Ася_И

Мисъл на деня - 3 Октомври 2008 г. „Ако искате да се подигнете, вие трябва да се стремите към тези три вида любов. Бог се проявява чрез личната любов. Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато ние изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона Му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гениален ум.” Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември, 1937 г.

"Информационната агенция Фокус вече обяви, че в случай че присъдата бъде потвърдена от Военно-апелативния съд, ще плати глобата от 1000 лева. Сдружение "Плиска" с председател историка Божидар Димитров ще връчи почетна грамота и парична награда от 1000 лева на полицая Митко Чавдаров. Войводите от ВМРО също категорично застанаха зад полицая. Най-активни са медиите в Ямбол и Сливен." "Кметът на село Бояджик Герган Герганов пък заяви, че се прибира в селото със срам на челото. Как оттук насетне ще намерим полицаи, за да ни охраняват, щом този, който трябва да получи награда, го съдят, каза Герганов. По негова инициатива в Бояджик и Ямбол вече се разпространяват националните знамена. "Идеята е те да се веят по всички къщи, аз самият ще закупя 100 знамена и ще ги раздам. Това ще бъде нашият протест и солидарност с Чавдаров", каза кметът Герганов. "Стандарт" научи, че зад полицая е застанал и Димитър Мутафов. Той е истинска легенда на бокса и в момента тренира четиримата роми, оплакали се от полицая. Оказало се, че Мутафов е бил в полицейския участък, когато ромите пристигнали да бъдат разпитани. Според него насилие не е имало. Интересна подробност е отказът на ямболската прокуратура да започне разследване срещу четиримата роми за поругаване на националното знаме. Така или иначе казусът "Полицай Чавдаров" ще фокусира вниманието поне до произнасянето на апелативния съд." Източник

На 2 Октомври: През 1921 г. във Варна е открита първата учебна година във Висшето търговско училище (предшественик на Икономически университет - Варна). През 1996 г. България е одобрена от Световната търговска организация и на 1 декември става пълноправен член. През 2002 г. 39-тото Народно събрание решава 3-ти и 4-ти реактори на АЕЦ Козлодуй да бъдат затворени след приемането на България в Европейския съюз. Родени: През 1864 - Петко Момчилов - български архитект. Роден в Горна Оряховица в семейството на известния просветител Иван Момчилов, който е основал Еленската даскаловница. Завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г. и практикува учителската професия до 1887г. След учението си в Мюнхен, през 1892 г. завършва университета в Прага със специалност архитектура. Освен проектант на красивата варненска Девическа гимназия, той е автор на разнообразна по замисъл и форма архитектура, която се откроява с оригинален художествен образ и синтез. Сред негови осъществени проекти са едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века - Централната минерална баня, черквата “Св.Седмочисленици”, Синодалната палата. Почитан е и от европейските си колеги, които ласково се отзовават на композиционното му умение, с което са решени функционалните проблеми на неговите обекти. Още като студент той е деен участник в различни конкурси. През 1892 г. е спечел конкурси за изграждането на два моста в Европа - в Будапеща (на кралица Елизабет Брюне), другият е Литийният мост на река Нева в Сан Петербург. Но след разглеждане и оценяване на конкурсните работи, арх. Момчилов остава на второ място, а призовата награда е връчена на инж. Айфел. През същата 1892 г. Петко Момчилов получава 1-ва награда на международния конкурс за проекта си за Ж.П. гара с хотел в Букурещ. Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, Българска народна банка, Централен софийски затвор, Александровска болница, Майчин дом в София, Синодална палата, Варненска и Великопреславска Митрополия и много други. На 18.01.1923 г. България се разделя с един от най-великите си архитекти. Петко Момчилов е първият почетен гражданин на Горна Оряховица (1898). Проекти: В София - Преустройството на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (съвместно с Йордан Миланов), Синодална палата (съвместно с Йордан Миланов), Александровска болница (1884; съвместно с Йордан Миланов), Майчин дом, ул. „Братя Миладинови“ №112, Българска народна банка, Централен затвор, Централна минерална баня, Сливенски минерални бани. Гимназия в Пловдив, Девическа гимназия във Варна, днес Варненски археологически музей (1892-1898), Гимназия в Търново, Гимназия в Ловеч. През 1890 г. - Иван Лазаров - български скулптор. Роден в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено училище. специалност скулптора при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението. През 1919 г. става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. През 30-те години е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г. След 9 септември 1944 г. попада в затвора и прекарва 4 дни в килия пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов. През 1949 г. основава Института за изкуствознание при БАН и е негов директор до края на живота си. “Заради абсолютната искреност в работата арх. Лазаров упорито прави проучвания за подземните вредни лъчения в жилищните постройки. Изследванията му имат международна слава...” Тук. Починали: През 1847 г. - Васил Априлов - български просветен деец и книжовник. Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса. Гърчеел се е. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски. Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище- Априловската гимназия в Габрово. Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес.. През 1916 г. - Димчо Дебелянов - български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. Роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий" където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов. След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си - подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г. Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей. През 2000 г. - Светозар Русинов - български композитор.

Мисъл на деня - 2 Октомври 2008 г. „Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее, не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба.” Из Развълнуваното море, УС, 29 септември 1935 г.

Снизходителност, благосклонност, отстъпчивост, доброта, отзивчивост, състрадание, милост, човещина, пощада, прошка, извинение, помилване, благоволение/мекота, милосърдие. Всеки може да си избере тази дума, която приляга най-добре на същността му. Мисля, че в различните ситуации ще изберем различно значение като начин на поведение. И при мен се е случвало да съм снизходителна с децата. По-скоро да ги разбирам. Не приемам, че снизходителността е 'надменност'. Напротив - случвало ми се е хора с огромни знания и опит да проявят снизходителност към моето незнание. За тях е дори нормално. Понякога се отнасям снизходително към хора, които правят или разказват нещо с такъв ентусиазъм, сякаш това е най-значимото нещо на света. За тях - да. Защо тогава да не проявя разбиране или да приема благосклонно това което е важно за тях?

За тези, които не знаят: Кино Арена Запад се намира на бул. "Тодор Александров" 64, до метростанция "Вардар".

1 октомври е празник на българските певци и музика! През 1980 г. 1 октомври е обявен за официален празник на българските певци и музиканти. На този ден е роден средновековният български композитор Йоан Кукузел, който е наречен Ангелогласния заради изключителния му певчески талант. Според житието на твореца, който е един от най-видните певци и реформатори на византийската църковна музика, той е българин от гр. Дирахия (Дурацо), живял през XIV в. Като дете живее в Константинопол. Получава елитно образования в придворната школа, а талантът му е високо ценен от императорския двор.Тайно заминава за Света Гора и става монах в манастира “Св. Атанасий Атонски”, където прекарва остатъка от живота си. Поздрав!

"Казвам: Като дойдем до нашите мисли и чувства, законът е същият. Някой път трябва да знаеш, че трябва да започнеш с известна мекота, но ти свършваш с известна сила. Да свършиш с мекота, това са два метода, които трябва да употребиш. Но в дадения случай трябва да знаеш по кой метод да започнеш: по една миньорна гама или по една мажорна гама. После, онези, които изучават от вас музиката, вземете един тон „до“. Ако си взел право този тон, може да го провериш по един начин. Начин имаш в себе си. Вземете простият пример. Ял си някоя храна, която е мъчно смилаема и като топка се е спряла на стомаха. Ако вземете този основен тон на първата гама тихо, полека, ще го вземете веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и като го вземете правилно, веднага ще ви стане приятно, веднага тази тяжест ще се премахне." Явих ви го!

Премиера на филма "Истината за Орфей" Любезни приятели, Екипът, създал филма за лечителя Петър Димков, Ви кани на премиерата "Истината за Орфей", която ще се състои на 1.10.2008 г. от 19:00 ч. в кино АРЕНА Запад. Вход свободен! Източник

Има навити

prana_plovdiv, За съжаление в някои случаи докато си научим урока физическото тяло доста овехтява , а после трудно се възстановява. Но тогава (може би като резултат на дългото ) по-лесно възприемаме следващите поуки .

"Учителя обича планините. По всяко време на годината той е с учениците си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при Седемте рилски езера, където са прокарали пътеки, мостчета и от две чешми с мраморни камъни струи обилна вода. Самият лагер е до второто езеро. Учителя Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, но той никога не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам всичко да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради учението си за живота върху тази висша реалност. Оттам и думите му звучат като откровение. Природата е жива и разумна. Нищо не е случайно. Всичко се движи по един определен план. Животът е една непреривност. Смърт, както хората подразбират, не съществува. Раждането и смъртта са вътрешни процеси - ние умираме и се раждаме ежедневно. Умираш за един живот, за да се родиш за друг. Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме, и в рая, и в ада. Ако постъпваш по закона на Божията Любов, ти си в рая. Ако излезеш от Бога - ти си в ада. Животът е в Бога. Вън от Него е смъртта. А това, което хората наричат смърт не може да пречи на непреривното движение и развитие на живота. Това е само една външна промяна, както ледът се топи и става вода." Из Спомените на Мара Белчева "Учителя Петър Дънов и неговото учение"

Ето един интересен сайт по темата. Най-отдолу има линк към материала, части от който цитира Силвия.

Отношение към Бога

Мисъл за деня - 28 Септември 2008 г. „Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот – да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си.” Из Възможни постижения, ООК, 2.ІІІ.1927 г.

На 28 Септември: През 1887 г. се провеждат избори за V Обикновено народно сърбание (ОНС), спечелени от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от избирателите. На 15 октомври 1887 г. е открито V ОНС с председатели: Димитър Тончев (до 12 декември 1888 г. ), Захари Стоянов (13 декември 1888 - 21 октомври 1889 г. ) и Панайот Славков (след 22 октомври 1889 г. ). Всички председатели на V ОНС са народнолиберали. През 1915 г. българските войски завземат западния бряг на река Марица съгласно договора от 24 август същата година. Формиран е Одрински окръг със седалище в Караагач. На 24 август 1915 г. в гр. Плес (Австро-Унгария) се сключват българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в Първата световна война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война (1913 г.). Със сключената военната конвенция цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов въвличат България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от германо-австрийския блок. Конвенцията определя сроковете за нападение срещу Сърбия, а така също и военните контингенти, които всяка от трите договарящи се държави трябва да предостави за готвената акция. По силата на спогодбата българските въоръжени сили се поставят под командата на германския Генерален щаб. В съгласие с нея на 1 октомври 1915 г. България започва военни действия против Сърбия. На 24 август същата година се сключва и тайна военна конвенция между министър-председателя д-р В. Радославов и германския пълномощен министър Г. Михаелес, с която се определят териториите, които Германия се съгласява да предостави на България в Поморавието, Македония и Добруджа, а също и размерът на заема, който Германия и Австро-Унгария ще й отпуснат. Военната конвенция е обезсилена след поражението на Централния съюз в Първата световна война през есента на 1918 г. Тя става причина за продължителното участие на България в световния конфликт, в резултат на което последва и нейната втора национална катастрофа. През 1918 г. по време на Първата световна война българска делегация със съдействието на американската дипломация пристига в Солун и започва преговори за примирие. Примирието е сключено на следващия ден. България се задължава да изтегли, разоръжи и демобилизира войските си, с изключение на 3 дивизии и четири конни полка. Антантата получава правото да задържи в плен 100-хилядна българска армия на запад от Скопския меридиан, да установи контрол върху българските комуникации и частично да окупира страната. За четири седмици австрийските и немските военни и граждански лица трябва да напуснат България. През 1941 г. в периода 28 септември – 6 октомври гръцки националисти и комунисти вдигат въоръжен бунт в района на Драма, потушен от българските войски. До края на 1941 г. около 200 000 гърци се изселват от контролираните от България територии. През 1945 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) обсъжда стопанската политика на партията. В приетата стопанска декларация се определят основните насоки за икономическо развитие и в стопанската политика е допуснато известно либерализиране. Провъзгласено е хармонично развитие на частната, държавната и кооперативната инициатива. През 1949 г. е публикуван е Закон за задължителната военна служба. Тя става тригодишна по съветски образец. През 1960 г. на 15-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков представя план за укрепване мира и разбирателството на Балканите. През 1982 г. в периода 28 септември – 1 октомври се провежда учение на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор. Учението "Щит-82" се провежда на българска територия и в акваторията на Черно море. На демонстрационно занятие проведено в рамките на учението "Щит - 82" на страните-членки от Варшавския договор, специалното подразделение, командвано от проф. Юлий Абаджиев, получава изключително висока оценка от маршал Виктор Куликов, командващ обединените въоръжени сили на военния пакт. Като голям успех в дейността си по това време проф. Абаджиев приема отклоняването на политическите опити да бъдат въвлечени във възродителния процес командваните от него бойци. През 1983 г. е ззето решение за отстраняване на Александър Лилов от ръководството на БКП. Александър Василев Лилов е роден през 1933 година в с. Граничак, област Монтана. Той е политически деец. В периода 1963- 1966 г. той е секретар на ЦК на ДКМС. От 1972 г. Лилов е член и секретар на ЦК на БКП, от юли 1974 г. до 1983 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП, когато е освободен и от длъжността секретар на ЦК на БКП. Кооптиран за член на ЦК на БКП и избран за секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро на пленума на ЦК на БКП от 8 декември 1989 г. Александър Лилов е председател на Висшия съвет на БСП от 2 февруари 1990 г. до 1991 г. Избиран е и многократно за депутат в Народното събрание. През 2005 г. започва Световният шампионат по шахмат на ФИДЕ, спечелен от Веселин Топалов. Трябва да знаеш да губиш с достойнство. Губил съм красиви партии и съм се чувствал горд от играта си. Понякога печелиш без блясък, а друт път губиш — със стил. Не съм супергений. Зная да губя, и не се страхувам да го правя. Но търся винаги победата на границата на възможностите ми. Роден на 15 март 1975 г. в Русе. На 8 години баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 г. вече е майстор на спорта, а на 14 г. за Световната си титла е удостоен със званието международен майстор. Три години по-късно Топалов е гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. През 2005 става световен шампион, версия ФИДЕ на световното първенството в Сан Луис, Аржентина. Негов мениджър към 2005 г. и до сега е Силвио Данаилов. През 1990 г. в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. Става Балкански шампион за юноши през 1991 г. в Дуръс, Албания. През 1992 г. получава от ФИДЕ гросмайсторска титла. Републикански шампион за мъже — през 1994 г. във Варна. На световното първенство в Триполи през 2004 г. печели бронзов медал. Има победи над всички супергросмайстори в света. Победител в редица турнири: Мадрид, Испания — 1996, Новгород, Русия — 1996, Амстердам, Холандия — 1996. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия. Два месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4,=5,-1) пред Вишванатан Ананд, Владимир Крамник, Руслан Пономарьов, Майкъл Адамс и Юдит Полгар. Средния ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силния супер-гросмайсторски турнир за 2005 г. На базата на своите резултати Топалов е поканен с още седем шахматисти на световното първенство, версия ФИДЕ в Сан Луис, Аржентина. Турнирът се играе по две партии с разменени цветове "всеки срещу всеки". Още в първия кръг Топалов печели 6.5 точки от 7 партии, с което почти си осигурява първото място. Във втората фаза се задоволява с реми срещу всички и без нито една загуба завършва с аванс от цели 1.5 точки пред следващите го. Средния ЕЛО коефициент на състезанието е 2739, а играта на Топалов е оценена на 2890, един суперрезултат. През януари 2006 год., Веселин Топалов се нарежда сред малцината шахматисти, преминали ЕЛО 2800 (2801) и се нарежда на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров. Най-високият личен ЕЛО коефициент на Топалов в топ 100-класацията на ФИДЕ е 2813 (юли 2006). Според класацията на ФИДЕ, към 1 януари 2007 г. Топалов води в ранглистата с най-висок коефициент ЕЛО. Първите трима са: Веселин Топалов 2783, Вишванатан Ананд 2779, Владимир Крамник 2766 Родени: През 1908 г. - Марин Петров Големинов – български композитор, диригент, музикален педагог, музикален публицист, академик от 1989 г., професор е от 1943 г. Марин Големинов е представител на т.нар. второ поколение български творци, възпитал поколения български музиканти. С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване. Завършва Държавна музикална академия [дн. Държавна музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"] (1931). Учи цигулка при проф. Тодор Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Никола Атанасов. През 1931–34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в “Eсole Normale de musique”, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет "Аврамов" (1935–38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936–38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА/БДК по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е неин ректор (1954–56). Директор на Софийската опера (1965–67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет(1976). Член на БАН, академик (1989). Автор е на: 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и др. произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и др. камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар за българските изпълнители. Пише 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина. Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г. в Еспино, Португалия. Починали: През 1953 г. - Стефан Николов Аврамов – български македонски революционер, писател; член на БКП. Стефан Аврамов е роден през 1884 година. Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 г. Автор е на книга "Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929 г.). След 9 септември 1944 г. е директор на предприятие "Стрела". Сътрудничи на списание "Илюстрация Илинден" и списание "Септември", на вестниците "Заря", "Мир", "Македония", "Литературен глас", "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Народна войска", "Македонско знаме", "Ведрина", "Литературен фронт". От 20 септември 1944 г. до май 1948 г. е председател на организация "Илинден". През 1969 г. - Кимон Георгиев – български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва във войните от 1912–1918 г. като офицер. Един от основателите на Военния съюз, Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. В периода 1926- 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг "Звено". Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС "Ал. Стамболийски", а по-късно и с РП. Привърженик на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война (1939–1945 г.). През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг "Звено" приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на Отечествения фронт. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, заместник председател на МС, заместник-председател на Националния съвет на ОФ. През 1994 г. - Илко Моис Ескенази – български политик. Роден на 20 май 1949 г. в гр. Варна. Завършва специалност “Право” и работи в Института по държавата и правото в София. Един от първите членове на “Ротари клуб”, София след възстановяването му в края на 1990 г. Основател и първи президент на Еврейския комитет "Цион". Един от учредителите на Обединения демократичен център, преименуван през октомври 1992 г. на "Обединен християндемократически център". Депутат от Съюза на демократичните сили в 7-то Велико народно събрание. Вицепремиер по икономическите въпроси през 1992 –1993 г. Като вицепремиер води преговорите на България за асоцииране към ЕС (тогава Европейска икономическа общност). Награди: през 1998 г. е удостоен посмъртно с израелската награда "Храбростта на "Йони Нетаняху" заради лидерската му позиция България след промените през 1989 г. Илко Ескенази умира при нещастен случай през 1994 г.

"Първото нещо е да бъдете здрави телесно и душевно. Човек, който изгуби всяка вяра, е болен." Хигиена на човешката душа Колко от твоите познати могат да кажат, че са здрави телесно, да не говорим за душевността? Болшинството не могат да осъзнаят, че ние не сме тук за да бъдем единици - ние трябва да живеем колективно, да се научим да се търпим един друг, да си помагаме. Едва когато направим това във физическия свят може да мислим (и според мен то ще стане естествено) за помагане и в духовния свят. Моят отговор е, че това е възможно едва когато се премахне личността и се научим да живеем колективно във вяра.

Мисъл за деня - 27 Септември 2008 г. „Четете и препрочитайте 17-та глава от Евангелието на Йоан, да придобиете ново разбиране на нещата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете как трябва да се молите. Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва. Това е съмнение.” Из Коприненият конец, УС, 15.ХІІ.1935 г.

На 27 Септември: През 1864 г. Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновският гръцки митрополит. През 1871 г. Патриарх Антим VI се среща с българските владици в Цариград. По повод на тази активност от страна на Патриаршията Найден Геров отбелязва: "Сичките наши са в мнение, че нема нищо да стане, но такива заседания ще правят четири-пет, доде види света и особено русите, какви са намеренията на патриарха." През 1883 г. е бявена политическа амнистия за времето на режима на пълномощията. Режимът на пълномощията от 1881–1883 г. е управление, установено от княз Александър I Батенберг след извършения от него държавен преврат през 1881 г.. Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот. На 1 юли 1881 г. II-то ВНС гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 години. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява Търновската конституция. Съставено е коалиционно правителство от "умерени либерали" и консерватори начело с Драган Цанков. На 5 декември 1883 г. то прокарва през Народното събрание исканите промени в конституцията. През 1898 г. е открита ЖП линията Гебедже (днес Белослав) - Варна (15 км). През 1915 г. в хода на Първата световна война сръбски войски нахлуват на българска територия и завземат граничния Салашки проход при Белоградчик. През деня XII Балкански и XXIII Шипченски полк ги отблъскват и на свой ред овладяват прохода. През 1918 г. правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за нейн комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември юнкерите разстрелват около 500 ранени войници на гара Захарна фабрика. Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г. През 1918 г. водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Към 13.00 ч в Радомир Райко Даскалов оглавява Войнишкото въстание. Обявява България за република, Александър Стамболийски за председател на Временното правителство, а себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата. Войнишко въстание e въоръжен опит за сваляне на монархията в България и за установяване на републиканска управление през 1918 г.. Участието на страната в Първа световна война, стопанската криза, войнишките бунтове и антивоенни демонстрации, организирани от войнишките комитети, пробивът при Добро поле поставят България пред национална катастрофа. Aнтивоенните движения прерастват в открита въоръжена борба без ясна политическа програма и единно ръководство. На 27 септември в Радомир Р. Даскалов със специална прокламация обявява България за република с председател Aл. Стамболийски. При атаката си към София при Владая въстаниците са разгромени от правителствените войски, подкрепяни от немска част. Авантюристичните действия на Р. Даскалов и Ал. Стамболийски влошават до крайна степен положението на страната и са една от причините за Солунското примирие (1918 г.). През 1944 г. с наредба-закон Дирекцията за културно творчество и народно възпитание е преобразувана в Дирекция за висше образование към Министерството на народното просвещение, като отделно се създава Дирекция на народната култура към Министерството на пропагандата. През 1946 г. Двадесет и шестото ОНС приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното й развитие" принадлежи на държавата. До края на 1946 г. прекратяват дейността си двадесет частни фирми, вносителки на филми. През 1962 г. с Постановление N 162 във Велико Търново е основан Висш педагогически институт. От 1971 г. той прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е учебен и научен център. В началото на своето съществуване носи името Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий", създаден с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. като първите 340 студенти се обучават в четири специалности: българска филология, руска филология, история и изобразителни изкуства. По- късно с указ на Държавния съвет от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен наследник е Великотърновският университет. Родени: През 1881 г. - Петър Стоянов Стоянов - военен деец, капитан II ранг. Завършва Машинното училище във Варна. Участва в Балканската война като командир на миноносец. След въвличането на България в Първата световна война е назначен за началник на Дунавската флотилия, а след това е интендант на флота. През 1904 г. - Димитър Стоянов Ангелов - български писател. Завършва гимназия в Кюстендил, философия и педагогика в Софийския университет (1929 г.). Работи в системата на образованието, занимава се с читалищно дело. След 9 септември 1944 г. работи като сценарист в Българска кинематография, редактор е в издателство"Народна култура" и в. "Кооперативно село". Член е на Съюза на българските писатели. Творчеството му включва романи, повести, новели и разкази с увлекателни сюжети и познавателна стойност. Автор е на съчиненията: "Емилия" (1927 г.), "Когато човекът не беше" (1941 г.), "Смелият Чунг" (1953 г.), "На живот и смърт" (1953 г.), "Земята пред гибел" (1956 г.), "Песента на гората" (1974 г.). Димитър Ангелов умира през 1977 г. в София. През 1912 г. - Илия Александров Йосифов - български оперен певец (тенор), педагог. Завършва право в Софийския Университет (1936 г.), Вокалния отдел на Държавната музикална академия (1942 г.) при А. Тодорова и Вокалния отдел на Висшето училище за музика във Виена (1945 г.) при М. Бранд. Пее в Кооперативния театър, театър "Одеон" и Художествения оперен театър" (1937-1942 г.). От 1945 г. до 1962 г. е в Софийската народна опера, чийто директор е от 1962 г. до 1966 г. Сред неговите роли са: Ленски ("Евгений Онегин" от Чайковски), Рудолф ("Бохеми" от Пучини), Фауст ("Фауст" от Гуно), Алфред ("Травиата" от Верди) и др. Има и камерни изпълнения, предимно на творби от Фр. Шуберт. От 1963 г. е професор по пеене в БДК. Декан на Вокалния факултет (1953-1955 г. и 1959-1962 г.). Негови ученици са Р. Кабаиванска, Н. Здравков, Бл. Карнобатлова-Добрева, П. Герджиков и др. Умира на 29 юни 1993 г. в София. Починали: През 1891 г. - Александър Стоилов Екзарх - български възрожденски печатар и журналист, просветен деец. Учи в родния си град, в Букурещ и Будапеща. От 1848 г. издава "Цариградски вестник". Участва в църковно-националната борба, подпомага просветното дело. След Освобождението (1878 г.) заема различни просветни, административни и съдебни длъжности в Пловдив и други градове. Кандидатира се за български княз. Умира в София. През 1939 г. - Стефан Лазаров Костов - български писател комедиограф. Роден на 30 март 1879 г. в София. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към I армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър. От 1926 г. е негов председател, директор е от 1927 г.. Член е на БАН от 1929 г. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка” (1914 г.). Следват “Големанов” (1927 г., Кр. Сарафов в гл. роля). Други негови пиеси са: “Златната мина” (1926 г.), “Симеон” (1929 г.), “Тя и двамата” (1929 г.), “Новото пристанище” (1931 г.), “От много ум”, “Женско царство”, “Държавните липи” (1931 г.), “Скакалци” (1931 г.), “Член 223” (1931 г.), “Вражалец” (1933 г.), “Царска сватба” (1936 г.), “Комедия без име” (1938 г.). През 1974 г. - Георги Кулишев - български общественик, журналист и публицист. Роден на 21 септември 1885 г. в Дойран. Включва се в македонското революционно движение като юноша. За революционна дейност през 1906 г. е арестуван и затворен от турските власти. Участва в Балканската война. След войната завършва право в Софийския университет. Редактира в. “Вардар” (1920-1930 г.), участва в редактирането на в. “Македония” (1926-1934 г.). Активен функционер е на ВМРО, привърженик на ген. Александър Протогеров. Като министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946 г.) е член на българската делегация на Парижката конференция (1946 г.). Политически секретар е на съюза “Звено” (1947-1949 г.). След ликвидирането на съюза (1949 г.) сътрудничи на БКП.

Майка Тереза - Милост

Gipsy Kings - Habla me Habla me Como te camelo yo Quere me Como te amo yo Es un amor possible De que amor que yo tenia lo guardaba De que amor que yo tenia lo guardaba Es como un filma y volvera ye Quere me Como te camelo yo Quere me Como te amo yo Es un amor possible De que amor que yo tenia lo guardaba De que amor que yo tenia lo guardaba Es como un sueno y volvera ye Y ya volvera ver Que no hay comprende De que amor que yo tenia lo guardaba De que amor que yo tenia lo guardaba Es como un sueno y volvera ye Yo se que volveras y no san fin el amor De que amor que yo tenia lo guardaba De que amor que yo tenia lo guardaba Es como un sueno y volvera ye

Здравей Да си призная честно - много неща пиеш. Не съм лекар. Но трябва да имаш на предвид, че всяка хранителна добавка си има определено предназначение. Тя 'добавя' нещо, което при теб не достига. Така че трябва първо да се позамислиш какво не ти достига, може би да попромениш някои неща в начина на живот - имам предвид не само храненето. Саментото се предписва като имуностимулатор. Ройбос - дават за укрепване имунната система, като антиоксидант, със силно действие при алергии като сенна хрема, астма и екзема. Отделно за него се знае, че има благоприятен ефект върху централната нервна система. Ако прочетеш внимателно информацията за тях, ще видиш, че само тези два продукта са ти предостатъчни. Многото добавки или билки в някои случаи може и да навредят. Ти приемаш поне две неща които са за имунната система. Имай предвид, че на много малко добавки може да прочетеш с какво не бива да се съчетават и дали са съвместими с други хранителни добавки. Тази информация по принцип не се изисква и естествено производителите не я дават. Има определени изисквания - например, ако някоя от добавките е спиртен извлек или както ти споменаваш вино - не бива да се приема 1/2 час преди или след друга добавка или лекарство. Същото важи и в случаите, когато добавката е в желатинова капсула. Дано съм ти била полезна .

Ето един имуностимулант: Златен корен. Най-хубавото на растението е, че се среща и в България. Аз съм привърженик на идеята, че това, което трябва да приемаме - било то плодове, зеленчуци, билки, Майката Природа ни го е дала. Затова го предпочитам пред Ехинацеята и някои други билки, характерни за Северна и Южна Америка, които също са с доказан ефект. Приема се 2-3 пъти дневно, по 5-10 капки, ½ час преди хранене, в продължение на 10-20 дена. При проблеми с психиката се започва с 10 капки, 2-3 пъти на ден и постепенно се увеличава до 30-40 капки, 2-3 пъти дневно, в продължение на 1-2 месеца.