Ася_И

"Поляната - равна и просторна, във форма на кръг, цялата в зелено, заобиколена от борова гора, до нея плодна градина, пролет и лято обсипана с бели ситни цветенца, като звездички. Тази поляна я наричаха „дихателната система” на Изгрева. Поляната беше нещо живо и многолико, с открит изглед към Витоша. На нея посрещахме изгрева на Слънцето, играехме Паневритмия, а след беседа и Паневритмия се събирахме и пеехме, а музикантите свиреха; на нея привечер се събирахме на свободни разговори с Учителя. Поляната имаше свойството да изсмуква всичко тежко, неприятно, болезнено, което сме измъкнали от столичната атмосфера. Рила и Витоша бяха пълни с поляни, ние ги обичахме и тях, и използвахме тяхното благотворно влияние, разхождахме се при топли утрини по тях боси. На поляната над Езерото на Чистотата не се насищахме да вървим. Всички поляни поотделно имаха нещо магнетично и вълшебно, нещо близко и живо, понеже смъкваха от нас всекидневния товар, отморяваха ни, но да кажем още нещо за Изгревската поляна. Тук жадно вдъхвахме аромата на пролетта, на цъфналите дървета, аромата на боровата гора, сладкия дъх на окосената трева. На тези купи от сено на пътя сядахме да си отдъхнем след изнурителните делници. Съзерцавахме голямото небе, по което лумваха звездите, слушахме песента на щурците. Нямаше човек, дошъл на Изгрева, да не посети поляната, а всеки можеше да влезе в нея по всяко време на денонощието. На нея цареше невъобразим покой. На средата на поляната имаше слънчев часовник и малка метеорологична станция. Имаше и една полукръгла пейка с покрив и там по всяко време имаше хора. Наричахме я „катедра”, защото около нея се водеха какви ли не разговори - философски, научни, астрономични, доизясняваха се лекциите от Младежкия окултен клас. С часове слушахме някой брат астроном да ни говори за звездите и планетите. Сам Учителя често присъстваше на тези сказки. Още от началото на века Учителя говореше за гимнастическите упражнения, създаде по-късно и Паневритмията. Учеше ни, че чрез гимнастиката човек влиза в контакт с природните енергии, като с това хармонизира вътрешните процеси. Неразделна част от дневната ни работа беше специалното и дълбоко дишане на поляната и гимнастическите упражнения. Всеки ден, дори и през зимата, някои от упражненията не прекъсваха. Поляната се превърна в опитно поле, на удобно място, където Учителя проведе своята програма около дишането и упражненията. Около 30-те години се даде и текст от Олга Славчева, пак под ръководството на Учителя. Един ден, беше лятно утро, дойде държавно служебно лице и ни показа заповед, че се забранява да играем Паневритмия и да се разхождаме по поляната, въпреки, че тя беше купена от нас, от братя и сестри, залесена и обработена от нас. На нейно място по-късно построиха жилищен блок за съветски граждани. Поляната остана само спомен, скъп и незабравим спомен. Забраниха ни да лагеруваме и играем Паневритмия и на Рилските и на Витошките поляни. Изгревската поляна имаше свои празнични дни - съборните - от 15 август до края на месец август, Първия ден на пролетта - 22 март, 12 юли - рожденния ден на Учителя и Първият ден на есента - 22 септември. В тези дни прииждаха братя и сестри от цялата страна, тогава бавно и тържествено се задвижваше нашето колело - Паневритмията. В средата на поляната бяха музикантите, а веднъж, на един съборен ден бяха донесли пиано на средата на поляната. Така под звуците на музиката ние играехме по-стегнато, по-хубаво и по-правилно Паневритмията. Учителя също беше в средата на поляната близо до музикантите. Хармония и единство лъхаше отвред. Наредени в няколко редици в кръг, ние бяхме щастливи. Дните бяха духовни тържества, останали да сияят за всички времена в аналите на Природата и в нашите души. На Изгрева винаги се пееше, но най-много се пееше на поляната по време на съборните дни. Но... това беше. Дойдоха „братята комунисти” и всичко се свърши. Днешните и вчерашните часове останаха като най-жив спомен от скъпата ни поляна. Всичко беше естествено, непринудено, весело. Учителя беше с нас и направляваше по свобода, меко и деликатно, с бащинска нежност, без демонстрации, тихо, без шум, с огромната си любов и дълбока мъдрост. Ще пребъде поляната в нашите души и сърца, в нашите съзнания." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше", подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

„Та, при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдействува за добро. Това нещо трябва да се обясни научно. За пример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност и той мисли, че в дадения случай тази изключителна опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна, като лист на дървото. Листът на дървото е потребен, за да диша чрез него. Може и без един лист, но все таки, когато листата на дървото окапват, ние мислим и считаме това нещо за анормално състояние на дървото. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота.” „Но понеже светът още не е достигнал до това положение, затова идат тези изпитания и страдания. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова е по-добре за самото здание и за хората, които живеят в него. Колкото по-малко светлина влиза в едно здание, толкова то е по-нехигиенично. На същото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкия ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи как да мисли.” „Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Ако страдате като дърветата, за да стане от вас хартия, върху която да се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото си, имат смисъл. Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл. Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото си.” „Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща. След това се ражда едно различие. Ако господарят подяжда слугата си, той прави зло. Ако слугата подяжда господаря си, и той прави зло. Ако един ден господарят осинови слугата си, направи го свой наследник, какви ще бъдат отношенията им? Слугата няма да има желание да подяжда господаря си и господарят няма да има желание да подяжда слугата си – ще се примирят.” Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Статията и линкът са много интересни – благодаря. И с риск да повторя (преразкажа) много от нещата в сайта, ето нещо и от мен: Когато повечето хора мислят за алергията, те си представят течащ нос и зачервени очи, предизвикани от полените. В действителност алергиите може да се предизвикат от всяко едно вещество. Алергиите обхващат около 40% от населението, но не спират до тук. Имунната система на организма е активна от главата до пръстите на краката. Някои типове алергии водят до смущения в стомашно-чревния тракт, в други случаи може да предизвикат главоболие, загуба на обоняние, безсъние, умора. Може да се 'отключят' други състояния като сенна треска, екзема, обриви, астма, синузит, възпаление на ушите. Първични са тези алергии, при които алергичната реакция настъпва от няколко минути до два часа след излагането на алергени. Реакцията към единичен причинител може да бъде огромна, а понякога животозастрашаваща. Вторичните алергии са резултат от непоносимост към храна или латентна хранителна алергия. Те много често се появяват, когато молекулите на преработената в стомаха храна попаднат в кръвта. Вторичните алергии се дължат на недостиг от стомашни сокове и слаби черва. Недостигът на стомашни сокове може да се дължи на атрофия на лигавицата на стомаха и червата, причинено от паразити, Кандида Албиканс, Хеликобактер Пилори или други микро-организми. Около 6% от децата и 4% от възрастните имат хранителни алергии. Почти всяка храна може да провокира алергична реакция, като шест вида храни са причина за 90% от хранителните алергични реакции при децата: мляко, яйца, соя, фъстъци, пшеница и лешници. Следните храни са предпоставка за 90% от хранителните алергии при възрастните: ядки, риба, стриди и миди. Най-честите симптоми включват стомашно-чревния тракт, като започват с подуване или сърбеж на устните, устата или гърлото. След като храната навлезе в стомаха може да се появи гадене, повръщане, диария или спазми. Често се срещат сърбеж, червени петна по кожата. В някои случаи може да се получи анафилактичен шок - изключително затруднено дишане, неритмична работа на сърцето, понижаване на кръвното налягане и, ако не се вземат необходимите мерки - дори смърт. Както споменахме, алергичните реакции към храната обикновено започват от няколко минути до няколко часа след приемането на 'забранената' храна. При много чувствителните хора самото помирисване на дразнещата храна може да предизвика алергична реакция. Дори ако ви целуне човек, който (за пример) е ял ядки, той може да предизвика реакция при свръх-чувствителните индивиди. Много хора смятат, че термините 'хранителна алергия' и 'хранителна непоносимост' означават едно и също нещо, но не е така. Хранителната непоносимост е неблагоприятна реакция, предизвикана от храната, която не е свързана с имунната система. Непоносимост към лактозата е един пример за 'хранителна непоносимост'. Човек с непоносимост към лактозата има недостиг на ензим, необходим за преработването на млечната захар. Когато този човек консумира млечни продукти, симптомите са: газове, повръщане, диария, може да се появят и коремни болки. Все още няма лекарства, които да лекуват хранителни алергии. Единственият начин за предпазване е като се избягват тези храни, които може да предизвикат реакция. Болшинството хора 'израстват' техните хранителни алергии, независимо,че алергиите към ядките, рибата и морските храни често се считат за продължителни. Епинефрина, наричан още адреналин, е лекарството, с което може да се контролира анафилактичната реакция. За съжаление алергиите се срещат по-често при децата, отколкото при възрастните. Това означава, че едно дете имащо астма е много по-склонно да страда от алергии, отколкото един 30-годишен мъж, който има астма за първи път. След като знаем, че алергиите допринасят за развитието на астма, може би ще е възможно да сведем риска от развиване на астма, както и на алергия, чрез намаляване излагането на въздействието на алергени и други дразнители. Според Американската фондация за астма, един от основните причинители, който децата трябва да избягват, това е цигареният дим. Изследванията показват, че цигареният дим увеличава астматичните симптоми, забавя възстановяването и 'отключва' астмата при иначе здрави деца. Когато статистиката показва, че едно от всеки четири деца под петгодишна възраст има астма, много важно е родителите да разберат кои могат да бъдат причинителите и как да се избягват. Заедно с реакцията към домашния прах и полените, вирусните инфекции, особено в ранното детство, могат да станат причинител на астма, такъв ефект оказват и студеният въздух, изпаренията от дизеловите двигатели, хранителните консерванти (някои хранителни оцветители, сулфатите в туршиите, виното, промишлено сушените плодове, аспирина). Първата линия на защита срещу тези причинители е избягването им. Трябва да открием какво ни кара да кихаме и, ако е възможно, да стоим далеч от него. Преди да махнем домашния любимец от дома, да оставим градината без нито едно цвете, по-добре е да направим изследване за уточняване на нашия проблем. Независимо, че почти нищо не може да се направи, ако причинителят за алергията е замърсяването на въздуха, може да организираме повече почивка сред природата. Няма известно лечение за астма и всяка година стотици хора умират от астматични атаки. Родителите трябва да знаят, че хриповете и затрудненото дишане са показатели за предстояща атака и да вземат мерки. Ако страдаме от астма или алергия и сме направили основно почистване на дома, изтупали сме килимите, изхвърлили сме химикалите, провеждаме специална диета, ходим сред природата и независимо от това продължаваме да имаме алергични и астматични пристъпи, то виновник за това е стресът.

Мисъл на деня - 7 Април 2008 г. "Вие, ако разбирате закона, не мислете, че сте сами. Вие се заблуждавате. Никой не е сам. Всички души в света слизат групово... Злото иска така – ние да се изолираме, да мислим, че сме сами в света. Това не е вярно." Из Ново сърце, 23-та НБ, 9.V.1937 г.

"Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях." Из спомените на Паша Тодорова, Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

"Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това." Из спомените на Паша Тодорова, Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

„Когато кажем, че някой човек е добър и някой лош, ние разбираме, че на добрия човек нивите и лозята са подредени, а на лошия не са подредени.” „Ако искате да измените живота си, изменете първом духовния си живот. В старо време са изгаряли хората за вярата им в Бога. Кое е по-добре – да умреш на кръста ли, заобиколен от своите приятели, или да умреш в някоя кръчма с пукната глава? А ние ще трябва, ако искаме да умрем, да умрем където трябва. Къде е по-добре да умрем? Майката да умре при отглеждане на своите деца ли, или като разпусната жена в някое запустяло място?” Из Аз ви избрах, 12.IX.1920 г.

Мисъл на деня - 3 Април 2008 г. "Дръжте тази мисъл в ума си: не мислете, че духовният свят е нещо отделно от физическия. Каквото и да стане в духовния свят, ще се прояви и във физическия свят. Докато не промените живота си в духовния свят, вие няма да се промените и във физическия свят." Из Аз ви избрах, 12.IX.1920 г.

"Учителя не проповядваше, не ни увещаваше да следваме неговото Учение, но ни обясняваше, че всякога изяснява законите и принципите, върху които се гради живота ни, насочваше ни да ги изучаваме и прилагаме, да живеем в хармония с Разумната Природа. При това всякога ни оставяше свободни, всеки да постъпва така, както разбира. Той посочваше някои наши криви прояви, неправилни постъпки, но в поучението си никого не упрекваше лично. За всички наши прояви се изказваше безлично, без да засяга някого, макар понякога да се досещахме кого има предвид. Той даваше пълна свобода на изява на всеки един от нас. Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителя ни оставяше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме погрешките си. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. Когато Учителя ни изясняваше своето Учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас, укрепваше нашето самочувствие, нашата самоувереност, вярата в собствените ни сили. Много пъти съм мислила за вярата на Учителя и нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Учителя ни виждаше в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни предаваше сила. Свободата, в която Учителя ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителя знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие имаше в това. Той се държеше с нас както майката със своето дете, което прохожда, пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше, че както постъпваме, така ние сами се опъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, сред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде.Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да опазваме законите му. Учителя ни оставаше свободно да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим, ние ще видим погрешките си и като ги осъзнаем, да ги изправяме, за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителя ни водеше в пътя на вътрешното самоограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят, открай време, се бори за свобода, но свободата се дава отвътре, не отвън, не с борба. Свободата се придобива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничението на животинската ни природа, която човек още носи в себе си. Учителя беше свободен и искаше и нас да освободи, като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Висшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, а не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всичките трябва да са в единство за преуспяване както на физическата, така и за духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място, без да се противопоставят една срещу друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост. За да организира силите в себе си, човек преминава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, която се изисква от човека, докато той даде път на своята висша природа. Когато се говори за свобода, не се разбира човек да прави каквото си иска, това не води към свобода. Свободата се придобива чрез вътрешна разумна дейност - придобиване на контрол над нисшата природа и изява на висшата. Учителя казва: - Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен. Учителя прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави. Всеки се проявяваше според своето естество, своето разбиране и възможности. Обществото около учителя беше разнообразно, то произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни, до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителя и неговото Слово, от което се интересуваха всички. Той беше обединяващото звено. Учителя остави всеки да мисли и действа свободно, но тази свобода не ги разедини, не се създаваха фракции. Създаваха се групи, които си хармонираха. Именно това Учителя насърчаваше - да работят на групи. Имаше нещо твърде странно: при разнородността на неговите членове, всички бяха единни по отношение на Учителя. Под неговото непосредствено влияние всички можеха да се обединят. Мисля, че една от причините за това беше, че Учителя имаше правилна мисъл за всеки от нас. Той виждаше добрата страна на всеки. Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого. Ако трябваше да изнесе нечия погрешка, той изнасяше принципа, който е нарушен и лошите последствия на нарушителя." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

"Каквото и да се говори, човек си остава такъв, какъвто се е родил. Някой път казвате: възпитание. Някой път страдаме от многото правила. Рибата трябва да я държиш във вода. Щом я извадиш от водата, може да мислиш много добре, но туй, в което е родена, е водата, тя трябва да живее във водата. Казвам първото правило: живей там, дето Бог те е поставил, не излизай из мястото, дето Бог те е поставил. Първите хора съгрешиха, понеже не искаха да седят там, дето Бог ги постави. Когато Бог създал света, има един анекдот, на съвременното дългоухо магаре му дал малка, микроскопическа форма: да бъде незнайно, никой да не го безпокои, най-малкото между млекопитающите, между всичките. Като се явило при Бога, казва: „Ти на всички си дал голяма форма, на мене даде най-малката форма. Измени този ред на нещата. Тази, малката, форма не искам да я нося. Няма да бъда забележителен, никой няма да ме знае.“ Господ му чул молитвата и му дал сегашната форма, направил го и гласовито. Случило се, че един градинар, като го видял, че има такава форма, той имал нужда някой да му пази градината, оставил го да пази градината. Птиците ходили, и то ходило да пази от птиците. Като ходило да пази от птиците, изпогазило цялата градина. Градинарят, като видял, казва: „Голям ти е ръстът, но глупаво си. Така градината не се пази.“ Като намерил магарето, изпъдил го из градината и оттогава му излязло прозвището магаре. Казва: „Магаре нали е, все си е магаре.“ Случило се тъй, че всичките животни минали покрай Адама, и магарето с тях, да им тури имена. Адам му турил името магаре. А магаре значи, че си дава мнението там, дето никой не го пита. Магаре, това значи, когато си даваш мнението, когато никой не те пита. Когато минавали животните да им тури Адам имена, то си дало мнението за жената. Ева седяла, много красива, всичките животни я погледнали, то казва: „Красива е, но ще създаде някаква беля на Господа.“ Разчуло се това, че ще създаде някаква беля на Господа. И тъй станало, както казало магарето, но оттам насетне жената го намразила. И досега всички жени говорят за магарето. Сега магарето казва тъй: „За жена, която Господ създал, не си давай мнението какво ще стане от нея.“" Из Единствената нишка, 27-мо УС, 19.VII.1942 г.

„Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта.” „Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват.” „Защо скръбта на хората е непоносима? Защото си казват, че тя ще бъде вечна, че няма спасение. Но Бог е милостив. След бурята пак ще изгрее слънцето и всичко ще бъде по-свежо, по-радостно. Даже въздухът ще бъде озониран. Преводът на това явление е следният. Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят само няколко мига. След това ще дойде нещо добро, ще дойде радост. Условията ще се променят.” „Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста? Само три дни и после възкръсна.” Също така всяко страдание трае само три дни. Страданията не са вечни, Бог е милостив. Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека. И второ - това страдание не трае дълго. После иде едно добро като плод на това страдание.” Из Лекцията "Символи в Природата" от книгата Доброто разположение, Издателство "Бяло Братство", 2002 г.

Мисъл на деня - 1 Април 2008 г. "Има два вида гняв: един гняв, който иде от Любовта, и един гняв, който иде от безлюбието. Ако се гневиш от Любов – на място е – Любовта е спасителка, благословение е. За Бога казват, че се е разгневил. Вие не сте опитали гнева на Бога. Гневът на Бога дава живот! Ако Господ не се гневеше... Гневът на Бога подразбира Неговата Любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията Любов." Из Идете при чистите извори, 35-а НБ, 19.IX.1937 г.

Не мисля, че породата на кучето е от значение дали ще убива или не. Важно е как е било научено. Мои познати имат 3 кучета и 3 котки. Най-големият кучу е грамада около 80 кг, потпомък на шампиони в кучешките боеве. Душичка е, ако не се опиташ да влезеш с взлом в дома или да нападнеш господарите му. Но и аз бих реагирала, ако някой се опитва да влезе в дома ми. Е, няма да се метна на гърба му, ама просто нямам сили за това. Всъщност, както ми обясниха, той е научен да не напада. Ако някой влезе, просто ще го притисне в ъгъла, докато дойдат. А ако нашественика е глупав и прояви насилие, ами - негов проблем. Та кучувците прекрасно си съжителстват с 3-те котки. Голямото куче може да ги разнася с часове из градината, качени на гърба му. Така е бил научен. По едно време имаше бебета. Представете си едно половин килограмо пухче, което хъска на това 'чудовище', а той само отстъпва назад или ги побутва с муцуна, ако му досаждат прекалено много. Наскоро едно малко котаче се опитало да влезе в двора - единствената му реакция била да лае по-силно - знак, че някой се опитва да влезе, но не се е хвърлял да го души. Просто е сигнализирал. Най-малкото куче - йоркшир, живее с мисълта, че е котка. Яде котешка храна, играе си с котешки играчки и е много щастлив, когато е сред останалите 'котаци'.

"Слушай да ти кажа: Обичта е едно нещо, женитбата е съвсем друго нещо.... Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, а и децата теглят и носят последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай без да се обвързваш и един ден ще бъдеш благодарна." Из Спомените на Милка Периклиева

Първата ми среща с Учителя Влакът спря на софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час, ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. „Опълченска”, завих наляво и повървях, докато стигна № 66. Почуках на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето. Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен в сива гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше благост и доброта. - Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на Братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка или при приятелки, за да отида на беседа. Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителят слушаше внимателно. Най-после млъкнах. - Истината ще Ви направи свободни - каза Учителя. - Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място? - продължавах обясненията си аз. - Истината ще Ви направи свободни - повтори Учителя и нищо повече. - Но кажете ми начин, метод, Учителю - настоявах аз и молех да ми даде съвет. Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя. - Истината ще Ви направи свободни - потрети той и нито дума повече. Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителя всичко може? Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. - Затова ли те доведох в София? Тръгвай вкъщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж! - продължаваше да ми се кара баща ми чак до вкъщи. Без да се оправдавам, мълчах. Разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се осъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия – тръгнахме обратно за Варна. Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми... „Опълченска” 66... Учителя... Колко беше мил, но защо само това ми каза: „Истината ще Ви направи свободни.”... И нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи... Може би говорих много? Не му давах възможност да ми каже нещо повече? Но не! Имаше моменти, когато мълчах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той – нито дума повече! Чуден Учител!... Може би не заслужавам свободата?!... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: Бялата дървена врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще Ви направи свободни.” Минаха месеци. Вкъщи същата история: Неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за Школата и най-важното, въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някак си оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, поливайки цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми: „Истината ще Ви направи свободни!” Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах вкъщи и прочетох една беседа. В сряда - същия отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах вече да искам разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама вкъщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз съм лъгала много. Имаше случаи, където въобще не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея - тъй, без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще Ви направи свободни!” И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случваше се понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлия лъч, който освети стаята ми. Беше неделя сутринта, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: - Хайде тръгвай, нали имате събрание в 10 часа? Цялата стая светна и недоумявах какво стана. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, казал точно онова, което трябваше - казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода: „Истината ще Ви направи свободни!” След време прочетох в една от неговите беседи: „Преди всичко ученикът трябва да говори истината. Никаква лъжа не се позволява на ученика!” Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството. Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

По записки на Минчо Сотиров, 11 Август 1924 г., Мусала "Там, където хората се сдружават и има съгласие, там има и благословение - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата като се разпредели между 20 - 30 души комунира, по-скоро се свършва. Там, дето Земята е плодородна, има магнетически вълни и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на Земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще започне да работи. Пентаграмът се съчетава с краските: най-отгоре - ясно синьо - Истината; ясно червено - Любовта; ясно жълто - Мъдростта; ясно зелено – Правдата /съдийската маса/; златисто - узряло жито - Добродетелта. Розовата краска е за Обичта. Краските от Пентаграма съответстват на удовете на човешкия организъм. Ясно синята краска е за духовния човек. Ясно червената - за сърцето, за дробовете. Ясно жълтата - за ума. Ясно зелената - за жлъчката, черния дроб. Трябва да се следи всяко дете, когато се ражда, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с До, друго с Ре и т.н., това ще ни покаже какъв ще бъде неговия живот. На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 година. Оня, в когото Духът дойде, трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато Духът дойде, тогава на душата израстват крилата. Ако нагрубяваш майка си, ако нагрубяваш децата си, ако нагрубяваш баща си, вашият възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите, мъките, страданията изчезват. Лошата мисъл, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим. При просветен ум няма пороци, а само чистота. Оня ум е ограничен, в когото има пороци. Учителят прочете 21 глава от Откровението. „Тази глава съответства на събитията от ХХІ век. В по-малък размер съответства на събитията от 1921 година."

Подготовка по пътя Подготовка по кой път? - Към онзи път, по който Учителя върви. По тесен, стръмен и възходящ, но безопасен път. Път, огрян с добродетели и огрян от светлината на истината. Макар и през малка дупчица зърнала този път, поех аз по него, смело и без страх, както казва Учителя: „Без страх и тъмнина, с любов и светлина.” Първо поех пътя, после започнах да мисля, пък и пътят постоянно се откриваше. После чух Учителя да казва, че при Божественото първо се действа, после се мисли, при човешкото е обратно. При Божественото човек не е подложен на опасности и така излезе - поех този път и не се излъгах. Че имах противоречия, обезсърчения, неуспехи, това се дължи на мои стари дългове, които сама трябваше да си платя: плащах и растях. Вървейки в посочения път, намерих истински методи, закони и принципи за правилно решаване на всички задачи и мъчнотии. Учителя сочи този път не отдалеч, нито само с пръст, но с целия си живот, с всички свои действия и прояви. Подготовката е нужна за този път, затова се заех да намеря и прочета всичко, което е казано и печатано от Учителя. Намерих 14 беседи под заглавие „Сила и живот” - първа серия. Прочетох ги няколко пъти. Харесаха ми, бяха написани особено, увлекателно, свободно. Смисълът на Словото изведнъж ме грабна. Събуди се жив интерес към духовна литература и аз почнах да търся такава, и намерих главно теософска литература, която запознава читателя с духовния свят. Попаднах на въпросите за прераждането, за ясновидството, разговарях се с близки и приятели относно тази литература, всичко анализирах и приемах като свое убеждение. Колкото повече навлизаш в този път, светлината става по-голяма, импулсът за работа надминава силите и възможностите на човека - творчески е този път. Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой почин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън, казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка. Като чуха това и двете ми сестри се обадиха: „И ние също.” Само майка ми премълча, без да се противопостави. И така, от този ден, без най-малко отклонение, съм вегетарианка. Впоследствие четох книги върху вегетарианството, но от тях не научих нещо кой знае какво. Важното е как да се яде и какво да се яде. И храната учи човека, тя го съгражда, облагородява, възпитава. Тези са първите стъпки за мен към светлия и величествен път. 29 Октомври 1964 година Време за самоопределяне в пътя Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета и да посещавам семейство Радославови, с които споделях прочетеното и така времето летеше бързо. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал за провинцията, вече октомври свърши, а той все още не беше се върнал в София. Силно желание имах да го видя и да поговоря с него върху онези въпроси, които бяха покълнали у мене и с нетърпение чаках някоя опитна ръка да ги полее, за да израстнат, да се развият и да продължат своя живот, благословена ръка да ги възрасти. Мислих си едновременно, че съм се самоопределила, но едва по-късно разбрах, че самоопределянето не е еднократен процес, докато е жив, човек все се определя в едно или друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен; срещнах по него реки дълбоки и плитки, гори гъсти и мъчно проходими, планини стръмни и високи, но всичко трябва да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне и така се създава убеждение. Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е идея. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш, пламъкът да се увеличава, да светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш на светлина, която да осветява и тебе и друмниците из пътя. Аз имах вече примера за това. Видях човек с убеждение, човек канара, която никаква стихия, никакъв ураган не може да поклати. Видях служител на Великото голямо и на Великото малко. Красив път! Че бил пътят стръмен, тесен, дълъг - нищо от това. Дето е красотата, там е истината. Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквах завръщането на Учителя. Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

"Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!” Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш така? Хората са такива егоисти и мислят, че си направен от желязо, така че и двадесет и пет часа да им работиш, няма да ти кажат: „Стига”. Никой не трябва да упражнява влияние – ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвие. Идва някой и казва: „Тъй трябва да се постъпи”; ами той знае ли как трябва да се постъпи? – Съвременното общество така препоръчвало. Че съвременното общество да не е идеално – и то си има своите недъзи. Най-важното: започнете с Любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея." Из "Работете с любов", 18-а Беседа от книгата Великата Майка, Издателство "Бяло Братство", ISBN: 954-739-068-3

"Близо до София имаше едно място, наречено „Изгрев”, където учениците на Учителя отиваха още в ранни зори да посрещат изгрева на Слънцето. Това място беше закупено с общи братски пари, където по-късно се построиха малки къщички, а по-късно се построи нашия салон. В този сълон Учителя изнесе своето вдъхновено слово. Оттук се пръскаше едно Божествено семе, за да стигне до всички топлината на любовта, светлината на мъдростта и красотата на истината. Тук, в този салон и покрай него протече съществената част на едно голямо дело. Ние с още по-голям ентусиазъм идвахме тук за беседи, независимо от разстоянието, което изминавахме, тръгнали пеш от всички краища на София в зори по проточилото се Дървенишко шосе, с песен и радост. За всички, които жадуваха за неговото слово, далечното разстояние и ранният час не беше проблем. В студ, мраз, дъжд и пек ние поемахме нагоре да бъдем там точно в 5 часа сутринта. „Изгревът” беше мощен магнит. Салонът ни беше построен от всички с небивал ентусиазъм. Дойдоха майстори зидари, дърводелци от цялата страна. Ние тук от София се включихме всички и един месец беше достатъчен, за да го направим и за събора да сме в него. Само прозорци нямаше, но за летните горещи дни нямаше нужда от прозорци. Съборът се състоя на 19 август. Влязохме по чорапи в него. Салонът блестеше от чистота и белота - най-светлият салон в света! Имаше сцена за музикантите, която се направи малко по-късно - до голямата врата. В салона имаше голяма подвижна черна дъска, една катедра до нея, орган и пиано, един роял на сцената и пултовете на цигуларите. В средата до катедрата по-късно се постави голям часовник. Големият салон беше съществена, централна част на „Изгрева”, чийто ритмичен пулс оживяваше и одухотворяваше всеки милиметър на „Изгрева”, като го насищаше с небивала и необикновена атмосфера. Тази атмосфера се усещаше не само от нас, но от всички хора, които влизаха в досег с този квартал. Салонът беше светещ фокус, място, където се ковеше великото дело, където Учителя съумя относително спокойно и свободно да ни предаде това, за което беше дошъл. Големият салон живееше, пулсираше и разпращаше по всички посоки на света светлина - основа на всички култури и прогрес. В него Учителя преподаваше най-великата наука - изкуството да се живее правилно. Един огромен фар, осветяващ денонощно пътя на всички залутани в световния хаос и търсещи новото в света. Но дойде ден, дойдоха вандали и багери, и сринаха всичко до основи. Учителя си замина на 27 декември 1944 година, а след него никой не ни питаше за нищо, всеки момент очаквахме да ни сполети всичко. Салонът и горницата са нещо неделимо. Тази пристройка се направи след салона и беше много малка и скромна. Едно антренце без прозорци, до него извита дървена стълба, която водеше до жилището на Учителя - правоъгълна стая с единични прозорци, един малък балкон с югоизточно изложение, светла стая. След „Опълченска” № 66 Учителя живя известно време на палатка и после се премести да живее в тази стая, наречена горница. Беше малко по-висока от височината на салона. В антрето той пиеше чая си. В стаята имаше пернишка печка, оскъдна обстановка, духаше отвсякъде. Чешма и клозет вътре нямаше, нямаше никакви удобства. Той никога не се оплака, пък и ние покрай него не се сетихме да му ги създадем. Имаше братя и сестри, които живееха къде - къде по-добре и с по-големи удобства, но и през ум не им минаваше да създадат нещо по-добро и за Учителя. Горницата е място светло и чисто, отвън и отвътре. Невъзможно е да минеш покрай нея и да не се спреш и погледнеш нагоре. Невъзможно е да не си помислиш за думите на Христос: „Влез в скришната си стаичка, помоли се в тайно, за да ти се даде явно.” Но в тази стаица Учителя ни пускаше и нас, само че събути по чорапи или боси. Горницата като малък храм, като подвижна скиния придружаваше човека, където и да беше някой от нас, мислено беше все с нея. Горницата изпълняваше тази служба - да приема уморения, болния, наскърбения, неутешимия, неспокойния и като майка да го приеме и облекчи. По време на съборните дни, обикновено в края на тези дни, на малки групи или поединично, влизахме там да се помолим, да почерпим сили и вдъхновение за цяла година, да се повглъбим и накрая горещо да поблагодарим за преживяните дни. Всеки пристъпяше прага на горницата с особено страхопочитание, със свещен трепет. Напущайки събора всеки искаше да разтвори сърцето си, да благодари за всичко и да си отиде просветлен и окъпан. Преживяното в горницата в такива минути не се забравяше. Библията и един том беседи стояха на масата на Учителя. След молитвата се четеше стих от свещеното писание и страница от беседата, това, което се падаше. В бележник се записва това, което си прочел от свещената книга и главната мисъл от прочетената страница от томчето беседи - върху тях размишлявахме през годината - до другия събор. В горницата влизахме с нови дрехи, облечени празнично, чисти, а там сякаш ни обгръщаше едно друго небе. В тази малка стаичка, около 16 - 17 квадратни метра, имаше нещо странно, успокояващо, наситено с жив магнетизъм. На една от стените висеше нарисувания образ на Христос и една картина на Пентаграмата. Учителя ни приемаше такива, каквито сме, а ние пристъпяхме някак си тържествено, като че ли не с телата си, а само с душите и духа си. А аз, пристъпвайки бавно, си казвам на ума: „Покланям се пред, Тебе Господи, Вечната Канара, от Която съм изсечена, Вечният Извор, от Който съм утолявала жаждата си. Омий нозете ми, омий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чиста и свята пред тебе. Освежи душата ми.” Излизахме радостни и всичко, което ни чакаше долу, беше вече изгубило тежестта си. Приемната - когато тази първа постройка на изгревския двор беше готова, прозорци не бяха успели да поставят и по време на събора на тях имаше само бели перденца. Отвън и отвътре тя блестеше от белота и чистота. Имаше форма на правоъгълник с много прозорци и много проветлива отвън и отвътре. По-късно се остъкли едно малко антренце и над него беше поставена емблемата на Братството. Тук Учителя по цял ден приемаше гости от София и провинцията. Тук се осъществяваше личния контакт между него и хората. Четири очи и четири стени, една библиотека, едно писалище, една маса и няколко стола. На една от стените имаше картина, която изобразяваше Хималаите в кафяви тонове. Нищо друго. Кой ли не идваше тук да стовари част от товара си и противоречията си. Учител и ученик често тук продължаваха работата на школата. Приемната се обръщаше на учебна зала, ученикът приемаше необходимите напътствия, съвети, уроци и неусетно всичко тутакси се обръщаше на необикновени събития. Заставаш срещу него и разговорът започва. Понякога ученикът разкрива болката си, неудачите си. Учителя отговаря, разяснява, съветва. Накрая се усещаш окрилен, вярата е възвърната, доверието - възстановено. В ушите ти звучат думите: „Всичко е за добро.” Учителя помагаше на всички, които идваха с чистота на сърцето, с тежки проблеми и обикновено не приемаше такива, които идваха при него само от любопитство, да им гледа на ръка, да им каже какво ще се случи тази година с тях и т.н., а такива имаше много." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше", подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Преди няколко месеца екипът на Портала започна подготовка на отделните беседи от книгата „Великата Майка”. Включих се с желание. Не бях я чела и ми беше интересно. Сега съм им благодарна за това, че ми дадоха възможност да помогна. Беседите са много по-различни от останалите, които съм чела. За мен са изключителни. Простичко, кратко и ясно се казват толкова важни неща. Дълго мислих, защо Учителя е започнал с беседи пред майките и сестрите. Може би, защото ние, майките сме тези, които са отговорни за това, което идва и остава след нас. Всичко, което правим днес, определя нашето бъдеще. Бъдеще без деца няма. А е толкова трудно да се възпитат правилно. Така, както майка Природа ни обича, така и ние трябва да обичаме децата си и любовта ни не трябва да се мени. Но за да се постигне това е необходимо дълго и упорито да се работи. Не напразно първата беседа е била за хигиената на човешката душа. Трябват чисти души, не само чисти тела. Способността на душата да мисли правилно е заложена в нас. Но ние трябва да й дадем възможност да се прояви, защото всички тези дребни, човешки чувства като омраза, гняв, тревога вредят. Но: „Лошото, което е във вас, е гориво. Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите.” Та как трябва да започнем? От себе си. Да се научим да преобразуваме отрицателното в положително. Както от хиляди години се прави – събира се вълната, после се пере, влачи, преде. И едва накрая тъчем плат. Та на нас, майките, се пада този дълъг и труден процес. Преди години прочетох как след големи сражения по-възрастните жени са наклаждали огъня и са почвали да месят хляб. Звучи странно, нали? Но именно в това се крие силата на жената. Сила, която трябва да намери една майка, за да преодолее болката от смъртта и разрушенията и отново да върне всичко и всички към най-прекрасното – живота. „Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил за всичко.” „За всяко нещо, което не стане в живота ви, не съжалявайте, то не е за вас.” Из Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък, София от цикъл Беседи пред Сестрите, от книгата Великата Майка Спомените на Елена Андреева, благодарение на която тези беседи са стигнали до, нас може да прочетете тук.

Темата е много интересна и полезна. Защото май няма родители и тинейджъри без проблеми. Проблемът с пушенето и употребата на алкохол е, че ако не го правиш, просто не си от групата. Така се започва. Всички се скриват зад даскалото на 'пушка' и ако не пушиш просто не те взимат. Постепенно те изолират. Аз не пуша, сестра ми е заклет пушач. И говори тя, говори, и убеждава, че сега ако може ще ги спре, ама на - не става. Големият припалва. Водиха го и на фитнес. С по-големи от него - мъже - никой не пуши, всички му обясняват, че няма как да имаш здраво тяло с фаса в устата, но модата е друга. Така че е много трудно да се реши този проблем. Ако спреш да даваш пари - те просто не ядат, за да си купят цигарите и вредата е по-голяма. Но сега се появи решение на проблема. Изведнъж израстна - почти 30 см за една година. Естествено изкльощавя. И сестра ми веднага атакува - ако искаш да напълнееш, мой човек, трябва да спреш цигарите. Защо мислиш, че жените толкова много ги пушат? А идва и лято, къси панталони... Сега синът се гледа в огледалото и се замисля кое е по-правилно - да изглежда добре или да излезе на терасата за цигарка. Та при нас има светлинка в тунела. За някои от нещата постъпвам почти като Късметче. Пробвал си трева? И как е? Споделят. Но при мен забраните са малко. Наложила съм твърда забрана за пиърсинг, татуировки и правене на кичури. Нищо че са момчета. Просто на моменти модата е пълен ужас откъм външен вид. За другото 'дискутираме', както те казват. Но като цяло, не може да очакваме децата ни да са сериозни и отговорни, ако ние не сме такива. Половината родители не намират време да влязат в стаята на децата си. Да не говорим, че има такива, които ако детето не слуша просто го изгонват навън. Голямо разрешение на проблема, няма що. Има моменти когато вкъщи се събират по 4-5 момчета. Предствате си го като гледка. В кухничката не можеш да се обърнеш. Големи, хубави момчета. Но искат внимание. Колкото и да е странно, защото има едно-две пред които се губя като размер. Винаги намирам време да си поприказваме или да ги изслушам. А на шегуването - там няма спиране. Децата обичат да се смеят. То кой ли не обича? Този звук - на искрен детски смях си заслужава отделеното време. Желая на всички повече поводи за смях. И приятна вечер.

„Днес всички говорят за морал, за чистота, но малцина прилагат това, което говорят и изискват от другите. Къде е погрешката в живота на хората? Те се наемат да чистят себе си или своите ближни, но не свършват работата докрай. Ето защо, чистиш ли нещо, ще го изчистиш напълно, отвън и отвътре. Искаш ли от хората чистота, първо ти ще я приложиш. Говориш за чистота, а влизаш в някой дом с кални обувки без да се изчистиш. Ако не се събуеш, поне изчисти добре обувките си и тогава влез вътре.” Из Плащане на дългове, Утринно Слово, 16.VI.1935 г. „Та казвам, вие искате една нова култура. Новите хора какви ще бъдат? От сегашните хора нищо не става, трябва варене и печене. Новите хора, които идат с този морал, с чистота на своята мисъл, с чистота на своите чувства, идат с абсолютна чистота.” „Сега преди всичко моралът трябва да бъде: умът ви трябва да бъде винаги чист. Или най-малката нечистота на ума трябва да бъде на повърхнината. Никога да не допущате във вашата мисъл да влезе една нечиста мисъл, да не допущате във вашето чувство да влезе нечисто чувство, нито в тялото отвън навътре трябва да допущате да влезе нещо нечисто.” „Сега по някой път вие искате да ви обичат. Че как ще ви обичат, когато тялото ви е нечисто? Как ще ви обичат, когато сърцето ви е нечисто? И как ще ви обичат, когато умът ви е нечист? Човек се обича в света за три неща: за чистото си тяло, за чистото си сърце и за чистия си ум. Има чистота – има обич. Няма чистота – няма обич. Под думата чистота разбираме: човешкият ум, който е неопетнен, той е Божествен; човешкото сърце е Божествено, неопетнено, то носи Божественото в себе си; тялото е неопетнено, и то носи Божественото в себе си.” Из Новият морал, 30-а Лекция, МК, 6.VI.1941 г.

Мисъл на деня - 28 Март 2008 г. "Бъдещата култура носи две качества: в къщи мъжът ако иска да бъде господар, трябва да бъде господар и слуга; и жената, ако иска да господарува, и тя трябва да бъде господар и слуга... Всички ще бъдат господари и слуги. Най-първо ще заповядват на себе си и ще го направят. И след като го направят, тогава ще го предават и на другите." Из Елате да разсъждаваме, 25-а НБ, 30.V.1937 г.

Молитвен наряд за начало: Песен: Имаше человек, Молитва за плодовете на Духа, Псалом 112 Беседа: Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък, София от цикъл Беседи пред Сестрите, от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 91, Господнята молитва В беседата Учителя препоръчва да се работи по Псалом 119. Тук може да го чуете. Кои са моментите от беседата, които ме впечатлиха най-много? “Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух.” “Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си.” “Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата.” “Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа!” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват.” Из Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък

Късметче, Бина, щом ви е приятно и на сладурковците им е нужно да са край вас - оставяйте ги. Поне аз така постъпвам с моите косматковци. Не знам дали 'смучат' енергии от нас и какви точно. Но предпочитам на тях да дам енергията си, отколкото на мякой мрънкач отвън. А и в повечето случаи те дават на нас - любов, игри, тук-таме някое перване с лапа. За мен показател са децата - много добре им се отразява това, че имаме котета вкъщи. Късметче, за тази странност, че съпругът ти храни котката, но тя лежи при теб. Важното е не кой я храни, а кой тя си е избрала за 'господар', ако може да се употреби тази дума. И аз храня наш Бебо, ама той упорито иска да спи при децата - в краката им. Или на секцията отгоре, така че да може да ги наглежда какво правят. Тук съм казала още нещо по темата. И поддържам мнението си.