Ася_И

Химера, Инициативата, за която споменаваш за съжаление беше планирана в началото на учебната година и поради стачката малко се провали. Иначе децата на които казахме се организираха. Даваш две стари тетрадки, получаваш една нова. Не е голям 'кяр', но като се обясни какъв е смисълът - децата се ентусиазират и сами се организират. И нали ще има 'купон', както е модно да се казва, та са там. А те си умират да са инициатори, новатори и всички тия хубави думички, каращи ги да правят нещо ново, нестандартно и носещо удовлетворение.

Мисъл на деня - 28 декември 2007 г. "Христос казва да обичаш ближния си като себе си. Аз казвам тъй на себе си: ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон." Из Рабство и приятелство, 24та НБ, 16.V.1937 г.

Здравей, Химера, В темата за страданията писах, че не приемам понятието грешник или че съм грешна и затова съм наказана така. В темите за смъртта и прераждането също съм споделила мнението си по въпросите, които засягаш. Не се различаваме много по вижданията си. Само че аз приемам, че има Господ. Наскоро имаше среща на съфорумците от София - десетина човека. Искам да ти кажа, че на никой не му попречи това, че недочувам и трябва да си повтаря думите или нещо не съм доразбрала. Никой не ми направи забележка, че говоря малко по-високо, което често се получава като съм в по-шумна среда. Аз се чувствах сред приятели, надявам се и на другите да им е било така приятно с мен. Та това, което се опитах да кажа в предишния си пост (понякога срещам затруднения с точното изразяване, имам и такова нарушение) е, че тук можеш и ще срещнеш толерантността към другия, уважението към Човека, защото никой не казва: 'Ама ти с увреждане ли си? Ооо, ти не си за тук.' Оставам с усещането, че погрешно си разбрала поста ми или се нуждаеш от мишена, към която да адресираш своето послание. И за да не разваляме темата, която е насочена повече към това как ние се вписваме в обществото, дали въобще искаме да сме част от цялото и доколко и как обществото ни признава като хора, а не като грешници или уроди, оставам на твое разположение на лични.

"Като тебе друг слуга няма. Няма мъчнотия, с която ти да не може да се справиш. А пък когато виждам, че хората правят погрешки, казвам: Туй е тяхно забавление, чрез своите погрешки те се учат. Това е. И от заблужденията се учат. Всичко е за тяхната наука. Но за онези, които слугуват... Който се учи, може да прави погрешки, но който слугува, никога не може да прави погрешки. Който слугува, той вече е свършил учението и започва друго учение – на слугуването." Правилно звучи, но е толкова трудно за изпълнение. Още много има да се уча. "Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“"

Да, хвърлянето на боклук през прозореца (за по-удобно) е голям проблем в градовете. Колкото по-голям блок - по-голям проблем, по-голям град - още по-голям проблем. Вижте в София какво се получава. На ден градът надминава 2000000 души. Всеки идва в града, носейки си или купувайки си нещо. Нали е столица - общо е. Но никой не си взема боклука обратно. И когато трябва да почистим града - боклука си е наш, щото ние сме софиянци. В малките градове и села пред всяка къща си има 'нашата' кофа за смет, и другите не могат да пускат в нея, нали е наша? Но този проблем иска едно по-генерално решение. На държавата. Много интересно ми звучи - държава - някой трябва да държи юздите, ама като няма кой, какво да направим? Да си го направим сами. В офиса, където помагам, шефът не е издал заповед, но е сложил едно кашонче - всички непотребни листа и списания се слагат там, не отиват в общия боклук. Ако не го изхвърлиш - няма проблем, но следващия път ти го грабва от ръцете с думите: "А, на мен това ми трябва" и бум в кашончето. Пък ти се сещай! На всеки две-три седмици предаваме кашончетата на един циганин, който обикаля и други офиси, и бая хартия отива накрая за рециклиране. Същото е и с пластмасовите бутилки - събират се в една торба и накрая в кофата за разделно събиране. Така че, решение има. Докато по света е въпрос на чест да си фирма, която да може да сложи на опаковките си, че е от рециклирана хартия или ...., при нас тези неща изостават - в цялостен план. Но за сметка на това, кофите за разделно събиране се пълнят все по-често и вече всеки ден идват да ги изпразват. Което ме радва. И е крачка напред.

Здравей, chimera! Добре дошла в Портала. Казваш : „И тук е почти същата работа, като по онази тема. Разбирането го няма.” Не съм съгласна с теб. Ако си прочела предишните страници от темата, щеше да видиш че няма много постове, в които някой да иска да ни сложи в нещо като град за прокажени. Казвам ‘сложи’, защото и аз съм в групата на невалидните. Всъщност има само един такъв пост на първата страница, но всеки човек има правото на собствено мнение. Нали така? По-нагоре в темата писах за смисъла на думата ‘инвалид’ и останалите термини в които се опитват да ни вместят. Но как точно ще бъдем наричани няма голямо значение. По-важното е как се отнасяме ние към себе си. А за отношениято ни с другите – всеки е прав за себе си. И ти си права да се обиждаш, и другият е прав да те обижда. Всеки носи отговорност за това което прави. В предния си пост нарочно цитирах Учителя. Търсих внимателно в беседите, които съм чела и не намерих той да употребява думата ‘инвалид’ в друго значение, освен, че си прекъснал връзката си бог. А дали ще я възстановиш – това зависи само от теб, не от другите. Неудобството е, че дори и да направиш необходимото за душата си, може да е малко, бавно и трудно да става това, физическото тяло не винаги се възстановява. Едното значение, според мен е, да ти напомня доколко си бил паднал. Второто е за другите. Част от хората не осъзнават, че ако няма такива като нас, паднали, те няма на какво да стъпят, да се огледат и да кажат ‘Я, колко съм съвършен!’. Четенето на духовна литература и цитирането не са достатъчни. Важното е, да имаш знание за света и да го прилагаш. И втората група - тези, за които важи следното: „След външния кръг започва нов, по-труден етап от развитието на ученика. Той влиза през вратата на Добродетелта, за да бъде посветен. Отначало изпитанията ще бъдат по-леки (като удобни стъпала), но необходими. Ако при някоя неприятност ученикът загуби своя вътрешен мир, ако не помога на страдащите около него същества - той ще е пропаднал на изпита.” Из ПЕНТАГРАМ За страданията, защото Учителя говори изключително много за смисъла на страданията ни, има отделна тема. Ето и няколко мисли, за размисъл по темата: "Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни." Из Какво трябва да искаме "Всяка разумна душа има своето определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено!" Из Земята като училище "Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на Земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тука да се учи." Из Но Аз ще погледна

Мисъл на деня - 27 Декември 2007 г. "На Бога е правото да господарува в света. Моето право е аз да слугувам, аз го съзнавам. И всички ония, които слугуват, не сме един. Ние сме много. Бих желал всеки един, който слугува, той е в мене и аз в него. И всички като слугуваме, Бог живее в нас и се изявява." Из Бяга в Тарсис, 26-а НБ, 6.VI.1937 г.

Мисъл на деня - 25 Декември 2007 г. "Раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда у нас. Тази нова идея ще преобрази света." Из Да идем във Витлеем, 21-ва НБ, 25.IV.1937 г. Нека Духът на Любовта бъде с вас! Честито Рождество Христово!

Мисъл на деня - 24 декември "За да разберем Реалното, трябва да разберем кой е Синът. И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още Любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към Любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот." Из Което се променя без да се изменя, 17 октомври 1920 г. Честит празник!

Мисъл за деня - 22 Декември 2007 г. "Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате. Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си. Това значи да имате вяра колкото синапено зърно. " Из Синаповото зърно, 20-а НБ, 18.IV.1937 г.

"Един циганин откраднал един кон. Оправдавал се. Ние, съвременните хора, се оправдаваме като този циганин, както той се оправдавал. Съдията казва: „Ти защо открадна този кон, той е чужд?“ „Господин съдия, аз не го откраднах, но аз се качих на една круша, да бера. Той дошъл долу под крушата. Падам аз от крушата и, хоп, на гърба на коня. Хуква да тича и занася ме у дома. Вързах го в дома, докато му намеря сайбията.“ Съдията бил духовит, казва: „Ти, като идеш вкъщи, пусни го и гледай втория път да не падаш на гърба му.“" Из Като младия син Много хубава беседа - с разсъждения за живота като цяло.

"Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения." Из Човек и природа

Много обичам да меся. Майсторка съм (не като професия, а като хоби ) на погачи, тутманици, кифлички. Може би защото го правя с много желание. Вчера правих 'пица-калцоне', по български - питка с пълнеж. Баба ми често правеше лучник (само че с праз лук). В отделните краища на страната пълнежът е различен. Имаме си хубави наименования в кухнята, но вносното по-завъртянко звучи , което не значи по-вкусно. Предстоят празници, ще месим погачи с/без парички, късметчета. Та исках да споделя една хитринка, как тестото става по-меко и пухкаво (може да е писал вече някой) - в тестото при замесване слагам 1 чаша ( на 1 кг. брашно) газирана безалкохолна напитка. С 'портокал' става по-вкусно, отколкото лимонада. И нещичко за хляба от Учителя - за размишление. "Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота." Из Живата енергия

Мисъл за деня - 21 Декември 2007 г. "Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?" Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото." Из Синаповото зърно, 20-а НБ, 18.IV.1937 г.

В живота си, както казва Учителя, трябва да преминем през всички фази – в един случай ще сме слуги, друг път господари, учители, ученици. Трябва да сме готови да влезем във всяко едно от тия положения и нищо да не ни пречи. Само така ще можем да разберем другите, да простим нашите и техните прегрешения. Иначе няма как да запазим връзката си с Бог. И още – трябва да се научим да разбираме живота в неговия вътрешен смисъл, (затова сме ученици), т.е. човек трябва да стане човек господар на низшето в себе си, иначе цял живот ще му слугува. Когато разберем, че не можем да нарушаваме законите, които Бог е създал, тогава всичко идва на мястото си и ставаме свободни.

"Две снахи отишли със свекърва си в гората за дърва. По едно време те се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахите я увещавали да стане, да си вървят, но тя казала: „Ако не ми доведете кола от селото, не мърдам от мястото си“. Те се чудели какво да правят. Селото било далеч, не могат да отидат за кола. Да я оставят сама в гората, и това не може. Докато мислели какво да правят с нея, от вътрешността на гората се задала мечка. Като я видели, снахите хукнали да бягат. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала от земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича след тях, снахите се запитали: „Как стана чудото? Кой направи това?“ – Мечката. Щом я зърнала, свекървата се изправила на краката си и без кола се върнала в селото. Тъй щото, когато някой ме пита какво трябва да прави, за да се излекува, казвам: Мечка трябва да те срещне. Щом я видиш, страхът ти ще изчезне, а с него заедно и болестта. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек." Из Земята като училище

Мисъл за деня - 20 Декември 2007 г. "Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга; или учител, или ученик. Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си." Из Синаповото зърно, 20-а НБ, 18.IV.1937 г.

Мисъл за деня - 19 Декември 2007 г. "Оставете всекиго да опита всичко в света, че тогава му помогнете." Из Две лепти, 30.X.1920 г. "Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. Той не иска сълзи, иска да работим." "Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство." "Ние, съвременните хора, казваме: „Ама ние трябва да се грижим за себе си.“ Ами като се грижим за Бога, не се ли грижим и за себе си?" "С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва."

Поздрав за всички R. Kelly - If I Could Turn Back The Hands Of Time

"В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат турците. Един ден той го заровил в земята и се върнал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавал често това място, той забравил къде заровил парите си. Наистина той ги скрил от турците, но и от себе си ги скрил. Така останали парите в земята и той заминал за другия свят без тях. Никой не могъл да се възползва от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползва от него? Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участва в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вложил. Природната банка предлага на всеки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участва в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко хиляда сто и десет лева." Из Аз живея, и вие ще живеете

"В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия." "Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия." "Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез." Из Аз живея, и вие ще живеете

"Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш?“ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“" И видях ново небе и нова земя "Не е въпрос само да кажете, че има Бог в света, че съществува Промисъл в света, но трябва да се докаже, че наистина има Промисъл в света, че Бог промишлява за всички. Тези хора трябва да постъпват като английския проповедник Спържен, който проповядвал в една от големите баптистки църкви в Лондон. На едно от събранията се свикали всички богати членове на тази църква да се помолят на Господа да им помогне по някакъв начин да основат един фонд за някакви благотворителни цели. Като ги изслушал, най-после проповедникът Спържен казал: „Слушайте, братя, нека да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Не можем ли сами да свършим тази работа? Ето, аз давам 1000 английски стерлинги.“ Друг се обадил: „Аз давам 2000 английски стерлинги.“ Трети казал: „Аз давам 3000 английски стерлинги.“ И така се събрала нужната сума. Така трябва да се постъпва. А тъй, вие вярвате в Господа, а не искате да платите нищо. Ти мислиш, че си далеч от Господа. Щом проповядвате за Господа, вие трябва да бъдете носители на Божественото. Ако всички хора така вярваха в Бога, тогава, когато един беден изпадне, другите могат да му помогнат, без да изкушават Господа. Всички говорят, че има Господ в света, а когато дойде да докажат това, те се скриват." И видях ново небе и нова земя "Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него. „Отче наш.“ Детето повторило: „Отче наш.“ – „Който си на небето.“ Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал: „Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети!“ Детето не иска да чете. – „Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш.“ Детето тогава се обърнало към проповедника с думите: „Бог наш Баща ли е?“ – „Разбира се, че е наш Баща.“ – „Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам.“ Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“ Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви." И видях ново небе и нова земя

Васко, пак се пада след теб да пиша Да, вярата ни се изпитва всеки ден. В мрачните условия около нас е трудно да имаш вяра. На моменти, като гледам децата си и виждам проблемите на нашето време – липса на духовност, навсякъде насилие, бедност. За добродетел се счита да си себелюбив, надменен, неблагодарен. За да устоим на лошото около нас се иска вяра. Трябва да преминем през определени преживявания, чрез болката и страданията ще се пречистим; те ще ни укрепят, а не унищожат. Единственият лек е Божията любов.

Както казват старите хора - няма нищо случйно на този свят. Именното ми число е 9. Рожденното - 3 . Триадите са 3-6-9. Винаги ми е вървяло на 3, 6, 9 число от месеца. Но странностите не са дотук. Наскоро си смятах числата от мобилния номер. Познайте до какво ги сведох? До 3-6-9.

Васил, Да, за да имаме свобода е необходимо да постигнем вътрешен мир. Спокойствието води до подигане на Духа на човека. В Новата култура, за която говори Учителя, хората ще работят разумно и с Любов.