Ася_И

Мисъл за деня - 24 Октомври 2007 г. Разумният човек

Не намерих беседата от която е мисълта. Предлагам ви следната: Хармоничен избор

В начало Бог създаде небето и земята Към споделеното от Иво за растенията: Последните години единствените растения, които "оцеляват" при мен са билките. На терасата си ги гледам като ароматерапия. Колкото и странно да звучи, аз им говоря, а те ми отвръщат с прекрасен аромат. Не знам дали ви се е случвало да полеете зажадняло за вода цвете - ами то веднага те засипва в благодарност с аромата си. Разбира се, ако не го правиш механично. За загубените растения - впоследствие разбрах, че независимо че много са ми харесвали, те не бива да се гледат в стая, в която се спи или се стои дълго време. Специално тези, за които говоря. А аз в радостта си че ги имам, ги слагах близо до мястото на което работя. Преди време четох, че някои кактуси, поставени близо до компа неутрализират вредните излъчвания. Може би и тези растения са разбирали, че са вредни за мен, а аз в невежеството си не ги премествам на подходящо място и затова се е получавало така.

В турско време съдиите са разрешавали самостоятелно и по-големи дела, а днес у нас самостоятелно решават съдиите само ония дела, които се отнасят най-много до 1000 лева. Та, при един такъв турски кадия отиват двама души да се оплачат, да им реши спора, който възникнал помежду им. Първият от тях отива при съдията и му казва: „Господин съдия, моят съсед се е заял нещо с мене, не иска да отстъпи. Но правото е на моя страна. Ето, аз ти давам сега една турска лира и като ти кажа да погледнеш на лицето ми, да помниш, че съм ти дал тези пари.“ Съдията турил парите в джоба си. След малко пристига и вторият и казва: „Господин съдия, моят противник не иска да се разберем. Той се настроил против мене, не може да ме търпи. Ето, аз ще ти дам две турски лири, да решиш делото в моя полза.“ Когато съдията ги извикал и двамата, да разправят причината за спора между тях, първият се обърнал към него и му казал: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Съдията му казал: „Добре, синко, но какво да правя с онзи, който има две лица?“ Като наблюдавам хората, виждам как те не се спират пред нищо. Всеки момент са готови да обидят този или онзи, да се нахвърлят върху него с най-обидни думи. Видят някого, казват: „Този човек принадлежи към еди-какво си общество, той не е от нашите. Той е еретик, безверник“ и т.н. Какво ще кажете за рибата, която живее между риби? Тя сега ли е станала риба? Тя е родена риба. Птицата, която се движи между птиците, сега ли е станала такава? Не, тя е родена птица. Конят, който се движи между конете, сега ли е станал такъв? Не, той от хиляди години си е кон и сега е роден кон. И човекът, който се движи между хората, сега ли е станал такъв? Не, и той е роден човек. От хиляди години насам той все човек се е раждал. В началото Бог създаде небето и земята

В начало Бог създаде небето и земята

В начало Бог създаде небето и земята

Да сторя

Мисъл за деня - 20 Октомври 2007 г. Здравото учение

Мисъл за деня - 19 Октомври 2007 г. Възлюбете Господа!

Лагорда, Благодаря за поздрава! За теб и приятелите - някои от любимите ми изпълнения на Phil Collins: Phil Collins - Another Day In Paradise Eric Clapton & Phil Collins - Wonderful Tonight Phil Collins - Easy Lover Phil Collins - One More Night Genesis - I Can`t Dance

Идете при чистите извори

Той ми е и брат, и сестра, и майка По-ясно и разбрано не мога да го напиша. Дано да сме посадени здраво като житното зърно.

Източник Максим, Прекрасно те разбирам. Ама тия недоразумения, които са в класната стая и преподават какво да ги правим? После, децата били неграмотни. Естествено, че децата са виновни, а и родителите сме несъпричастни! Какво да кажа? Гледна точка? Или много високи изисквания от моя страна? Или срещу 360 лв. на месец - толкова? Аз може да напиша 'Магазина не работи', ама учители да пишат така, извинявай.

Понеже съм майка на седмокласник, бих искала да чуя мнението ви за следното: Стачници избиват пари от частни уроци и как предлагате да се разреши този проблем. Защото вече не можеш да се включиш в курсове - те са напред с материала, а не всеки има средства за частни уроци. Писах в предишен пост, че децата биват тормозени. Знаете ли какъв е единственият страх на детето ми? Че ще остане неграмотен. Точно тази дума употребява. Отличник е, включва се във всички класни и извънкласни мероприятия, тази година получи три грамоти за това. Той е от децата които си купуват книги, четат и се опитват да мислят. Много се гордея с това, че уважава учителите. Може би по тази причина се разбира с тях прекрасно. Но стачката предизвика проблеми, като този: Ваканцията напълни отрезвителя с деца, за които някак си не беше помислено. Хвърковати чети тръгват за 5 лева Тук - на 100% подкрепа за такива Възпитатели на децата ни. Въпросът е колко ще отидат в частните школи, и колко ще предпочетат тази форма на работа? За Ина знам, че и без пари ще образова детето ми, ако то има нужда, а аз не мога. За което - Това се очакваше: Синдикати в сделка за кметския вот Прокуратурата размаха пръст на общините Темите са от всекидневник който, по общо мнение, е отразявал обективно стачката. И макар че Донка не стачкува искам да ви разкажа как работят хората като нея, които носят желанието за работа с децата вътре в себе си. Миналата година синът нещо не се справяше с изреченията. Донка писа и-мейли с изречения, изпитва го по кю-то, какво ли не направи? Всяка вечер, в продължение на близо три седмици. Сега, като започна преговора, той каза: "Да е жива и здрава леля Донка, че така хубаво ми го обясни, няма нужда да преговарям повече от два часа." Другите деца отделиха по два дена. Такъв труд или по-скоро желание за работа не можеш да заплатиш. Как да го оцениш? Та за нея беше 'нищо работа, бе, мило', т.е. нещо напълно естествено и нормално. И моля, не приемайте поста ми като заяждане. Това са релно възникнали проблеми. Дайте да мислим върху тях сега, а не след 15 години. Нали това е една от задачите на случващото се в момента?

Понеже темите са отворени за всички, затова си изказах и мнението. Благодаря за препоръките. Решила съм да опитам паневритмия - сега започват курсове и скоро ще ви кажа как е!

Ники, за първите два цитата. И на мен беседата много ми хареса. Хубаво е, и че така както са заложени мислите за деня, има повече дни за разсъждение. Някои от мислите за пеенето ги поставих в предишна тема, така нещата се допълват от само себе си. Учителят в едно изречение формулира понятия, за които ние отваряме цели теми и пак не можем да изясним какво точно имаме предвид. Например:

Донче, Зависи си как се подходи или по-точно дали този, който е срещу теб е съпричастен или не. Макар че, понякога, се случва да изповядаме най-съкровени неща на напълно непознати хора. Водени, може би от мисълта, че никога повече няма да ги срещнем и така тайната на нашата изповед ще се запази. Преди последната ми операция местният свещеник започна да ме увещава да се изповядам и да взема причастие - един вид, ако се случело нещо да не тръгвам с греховете си от тук. Независимо от обяснението ми, че не се каня да умирам, макар че всичко е в Божиите ръце, той упорито настояваше. Не отидох повече на църква. Там търсех ече спокойствие и място за самовглъбение и размишление. Само Бог знае всичко. Как ще общуваме с Него зависи от нас.

Той ми е и брат, и сестра, и майка

izgrev, Прав си. За хора като мен - с някакво заболяване, което не позволява физическо натоварване, активното спортуване е мечта. Ако трудно изминаваш 1/2 км, то 5-6 километра са си направо маратонско бягане.

Мисъл за деня - 15 Октомври 2007 г. Той ми е и брат, и сестра, и майка

Живот вечен - Беседа от Учителя, държана на 29 април 1923 г. в София Всеки усеща въздействието и напътствието на Бог в живота си. Всеки има свой път, по който да открие връзката си с него. Понякога пътят доста лъкатуши, докато не открием тези пътечки (дела), които ни приближават към него. Нужни са много усилия. Ако сме поели, водени от егото си, то резултатът е неудовлетвореност, обърканост. Но когато започне промяната, от сърцето ни, тогава ние сме поели по пътя на свободата.

Мисъл за деня - 14 Октомври 2007 г.