Ася_И

Мисъл за деня - 1 Ноември 2007 г. За размишление Първичната храна, Утринно Слово от Учителя, 01.03.1931 г.

Нали съм по цитатите, та да предложа няколко, провокиращи разсъждения по темата: както и за размисъл: Проява на Любовта

Да знаем как да постъпим – това означва, че ние работим съзнателно върху себе си, върху нашето усъвършенстване. Един дълъг и труден път. Животът всеки ден ни поставя изпитания, понякога леки, друг път – тежки, но ние трябва да запазим вътрешния си мир, добротата в нас.

Мисъл за деня 31 Октомври 2007 г.

За всички

Еси, Ла Горда, Поздрав за вас Queen - Innuendo

Предлагам ви за разсъждение: Единица мярка Лекция от Учителя, държана на 17.IX.1930 г.

Мисъл за деня 30 Октомври 2007 г.

Източник: Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г. Източник: Красивото в живота, Беседа от Учителя, 19.IX.1941 г. Източник: Виделината и тъмнината, 19 НБ, 11.IV.1937 г.

Виделината и тъмнината

Английски стражари хващат един апаш. Апашът е човек, който, като се намери в трудно положение, оттук-оттам все ще вземе нещо без позволение. Стражарите хванали този апаш и го закарали в участъка. Те го затворили в една стая в третия етаж. Вързали краката и ръцете му с едно въже и го оставили на кревата да лежи. Стражарят бил человеколюбив. Той оставил на апаша една свещ да му гори и си отишъл. Апашът бил от умните хора. Той започнал да мисли и си казал: „Защо ми е тази свещ?“ В това време му дошло на ума да използува по някакъв начин тази свещ. Той дигнал краката си към свещта, да може да изгори въжето, дето бил вързан. После приближил ръцете си към свещта, да изгори въжето, с което били вързани. Макар че малко поизгорил ръцете си, но се освободил от въжетата на краката и на ръцете. Не само това, но като видял чаршафа на леглото, той го накъсал на парчета, които вързал едно за друго и направил от тях едно въже, с което се спуснал от прозореца и избягал. По едно време стражарят влязъл в стаята при апаша и какво било учудването му, когато видял свещта, че гори, стаята празна, а апашът го нямало. Не само това, но той задигнал също и чаршафа. Питам: този апаш глупав човек ли е бил или умен? Умен е бил. Сега ще дойде критиката. Ще кажете: „Такъв пример не трябва да се дава, защото ще насърчава апашите да ходят да крадат.“ Ако разсъждавате по този начин, тогава можете да дойдете при Христа, при Когото доведоха една блудница и Го запитаха: „Учителю, Ти какво ще кажеш? В Моисеевия закон е писано, че такива трябва да се убиват с камъни. Ти как ще разрешиш този социален въпрос според новото учение?“ Христос ги погледна и почна да пише с пръст на земята. Той смяташе нещо, правеше някаква сметка и започна да смята: 2 по 2 прави 4. И 4, делено на 2, прави пак 2. Две по 3 прави 6, а 6, делено на 3, прави пак 2. Той смяташе: С два крака ли трябва да ходи човек или с един крак? Да се убие ли трябва човек или да се изправи? Тогава Христос им казал: „Много добре е писал Моисей, но за да се изправи тази жена, всички вие трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете всички отгоре ѝ по един камък, но ако сте грешници, като хвърлите отгоре ѝ по един камък, вие ще убиете тази душа. Следователно, за да се изправи, хвърлете отгоре ѝ по един камък.“ И пак почнал да пише на земята. В това време един по един почнали да излизат навън. Кое е по-хубаво: да умре един човек или да се изправи? Да се изправи е по-хубаво, отколкото да умре. В българския език думата „изправяне“ има два смисъла. Да се изправи един човек, това значи да се изправи гърбицата му. Или, да се изправи един човек, на когото краката са схванати от ревматизъм. Думата „изправяне“ може да се употреби и в морално отношение. Един човек, на когото волята по някакъв начин е отслабнала, може да се изправи, отколкото да се убие. Разумният човек

Изключителна беседа. Когато започнах да я чета и да маркирам подходящи мисли, видях че трябва да я сложа почти цялата във форума. Благодаря за споделеното и разсъждненията. Имах нужда и от беседата, и от вас.

Мисъл за деня 28 Октомври 2007 г.: Из Великoтo малко и великото голямо 28 НБ, държана от Учителя на 20.VI.1937 г.

Из 25 НБ, държана на 30.V.1937 г. Елате да разсъждаваме

RAINBOW - Rainbow Eyes За всички с

Донче, Малко ще те коригирам - ти обичаш да си учителка. При теб си иде отвътре. Просто не можеш да се погледнеш отстрани през нашите очи. И много се радвам, че се получават такива прекрасни резултати. Всеки има нещичко в себе си в което го бива. Поне аз успявам да открия във всеки познат такива умения. Трябва само да ги открие и развие. А ако се сформира колектив - тогава успехите идват. Поне при мен и хората с които работя така се получава. Не става дума само за постигане на финансови резултати, говоря и за общи идеи. Споделям мнението на Диана и Нели - малко много мързеливички си падаме българите. Ако застанем на едно място с повече работни места ще видим колко излишни движения извършваме когато работим. Т.е. правим го механично, без да влагаме мисъл. Затова и резултатите са такива. А ако намерим някой балък, който да ни свърши и работата - е, те тука сме царе. Губят всички за съжаление. На моменти ми се струва, че хората са така неудовлетворени, просто защото няма какво да работят. И понякога се чудя защо чакат някой друг да им създава занимание? Вместо да мрънкат колко е зле всичко, може поне да опитат да направят нещо. Няма гаранция, че ще стане, ама поне си опитал. Вярно е, че ние сме си направили нещата такива, но като цяло, в настоящия момент нямаме желание да ги променим. Ако възпитаме правилно децата ни, може техните деца да успеят.

Диана: Както се събират дъждовните капки, падащи от листата. Много е трудно. Трябва да проявим толкова много качества - старание, постоянство, търпение..... Прашинките ги оприличавам и на добрите дела - зарадваш някого, той отива на работа и споделя доброто си разположение с другите, после се прибират всички вкъщи и така от един мил жест днес много хора могат да бъдат щастливи. На фона на човечеството сме прашинки, но сме част от голямото (Любовта) и без нас, прашинките то не съществува. Донка: Интересното в тези взаимоотношения е, че на пръв поглед ако си бил в ролята на товарния кон, сякаш си губещата страна. Наистина страданията нарастват, в един момент лавинообразно. Но когато направиш равносметката и коригираш посоката се оказва, че именно тези страдания, особено ако си ги понесъл достойно, са те пречистили и в крайна сметка си печеливш.

Донче Както при птици в полет - по-старите и слаби в средата на ятото, подкрепяни от останалите. Много е важно когато искаме да изкачим следващото стъпало в живота да не поваляме другите за да стъпим върху тях, защото може да се подхлъзнем от многото неравности, които сами сме направили. Важно е и да осъзнаем, че само заедно - като семейство, общество, народ, човечество, можем да продължим напред. Че сме част от цялото и то от нас.

В живота нещата стават само след постигане на хармонични взаимоотношения. Не трябва да се страхуваме да покажем Любовта, нито да я крием. Но не бива и да задушаваме околните с проявите си на обич. Трябва баланс.

Мисъл за деня 26 Октомври 2007 г. Идете при чистите извори

Благодаря за темата, Иво! И аз минах по подобен път на разсъждение - колкото повече работиш, толкова по-бързо и повече придобиваш, и скоро мечтаната почивка ще дойде. В един момент осъзнах, че в желанието си да свършим всичко, понякога не доизпипваме детайлите и резултатите не са такива, каквито очакваме. Винаги има нещо ново, което да се свърши и така попадаме в един омагьосан кръг. Хората са казали: Работата никога не свършва. Единственото сигурно нещо от цялата тази схема на поведение е, че съсипваме здравето си (което не можем да възстановим), понякога и семейството си (за което осъзнаваме колко е важно едва след като го загубим, няма значение дали е съпруг/а или децата ), не ни остава време за дребните житейски радости. Много често хора достигнали възрастта около 55-60 години се обръщат назад и когато направят този извод се 'втурват' да си наваксат на пропуснатото. Не се получава. Само един път си на 20, 30 години. Учителят казва да бързаме бавно - това беше една от първите мисли, които запомних от него. Защото гледайки нагоре, към високите цели може да пропуснем малките камъчета, които да ни спънат; със сигурност пропускаме дребните цветенца и животинки, които са встрани от пътя. И гледам така да крача. Пак върша много неща, но съм по-организирана, преценявам кое си заслужава да поемам като ангажимент. И най-важното е, че този начин на работа ми доставя повече радост и удовлетворение. Да. Който си зададе тези въпроси, сам намира отговора.

Из 33 НБ, 5.IX.1937 г. Той ми е и брат, и сестра, и майка

Или като вървим по пътя да правим малки крачки, щото в бързината пропускаме дребните неща, а те са понякога много по-важни.