Ася_И

Alexander1303, Опитах се да разделя мнението си на две части - за просенето, защото тези които са по кръстовищата, особено помъкналите бебета жени и инвалиди, са в схемата. Дали доброволно или не - това е друг въпрос. И за клошарите. Направило ми е впечатление, че са две групи: едните миришат ужасно и просят бутайки се в тебе, с надеждата че ще им дадеш пари за да се махнат. Те почти винаги или са пияни или са изтрезняващи. Вторите миришат на некъпано, но са трезви, те рядко просят, вървят си по пътя без да пречат. Смятам, че те наистина се чувстват уютно в света, който са си изградили. За нас може да понамирисват, но те самите не се усещат така. Зимата по-рядко ги виждам, но лятото на минералната чешма на Банята може да ги видиш как се перат (в срязани 10 л. бутилки), мъжете как се бръснат, всичко става някак настрана, без да пречат. За тях това е нормално и което е по-интересно, хората които наливат вода проявяват търпимост. Поне не съм била свидетел на противното. Мисля, че са избрали (поне част от тях) този начин на живот, защото в един момент действителността им е дошла в повече. Не всеки може да понесе всичко което му сервира живота така, както другите очакват от нас.

Обезсърчение и насърчение

Имам едно питане: По разните програмки и сайтове излиза, че предишният ми живот е бил около 425 или 1280 година (спорно), със сигурност съм била мъж . До тук - добре. Приемам, че я вярно. Но аз съм била в клинична смърт - знаете, тогава се случват странни неща с нас. Това което видях или почувствах, се отнасяше за втората световна война, аз бях жена и то незряща. Първите ми думи след като са ме извадили от това състояние са били: Някой ден ще ви разправям за... И продължавам да си го спомням съвсем ясно. Т. е. не са някакви откъслечни кадри, а последователност от събития. Това какво е? Спомени от минал живот или нещо друго?

Ина, моля чети внимателно, а не само това, което ти харесва: И аз продължавам да чакам предложение от вас, драги учители. Максим, относно големите заплати на тези, които не подкрепят протестът в този му вид: Пенсията ми за инвалидност+25% от соц.минимум + не знам си още какво + 11 години трудов стаж + майчинство ми е 166.00 лева. След една актуализация от миналия месец+10% увеличение на пенсиите, което направиха, става точно 205.00 лв. Ако има много нуждаещи се учители, мога да я даря.

Добромире, Извинявай, че началото на поста - за паничката го слях с останалата част. Моя грешка. А на какво разчитам - да престанем да мрънкаме и да почнем да правим нещо. Аз го правя или поне се опитвам да го правя. Ина, това което пишеш за мнението на обществото са популистки лозунги на управляващите. Ако четеш внимателно ще видиш, че болшинството хора са 'за' промени, въпросът е, че не се организирахте правилно. Поне според мен. Затова и казвам, че не мога да подкрепя нещо, което ни се изсипва отгоре и ние трябва да го подкрепим. Защото то предварително е организирано като губещо. Само мое мнение.

Просенето по улиците е един добре организиран бизнес, с доста добра печалба и там малко може да се направи, поне за момента, така че да се променят нещата. За клошарите. Живея в Центъра на София, където естествено са най-много. Болшинството от тях доброволно са избрали този начин на живот - просто така се чувстват добре и най-интересното е, че те не желаят да го променят. При нас ситуацията не е като тази с бездомниците в Щатите или другите страни. И тук сме със свой почин. Голяма част от клошарите имат семейства, които искат да се грижат за тях и жилища, в който да живеят - над половината. Но при този си начин на живот те се чувстват уютно.

Добромире, По принцип не гледам в паничката на съседите. Всеки има това, което сам си е сложил. На мен като не ми стига търся начини да се справя. Но в конкретната ситуация трябва да го направим. Донка много добре го обясни защо. Съгласна съм със Зара и Диана. Репликата ми за Биолчев беше напомняне към стачкуващите, че трябва да се огледат какви хора ги представляват и бунят? Защо има тагава огромна разлика между тях и стачкуващите? Всеки път, когато дадат Такевата по ТВ, ми прави впечатление, че тази жена ходи редовно на фризьор и маникюр. Нито една от преподавателките, които се занимават с детето ми не може да си позволи такъв стандарт. Това към което се опитвам да насоча мисленето ви е, че хората които ви бунят и ви карат да гледате през розови очила нямат същите цели като вас. И със сигурност същото заплащане. Понеже ме биваше в математиката, се опитвам да мисля понякога и малко логично. И се надявам поне тук, след като всички сме загрижени за образованието и децата ни, да стигнем до някакви конкретни изводи или предложения, а не само да правим Бля-Бля, както казват децата. Откакто се заговори за и започна стачката, цените, поне в София, се увеличиха с 11%, по мои груби сметки. Говоря за основни продукти. Т.е. 10% увеличение на учителите, което РЕАЛНО ще получат за момента, вече го няма. Тук има доктори по разни науки – те могат да обяснят по-добре от мен защо се е получило така. Мона също даде насоки. Само че, останалите не получават увеличение. Което означава, че скоро и някоя друга гилдия ще надигне глас. Резултатът, според мен, ще е една добра инфлация, от която губим всички. Кой ще е виновен – учителите, не Такевата или синдикалистите, а най-малко тези които платиха автобусите до София. Няма да ви обяснявам тяхната печалба каква ще е. Ако приемем, че стачката продължи 2-3 месеца, до победен край, както искат някои, какво ще се получи? София през деня става около 2 млн. души. Хората, както аз вчера, ще минават покрай тези редици автобуси и в един момент ще си зададат въпросите, които и аз зададох вчера – щом има пари за такива акции – откъде ги взима синдикатът и кой ги дава? Отговорът със съгурност няма да ви хареса, ако въобще го получите. Да не говорим, че хората с право ще се възмутят от пилеенето на толкова много средства по такъв начин. И със сигурност няма да ви подкрепят при следващия протест. За лозунгите ‘Ние мислим за бъдещето на нацията’. ТРЯБВА да се мисли за това. Но, голямото но е, че при това състояние на образованието, децата които искат да получат качествено висше образование и да продължат да се развиват в избраната от тях сфера, трябва да заминат в чужбина. Тук идва нашата отговорност – на родители и учители, да сме ги възпитали достатъчно добре, да сме изградили такава ценностна система в тях, че да пожелаят да се върнат и да работят за съхраняването и развитието на нацията. Очаквам някой да каже как да стане това, а не само да ми се казва, че трябвало да го направим. И понеже всеки трябва да си гледа в паничката (или дома) – аз съм се постарала моите децат така да ги възпитам, че да бъдат родолюбци. Толкова съм могла, толкова съм направила. Но бих искала да чуя и за други конкретни предложения или действия. Защото на практика се получава така, че всички искаме по-добро образование, по-високо заплащане, по-добри условия, но болшинството остават само с искането и очакването някой друг да го свърши, а те после само да си подадат паничката. Пак се връщам към идеята си лятото да беше започнало всичко. Ако тогава се бяхте/бяхме организирали и задали конкретни въпроси и искания, то тогава резултатът щеше да е много по-различен. Можеше да не се правят такива показни акции в София, а учителите по места да направят хората съпричастни. Тези ремонти, които всяка година се правят в училищата - ако бяхме започнали показно да си ги правим заедно - Учители+деца+свободни родители - мислите ли че кметовете нямаше да се втурнат да помагат? Децата щяха да са в еуфория от отговорността сами да си го направят. Родителите винаги сме помагали. Със сигурност така щеше да се създаде една народна подкрепа, каквато се очаква и трябва да получите. И управляващите щяха да бъдат принудени да ви чуят. А сега – ами сега просто насадиха учителите на пачи яйца и други ще приберат парите, а учителите пак ще мизерстват.

Мисъл за деня - 12 Октомври 2007 г.

Бориславил, един въпрос: кога ги каза тези думи проф. Биолчев - преди или след като се качи в хубавата си джипка, за да се прибере вечерта в хубавата си къща в Бистрица? А на въпросът ти - ДА, ние се нуждаем от образование и учители. Въпросът е можем ли да платим цената, която са ви поискали?

niki0912, Благодаря! Прекрасно си го написал!

Преди около два месеца синът ми трябваше да замине за Италия на състезания. От федерацията не успяха да осигурят необходимите средства за автобуса и затова родителите помогнахме с определена сума. На ден автобусът излизаше по 1000 лв. и то при условие, че го ангажират за 10 дена. Защо започвам с това? Защото се връщам от здраво ходене из центъра на София - по-точно района на стадион В. Левски. И искам да ви кажа какво видях. Преброих над 30 автобуса. Видях доста учители, дошли на разходка в София, а не на протест. Поне аз не възприемам по този начин протестирането - да седиш на кафе и да ядеш пица. Та, докато ходех, си зададох следните въпроси: 1. Как успяха учителските синдикати толкова бързо, за няколко дена да организират наемането на такъв голям брой автобуси? Ние трябваше да потвърдим заявката за нашия един месец предварително. А те почти от днес за утре? За мащабите на България, това си е доста сериозна организация. 2. Откъде се намериха изведнъж толкова много пари? Говорим за суми над 30000 лева само за един ден? А колко дена идват учители в София? За мен е очевидно или очевадно (нали и двете думи можело), че някой много здраво манупулира учителите. Въпросът е какво се цели с това? Със сигурност не увеличение на заплащането им, защото пари за това няма предвидени. Затова ще продължа да уважавам всички прекрасни хора, които преподават на децата ми. Но в никакъв случай няма да ги подкрепя след това което видях. Желая ви успех!

Когато вчера отворих отново темата зададох доста конкретни въпроси. Очаквах да получа и конкретни отговори, т.е. мнение на Учители какво точно трябва да се направи за да се оправят нещата. Благост постна инфо, от което е видно, че за всичко е виновно МОН. Благодаря на Донка за споделеното. Ина, Макс – с вас мислим много често еднакво. Искам да ви кажа,че не само учителите постъпват като вас. От 4-5 години всяка година (независимо къде учат децата ми) събираме по 10 лв. за текущи ремонти, разбираме се с преподавателите – новатори, че те ще подготвят материали по тяхно виждане, а децата (т.е. ние родителите) ще имаме грижата да ги размножаваме. За седмица този начин на работа не ни излиза повече от 50 ст., така че всеки може да го направи. И го правим. Прали сме и пердета, и татковците са боядисвали, децата сами си миха прозорците. Който иска промяна я прави. От някои постове със съжаление разбрах, че не съм съпричастна към образованието и щом не подкрепям стачката, съм безотговорна към бъдещето на децата ни и нацията. Но тази ситуация започва много да ми напомня за събитията преди двадесетина години, когато се издигаха лозунги от рода на: Който не е с нас е против нас; Много сме – силни сме. Тогава народът реши, че е достатъчно да се излезе на площадите и нещата ще се оправят. Не разбра, че именно разединението ни прави слаби и лесно манипулируеми. Сега е горе-долу същото. Имаме площади и хора по тях, и празни училища. Родители, които докато са на работа, се чудят какво правят децата им. Въпросът е, ако всички отидем там, какво ще постигнем? Тогава имахме Виденова зима. За тези, които не помнят – купони за хляб и мляко. Дано да съм лош пророк и песимист. И ако приемем, че такава една обща стачка е единственото решение, защо се смята, че в момента в който се подаде сигнал, всички ще я подкрепят? Първоначално стачката не беше с такъв замисъл или нещо не съм разбрала от самото начало? И накрая, понеже ми се обяснява колко е трудно да вържеш двата края с тази мизерна заплата - учителската, имам едно предложение: Хайде да се сменим. Вие ставате първа група инвалиди (със съответните ограничения като начин на живот) + голяма пенсия за инвалидност (със сигурност не надвишава 100 лева), а аз ставам преподавател. От близо 200 000 инвалиди все ще се намерят хора да преподават. Тъй като създадената система позволява да си некадърен учител и да получаваш всеки месец заплата, аз може и да не ставам за учител, но със сигурност ще се разписвам в края на месеца. Сигурна съм, че в предложението за замяна ще се включат още доста българи. Защото малко са професиите, които са добре заплатени. Че сме умни и интелигентни (като нация) – в това спор няма. Просто народът не е готов за промените, които искаме да извърши. И не знам дали е този начинът, по който трябва да го събудим.

Присъединявам се към купона, макар и със закъснение: Deep Purple With Symphony - Smoke On The Water Deep Purple - Soldier Of Fortune Deep Purple - Child In Time Nazareth - Love Hurts

Мисъл за деня - 11 Октомври 2007 г. „

Илиана, много разбираемо си си го казала. И аз съм стигнала до подобен извод. Понякога си навиваме сами пружинката, но като пипне някой друг и я пренавие - тогава сякаш нещо се скъсва... Едно уточнение - не ние привличаме подобно отношение. С нас се държат така, защото позволяваме да го правят. То е пак същото май?!? Съгласна съм с Донка и Аделаида. Понякога сме толкова глупави, че правим една и съща грешка много пъти. На моменти, като погледна назад, имам чувството, че за закуска съм си сервирала 'глупост', това съм обядвала, а за вечеря съм поискала допълнително. Така ми изглеждат грешките ми. Докато не престанем да изпитваме вина за това или онова и не се опитаме да променим нещата ще е така.

Доста се чудех дали да споделя последните ни преживявания с нашите котаци, тъй като не е точно по темата. Но малко за смях: Преди около месец, бързайки в магазина грабнах една по-голяма разфасовка котешка храна, доволна, че поне два дена няма да ги мисля откъм папкане. Котаците много я харесаха, само трябваше малко да я понамачкам. Едва на другия ден видях, че съм взела кучешка консерва!!! Но на тях им харесва. От ветеринарния знам, че има кучета предпочитащи котешки консерви, затова се успокоих, че и обратното може. Но напоследък нашия Бебо започна да го раздава малко кучешката. Ако на вратата се позвъни, той застава пръв и задължително 'проверява' кой идва. Но вместо като куче да налае лошите, по котешки се скрива под леглото. И лаенето трудно му се удава, затова пък сърцераздирателно мячи, докато не му обърнем внимание. Започна и да командва парада вкъщи - въобще - Пълна промяна! Бебата, освен че качи около 1/2 кило, нещо което трудно й се удаваше преди, реши, че трябва като вярно куче да ми спи в краката, а през останалото време да я галя по главата. И ако знаете как се бори за правата си!

Зара - Ако си спомням добре, цитатът е от книгата Учителя за образованието. Мечтая за такъв начин на работа с децата и бих го подкрепила не на 100, а на 1000%. Имаме си и много хубава тема за Златните правила на успешния възпитател

Бориславил, Прочети първите два реда от предишния ми пост. А и не намирам да съм 'неподготвена' чак толкова много. Последните години (т.е. откакто имам деца, ходещи първо на детска градина, а после и на училище) все някак си ще да съм станала съпричастна с проблемите на образованието. Още повече, че аз съм от родителите, които винаги намират време за родителска среща и разговор с преподавателите, подкрепям и помагам във всички инициативи, предприемани от учителите. Майки ми беше начална учителка. Що картинки сме нарисували у дома, че ги и лакирахме, за да са по-трайни! Научих се сама да чета на 5 години, защото 3 години поред бях първокласничк, покрай нея и колежките й. А сега за времето с бригадите - носталгия, нали? И аз съм учила по това време. Ама тогава някак си не се налагаше да взимаме частни уроци, а сега без това не може. ФАКТ. И защо така се получи, че чуваме гласа ви сега или всяка година на 15 септември? Нали си имате синдикати, представители? Защо не ги ръчкате тия хора, че трябва да се свърши това и онова, а не се казва само - такива са плановете, такива са учебните програми? Защо допуснахте така да се срине системата? Нали вие сте основата? Не може върха на пирамидата да е стабилен с калпава основа. Реагирам, може би остро, но не виждам през последните години какво направи учителското съсловие за да се промени системата? Конкретно всеки един от вас. Защото всеки един си получава лично заплатата. Всичко е бизнес. Образованието - също. Вие искате да получавате добро заплащане, но продавате стари и морално остарели продукти. Направете нещо да подобрите качеството на предлаганата от вас стока. Може би не да работите в 2-3-5 школи, а в едно училище, но качествено. А приказките за белите роби и т.н. - извинявай, но който иска да учи - учи. Който го мързи и не желае да постигне нещо в живота, винаги намира оправдание, дали образованието е лошо или шансовете в живота са му малко - няма значение. Сега и вие, без да се обиждш, ми се оправдавате. Съгласна съм с bee_bg

По принцип смятам, че Възпитателите, нарочно употребявам тази дума, хората които работят с нашите деца, заслужават по-достойно заплащане. Пиша с тази изрична уговорка. Но не споделям общия ентусиазъм, че точно сега е моментът за правене на протести. Чудя се, защо всичко това не започна през последния учебен ден юли месец? Така учителите щяха да имат достатъчно време да обяснят на обществеността и да ни направят съпричастни към протеста - цели два месеца. А и лятото децата по принцип не са на училище, родителите са предвидили някакви занимания за тях или поне кой да ги гледа. Защо протестиращите не се отказаха от лятната си отпуска? Тогава можеха да започнат протестното си шествие, спокойно да обикалят страната и да разясняват защо протестират. Ако го бяха направили лятото, по време на отпуската си, бих ги подкрепила на 100%. Но по този начин - не мога. Всяка вечер синът ми пита класната си: Госпожо, а ние ще завършим ли годината? И се притеснява. С какво право биват тормозени децата? Може ли някой да ми отговори как ще се навакса учебният материал? За чия сметка в края на краищата ще е този протест? Както вървят нещата - за моя и на децата ми, а и на всички останали родители, които ще трябва да помагат после в наваксването на материала. Да не говорим за частните уроци, които ще се наложи да взимаме, и то пак от учители. Според мен, достойно заплащане за един учител е около 800-900 лева на месец. За България много нереалистична заплата. Но приемам, че от утре протестиращите почнат да получават такова заплащане. От утре ли ще се повиши качеството на образованието и дали пак ще се налага да ходим на допълнителни уроци? И още един много сериозен въпрос, който последните години учителите не дават да се зададе: Защо след като нацията ни намалява, респективно всяка година в училище влизат по-малко деца, та защо не трябва да се съкрати броят на учителите? Това го няма никъде по света. Дори и световната банка ни обяснява, че при такъв брой деца, учителите трябва да са доста по-малко. Хайде като гледаме как е по света да погледнем и това. Мисля, на фона на последната информация, че учителите няма да участват в изборните комисии за предстоящите избори, че това си е една вече чисто политическа стачка. Вярно е, че проблемите в образованието са много. Но не разбирам защо само чувам: Ние искаме! Стачка до дупка! Така очаквам един път да чуя: След като обсъдихме проблемите на образованието, Ние Българските Учители предлагаме да се направят следните промени..., които ще доведат до едно по-достойно заплащане на нашия така важен за нацията ни труд.

Мисъл за деня - 10 Октомври 2007 г.

Съгласна съм с вас, приятели и с мисълта, че: Всеки тон е вибрация; сила, която оказва голямо влияние върху мислите и чувствата ни, върху психиката ни. Мисля, че Учителят е отделял толкова голямо внимание на музиката, защото ако може така да бъде създадена (а това е дарба, която не всеки притежава), че да има положително влияние върху хората, то резултатите ще са изключителни. Затова в музиката трябва да има, освен мелодичност, съдържание и смисъл. В 'Книга за здравето' Учителя съпоставя на всеки орган един тон. Не знам дали ви се е случвало, но понякога изпитвам необходимост да слушам една и съща мелодия почти непрекъснато и така докато изчезне неразположението. Всъщност така ние се лекуваме.

Мисъл за деня - 09 Октомври 2007 г.

Не мога да спортувам активно, но смятам, че да се грижим за здравето си, респективно тялото, можем и без да влизаме в спортната зала. Достатъчно е всеки ден да отделяме време и да ходим пеша. 5-6 километра е идеално. Ако е лято и има полянка по която да стъпваме боси - ами какво по-хубаво от това? Поне при мен резултатът е поразителен - зареждам се с енергия. Мона насочи темата и към децата. Мисля, че днес за децата е доста трудно да спортуват активно. Напоследък образователната система така се промени, че нещо не стига и времето. Малко са училищата, които имат нормален физкултурен салон или луксъа работещ плувен басейн. Докато децата ми плуваха редовно, дори и в най-големият студ не се разболяваха - факт. Едното ми дете спортува вече 6 години активно и мога да споделя как стоят нещата в това отношение. Ако не тренираш спорт, предлаган в местното училище, а някъде другаде, е доста трудно. Вярно е, че повечето такси са символични - за бейзбола е 8 лв. на месец. Но тъй като местата за игра са малко, за да може да се ходи на всички тренировки + мачове + състезания - ами сумите нарастват и то доста. Специално при нас ефектът за детето е определно положителен. Има прекрасен треньор, който, когато бяха на по 7 години ги накара да заговорят за 'отговорност към отбора...., ангажименти..., разчитат на мен...., постоянство...' Доста важни качества и понятия. Мисля, че голяма част от хората, които работят в това направление, го правят с много желание и отговорност. И това е много важно. Децата са по-спокойни. Другото което искам да споделя е, че някак си неусетно изчезнаха детските площадки, масите за игра на тенис. За алеи за каране на колело можем само да мечтаем. А болшинството деца имат колелета. Сега за по-големите няма места за спорт, а те са в период на 'стадно' чувства - движат се на групички. Добре, че даскалото е наблизо и там играят тенис или баскет до късно. А и нали има охрана - по-спокойно е. Трудна тема.

Донче, Съгласна съм с теб. Понякога превратностите в живота ми изглеждат като символична смърт - след тази промяна сякаш се възраждаме за нов живот. Затова и тези състояния са така крайни понякога. Трябва да се изправим срещу съдбата и да вземем решение - дали да останем в калта или да тръгнем по нов, по-светъл път? На моменти съм си мислила, че просто трябва да изберем между мъртвото и живото в нас.

Мисъл за деня - 8 Октомври 2007 г.