Ася_И

Мисъл на деня - 29 Февруари 2008 г. "Славяните са първата буква, с която ще започне новата култура. Славяните започват с буквата С. Сега някои ще кажат: „Не е така.” ...В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало – първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо." Из Елате да разсъждаваме, 25а НБ, 30.V.1937 г. "Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни. Това е само един принцип. Този принцип навсякъде ще засегне. Ако идете в Америка, в Англия, навсякъде в семейството раздорите са върху това кой да управлява вкъщи. Бъдещата култура носи две качества: вкъщи ако мъжът иска да бъде господар, трябва да бъде господар и слуга; и жената, която иска да господарува, и тя трябва да бъде господар и слуга. Нямат ли тия качества, нищо няма да стане. Ще заповядваш и сам ще го направиш." С всичко, което правим или мислим, трябва да служим на Бога според Неговата воля. Не бива да забравяме че сме дошли на Земята за да обичаме и да правим добро.

"Ние много пъти се молим за някои болни хора, даже правим колективни молитви за тяхното оздравяване. Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с любов, няма да има резултат. В момента, когато се молиш за някой човек, ти трябва да го обичаш. Тогава твоята молитва ще бъде силна. За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и любов." "Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и любов. Когато ти се молиш, все едно, че пращаш заявление до Бога, ти поставяш твоето заявление в една колесница, която има две колела. Едното колело е Вярата, а другото Любовта. Затова, когато се молиш за някой човек, трябва да му изпратиш едновременно и една велика любов. Защо непременно молитвата трябва да се изпълни с Любов? Защото Бог е Любов. Ти, като обичаш, тогава Бог присъствува в тебе и Бог, Който чрез теб се проявява, изцелява болния човек." Из лекцията "Любовта като здравен фактор" от книгата Доброто разположение, Издателство "Бяло Братство", 2002 г., ISBN: 954-744-026-8

"Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. " "Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има любов, има съзвучие както между хармоничните тонове.”" "При Любовта невъзможна е болестта. Човекът, когото обичаш, е обект на твоята обич не като личност, ти обичаш неговата възвишена Божествена душа." Из лекцията "Любовта като здравен фактор" от книгата Доброто разположение, Издателство "Бяло Братство", 2002 г., ISBN: 954-744-026-8

"Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта. Тогава ще бъдеш в съзвучие с Бога. А щом си в хармония с Бога, тогава всичко, което е в Бога, се прелива в теб." "...Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм." Из лекцията "Любовта като здравен фактор" от книгата Доброто разположение, Издателство "Бяло Братство", 2002 г., ISBN: 954-744-026-8

Мисъл на деня - 28 Февруари 2008 г. "Сега вие сте дошли на Земята, но сте забравили защо сте дошли. Аз ви напомням: не мислете за себе си, но мислете за онова, Божественото Аз, което живее у вас. И знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света. Другите работи ще дойдат сами по себе си... Най-първо ти трябва да познаваш Бога, Който живее в тебе. И като познаваш Него, всички други работи ще ти се наредят." Из Най-голям в Царството небесно, 1ва НБ, 27.IX.1936 г.

Мисъл на деня - 27 Февруари 2008 г. "Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората. Бог размества хората." Из Синаповото зърно, 20а НБ, 18.IV.1937 г. "Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви." "Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро." "Всички вие страдате от безлюбие. Кажете ми, как ще говорите сладко на един човек, когато нямате любов?"

"„Аз съм създаден, за да бъда добър. Аз съм създаден, за да бъда красив. Аз съм създаден, за да бъда силен. Аз съм създаден, за да бъда разумен.” Тези формули могат да сменят твоето лошо разположение в добро. Но затова ти трябва да съзнаваш винаги, че си създаден да бъдеш добър, твоето естество е добро, остава ти да проявиш добротата. Ти съзнаваш, че твоето естество е добро, само че не си работил за проявяване твоята доброта. За да имаш добро разположение, ти можеш да внесеш в себе си идеята: „Всичко мога да постигна.” Твоето бъдеще зависи от настоящите ти усилия, мисли, чувства и постъпки." "Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него." Из едноименната лекция от книгата Доброто Разположение, Издателство Бяло Братство, ISBN: 954-744-026-8

Мисъл на деня - 25 Февруари 2008 г. "Има нещо по-свещено и от иконите, и от Библията. Това са хората, които са писали Библията, това е Христос, Който е говорил Словото. Те представят основата на живота. Ще кажете, че някой е измислил нещо. Никой нищо не е измислил! Какво ще измисли един човек като човек?" Из В начало Бог създаде небето и земята, 14а НБ, 7.III.1937 г. „Или, ако това свещеното в книгата е приложено в живота на хората и пуснало дълбоки корени, разбирам. То може да се нарече вече свещено. Но ако не е пуснало корени в живота на хората и само се чете и препрочита като един роман, какво свещено е останало от него?” „Ще дойде някой човек да говори за създаването на света. Че, света не го е създал човек. Бог е създал света. Друг пък ще говори за създаването на човека. Че, той не е създал човека. Трети ще говори за човешката мисъл. Преди всичко, човек не е бил във времето, когато се е създавал светът, нито във времето, когато се е създавал човекът и неговата мисъл.” „Всички хора трябва да съзнаваме онази сила, която туря основа на живота. Щом съзнаваме тази сила, ние всички ще се разберем.”

"Учителят постъпва по същия начин: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави – не се прави отстъпка нито на учителя, нито на ученика. Направи ли грешка – вънка, поправи ли се – пак вътре. Защото в дисхармонията цялото Небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще го имате като правило, това е съзнателен закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от нея – вие сте тези, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията." "Като говоря за Любовта, подразбирам, че тя предшества хармонията, а хармонията създава условия, за да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта дава Живот, Животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Така че хармонията отвън се формира вътрешно." Из "Влиянието на хармонията в живота", Беседа от книгата Великата Майка, Издателство Бяло Братство, 2006 г., ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5

Мисъл на деня - 22 Февруари 2008 г. "Мъжът трябва да се прояви като брат, като Син на Бога. Жената трябва да се прояви като Дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле." Из Но Аз ще погледна, 32ра НБ, 29.VIII.1937 г. „И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: „Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си, Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни. Защото въпросът не е да бъдем слепи. Въпросът не е в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или не, да се проявяваме ли като Синове Божи или не.” “Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.”

Мисъл на деня - 21 Февруари 2008 г. "Докато религиозните хора говорят, че Бог е направил това-онова, учените хора се домогват до хормоните, които се отделят от различни жлези и виждат, че в тях седи безсмъртието на човека. Значи безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. Щастието е вложено у човека, но той не знае как да го намери." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г. „Думата „хормон“ е гръцка и означава нещо, което има начало, един подтик в себе си, който може да произвежда.” „След като е мислил дълго време, най-после Господ създаде света заради любовта.” „Следователно, за да живее, човек трябва да изучава законите на Божията любов.” Всеки търси щастието, но то не се намира в това което ни заобикаля. То няма материална стойност, иначе всеки богаташ би бил щастлив. Щастието не е в знанията – за какво ти е знание без да можеш да го приложиш или в красотата. То е едно вътрешно състояние. Когато човек е щастлив, той е и красив, и богат, и знаещ и можещ. Щастието се постига само когато прилагаме законите на Любовта. Т.е то може да се придобие и то тук, на този свят, а не онзи другия. В другия не знам дали ще го открием.

“Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, така и за вашия семеен и обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, когато нарушите хармонията – всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има Радост, щом има хармония, в ума има Радост.” “Сега във вашите умове се явява въпросът как може да се оправи тази дисхармония. Може – ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика хармония, в която всичко живо отдава вниманието си на Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на Живота и веднага ще ти стане леко! Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония и веднага ще ти стане леко.” “Хармонията изключва думата не мога. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва мога, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате мога.” “Сега, не че у вас няма усилия – у вас има много усилия, стремеж и всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на Любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие ще запитате: „Защо аз днес не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?” Хармония, хармония трябва! Хармонията трябва да я възстановите по всякакъв начин, при каквито и да е жертви! Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви.” “Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; когато се въдвори хармонията, правилните движения ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, подобно на махане с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Когато няма хармония, с години може да работите, но нищо няма да направите. Сега всички във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „За това мисля, за онова мисля.” “Сега, хармония е потребна изобщо за жените – хармонични мисли, чувства и действия. Това е най-великото в Живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което създава човека, това е хармонията – този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, в сърцето си, във волята си, всичката ви работа върви, лукът е препържен за половин час, всичко свършвате и казвате: „Днес работата много добре ми върви!” Това е само една малка хармония, а какво може да извърши!” Из "Влиянието на хармонията в живота", Беседа от книгата Великата Майка, Издателство Бяло Братство, 2006 г., ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5

Мисъл на деня - 14 Февруари 2008 г. "Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – Ама защо светът е създаден така? – Това не е ваша работа. – - Кое верую е най-право? – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение. За да си отговори на въпроса кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете.” Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен – твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб – твоето верую не е право." Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г.

Защо по друг начин трябва да прилагаме занията? Защото в повечето случаи, ако не се получи това, което искаме, търсим причините вън от себе си. А обикновено те са в нас. Не сме съхранили и насочили правилно енергията си. Старали сме се да бъде както ние искаме, а не както са природните закони. В друга беседа Учителя кава, че законите в Природата няма да се изменят заради нашите разбирания или желания. И животът непрекъснато ни доказва това. Има само един начин – ако искаме да променим нещата трябва да променим отношението си към ближните и отношението си към Бог. „Ти трябва да впрегнеш разумната енергия в себе си на работа. Тя е като Слънцето, постоянно се увеличава.”

За съжаление няма как да кача цялата лекция, но следния цитат по повод казаното от азбуки.: ме кара да се замисля - толкова ли са зле нещата?

Мисъл на деня - 12 Февруари 2008 г. "За да се постигне всичко онова, което човешката душа желае, трябва да се изменят начините за приложение на знанието." Из Да направим човека по образу и подобию Нашему, 15та НБ, 14.III.1937 г.

Здравейте, Доста често чувам израза: От мен да мине. Питах познатите си дали знаят какво е обяснението, защо казваме тези думи? Всички отговориха – не. Затова реших да ви попитам: Какво значи за вас мекотата в отношенията между хората? За много хора да проявяваш мекота значи да си глупак. А на мен ми се струва, че това е най-лесният начин да се разберем с другите. Е, вярно е, трудно се постига – първо трябва да имаш желание да се разбереш, после трябва и да поработиш върху себе си. Другите са после. Има ли разлика между мекота и мекушавост и как възприемате думите: Из Доброто разположение, Издателство „Бяло Братство”, София, 2002 г., ISBN: 954-744-026-8

"Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината." "Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа." "Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер." "Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта. Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си." "Мекотата развива и събужда в човека мъдростта. Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта." "Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора." Из Доброто разположение, Издателство „Бяло Братство”, София, 2002 г., ISBN: 954-744-026-8

Мисъл на деня - 11 Февруари 2008 г. "За да бъдем свободни, ние трябва да се освободим от влиянието на нашите деди и прадеди. Ние трябва да се освободим от влиянието на всички техни постъпки, които не са естествени." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33та НБ, 5.IX.1937 г.

"Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея Вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е Вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане, защото това, което за теб не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не, но Онзи, който е направил първия богат, и теб ще направи такъв. Не си учен, но вярваш, че и ти можеш да станеш учен – всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва." "От Вяра досега човек никога не е пострадвал; от доверието може да пострада, от вярването може, но от Вярата – не. Вярата може да се вложи в един човек, вярвайки в това, което Бог му е дал – вярвай, че той има душа и твоята Вяра не трябва да се разклаща! Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, но това не трябва да ръководи твоята Вяра. Защото ако вие сте меродавни, ако мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен и ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного за друг е добър. Вие имате едно познание, с което показвате вашето невежество, и вместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош.” Това не е Вяра, а знание. На какво основавате вашето знание, защо той е лош?" Из "Вярата като закон", Беседа от книгата "Великата Майка", изд. "Бяло Братство", 2006 г.

"Обаче, за да не се смущава човек, ние казваме, че образуваме добри навици. Щом образуваш добри навици, ще образуваш и лоши навици. Но човек трябва да има и добри навици. Защото, ако в една държава съществуват лъжливи неща, това показва, че съществуват лоши хора, които са направили позлатените монети, т.е. фалшивите неща. Как ще наречете вие държавните пари – навик ли са те? Те не са навик, те са средство за улеснение. А какво представят лъжливите пари? Средство ли са те? Не са средство. Те са една голяма спънка. Ако някога човек се е лъгал с една голяма сума фалшиви пари, той става вече много внимателен." Нещата са преплетени. От лошото трябва да си вадим поука и да го преобразуваме, а доброто да е част от нас.

"Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро!”" Из "Съчетание на отношенията", 19та Беседа от книгата "Великата майка" Издателство "Бялото братство" 2006 г.

Manowar - Изпълняват Химн На България Поздрав за всички българи, независимо от музиката, която слушат.

"Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина”? Любовта казва ли ви: „Аз съм Любов”? Ако каже това, тя се ограничава. Това, което е Любов, няма да каже, че е Любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?” Който живее, той чувства, прави добрини – той живее, разбира се. " "Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.”" Из "Работете с любов" 18та Беседа от книгата "Великата Майка" Издателство "Бяло братство" 2006 г.

Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си. От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място. Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята Справедливост, за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството. Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става. Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил: – Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата. Тогава се явил паякът и казал: – Вземаш ли ме за ученик? – Вземам те. Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал: – Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете. Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Из "Пътища на мъдростта" 33та Беседа от книгата "Великата Майка", Издателство Бяло Братство, София 2006 г.