Ася_И

" Зложелателите Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небесата." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние - нападат го много врагове-микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос като казва: „Блажени гонените", подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрели техните плодове. Учителят Било по време на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителят като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това той направил други движения и изрекъл други думи, от което осите се размърдали, хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: „Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." В последните дни на друг събор, през 1922 г. Учителят се беше приготвил и трябваше да си тръгваме към 10 часа сутринта. Но малко преди това той спря и се обърна към нас: "Идете си, аз ще дойда сам." После седна под беседката, подпрян на чадъра, който почти всякога носеше със себе си. До дома му трябваше да го придружат други хора, които искаха да го почакаме. Но като разбрахме, че това не е по желанието на Учителя, си тръгнахме. Учителят остана сам под беседката. Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата, и го предупредил: "Като дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да разгледат." Братът не разбрал кои ще идват и защо така му говори Учителят, но след няколко минути видял, че войска огражда колибата. В двора влязъл офицерът Харлаков с няколко войника и попитал: "Къде е Дънов?" Братята нищо не отговорили, а Учителят седял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята Ватев и Ковачев отворили стаичката, в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка, подредена с изтънчен вкус. Осветена от седем кандила, които денонощно горяха, пред него сякаш засияла голямата величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал: "Ти кой си?" "Аз съм Дънов" - му отговорил Учителят. "Ти си арестуван!" - му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: "Учителят е арестуван!" Костадин се облече набързо, повика брат Иван Деветаков и Костадин Петков и отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя седнал на едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта Харлаков: "Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителят и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат." След като го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. До вечерта прекарахме в разговор за Учителя. На другия ден разбрахме, че той си е заминал за София спокоен и весел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново." Споменът е на сестра Елена. В разговор с Учителя един брат го запитал: „Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са неизлечими и обречени на смърт?" Учителят му казал, че може. Това станало също в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват да говори на открито - можело, но само в салона. А хората били много и салонът не ги побирал. Учителят държал беседата на една поляна и говорел на тема „На открито и закрито", като доказал, че са били на закрито. Изпратеният офицер останал доволен от беседата и дори му благодарил." Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов" Свидетелства на очевидци - Влад Пашов

На 25 Юли: През 811 г. започва сражението във Върбишкия проход, в което българската войска начело с хан Крум нанася пълен погром над византийците. Крум пирува след победата над император Никифор През 1862 г. във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни. През 1869 г. в Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина Отечество. През 1878 г. в Пловдив излиза първи брой на в. Марица, първият български вестник след Освобождението с издател Христо Г. Данов. През 1946 г. Правителството внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република. Родени: През 1878 г. - Стоян Бъчваров - български драматичен актьор, един от пионерите на българския национален театър. Играх всякакви роли - каквито харесвам и не харесвам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, но сърцето ми никога не даде да се откажа от тия роли, защото смятах, че обиждам тая категория хора в живота. Стоян Бъчваров бе майстор и на смеха, и на страданието През 1910 г. - Петър Стъпов - български писател, поет, учител, библиотекар, читалищен деец. През 1934 г. - Георги Кордов - български естраден певец и педагог, композитор и диригент, един от пионерите на българската попмузика. Приказка Под дъжда, който чука невидим в листата, двама крачим без път и сами. Няма вик на дървар, ни пътека позната. Само тъмният вятър шуми. Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла като гълъб, спасен от дъжда. Отстрани на косата ти свети изгряла една малка дъждовна звезда. Стой така, стой така. Нека тя да ни свети. Нека тя да ни води в леса. Може би ще намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса. Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя. Равнодушни недей ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля, топлинка само в нас остави!"... Но в косата ти вече звездата не свети. Мълчаливи вървим из леса. Ах, къде да намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса? текст - В. Ханчев Починали: През 2002 г. - Катя Паскалева - българска актриса. Тук може да чуете песента "Двама" от филма "Козият Рог", в изпълнение на Мария Нейкова

Мисъл на деня - 25 Юли 2008 г. "Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате никакви наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми както искаш и чрез когото искаш – чрез камъче, чрез някоя птичка, чрез някое дете – както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.”" Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г.

"Иска ми се да разкажа няколко случая, за да се види нещо от духовните възможности на Учителя. Учителя като младеж е трябвало да се яви при военните за военната си служба. Той отишъл в поделението, имало и други хора и те влизат в разговори помежду си. Учителя казал: „Аз няма да служа.” Един от присъстващите го потупал по рамото и му казал: „Какъв топчия ще стане от теб!” По строежа на тялото на Учителя вади заключение, че би могъл да служи в артилерията. Това е било в първите години след освобождението. Имало е много млади, които са искали да служат във войската. Затова по закон се освобождавали двама или трима на сто или на хиляда души /аз не зная точно/ - по жребие. Учителя изтегля жребия, за да бъде освободен от службата. Така той не е служил войник и е бил освободен за цял живот. Но как е знаел, че той няма да служи, когато това е станало по жребий! Друг случай. Нашата сестра Г. П. в 1923 год. завършила гимназия в Търново. Тя е добра ученичка и е освободена от цялата матура, но е трябвало да държи писмен изпит по български език, който бил задължителен за всички. След като ги разпуснали в края на годината, за да се подготвят за матура, сестрата отива на екскурзия с една група братя и сестри в околностите на Търново. Там набрали много горски ягоди и някой от групата предложил на младата сестра да отиде в София и да занесе ягодите на Учителя. Тя тръгнала, отишла на „Опълченска” 66, занесла ягодите. Престояла в София няколко дни и вече трябвало да се върне, за да се яви на писмения изпит. Отишла при Учителя, но той й казал да остане още един ден и тя останала. На другия ден отишла да си вземе сбогом с Учителя, но той пак й казал да остане и тя останала, но вече била неспокойна, започнала да се тревожи, защото щяла да пропусне датата за изпита. Тревожела се, но иска да послуша Учителя. Безпокоила се как ще се яви пред родителите си, като е закъсняла за матурата. На третия ден Учителя пак й казва да остане още един ден и макар да се смущава, тя пак остава. На четвъртия ден Учителя й казва: „Сега може вече да тръгвате.” Тръгва тя със свито сърце, че е пропуснала матурата си. Пристига в Търново много смутена, разтревожена, как ще се яви пред семейството си. Като тръгнала от гарата за вкъщи, по пътя срещнала една нейна съученичка, която й казала, че матурата е отложена. Тя се успокоила и си отишла у дома радостна, че не е пропуснала изпита. Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена за всички гимназии в България? И я задържал за няколко дни. Той е искал да й даде един урок. Учителя е видял, че матурата е отложена. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите за виждане на Учителя. Аз изпаднах в известни трудности в живота си. Изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая.” Много ме изненада това изказване на Учителя. Тогава аз живеех в къщата на втората си майка. Не знаех кой е живял преди мене в стаята, в която живеех. Две години след като се беше преженил баща ми, аз отидох да живея там. След като излязох от Учителя, веднага отидох да попитам втората си майка кой е живял преди мене в стаята. Тя ми каза: „Зълва ми.” Попитах: „Ами къде е тя сега?” - „Помина се.” - беше отговорът. Това още повече ме изненада. Чудех се откъде знае Учителя, че в тази стая преди мен е живяла зълвата и че си е заминала на другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с него. Питах се и се чудех как е могъл Учителя да разучи това. Това беше още първите години след запознаването ми с Учителя. Дотогава не бях имала възможност да зная за духовните възможности на виждане на Учителя. Значи - казах си аз, Учителя това го е видял по духовен път. Разбрах, че момата, която е живяла в същата стая е заминала за другия свят, плаче с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е имала желание да живее, но по някакви причини е изгубила живота си на земята. Аз изпитвах лична скръб, но при моята скръб се прибави и нейната мъка, от която моята мъка растеше и се увеличаваше. Аз си спомних, че по времето, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка. Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество на друго. Той казваше: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то другото същество, което също изпитва ревност, може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга. Така и две, и три същества могат да преливат чувствата си едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му така силно – до такава степен, че той може да извърши престъпление.” Такова преливане на отрицателните чувства може да стане със скръб, както в случая. Но може да стане прилив на омраза, на завист, на злоба – на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на страдания. В какво тежко положение може да изпадне той и какво може да извърши. Такова преливане може да се извърши и с положителни чувства. Ако някой е милосърден и друг, който също изпитва чувството на милосърдие, може да прелее чувството си в другия човек и по тази начин да увеличи милосърдието в другия. Така хората си взаимодействат и за добро, и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много убийства, които стават в света, се дължат на преливане на чувствата и мислите в човека, който става приемник на отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

„Животът не представя едно забавление. Забавление не е. Животът не е и страдание. Животът не е и радост, нито животът е скръб. Животът не е богатство. Нито е сиромашия. Животът не е слабост, нито е сила. Животът е нещо, което сега хората опитват.” „Три неща има в света, които не губят своята ценност. Това е Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, които никога не губят своята цена. Това е абсолютната реалност. А всички други последствия, които идват, все се видоизменят.” „Казвам: Природата изисква ние, като вървим в Божествения път, да дойдем до онова положение, дето нещата трябва да се създадат по онзи път, по онзи начин, който Бог е определил за човека.” „Сега и на вас казвам: Нека се върне първият порядък, Божественият, да ви даде Господ повече любов, повече знание, повече свобода, да вършим волята Божия.” Аз ще дойда Понякога животът ни поднася горчиви хапове, който ни карат да си направим необходимата поука и да се променим към по-добро. Понякога житейските уроци са покрити с нещо сладко. Така хем се лекуваме, хем се учим. Необходимостта от уроците идва от това, че всичко около нас - прекрасната природа, красотата на изгревите и залезите, бълбукането на потоците - е проява на Божията любов, а ние толкова лесно го рушим, мислейки само за себе си. Забравяме, че в живота нещата стават по строго определени закони и те важат и за нас. Или както се казва има време за сеене и време за жънене.

На 24 Юли: През 1974 г. в енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ Козлодуй. През 2007 г. се завръщат българските медици, осъдени в Либия. За процеса срещу тях може да прочетете тук и тук Родени: През 1854 г. - Константин Иречек - чешки историк и български политик. Автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 година е български министър на народното просвещение. На неговор име са наречени селата Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила. През 1900 г. - Иван Фунев - български скулптор и художник, един от основоположниците на социалистическия реализъм в българската скулптура. „Рисуването е сериозен разговор с реалния свят.“ През 1901 г. - Илия Бешков - български живописец, график, карикатурист и илюстратор, писател и педагог - един от най-забележителните български творци в 20 век. Колекцията от творби на Илия Бешков в Художествената галерия "Илия Бешков" - гр. Плевен може да видите тук Запазени писма и разговори с него - тук През 1911 г. - Христо Кърпачев - български поет и партизанин. През 1919 г. - Тодор Динов - български карикатурист, анимационен художник и режисьор, създател на българската анимационна школа. "Който се е родил неповторимо, неповторимо си отива..." През 1939 г. - Светла Протич - известна българска пианистка, професор по музика. През 1950 г. - Андрей Дреников - български естраден композитор. Интервю с композитора - тук През 1959 г. - Здравка Евтимова - българска писателка. Нейни повести и разкази може да прочетете тук Починали: През 1948 г. - Пенчо Златев - български генерал. През 1972 г. - Петко Стайнов - български юрист и общественик.

Стана невидим

Днес: "Античен казан за ракия изрови проф. Николай Овчаров от светилището на Орфей край Татул. Находката е от ХII в., когато мястото е било имение на византийски аристократи. В такива съдове "аламбик" са дестилирани отвари. Използвани са за малки количества алкохол за нуждите на алхимици и магьосници, а не за промишлено производство, твърди археологът." Източник

"Сега представете си, че аз не зная нищо за търпението и за пръв път слушам за търпението. Как ще ми представите търпението? Кое е противното на търпението – нетърпението. Защо е нетърпелив човек? Яздиш един кон, търпелив си да те носи конят. Яздят тебе, нетърпелив си, искаш да слязат от гърба ти по-скоро. Две различни понятия имате. Като яздиш един кон и той те тръска, ти търпиш, но то е неволя. В търпението има следното – ти даваш нещо да замине от тебе. Нетърпението е качество на слабите хора. Силният може да търпи. Защото в търпението ние разбираме да се въздържаш от нещо." Идеално търпение

Аз нали си имам любими животинки и растения, та все тях виждам . На втората откривам 3 костенурки (едната с камъче на гърба) и едно жабче , които неизвестно как са се отзовали в планински поток.

В светлината на изнесеното от selsal стигам до извода, че за да стана добра трябва да прочета книгата "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке. Според предговора: "Агресията като шанс е блестящо приложение на терапевтичния подход на д-р Рюдигер Далке, тълкуващ болестите като най-откровените послания на душата. В новата си книга авторът се стреми да реабилитира принципа на агресията като определящ фактор за здравето на човека и обществото. Дадени са тълкувания на символичните прояви на агресията в общоразпространени болестни картини, каквито са детските болести, инфекциите, алергиите, болестите на автоагресията, болестите на зъбите и устата, хиперактивния синдром при децата. Агресията не е равнозначна на насилието, твърди Рюдигер Далке. Агресията е съзидателна сила, без която е немислимо утвърждаването на индивида." Има и тема посветена на агресията. Но бих искала да се върнем към началото на темата - Какво значи да бъдеш добър и компромисен?

На 23 Юли: През 1914 г. предложението на Русия до България за съюз в избухналата на 15 юли Първа световна война е отхвърлено с мотив за неутралитет. През 1941 г. по решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров, от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев” и “Народен глас”. Предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези предавания призовават българския народ на въоръжена борба срещу т.н. монархо-фашистка диктатура. През 1942 г. са изпълнени смъртните присъди на тринадесет ръководители и сътрудници на ЦК на БКП. Сред тях са Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов. Никола Вапцаров като матрос във Висшето военно-морско училище във Варна, което днес носи неговото име Единствената му стихосбирка "Моторни песни"излиза през 1940 г. Цялата поезия на Вапцаров - тук. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952). Вяра "Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога..." През 1990 г. с многохилядно шествие Георги Димитров е погребан на Централните софийски гробища. Мавзолеят, в който е съхранявано тялото му в продължение на 51 години е разрушен в периода 21 - 27 август 1990 г. През 2006 г. почива Агоп Мелконян - български писател.

Мисъл на деня - 23 Юли 2008 г. "Когато дойдат във вас лошите мисли, знайте, че при изгрева на Слънцето не могат да дойдат те. При залеза на Слънцето не може да дойдат добрите мисли. Идете да изпращате Слънцето и всякога ще почувствате някаква скръб, ще почувствате, че нещо се губи. Връща се разположението, като започне изгревът на Слънцето – веднага ще се зароди една красива мисъл във вас." Из Ново сърце, 23-та НБ, 9.V.1937 г.

"Брат Константин Иларионов ми предаде ключа и аз се настаних там, като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня у тях. Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг, много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти: захар, ориз, картофи, лук и др, че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха. Реших да използвам времето най-рационално - за духовна работа: четене, свирене, размишления. Аз не само че не скучаех, но усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер, на молитва преди да си легна. Никога преди това аз, двайсет годишен младеж, не съм преживявал такива молитвени вдъхновения, както там на Колибата - там дето Той, Великият Учител всяка година провеждаше своите свещени събори, там където Бялото братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светлите сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер преди да си легна и започнах с песента „Тебе поем”. Обикновено, тази песен се пее като втория куплет /И молим Ти се Боже наш/ се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето, вече 50 - 60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се Боже наш”. Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача. Най-после, към полунощ, се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и други път - силни молитвени моменти - но това, което току-що описах, си остана единствено за през целия ми живот до сега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето /двете лозя в двора на Колибата/ около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам, без ничия помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато в началото ка август пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10 - 15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр, и пр." Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя", Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Сега влязох в сайта за да поздравя Приятелите, с които животът ме събира, разделя, но си оставаме приятели. И видях, че сте писали точно в тази тема. Много хубаво сте го написали - особено borislavil Макс, не съм много съгласна с теб. Ти даваш и то нещо, което не се купува с пари или не е придобивка - даваш Любов, искреност, доброта. Болшинството хора, когато трябва да преброят приятелите си (не "познатите") обикновено броят на пръстите на едната ръка. И са щастливи, че имат такива. А хора, които могат да преброят приятелите си на пръстите на двете ръце - за мен те са благословени, защото искреното приятелство е един много рядък дар.

Вчера попаднах случайно на тази снимка, която е свързани със скъпи за мен спомени Силистар И после се зачетох - само "обща информация" - Защитени територии в България. Национални паркове - 3, Природни паркове - 11, Резервати -55 + още 35 поддържани резервати, Защитени местности - 175, Природни забележителности - 457. Както и да го смятаме - на малка по площ България Господ просто е изсипал щедро Природа - уникална и неповторима. Но за съжаление алчността ще я погуби. "Общо в България към момента са приети от Министерски съвет 332 защитените зони от Натура 2000 покриващи общо 33,89 % от територията на страната." - това е от сайта на Натура 2000. Радвам се, че има хора, които поне се опитват да я спасят. Дано да успеят, защото много ми се иска и нашите деца да имат по едно такова красиво място на което могат да отидат, а не да го гледат един един ден на снимка. Аз лично съм против всякакво строителство на Рила. Не защото мястото е уникално или е генератор на положителна енергия, или защото там се играе Паневритмия. Смятам, че трябва да запазим всичките си планини максимално недокоснати, защото ако няма Рила, Пирин... все едно я няма България.

На 22 Юли са родени: През 1859 г. Георги Абаджиев - български офицер, генерал-лейтенант, последователно командир на 12-та пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915-1918). През Руско-турската освободителна война (1877–1878) е опълченец в 7-ма дружина. След войната постъпва във Военното училище в София, като завършва в първия випуск през 1979 и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в 6-та старозагорска дружина. към На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан, на 17 април 1887 г. в чин майор. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 21-и пехотен полк след което, последователно командир на 18-и пехотен полк и командир на 2-а бригада от 7-а пехотна дивизия. Командир на Първа бригада от Пета пехотна дунавска дивизия по време на Балканската война (1912–13). На 14 септември 1913 г. е произведен е в чин генерал-майор. През Първата световна война (1915-1918) е началник на 12-та пехотна сборна дивизия, а по-късно на Бургаския укрепен район. Генерал-майор Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 г. в София. Награден: Орден „Свети Александър“ V и IV степен, Орден „За военна заслуга“ II степен, Орден „За заслуга“ на обикновена лента, Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917 През 1902 г. Мими Балканска - българска оперна певица. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. Тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1962 г. в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др. Мими Балканска умира на 22 май 1984 г. в София. През 1910 г. - Ирина Тасева - българска драматична актриса. През 1934 г. - Тодор Цонев - български художник-карикатурист. Работи графика, живопис, сатирична пластика, дърворезба и металопластика, офорти и стенописи, но най-известен е с политическите си карикатури. Цонев е ученик на Илия Бешков. Открива първата си изложба през 1970 г., на която излага 142 малки пластики. Втора изложба, с 350 сатирични пластики, представя през 1977 г. През следващата година, на 16 март 1978, домът на Тодор Цонев бива обискиран от Държавна сигурност и са конфискувани почти 500 негова карикатури. Художникът прекарва 68 денонощия в ареста на „Развигор“ 1. Карикатурите биват показани пред публика едва на 11 януари 1990 г. в изложбата „Летопис на авторитаризма“ в залата на СБХ на „Шипка“ 6 в София, която предизвиква много голям обществен интерес. Между 1991 и 1999 г. Тодор Цонев издава вестник „Сатира“ в сътрудничество с Мария Овчарова. Негови карикатури се публикуват и в много български ежедневници. Умира след тежко заболяване на 23 октомври 2004 г. През юли 2007 г. семейството на художника организира ретроспективна изложба с негови творби, която има за цел и да покаже творчеството на художника в един по-пълен вид и да припомни на българския зрител, че освен карикатурист Цонев е и един широко спектърен автор. През 1936 г. - Красимир Кюркчийски - български композитор. Починали През 1979 г. - Любомир Шарланджиев - български режисьор, съпруг на Невена Коканова. Роден на 18.04.1931 г. в Благоевград. Режисьор на филмите: Трите смъртни гряха (1980), Спомен за близначката (1976), Най-добрият човек, когото познавам (1973), На всеки километър II (1971), На всеки километър (1969), Прокурорът (1968), С дъх на бадеми (1967), Карамбол (1966), 9. Веригата (1964), 10. Хроника на чувствата (1962) Сценарист: Трите смъртни гряха (1980). Актьор: Гибелта на Александър Велики (1968), Години за любов (1957), Това се случи на улицата (1956), Точка първа (1956) - първият български цветен филм. За филмите на Шарланджиев - тук

Мисъл на деня - 22 Юли 2008 г. "Като се яви на Мария, Христос каза: „Не се допирай до Мене, защото отивам при Отца Си, Който Ми е дал всичката Си Любов. Не се допирай до Мене, понеже излизам из човешкия свят на страданията; не се допирай, нека да ида горе при Отца Си, да се пречистя и като се върна, ще нося със Себе си онази истинска Божествена Любов.”" Из Запалят свещ, 27-а НБ, 13.VI.1937 г.

Днес е празник на Св. Пророк Илия - Илинден. На именниците - честито, да са живи и здрави Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му; той дава дъжда и росата. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е силен, властен и сърдлив, затова сестра му никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.

Percy Sledge - When A Man Loves A Woman Bette Midler - When A Man Loves A Woman Demis Roussos (we Five) - When A Man Loves A Woman

На 21 Юли: През 1774 г. е подписан Кючуккайнарджийският договор, който слага край на Руско-турска война 1768-1774 г. Договорът от Кючук Кайнарджа е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. През 1921 г. в България е въведено задължително и безплатно образование до 7-ми клас. Родени: През 1789 г. - Васил Априлов - български просветен деец и книжовник. Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса.Гърчеел се е. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище- Априловската гимназия в Габрово. Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес. През 1893 г. - Никола Петков - български общественик, политик. През 1928 г. - Мария Русалиева - българска актриса. Завършва НАТФИЗ през 1953 г. и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира. Снима се и в киното; сред по-значимите ѝ филми са „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Любимец 13“ и „Ла дона е мобиле“ (1993). Богатите гласови данни Русалиева стават причина още през студентските й години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията. Починали: През 1848 г. - Христаки Павлович - български учител и книжовник. През 1981 г. - Людмила Живкова - български политик, първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975), председател на Комитета за изкуство и култура /от 20 май 1977 г. е Комитет за култура/ (3 юли 1975 - 21 юли 1981), председател на Инициативния и организационния комитет на първата международната детска асамблея "Знаме на мира", проведена от 16 до 25 август 1979 г. Завършва история в Софийския университет (1965), после история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд. Назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981. Член на ЦК от 1976, член на Политбюро от 1979, народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание. В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за Култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към не-социалистическия свят - прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Може би още по-забележителен е приносът ѝ в обратното - популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Има роля в олекотяване на режима за недопускане на българи, особено учени и културни дейци, за посещения и работа в Западна Европа и САЩ. По нейна иницитава са организирани още честването на "1300 години България", домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на "Национален Дворец на Културата" в София (който от смъртта й до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на буквално десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции. Многобройните мероприятия, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина се тълкува като "национализъм" от КПСС, в противоречие с пролетарския интернационализъм; особено остра е реакцията срещу "1300 години България". След тежка автомобилна катастрофа през 1973 се увлича по източни философии, установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР, където философско-социалната система Агни Йога, проповядвана от Рьорих, е преследвана до 1987. Противниците й в България не без основание коментират огромните средства, хвърляни в амбициозните й проекти. Нейната "неудобност" и убеждения е причина да се спекулира с нелепата й смърт - броени дни преди 40-я й рожден ден - с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта й, политиката й не намира наследник и голяма част от инициативите й са преустановени. По спомени от съвременници, скоро след катастрофата отказва да взема предписваните медикаменти, и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. Отношението и към мистични вярвания в следващите години граничи с мания. Известни са отношенията и с Ванга. Оценките за нея като политик варират извънредно много. След смъртта й, режимът на Тодор Живков често ненужно преувеличава заслугите и, и то въпреки че културната политика на България бързо отстъпва от повечето нейни идеи. Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това Людмила е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като несъмнено противоречива личност, но извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследството в родината си. През 1986 г. - Георги Цанев - български историк. През 2004 г. - Радой Ралин - български поет, сатирик, автор на сценарии. Наричан от мнозина "българския Езоп" Роден е 22 април 1923 г. в Сливен, а истинското му име е Димитър Стефанов Стоянов. Участва като доброволец в Отечествената война (1944-45). През 1945 г. завършва право в Софийския университет. Работил е в сп. "Славяни" (1945-46 г.), във в. "Литературен фронт" (1946-49), в Студията за игрални филми (1963-64), в Студията за хроникални и документални филми (1964-66 г.), където създава сатиричната поредица "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-68), в Българската кинематография (1976-87), отново във в. "Литературен фронт" (1987-90); издава в. "Щастливец" (1992 г.). Автор е на сатирични спектакли, на либретото за операта "Играта" (1978, музика Д.Христов), на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Невероятна история" (1962, реж. Владимир Янчев), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974). Последният е публикуван като "кинороман", но и така не е реализиран като филм, макар преди няколко години авторът да казва, че е харесал дори изпълнител за главната роля - един бивш зам.-министър на икономиката. Сценарист е и на документални филми ("Н.Й.Вапцаров", "Атанас Далчев", "Редник Пеньо Пенев" и др.). Пише още стихове, епиграми, пародии, фейлетони, разкази, есета, повести. Негови творби са преведени на повече от 40 чужди езици. Използва още псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали - Дали, Рали, Раликор, Радко и др., припомня БНТ Автор e на десетки книги с поезия, проза и епиграми, включително легендарния сборник "Люти чушки" (1965 г.) и знаменитата пиеса "Импровизация" (1962 г.) в съавторство с Валери Петров - и двете спрени. През 2000 г. му присъждат голямата награда за принос в българската книжовна култура "Христо Г.Данов", но той не отива на церемонията в Пловдив. Казано за Радой Ралин във в-к "Сега": "Тези, които нямат памет за социализма, не познават Радой. Става дума за поколението на под 25-годишните. Ще кажа нещо предизвикателно. Радой Ралин върви редом с Тодор Живков, като в някакъв странен половинвековен дует. Диктаторът и неговият ярък враг, биха казали фенове на Радой. Царят и неговият шут, биха казали врагове на Радой. Емблемата на един уникален социален топос и неговата ретроверсивна хуманитарна аналогия, биха казали любителите на самовъзпроизвеждащия се академичен сленг." В интервюто, запитан дали не е сбъркал с твърдата му позиция срещу ударите на НАТО в Югославия, Радой Ралин отговаря: "Не! Въпросът е, че ние трябва да помагаме на тия организации, към които отиваме, да станат по-разумни. Не може така! И да извиняват, ама това не беше война като война... След тази чудовищна история НАТО трябва да се саморазтури. Както стори Варшавският договор. И случаят в Чехословакия беше такъв. Не е това пътят за оправяне на света." През 60-те тиражът на книжката му с епиграми "Люти чушки", илюстрирана от карикатуриста Борис Димовски, е иззет и унищожен.

На 20 Юли: През 791г. Българската войска, предвождана от хан Кардам побеждава византийската армия в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат). През 1877 г. по време Руско-турска война (1877–1878) започва битката при Плевен. Паметник на Плевенската битка в Москва През 1891 г. на връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. Опожареното през Илинденското въстание село Загоричани Илинденско-Преображенско въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската национално-демократична революция. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горно-джумайското въстание 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточва големи военни и полицейски сили в тези две области. Това води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост. През 1921 г. е публикуван е първият български Закон за авторското право. Родени: През 1881 г. Недялко Атанасов - български политик. Починали: През 1945 г. Жеко Спиридонов - български скулптор, член-кореспондент на БАН.. През 2002 г. Любомир Далчев - български художник и скулптор. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта и скулптор Борис Далчев. Паметник на трите поколения над Перущица

„Човек все трябва да има нещо, на което да се обосновава, тил трябва да има, или той трябва да има някаква цел пред себе си, към която да се стреми. Тил трябва да има човек, т.е. място, от което е излязъл, и към което се стреми. Същото се отнася и до нашата Земя. Ако Земята нямаше цел, към която да се стреми, нищо нямаше да излезе от нея. Слънцето е целта, към която Земята се стреми.” В чисто физически план сме зависими от огъня – Слънцето (огъня) ни дарява всичко, което поддържа живота. А в случая огъня го възприемам като връзката между човешкото и божественото. Защото Божественото е не само в Природата, но и в нас самите. И целта на престоя ни тук на земята е да израстнем дотолкова, че да се свържем с това, което е заложено в нас. „Ще питате коя е тази книга. Тази книга е вашата душа. Вашата душа е книга, запечатана със 7 печата. Вие сте човекът, който сте повикан да отпечатате тази книга и да видите какво има в нея. Вие можете да търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия, докато го намерите. Ако семето търси своето щастие отвън, право е то – ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива и ако то няма онези вътрешни сили, за да използува почвата, в която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят.” „Та, сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка на човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходата на хората спрямо него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия.” Всеки сам за себе си трябва да направи промяната и то най-вече вътрешната. Целта е да се трансформират нисшите състояния его, омраза, гняв), да настъпи една осъзната промяна на физическо, умствено и духовно ниво. Само огънят може да изгори тези отрицателните емоции. И да остане само: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.” Ти си Христос, Син на Бога живаго

Мисъл на деня - 20 Юли 2008 г. "Огънят, огнената колесница представя условие за пречистване. Илия отиде с огнена колесница, защото трябваше да се пречисти. Тъй щото всеки човек, който се качва на огнена колесница, това показва, че още не е пречистен, трябва да се пречиства, да мине през огън." Из Ти си Христос, Син на Бога живаго, 13-а НБ, 28.II.1937 г.

Ghost Riders In The Sky