Ася_И

Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави. Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията. Та така с грешките.

"Необикновеното и обикновеното, изразено чрез различни методи и прояви Много изкуства има в света: художество, музика, поезия. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиканта всеки чува, но малцина ги разбират. За цвета и поезията - също. Но има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по-малко виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания да имаш, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш, отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш как и кога да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина, електричество... но да знаеш кога, как и колко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял дори в минимална степен това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите във Велико Търнова през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето Братство. Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях." Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Дойде краят на дните, останаха само мечтите. Продадох си на Дявола душата за материалното, лъжливото, фалшивото. Склоних пред него глава и мълчаливо приех новата ми съдба. Сигурен съм в това, сигурен в две неща - че живях добре и че ще му бъда слуга докато времето не си изгуби стойността. Затова, че пред него склоних глава искайки всички хубави, но грешни неща. Ето ме тука сега на края на моята съдба, чакайки да ме дръпне надолу в бездната и да не видя повече светлина и да не усетя повече човешка ръка. Това е моята нова съдба, да му бъда слуга докато някой друг като мен, човек желаещ все хубави неща, не направи същата глупава грешка. Да бъде богат и с много материални блага, но с бедна душа! Иван - 16 г.

Изглежда, че духовността има различнo значение за всеки. За мен това означава да се развие усет за собственото „Аз”, за собствената ни значимост и да открием връзката между това, което е моят „Аз” и общият „Аз” – не само хората, но и птиците, растенията... Възприемам се като творение на Бог. Има го в мен и във всичко остнало – в Цялото. Понякога се нуждая от усамотение, за да се върна към „Аз”-а си за да бъда част от цялото. Не възприемам аскетизма като: Няма как да се отделя от Цялото, за да съм пълноценна част от него. Поне това не е моят път. А дали съм се извисила духовно няма да реша аз, аз само ще се постарая.

"Във всички случаи, когато е имал възможност да помогне, Учителя е помагал. През 1913 година, преди да се обяви междусъюзническата война между сърби и българи, Учителя изпратил една наша сестра да отиде в двореца и да каже на цар Фердинанд в никакъв случай да не обявява войната. Цар Фердинанд отговорил, че не слуша „ясновидци”. Той обяви войната, която беше катастрофа за България, но и той самият впоследствие трябваше да я напусне и никога повече да не се върне. Във всички случаи, когато Учителя се е намесвал в обществения живот или в държавните работи, той е имал предвид да се избегне едно зло, за да не се допусне погрешна стъпка в развоя на българския народ. Учителя е същество, което дойде да помогне на цялото човечество, и специално на българския народ, както индивидуално, така и колективно. В Школата, която той отвори, с цялата си дейност, повече от 50 години, в беседите си той казва: „Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят с мене, както и да ме гонят и преследват, аз съм дошъл да ги стопля, да им направя добро, каквото никой досега не им е направил. След това ще им кажа „Довиждане””. Той през целия си живот помагаше на всички, въпреки клеветите и хулите, които се сипеха върху него, без да се оправдава, без да чака нещо от някого. Учителя е неподражаем за това, което понесе за българския народ. При всички положения, той само помагаше, поучаваше. Сестра Паша ми разказа една своя опитност. Усещала, като че ли горе на главата си имала изсипана жарава и усещала огън да гори на главата й. Тя споделила това с Учителя и той й казал, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная в друг случай да се е изказвал как преживява онова отрицание, което се е изпращало срещу него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулеха и преследваха, а и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от българското общество, Учителя трябваше да понесе и не малко трудности, които му донасяхме ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше, беше високо морално. Това учение изискваше високи морални качества. Ние, неговите последователи, не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво в поведението си. С недостатъчното му разбиране му създавахме не малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас, да постъпваме така, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха отговорен Учителя, макар той да нямаше никаква вина. Той беше поел отговорността да ни води и той носеше нашите слабости. Понякога така се натоварваше, че трябваше да се отдели от нас известно време, както казваше понякога - да отиде в друг свят, в друго поле, където да се обнови, да се пречисти от всичките нечистотии, които е приел. Тогава той прекъсваше контакта си с нас за известно време - 3-4 дни, оставаше сам, никого не приемаше и нищо не приемаше от нас, дори и храна. Така прекарваше няколко дни в пълна самота, без контакт с нас. Казвал ни е, че отива в един по-висок свят да се пречисти." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Важно е да осъзнаем, че сме създадени да бъдем добри и трябва да проявяваме своята доброта. Ако за момента нещата не стават както искам това не означава, че трябва да се отказвам. Просто не съм положила достатъчно усилия и трябва да науча някакъв урок. Нагласата „Всичко мога да постигна” (разбира се не за сметка на нещастието на някой друг - макар че и това е относително казано) програмира нашето бъдеще, но бъдещето се определя от настоящите ни усилия, мисли, чувства и постъпки. Когато сме в мир със себе си и не гледаме към това което имат другите (освен ако не е като пример) сякаш привличаме положителните енергии към себе си. Имало е моменти, когато товарът на гърба ми е ставал много голям. Но винаги е имало кой да ми помогне. Важно е да не се обезсърваме и озлобяваме. Ниските вибрации на съзнанието няма как да привлекат възвишени енергии.

"Библията Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си той ни зададе за задача за проучим Библията - Стария и Новия Завет. Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях... след време отново я започвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени от Учителя книги бе „Заветът на цветните лъчи”, която съдържа стихове от Стария Завет и от Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да му кажа: - Учителю, искам да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл: - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характерните черти на Авраама, неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел. Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията и да я предам на децата в приказки. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Започнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел. Понякога, но не твърде често, за което сега съжалявам, се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие. Начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; четвъртата - числата - изчисляване за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Усус Навин - един от героите, учил при Моисея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут - говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга за царете - еврейският народ започва да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата достига да своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в ръцете на жената. Соломоновци продължават да съществуват по земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в Битието, създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света. Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит и т.н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот. При друг случай Учителя ми даде следните обяснения: - Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка. Прибързаха и първите човеци, прибързаха и вторите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Той имаше знания за свободата на еврейския народ, но избърза да ги изложи. Опита се да го освободи по неправилен начин, но не успя. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и прекара там цели 40 години. Кога Мойсей изгуби красноречието си и стана гъгнив? Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му е било позволено да върши убийства. Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. При друг разговор върху Библията, Учителя каза: - Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки Псалм. Има важни моменти, които крият сила и светлина. Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекиил - също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Бибилията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството. С тези обяснения Учителя ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Старият Завет прочетох четири пъти, взех си бележки и го предадох в 33 приказки. Когато дойдох до Новия Завет, реших да прегледам и някои допълнителни книги по въпроса. Между другите прочетох и „Животът на Христа” от Чарлс Дикенс. Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече към неговото предаване на Новия Завет и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки. Благодарна съм на Учителя, че чрез неговата помощ, можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в Библията." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Евангелие от Иоан, 8:32) Свободата е едно качество на Духа.

Моето непослушание През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябва­ше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящето образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар /плугове и др./ после ще трябва да обзаведем и жилището – братската къща от две стаи и кухня, храна, семена и пр., и пр. „ А приятелите, които ще участват в комуната са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце – ще работят. Но докато се дойде до работата, трябват много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари, е да продадем имота в Стара Загора - къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителя казал на мама и на брат Христо Христов: "Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят. Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където да се приложи учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третия път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде — написах "фаталното" писмо. Аз, "окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: "Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава!" Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По- късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с. Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна. Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на. брат Димитър Марков и като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново. Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя", Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Ако сте се заглеждали в ръцете на по-възрастните хора, седнали по пейките, може да сте забелязали че ръцете им са в това положение: За мен такива положения показват как природата сама ни учи, само трябва да умеем да я слушаме. Това е мудрата: КОСТЕНУРКА ПРИЛОЖЕНИЕ: При безсилие, преумора, функционални нарушения на сърдечно-съдовата система. Дарява енергия, забавя стареенето. ИЗПЪЛНЕНИЕ: Пръстите се сплитат. Палците се изправят и допират. ДОЗИРОВКА: Без ограничения. При хронични състояния: 3 пъти Изт.

Ето една мудра, която лесно се изпълнява и ава отличен резултат: БАЛАНС НА МЕРИДИАНИТЕ ( Покой и оздравяване ) ПРИЛОЖЕНИЕ: Изравняват се енергийните нива в меридианите. Мислите са “отключени”, органите и клетките си почиват, възстановява се балансът в цялата енергийна система. Бързо се разгражда стресът. ИЗПЪЛНЕНИЕ: Лявото стъпало е преметнато върху дясното, глезен върху глезен. Лявата длан ляга в дясната “на кръст”, като десният палец попада в центъра на лявата длан. Над него с върховете се докосват палецът и средният пръст на лявата ръка. ДОЗИРОВКА: 20-25 минути. А тази помага при аритмии, болка и стягане в сърдечната област: АПАНА ВАЮ ( Животоспасяваща ) ПРИЛОЖЕНИЕ: При сърдечен пристъп, инфаркт на миокарда; при дискомфорт в областта на сърцето и хронични заболявания; за цялостно лечение и укрепване на сърцето. В случай на беда действа по-бързо от нитроглицерин. Отваря личността за безусловна любов, милосърдие и доброта. Не забравяйте, че “мекото” сърце не може да се “пръсне”; “разбива се” твърдото сърце, което не си позволява да обича, или обича, но при определени условия, очаквайки компенсация за дадената любов. Подкрепя промяната на начина на живот и мислене – задължителна за всеки сърдечно болен. Подпомага осмислянето на един от основните закони на вселената: “Каквото даваш, това и получаваш”. От сърцето излизат всички емоции и пак в него се връщат, отразени от тези, към които са насочени. На български звучи така: “Каквото повикало, такова се обадило.” ИЗПЪЛНЕНИЕ: Показалците допират основата на палците. Кутретата са изправени. Останалите пръсти се събират в едно. ДОЗИРОВКА: При спешни случаи ефектът настъпва незабавно. След това – 3 пъти дневно по 15 минути. За профилактика: веднъж дневно, 15-20 минути. ЗАБЕЛЕЖКА: Изпълнявайте мудрата винаги при тревога, вълнение, немотивирано сърцебиене. Дарете си спокойствие – единствената храна на душата. Освен Апана Ваю за профилактика и лечение на сърцето и кръвоносната система използвайте още “Храм на Дракона”, “Костенурка” и “Ваджра”. Ако сте чувствителни към метеорологичните условия, в дните с магнитни бури и пр. отделете 15 минути за Апана Ваю. Метеочувствителността зависи от годината на раждане. Ако сте родени в година на висока слънчева активност, няма да имате проблеми; в противен случай разучете някоя от “сърдечните” мудри. Висока слънчева активност се наблюдава на всеки 11 години: през 1903, 1914, 1925, 1936, 1947, 1958, 1969, 1980, 1991, 2002, 2013 и т.н. Изт.

Голямата певица Стефка Съботинова ни напусна днес. Дълги години животът й беше свързан най-напред с ансамбъл "Филип Кутев", а после и с хора на радиото, който се прослави по цял свят като "Мистерията на българските гласове". Съботинова е изпълнителка на песента "Притури се планината", превърнала се в световен хит през 1994 г. Тази година навърши 80 и получи орден Стара планина, но казваше, че продължава да мечтае за музика и концерти. Утре от 15 ч. и 20 минути БНТ 1 ще излъчи филма "Притури се планината" в памет на Стефка Съботинова. За Стефка Съботинова казваха, че е от певиците, които не събарят крепости, а превземат души. Гласът й беше дар от Бога. Надка Караджова: - Ако сега ни чува някъде от небето, а тя ни чува, искам да ти кажа, Стефке, че много те обичаме. Ти остави една голяма диря с магията - народната песен, която ти прослави не само в България, но и в целия свят. Гласът й е толкова въздействащ и емоционален, че тя влиза като солова изпълнителка още в първия албум на легендарния швейцарец Марсел Селие, който откри за света Мистериите на българските гласове. По негово предложение французинът Жаки Анона прави аранжимента на "Притури се планината" през 1994 г. и я превръща в световен хит. Тя е и един от първите български пробиви в МТВ. Даниел Спасов: - Тя много тъгуваше за това, че тази песен е записана доста отдавна тук в България и сега ще я цитирам - стои по рафтовете, потънала в прах и трябваше да дойде един французин като Жаки Анона, преди това Марсел Селие и да направи световен хит. Тъгуваше за това, че не можем ние българите да изведем това на световния подиум, да утвърждаваме нашите национални ценности и да ги правим световно достояние. Още преди това българската песен е звучала във филми като "Иисус от Монреал", "Лионците", "Сътворението на света". Повечето песни на Стефка са от Беломорска Тракия, тъй като родителите й са преселници оттам. Тя е родена в старозагорското село Розов кладенец. Всичко, което тя прави е различно - заради изключителния й талант, силен характер и вяра. Малцина знаеха, че Стефка е страстен ловец, отличен стрелец, който увлекателно разказваше за уменията си да отстрелва глигани. Казваше, че е безстрашна като мъж, когато ловува. Вярваше, че българският фолклор има бъдеще и се ядосваше, че евтино го изнасяме навън. Но продължи да мечтае . Стефка Съботинова: - Искам да видя картините, които са в паметта ми от детството, искам да видя една слънчева страна с много зеленина и много чистота. Искам да видя тая разсипана земя, която разсипаха и направиха на пепелища. Искам да я видя отново раззеленена, искам да видя добри хора засмени лица по улиците. Поклон пред светлата й памет. Изт. Притури се планината

МОЩ Природата е разумна, съзнателна и жива и аз нямам право да разкривам тайните ù, които ми е поверила, и да давам ключовете ù на хората, за да я ограбват. Туй, което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи, не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови безвъзвратно да и служат. УЧИТЕЛЯТ Учителят бил на гости на един брат в провинцията. В двора имало ябълка, която от дълго време не раждала, и братът се канел да я отсече. Учителят научил за това намерение и му казал: ,,Не, остави я още една година!" Учителят отишъл при ябълката и нещо ù поговорил. Той знаеше езика както на животните, така и на растенията и можеше да общува с тях. Зад всяко животно и растение стоят разумни същества и той разговаряше с душите на растенията и животните. От него знаехме, че животните и растенията нямат като човека индивидуална душа, а групова. Цял един вид от растения или животни има обща душа, която живее в невидимия свят и ръководи всички индивиди от вида. На едно място Учителят казва: „Населяващите невидимия свят групови души на животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но, да се върнем към случая с ябълката. Учителят ù говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в природата, благословил го и то възродило силите си. Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града решил да занесе нещо на Учителя, някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: „Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: „Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш?" Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: „ Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: ,,Хайде сега, много здраве на Учителя!" Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, той го попитал: „Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли?" Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: „Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази семка силите, които са действали в другите плодове. Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви. Но много често реката прииждала и ги завличала. Понеже нивата била накрая на пътя, селските говеда я стъпквали и опасвали. Една година неговият син предложил: „Татко, да посадим един корен за Учителя." Бащата веднага се съгласил. За чудо на брата, през тази година се случило следното: Марица пак заляла нивата, но така, че тиквите не пострадали, а само били добре наторени. Растенията пораснали буйни и големи, както никога дотогава. Селските говеда също не влизали в нивата, като че била оградена. За чудо и коренът, наречен на Учителя, родил пет големи тикви по 10 килограма. Братът просто не знаел как да ги занесе на Учителя. Най-после турил две от тиквите в чувал, качил се на влака, пристигнал в София и отишъл на Изгрева. Още не приближил дома, Учителят отворил вратата и го посрещнал усмихнат на прага. Братът целунал ръка и преди да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече?" Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата. Свидетелства на ученици - Влад Пашов

"Трябва ви вяра в Божествения Промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се струват фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После, в тези местности има отровни насекоми. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези мухи и комари се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други заради вас. Иначе всинца вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си вършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо! Това е най-хубавото, към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе във вашите души нещо хубаво. Ако отношението ви към хората е външно, тогава ще постъпвате по различни начини с различните хора. Различно към растенията, към животните, пчелите. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах, и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете.” Клековете какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, за да можем да израстнем по-яки, да оправим живота си.” Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок по смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен.” Всички тия клекове, как са се прострели по земята! Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия. Те са безводни, сухи. Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания. Мусала е едно хубаво, хем тъй, на общо основание, духало. Човек като дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега, е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е магнетична, другата електрична." Из Записки на Минчо Сотиров

Безсъние Тези, които страдат от безсъние, трябва 30 мин преди лягане 6 леглото да пият една чаша хладка бода, 6 която има разтворена 1 лъжица мед. След една седмица сънят се оправя. *** В дървено хаванче счуквате 20 ситно нарязани листа от индрише и ги смесвате с 250 г мед. В3ема се по 1 с.л. два пъти дневно. След една седмица сънят се възстановява напълно. *** Смес от равни количества дилянка, риган, маточина, бял равнец и шишарки хмел. От тази смес се вземат 2 с.л. и се попарват с 500 мл вряща вода. Оставя се да престои 30 мин и 4 пъти дневно се пие по една винена чаша. *** Преди да си легнете изпийте половин чаша сок от тиква. *** Две лъжички листа от маточина се запарват с 1 чаена чаша вряла вода. Чаят се подслажда с мед и се пие преди лягане. *** 2 ч.л. ситно нарязани корени от дилянка се Заливат с една чаена чаша вряла вода и се оставя да кисне 60 минути Пие се 2-3 пъти дневно по 1 чаена чаша. Ако лечението е по-дълго, се правят почивки по 3 дни. *** Смесват се 40 г комунига, 50 г дилянка, 50 г. коприва, 60 г слез и 50 г маточина. Две с.л. от сместа се варят в 500 мл вода около 5 минути Пие се една винена чаша 3 пъти дневно. *** В чаша вряла вода се слагат 1-2 ч.л. маточина трябва да престои 30 минути Пият се по 2-3 чаши дневно. *** В 300 мл кипнала бода се слага 1 с.л. семена и листа от копър. Престоява 1 час и се пие по 100 мл 3 пъти дневно. Още рецепти -тук

Кога пораснах не разбрах, но разбрах, че живота е един път с не едно начало, с много отклонения и само с един край.Това ме наведе на мисълта, че няма значение от къде тръгваме, всички свършваме на едно и също място.Точно в този момент си казах, че като края и началото са без значение, то тогава пътя между тях е най- важен. Няма значение дали започваме по-добре от другите или по-зле от тях. Важното е единствено да стигнем до края на пътя, защтото заради това сме на началото, целта е да не се изгубим по пътя. Някои започват добре, някои зле, някои свършват зле, а някои добре, просто няма значение от началото. Да, то дава тласък и сили, но не е по-тежката страна. Човек, който не иска да стигне до края преди да е започнал, никога няма да стигне, дори и да няма дупка по пътя си.На някои хора се падат пътища без дупки, може би защото са късметлии или просто няма да се справят. Но пътищата са едни за едни - хубави и леки, за други лоши и тежки. Но такава е съдбата. Някои ще изминат пътя и без да ходят пеша, я някои ще се скитат до края на вечността, но така стоят нещата. Пътят си е път, просто трябва да вървим. Ако спрем трябва да спрем единствено да си починем и да съберем сили,а не надежда защото ако изгубиш надежда, края никога не идва. Няма значение по кой ще стигнеш накрая или по кой ще започнеш, важен е начина по който ще стигнеш до края.Това за мен има значение.Защото края е равен за всички, но това което ни откроява е начина по който ще стигнем до него! Важното е да вървим, не да тичаме или пълзим. Когато тичаме, а не вървим пътя не можем да преценим. Когато пълзим надеждата и пътя напред губим, защото главата е забита към земята. Важното е да вървим, защото пътя ще преценим и надеждата няма да изгубим! Иван - 16 години

"Ярко се белеят нашите ризи на угарите или сред разлюлените златисти класове. Тук никой не може да ти попречи да си мислиш и съзерцаваш каквото искаш, защото приятелите са далеко на другите бразди. Можеш да замълчиш, да запееш или да се молиш. Когато някой от братята се изравни с тебе при копане на царевицата или слънчогледите, можеш да му кажеш: - Как бих искал да видя морето! Би ли дошъл с мене да отидем до там? - Как, пеш ли? - Пеш, разбира се. - Добре, утре тръгваме, но много рано, нали? - Да. На следния ден ние вече вървим по прашния друм. Зад нас са останали много километри. Краката ни са обути в прости сандали. Работни хора из полето ни поглеждат и после продължават работата си. Никой не ни пита кои сме. Ето най-после и морето. То се разстила в безкрая. Талазите му се разбиват с тежки въздишки в камъните на брега. Синьо - зелено, гълъбово с бели гребени, бурно, а някога мълчаливо, неуловимо и безкрайно като вечната тайна на живота. По-долу, в Ачларския дневник, аз ще разкажа какво почувствах, когато видях морето. Това е Ачларе - нашето първо училище на братски комунален живот. Ние сме отново в Ачларе. Работим на нивите. Упояващо миришат слънчогледите. Цъфналите едри глави са обърнати към Слънцето. Земята е напечена като пещ. Тя трепне в палещите слънчеви обятия. Зареждат се седмиците на жътвата. Вечерите са морни и величави с морните съзвездия, плувнали по небето. Щурци пеят усилено и хладен повей освежава лицата ни, изгорели от юлския пек. - Гледайте, Млечния път! - обажда се някой от облегнатите на кръстците жетвари. - Да, виждам го - отговаря друг. А ти виждаш ли „Лебеда” в него? - Там пък „Северната корона”. - Това там е сърцето на Лъва. Регулус се казва тази звезда. През неделните дни беседваме с някои селяни. В селото има и такива, които не ни обичат, но една група селяни редовно идват и сядат в широката хладна стая на братската комуна. Дълбоко са напукани работните им ръце и очите им гледат честно. Ръкавите на чистите им ризи, облечени за неделния ден, белеят, а поясите им имат цвят на божур. Жените носят бели забрадки. Всички слушат смирено. Някой от нас, чийто ред е днешния неделен ден, прочита една глава от Евангелието. После той тълкува свещените слова и накрая казва на селяните, че един ден дворовете им ще бъдат без огради и те заедно и с песни ще жънат братските си ниви. - Ще дойде ли Христос? - пита наивно чистосърдечна женица. - Ще дойде. - Кога? - В дух и истина ще дойде, сестро, а не като човек. Ще дойде като бич между човеците. Мълчи жената и мисли за нещо. Мълчат и слушат и другите селяци от Ачларе. После изпяваме една песен. Сърдечни и топли са поздравите на грубите жетварски ръце на тръгване. Очите гледат ведро и сърдечно. Остнало е нещо в душите на тия селски хора. Прибираме се за сън. В душите ни пее Слънцето. Химните на светлината звучат там. Умората надвива. Заспиваме с надежда, че утре рано ще видим Зорницата. Понякога, когато вървя из полето ми се струва, че някой ми говори. Ветрецът тихо полюлява изкласилите ниви, а от тези класове излизат думи. Сами си месим хляб, варим зелен боб и яздим на коне, понесли храна към нивите. Ръцете си усещам много силни. Повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме. Колелетата скърцат, люлее се високият товар и легнал върху снопите като във вълшебна люлка, аз гледам в дълбоката синевина и си мисля колко прекрасен ще стане някога живота на хората. Вечерта, върху морната жълта светлина на газовата лампа, отбелязвам нещо в моя дневник. Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в с. Ачларе.” Чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе. Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време един безмерен мълчалив възторг изпълва душата ти, но в моя живот, въпреки всички, което преминах, настъпиха такива дни и нощи. Аз зная, че те ми са подарени от една много щедра ръка, заради голямата любов, която приех в душата си. Аз зная, че тази любов съществува. За Нея за пръв път ми каза Кирил от планината, а Учителя непрестанно приказваше за Нея в своите беседи. И по-рано обичах природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и е жива душа. Сега аз навсякъде виждам само него - Безкрайния Вечен Дух на битието. Той е могъщ и величав, но същевременно нежен като утринното полъхване на ветреца, но най-главно любящ. Виждам го в бездънната синевина на небето, в стадото бели облачета, подкарани от небесния пастир или в празника на нощта, когато звездите пишат съдбините на света. Чувам гласа Му в пълните житни класове и в песента на щурчето, започната сякаш още в първите дни на творението. Чудесни дни! Кога синята метличина ме е гледала така измежду синурите и кога друг път моето сърце е лекувало? Кой съм аз, откъде извам, накъде искам да вървя?" Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

" Ще опиша един интересен метод, който Учителя приложи към една наша сестра, болна от туберкулоза. Тя беше в началото на третия период на болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци при някакво сблъскване в чувствата или противоречия в тях, заболяват от туберкулоза. Заболяла от туберкулоза, нашата сестра често се обръщаше към Учителя за съвет как да се лекува. И докато прилагаше редовно съветите, имаше добри резултати. Фатална грешка за нея беше това, че често изпадаше в противоречие, което разяждаше дробовете й. Бях свидетелка на много от нейните състояния и макар със слаби, човешки възможности, стараех се да й помогна, но в нея бушуваше стихия, бореха се два процеса - съграждащ и разрушаващ. Учителя виждаше всичко и не преставаше да й дава съвети. Един ден през месец август аз бях при нея, тя живееше на палатка на Изгрева тогава, беше се отпуснала и не можеше да приема съвети от когото и да било. Там заварих Учителя, който й говореше нещо. Застанах и аз до палатката й и чух, че Учителя й каза: „Така ако продължаваш, няма да се мине много време и ти ще умреш. Ще те заровят в черната земя, ще натрупат гроба ти с пръст и ще те оставят на разположението на червеите, ще ти турят кръст, ще ти държат речи: тук почива еди - коя си сестра, млада и зелена, завършила това и това, с такъв и такъв успех.” - все в този дух й говореше. Стоя права и си мисля, какво ли изпитва тя като слуша тези неща и кой ли неин близък би се осмелил да й говори така? Кой ли лекар би говорил така на своя пациент? И си отговарям: Учител е това, той знае какво прави и знае кому как и какво да говори. Не веднъж съм виждала изключителните методи на Учителя и техния необикновен резултат. Ние, обикновените хора, когато посещаваме болни, гледаме да ги утешаваме с думи, та дано някак си ги залъжем... Учителя никога не си служи с думи, лишени от истината. На другия ден пак отивам на Изгрева и какво виждам: Тя, облечена, наметнала пелерина, в ръцете си държи две малки стомни и не дочака да й кажа „Добро утро.”, бодро ми казва: „Бързай, защо се бавиш, едва те дочаках, ето Слънцето изгрява, да отидем за вода.” Засмяхме се приятелски и весели, весели тръгнахме за вода - тогава на Изгрева нямаше чешми, пък и кварталът не беше организиран още. От този ден нататък около двадесет дни, ние редовно посрещахме първите слънчеви лъчи, отивахме после в свежата утрин за вода, връщахме се весели, с добро разположение и апетит. Един ден срещнах Учителя и му разказах за недоумението, което изпитах при страшната картина, която той обрисува на болната. - После какво видя? - ме запита той. - Видях нещо като възкресение, но не мога да си обясня причината за този преврат. - Ти знаеш от физиката, че водата, даже и в състояние на сняг и лед, крие в себе си скрита топлина - рече Учителя. - На основание на същия закон, дори и мъртвото тяло има в себе си скрити сили на живот. Важно е да знае човек как да събуди дори в мъртвеца тия скрити сили на живот и той да оживее и да възкръсне. Това е наука, знание, което почива на известни закони. Това се постига още по-лесно, когато човек е болен и е дошъл до крайно пасивно състояние, дори до безжизненост. Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна да е, тя събуди в нея силите на живот и пасивната, потенциалната енергия, се превърна в динамична, нови жизнени сили потекоха в нейния организъм." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Тинейджърите . Ох, трудна тема. Имам ги двама, да са ми живи здрави! Реших да посабудя малко темата, защото преди малко гледах шампионата на САЩ по бейбол за тинйиджъри. Почитателка съм на спорта покрай малкия ми син. Аз съм от родителите, които подкрепят децата си, дори да ми се струва неправилно някое тяхно решение. Така преди 9 годи един ден синът ми се върна от училище и ми каза, че е открил какво иска да спортува. Бейзбол??? Ококорих се. Бях чувала за играта и ми се струваше като една група дъвчещи дъвка мъже, който махат с една бухалка Синът ми плува много добре и беше в отбора по плуване на училището за деца 1-4 клас. Изразих колебание. Ходиш на състезания, в училищния отбор си, за какво ти е този глупав спорт???Но както споменах - при мен е демокрация. Очаквах след месец да сме обратно в басейна и затова казах "Да". Но мина месец и детето беше все още на стадиона. Няколко състезания и цяло лято упорити трнировки всеки ден, в най-големите жеги. В края на сезона го наградиха като най-успял от децата. Започна да употребява изрази като: трябва да отида, защото разчитат на мен, не мога да пропускам тренировка... Естествено основният принос за развиването на това мислене е на трньорът. След две години представлава страната ни в Япония, след още две - на състезание в Италия. Сега тренира с мъжете, нищо че е на 16 .Получава се малко дълго , като някакво хвалебствено слово. В действителност едва сега, когато децата ми пораснаха виждам, че свободата да вземат те решение за основни моменти в живота им е най-правилното нещо. Та да се върна към началото на темата. Днес бях впечатлена от поведениетто на младежите от загубилия отбор. Нямаше тръшкане, псуване или ругане на противника. Децата просто седяха и гледаха надолу омърлушени. Доста необичайно поведение за загубили или може би поведение, показващо, че доста хора са си свършили добре работата - родителите, треньорите и нещо много важно за мен - това е общият начин на поведение, а не изключение. Като съпоставя с това, което виждам напоследък в нашето общество започвам да им завиждам на американците и да се чудя колко ли години ще ни трябват да станем общество с такива традиции. И дали ще успеем. Най-искрено се надявам един ден това да стане. Българинът е добър по душа, но му липсва уважие към него самия, към семейството, обществато, държавата.

"Още първата година при влизането ми в Обществото и срещата ми с Учителя, ми се представи важен въпрос за разрешение. Видимо сама, без външна помощ, аз се лутах натук - натам в мисълта си, как да разреша въпроса правилно. Ту бях на права посока, ту на крива, но въобще не можех да изляза от лабиринта на своята мисъл. Един ден, връщайки се от Учителя, който беше още на „Опълченска” 66, нещо ме спря определено, категорично. Съсредоточих се и ясно чух глас: „Нямаш право да злоупотребяваш с Божествената енергия!” Гласът беше строг, решителен, неотменим. Така въпросът беше разрешен. Зарадвах се и се върнах в къщи спокойна. Гласът ми беше познат. Кой е, не казвам. Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това. Бях в гр. Русе по работа. Там се печатаха беседи. Връщам се от печатницата, прекосявам един дълъг диагонал и пак същият глас ме спря и запита: „Къде си?” - В Русе. - „Какво е Русе за теб?” - Град от България. – „А какво е България за теб?” - Мое Отечество. - „Отечество ли?” - И тук спрях и нищо не отговорих, но се замислих дълбоко. Върнах се в София и един ден бях сама в къщи, но изпитвах неизказана, нечувата носталгия за Отечеството ми. За кое Отечество, нали съм в България, нали България е мое Отечество. Обаче носталгията не ме напуска, чувствам нужда да късам връзки, са се освобождавам от нещо и в един момент разбрах, че едно е Отечеството на душата. Така носталгията ме напусна." Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Amazing Grace

Как искам да остана във вечността, да бъда до края на света. Как искам да съм началото и края. Как искам да вкуся от вечността, да разбера какво е да надживея своите деца. Как искам да живея на свобода, да не изпитвам болка и тъга, да съм усмихната и весела... О, как искам тази мечта, когато всеки може да ме връща в реалността. Да бъда паметник във вечността, част от реалността. Как желая да съм тук сега, чакайки за началото на вечността. Как не искам да си отида и да бъда захвърлена извън реалността, да стана част от бездната, изпълнена с тъмнина. О, как не желая аз това да отида там, където всичко се слива с вечността. Иван, 16 г.

В сайта на Симеон Симеонов може да се изтегли музика от Учителя ( в раздел Дискография). Да благодарим на този човек, който освен че ни радва с песните на Учителя, ни разрешава да качим песните в Портала.

Кармата е кодирана в рождената дата Цифрите издават уроците на това прераждане За да направите теста, показващ на кое ниво сте, е необходимо последователно да сумирате всички цифри от своята дата на раждане. Например: Ако сте родени на 6 април 1972 = 6+4+1+9+7+2 =29. 10 октомври 1976 = 10+10+1+9+7+6=43. Обърнете внимание, че денят и месецът се сумират цели, не се делят на единици и десетици, когато са двуцифрено число. Само ако двуцифреното число е по-голямо от 59, тогава сумирайте още веднъж цифрите на десетиците и единиците. Именно това число е вашата съдба, влиянието на скритите сили, които идват отвън и в крайна сметка това, което ще ви донесе бъдещето. Погледнете в коя група от двуцифрени числа попадате. Това показва нивото на развитие на вашата душа. От 10 до 19 - Вие трябва д(а отделите преди всичко внимание на развитието на своята личност, да възпитавате в себе си воля, да усъвършенствате своят дух. Очакват ви земни дела, високите материи не са за вас. Вие сте практици. От 20 до 29 - Човекът, който се намира на това ниво, трябва да отработи земната си карма, опирайки се при това на своя произход, на опита на предците си. Трябва да развивате своята интуиция, да се научите да управлявате собственото си подсъзнание. От 30 до 39 - Това е нивото на хората, способни да оказват влияние върху съзнанието на околните. Ако се намирате на трето ниво на въплъщение, знайте, че вашето призвание в този живот е да научите другите да гледат философски на живота, да ги научите на основите на битието. Трябва да се учите много, за да можете да предадете своите знания на другите. От 40 до 49 - Високо ниво на съзнание. Интелектуалец, философ, учител. Вие трябва да се стремите да познаете висшия смисъл на битието, основите на мирозданието. Вашата цел в живота е да се изкачите на ново ниво на съзнанието. От 50 до 59 - Човекът от петото ниво е наблюдател, посредник между Висшия Разум и хората. Вие сте носител на съкровена информация. Вашата цел е самоусъвършенстване в уединение. Но това не означава, че хората, принадлежащи към това ниво са винаги светли и чисти личности. Много често това са галеници на съдбата, които получават всички блага по-лесно от останалите. Често може да се наблюдава как тези хора спират да се грижат за себе си, да възпитават своята душа и падат ниско. Започват да живеят само като потребители. Разбира се, в бъдещия им живот ги очаква разплата и падане на още по-ниско ниво. Това ниво задължава да се води такъв начин живот, който би обогатил душата и облагородил рода. Изт.

Шифърът на живота Ледът помни, от реката не можем да скрием лошото си настроение. Д-р Петър Кътев Философи, биолози, физици, медици и астролози от векове спорят дали водата е просто един от четирите елемента, или е живо същество, което има памет, а кодът на живота се съхранява в нейните молекули. Едно научно откритие обаче взриви научния свят. Неговият смисъл е, че законите на природата са записани във водата. Златното сечение - "Божествената същност", е закодирано в молекулите на снежна вода. "Златното сечение" е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части - по-малката се отнася към по-голямата така, както по-голямата към цялото. То се отбелязва с гръцката буква "фи" и има стойност, приблизително равна на 1,618. "Златното сечение" е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът е въведен от Леонардо да Винчи, символизира го неговият Витрувиански човек. Първообразът на рисунката може да се открие в знака алгиз от руническата писменост. Още през VI в. пр. Хр. пък древногръцкият математик Питагор открива съотношението в геометрията. Триста години по-рано го споменават древните египтяни, които го наричат "Божествена същност". През ХIII век италианският математик Фибоначи открива алгоритъма на "златното сечение". Това е безкрайна поредица числа, всяко от които е сбор от двете предишни. При делене на което и да е число на съседното по-голямо, винаги получаваме 1,618. Същото число - 1,618, е открито при съотношението на водородните връзки в молекулата на снежната вода. При нея ъгълът между атомите на водорода е 108 градуса, докато при обикновената - 104 градуса. Крие ли магическото число 1,618 мисълта на Твореца? Може би този, който е създал света в безкрайно много форми, е съобщил програмата за развитие на всичко живо именно чрез водата? Космически сигнали се регистрират постоянно от водата Информацията постъпва под формата на безброй вълнови полета. Това пространство се нарича "енерго-информационно". Може би водата е звеното от веригата, което съединява Космоса и живата природа? Помни ли тя посланията, изпратени от Трансцендента, който така управлява определени процеси на Земята? Водата е в нас и навсякъде около нас. Тя изгражда живите организми и участва в природните процеси. Не би било възможно да има жива материя, още повече - тя да еволюира, без водни молекули, които си предават информацията чрез отдаване на енергия. Хипотезата за паметта на водата, загатната от много хомеопати, е доказана от Жак Беневист. Неговият опит е публикуван през 1988 г. в списание Nature (Нейчър). Статията предизвиква бурни дебати и опитите са повторени, но безуспешно. След излизането на книгата на японския учен Масару Емото - "Посланията на водата", все по-малко може да се каже, че твърденията за паметта й са ненаучни. В книгата си Емото доказва, че водата реагира на всяка информация, като се структурира по определен начин. Освен че успява да я съхрани, тя я обменя с обкръжаващата среда. Водната молекула има свойството да попива всяка информация и променя формата си под въздействие на думите и чувствата, които изпращаме като послание. На Емото принадлежи фразата: "Ледът помни". При замръзването и последвалото разтопяване се изтрива цялата натрупана информация с изключение на едно - основната програма на живота. Нашата планета неведнъж се е покривала с ледници. Може би Библейският потоп и ледниковият период са просто реакция на водата срещу остаряването на човечеството? Тя вероятно отхвърля натрупванията от вредна и ненужна информация, за да се самопречисти. Когато преди хиляди години под лъчите на слънцето ледът отново се превръща във вода, човечеството получава шанс да започне всичко на чисто Човекът влияе ежедневно на света чрез посланията, които отправя. Думите и дори мисълта му променят структурата на водата - както в собственото му тяло, така и в природата. Затова словото може да разрушава и разболява или да изгражда и изцелява. Бог е създал света чрез Словото. Искрената молитва прави чудеса, твърдят вярващите. Водата прекрасно усеща нежността и добротата. Ако улови най-малкото раздразнение или зачатък на зло, тя започва веднага да се променя. Реагира на насилието, завистта, раздразнението, злобата, скандалите. Водната среда на нашия организъм е отражение не само на физическото ни здраве, но и на емоционалното. От нея не можем да скрием лошите си мисли. Когато човек разговаря с водата, той все едно говори със себе си чрез огледало.