Донче,
Мисля, че и в този свят човек може да бъде свободен. Стига да иска да се научи. А на въпроса "Какво да се направи?" - бих отговорила, че сме започнали да го правим и го правим. Дали го осъзнаваме? Фактът, че сме тук, поне на мен ми говори че сме започнали и искаме да направим нещо.
Вальо в поста си в Мисли за доброто е сложил една много хубава мисъл:
"Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение."
Всеки сам за себе си намира свободата, когато прави добро без да чака отплата. Когато сме част от идея, работим в обща посока - ние обединяваме и енергиите си. В такива моменти между част от хората се получава някакво обединение. Дали ще го наречем на душите си? Думата 'душа' не всеки я споделя с другите свободно. Някои ги е страх от присмех, други им е неудобно да го казват или го считат за слабост. Но ако на нивото, на което сме има такова обединение, то е една подготовка за това, което следва.
"Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни."
Конкретен отговор, даден от Учителя в Добро