Ася_И

"Сега, за да обясня мисълта си, ще ви предам един малък разказ за срещата на един млад момък с една красива, интелигентна, разумна мома. Той й казал, момъкът казал на момата: „Много съм доволен, че Ви срещнах. Като гледам очите Ви, намирам, че голяма магическа сила се крие в тях.“ – „Да, но не са мои, назаем ми ги дадоха. Дадоха ми очите само за да ги отварям и да виждам къде ходя, да не се бутам.“ – „Ами ушите ти колко са хубави!“ – „И те ми са дадени като подарък, само да слушам с тях хубавото, което се говори в света, като с радио.“ – „Ами колко хубав език имаш!“ – „И него ми подариха, за да вкусвам с него хубавите работи в света.“ – „Меки, хубави ръце имаш.“ – „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата. Момъкът казва: „Виждам, че всичко, което ти казах, че е хубаво, било все подарък. Кажи ми нещо, което е твое, което не ти е подарено.“ Момата отговорила: „Виждам, че ти искаш нещо да ти се даде.“ Момъкът помислил и казал: „Ами сърцето ти не е ли твое?“ – „То е дадено вече.“ – „На кого е дадено?“ – „На човешкия дух, който работи в него.“ Ще кажете, че като дадем и сърцето си, ние трябва да фалираме. Не, не е така. Сърцето трябва да се обработва, а това може да направи само духът. „Кажи – казал момъкът, – кое е твое?“ Момата казала: „Ще си помисля.“ Наистина, каквото пипне човек в себе си, все не е негово, все му е подарено. Къде е човекът тогава? Този въпрос и до днес остава неразрешен. Всички хора обръщат внимание на това колко красиви са очите им. Очите представят обширен свят. Всички намират, че или очите, или устата, или носът, или ушите са красиви на човека, обаче те трябва да се замислят кое е онова, на което трябва да се спрат. Това, на което трябва да се спрем, е човекът. Всеки казва: „аз“. Българите пишат тази дума с три букви [азъ] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква ; французите – с три букви [moi]. Казвам: Новото в света, това е човекът, когото Бог е създал. " Да направим човека по образу и подобию Нашему

Приятели, Благодаря за приятната вечер! Имах тежка седмица и тази приятна и отпускаща атмосфера ми дойде До нови срещи!

Мисъл за деня - 14 Декември 2007 г. "Не, любовта не е фантазия, тя може да се опита. Когато страда, човек може да опита любовта. Благодарете, че страдате. Степента на страданието показва степента на развитието на човека. Колкото повече страда човек, толкова по-голяма възможност има той да се развива. Аз бих желал всички да имате страданията Христови. " Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

Ако някой закъснее - за съм на 0885 969 333. До утре вечер

Порталът е насочен към учението на Беинса Дуно. От малкото което съм чела останах с впечатление, че не е лошо да си инвалид, важното е да осмислиш страданията си. "Под „инвалид“, в широк смисъл на думата, разбирам онзи, който има смущения в душата си." Прав и крив път "От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид." "Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си." Из Права мисъл "Вас ви смущава, но всеки в себе си прави такива смущения. Смущаваш себе си, ти си един инвалид. Смущаваш сърцето си, ти си инвалид. Смущаваш работата си, ти си инвалид." Млад и стар Кой няма смущения в душата си? Всички ли сме/сте с прави мисли и чувства?

Мисъл за деня - 12 Декември 2007 г. "На вас сега предстои една задача - да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до вратата на райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривият път и казваше: "Така е определено!". Не, имаше друг път, определен, а той беше т. нар. прав, тесен Път. Под "тесен Път" се разбира онзи Велик Път на живата Природа и в този Път трябва да влезете." Из Великата майка, Беседи, 26.02.1920 г. Повече Светлина по пътя!

Мисъл за деня - 11 Декември 2007 г. "Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство... Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява." Из Алилуя, 3-та НБ, 11.X.1936 г.

"В Божествения свят болести не съществуват. Човек създава болестите, а не Бог." "Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл." "Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел." "Законът е следният: когато страда тялото, то е за благото на душата." "Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване на правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека." "Болестите, от които съвременните хора страдат, биват 3 вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото; сърдечни, засягащи чувствата; и умствени. Болестите на физическото тяло се лекуват по един начин, на чувствата - по друг, а на нервите - по трети начин. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими, или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справи с тях разумно." Из Книга за здравето прочетено в интернет

Бройте ме!

Трябва да потърсим и намерим Господ в сърцата си. Там е най-достойният храм, който можем да му изградим.

"Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Няма защо да се обезверява. Обезверяването показва, че ти нямаш ясна представа за величието в природата. Ти никога не си срещал същество по-деликатно, по-внимателно, по-разумно от природата. Ако човек разбираше природата, той лесно би се справил със своите страдания. " Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г. "Ако искаш да разбереш смисъла на живота, непременно трябва да се смириш." "Любовта, Мъдростта и Истината определят положението на човека." "Като дойде известно страдание върху тебе, да ти е приятно. Ако сгрешиш, пак да ти е приятно. – Защо? – Защото имаш възможност да се изправиш." Из Първичната храна, Утринно Слово, 1 март 1931 г.

Специален поздрав за Ники_ и всички именници от портала по случай празника им! (С малко закъснение) Ramazzotti & Bocelli - Nel Cuore Lei

Хайде, какво се разбираме последно? На 14 декември, по моя календар петък, къде и в колко часа? Ще е след работа, та сигурно след 18.30? Предлагайте и заведение.

Мисъл за деня - 7 Декември 2007 г. "Ние се лъжем, че сме опитали любовта... Любовта не може да я опиташ, докато не видиш най-големите страдания, докато не минеш най-големите страдания. И [когато] влезеш в един свят без страдания, тогава ще опиташ любовта. Докато си в света на страданията, ти не може да опиташ любовта. Страданието, то е сянката на любовта. Там, дето има страдание, няма любов." Из Запалят свещ, 27-а НБ, 13.VI.1937 г. "Казвам: Защо трябва да обичаме? Хубаво, ако можеше човек сам да живее, нямаше защо в света да живеят толкоз милиарди хора. Ако тия хора не се нуждаят от някои други пособия за своето развитие, светът не би бил създаден по този начин. Но всичките форми на природата са създадени, за да може Божията любов, по какъвто и да е начин, да достигне до всеки ум, до всяко сърце и до всяка душа. Всичко в природата е така нагласено, че както и да е, чрез радост или чрез страдания, по който и да е начин, Божията любов трябва да намери един път, да дойде в човешката душа, да може Божественият живот да произведе онова, което Бог е намислил. Света Бог го е създал, има си своя цел." "[Посветеният човек], той събира едно богатство в себе си. Знанието е едно богатство. Аз наричам „богатство“ туй, което от детство до старини, и в ранни времена, и на старини да имаш едно богатство, с което да можеш да измениш живота си. Туй е знание вече." "Какво ни ползува нас този свят? Ако има кого да обичаш, има оня свят, ако има кой да те обича, тоя свят го има. Ако няма на този свят кого да обичаш, няма го. Ако в този свят има кой да те обича, този свят го има. Ако няма на този свят кой да те обича, няма го. Ако има на този свят кого да обичаш, има този свят. Ако няма на този свят кого да обичаш, няма го." Добро утро и светъл ден!

"Важно е, че всяка скръб, всяко страдание, всяко неестествено положение ще постави човек в някаква промяна". "Между вас има много талантливи хора, но вие трябва да минете през големи скърби, за да намерите мястото си." "Да, човек все трябва да има един окоп, в който да се скрие. Окопът, това е човешкият ум. Окопът, това е човешкото сърце. Крепостта, това е човешката душа. Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямаш тези съоръжения, ти ще бъдеш бит от неприятеля си, който те напада. В подкрепата на твоя ум, в подкрепата на твоето сърце, там е Бог, Който действува." Царството небесно, НБ, 17.I.1937

До Софиянци: Щом Криси ще пътува и aratron (евентуално) - може би е по-добре да отложим за другата седмица, така ще се съберем повече хора (may be). Aз съм на разположение и за тази седмица. Както решите.

Смъртта е резултат на обезкуражаване, разочарование, отчаяние, самота, неудовлетвореност (много може да се изрежда). Състояния, до които стигаме в резултат на това, че сме ограничили духовното си развитие. Изпадаме в летаргичен сън, не сме в състояние да разсъждаваме и чувстваме правилно. Много хора, осъзнавайки в какво са се превърнали, не правят необходимото за да се промени живота им. В случая тъмнината е Сатаната, а Светлината е Бог. Поне аз така ги възприемам.

"Под думата тъмнина ние разбираме всички материални светове... Тъмнината е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека." Според мен мислите от беседата са подбрани така, за да се наблегне на думата материален. Тъмнината са състоянията, в които може да изпадаме от време на време - да правим глупави избори, да се обърнем повече към лъскавото в живота / материалното/. Много често си казваме - за малко, да опитаме какво е. И така, без да се усетим, оставаме в тъмнината. В духовен план изпадаме в 'дупка', започва едно лутане като в лабиринт, без да знаем накъде да поемем. Изходи много, но кой е правилният? Светлината.

Мисъл за деня - 4 Декември 2007 г. "Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничение – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира." Из Виделината и тъмнината, 19-а НБ, 11.IV.1937 г.

"Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност." Мисълта е на майка Тереза.

Само да не е утре през деня (хих) Като гледам - ще сме по женски на раздумка

Много хубава и интересна тема. А беседата е с много дълбок смисъл. Поне за мен. „Виделината свети в тъмнината“ . Искам да обясня защо избрах тази мисъл на Учителя. Божествената Светлина е навсякъде около нас, но ние с нашите ограничени възможности невинаги можем да я възприемем и тя остава като тъмнина. Но в това трудно време на духовна и материална криза в обществото, Бог продължава да се грижи за хората. Самата тази мисъл пръска светлина всред тъмнината на живота. И ни вдъхва надежда, че както от време оно Бог е работил, така и занапред ще продължи да работи в нашия живот. Да ни свети в тъмнината.

Много хубава беседа. „Виделината свети в тъмнината“ - искам да обясня защо избрах тази мисъл на Учителя за заглавието. Да видим правилно ли съм разбрала нещата. Помагайте. Божествената Светлина е навсякъде около нас, но ние с нашите ограничени възможности невинаги можем да я възприемем и тя остава като тъмнина. Но в това трудно време на духовна и материална криза в обществото, Бог продължава да се грижи за хората. Самата тази мисъл пръска светлина всред тъмнината на живота. И ни вдъхва надежда, че както от време оно Бог е работил, така и занапред ще продължи да работи в нашия живот. Да ни свети в тъмнината.

Криси, Аделаида, Този път ще се постарая да дойда.