Ася_И

"Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му потикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе." Великиятъ законъ

" Работата с моста, канала и градините привършваме успешно. Стопаните – ръководители са доволни от нас. Бурята ни научи как хората трябва да се предпазват от нея. Така и всяка беда в живота на човека го учи на ум и разум. Затова ние не се борим със злото, а се учим от него. Учителя Беинса казва, че злото е сила, която трябва да впрегнем да тегли Божественото дело. Един ден на чешмата срещнахме един от анарахистите, с когото не бяхме се виждали. Той направи на нашите хора голямо впечатление. Имаше черни очи и горящ поглед. От малкото думи, които разменихме, пролича, че тй е необикновено начетен човек. Имаше голяма култура и приказваше оригинално. Решихме, че той ще е някой от техните теоретици. Вечерна след работа излязохме на разходка до отсрещния хълм. Там дойде и някой от анархистите. Те ни изпяха някои свои песни. И ние изпяхме някои от нашите песни. Те ги слушаха с внимание. Ние разбираме копнежа за свободата на тия обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаехме и това, което ни разделя от тях, но сега, в тази тиха и спокойна вечер, ние мислехме повече за това, което ни сближава. На другия ден Петър Камбуров ми каза, че единият от тях, този, когото срещнахме вчера на чешмата, е Георги Шайтанов – виден анархист и най-необоримия техен теоретик. Другарите му го наричаха с друго име, защото той беше в нелегалност. Петър ми каза, че дори не всички от другарите им знаят кой е той. Само брат му Иван и някои от най-привързаните знаят истинската му самоличност. С Георги Шайтанов аз се видях и по-късно, при други обстоятелства. Спомням си, че и в Бургас веднъж ние срещнахме група комунари – толстоисти. Те бяха привидно по-близко до нас поради вегетарианството си и принципа за непротивене на злото, но и с тия анархисти ние не се чувствахме чужди. Те бяха против сковаващите рамки на всяка власт и копнееха за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле, след завършването на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показаха фанатизирани непротивници и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И с тях нещо ни отличаваше. Все имаше нещо, което беше по-чуждо от нашите разбирания. От една страна те, а от друга – анархистите с фанатизма за безвластието и утопическата постановка на въпроса за уредбата на бъдещото общество. Ние трябваше да виждаме добре и да коригираме в себе си тяхната недостатъчност. За нас нямаше недостатъчност в идеите, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не трябва да се отричат техниката и напредъка. Човек – казвахме им ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употребява за по-възвишени цели от тия, които днес има човекът на земята. Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира и че един човешки живот е едно кратко престояване в оазиса на това безкрайно пътешествие. Ние сме най-убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най-прекрасните тълкувания на Христовото учение." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Ето едно обяснение: "Например някои деца, когато проговорят, започват да издават, че се из­живяват като някой, който не отговаря на тяхното име, нито на заобикаля­щата ги в момента среда. При всеки такъв случай децата спонтанно дават най-големи подробности за друг човек, чиято самоличност им се струва, че притежават. Иън Стивънсън, психиатър в университета на Вирджиния, е класифицирал над 2600 случая на „спомени от минали прераждания". Пъ­тувал е по света с колегите си и лично разпитвали децата, които твърдели, че имат такива спомени, и после изследвали подробно разказите им. В мно­го случаи екипът на Стивънсън бил в състояние да потвърди, че такъв чо­век — какъвто детето твърдяло, че е — е съществувал и е починал, преди детето да се роди. Имало съвпадения и на други факти — човекът бил жи­вял в града, който било назовало детето, имал познати и роднини, които то било споменало, или имал професия, към която детето проявявало необи­чаен интерес. Тези разкрития могат да се тълкуват по много начини, но най-убедител­ната връзка между дете и друг човек била установена чрез случайно наблю­дение. В 35% от общо 895 случая, които е изследвал Стивънсън, децата или имали белези по рождение, или вродени аномалии. В много случаи тези бе­лези отговаряли на рани, които друг човек бил получил в действителност! Например, едно тригодишно дете твърдяло, че си спомня как било простре­ляно в корема и е конкретен човек, за който след проучване се установило, че е умрял по такъв начин. Още повече, момченцето имало малко рождено петно в коремната област и един по-голям несъразмерен белег, какъвто би могъл да бъде оставен след излизането на куршума. Случаите, при които са налице рождени белези, са от голямо значение, защото изключват други па­ранормални обяснения — например, че детето телепатично приема инфор­мация от духа на някого или че духът на починал човек го е „обсебил". Тези заключения са били използвани за обясняването на някои невероятни фобии, обременени отношения между родители и деца, необичайни за де­те интереси или необясними умения, които понякога проличават от ранно детство. По отношение на миналите прераждания много хора си задават въпроса: „Ако сме живели и преди, защо нищо не си спомняме?" Лично аз смятам, че децата забравят за миналите си животи още преди да проговорят, защото ако не беше така, тези спомени, освен всичко друго, биха им попре­чили да изградят личността си. Стивънсън отбелязва, че повечето деца спи­рат да говорят за живота, който „си спомняли", между петата и осмата годи­на. Интересно е също така, че при повече от половината от децата, чиито спомени за минал живот са били потвърдени, при предишното си преражда­не са умрели от насилствена смърт. Вероятно, когато в предишен живот душата е била прекъсната, преди да е завършила някакво дело, тя се прераж­да в сегашния с усещането за нещо недовършено." Из Енергийна медицина - Дона Идън (има я в Споралата)

Bryan Adams & Luciano Pavarotti - 'O Sole Mio

Защо живеем? Защо живеем - това е въпросът, който си задават много хора на този свят, някои незнаят отговора и не го търсят и не смятат да го търсят, но какво остава за хората, които искат да разберат защо съществуват, защо живеят? На този въпрос има много отговори, някои са житейски, някои са плод на изпитаното в живота, някои са плод на мислите на човека. Но същинският въпрос е защо се трудим, за какво, защо печелим и губим, защо сме радостни и тъжни, защо сме обичани и мразени, защо живеем този живот на тази земя? Може би всичките тези въпроси, имат отговор, който помага за разгадаването на големия въпрос, но винаги има и друга страна, както се казва на всяко действие има противодействие. Кога човек разбира защо е живял - в последните мигове от живота си, в самотните мигове когато е сам със себе си или намира отговора търсейки своето място на този свят? Начини за решаване на тази задача има много, но кой е верен? Човек трябва да избере един, защото живота е твърде къс, но ако начина е грешен какво става? Целия си живот е търсил решението, но то не е там, а другаде; какво става, има ли втори шанс за разгадаването, или остава незнаещ завинаги? Някои хора търсят истината назад, много назад в онези времена когато за всяко нещо е имало обяснение и за всяко нещо е имало причина, но ако отговорът не е и там какво става, ние ли трябва сами да го открием, така ли е създаден света? Може би трябва човек да търси, да открива, да намери същината на този въпрос, но ако живота е твърде къс? Така ли е устроен света, че да не може да се намери истинския отговор или той се крие някъде в дълбините, чакащ да бъде открит. Някои хора намират отговора на този въпрос за самите тях, но всичко се променя, ако се промени и това в което са вярвали и са мислели, че е отговора какво става? Започват да търсят нов отговор, който ще им донесе истинското щастие, но ако и той се промени какво става? Това е един порочен кръг, от който няма излизане или има? Къде се крие ключа на всички тези въпроси - в нас самите, в обкръжаващия ни свят или в безкрайната вселена? Никой не може да каже, защото хората бъркат, не са перфектни, а след като човек бърка не може да реши задачата правилно и да открие отговора на тази вселена. Някои хора казват, че живеем за да поправяме грешките си от предишния живот, да оправим миналото си за да продължим напред с чиста съвест и чиста душа; някои казват че човек се ражда, живее, радва се на благата в живота и след това умира, но какъв е смисъла тогава? Защо живеем, защо творим, защо се трудим за да умрем ли? Тогава всичко което сме направили в този свят е загубено и без смисъл направено, света не е устроен така, защото иначе нямаше да съществуват тези въпроси; или те просто са измислени за да осмислят живота, за да карат човек да се замисли да се усъвършенства с надеждата някой ден открие отговора. Но ако не го отркие какво става? Остава незнаещ и неосветен в небитието ли? Този въпрос поражда още много въпроси, на които можем да намерим отговора и така ще разгадаем загадката, но ако грешим какво става? Дали ако се учим от грешките си, някой ден ще станем перфектни и ще намерим перфектния отговор, отговора който няма да се промени при никакви обстоятелства, защото е перфектен. Но за съжаление няма перфектни хора, следователно няма как да открием отговора на въпроса, но какво става след това, какво става когато не намериш отговора? Защо живеем, никой не знае. Може би там се крие магията, може този въпрос наистина да няма решение, но какво става след това? Това е един необратим цикъл, въпросът пораждащ въпроси, които нямат отговор. Може би човек трябва да открие отговора, задоволяваш го и да вярва в него, но дали е правилен е вечния въпрос. Това ще остане вечна загадка за човечеството! Иван, 16 години

Още инфо по темата: Антибиотици будят лошите бактерии "Освен вредните бактерии антибиотикът унищожава и част от естествената бактериална среда в червата, необходима за правилния обмен в организма", предупреждава доц. д-р Соня Генова, шеф на кабинета по алергология в "Пирогов". И допълва, че силните хапчета не само премахват полезни за тялото микроорганизми, но могат да активизират някои патогенни микроорганизми, които досега са кротували. Резултатът? Множество усложнения. Например - тежка диария или псевдомембранозни колити, които може да бъдат животозастрашаващи, обяснява д-р Генова." ... "Друга опасност, която крие приемът на антибиотици, е, че те намаляват защитните сили на организма и понижават имунната система. Затова безразборното им пиене никак не е безобидно. "Тези лекарства не бива да се вземат по-дълго или по-кратко от предписаната лечебна схема, която обхваща обикновено между 5 и 7 дни", подчертава доц. Генова. Някои пациенти преустановяват приема на лекарството веднага, щом се почувстват добре. По правило обаче те трябва да пият лекарството 3 дни след подобряване на състоянието. Иначе болестта може пак да ги повали и тогава ще се наложи прием на нов антибиотик. А прекалено честият прием на тези хапове ги прави неефективни. Бактериите се пригаждат и стават резистентни към тях. "Преди 4-5 години клиничните фармаколози в ИСУЛ обявиха, че бактериите са станали резистентни към българския гентамицин", разказа д-р Генова. Най-добре е преди да се предпише конкретно лекарство, да се направи антибиограма за вид на бактерията, смята специалистът. По този начин може да се избере точният медикамент. Не е препоръчително да се изписват широкоспектърни антибиотици, които атакуват разнообразни бактерии. "По този начин организмът ще спре да се повлиява от по-леките, които, правилно изписани, имат добър лечебен ефект", напомня доц. Генова."

"Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта." Езикът на природата

"По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни." Езикът на природата

Вечнозелен дъб откриха у нас В местността Карандила над Сливен бе открит вечнозелен дъб. Подобно широколистно дърво е голяма рядкост и почти не се намира в България. Това съобщиха от природен парк "Сините камъни", на чиято територия е открит дъбът, наречен пърнар. В момента се подготвя документацията за регистриране и публикуване в ботаническия институт към БАН. Вечнозеленият дъб е по-малък от нормалния, а короната му е силно разклонена. Според специалистите откриването на общо 11 пърнара на височина от 800 до 1100 метра е уникално за родната наука. Изт. Когато говорим за разходки през уикенда, пикник, дори риболов, неизменно е предимство да имаш планина „под ръка”. Знаем за близостта на София до Витоша. Но има и един друг град, който може да си позволи този „лукс”. Сините камъни, част от Старопланинската верига са приели в полите си Сливен. Дали е по същия модел или е съвпадение, Сините камъни е природен парк, разположен на север от града. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина. Всъщност синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. А в зависимост от Разходката с лифт определено си заслужававремето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен. Тук по височина „сливенската Витоша” драстично отстъпва – най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м. Но Българка е и най-високия връх в Източна Стара планина. Той е лесно достъпен и често посещаван от туристи. Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук. Трудно обаче бихте могли да чуете сливналии да се качват на Сините камъни. Обикновено те отиват Езерото на Карандилана Карандила. Карандила е част от парк Сините камъни. Там има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт. В града на стоте войводи, както в столицата, най-лесният начин за стигане „горе” е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. А самата разходка с въжената линия открива невероятна гледка към живописни местности и стръмни пропасти. Друг начин за стигане до Карандила е т.нар. Хайдушка пътека. Тя е използвана главно от местните хора. Не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки Кулатаи да поддържате тонуса си в същото време. А за най-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността. На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, наричана от жителите на града „Кулата”, която се вижда от десетки километри разстояние. Но не това е най-интересното за нея. Районът е известен със воя вятър – „сливенския вятър”, който благоприятства за делта- и парапланеризъм. А до самата кула има такава площадка. Това е и един от често практикуваните тук екстремни спортове. Историите разказват, че името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала Гледка от Карандилачерна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Именно това, че местността е използвана в „черни” времена, е наречена и черна - кара. Изт.

Зимен Кръстовден На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Свещеникът “кръщава водата”, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден.

Преди няколко години, покрай здарвословни проблеми, дълго време ми течеше кръв от двете уши. Не правех нищо, освен да почиствам внимателно съсиреците. След като се решиха проблемите ми (не само здравословни ) и кървенето спря. Но периодически имах лека болка и сърбеж. В такива моменти разтривах ръцете си за да ги затопля и ги слагах като слушалки отстрани на ушите; помага. В ръцете ни има голяма лечебна сила . Две години след въпросното кървене от едното ухо падна нещо като съсирек с големината на лещено зърно. Не е по темата, знам, но споделям схващането, че когато организма се поти или ни тече секрет от носа, ушите, ние изхвърляме натрупани отрови (най-общо казано). Процесът на възстановяване на здравето е мноого дълъг. Съгласна съм, че екземите са много дразнещи и неприятни,за да ги оставим така..., съгласна съм, че книгата на Луиз Хей е голяма насока, но не е универсална, защото всеки случай е много различен. Но докато сам човек не пожелае да опознае себе си и да открие причините за проблемите си, нито мазилата, нито четенето на книги ще му решат проблемите. Ефектът винаги ще е временен. Бъдете здрави!

Като майка на две деца, смятаща, че добре се грижа за тях и добре ги възпитава, искам да попитам: защо някои от тук пишещите смятат, че мнение по въпросите за децата могат да дават само хора, които са родители или по-скоро само майки? Създаването и грижата за един нов живот не е само да го заченеш или после непрекъснато да полагаш основни грижи за него. Ако някой можеше да даде отговор как е най-правилно да се отглежда дете нямаше да се питаме всеки ден това . Препоръчвам да се прегледат спомените на стенографките на Учителя - голяма част от неговите ученички са работили като възпитатели, а не са имали собствени деца, така че... А също и да се прочете "Учителя за възпитанието". По въпроса за деца индиго или кристални - не съм срещала такова дете или родители на такива деца, а само с четене не става. Така че нямам мнение, а само от обща култура да се изказваме . Като прочета основните напътствия дали имаме дете индиго и решавам, че и моите спадат донякъде към тях . Но и да не са - това не ги прави по-малко полезни за обществото или втора ръка хора в промените, които евентуално ще настъпят, ама кога точно и как никой още не знае, само се говори. Да очакваме, че децата индиго или красталните деца ще доведат до някакъв голям прелом в развитието на човечеството, особено ако няма необходимите промени в останалата част от това човечество, е утопия. Всяко дете, всеки родител, всеки един от нас е уникален и никой не е повече от другите. Просто сме Божии деца.

Таман се отвори тема за почитателите на някоя отрова (кафе, шоколад,...) и се намери някой да я развали със забележки и предупреждения от рода на "Опасно за живота". Абе, хора, вземете, прочетете! Кафето, какаото са съществували в природата тоолкова отдавна, че трябва да търсим в историята и със сигурност човечеството не е изчезнало от това, че използва печенето или ферментацията на някакво растение за да достави наслада + другите екстри . Майката Природа е била така щедра и ни ги е дала, но е оставила на нас да решим как да ги използваме. Сетете се за змийската и една камара отрови - в малки дози лекуват! За мен е по-правилно, ако нямаш възможност да обядваш, да вземеш 2-3 квадратчета шоколад, отколкото да продължиш да търчиш цял ден, разчитайки на фотосинтеза само. Колкото до прекаляващите - има и такива, но прекаляващи (зависими) има във всяка една среда . Преди 200-300 години, когато сме почнали да ги използваме по осъзнато (разбирай стигнали са и до нашего брата европееца) не е имало спецове по здравословно хранене, нито диетолози, нито хора с титла д-р отпред, които да ни казват какво е правилно и какво не. И всичко е било ОК или cool! (както казва един съфорумец . Баланс във всичко. Това е! Хайде, весело посрещане на Новата година!

На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия. На този ден празнуват тези, които носят името "Анастасия". Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана (също и в Католическата църква) светица с това име, покровителка на аптекари и лекари. Тя е живяла през 3 век. Родена е в знатно римско семейство, баща й бил езичник, а майката - християнка. Посветила живота си обаче не на знатни пиршиства, а на грижи за бедни, болни и нещастни. На затворниците носела храна и дрехи, на просяците давала хляб, лекувала болестите на болните, превръзвала кървящите рани на ранените. Страдащият римски народ й бил признателен, но официалната римска власт й отредила друга присъда. По време на император Диоклециан войници на управителя на Илирия я превързали на четири стълба и я изгорили около 304 г. в Сирмиум (Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или Св. Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото Св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Ако времето е хубаво през деня, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли. Именници: Анастасия, Ася, Наташа (името Анастасия означава "възкресение": от гръцки ana - горе, stasis - ставане).

Бистришкият манастир “Св. Петка” Намира се в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на с. Бистрица, на около 15 км от София. Манастирът е основан през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Понастоящем манастирът е действащ. Манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата “Св. Илия” е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария над нея. Храмовия празник се чества на на 14 октомври.

Честит рожден ден, Ани! Желая ти Светлина по пътя и здраве за да й се радваш!

Кофеинът, освен в кафето, се среща в над шейсет растения - чай, какао, гуарана, както и в продуктите, направени от тях – шоколад, студени чайеве, безалкохолни. Всичко, което пием или ядем влияе върху нашето здраве (физическо и психическо). Така че да обвиняваме само една напитка или само една храна за някакви проблеми - няма логика. Както винаги нещата са комплексни. Ако за едни намаляването на стреса е чрез чаша кафе, при други е с цигарка в ръка, при трети - чаша ароматен чай. Всеки с порока си .

"Учителя помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно – едновременно на мнозина. Такъв е случая с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство – и те да изпратят евреите в Полша – в камерите. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка – Вуча Бехар от Стара Загора – беше изселена в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък бе изпратена във Видин. Българският народ не одобряваше това. Започнаха се протести пред властта от разни групировки. Много организации се противопоставяха на властта в защита на евреите. Спомням си, че и писателския съюз направи това. Чест прави това на българския народ. Един наш приятел, който беше получил образованието си в Полша – Методи Константинов – работеше тогава в информацията при Казасов. Извикали брата и му казали, че той трябва да съпроводи българските евреи до Полша, тъй като той владее полски език. Отговорил им, че ще си помисли. Веднага отишъл при Учителя и му казал какво му предлагат. Учителя изпратил да повикат Владимир Лулчев, който по това време имаше връзка с цар Борис и му казал: „Кажи на царя, че ако пусне дори един евреин да изпратят в Полша, помен няма да остане от династията му.” Лулчев е отишъл да се срещне с царя, но му казват, че не знаят къде е отишъл. Учителя казал на Лулчев: „Ще отидеш и ще го намериш.” Лулчев отишъл втори път, но и сега му казали, че царят е отишъл някъде и не знаят къде е. Като опитал всички възможности, за да намери царя и не е успял, върнал се при Учителя и му казал: „Никой не може да ми каже къде е царя.” Тогава Учителя влязъл в стаята си, излязъл след малко и му казал: „Кричим”. Лулчев отишъл в Кричим и когато царя го видял, го попитал кой му е казал, че е тук, Лулчев му отговорил: „Учителя ми каза.” Лулчев предал на царя какво му е казал Учителя. Царят и Лулчев се върнали в София. Царят скъсал пред Лулчев указа, който е бил подписал за изпращането на евреите в Полша. И така българските евреи бяха спасени от смъртта. Учителя активно се намеси в спасяването на българските евреи. Това не е заплаха, която Учителя е направил с думите: „Помен няма са остане от династията му, ако пусне евреите в Полша.” Това щеше да стане по закона на кармата. Учителя не искаше да стане едно голямо престъпление. Ако царят не беше послушал, непременно щеше да има последствие и щяха да пострадат неговите наследници. Когато стана преврата на девети септември и след това България се обяви за Република, неговите наследници – децата му и царицата, напуснаха България без да пострадат. Те бяха оставени да отидат където искат и бяха подпомогнати от самата власт. В живота съществува закон за причина и последствие, наречен кармичен закон, който гласи: каквото направиш, ще ти направят. Царят имаше власт да не допусне евреите да бъдат унищожени в камерите на смъртта. Неговите наследници получиха благодатта от добрата постъпка на бащата. Те напуснаха България невредими. Вярно е и че българският народ не беше съгласен, и не одобряваше изпращането на евреите в Полша. Пряката намеса на Учителя попречи да се извърши престъпление към 50 000 евреи. Разказваха ми, че когато бяха подгонени евреите у нас, някои от консисторията били решили да съберат всички скъпоценни камъни, които били в синагогата за извършване на разни ритуали, били занесени и предадени на Учителя за съхранение. След като Учителя напусна земята, на Изгрева дошъл един от членовете на консисторията и запитал някои от ръководството на Братството, дали знаят нещо за това, което е предадено на Учителя. Брат Борис Николов му казал, че Учителя, преди да напусне земята, му предал кутията със скъпоценните камъни, за да ги предаде на някой от членовете на консисторията, когато ги потърсят." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

"Индусите имат обичай да укротяват слона по лек начин. Докато го държат затворен в клетка, той е силен, не се подчинява. Като се приближи някой до него, той започва да маха с хобота си и го държи далеч от себе си. Щом го обърнат на гърба и го търкалят няколко пъти, той отстъпва и си казва: Няма какво, ще отстъпя, вие сте по-силни от мене. Слонът е умен, той знае, кога трябва да се подчини на човека и кога не трябва. И човек, като слона, не е свободен. Мислите ли, че с тия тела, които имате днес, сте свободни? Казваме: Аз не се подчинявам на никого. – Какво ще правиш? Вързан слон си, ще се подчиниш. – Искам да бъда свободен! – Чуден човек си! Ти си свободен да ядеш и да пиеш, но ще работиш, за да осигуриш прехраната си. – Тогава, защо Бог е създал така света? – Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита, защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди? Бог ти каже да направиш нещо, но ти отлагаш, не го изпълниш. После страдаш и се питаш, защо иде страданието. Човек сам допуска страданието. – Как? – Чрез непослушанието си. Сега, и да ви говоря за страданието, и да не ви говоря, вие неизбежно ще страдате. Важно е, доколко може да използвате страданието." Из Основа на знанието

Може малко да изместя темата, но не ви ли се струва, че правенето на добро е по-лесното? Особено, когато започнеш да си задаваш въпроси като: Кой съм аз? Защо съм тук? и се обърнеш навътре към себе си. За мен е по-трудно от недобрите неща, които понякога сме принудени или избираме да направим (защото всеки има такива избори) как да изберем по-малкото зло?

"Това, което градите с години, може да се разруши в един миг. Независимо от това, продължавайте да градите." "Ако сте постигнали безкрайно щастие, ще ви завиждат. Независимо от това, бъдете щастливи." "Поделяйте с хората най-хубавото, което имате, въпреки че и това никога няма да е достатъчно. Независимо от това, поделяйте най-хубавото, което имате. В края на краищата, всичко, което правите, е нужно не на хората. Нужно е само на вас и на Бог. Молете се заедно и бъдете в единство." "За мен няма различия в националността, в цвета на кожата, във вероизповеданието. Всички хора за мен са деца на Господ. Човечеството е моето семейство. Всички заслужават моята помощ, всички са създадени за това, да обичат и да бъдат обичани." "Милосърдието е огромна сила. Милосърдието сближава по-силно от кръвното родство и приятелството. Само милосърдието може искрено да се възхищава от всяко живо същество, само защото то е дело на ръката на Господ." "Не се вълнувайте, че нямате всичко, което искате. Просто идете и служете на хората: дръжте ръцете им в своите и изразявайте любовта си. Ако следвате този съвет, ще излъчвате светлина като фар."

"Има три начина за разрешаване на мъчнотиите в света. Това, което не можеш да направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето, и това, което не можеш да направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно, всеки човек има една възможност да направи нещо. Ще го направи в един от трите свята. Ще започва всякога сърцето, но да не се внасят отрицателни мисли в него, и не започвайте с мъчното; почнете с това, което можете да направите." Из Организиране на вътрешния човек

"Ще разкажа един случай из американския живот – за капрала и Вашингтон. Капралът заповядал да се дигне една голяма греда от 30 войника. Но гредата била много тежка, и войниците не могли да я дигнат. Още един човек трябвало да помогне, а капралът вика, ругае всичките. В това време минавал Вашингтон и казал на капрала: Защо не помогнеш и ти? Капралът отговорил: Аз съм капрал. Тогава Вашингтон подложил рамото си и помогнал на войниците да повдигнат гредата. След това той се обърнал към капрала с думите: Аз съм генерал Вашингтон. Сега светът е пълен с капрали и от тях страда. На хората трябва един метод за самовъзпитание. В теорията има една опасност. Трябва да се знаят нещата. Някой казва: Аз чувствам нещата. – Да чувстваш е едно нещо, а да даваш насока на чувствата си, то е съвсем друго. Казваш: Аз мога да направя това. – Да можеш да го направиш е едно нещо, а да го направиш, е съвсем друго. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите." Из Организиране на вътрешния човек

Klaudia, Да ви е живо и здраво детенцето! Само радост да носи! Аз се зарадвах на инициативата на момчетата от Механо-техникума в София. Вчера, както знаете, се навършиха 100 години от раждането на Вапцаров. Децата ходиха на стрелбището, където е убит поета, който е патрон на училището. А сега са подели инициатива за отмяна на смъртната му присъда. Радвам се, че има деца, които се интересуват от историята ни. Радвам се, че в тези трудни времена има и преподаватели, които са с тях.

Вкъщи винаги е имало животинки - кучета, рибки, костенурки, сега - 2 котачета. Когато родих първото си дете широко разпространено беше мнението, че котките са причина за алергия сред много от децата, че въобще не трябва да има домашни любимци вкъщи, че папагалите и някои др. птички разпространяват един специфичен микроорганизъм... Бъррр. Последните изследвания показват, че май нещата не са точно така . Напротив, децата с домашни любимци имат по-силен имунитет. Имаме си бебче отскоро . Какво да кажа за животинките? Кучетата лаят, бебчето спи. Ако мръдна на повече от 2-3 метра от количката най-старото куче отива и ляга до количката да я пази. Не че има причина - на двора сме. Вътре вкъщи е същото. Ако Бебката плаче - най-възрастната котка отива и се изправя на лапи да види защо е неспокойна. Такива грижи се полагат за дребосъчката, че нямам думи.