Ася_И

Честит празник, Васко! Здраве, щастие и Светлина!

Котешка стъпка Още малко за това ароматно растение: има запичащо и кръвоспиращо действие, газогонен ефект, стимулира сърдечната дейност. Използва се за изпотяване и отхрачване. Чай от Котешка стъпка помага при слабо храносмилане. Поразрових нета да видя за публикации относно лечението на рак. За съжаление не намерих нищо. В Испания се включва в някои лечебни чаеве в комбинация с други билки, но в малки количества. В областта Mugla - Турция е проведено изследване върху десетте най-разпространени диви растения в района и техните лечебни свойства. Оказва се, че върху грам положителните и грам отрицателните бактерии Котешката стъпка няма никакъв ефект.

"Пътувайки към най-източните разклонения на Родопите, където р. Арда образува едни от най-красивите си меандри, е разположено бившето миньорско градче Маджарово. Подземните богатства на района, криещ в недрата си над 16 вида ценни минерали, полускъпоценни камъни и злато, и лешоядите, намерили тук едно от последните си убежища в Европа, са се превърнали в символи на града. Гнездата на белоглавия и египетски лешояди са пръснати сред скалния комплекс, обграждащ Маджарово и формиращ система от 5 защитени територии около кратера на вулкана – природната забележителност Кован Кая и защитените местности Патронка, Гюргена, Момина скала и Черната скала. За опазване и полуляризиране на това природно богатство през 1998 г. в Маджарово бе открит Природозащитния център Източни Родопи. Културно-историческото наследство също е част от предизвикателството Източни Родопи. Единственият в България кромлех, аналог на световноизвестния Стоунхендж, се намира край Долни Главанак. В околностите на Горно поле, Окопа и Хисаря са открити тракийски светилища и гробници. Пъстра палитра от миналото и настоящето на Маджарово са местният Исторически музей, тракийският мемориал, занаятчийските работилници, таханджийницата в Бориславци, фолклорната група Иглика. А в селата Горно поле и Бориславци ще откриете и идеала за почивка на село или на риболов." Източник: Бизнес Индустрия Капитали

23 Ноември: Празник на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София Чества се в Деня на св. благоверни княз Александър Невски, който е патрон на черквата (новгородският княз, който разгромява на 15.VII.1240 г. при река Нева настъпващата шведска армия). Най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров (площ 2600 кв. м, височина 52 м, има 12 камбани), която събира около 5 хил. души, е издигната в чест на падналите за освобождението на България от турско робство по идея на Петко Каравелов. Проектът на храма е на руския арх. Помаренцев, първият камък е положен на 19.II.1882 г., строежът завършва през 1912 г., а храмът е осветен с тържествен ритуал продължил от 12 до 14 септември 1924 г. През 1951 г. "Св. Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала. През март 2001 г. руската православна църква дарява частица от Светите мощи на покровителя на храма. Стенописите, мозаечните пана и икони са изпълнени от най-известните за времето си 13 руски и 11 български художници (проф. Антон Митов, проф. Борис Михайлов, проф. Стефан Иванов, Владимир Д. Болотнов, проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ланской и др.), като сред тях има и уникални експонати - Бисерната икона, изобразяваща Св. Богородица и младенеца, за която се смята, че е чудотворна, е камъкът от Голгота, поставен в седефена кутия с герба на Царство България, който е подарен на храма от патриарх Кирил, иконите "Слизане на Светия Дух", "Благовещение", "Св. Константин и Елена" и др. Ден на Кнежа През 1877 г. Западният отряд на руската армия разбива турската отбрана при Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). През 1916 г. българо-германски десант през Дунав при Свищов-Зимнич (23-25 ноември) слага началото на настъпление към Букурещ, който е превзет през декември с.г. През 1921 г. българското правителство създава Комитет по проблемите на руските бежанци, в който влизат митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 млн. лв. за издръжката на 3000 руски деца. През 1935 г. е формирано многократно преустройваното безпартийно правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов. През 1935 г. Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти. През 1944 г. по доклад на военния министър Дамян Велчев прието е постановление на Министерския съвет, предвиждащо да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по Народния съд, ако те участват активно във войната срещу Германия. След митинги, организирани от БРП (к), на 8 декември с.г. постановлението е отменено. На същия ден Съюзът на българските писатели изключва "за фашистки прояви" 29 от своите членове - Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински и др. През 1956 г. с две постановления на Министерския съвет и ЦК на БКП се увеличават месечните добавки за деца на работниците, служителите, членовете на трудово-производителните кооперации и пенсионерите. От 1 януари 1957 г. се установява право на пожизнена пенсия за всички земеделски стопани-кооператори, навършили 55 години за жените и 60 години за мъжете, които са имали в продължение на 25 години за основно занятие земеделието или отраслите му. Родени: През 1877 г. - Никола Карев - български революционер. Роден е в град Крушево, днес Република Македония, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. 16-годишен Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 г. става член на БРСДП. През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстранието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит от вражески куршум при едно сражение с османски войски край кратовското село Райчани, днес Република Македония. В България и Република Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македонуим над град Крушево, Република Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те се пренесени 11 април 1990 г. Преди това през 1953 г. по слувай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево. Днес в България и Република Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни. През 1880 г. - Петко Напетов - български публицист, деец на македоно-одринското движение и на компартията. Роден в Галата (днес квартал на Варна). След като завършва гимназия във Варна, учителства в с. Ташлъмюселим, Чокенско, където влиза във ВМОРО. По-късно става член на четата на Л. Маджаров и през 1901-а му е поверена агитацията в Малко Търново. Участва в дейността на Одринския революционен окръг на ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание (1903), след чийто погром отива в София и влиза в БРСДП (т.с.). Бие се по фронтовете по време на Балканските и Първата световна война, а през 1919-а влиза в ръководството на военната организация на БКП. Арестуван е малко преди избухването на Септемврийското въстание (1923), в чиято подготовка участва. И след излизането си на свобода продължава партийната си дейност, като става член на ИБ на ЦК на БКП (т.с.) през 1925-а и организационен секретар на създадената през 1927-а Работническа. Пише книгата "В страната на строящия се социализъм" след посещението си в СССР през 1931-а. На 12.V.1933 г. в София е убит от дейци на ВМРО. През 1904 – Зорка Йорданова - българска драматична актриса. Родена в София . Името й се нарежда сред най-значителните творци на българския театър, а в най-силните си години (от 20-те до 60-те) е канена да играе в почти всички европейски столици. Учи в балетна школа, а след конкурс е поканена в "Театър-Студия". От 1923-а е на сцената на Народния театър в София, където се изявява в ролите на Розалинда в "Както ви се харесва" на Шекспир, лейди Уиндърмир във "Ветрилото на Лейди Уиндърмир" на О. Уайлд, Олга в "Три сестри" на Чехов, Боряна в "Боряна" на Йовков и др. Изпратена е да специализира във Виена, Берлин и Париж със средства, отпуснати от държавата. Участва и във филма "Безкръстни гробове" (1931). Авторка на статии по въпросите на театъра и на мемоари.

Наряд за начало: В начало бе Словото "Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост за всички от сега за през всички векове." Молитва на Духа Беседа: Познание. Самопожертвуване, 18 февруари 1917 г., Неделна беседа Наряд за край: Господнята Молитва - Молитва „Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ.” „Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.” Познание. Самопожертвуване

Мисъл на деня - 23 Ноември 2008 г. „Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Мойсей беше светия, но въпреки това – женен. Авраам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага Любовта, Разумността, Истината и Доброто, независимо от това дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада и много женени – в рая.” Из Причини за страданията, УС, 29.XII.1935 г.

"И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми?“ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“ Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога." Познание. Самопожертвуване

„Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение.” Познание. Самопожертвуване

22 Ноември: През 1886 г. Англия и Германия отхвърлят кандидатурата на грузинеца и руски княз Николай Мингрели за българския престол след наложената от Русия абдикация на Александър Батенберг (25.VIII.1886). През 1903 г. XIII НС отпуска 500 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание, а на 9.II.1904 г. са отпуснати още 300 000 лв. През 1918 г. в залите на Софийския университет е свикан събор (22-24 ноември) на около 20 македонски братства, организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров и секретар Георги Попхристов, на който се взима решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов ИК в състав - Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници). През 1919 г. Народното събрание приема Закон за съдене и наказание на виновниците за националната катастрофа, който постановява да се предадат на съд лицата, взели активно участие в обявяването на войната - 1915-1918 г. (Първата световна война), без да бъде консултиран парламента. През 1920 г. е обявена Дупнишката комуна, а неин кмет става Коста Петров. През 1944 г. по доклад на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков (НС "Звено") правителството решава "за фашистка дейност" да бъдат уволнени 25 преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски" - Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги П. Генов и др. За различен срок от преподавателска дейност са отстранени 17 души. През 1946 г. е съставено третото правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров, като в кабинета има 10 представители на БРП (к), 5-ма от БЗНС, по 2-ма от "Звено" и БРСДП и 1 независим. За подпредседатели на Министерския съвет са утвърдени Трайчо Костов (БРП (к), Александър Оббов (БЗНС), Георги Попов (БРСДП) и Кимон Георгиев (НС "Звено"). На 28 ноември пред парламента е прочетена програмната декларация на правителството, в която Георги Димитров, имайки предвид решителната фаза на преговорите за изработване на мирния договор с България, подчертава: "Правителството ще приеме сътрудничеството и на ония обществени и политически групи и деятели, стоящи извън ОФ, които биха били готови честно и искрено да служат на нашата родина..." През 1956 г. са открити XVI олимпийски игри (22 ноември - 8 декември) в Мелбърн, на които 43-мата български спортисти печелят един златен - борецът Никола Станчев става първият български олимпийски шампион, три сребърни и един бронзов медал, наредили България на 18-о място в крайното класиране. През 1977 г. в София е открит Първият конгрес на българските философи. Родени: През 1883 г. – Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник) - български художник, писател, сценограф и режисьор, художествен и театрален критик. Роден в Сливен. Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.), след което преподава в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). По-късно учи живопис в частното училище на Л. Бакст в Петербург (1908-1912), където е състудент на Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, от които се връща с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите. След фронта е учител във Асеновград (1913-1917 г.), основател заедно с Николай Райнов и Иван Милев на движението "Родно изкуство" (1919 г.), съредактор на сп. "Златорог" от 1922-а, драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1925) и библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.). През 1931-а става първият председател на Съюза на българските художници. От 1935-а е назначен за началник на радиоразпръскването в България и до смъртта си ръководи "Радио София". Сътрудничи на сп. "Художник", "Наш живот", "Наблюдател", "Знание", "Бисери", "Българан", сп. "Демократически преглед", "Златорог", "Огнище", "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Завети" и др. със свои статии, илюстрации и стихове. Прави илюстрациите на поеми на Едгар Алън По и други. Автор на "Изповеди" и "Избрани статии (1920-1943)". Умира на 5.III.1943 г. в София. През 1913 г. – Асен Босев – българския поет, автор на детско-юношеска литература и преводач от руски език. Роден в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица. Известно време е учител, а след това завършва право в Софийския университет и дипломация в Свободния университет. Изпратен е в концентрационния лагер "Еникьой" в Ксантийско (1941 г.), по-късно е интерниран в лагера "Св. Врач" в Санданско. След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в. "Заря", редактор на в. "Работническо дело", основател и главен редактор на в. "Септемврийче" (1945 г.) и главен редактор на в. "Стършел" (1961-1965 г.). Автор на "Гатанки, премятанки и занималки", "От все сърце", "Една торбичка смешки", "Хитър Петърчо", "Книжко моя, сладкодумна", "Чудо нечувано", "Не правете като тях, да не станете за смях", "Мимето", "Млад юнак-здравеняк", "Пет врабчета журналисти", "Стрина Ганка Софиянка", "Тук е радио Славейче", "Победители", Твоят спътник" и др. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО. Умира на 24.IV.1997 г. в София. Починали: През 1877 г. - хаджи Стамат Сидеров виден обществен деец през Възраждането и известен дарител. Хаджи Стамат Сидеров е обесен от турците в Добрич. Бил е управител на първата банка във Варна - "Звезда", създадена през 1863 г., която имала за цел да кредитира българските търговци. Инициатор за откриването на българска черква във Варна. Заедно с братята Никола и Сава Георгиевич, Христо Попович и други родолюбиви граждани основават първата българска училищна община във Варна на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий - 11.V.1860 г. След обявяването на Руско-турската война (1877-1978) е заловен от турските власти и осъден на смърт. През 1935 г. - Тома Измирлиев - български писател и хуморист. Братът на поета Христо Смирненски е роден в Кукуш през 1895 г., а през 1913 г. се премества в София. Оттогава са и първите му хумористични разкази и стихотворения, обнародвани във в. "К'во да е". През ноември 1922-а заедно с брат си Христо започват да издават хумористичното сп. "Маскарад" (1922-1923 г.). Заедно с Крум Кюлявков издава и сп. "Звънар". Произведенията му са събрани в книгите "Премеждия" (1930 г.) и "Смях и злъч" (1931 г.). През 1997 - Добри Жотев, български поет Добри (кръстен Добран) Александров Димитров е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Добри Жотев е литературният му псевдоним, дошъл от името на дядо му по майчина линия Георги – Жота. Започва да пише стихове още в прогимназията. Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Първата му стихосбирка ,“Жажда”, излиза от печат през 1951 г. Последната му издадена книга, “Вихърът на времето” (1996), е авторска подборка от стихове, писани през годините. Комедията му “Обличане на Венера” (1969) е играна в Сатиричния театър и реализирана в телевизионна адаптация. Носител е на литературни награди. Негови творби са превеждани на английски, френски, руски, арменски, китайски. Добри Жотев винаги се е вълнувал от проблемите на обществото и критично се е вглеждал в недъзите му. В сатиричните си поеми “На гости у дявола” той е един от първите, които подлагат на съмнение господстващите тогава догми и се опълчват срещу партийната закостенялост и тоталитарните обществени калъпи. Преосмислил идейните увлечения на младостта си и прозрял истините на своето време, през целия си жизнен и творчески път той съхранява своята гражданска честност и хуманизма си. През годините мнозина от неговите читатели остават трайно запленени от великолепната му любовна лирика, други не забравят разбунилите някога духовете на социалистическата праволинейност “дяволски” сатирични поеми, трети са очаровани от магичния глас на "езическите” му разкази, четвърти са почитатели на неговата виталност, пети са до болка развълнувани от космическата безнадеждност на неговите “светове на сумрака”. Самият той приживе държи най-много на “боготърсаческата” си поема “Начало за евангелие” и е уверен, че чрез нея е прозрял далеч в бъдещето. Отговор - Защо ме обичаш? - Попитай реката защо към морето тече, защо във морето се влива. Реката попитай! - Защо ме обичаш? - Попитай луната защо край земята кръжи, защо не дели се от нея. Луната попитай! Гарваните Бяла е нашата къща, плевника, двора, хармана. Бели са копите слама, къра е бял и балкана. Черни са, черни са само ятото гарвани, дето вият се бавно и грачат тука и там над полeто. Вият се, махат над бели ниви, дерета, търнаци. Вият се, търсят напразно черно местенце да кацнат. /източник/ През 2005 г. – проф. Николай Генчев - български историк. Роден е на 2.XI.1931 г. в село Николаево, Старозагорско. Завършва "история" в СУ "Св. Климент Охридски", асистент по "История на България", професор (1971 г.), а през 1978 г. става доктор на историческите науки с дисертация на тема "Франция в българското духовно възраждане". Член кореспондент на БАН (1989 г.), декан на Историческия факултет (1975-1982 г.) и ректор на Софийския университет (1991-1993 г.). По негова инициатива и ръководство през 1981 г. е създадена катедра по История и теория на културата във Философския факултет (от 1986-а - "Център по културология"). За принос в европейската култура получава Хердерова награда (1989 г.) и Златна палма на френските университети (1992 г.). Автор на стотици студии и статии, и на 20 книги, сред които "Българското Възраждане", "Българо-руски културни общувания през Възраждането" и др.

21 Ноември: Въведение Богородично (ден на християнското семейство) Празнува се като ден на християнското семейство и християнската младеж. Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово. Световен ден на телевизията Чества се по решение на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. след първия Световен телевизионен форум (Ню Йорк, 21 ноември 1996 г.). Световен ден на поздравите (World Hallo Day) Честван за пръв път през 1973 г. по инициатива на двама братя от щата Небраска - Майкъл и Брайън Маккормик, като реакция срещу засилване на международното напрежение. Поводът за обявяването му е четвъртата арабско-израелска война (6 октомври - 11 ноември 1973 г.). Празник на Оряхово На този ден през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война градът е освободен от османско владичество. Празник на Златоград Чества се в деня на освобождението на града от османско владичество по време на Балканската война през 1912 г. През 1861 г. Георги Раковски изготвя в Белград първия вариант на Втория си план за освобождение на България. През 1867 г. Христо Ботев пристига в Букурещ. През 1877 г. е освободен е град Оряхово. Оряхово (Рахово до 1888 г., Орехово до 1956 г.) е град в Северна България, Врачанска област. Разположен е на р. Дунав, на 78 км североизточно от Враца. Средновековен български град и крепост. За първи път се споменава в документ от 1226 г. с името Орехов. До града са запазени останки от кулата и част от крепостта, разрушена през 1396 г. Църква “Свети Георги” от 1837 г., стари възрожденски къщи. Паметник на румънските войници, загинали през Освободителната война. През 1880 г. в периода 21 - 30 ноември архиерейски събор на митрополитите от княжеството, проведен в София, приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков. През 1882 г. се провеждат избори за ІІІ-то Обикновено народно събрание, спечелени от консерваторите. Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание (1879 г.). Застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Макар и да не успява да наложи своите възгледи при изработването на Търновската конституция и да не се ползва със симпатиите на мнозинството от българския народ, след пристигането си в България, в качеството на български княз, Александър I Батенберг възлага на нея формирането на първото българско правителство (юли 187 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът й поверява отново управлението на страната (ноември 1879 г.). Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия. започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните водители като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.). Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включва в нови политически партии. Печатни органи: в. "Витоша" (1879-1880 г.), "Български глас" (1879-1883 г.) и "Отечество" (1884-1885 г.). През 1885 г. по време на Сръбско-българската война сръбската армия обкръжава Видин. Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). През 1885 г. е създаден Тила на Българската армия - със заповед 184 на военния министър се създава Централна комисия по продоволствието и Правилник за нейната работа и със заповед 185 от същата дата са обявени "устройството на тиловите магазини и етапни пунктове, конвоирането на транспортите, приемането и управлението на продуктите и материалите и разходването на продуктите и материалите". През 1897 г. е създадено е първото поделение на военноморската база във Варна - работилницата (флотски арсенал) към Морската част на Черноморския флот на България. В състава на Военноморска база Варна се включват дивизион подводници и поделения за бойно и материално-техническо осигуряване. Датата се смята за рождена на кораборемонтното предприятие КРЗ "Флотски арсенал" (днес "Терем-КРЗ Флотски арсенал" - Варна, ЕООД). През 1919 г. в периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. През 1944 г. Седми пехотен полк на 4-та пехотна дивизия и част от Бронираната бригада освобождават Вучитрън (Сърбия). През 1944 г. Главното командване на Българската Народна Армия (БНА) заповядва да бъде формирана по новите съкратени щатове Първа българска армия. Първа българска армия е създадена в началото на декември 1944 г., когато започва вторият период от войната на България срещу Германия. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III–ти Украински фронт - маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. През 1945 г. е създаден ансамбъл "Гоце Делчев" - основан от големият български композитор и диригент Димитър Динев и бежанци от Беломорска и Вардарска Македония. Той е първият ни ансамбъл, пътувал зад граница (Берлин, 1951 г.), първият, направил запис на македонски песни в БНР (1952), първият, поставил шоуспектакъл "Македонска кървава сватба", обиколил цялата страна (1952-1966) и единственият, танцувал пред публика от 1 милион души (Атина, 1983). Изнася концерти по цял свят, става един от създателите на фолклорните поредици "Сите българи заедно" и организира конкурса за красота "Македонско девойче". Родени: През 1848 г. - Никола Сукнаров - български политик и държавник. Завършва право в Белград (1875 г.). До Освобождението (1878 г.) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно - в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883 г.). Министър на вътрешните работи (31 януари - 21 март 1885 г.). Народен представител (1880-1887 г.); председател на II-рото НС (29 ноември - 18 декември 1880 г.), подпредседател на II-ро (1880 г.) и на IV-то НС (1884 г.). След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Член на Върховния касационен съд. Редактор на в-к “Независимост” (1880-1881 г.). Умира на 10 октомври 1894 г. в София. През 1864 г. - Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в I-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военноинженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-ра пионерна дружина и командир на жп дружина. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е зам.-инспектор на инженерните войски. Уволнен от армията (1918 г.). Загива при атентата в църквата "Св. Неделя" в София на 16 април 1925 г. През 1871 г. - Панайот Христов Пипков - български композитор. Баща на Л. Пипков. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно "Сълза и смях)". Учи музика в Миланската консерватория (1893-1894 г.). Диригент е на хора на Музикално дружество "Гусла" във Варна (1899 г.), ръководи Музикално-театрално дружество "Лира" в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900 г.). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като капелмайстор, ръководи музикален отдел при Народен театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор "Г. Кирков" (1919 г.), хормайстор в Народната опера (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийски драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна "Върви, народе възродени" (1901 г.), музика и либрето на първата българска оперета за деца "Деца и птички". Пише стихове и драми - "Бойко" (1892 г.), "Деян" (1901 г.), комедии - "Невероятна случка", "Годежният букет", "Благотворителност" и "Пътуващи артисти" (изгубени). Умира на 25 август 1942 г. През 1883 г. - Николай Андреев Стоянов - български ботаник, академик (1938 г.), професор. Завършва Агрономическия факултет на Киевския политехнически институт и естествени науки в София и Мюнхен. Основател и ръководител (1947-1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН. Трудове: “Флора на България”, ч. I (1924 г.) и ч. II (1925 г.) (заедно с Б. Стефанов), “Лекции по земеделска ботаника” (1932 г.) и др. Секретар на Природонаучния клон на БАН (1949-1951 г.). Председател на Българското ботаническо дружество (1950-1965 г.). Директор на Ботаническия институт при БАН (1951-1960 г.) и главен научен секретар на БАН (1956-1965 г.). Съчинения: “Списък на растенията, които се срещат в България” (в съавт.) (1921 г.), “Житните растения на България” (в съавт.) (1921 г.), “Разпространение на средиземноморската растителност в Южна България и връзката й с тютюневата култура.” (1922 г.), “Флора на България”, “Разпространение и форми на диворастящите видове детелина в България” (1930 г.), “Растителността на дунавските ни острови и стопанското й използване” (1948 г.), “Учебник по растителна география. Основи на растителната география. Растителна география на Балканския полуостров и България” (1950 г.) и др. Умира на 9 октомври 1968 г. в София. През 1898 г. - Димитър Асенов Симидов - български писател, внук на Ф. Симидов. Участва в I-вата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол - юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени). Умира на 11 декември 1984 г. в София. През 1899 г. - Георги Пецов - капитан I-ви ранг, началник щаб на българския флот от 1940 г.; командващ морски войски (14.09.1944 -25.12.1944 г.). Д-р Георги Пецов е роден в гр. Габрово на 23 октомври 1899 г. Завършва Военното училище през 1920 г и като мичман II-ри ранг е изпратен на служба на корабите на ВМС и полицейската служба на р. Дунав. През 1924 г. е назначен за възпитател в Морското училище . След допълнителен тримесечен курс във Военното училище в София и конкурс, той е изпратен през 1927 г. с държавна стипендия в Хумболтовия университет. През 1931 г. защитава докторска дисертация на тема "Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.", за което е удостоен с научните степени "Магистър на свободните изкуства" и "Доктор по физика на морето". С последната Г. Пецов става и доктор на Шведската кралска академия на науките и на Морската академия в Санкт Петербург. Той е първият български морски офицер, защитил докторска дисертация . В периода 1931 - 1932 г. д-р Г. Пецов изучава и торпедно дело в торпедно-разузнавателното училище в Германия. След завръщането си в България заема различни командни длъжности - от командир на миноносец до началник - щаб на ВМС. През 1939/40 г., е назначен за началник на Морското училище в Созопол на Негово Величество. През 1946 г. преминава в запаса като капитан 1-ви ранг и е назначен за преподавател във Военноморското училище - Цикъл (катедра) "Корабоводене и морска практика", а от 1951 г. - и за началник на цикъла. През 1954 г. излиза от печат неговият учебник по океанография, който е първият в тази област и се ползва и понастоящем Неговите заслуги са преди всичко в комплексното обучение на морските специалисти - навигатори, утвърждаване на висшето морско образование наравно с другите висши граждански образования, въвеждане на новите методи и средства за наблюдение на атмосферата и морската акватория в българския военноморски флот. Починали: През 1942 г. - Иван Георгиев Клинчаров - български литературен историк и писател. Роден на 1 януари 1877 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в Пловдив (1896 г.). Следва в Историко-филологическия факултет на СУ (1902-1906 г.), учи право в Женева, завършва в Лион (1910 г.), защитава докторат в Брюксел (1915 г.). Член на БРСДП от 1898 г. След 1923 г. е изключен от редовете на партията заради “опортюнизъм” (застава начело на т. нар. “леви” ликвидатори). Съсредоточава литературните си интереси върху делото на Ботев, автор е на брошури и статии с правно съдържание и с политически характер.

Да кажа и аз нещо за грейпфрута . Информацията, която Еси е публикувала тук е вярна. Но при условие, че всеки ден изяждаме около 3 кг грейпфрут. Защото това е количеството от което би могло да се получи нещо толкова страшно, както е написано в материала. На практика е важно да не се приемат лекарствата едновременно със сока. Трябва да има поне 1 час интервал. И естествено да не прекаляваме - особено зимата - все пак грейпфрутът е охлаждащ плод. Вътрешността на плода е богата на Вит. С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди - растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин. Биологически активните природни вещества, които се намират в семената на грейпфрута унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии. Грейпфрутът е богат на флавоноиди. Как ни помагат те? Изследвания, проведени с животни показват, че нарингенинът предпазва от рак. Куерцетинът помага на диабетно болните и може да намали възпалителните процеси, свързвани с алергиите, да забави растежа на рак в мозъка, да защити дробовете от вредното въздействие на замърсителите и цигарения дим. Рутинът укрепва капилярите и по този начин помага на хората, страдащи от атеросклероза и високо кръвно налягане. Ползата от хесперидина за имунната система е голяма – той предпазва от инфектиране с някои вируси – Херпес Симплекс и грипни вируси, и може да ни предпази от някои сърдечни заболявания. Тангеритинът помага в профилактиката срещу рака. Нарингинът придава горчивия вкус на екстракта от грейпфрут и независимо, че много производители на сок от грейпфрут се опитват чрез филтриране да получат ниска концентрация на нарингин в соковете, той е изключително полезен. Счита се, че нарингинът увеличава вкусовите възприятия чрез стимулиране на вкусовите рецептори. Нарингинът е флавоноида, отговорен за увеличаването ефикасността на някои лекарства. При приемането му под формата на екстракт, нарингинът е 0.1% от концентрата. Грейпфрутът и ползата от него за здравето: • Сърдечно-съдова система – чрез нарингина грейпфрутът подпомага елиминирането на старите червени кръвни клетки. • Храносмилателна система – сокът от грейпфрут консумиран сутрин премахва запека, подобрява храносмилането, като увеличава отделянето на стомашни сокове. • Имунна система – грейпфрутът предпазва от някои форми на рак на стомаха (чрез пектина), облекчава треската. • Метаболизъм – чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в него, той намалява нивата на холестрола. • Сокът от грейпфрут намалява телесното тегло и подобрява състоянието на кожата. • Нервна система – чаша сок от грейпфрут преди лягане подобрява съня. • Респираторна система – грейпфрутът подпомага лечението на общите простуди, облекчава кашлицата, фарингита. Ароматотерапията използва етеричните масла на грейпфрута за стимулиране на лимфната система и намаляване на неразположенията, тъй като той добре балансира централната нервна система, поддържа доброто настроение и е изключително полезен при главоболие. Източник

„Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот.” „Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това.” „Като се дойде до разбиране, освободете се от мисълта, че един е по-умен, а друг е по-глупав. Вие се лъжете, по-умни и по-глупави хора в света няма – в даден момент си умен, а в друг момент си глупав... Ако нещо е глупаво за теб, остави го. Този, който прави глупости, трябва да научи нещо, да придобие опитности.” „Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно.” Работете с Любов

20 Ноември: Световен ден на детето Отбелязва се по повод приемането на Декларацията за правата на детето на XIV сесия на Общото събрание на ООН (1959 г.) и на Конвенцията по правата правата на детето, приета през 1989 г. от 44-та сесия на Общото събрание на ООН. През 1872 г. в Солун Неделя Петкова основава женското дружество Възрождение, което дава начало на девическото образование в България. Неделя Петкова е родена в Сопот. Учи в продължение на 3 г. в местния женски манастир, след което продължава да се самообразова. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др. Участва и в борбата за църковна национална независимост. Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. През 1885 г. между 20 и 24 ноември е направен дипломатически опит от турските пратеници Лебиб ефенди и Габдан ефенди в Пловдив за възстановяване на административния статут на Източна Румелия. Възможността за връщане статута на Източна Румелия от преди Съединението е обсъждан и по време на Цариградската посланическа конференция 1885 – 1886 г. Тя започва работата си на 24 октомври 1885 г. в двореца Топхане. Заседанията на конференцията приключват на 5 април 1886 г. Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с териториална площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още гл. управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Предвидено е Международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията жп линии. През 1912 г. в Бахчекьой при Чаталджа се подписва примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. Войските остават на заеманите позиции, като смесена комисия определя неутралната зона или „ничията земя”. Високата Порта се съгласява да вдигне блокадата на българските черноморски пристанища и да допусне снабдяването на българските войски по море и по железницата през гара Одрин. Гърция не приема примирието и самостоятелно продължава окупацията на Югозападна Македония и Северен Епир. Балканската война започва между България, Сърбия, Черна гора, Гърция против Османската империя за освобождаване на населението на Македония и Одринско, останало по силата на Берлинския договор /1878 г./ в пределите на Турция. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия. През 1914 г. България обявява неутралитет в Първата световна война. През 1921 г. е пусната в действие жп линията Тулово-Казанлък. Шест години по-късно е открита и линията Левски - Ловеч, а първият влак, преминал по нея, е управляван от цар Борис III. На 31 октомври 1948 г. е открито и продължение на пътя - железопътната линия Ловеч-Троян. През 1929 г. от 20 ноември до 16 декември 1929 г. се провежда съдебен процес против 52-ма дейци на нелегалната БКП. Ръководството й е разгромено по информация на австрийската полиция. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се прокламира като нова политическа сила в страната, възприела изцяло основните принципи на Лениновото учение. Тя заема отрицателна позиция към управлението на БЗНС (1919-1923 г.), счита самия БЗНС за партия на селската буржоазия. От тези позиции тя не взема участие в подкрепа на земеделското правителство по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В периода 1939-1940 г. БКП се слива заедно с Работническата партия в Българска работническа партия. Под това име тя действа в годините на Втората световна война. След нападението над СССР от хитлеристка Германия (22 юни 1941 г.) тя застава начело на въоръжената съпротива в страната. По нейна инициатива започва организирането на партизански чети и отряди, формирането на бойни групи в градовете и по-големите села, създаването на нелегалната радиостанция "Хр. Ботев" и пр. Съществен успех в усилията и за по-нататъшното организиране на съпротивителните сили в страната е създаването на Отечествения фронт (юли 1942). Под нейно непосредствено ръководство се организира подготовката и провеждането на политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. Родени: През 1859 г. - Рачо Хаджиев - български военен деец, полковник. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 5. запасна дружина от 4. пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. Той е командир на деснофланговия участък, включващ войските в редута Баба Вида в боевете за защита на крепостта (11 – 13 ноември). По-късно е командир на 17. пехотен Доростолски полк (1904 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост. Рачо Минчев Хаджиев умира на 4 март 1925 г. в София. През 1875 г. – Йосиф Хербст - български журналист и публицист. Роден в Одрин. Завършил Военното училище в София, но напуска военната служба, за да се посвети на журналистиката. Сътрудничи в български и чужди вестници. По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). През 1921 се жени за Виола, дъщеря на починалия през 1903 политик Петко Каравелов. Хербст е първият председател на Дружеството на столичните журналисти и пръв директор на печата, уволнен по искане на княз Фердинанд. Издава сп. "Вик за свободни хора" и в. "Днес", "А.Б.В.", "Ек утринен", "Ек вечерен", като винаги остава верен на своето верую: "Никому в угода, никому напук!" Кореспондент на австрийски, английски, немски и румънски вестници. Превежда художествена литература от руски, немски, френски, английски и други езици. Автор на книгата "Вчера, днес и утре". След Септемврийското въстание през 1923-а се противопоставя на произвола на полицията и правителството на Цанков в публикациите си.. Известно време е член на Демократическата партия, която напуска през 1911 г. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите - група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима. Арестуван на 16.IV.1925 г. след атентата в катедралния храм "Св. Неделя" в София Йосиф Хербст "безследно изчезва". През 1885 г. - Боян Смилов - български политик. Той е един от водачите на Националлибералната партия, адвокат. Участва активно в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат през 1923 г. Заема държавните постове: министър на правосъдието в кабинета на Ал. Цанков (9.06. - 22.09.1923 г.), министър на търговията в кабинета на А. Ляпчев (15.05. - 29.06.1931). След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. е сред представителите на т. нар. легална опозиция. Боян Смилов умира на 5 февруари 1947 г. във Варна. През 1904 г. – Орлин Василев - български писател. Орлин Василев (истинско име: Христо Петков Василев) е роден в село Враняк. Първите си публикации прави във вестник „Ведрина“ през 1927 г. През ранните години на кариерата си, Орлин Василев пише и за редица други издания, между които и вестник „Кормило“. Произведенията му от първите няколко години в голямата си част са посветени на Септемврийското въстание. Между тях са редица разкази, повестта „Огненият обръч 1923“ (1933) и романът му „Бялата пътека“ (1929). В някои от произведенията на Орлин Василев той отделя значително място на различни реални събития от българската история. Такива са романите „Зъб за зъб“ (1944) и „Хайдутин майка не храни“ (1937). Някои от известните му произведения, които той пише след 9 септември 1944 г. са драмите „Тревога“, „Любов“, „Щастие“ и др. Орлин Василев е автор на сценариите „Страхил войвода“ (1938) и „Калин Орелът“ (1950). През 1920 г. - Михаил Лъкатник ( псевдоним на Михаил Георгиев Арнаудов) - български поет. Учи в Софийската търговска гимназия. Дебютира със свои стихотворения през 1940 г. Под псевдонима Лъкатник публикува през 1943 г. в сп. "Златорог". По време на Отечествената война е военен кореспондент. Работи като редакцията във в-к "Народна войска" (1944-1945 г.), "Литературен фронт" (1945-1946 г.), "Септемврийче" (1947-1949 г., 1957-1960 г., 1963-1968 г.), в Радио София (1950-1953 г.), в издателство "Български художник" (1961-1962 г.). Главен редактор е на сп. "Славейче" е периода 1969-1974 г. Автор е на книги за деца и юноши - стихотворения, поеми, приказки, фейлетони, разкази, на приключенския роман "Белият кораб" (1958 г.). Михайл Лъкатник умира на 3 октомври 1974 г. Починали: През 1953 г. - Цено Тодоров (Цено Тодоров Диков) - български художник. Роден във Враца на 20 март 1877 г. През 1901 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. В периода 1901-1907 г. специализира в Париж. През 1910 г. става професор по живопис в Държавната художествена академия. В периода 1930-1932 г. е и нейн директор. Рисува предимно портрети. Сред популярните му творби са: “Автопортрет” (1912, 1937 г.), “Майка ми” (1912, 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др.

Мисъл на деня - 20 Ноември 2008 г. „Новото учение изисква всички да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Добродетелта и като женени, и като неженени. Ако жената се омъжи и мъжът й пречи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неомъжена. Ако мъжът се ожени и жена му пречи да следва Божия път, по-добре да остане сам, неженен. Ако нежененият мъж или жена не могат сами да изпълняват Божията воля, по-добре да се оженят и двамата заедно да служат на Бога. Изучавайте нещата от гледището на възвишения живот – на живота на Духа, а не от физическо гледище, от гледището на плътта.” Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

"Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо. Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. Понеже живеете в света на контрастите, неизбежно ще срещате противоречия. Срещу всяко противоречие туряйте доброто. Там е вашата сила." "Бъдете готови при всички условия да правите добро. И нищо да нямате, кажете: „Аз ще работя вместо бедния, и пак ще му помогна“. Не само да взимате, но и да давате. Нека всякога минава от вас. Кажи: „Ще давам, даже и от мене да замине“. Ако не можеш да работиш, помоли ближния си, той да помогне вместо тебе. – „Ще ме послуша ли?“ – Ще те послуша. Щом имаш вяра в доброто, думата ти ще даде добър резултат. Не може да проектираш една добра мисъл, без тя да се реализира. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство дават добри плодове. – Кога? – Не след много време." Три вида процеси

"Съвременната педагогия се нуждае от нов начин на възпитание и самовъзпитание. В природата съществува метод, чрез който човек всякога може да си помогне. Той е изключителен метод. Дали той е изпитан и проверен, не е важно. Той всякога може да се опита. Какъв е методът, няма да кажа, но всеки може да го опита. За тази цел, човек трябва да мине през двете крайности: оптимизъм и песимизъм. От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. Като се намериш в средно състояние, ще опиташ този метод. Какво разбираме под „краен оптимизъм“ и „краен песимизъм“? Искаш да следваш в странство. Един приятел ти обещава да те поддържа. Ти си доволен, щастлив и казваш: „Наредиха се работите ми, ще замина за странство. Сбогом, неблагоприятни условия!“ На ума ти не дохожда мисълта, че може да стане нещо и да ти попречи да заминеш. Последният ден, обаче, приятелят ти фалира, остава без стотинка в джоба. Той казва: „Обещах да те поддържам, но изгубих всичкото си богатство – нищо не ми остана“. Отчаян, обезсърчен, ти решаваш да се убиеш и тръгваш към близката гора. Търсиш здраво дърво, да се обесиш на него. В този момент срещу тебе излиза една мечка. Като я видиш, ти се уплашиш и хукваш да бягаш. От страх, спъваш се и падаш на земята. Мечката се приближава, до тебе, почва да те мирише и се отдалечава. Страхът от мечката измества в тебе желанието да се самоубиеш. Сега Провидението ти иде на помощ. На излизане от гората ти срещаш един професор, който почва да се разговаря с тебе, и между другото те моли за една услуга: „Виждам, че си беден момък, искам да ти помогна да следваш университета, срещу което всяка сутрин ще ми палиш печката“. Кажеш ли ти, че не искаш да се занимаваш с тази работа, и тук пътят ти за следване ще се прекъсне. Знайте, че когато човек дойде до крайния предел на своето отчаяние, помощта ще дойде. Нека утихне сърцето ти, нека се успокои и чакай – помощта иде. Съществува Промисъл в света. Ще ви дойде помощ оттам, отдето не очаквате. Вярвайте в Божествения Промисъл. Той иде по такъв начин, че вие сами ще се чудите как е станало това. Никой не може да предвиди начина, по който иде помощта." "Вървят двама американци и виждат един петел, пред който има царевица. Той рови с краката си и кълве. Американците разискват философски въпроси, но като виждат петела, започват да се смеят и казват: „Петелът мисли, че като рови по тротоара, оттам излиза царевицата“. Ето и ние, като разсъждаваме по философски въпроси, приличаме на този петел. Ние мислим, че като се ровим в мисълта си, ще извадим царевица. Царевицата не излиза от камъните. Няма защо петелът да рови. Той си мисли, че ако не рови, няма да има царевица. Камъните нищо не дават. Не трябва много да се мисли. Като туриш 2–3 зрънца на едно място в земята, върви си по работата." Три вида процеси

„Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те – възвишените същества, ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа.” Виделината и тъмнината "Не разбирам молитвата в обикновен смисъл, но ще държите връзка с Божественото, с невидимия свят, за да можете да прогресирате." Най-голям в Царството небесно "Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания." ... "Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели." Няма любов като Божията Любов

Ч Р Д! Да си ни жива и здрава Илиана!

"За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега." "Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят." "Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене." "Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години." "...казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава." Вяра

"Откровение Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох. Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира. И няма да оставя човек с крива мисъл в света. Няма до оставя човек в света да греши. Горните мисли ми каза Учителя още през 1943 година, един ранен пролетен ден на месец март, когато бях отишла при него, в горната малка стаичка, за да прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Както четях, Учителя ме прекъсна, спрях се, погледнах го, защото мислех, че ще коригира мисълта, обаче чух въпроса: - Виждаш ли този хаос в света? Въпрос, на който не се очакваше отговор, понеже веднага последваха останалите няколко мисли, които аз приех като откровение - така прозвучаха у мене вътре. Седя срещу Учителя, гледам го, слушам го. Слушам сякаш гласа на Господа, глас необикновен, който нито мога да опиша, нито да предам по какъвто и да е начин. Зная само, че не бях на себе си. Думите се лееха една след друга, но така, че да не мога да ги забравя никога. Ето, 24 години оттогава, аз ги чувам и размишлявам върху тях. След свършване на горните мисли, Учителя каза да продължа по-нататък. Погледнах към него, но не можах веднага да продължа да чета. Постоях така, преглътнах, понаместих се на стола и продължих да чета. След това благодарих на Учителя, целунах ръката му и си отидох. Тези думи така ме вдъхновиха! Те внесоха у мен нов подтик на жизнена енергия. Това състояние продължи повече от месец - вдъхновена, бодра, импулсирана, благодарях постоянно на Господа за това, че го чух. На въпроса, който ми се зададе, не се очакваше отговор, пък и да се очакваше, нищо не бих могла да отговоря. Виждам ли този хаос в света? Нищо не мога да отговоря, освен да свия рамене. Необятен е светът, а моят поглед е ограничен и не може да обхване света и да има мнение за него, още повече, че в 1943 година в близкия до мене свят аз не виждах никакъв хаос. Тогава всички ние бяхме потънали в хармонията на живота, около нас, в нас цареше хармония, но това беше хармонията на Учителя, в която и ние плувахме. Но ако днес ми се зададе този въпрос, ще кажа: да, виждам го хаоса. Може отчасти, но го виждам. Дохождам до отговора на този въпрос: „Аз го създадох.” Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: „Ще създам ново небе и нова земя.” Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Хаосът е неизбежен процес в живота и природата. Бог не създаде ли света от хаос? Ако речеш дори една стая да я пренаредиш, не създаваш ли първо хаос? А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо. Как се създаде този хаос? - Разбира се, пак чрез Словото. Словото като мощна вълна се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от онези организми, готови да възприемат новото, красивото, възвишеното. Тази идея за новото, веднъж възприета, се предава от един ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот. Навред се говори за новото. Философи създават нови направления на мисълта. Музиканти, поети, художници търсят нови пътища в музиката, поезията, изкуствата. По прав или по крив път всеки иска да проправя път към новото. Новата мисъл ще преобрази света. Кратко е това откровение, но аз се радвам, че то ми даде възможност да мисля. Радвам се и благодаря, че десетки години можах да слушам това ново Слово от устата на нашия Учител, Слово живо, вярно и истинно, за което бъдещето ще говори с тръбен глас. 19 декември 1967 година" Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

17 Ноември: Ден на борбата за свобода и демокрация Отбелязва се в Чехия в памет на събитията от 17.XI.1939 г., когато германските окупатори окървавяват мирна студентска демонстрация в Прага, и от 17.XI.1989 г., когато спецполицаи и командоси брутално разгонват десетки хиляди участници в антикомунистическа демонстрация на Вацлавския площад в Прага, отбелязала началото на "нежната революция". Международен ден на студентите Обявен през 1946 г. в Прага на Световния конгрес на студентите, като годишнина от разстрела (1939) на чешки студенти от германските окупатори. Отбелязва се от 1950 г. През 1877 г. отрядът на генерал Гурко освобождава Ботевград и настъпва към Арабаконашкия проход. През 1881 г. Светият синод на Българската екзархия под председателството на екзарх Йосиф I приема проекти за нов екзархийски устав и за 13 правилника за църковно управление. През 1896 г. изборите за IX НС, на които гласуват 30 на сто от избирателите, са спечелени от управляващата Народна партия. През 1897 г. започва работата на ефорията на Софийския университет - министър Иван Вазов (председател), Иван Ев. Гешов, Георги Янкулов, Стефан С. Бобчев, Константин Стоилов и Е. Н. Пулиев. Законът за Ефорията на университета "Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово" влиза в сила на 12.I.1904 г. През 1915 г. българските войски завземат град Брод. На същия ден със заповед по Действащата армия са формирани Македонска и Моравска (за земите в сръбските граници до 1912 г.) военно-инспекционни области с центрове Скопие и Ниш и с началници ген. Рачо Петров и ген. Васил Кутинчев. На 30 декември там са въведени българските закони. През 1940 г. цар Борис III посещава Берлин, като отклонява предложението на Хитлер и Рибентроп България да се присъеди към Тристранния пакт. През 1944 г. към Националния комитет на ОФ се създава Стопанска комисия начело с Петко Кунин (завеждащ Стопанския отдел на ЦК на БРП (к), чиято задача е "да обследва целокупните стопански проблеми на страната, като се опира на широк кръг специалисти" и да дава препоръки на стопанските министерства. Същия ден Руси Христозов е назначен за директор на Народната милиция, създадена с постановление на Министерския съвет от 10 септември с.г. Всички части на жандармерията са разформировани. През 1950 г. е подписан указ за създаване на държавен резерв в Народна република България. През 1955 г. е създадена авиобаза "Каменец" край Плевен. През 1956 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП е създадено "трудововъзпитателното общежитие" в Белене, като се предвижда и отнемане на софийското жителство на онези, които "работят против народната власт". Лагерът е открит официално със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22.XII.1956 г., но към тази дата там вече има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера. През 1969 г. е създадена Българската социологическа асоциация на основата на Българското социологическо дружество, учредено на 24.VI.1959 г. През 1989 г. на площада пред Народното събрание е проведен митинг в подкрепа на промените, организиран от новото ръководство на БКП. Същия ден на сесия на IX НС по предложение на двете парламентарни групи - на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет, а мястото му е заето от Петър Младенов. Създадена е и комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с Младенов. Отменен е член 273 от Наказателния кодекс, призната е свободата на мненията и се амнистират осъдените по този член. Извършени са промени в съставите на Държавния и Министерския съвет. През 2000 г. е открит първият на Балканите и в Източна Европа център за адаптация на "танцуващи мечки" в местността Адрианов чарк край Белица (2000), чиито основни спонсори са австрийската фондация "Четири лапи" и фондацията "Бриджит Бардо". Родени: През 1827 г. - Петко Рачов Славейков - български поет, писател, журналист и общественик. Роден във Велико Търново. Петко Славейков е един от лидерите на Либералната партия в освободена България. Учи в родния си град, Дряново, Трявна, Преображенския манастир и Свищов. Учителства в Търново (1843 г.), но за "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен и преподава из страната, събирайки 2263 песни, пословици и поговорки. През 1852-а отпечатва първите си книги "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик", пише "Бойка войвода" (1853 г.). Издава български сатиричен в. "Гайда", като учител в Търговище. Редактира в Цариград българския превод на Библията и издава в. "Македония", сп. "Ружица", сп. "Читалище" и др. Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите й. Учителства в българската екзархия. За статията "Двете касти и власти" (в. "Македония") е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ. Основава българска гимназия в Одрин (1874 г.) и се бори с гръцкото влияние върху българите, окован и затворен след Априлското въстание. Превежда през Стара планина отряда на ген. Скобелев по време на Руско-турската освободителна война, става свидетел на шипченската победа и стига с руските войски до Сан Стефано. Депутат в Учредителното събрание, председател на НС (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи в правителствата на П. Каравелов (1880-1881 и 1884-1885). Издава в. "Остен", в. "Целокупна България", в. "Независимост", в. "Търновска конституция", в. "Истина", в. "Софийски дневник" и в. "Правда". Арестуван за идеите си и участието му в политическите борби, получава забрана да учителства, намаляват и пенсията му. Авторът на "Изворът на Белоногата" (1873 г.) остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца и автор на учебници. Бащата на поета Пенчо Славейков, на публициста Рачо Славейков и на политиците Иван и Христо Славейкови умира в София на 1.VII.1895 г. През 1862 г. – генерал-майор Георги Бошнаков - български военен деец. Георги Бошнаков е роден на 17 ноември 1862 г. в Горна Оряховица. През 1885 г. завършва Военното училище в София, като на 30 август е произведен в чин подпоручик. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е дружинен адютант в отряда на капитан Кисов. След войната служи в пехотата. През Балканските войни (1912-1913 г.) води в битките 35-и пехотен Врачански полк. В периода от 1916 до 1917 г. командва 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. През 1866 г. – генерал-майор Стефан Тасев - български военен деец. Завършил Военното училище в София. По време на Балканската война е командир на 26-ти пехотен Пернишки полк. През 1915 г. е назначен за началник на Военното училище. По време на Първата световна война е командир на VII-ма пехотна Рилска дивизия. След войната командва I-ва пехотна Софийска дивизия. През 1919 г. е уволнен от армията. През 1887 г. - Васил Киселков - български славист, преводач. Следвал Славянска филология в СУ, завършил образованието си в Загреб, където защитава докторска дисертация. Специализирал Славистика във Виена. Познавач на старобългарския език и литература. Интересите му са насочени към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Г. Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др. Умира на 10 април 1973 г. През 1905 г. - Павел Спасов - български писател, преводач, театрален деец. През 1928 г. - Тодор Ташев - български писател. Роден в София. Завършва право през 1950 г. Работи като юрисконсулт, адвокат и журналист (в. „Труд", списание „Български профсъюзи“ и в. „Кооперативно село“). Пише стихове от малък. За първи път публикува като ученик във в. „Народ“. Сатирични и лирични стихове помества във в. „Труд“, в. „Народна младеж“, в. „Правосъдна трибуна“, литературен сборник „Темида“, списание „Жената днес“ и др. Негови стихове за деца намираме в сп. „Пламъче“, „Славейче“, „Дружинка“ и др. През 1968 г. Атанас Далчев го представя с цикъл стихове в сп. „Пламък“. Стихосбирките му „Трепетлики“ и „Развързаното дяволче“ излизат в началото на 1999 г., когато вече е приключил публикациите си за живота и творчеството на Захарий Стоянов. В продължение на четвърт век, от пролетта на 1972 г., проучва всичко писано от и за Захарий Стоянов, включително и документалните материали, съхранени в повече от 70 архивни фонда (обществени и лични), свързани пряко или косвено с живота на Летописеца. Резултатите от този труд са: документално публицистична биография на 3ахарий Стоянов „Животът на Летописеца“: част I -Джендо; част II - Парго и част III - Захарий. Следват ги: неразчетеният дотогава и непознат ръкопис на Захарий „Превратът през 1881 г.“, „Захарий Стоянов-документален летопис“ в и „Ние, долуподписаните!“ - книга с непозната публицистика на 3ахарий Стоянов, излязла през 1998 г.. На историческа тематика са сценариите му за документални филми: „Невероятният Каблешков“. „Чуква Шести септември“, „Ние, долуподписаните“ и „Служебен защитник“, всички реализирани от режисьора Андрей Алтъпармаков. Стихосбирката „Сънувам се“ е плод на чувствата и размислите на автора през 2004-та година. През същата година издава книгата „Картинки от Ихтиман по Румелийско време“. През 1935 г. - Димитър Буйнозов - български театрален и филмов актьор. Дебютира във филма "Тайната вечеря на Седмаците". Пресъздава ярки образи в "Партизани", "А бяхме млади", "13 дни", "С пагоните на дявола", "Не се обръщай назад!", "По дирята на безследно изчезналите", "Мера според мера". Умира на 22 ноември 1995 г. Починали: През 1893 г. - Александър I Батенберг - германски принц и княз на България. През 1931 г. - Георги Атанасов - български композитор. Роден на 6.V.1882 в гр. Пловдив. Представител на т.н. първо поколение български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Заниманията си с музика започва на 15-годишна възраст в Букурещкото музикално училище, където в продължение на две години учи теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити, свири в оперния оркестър на тромбон. През 1898 г. се завръща в България. През 1901 г. заминава за Италия, следва композиция при П. Маскани в консерваторията в Пезаро, Италия (1901–03 г.) и получава диплом за "маестро ди музика". След завръщането си в България работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1903–14 г.), капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914–20; 1923–26) и във Военното училище (1920–23; 1926–31). Диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-23). Изнесените през 20-те години 97 симфонични концерта с Гвардейския оркестър го утвърждават като най-значимата диригентска фигура от този период. За първи път българските слушатели се запознават с произведения на западноевропейската и руска симфонична музика, с творби на български автори, сред които са Симфония № 1 на Никола Атанасов (1918 г.), Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров със солист авторът (1920 г.) и др. Автор е на 6 опери (написани върху национални битови и исторически сюжети), като с голяма популярност до 40-те години на ХХ век се играе "Гергана", и на първата българска оперета за възрастни, поставени в Софийската опера; на песнички и 5 детски оперети, написани за детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив, които се ползват с голяма популярност на времето; на маршове, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. Умира на 17.ХІ.1931, Лаго ди Фазана, Италия. През 1924 г. - Полк. Христо Юрданов - български военен деец. Роден на 14 август 1864 г. в Котел. Завършил Болградската гимназия, а след Освобождението - Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на Кюстендилската опълченска дружина. През Балканската война (1912-1913) е командир на VII-ми пехотен Преславски полк. Проявява се в боя при Караагач и в атаката на Чаталджанската позиция, когато спасява полковото знаме.В Междусъюзническата война (1913) е командир на II-ра бригада от VII-ма пехотна Рилска дивизия. През 1984 г. - Георги Петров - български аграрен учен. В продължение на 35 години от 1950 г. работи в Добруджанския институт по пшеницата и слънчогледа, като от 1962 г. оглавява секция по селекция на пшеницата като старши научен сътрудник I степен. В института първо създава два сорта зимен ечемик - „№ 16“ и „Добруджа“ 3. През 1957 г. с Таньо Шарков и Коста Гоцов започва първите изпитания у нас на сортовете „Безостая 1“ и „Безостая 4“ и спомага за бързото им внедряване, което допринася за удвояване на средните добиви в страната през 60-те години. През 1962 г. изкарва дългосрочна специализация в Краснодар [1], Южна Русия, при академик Андрей Лукяненко, създател на сортовете „Безостая“, и наблюдава целия цикъл на селекция. Автор е на повече от 40 научни труда и е създател на високодобивните сортове пшеница „Калиакра 2“, „Красен“, „Плиска“ и „Загоре“, които са търсени от земеделците и достигат около една трета от посевите в страната през 80-те години. За заслугите си в зърнопрозводството е награден два пъти с Орден „Народна република България“ I степен. През 1982 г. - Петър Панчевски - български и съветски генерал. Известен още като Пьотр Георгиевич Павлов е единственият българин с генералско звание в Червената армия. Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.). Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия. Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед. Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.

16 Ноември: Международен ден на толерантността Отбелязва се по призив на Общото събрание на ООН, съдържащ се в резолюция 51/95 на ОС на ООН от 12.XII.1996 г. През 1860 г. валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе мерки срещу внасянето и разпространението на изданията на Георги Раковски в пределите на Османската империя. През 1876 г. шест месеца след Априлското въстание в Букурещ е свикано събрание от представители на български организации, наречено Първи български събор, което изработва политическа програма за бъдещата българска държава. През 1885 г. приключва Сръбско-българската война - българското контранастъпление, започнало с победата при Сливница и завършило с превземането на Пирот (14-15 ноември), е спряно от намесата на Австро-Унгария, която поставя ултиматум за спиране на военните действия, иначе българската армия ще срещне нейни войски. Срещу пълния разгром на Сърбия се обявяват и Германия и Русия. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Р. Кевенхюлер-Меч пристигна в Главната квартира на българската армия и настоява да се прекрати настъплението, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това заплашва княз Александър I Батенберг, че едно влизане на австро-унгарската армия в Сърбия ще даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Преговорите за примирие приключват на 7 декември,а неговите клаузи са изработени във Виена от специална европейска комисия на военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за мирния договор участва и представител на Османската империя, смятана по силата на Берлинския договор (1878) за сюзерен на Княжество България. Мирният договор е подписан на 19.II.1886 г. в Букурещ, като е възстановено довоенното състояние. През 1894 г. по предложение на Георги Губиделников е избрана парламентарна анкетна комисия за разследване делата на Стамболовото управление - д-р Димитър Моллов, д-р Минчо Цачев, Стоян Михайловски, М. Бояджиев, Димитър Попов и Велчо Велчев, в чийто "Доклад на парламентарната анкетна комисия" от следващата година са посочени многобройни нарушения на повечето Стамболови министри. През 1915 г. Българската армия овладява Призрен по време на Първата световна война. През 1919 г. в село Кричим, Пловдивско, е основан воден синдикат "Въча" за производство на електроенергия. През 1920 г. е обнародван е закон за жандармерията. Жандармерията е основана на 26 юли 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг като структура за осигуряване на реда в Княжество България. В началото е съставена от въоръжени руски пеши и конници за борба с престъпниците и черкезите. До септември 1944 г. е разформирована и възстановявана три пъти. Първият период на съществуването й е до Балканската война, вторият - от 1919 г. след Ньойския договор до 1925 г., третият - от 19 февруари до 11 септември 1944 г. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. НС "Вътрешни войски" са възстановени като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Просъществуват до 1997 г., когато с новия Закон за МВР се преобразува в НС "Жандармерия". През 1927 г. в София е създаден всебългарският съюз "Отец Паисий" с председател Софийският митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите. Първата обществена организация за подкрепа на българите извън България има свои клонове в страната и чужбина и издава сп. "Отец Паисий" (10 книжки годишно) под уредничеството на литературния историк и критик Георги Константинов, превърнало се в трибуна на просветния национализъм. Четири години по-късно се създава и български младежки съюз "Отец Паисий". През 1935 г. България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия и останали в сила до 14.VII.1936 г. През 1945 г. опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите. През 1951 г. е публикуван Законът за авторското право. През 1988 г. в. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември с.г. неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно оттам. На следващата година ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание. Родени: През 1908 г. – Вера Недкова - българска художничка. 100 картини и рисунки от Вера Недкова Родена в Скопие, в семейството на българския консул в града Тодор Недков. Поради дипломатическата работа на баща си израства в Скопие, Битоля, Солун, Вевей, Букурещ и Виена, където завършва живопис и специализира реставрация (известно време учи живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов). В австрийската столица се среща с личности като Стефан Цвайг, Рихард Щраус, Малер. Започва да колекционира японска гравюра, увлича се от източната философия и поезия и от френските импресионисти. Пътува в Италия и се запознава с творбите на старите италиански майстори и продължава да рисува. През 1933-а прави първата си самостоятелна изложба във Виена, а дебютът й е забелязан от местната взискателна критика. Същата година се връща в България, където се включва активно в художествения живот и прави дебют на родна земя през 1934-а. Следват изложби в Прага, участие на Световното изложение в Париж, пътувания и непрекъсната работа. От 1946 до 1961 г. работи и завежда реставрационното ателие на Народния археологически музей в София. Завещава дома си и творчеството си на Националната художествена галерия. През 1900 г. Евгений Босилков (Викентий) - български католически духовник. Роден в Белене. Викентий е първият българин, обявен за мъченик на католическата вяра. Учи в пансиона на отците пасионисти в село Ореш, в тяхната семинария в Русе и в Холандия, а след едногодишно послушничество в Белгия (1919-1920 г.) облича и расото на монашеския орден. През 1926-а е ръкоположен за свещеник в България, а през 1931-а завършва Папския източен институт в Рим и става доктор на източно-църковните науки с дисертацията "Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век". От 1934-а е енорийски свещеник в Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Заема мястото на епархийският архиерей (1946) след смъртта на титуляра Дамян Теелен, а на следващата година Светият престол го избра на тази длъжност с папски декрет (26.VII.1947). Организира т.нар. от пасионистите народни мисии за интензивно проповядване на християнските идеи във всички краища на страната и се противопоставя на атеизма на новата власт. Арестуван по обвинения в шпионаж и създаване на конспиративна организация. Съден и осъден заедно с отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов (1952 г.). Смъртната му присъда е изпълнена в нощта на 11 (12).X.1952 г. Провъзгласен е за блажен от папа Йоан-Павел II на 15.III.1998 г. През 1924 г. – Димо Коларов - български кинооператор. Роден в Попово. Участвал в създаването на филми като "Козият рог", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Бялата стая", "Капитан Петко войвода", "Инспекторът и нощта ", "Вълчицата", "На малкия остров", "Слънцето и сянката" и др. - общо 32 игрални филма. Завършва операторско майсторство при проф. Карол Плицка в Академията за изящни изкуства в Прага, Чехословакия (1950). Умира на 23.II.1997 г. В родния му град се провежда национален фестивал за операторско майсторство "Златното око", чиято голяма награда носи неговото име.

Мисъл на деня - 16 Ноември 2008 г. „Обичайте всички хора в ума, сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса кой е праведен и кой не; заслужава ли да бъде обичан или не. Казано е в Писанието: „Бог дава Своето благословение и на добрите, и на злите.” Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим! Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И лошият човек е свободен в действията си, но не е свободен от последствията.” Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

Здравейте, pe6k0o Добре дошъл сред нас Радваме се, че темите от форума Ви допадат. Повече за Словото и Учителя може да прочетете тук: Книги за теглене Тук, освен книги има и аудио и видео за теглене Лекции и беседи от Беинса Дуно Музика от Учителя Поучителни истории от Учителя Молитви и утвърждения Упражнения

"22 юли Аз и Кръстьо пътуваме към Бургаския окръг. Посетихме селото на някои наши приятели. Днес с мен се случи нещо неприятно, но то от друга страна ми показа как Божи хора живеят на тази земя. Ние се движим между селата Лъджа кьой и Терджуман. Бях малко настинал и уморен. Усетих и силни болки в стомаха. Аз никога не съм страдал от стомах, но тогава – към 3 часа след обед, след като направихме по една топла баня в Лъджето, усетих такива непоносими болки в стомаха, че трябваше да седна върху един камък на пътя. Не можех да се помръдна. Сякаш нож бе забит в стомаха ми. Кръстьо и някои други приятели трябваше да заминат за Айтос, но аз в това състояние не можех да ги последвам. С големи усилия стигнах до къщата на един наш приятел – бай Мильо. Останал сам в една селска непозната къща, легнах върху чергите на един диван. Болките са адски. Веднага при мене дойде жената на Мильо – една сериозна, около четиридесет и пет годишна селянка с необикновено дълбоки, замислени очи. Аз останах поразен от вниманието, грижите и тревогите на тази странна селска жена. Само моята собствена майка би могла да се грижи така, както жената на Мильо. Помолих я да стопли вода в един съд и да ми я даде в една чаша. Врялата вода на малки глътки може да успокои малко болките, но аз все не можех да се помръдна. Поставих си и топла тухла на стомаха и така дочаках нощта. На няколко пъти усещах как с леки нечути стъпки жената приближаваше до моето легло и слухтеше дали спя. Като че на това легло лежеше не един случаен непознат пътник – приятел на нейния съпруг, а собственото й дете. В тия леки стъпки на босите й нозе, аз долових приближаването на чистата човешка любов, която живее в някои сърца. Аз видях човекът в най-прекрасния му вид. С грижите на тази непозната селянка, видях бъдното човечество, заживяло в мир, братство и взаимопомощ. Видях Царството Божие на Земята. Аз никога не ще забравя сестра Златка. Така се наричаше селянката с големите тъжни очи. В село Коджа махле аз видях осъществена на дело Христовата любов. Селяните са премахнали оградите без закон. Цели махали живеят като едно семейство. Там копаят, жънат и вършеят задружно. Днес ожънат нивата на Ивана, а утре на Тодор. Отиват всички вкупом с песни, с радост. Тук хората са осъществили по любовен път това, за което от много десетилетия се борят комунистите. В това село има младежи, които се учат да свирят, учат стенография, есперанто и четат в свободното си време." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"