Ася_И

Днес синът ми (тинейджър) сподели, че самотата е по-страшна от смъртта. Нямаше предвид само физическата самота. А относно духовната смърт за която говорят някои по-горе - по негово мнение, сегашните тийнове са най-бездуховното поколение, което се е раждало. Ама това е за друга тема, май.

Рекорди в Българската природа Най-дългата планина е Стара планина, наричана още Балкана - 530 км. Тя дава името на целия полуостров. Най-високата планина е Рила, чийто връх Мусала се издига на 2925 м над морското равнище. Това е най-високата точка на Балканите. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики. Най-обширната низина в страната и на Балканите е Горнотракийската (с център град Пловдив). Тя е дълга около 180 и широка към 50 км. Общата й площ е 6032 кв. км. Най-голямото ледниково езеро е Смрадливото в Рила планина. Неговата площ е 21,2 ха. Най-високото ледниково езеро е Поповото в Пирин планина, разположено на 2715 м над морското равнище. Най-дългата река, която протича изцяло в границите на България, е Искър - 368 км. Най-високият водопад е Райското пръскало - 124 м. Той се намира недалеч от връх Ботев в Стара планина. Общият брой на водопадите в България е към 300, от които 70 се намират под държавна охрана. Последният лъв в българските земи е убит по време на похода на персийския цар Ксеркс (според свидетелството на Ксенофонт). Последният рис е застрелян през 1941 г. в планината Рила. Най-голямата мечка в Европа до 1936 г. пада жертва в околностите на курорта Боровец в Рила планина . "Рекордът" е признат на международна ловна изложба в Берлин. Бизоните в българските земи изчезват още пред средновековието. През 1961 г. ловното стопанство в района на град Разград се снабдява с 2 двойки бизони, които заселва във Воденската гора. Сега в различни български резервати има няколко десетки бизони. Най-едрото земноводно е една костенурка, уловена и после отново пусната на свобода край град Крумовград през 1987 г. Тя е тежка 5 кг, дълга 35 см, висока също 35 и широка 29 см, на възраст около 100-120 г. - пределната възраст за животно от европейската фауна. Друга костенурка с подобни размери е била уловена преди около 80 г. край гр. Котел, Централна България. Най-редкият животински вид е черноморският тюлен, от който са останали само 5-6 екземпляра. Те обитават пещерите при носовете Калиакра и Маслен на Черно море. Най-дълга е миграцията на рибите-змиорки, които живеят в българските реки, а хвърлят хайвера си чак в Саргасово море, източно от Флорида, САЩ. С най-висока температура е минералната вода в село Сапарева баня край град Дупница - 103,8 градуса по Целзий. Според някои източници това е най-горещият извор в Европа. Най-старото дърво е един дъб в село Гранит край град Стара Загора. Възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната на дъба е 1017 кв. м, обиколката на стъблото - 7,45 м, а височината - 23,40 м. Най-високото дърво е 62-метровата Байкушева мура в Пирин планина. Тя е на около 360 години. Най-високият кактус се намира в ботаническата градина на град Балчик на Черно море. Височината на "бодливеца" е 7 м. Източник

Здравей, TaniaV, Мисля, че първо трябва да изясниш каква е причината за появата им - изкривена носова преграда или синузит, хрема, най-честата е алергичен ринит. За последните бих ти препоръчала екстракт от грейпфрут. Вносният се казва Цитросепт. Разфасованото в БГ е Биоцитрин и е на 1/2 цена.

Мента - Mentha Piperita L. Известна още като джоджен, нане. Родината й е в района на Европа, част от Северна Африка. Отглежда се и в Америка, Австралия и Средиземноморието. Ментата е силно благоуханно многогодишно тревисто растение, с четириръбесто разклонено стебло, което достига на височина до 1 метър. Има силно развито коренище. Листата са с къси дръжки, продълговати и леко заострени. На цвят са тъмнозелени, понякога с тъмновиолетов оттенък и са покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, светло розови или червено-виолетови. Ароматът най-силно е изразен в периода преди цъфтежа - от юни до края на август. В диворастящо състояние се срещат над 600 вида; само в България са около 22. Дивата мента, за разлика от медицинската, съдържа много малко ментол – основната съставка на ментовото масло. Медицинската Mentha Piperita е хибрид получен от два диворастящи вида - Mentha aquatica и M. Spicata. Сушени листа от мента на повече от 1000 г. са били открити в египетските пирамиди. В древността листа от мента са били разпръсвани по подовете на дворците, в стаите и местата за почивка. Освен за освежаване ги използвали и като средство срещу мишките. Днес сушени листа от мента се слагат в гардеробите вместо нафталин против молци. Мента е била използвана в Англия още през 9 век като средство за лечение на стомаха, за унищожаване на паразити, при болки в ушите, за лечение на рани (особено ухапване от кучета), главоболие, сироп за кашлица и за увеличаване на млякото при кърмачките. По-късно - през 18 век тя е култивирана, а скоро след това е пренесена в Америка. Химичен състав: Ментово масло(ментол, ментенон, пиперитон, цинеол, ментен), каротин, танини, горчиви вещества, изовалерианова киселина. Ментата е добро помощно средство при спазми и колики в стомаха, червата и жлъчните пътища, смущения в храносмилането (газове), възбужда екскрецията на черния дроб и панкреаса и действа адстрингентно и противовъзпалително, има жлъчогонно действие и се прилага при жълтеница и камъни в жлъчката. Разширява кръвоносните съдове (стенокардия), стимулира сърдечната дейност, действа болкоуспокояващо на седативните нерви и успокояващо при възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно и инхалация). Приложение: По 1-3 чаши чай на ден. Външно – за бани при нервни заболявания, ревматизъм; за гаргара, промивка на устната кухина. Начин на приготвяне: 1-2 препълнени чаени лъжици листа се заливат с 250 мл. вряща вода; запарва се 10 мин. Чаят от мента не се препоръчва за продължителна употреба. Прекомерната употреба на ментово масло води до раздразнение на лигавицата и са възможни алергични реакции.

По-новите кухненски печки за готвене имат опция "Печене с инфра нагревател". По принцип се знае, че инфрачервените лъчи (освен ако не се прекали) не са вредни. Но храната, която приготвяме чрез такова печене трябва да се обръща и става малко по-суха. Има и кабинки за такъв вид масаж. Инфрачервените лъчи проникват дълбоко в човешкото тяло, по-точно в тъканита му. Повишавайки метаболизма в тъканите може да се свалят енергийни блокажи в меридианите и да възстанови потока от енергия в човешкото тяло. Даже може и да се постопи някое килце, ако се вярва на обещаното . Имате ли наблюдения и как мислите - дали наистина е толкова безопасно? Аз все още оставам малко скептично настроена, макар че, специално за готварската печка си е доста събланително - печеш (например) на 160 градуса, а хабиш енергия за 20.

Миграция и християнизиране на германските племена

Джеймс Клавел - Шогун, Гай Джин, Търговска къща, Вихрушка, Цар Плъх; Свобода Бъчварова - поредицата Замя за прицел; Рей Бредбъри - 451 по Фаренхайт, Марсиански хроники, Вино от глухарчета, Възпявам електрическото тяло; Братя Стругацки .....

Покана На 15 – 16 ноември 2008 г. в м. Паничище ще се проведе ПЪРВА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) И НОВОТО ВРЕМЕ Уважаеми приятели, Имаме удоволствието да ви поканим да участвате в ПЪРВАТА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ, посветена на живота и делото на българския духовен УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО), под наслов: ”УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И НОВОТО ВРЕМЕ”. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) ни е завещал едно безкрайно знание, засягащо всички сфери на живота, а неговата практическа приложимост ни дава правилната житейска и духовна посока. Както в България, така и навсякъде по света, където Словото на Учителя е популярно, съществуват негови последователи, които могат да споделят опитности, научни изследвания, научни разработки и мнения, свързани с неговото Учение. Тази изява предшества и е подготвителна за международната научно-практическа конференция под същия надслов, която ще бъде проведена в гр. София и чиято Цел е: - да обедини творчески, интелектуален и духовен потенциал на последователите на Учителя Беинса Дуно, работещи във всички сфери на човешкото познание. Това ще спомогне за популяризирането, правилното възприемане и приложение в живота на неговото Учение; - обмяна на информация, мнения и предложения за дейността на ОБЩЕСТВО “БЯЛО БРАТСТВО” в национален и международен мащаб; - академично представяне на Учението на Учителя /поставяне на Учението на научна основа/; - актуален преглед на идеите на Учителя и тяхното приложение в различни сфери на живота; - разпространение на Учението на Беинса Дуно в цял свят; - преодоляване на наслоеното сред българската общественост разбиране за Бялото братство като секта; - установяване на контакт и опознаване с повече общности на Бялото братство от други държави; - създаване на атмосфера на разбирателство и братско сътрудничество между съмишленици от цял свят; Най-учтиво Ви каним да споделите своя опит, научни и творчески търсения като участвате в конференцията с научен доклад, научно съобщение или демонстрация по избрана от Вас тема. Очакваме потвърждение за Вашето участие до 5 ноември 2008 г., след което ще Ви предоставим подробна програма за протичането на форума. В зависимост от постъпилите материали НАУЧНИТЕ СЕКЦИИ ще бъдат формулирани и насочени в областта на живота и делото на Учителя Беинса Дуно - Слово, музика, Паневритмия и тяхното приложение. Участие в конференцията 1. Заявкитe за участие и докладите моля да бъдат изпратени най-късно до 5 ноември 2008 г. на електронен адрес: konferentsia_bb@abv.bg 2. Докладите ще бъдат публикувани в Сборник с научни доклади „Учителят Беинса Дуно и новото време”. 3. Програмата на конференцията ще бъде изпратена на участниците до 10 ноември 2008 г. Изисквания за техническо оформление на докладите 1. Максималният обем на материалите е 6 страници, формат А4. 2. Докладът трябва да бъде придружен с резюме в рамките на двеста думи. 3. Да се използва текстообработваща програма Word. Настаняване: Нощувка: 15 – 20 лв. Храна: закуска – 2 лв. обяд – 5 лв. вечеря – 5 лв. Организационна група: Елена Кацарска Константин Златев Атанас Атанасов Георги Христов За контакти: Дупница, 2600 П. К. № 30, Тел. и факс: 0701/430 12 и 0896/669 728 Е-mail: konferentsia_bb@abv.bg източник: www.bialobratstvo.info

Наряд за начало: „Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях. Научи ни да чувствуваме добре и да постъпваме добре.“ - формула Молитва към великото съзнание Псалом 91 Беседа: Силите в природата, 19.02.1920 г., Четвъртък, София Наряд за край: Господнята молитва "Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става." "Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот." "Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и се проектира в пространството, върви нагоре и надолу, като тези течения в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, който по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша – никой не може да ви я вземе, тя е ваша собственост, защото вие сте я създали." "Като наблюдавате Природата, ще видите, че за всяко нещо има определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време." "Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да ги унищожаваш. Следователно всеки трябва да бъде оставен да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек." "Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице." Силите в природата

Стоян Георгиев за филма си "На учителя с любов": "В дисциплината им нямаше нищо изненадващо, но това, което ме учуди, е колко масово децата не знаят. Според мен това вече е тенденция, която се задълбочава с годините. А неспазването на дисциплината е нещо, през което са минали и предишните поколения, правили сме го и ние като ученици." "Но на мен ми се иска първите, които гледат този филм, да бъдат родителите. Защото те трябва да знаят с какви ценности живее тяхното дете, какво го мотивира да извърши едно или друго. Да се замислят какво правят децата им в училище и какви хора искат да станат." Шестицата вече е лимузина и чалга

Сред новините днес е и тази, че родители са успели да осъдят Янка Такева - шефката на синдиката на Българските учители защото е лишила част от децата (които са в държавни училища) от право на образование. Според родителите Такева и синдикалистът Крум Крумов са ги поставили в неравностойно положение спрямо учениците в частните училища. Как мислите - прави ли са родителите?

Съгласна съм с bee_bg. И в тази връзка - кой е най-старият архитектурен обект, за който знаете, открит по нашите земи? Докъде можем или сме проследили корените си? Ето един от мен: Тракийско скално светилище Беглик Таш край гр. Приморско. Светилището се намира на 5 км северно от гр. Приморско, в буферната зона на резервата Ропотамо, и е най-старото тракийско светилище в района. Разположено е сред природни скални феномени и олицетворява култа на древните траки към Богинята-майка, Слънцето и митичния тракийски цар Орфей. Характерни особености са частично обработените скални късове, долмен с големи размери, лабиринт и изсечени жертвени камъни. Мястото е било използвано от края на бронзовата епоха (XIVв. пр. Хр.), през желязната и до късната античност - ІVв. Според археолози, районът на Приморско е бил тачен от тракийските племена като Свещена планина.

Природният резерват Кастракли се намира в Родопите (на около 20 км от град Девин), на територията на община Борино. Заема обща площ от 124 ха и е разположен между 900 и 1290 метра надморска височина. Обособен е като такъв през 1968 г. с цел да бъде запазена вековната гора от черен бор в нейния естествен вид, скалните групи и характерния природен пейзаж. Територията на резервата е пресечена от множество потоци. В резервата е създадено изкуствено езеро, разположено във високопланинска котловина, като за стена е използван естествен релеф. Растителния свят на природния резерват е изключително разнообразен. Срещат се повече от 330 висши растения, сред които немалко редки, ендемични видове. Характерно за природен резерват Кастракли е голямото разнообразие на лечебни растителни видове - повече от 150 вида. От особено значение за резервата са горите от черен бор, възрастта на които на места достига до над 200 години. Освен черния бор в резервата са разпространени и буковите и габъровите дървета. Според изследванията на учените, местността Кастракли е второто място на планетата, където през периода май-юни-юли се среща най-голямото струпване на повече от половината познати пеперуди на земята. Снимката е от тук

На 9 Октомври: През 1849 г. е осветен българският параклис в Цариград Свети Стефан, по-късно на негово място е построена така наречената Желязна църква. „Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква), известна като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Църквата е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 г., българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прерасва в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. През 1850 г. каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година. На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година. В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишиков. Две от шестте камбани звучат и до днес. Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век. „Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света. В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. През 1878 г. Русия поема управлението на Южна Бесарабия, където живеят около 103 000 българи. През 1912 г. е дадено началото на Лозенградската операция по време на Балканската война, в резултат на която българската армия разгромява основните сили на турската източна армия. През 1944 г. по време на Втората световна война в Москва се провежда среща на Уинстън Чърчил и Сталин, на която е обсъдено разпределянето на Балканите на сфери на влияние. През 1975 г. в Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм. Родени: През 1834 г. - Захарий Доспевски български иконописец и стенописец. Захарий Доспевски и Никола Доспевски са синове на Димитър Зограф, племенници на Захарий Зограф и внуци на Христо Димитров - основател на Самоковската живописна школа и родоначалник на най-значимия й зографски род – Доспейският. Починали: През 1867 г. - Георги Раковски - български революционер. Сава Стойков Попович e rоден в Котел в будно търговско - занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането патриотичните сили. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се към руския консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява се в Марсилия за година и половина. След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си "Неповинен българин". Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участвува в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853-1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата "Горски пътник" и скицира спомените "Неповинен българин". В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение "Постъп (марш) българский". Заминава за Букурещ, после - за Нови Сад. Там издава в. "Българска дневница" (юни - октомври 1857), с който поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. "Дунавски лебед". В Нови Сад издава "Предвестник горского пътника". Започва да печата началото на поемата си "Горски пътник", изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество. Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния) като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения - "Показалец...". В 1860 г. отива в Белград. Издава част от научните си трудове, довършва печатането на "Горски пътник". Започва издаването на в. "Дунавски лебед" (1960-1961). От 16 бр. нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Тук съставя план за освобождението на България и "статут за едно Привременно българско началство в Бялград". Създава Първата българска легия (1862). На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като легията веднага се намесва. Очакваната война е избягната и Раковски е принуден да разпусне легията. Той не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. "Бъдущност" (1864) - списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз. Издава в. "Бранител" и подпомага преминаването на хайдушки чети в България. Българската емиграция и създадения таен комитет са разединени. Раковски изработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято". Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. "Българска старина" и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ. Раковски е първият идеолог и организатор на национално- освободителното движение в България и е нагов ръководител през първите 10 години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското исторически минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика. През 1900 г. - Найден Геров - български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Автор е на „Речник на блъгарский язик“ (1895–1904). Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив от 1834 – 1836 г., в Копривщица от 1836 г. — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. Приел руско поданичество, Найден Геров се завръща в Копривщица и от 1846–1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Свети Кирил и Методий“. Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство, публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. От 1857 г. Найден Геров е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание. По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ. Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. на седемдесет и седем годишна възраст, заемайки достойно и авторитетно място в езиковото ни строителство. През 1937 г. - Иван Урумов - български ботаник, академик (1856-1937). Действителен член на БКД (1904), един от основателите на Българското ботаническо дружество (1929), председател на Природно-математическия клон на БАН (1924–1925). Награден е с орден „Свети Александър“ трета степен (1936). Братята Урумови от Ловеч произхождат от заможно семейство. Иван Урумов учи в Ловеч и Габрово (1872), завършва класическа гимназия в Писек, Чехия (1873-1877). Учител в Ловеч (1877 – 1879). Следва естествени науки във Виена (1879–1880) и завършва ботаника в Хайделберг (1883–1885). Учителства 40 г. в Ловеч, Габрово, Русе и Търново, училищен инспектор в Ловеч, Плевен и Търново. Автор на първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия. По инициатива на Иван Урумов много български учители събират растения. Някои от тях получават български имена и носят името на Иван Урумов. Урумовото лале (Tulipa urumoffii Hay) е наречено така от австрийския ботаник Август фон Хайек, на името на неговия откривател. Освен с жълти, то се среща в България и с червени цветове. Други такива растения са Урумовият лопен (Verbascum urumovii, Stoj. et Acht.), Урумовият окситропис (Oxytropis urumovii Jav.) и Veronica urumovii Velen. През 1941 г. - Аврам Гачев - български политик. Деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия. Роден в Габрово на 28 март 1871 г. Баща му е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм. Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса. Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във Варна. В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда. През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено Народно Събрание от Варна. Участва в спасяване на евреите в България. След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница. Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово. Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев. През 1992 г. - Веселин Бешевлиев - български историк и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36). Следва история и славянска филология в Софийския университет (1919–1920) и класическа филология в Германия — Хале, Йена и Вюрцбург (1920–1925), където завършва с докторат. Асистент (1925–1929), доцент (1929–1933) и извънреден професор по класическа филология в Софийския университет (1933–1944). Действителен член на Българския археологически институт (1933), член-кореспондент на БАН (1941). Ръководител на секция Епиграфика при Археологическия институт и музей при БАН (1958–1964) и на секция Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите при Института за балканистика при БАН (1964–1972). Член на Унгарското ориенталско дружество. Носител на Хердерова награда през 1972. Действителен член на Саксонската академия на науките от 1974 година

Мисъл на деня - 9 Октомври 2008 г. „Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях.” Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Последните две години ми показват, че съмишленици винаги се намират, особено когато идеята си заслужава. Може да са малко, но пък се отнасят сериозно към поетите отговорности, което е по-важното. Обикновено резултатите не идват веднага, но ги има.

"Учителя не говореше за изпитанията и страданията, които ние му причинявахме с нашето поведение и неразбиране. Той понасяше всичко с търпение и любов. Спомням си също, че когато говореше, че ще ни напусне, че ще ни остави, сестра Писенова каза: „Учителю, където отидеш ти, аз ще дойда след тебе.” Тя имаше семейство, съпруг и двама синове. Веднъж, на поляната, група приятели говореха с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете?” Учителя помълча малко и каза: „Не зная какво е грях.” Кой може да отговори така? Друг път, пак група приятели говореха с Учителя. Някои задават въпроси на Учителя и Учителя им отговаря. Един от приятелите, като чува какви въпроси задават на Учителя, си мисли, че тия въпроси не са съществени, че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпрос на Учителя, но Учителя не му отговаря и обръща гърба си малко към него, като продължава разговора си с другите. Той втори път му задава въпроса си. Учителя пак не му отговаря, а отговаря на тези, които му задават други въпроси. Така Учителя възпитаваше самонадеяните, тези, с критична мисъл. Един въпрос може да е несъществен за някого, но да е съществен за други. Ние не сме при еднакви условия и възможности, за да преценяваме само от наше гледище кое е съществено и кое не е. Правило ми е впачатление, че Учителя правеше всичко естествено, като че ли не е чул, като че ли е много зает с това което говори, за да не оскърби никого. Но ние трябва да разберем, че трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира. Учителя е, който ще прецени да отговори или не." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Искаме

Още малко 'прясна" информация: Проф. д-р Георги Бакалов - Не сме нито хуни, нито монголци и тук. През годините се е приело народът, които обитава тези земи да се нарича "български". Откъде са точно корените ми? За мен дали ще кажа, че съм произлязла от траките, или славяните, или прабългарите вече няма значение. Толкова народи са минали през този кръстопът, на който се намира Родината ни, че всеки е оставил по частица от себе си. В същността си всички сме произлезли от Бог. По-важно е че се чувствам българка и обичам България.

7 Октомври е Ден на Свети мученици Сергий и Вакх Сергий и Вакх били знатни римски сановници в двора на император Максимиан. Цар и народ ги почитали заради тяхната образованост, мъдрост и храброст. Но това не ги радвало особено, защото вярата им в Бога била над всички земни блага и слава. Скоро императорът узнал за вероотстъпничеството на своите любимци и заповядал да ги погубят. Мъченичеството на двамата сановници започнало по време на голямо езическо празнество. Сегрий и Вакх открито отказали да изпълнят молбата на Максимиан да принесат жертва на езическите идоли. За тази дързост им снели знаците на високо им звание, воинските пояси и пръстени. Облякли ги в женски дрехи и започнали да ги развеждат из града за смях на народа. Вместо да се разкаят, светите мъже приемали унижението с достойнство. Тогава императорът изпратил светите мъже на управителя Антиох, известен със своята омраза и жестокост към християните. И той не успял да склони двамата мъченици да се разкаят. Затворил ги в тъмница, където ги били безпощадно. Вакх не издържал и умрял. А Сергий продължил смирено да понася жестоките наказания, от които винаги оставал цял и невредим. Безсилен да прекърши Сергий, Антиох го осъдил на смърт чрез посичане с меч. Мъченическият живот на светите братя Сергий и Вакх завършил през 295 г.

На 7 Октомври: През 1879 г. се провеждат избори за Областно събрание на Източна Румелия. В 56-членното областно събрание влизат общо 40 българи. Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор (1878 г.). Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора. Териториалната площ на Източна Румелия е 32 978 кв. км., столицата й е Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията й стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин. Той е назначаван за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15-ти от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия (1878–1879 г.). Международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта сключва с правителствата на други държави, е прието да бъдат в сила й за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии. През 1885 г. се издава Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението. Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществуваща в България от 1880 г. до 1891 г., чиято цел е да бъде резервно попълнение на редовната армия. Създава се със специален закон от 1880 г. за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско) в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат 1881 г. режим на пълномощията последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882 г.), а през 1883 г. се разтуря и самото Народно опълчение., анулира се и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 г. с княжески указ се възстановява законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.) Опълчението съществува до 1891 г. През 1912 г. в периода 7 - 15 октомври по време на Балканската война българските части овладяват течението на Арда. Последвалата турска контраатака се отблъсква в дните между 15 и 25 октомври. Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) срещу Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). По този начин обществено-икономическото и културно развитие се възпрепятства, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства, като на 4 октомври тя им обявява война. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия. През 1912 г. се утвърждава Правилник за третиране на военнопленниците в България. През 1915 г. в хода на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски освобождават Куманово. Англо-френският флот обстрелва българските пристанища на Бяло море, Дедеагач и Порто Лагос. През 1941 г. от Москва започват предаванията на радиостанция "Народен глас" под ръководството на Задграничното бюро с говорител Станке Димитров-Марек. Станке Димитров е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., за което е арестуван преди избухването му. След амнистия провежда така наречената Витошка нелегална конференция на БКП (т. с.) 1924 г. и съдейства за изграждането на легалната Партия на труда. Изпратен е като делегат на БКП на V разширен пленум на ИККИ в Москва 1925 г. Остава като емигрант в СССР, тъй като след априлския атентат през 1925 г. е осъден задочно на смърт. През 1950 г. Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от семейства от ромски произход, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата. През 1952 г. се открива подписка за "Заем за развитие на народното стопанство - 1952 г. " През 1982 г. се създава Смесена българо-югославска палата със седалище в Белград като нова форма на търговско-икономическо сътрудничество между България и Югославия. През 1986 г. България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО). Европейската икономическа общност е митнически съюз на държавите от Западна Европа, известен още като Общ пазар. Създава се през 1958 г. с подписването на договор в Рим, когато Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се съгласяват да влязат в митнически съюз с общи външни митнически тарифи, свободно движение на работна сила и капитали и обща селскостопанска политика. През 1988 г. завършва неофициалното посещение в България на израелска делегация, водена от Ариел Шарон. Ариел Шарон е министър-председател на Израел (от 2001 г.), генерал. По време на Арабо-израелската война (1948-1949 г.) командва елитна военна част. Отбранява Суецкия канал по време на Суецката криза (1956 г.). Взима участие и във военната агресия през 1967 г. на Израел срещу Египет, Сирия и Йордания. През юли 1973 г. Ариел Шарон напуска армията. Повикан е отново през октомври 1973 г., за да оглави контраатаките на Израел срещу Египет. Участва във формирането на партията Ликуд (1973 г.). В периода 1975-1977 г. е съветник) на министър-председателя И. Рабин. От 1977 г. е министър на земеделието, отговарящ за еврейските поселения на окупираните арабски територии в правителството на М. Бегин. В годините 1981-1983 г. е министър на отбраната, като такъв през 1982 г. организира израелското нападение над Ливан. Обвинен, че не успява да предотврати зверствата в палестинските лагери в Бейрут, през 1983 г. Шарон подава оставка. Остава член на кабинета до 1992 г. Министър на националната инфраструктура (1996-99 г.) в правителството на Б. Нетаняху. През 1991 г. в София Димитър Попов и Константинос Мицотакис подписват българо-гръцки договор за приятелство и сътрудничество, който влиза в сила от 21 май 1992 г. Договорът се ратифицира със закон, приет от Народното събрание на 8 януари 1992 г. Димитър Попов е юрист и държавен деец. Роден е на 25 юни 1927 в гр. Кула. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", след което работи като юрисконсулт и съдия. През 1990 г. се назначава за секретар на Централната избирателна комисия. В периода 1990 г. – 1991 г. е министър-председател на България. След това учредява и ръководи собствена правна къща и фирма за консултантски услуги. През 2002 г. в периода 7 - 9 октомври се състои първото посещение в Англия на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Премиерът Тони Блеър заявява подкрепата си за членството на България в НАТО. С участието на вицепремиера Николай Василев се провежда и Българо-британски бизнес форум. Родени: През 1883 г. - Рачо Стоянов (Рачо Стоянов Генов-Дуфев) - български драматург, белетрист. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи”. Сътрудничи на сп. “Летописи”, “Демократически преглед”, “Литературен фронт”. Автор е на съчиненията “Разкази” (1909 г.), “Избрани произведения” (1961 г.), повестта “Майка Магдалина” (1936 г.), драмата “Майстори” (1968 г.), “Съчинения” (1976 г.) и др. Рачо Стоянов умира 12 януари 1951 г. в град София. През 1890 г. - Димитър Витанов Дюлгеров - български учен, д-р по богословие (1959 г.). Завършва Софийската духовна семинария, където учи в годините между 1905-1911 г.. От 1911 г. до 1915 г. учи в Московската духовна академия. Димитър Дюлгеров специализира в Москва (1915-1916 г.), Рим (1926 г.), Виена (1923 г.) и Берлин (1939 г.). Той е доцент в периода 1927-1931 г., след което до 1934 г. е извънреден професор, а после и редовен професор. От 1934 г. до 1960 г. е завеждащ Катедрата по догматическо богословие и патрология в Богословския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридкси”. Сред популярните му произведения са "Римският папа пред съда на Свещеното писание и църковната история" (1924 г.), "Рим и св. братя Кирил и Методий" (1934 г.), "Петдесетници в България" (1959 г.) и др. Димитър Дюлгеров умира на 18 април 1966 г. в София. През 1960 г. - Теди Москов (Стефан Стефанов) - български режисьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Режисура” в класа на проф. Ю. Огнянова. Започва кариерата си в Кукления театър във Варна. По-късно работи в Добрич, след това в Смолянския драматичен театър и Младешки театър в София. Теди Москов е един от създателите на първия частен театър “Ла Страда”. Поставя “Фантасмагории”, “Ромео и Жулиета”, “Сбрано дьо Бержерак” и др. Голяма популярност му носи с шоуспектакъла “Улицата”, по БНТ (награда на фесивала в Монтрьо, 1996 г.). Теди Москов е носител на много български и международни награди, между които “Златния делфин” на СБЖ за най-добър ТВ режисьор през 1994 г. и 1995 г. Работи в Германия. Теди Москов е режисьор на постановките: “Лебедови песни” (1995 г., Дюселдорф), “Дом № 13” (1997 г., Хамбург), “Майсторът и Маргарита” (1997 г.), “Синьо в синьото” (1998 г., музикален спектакъл), “Пинокио” (1998 г., Бохум), “Слугите” (2001 г.), “Рапсодия в бяло” (2002 г., филм). Починали: През 1980 г. - Константин Иванов Кацаров - български юрист. Роден на 10 юли 1898 г. Завършва Берлинския университет - правно стопански науки. В периода 1921-1950 г. е член на Висшата законодателна комисия в България. Преподавател е в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, професор е от 1936 г. От 1957 г. живее и работи в Швейцария. Константин Кацаров основава фонд към Женевския университет “Константин и Зиновия Кацарови” (1969 г.) за обучение и специализация на български студенти в Швейцария. Член е на Международна правна асоциация, на Словашката Академия на науките и др. В трудовете си разработва въпроси от търговското и авторското право, правото на индустриална собственост и др. През 1974 г. Константин Кацаров дарява на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” ценна колекция от около 1 500 т. книги на руски, френски, английски и немски от областта на международно публично и частно право. Константин Кацаров е автор на “Систематичен курс по българско търговско право” (4. изд. 1990 г.), “Шестдесет години живяна история. Спомени” (2. изд. 1993 г.), “Проиграната победа” (1994 г.), “Светът отблизо” (2. изд. 1995 г.) и др. Умира В Монтрьо, Швейцария. През 1998 г. - Николай Илиев Драганов - български писател-белетрист. Роден на 19 декември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. През 1950 г. завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Взема участие в дейността на комунистическа младежка организация против държавната власт преди 9 септември 1944 г. Работи като учител. Работи също така и в Радио София (1951 г.), в кинохрониката (1952 г.), в ОНС в Плевен (1953 г.), в ЖП институт, (1954 г.) и в Радио София (от 1955 г.). Николай Драганов печата първия си разказ през 1947 г. Сътрудник е на периодичния печат. Автор е и на произведения за деца.

Мисъл на деня - 7 Октомври 2008 г. „Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища – те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът, обаче, не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява; да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път.” Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

"Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“... Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината." Истината В Писанието е казано: "Възлюбил си истината в човека". Всеки говори за това, което живее в него - някои за мъдростта, други за любовта, трети за истината. Понякога казваме, че обичаме хората. Не можем да търпим някой познат или непознат, но казваме, че обичаме. Е как става това? Нали те са част от хората, от човечеството. Невъзможно е да обичаме хората, а да не ги познаваме и да не се разбираме с тях. Значи това, което казваме, не е истина. Едва когато започнем да обичаме Бог, можем да познаем човека. Именно любовта към Бог ни позволява да опознаем хората и най-вече себе си. Но тази любов трябва да бъде в сърцата ни, в душите. Защото душата ни винаги чувства нещата правилно и никога не ни лъже. Но трябва да имаме някакъв идеал, който да ни вдъхновява. Тук може да прочете нещо интересно.

На мен за руните ми стана интересно, защото снощи гледахме филма "Истината за Орфей". Изключителен филм. Според създателите му траките са живели по тези земи 5000 г. пр.н.е. и запазени доказателства за това има в много музеи в Европа. Tекстове, написани със знаци подобни на тези в линка даден от тореро, са използвани при погребални церемонии на посветени. Те са били писани на тънка златна ламарина и прегъвани по определен начин, така че тайната да остане в тях. А ето още един интересен материал - за Прабългарски рунически надписи, открити в Добруджа

Донка, а защо смяташ, че това което наричаш 'несъзнателна агресия' се среща по-често сред хора, които са тръгнали по пътя на духовното развитие? Според мен щом проявяват това което описваш, май са далече от духовността. По-скоро 'правейки се на духовни' прикриват истинската си същност и гонят лични цели. Но то обикновено излиза наяве, рано или късно. Както е казал Учителя - няма скрита Истина. Това за което говориш по-скоро го възприемам като правене на 'непоискано добро'. Но и за този, които прави добро, и за този, който не се нуждае от него, това са уроци през които трябва да се мине. Може да имат нужда да ги получат. Дали ще ги научат - зависи от тях. Тук може би вече може да се говори за духовен елемент - при резултатът, който ще се получи.