът най-добре знае и обикновено търся причината за това да ми се яде само един плод или зеленчук. В една от темите (май за анемията) споменаваш, че си с анемия и според лекарите се дължи на вегетарианството, заради недостига на желязо. Ето нещо полезно на което попаднах: Бъдете здрави!

bee_bg, радвам се, че съм допринесла за доброто ти настроение днес. Всъщност прекаленото опониране на едно и също малко става като клиширано, особено ако няма разумни доводи. Всъщност да се погледне нещо под друг ъгъл предполага да изразиш своето мнение аргументирано, а не само да споменаваш, че има друг ъгъл. Пак зависи какво разбираме/не разбираме под това понятие. Но принципно е така. Казах ти, че може да ме изненадаш приятно и успя Само малко саркастично ми звучи 'добричка Ася', ама нейсе, няма да те жиля.

* „Има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.“ — П. Буаст * Нравствените правила приличат на знаци, които сочат пътя в жизненото поприще и показват подводните камъни. — П. Буаст * Моралът не е списък на постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти. - Дж. Дюи * Който напредва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред. — Аристотел * Материалният свят се крепи върху равновесието, моралният — върху справедливиостта. — В. Юго * Моралът е основата на обществото. — Шатобриан * Моралът на всеки човек има своята обратна страна, която той не показва без нужда, и доколкото е възможно я прикрива с гащите на благоприличието. — Г. Лихтенберг * Моралът се изразява с две думи: любов и правда. — Ш. Секретан * Началата на морала са абсолютни истини. — И. Тен * Основите на нравствеността са неизменни истини, подобно на аксиомите в геометрията. — Виктор Кузен * Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала. — Фридрих Енгелс

bee_bg, Вендор, Хайде, групата на Шаро, остана още един, който да не е писал по въпроса днес. Давайте. За мен има разлика между смелостта свободно да изкажеш мнението си, да го отстоиш И провокирането на околните с цел да сме различни и интересни. А за лошите/добрите - това са си ваши квалификации, вие задавате тези въпроси, вие им дайте отговор. Бих се радвала да науча нещо полезно и от вас - дори и да не съвпада с моето виждане по въпроса за добро/лошо. Може и да ме изненадате приятно. За мен всички хора са добри. Дори и вие.

Орли, Браво и благодаря за написаното от село Петково. Когато човек е на такива места, времето сякаш наистина спира. Красота! Спокойствие! Нямам други думи за планината и въздействието й върху мен.

Смелост е да имаш своите страхове, защото всички ги имаме, но и да гледаш на тях с достойнство, да ги владееш. Смелостта е добродетел, когато се счита не само за готовност да умреш мъжествено, но също и като решителност да живееш благоприлично. Проява на страх е да се боиш да направиш онова, което знаеш, че е правилно, но не го правиш тъй като другите няма да го одобрят. В живота нищо не става без да минем през някои препятствия или капани. И е необходима голяма смелост, за да се вдигнем от провала и да продължим да се борим. Постоянно се налага да взимаме решения. Но за да са мъдри нашите решения, трябва смелост – да кажем ‘да’ или ‘не’. И именно тези решения определят нашата съдба.

Много обичам да ме плашат или не съм разбрала правилно?

Мона, защо винаги се опитваш да разделиш хората (в зависимост от темата) на добри/лоши, красиви/грозни, сега смели/страхливи? И каква точно е мярката ти ? Можем да се опитаме да премерим по твоя начин, но с кой вид аршин? Щото са няколко вида - терзийски, зидарски. Не измислиха ли хората по тая причина една СИ система, та да не възникват недоразумения в меренето и разбирането? Или използваш преносното значение на този израз т.е. Меря със свой аршин, което означава разглеждам и оценявам нещата едностранчиво, субективно?

Струва ми се, че колкото и много шансове да ми даде животът днес, мога да се възползвам пълноценно само от един, който евентуално да остане в Утре или и след това. Не може всичко накуп от настоящето да се прехвърли в бъдещето. Нито в теорията, нито в практиката. В този миг можеш да обичаш или да бъдеш истински само с един човек. Всичко останало е заблуда. Когато човек бърза за някъде с малки крачки стига по-далеч, просто защото не се спъва много и не губи време непрекъснато да се изправя за да отупа мръсотията от себе си. Запознах се с едно семейство, което след 60 години съвместен живот се гледат и държат помежду си така, сякаш са се влюбили вчера. Защо са им други възможности или шансове, ако Господ ги е благословил така?

П. Дънов - Царството божие (беседа)

Макс, Благодаря, приятелю!

Лагорда, Благодаря! Специално за теб и всички приятели от Портала: Eric Clapton - Wonderful Tonight Lyrics

Поздрав за нашите ragazzi, които заеха 5 място на международния детски шампионат по бейзбол - кадети! Queen - We will rock you