Ася_И

Мисъл на деня – 17 януари 2009 г. "Коя мисъл е силна? Кои са отличителните й качества? – Чистота и яснота. Тази мисъл наричаме още права. Който има такава мисъл, може с успех да учи хората и да им проповядва. Неговата мисъл е като огъня – нечистите неща стопява и изгаря. Който мине през този огън, стопява се, пречиства се и започва да свети. Тази мисъл лекува болни, отваря затвори и освобождава затворниците. Тя възкресява и мъртви. По въздействието на мисълта на човека върху вас познавате какво учение носи той." Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

Ден на растителнозащитника На 16 януари Националната служба по Растителна защита празнува професионалния си празник - Деня на растителнозащитника. Преди 113 години VІІІ-то Обикновено народно събрание приема “Закон за мерките против филоксерната зараза и за възстановяването на опустошените от нея лозя”. Законът, утвърден с Указ на княз Фердинанд на 16 януари 1896 г., поставя официално началото на растителнозащитната дейност у нас. Този ден е утвърден за професионален празник с решение на МС от 30 септември 2005 г. и е честван за първи път на 16 януари 2006 г. в аулата на Аграрния университет- Пловдив.

На 14 януари Днес се празнува "Банго Васили" - циганската Нова година. Чества се по Юлианския календар. Според една от притчите историята на празника е следната - веднъж гажовците (неромите) подгонили един ром, искали да го обесят, но овчар на име Васил го укрил. Овчарят накуцвал. Затова ромите го наричали "банго" (Кривия). Когато гажовците се отказали да го търсят, ромът излязъл от скривалището си и попитал овчаря с какво иска да му се отблагодари. Овчарят отвърнал: "Искам всички роми на този ден да ме споминате и да ме тачите." И така ромите отредили този ден като своя нова година и широко отваряли вратите си в очакване на Банго Васили - та да спаси дома и семейството им от злини. И всички ядат, пият, пеят, танцуват и се веселят. Празник на войските на министерство на транспорта През 1888 г. с Указ 4 на княз Фердинанд в Русе е създадено първото железопътно военно подразделение - железопътната рота в състава на пионерния полк на Русенския гарнизон. Празникът е обявен с решение на Министерския съвет от 6.I.1994 г. През 1835 г. се е състояло откриването на Габровското училище - първото новобългарско светско взаимно училище, основано от Васил Априлов и открито от йеромонах Неофит Рилски. С него се полагат основите на модерното, западноевропейско образование. От края на осемдесетте години на XIX век училището става известно като Априловска гимназия. През 1867 г. на общобългарски събор, свикан от Добродетелната дружина в Букурещ, е изработена програма за федеративен съюз между Сърбия и България в седем точки. През 1873 г. Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт. През 1878 г. Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик. През 1891 г. се приема закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство - държавни пенсии за изслужено време и инвалидност. През 1901 г. е пуснат първия електрически трамвай в София. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай номер 13, окичен с цвета, тръгва по своя първи маршрут "Гарата - Граф Игнатиев", с което се поставя началото на електротранспорта в България. Българската столица става един от първите европейски градове с трамвайна мрежа. На 1 декември 1898 г. (стар стил) Софийската община дава концесия за доставянето на ел. енергия за града и за изграждането на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на белгийско дружество. Построяването й се извършва от белгийското акционерно дружество "Електрически трамвай в София", което притежава концесия за 40-годишен срок. Изградени са 6 трамвайни линии с обща дължина 23 км: Гарата - "Граф Игнатиев", "Лъвов мост" - "Патриарх Евтимий"; "Брегалница" - Ветеринарната лечебница", пл. "Бански" - "Орлов мост", пл. "Македония" - "Орлов мост" и София - Княжево. Линиите са с единични коловози с разширение за разминаване на определени места. Релсите, захранващата мрежа и 25-те мотриси са доставени от Белгия. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай N 13 тръгва по маршрут "Гарата - Граф Игнатиев". През 1916 г. Софийска община поема ръководството на трамвайното предприятие, а през 1927 г. го откупува изцяло. През 1905 г. - приема се Закон за полицията в селските общини. През 1935 г. е приета Наредба-закон за признаване мострения панаир в Пловдив за единствен национален мострен пролетен панаир. През 1994 г. България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир. Родени: През 1839 г. Йосиф Ковачев, български учен и държавник, виден педагог, обществен и държавен деец, действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) е роден на 14 януари 1839 г. в Щип (сегашна Македония). Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовна академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното народно събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София. От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). През 1897 г. Иван Димов - български драматичен и филмов актьор. Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Страхил войвода" (1938 г.), "Изпитание" (1942 г.), "Калин Орелът" (1950 г.), "Под игото" (1952 г.) и др. През 1910 г. Васил Чертовенски - български писател-хуморист и сатирик. Завършва гимназия в Габрово (1931 г.). От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец в редакцията на вестник “Народна войска”. Работи като журналист във вестник “Народна войска” (1946 г.), “Отечествен фронт” (1948 г.), “Работническо дело” (1950 г.), “Стършел” (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел”. През 1926 г. Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ век". Концертира от 1932 г., свири в "Мюзикферайн" (Виена, 1932 г.) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит; работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България; изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев, Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. Заминава за Унгария през 1956 г., по-късно се установява в Германия (ФРГ). Носител е на Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.); I награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.). Починали: През 1946 г. - Илия Матакиев, български лекар. Роден 1872. Спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27 Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. През 1975 г. Георги Трайков - български политик; член в БЗНС от 1918 г. Участва в Септемврийския селски бунт в с. Гебедже (днес Белослав), Варненско. Министър е на земеделието в периода 1946-1949 г. Под негово ръководство се провежда заседание на ВС на БЗНС, където се гласува ръководната роля на БКП с цел изграждане на социализма (30 октомври 1948 г.); на практика се ликвидира БЗНС като политическа партия и се налага еднопартийното управление в България. От 1974 г. е председател на БЗНС. Председател е на Президиума (1964-1971 г.) и е председател (1971-1972 г.) на Народно Събрание. От април 1972 г. е зам.-председател на Държавния съвет и председател (от 1974 г. – почетен председател) на Националния съвет на ОФ. През 1988 г. Камен Калчев – български писател. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност, лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София от 1937 г., работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), сп. “Пламъче” (1945-1950 г.), сп. “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор е на Издателството за литература на чужди езици, председател на Съюза на българските писатели (1962-1964 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели от 1974 г. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборника “Сигнали”. Печата разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. През 2002 г. Дечо Таралежков - български композитор, кларнетист, алтсаксофонист. Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и Българска държавна консерватория, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия през 60-те и 70-те години. Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на Съюза на българските композитори. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.

Мисъл на деня – 14 януари 2009 г. "Не е лошо, че греши човек; лошо е, когато не изправя погрешките си. Някой греши и се извинява, че вината не била в него. Това не е важно, ти си длъжен да изправиш погрешката си." Из Земята като училище, УС, 22 декември 1935 г.

Още нещо за Калата - един от любимите на целия български народ актьори. През 2005 г. Калоянчев играе в написаната специално за 80-годишнината му постановка Космонавти, където си партнира със своята приятелка и голяма актриса Стоянка Мутафова. Калоянчев е носител на много награди, включително на големите награди на Съюза на българските филмови дейци, "Златна роза", "Аскеер" за цялостно творчество. Калата, както е известен на всички българи, е любимец на няколко поколения, един от малкото български актьори, които могат да напълнят и разсмеят залата в театъра.

12 януари - Ден на Света мъченица Татяна Света мъченица Татяна произлиза от знатно и богато римско семейство, дъщеря на един от най-известните римски префекти. Изцяло проникната от християнската вяра, Татяна била посветена за дяконеса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светските радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически светец. След смъртта на жестокия император Хелиогабал управлението поел император Александър Север. Императорът не бил убеден последовател на Христовата вяра и в двореца си държал статуи на Христос, Аполон, Авраам и Орфей. Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейната молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Уморен от нейната несломимост, безмилостният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й, без да я нарани по никакъв начин. Следвайки езическите си предания, мъчителите на Татяна й отрязали косата, вярвайки, че там се крие магьосничеството й. Накрая, около 225 г. н.е., Татяна и баща й били обезглавени. На 12 януари Църквата почита паметта на светицата и всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден.

12 Януари: Празник на военното разузнаване. На 12 януари (1 януари по стар стил) 1908 г. в сила влиза указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към щаба на войската се преобразува в разузнавателна секция. През 1830 г. започва масово изселване на около 100 000 българи от източните предели на България в Бесарабия и днешна Южна Украйна, които търсят спасeние от отмъщението на турците за участието им с въоръжени отряди и помагачи по време на Руско-турската война в края на третото десетилетие начело с Дибич Забалкански. И след нея българите остават излъгани в надеждите си. Дунавските княжества Влашко и Молдова, както и княжество Сърбия, получават пълна вътрешна автономия, Гърция - своята независимост, а българите отново са предоставени на Турция. През 1872 г. Какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили Богоявленска литургия? Това обсъжда свиканото на 12 януари през 1872 г. събрание в Патриаршията, защото на 5 януари представители на цариградските българи са заставили Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат Богоявленска литургия в българската черква, въпреки забраната на патриарха. През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище. Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града. През 1889 г. със Закона за пенсиите на учителите се въвеждат първите държавни пенсии. На същия ден през 1908-а е обнародван Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители. През 1892 г. се открива телефонната линия между София и Пловдив - на тържеството в Главна дирекция на пощите и телеграфите става присъстват цар Фердинанд І, министри, дипломати, военни и много гости. Първата междуградската телефонна мрежа е изградена по случай откриването на първата индустриална изложба в Пловдив, като в столицата и в града под тепетата са монтирани и първите телефонни кабини. Пловдив е пионер в телефонията, като още през 1879-а там са монтирани първите два телефонни апарата за връзка на 200 м между кабинета и канцеларията на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. През 1904 г. влиза в сила Закон за Ефорията на Университета "Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово". През 1929 г. е основана Народна стопанска партия с председател д-р Стоян Ягоридков и с орган в. "Народна дума". През 1998 г. на специалната церемония, на която присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев, игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа на "История славянобългарска" (1760-1762) от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес тя се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи. Всичко започва на 13.IX.1996 г., когато анонимен дарител оставя при секретарката на директора на НИМ ръкопис, увит във вестник. Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" потвърждава, че това е оригиналът на "История славянобългарска" - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир. Според бившия шеф на ефория "Зограф" в София Петър Митанов Паисиевата история е открадната от атонския манастир "Св. Георги Зограф" през 80-те години на ХХ в. със съдействието на тогавашната Държавна сигурност. През 1992 г. в периода 12 - 19 януари 1992 г. се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България. През 1994 г. България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО “Партньорство за мир”. “Партньорство за мир” е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията. НАТО стартира “Партньорството за мир” през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности. През 1995 г. в Стара Загора се основава на Международната фондация "Гео Милев". Родени: През 1863 – проф. Беньо Цонев - български филолог и палеограф. Роден в Ловеч. Един от основоположниците на българското езикознание със стипендия завършва с отличие класическата гимназия в Загреб, след което е учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следва славистика във Виенския университет и в Лайпциг (1886-1888). Става доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890), а по-късно чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е доцент, а от 1895-а - професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет с прекъсвания от 1897 до 1917 г и ректор на СУ (1910-1911). Действителен член на БКД (1900). През 1908 г. пише текста на туристически марш, наречен "Песен походница". Специалистът по история на българския език и диалектолог е и първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека "Св. Кирил и Методий". Автор на изследвания по история и диалектология на съвременния български език, по палеографските и езиковите особености на среднобългарските писмени паметници. Умира на 5.X.1926 г. Пез 1904 г. – акад. Георги Караславов - българският писател и общественик. Роден в село Дебър (днес квартал на Първамай). Авторът на романите "Снаха", "Татул", "Кавалът плаче", "Селкор", "Танго", както и на епопеята "Обикновени хора". Сътрудничи на в. "К`во да е". Пише стихове, учи в Педагогическото училище в Харманли и Казанлък и участва в Септемврийското въстание (1923 г.). През 1926 г. излиза първата му книга "Уличници". По-късно следва в Агрономическия факултет в София и в Карловия университет в Прага. Участва в редактирането на в. "РЛФ" и "Кормило", работи и във в. "Ехо" и "Ведрина" и става съосновател на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След Девети септември е на работа в Главното политическо управление на БНА, а по-късно е директор на Народния театър в София, главен редактор на сп. "Септември", главен секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962 г.) и народен представител. Автор и на фейлетони, пътеписи, репортажи, пиеси, литературно-критически очерци и др. Умира на 26.I.1980 г. в София. През 1915 г - Петър Увалиев - на българск писател, публицист, театрален постановчик и критик, филмов продуцент и семиолог. Роден в София. Известен на Запад и като Пиер Рув. Завършва френския колеж "Св. Августин" в Пловдив и право и държавни науки в СУ "Св. Климент Охридски" (1936 г.). На 21 години редактира културната страница на вестник "Балкан", от 1936 до 1942 г. сътрудничи на сп. "Златорог", където пише статии, рецензии и бележки за театъра, киното и танца. Публикува и сп. "Театър". През 1942-1945 г. е трети секретар в българското посолство в Рим, а след Втората световна война е поканен да стане втори секретар в дипломатическа ни мисия в Лондон. През 1948-а остава в Англия, където в българската секция Би Би Си дълги години прави авторското предаване, известно с наслова си "Пет минути с Петър Увалиев". Публикува в чуждестранни периодични издания литературна критика на английски, испански, италиански и френски език. Превежда на италиански и френски език творби на П. П. Славейков, Т. Траянов, Е. Багряна, Н. Марангозов и др. Автор на "Беседи за български художници", "Граматика на зрителното", "Филмови трохи", на филмови сценарии (например "Диаманти за закуска" с Марчело Мастрояни) и др. Работил е с Микеланджело Антониони (продуцент на неговия Blowup (1966 г.) с Ванеса Редгрейв), Карло Понти и други значими фигури в киното (продуцент на "Милионершата", 1960, със София Лорен и Питър Селърс ). Почетен доктор на Софийския университет (1992 г.).

Мисъл на деня – 12 януари 2009 г. "Сега и религиозните, и светските хора не издържат изпитите си. На какъвто изпит и да ги поставят, те пропадат. Невидимият свят днес изпитва всички хора. Особено силно се поддават хората на одумничество. Достатъчно е да се съберат две-три сестри на едно място, за да започнат да говорят за другите. Други пък, като се съберат на едно място, ще започнат да се сравняват помежду си, кои са по-напреднали. Това са детински работи." Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

"Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата му разказала за тежкото положение на мъжа си и той заръчал: „Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който ù казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил, у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Жена била болна от рак в белите дробове. Заради нея сестра от Братството попитала: „Учителю, няма ли лекарство за тази болест?" Той отговорил: „Само едно ухапване от кобра може да помогне." С това изразил мисълта: болестта е толкова силна отрова, че само подобен яд може да я неутрализира. Последици от една небрежност описва Д-ски, наш брат: „С мой приятел пътувахме с лека кола, която беше открита. Времето беше студено. Когато се върнахме в София, бяхме настинали и някой беше препоръчал на приятеля ми да се намаже с бензин, за да сгрее тялото си. Той се натрил, но не съобразил, че седи до горящата печка и пламнал, от което кожата му обгоряла. Извикаха най-видните лекари от София, но в края на краищата те казаха, че положението е безнадеждно, и че в най-скоро време може да умре. Тогава приятелят ми изпратил друг брат при Учителя да го запознае със случая и да го пита какво да се прави. Учителят му дал някакъв мехлем и заръчал да си намаже тялото няколко пъти и кожата ще се възстанови. Като направи това, приятелят ми почувства облекчение, а след седмица напълно оздравя. Лекарите, които предричаха, че ще умре, като го видяха здрав, се чудеха как е станало. Тогава братът казал на излекувания: „Понеже ти се спаси от явна смърт, трябва да платиш." Боледувалият беше богат човек. „Колко трябва да платя? - попитал той. - Пет-десет хиляди лева достатъчни ли са?" „Не - казал нашият брат. - Понеже се спаси от явна смърт, а имаш пари, ще дадеш 30 хиляди за Братството." Взел парите и ги внесъл в братската каса. Друг интересен случай за излекуване ми го разправя сестра Милева и се отнася до един брат, служител в някаква фабрика. Там той получавал голяма заплата, имал доста средства и семейството му живеело щастливо. Но се разболял, болестта му продължила цяла година и човекът отивал от зле към по-зле. Управата на фабриката го предупредила, че няма да му плащат повече от година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва? Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните. Тогава Учителят заръчал да му предадат: „Нека сега вземе черна ряпа, да я настърже на ренде и да изстиска сока. Количеството да е около една чаена чаша. Този сок от ряпата да се затопли добре и болният да го изпие." Всичко било направено както предписал Учителят. Болният изпил сока и на другия ден се почувствал по-добре, а след седмица окончателно оздравял. Тогава сестра Милева предложила на Учителя: „Щом това лекарство е толкова ефикасно, да го препоръчаме и на други." Учителят обяснил: „На други няма да хване. Пък и братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: „Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него."" Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов" Свидетелства на очевидци - Влад Пашов

През същата зима получихме от Учителя писмо със следното съдържание: „Любезни Кольо и Петре, Получих писмото ви. Засега използвайте времето за ваше добро - в умствено и духовно отношение да растете. Зимата ще поограничи физическия труд. Има за сега някои висящи въпроси, които трябва да се решат и то съвършено правилно и те ще се решат. Бог всякога помага. Гледайте и двамата да бъдете умни и добри в най-чистия смисъл. Работете първо за Бога от Любовь и Мъдрость”. /Следва подписът на Учителя/ 12.XII.1921 г., София През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазаря. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе”. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка изрових необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините и в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много, наемах работнички / от с. Веляковец/ за прекопаване на лозята, бостана, също така за посятия един декар царевица. Всичко се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. Но един горещ юнски ден /към 20 юни/ един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти та бостана до коренчетата, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще се подновят. И наистина, покараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обръщам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15 - 20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на Колибата, Учителят се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините?” /Учителя знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора./ Отговорих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята. Учителя си остави пардесюто и бастуна и предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15- 20 броя по- едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили са те духовете!” Тези думи ми подействаха като врял душ а реших в себе си в бъдеще да не допусна повече духовете да ме измамят. И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха и братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 година стана официалното откриване на събора в читалище "Надежда", където Учителя изнесе пред Търновското гражданство и братството беседата „Новият живот”. Даденото от Учителя през време на съборните дни е изнесено в тома: „Беседи и упътвания от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство през лятото на 1922 година.” Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя", Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

На 9 Януари: През 1869 г. в Париж е открита международна конференция по Критския въпрос. Дейците на Добродетелната дружина използват този форум, за да предадат на представителите на великите сили свой политически мемоар относно възможностите за решаване на българския въпрос. В него се предлага създаването със съдействието на европейската дипломация на дуалистично българо-турско царство, в рамките на което българите ще се ползват с автономен статут. Мемоарът на Добродетелната дружина е посрещнат критично от революционно настроената българска емиграция. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира. През 1892 г. Българската армия минава от полкова към дивизионна организация. През 1899 г. в София излиза първи брой на вестник "Реформи", орган на Върховния македонски комитет. През 1901 г. е назначен безпартиен служебен кабинет начело с генерал Рачо Петров. През 1905 г. завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев. През 1913 г. е одобрена нота, с която Великите сили настояват империята да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция. Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици) се състои от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите. През 1921 г. цариградските българи подкрепят идеята за църковно-народен събор. През 1949 г. от 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари. През 1989 г. Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г. През 2002 г. с помощта на бившия губернатор на щата Невада Боб Милър в София е проведена първата международна туристическа конференция "България - страна на мечтите", приветствана чрез видеопослание от бившия американски президент Бил Клинтън. Българският премиер Сакскобургготски заявява, че правителството ще изработи стратегия за туризма. Родени: През 1915 г. - Христо Ангелов Христов - български историк, академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.), професор (1953 г.) по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София. През 1920 г. - Стефан Николов Дичев - български писател белетрист и сценарист. Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968-1973 г.). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Някои съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954 г., 1956 г.), "Рали" (1960 г.), "Пътят към София" (1962 г.), "Ескадронът" (1968 г.), "Крепости", роман (1974 г., 1978 г., 1990 г.), "Неуловимият", новели за юноши (1976 г.), "В лабиринта", роман (1977 г., 1984 г., 1988 г.), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980 г.); кн. 2 "Левски" (1987 г.)), "Рали", роман за юноши (1985 г.) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София. През 1931 г. - Михаил Георгиев Тошков - български поет, критик и карикатурист. Следва в Художествената академия. От 1955 г. публикува стихове и карикатури. Сътрудничи на Българската телевизия и на периодичния печат със стихове, литературно-критически материали, статии из областта на фолклора, историята и журналистиката. Автор е на есеистична проза. Книги: “Ръждивата брадва” (1963 г.), “Спирала” (1967 г.), “Протуберанси” (1968 г.), “Въоръжени с надежда. Хроники за април 1876” (1976 г.), “Ламар. Разговори и беседи” (1977 г.) и др. През 1941 г. - Васко Николов Жеков - български писател. Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1972 г.). Работи като актьор в Кукления театър в Плевен (1960-1964 г.), на строежа на Кремиковци (1964-1965 г.), директор на заводския културен дом "В. Мавриков", редактор е във в. "Литературен фронт" (1972-1985 г.), завежда отдел "Белетристика" (1985-1987 г.), секретар е на СБП (от 1990 г.). Публикува за пръв път във в. "Пулс" (1969 г.). Негова проза се печата в литературния периодичен печат. Негови произведения са превеждани на руски, украински, немски и други езици. Съчинения: "Митница" (1974 г.), "Тревожни пари" (1978 г.), "Нощни телеграми" (1981 г.), "Пазачът на планетата" (1983 г.), "Смъртта на небето" (1986 г.), "Лед" (1988 г.). През 1948 г. - Явор Милушев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1973 г.) и WIRRAL Metropolitan College Management & Marketing (1992 г.). Работи в Държавния театър в Пловдив (1973-1979 г.), в трупата на театър “Сълза и смях”, София (до 1993 г.). Специализира в Лондон (1980 г.). Член е на партията “Демократичен алианс”, депутат е в XXXIX НС (2001 г. ) от листата на НДСВ. Филмография: “Необходимият грешник”, “Пикник”, “Игрек-17”, “Копнеж по тихия път”, “Лебед”, “Децата на капитан Гранд”, “Дело ¹ 205” (реж. Киран Коларов). Починали: През 1981 г. - Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург. Роден на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи в редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.

"Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в Природата няма да се изменят заради вашите разбирания. Всички трябва да вложите в ума си мисълта, че Природата няма да постави специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме присъствие на съзнание в Живота на човека, подразбираме Живота, в който душата е развила човешкия Аз, развила е съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество." "Когато влезете в Божествения живот, има ключ и според този ключ на Божествената хармония вие сте поставени на това петолиние. Вие се качвате на него и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение.” Аз значи да произведете вибрациите, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ. Вън от него може да създавате каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу и ако го слушате, ще минете през всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език съзнателен Живот, което значи, че ръководени вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко се движи хармонично. Така трябва да разбирате – това е философия и който не я разбира, хващат го за ухото." "Не е философията в това, че еди-кой си пее криво – философията е да се нагласим всички правилно. " "В този Живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план." Влиянието на хармонията в живота

На 6 Януари е Свето Богоявление (Йордановден) Богоявление - Йордановден - е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

На 6 Януари: Богоявление (Йордановден) Това е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. За първи път водосвет е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. Оттогава до падането на България под турско робство преди всяка битка, която води българската войска се извършва водосвет. След Освобождението през 1878 г. тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет се извършва за първи път през 1993 г. Оттогава, традиционно, всяка година на 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-старшият йерарх на Българската православна църква извършва тайнството „Водоосвещаване” и след прочитане на молитвата „За успех на народа” ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена. През 1862 г. по инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в черквата “Св. Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Патриаршията. Според руския посланик Николай Игнатиев тази “антиканоническа манифестация” проваля възможности за постигане на компромисно решение на българския църковен въпрос, за което руската дипломация работи активно. През 1883 г. излиза първи брой на в. "Южна България", орган на източнорумелийската Либерална партия. През 1965 г. излиза брой първи на седмичния бюлетин на БТА "Наука и техника", чието издаване е преустановено през 1991 г. През 1984 г. е открит балнеоложкият комплекс "Сандански". През 1984 г. завършва международната среща на главните редактори на централните партийни печатни органи от социалистическите страни, проведена в София. Тя е с цел обмяна на опит по пропагандата на постиженията на реалния социализъм. През 1990 г. е създадена Федерация на независимите студентски дружества. Първото независимо студентско дружество се основава в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през ноември 1989 г. На 6 януари 1990 г. по негова инициатива в София се създава ФНСД. През 1990 г. е учреден "Ера - 3" като Движение за алтернативен граждански парламент и промяна. През 1992 г. е възстановено историческото име Дупница на град Станке Димитров. През 2001 г. започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи, завършил през 2007 г. Родени: През 1848 г. - Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата" "Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние... "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Роден в Калофер (25.XII.1847 г. по стар стил) българският поет и революционер Христо Ботев написал година преди смъртта си: "Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!" (Знаме, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.). Учи при баща си Ботьо Петков, а през 1863 г. с помощта на Найден Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там прави и първите си поетични опити. Две години по-късно е изключен, свързва се с руските революционни среди, а през 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. Връща се в Калофер (1867 г.), но след своя реч в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне града. На 15.IV.1867 г. във в. "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". Заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Там се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а през лятото на 1868 г. се готви да мине в България като секретар на четата на дядо Жельо войвода - на бял свят се появява и "На прощаване". След провала на начинанието се записва в Медицинското училище в Букурещ, но прекъсва заради липса на пари. Прекарва зимата в запустяла вятърна мелница край града, където живее заедно с Левски. Учителства в българското училище в Александрия (1869 г.) и в Измаил (1969-1871 г.). На 10.VI.1871 г. излиза брой първи на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". Работи в печатницата на Любен Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода" и в. "Независимост". През април 1872 г. е арестуван за революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. През 1873 г. издава в. "Будилник", а през 1874 г. става учител в българското училище в Букурещ и участва активно в живота на българската революционна емиграция. През август 1874 г. участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар - на 8.XII.1874 г. започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". Застава начело на БЦРК след обесването на Левски и колебанията на Каравелов. През май 1876 г. започва редактирането на в. "Нова България", от който успява да издаде само един брой. След избухването на Априлското въстание 1876 г. застава начело на чета и преминава в България. Слиза от кораба "Радецки" на българския бряг на 30 май при Козлодуй и след тридневни тежки боеве достига подножието на връх Вола в Стара планина, където загива според различните версии в местността Йолковица, Камарата или на Околчица на 1 или 2 юни. След него остава: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.", както и на стиховете "Обесването на Васил Левски", "Към брата си", "До моето първо либе", "Хайдути", "Пристанала", "Борба", "Защо не съм...?", "Хаджи Димитър", "В механата", "Моята молитва", "Зададе се облак темен". През 1856 г. - Райна Княгиня (Р. Попгеоргиева Футекова - по мъж Дипчева) - българска националреволюционерка, учителка. “А паша я пита, пита и разпитва Райна Поп Гьоргьова: - кой уши байряка, кой му тури знака - “Смърт или свобода”? - Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря на пашата, - Аз уших байряка, аз му турих знака - “Смърт или свобода” (народна песен) Родена в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора, а през 1874-а става учителка в Панагюрище. По-късно е главна учителка в девическото училище в Панагюрище и една от основателките на женското дружество "Китка" в града. Ушива въстаническото знаме за Априлското въстание, а след като то е тържествено осветено от поп Груьо го развява редом с Бенковски (лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето от корицата на устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа). След потушаването на въстанието е заловена и оставена на хляб и вода над месец в Пловдивския затвор. По-късно е освободена след намесата на европейски консули в Пловдив и с подправени документи успява да се прехвърли в Москва, където учи медицина и става акушерка. Пише "Автобиография", излязла на руски език и преведена на български през 1934 г. и издадена година след това. В Москва осигурява чрез Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета (сред тях е и по-малкият й брат). Първата дипломирана българска акушерка е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново (1879 г.) - става директорка на девическия пансион, като 3 години по-късно се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Живеят в Пловдив и имат петима синове и една осиновена дъщеря. Местят се в София, след като съпругът й е избран за народен представител (1898 г.). Остава сама с децата си, когато крайният русофил Дипчев умира след побоите в Черната джамия, последвали опита за покушение срещу Стамболов. Райна Княгиня работи като акушерка в кварталите "Орландовци" и "Малашевци" и умира на 29 юли 1917 г. в София. За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три копия на оригиналното знаме на Априлското въстание, от които са запазени две (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище). Третото изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война. През 1872 г. - Йордан Иванов - литературен историк, фолклорист, етнограф, археолог, академик. Роден в Кюстендил. Акад. Йордан Иванов е ученият, който през 1906 г. открива в Зографския манастир и отпечатва оригинала на Паисиевата "История славянобългарска". Завършва Педагогическото училище в родния си град и следва славянска филология във Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"). По-късно специализира литература в Лозана, учителства в Сливен и преподава френски език в СУ "Св. Климент Охридски". От 1909 г. последователно е частен хоноруван доцент, редовен доцент, професор и титуляр на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на университета. Един от инициаторите за създаването на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920 г.). Професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж (1920-1923, 1927-1930). Събира и публикува ръкописи, грамоти, жития и други старобългарски произведения в Русия, Франция, Полша, Испания и Англия. Издава "Български старини из Македония", "Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки", "Жития на св. Ивана Рилски", "Цар Самуиловата столица в Преспа", "Произход на цар Самуиловия род" и др., Събира фолклорни материали - "Българските народни песни". Умира на 29.VII.1947 г. През 1896 г. – Стоян Калъчев – български журналист и политически деец. Роден в с. Попица, Врачанско. Участва като офицер в Първата световна война, а през 1918 г. става член на БЗНС. За кратък перод от време е частен секретар на Александър Стамболийски, като след това е става съюзен организатор на БЗНС и член на Управителния съвет. Помощник главен редактор на съюзния орган в. "Земеделско знаме" и сътрудник на в. "Победа". От май 1923 г. е в състава на Комитета за селска диктатура. Народен представител (1923) в ХХ ОНС. Убит край София след държавния преврат на 9.VI.1923 г. През 1896 г. - Иван Кръстев Маринов - военен, държавен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден в София. Завършва Военното училище и Военната академия в София. Участва в Първата световна война, след която заема редица важни военни постове. Военен аташе във Франция (1936-1939 г.), като в годините на Втората световна война се връща на фронта и командва VI пехотна Бдинска дивизия и XV mехотна Охридска дивизия. Военен министър (4-8.IX.1944 г.) в правителството на К. Муравиев, а след 9 септември е главнокомандващ на БНА (1944-1945 г.). В ролята си на пълномощен министър във Франция (1946-1947) участва в изработването на мирния договор за България. Работи и в МВнР и чете лекции във Военната академия. Умира на 18.VIII.1979 г. Починали: През 1875 г. - Кръстьо Пишурка - възрожденски просветен деец. Кръстьо Стоянов Пишурка е роден през 1823 г. Той е един от първите български режисьори и актьори. Основава в Лом едно от първите читалища в България (1856 г.), организира и едно от първите театрални представления у нас - побългарява и поставя "Многострадална Геновева" (ноември 1856 г.). Представител на т.нар. даскалската поезия. Негови са думите: "Европейците ще престанат да гледат на този народ като на "варварски", само ако той стъпи по пътя на просвещението." През 1878 г. - Станислав Доспевски - възрожденски живописец. През 1943 г. - Православ Тенев - военен деец, генерал от пехотата. През 1946 г. - Божил Райнов - учител, журналист, преводач, обществен деец.

Мисъл на деня – 6 януари 2009 г. "Мнозина искат да видят лицето на Бога. Готови ли са за това? Ако не са готови, ще се стопят. Затова е казано, че никой не е видял Господа освен Сина. Христос дойде на Земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците." Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Зимен Кръстовден На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Свещеникът “кръщава водата”, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден.

Да добавя само, че се е снимал в над 120 филма. Ако искате да погледате комедия и сте пропуснали Secondhand Lions (на български го пуснаха под името Уморените лъвове) - може да си го изтеглите.

На днешния ден през 1938 г. е роден Джон Войт - американски актьор. Животът му преди да се появи в киното може да се опише в 2-3 изречения. Учи във Вашингтонския католически университет. От 1960 г. е в театъра и телевизията. След това? Следва един дълъг списък на изключителни филми, който той допълва всяка изминала година. Дебютира в киното през 1967 г. - "Часът на пушката". Участва във филмите - "Среднощен каубой" (1969 г.), "Параграф 22" (1970 г.), "Избавление" (1972 г.), "Конрак" (1974 г.), "Съдията и неговият палач" (1975 г.), "Завръщане у дома" (1978 г., "Оскар"), "Шампионът" (1979 г.), "Маса за петима" (1983 г., и режисьор), "Влакът беглец" (1986 г.), "Вечност" (1990 г.), "Жега" (1995 г.), "Мисията невъзможна" (1996 г.), "Розууд" (1997 г.), "Tomb rider" (2001 г.), "Пърл Харбър" (2001 г.), "Зулендър" (2001 г.), "Али" (2001 г., номинация за "Оскар"), "Дупките" (2002 г.), "Супербебета" (2003 г.). Любимите ми: Среднощен каубой с изключителния Дъстин Хофман и Шампионът, И в двата филма здраво си поплаках когато ги гледах за първи път.

29 Декември: През 1877 г. започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна буря връхлита руските части в района на връх Шипка. През 1903 г. се формират две конни бригади с управления в София и Пловдив. През 1932 г. е извършен атентат срещу Симеон Евтимов, при който редакторът на в. "Ла Маседоан" (1927-1932 г.) и в. "Македония" (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е организиран от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата ВМРО (обединена). "Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа", изрича Симеон Радев. Симеон Евтимов е деец на Вътрешната македонска революционна организация, журналист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата световна война 1914–1918 г. е един от видните дейци на ВМРО. Близък сподвижник е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник "Македония", излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е директор на в. "Македония" в София. През 1940 г. е приет Закон за организиране на българската младеж. С него се създава казионна младежка организация "Бранник" по образец на немската "Хитлерюгенд". Тя има централизирана военизирана структура начело с премиера. Издръжката й се поема от общините и държавата. Предвижда се участието в организацията на всички учащи се да е задължително, но не успява да се наложи. Разтурена е от правителството на К. Муравиев със специална наредба-закон от 6 септември 1944 г. През 1944 г. с постановление на Министерския съвет е утвърдена наредба-закон за изменение на Екзархийския устав, което засяга процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархийския устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим. През 1944 г. в хода на Втората световна война Първа българска армия преминава към отбрана в Сремска област. През 1945 г. на 29 и 30 декември се провежда XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов. Александър Христов Оббов е политически и държавен деец. Роден е в Плевен през 1887 г. Завършва Лозарското училище в родния си град, следва в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отрано става член на БЗНС. От 1908 г. до 1919 г. неизменно е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. През 1919 г.–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на Ал. Стамболийски (21 май 1920 г.–9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923 г.–1925 г.). През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945 г.–1947 г.) и политически секретар. През 1946 г.–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС. Александър Оббов умира през 1975 година. През 1947 г. на 28 и 29 декември е проведен XXVII конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков. През 1950 г. Народното събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 г. През 1964 г. е открит еминнообогатителният комбинат "Медет" край Пирдоп. През 1991 г. е създадено на акционерното дружество “Асарел – Медет” на базата на миннообогатителните комбинати “Медет” и миннообогатителен комбинат “Асарел” “Асарел-Медет" е с предмет на дейност открит добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично излужване на мед и свързаните с това търговски и инженерингови дейности През 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителният процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена. През 1994 г. след загуба на изборите на 18 декември лидерът на СДС Филип Димитров се оттегля от ръководството на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на СДС. На същата дата Иван Костов е избран за председател на СДС. Родени: През 1915 г. - Яко Аврамов Молхов – български литературен критик. Следва право в СУ” Св. Климент Охридски”, но е принуден да прекъсне. Член е на РМС от 1930 г. След 09.09.1944 г. работи в Българската кинематография (1948-1952 г.). Редактор е в Студия за игрални филми. Главен редактор е на сп. “Киноизкуство” (1952-1963 г.). В периода 1967-1970 е редактор в Студия за научнопопулярни филми. Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък”. Автор е на сценарии за документ филми (“Кратка изповед”, “Коста Петров”, “Захари Стоянов” и др.). Автор е на съчиненията “Литературни кръжоци” (1947 г.), “Млада гвардия” от Ал. Фадеев” (1947 г.), “По следите на съвременността. Проблеми на днешния български роман” (1956 г.), “Кинокритика” (1962 г.), “Съвременни белетристи” (1964 г.), “Критически хроники” (1975 г.), “Съблазните на пътуването” (1976 г.), “Пловдивски силуети” (1980 г., “Автографи”, портрети, скици и етюди (1983 г.), “Времето на критика. Избрано”, в 2 кн. (1985 г.), “Веселин Андреев. Разговори, беседи” (1988 г.), “Пътуване към Америка” (1989 г.) и др. През 1943 г. - Стефан Мавродиев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ. Работи в Младежкия театър, където създава запомнящи се роли в “Параграф 22”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Архангелите не играят флипер”, “Човекът си е човек” и др. Първата си значителна роля в киното прави във филма на Г. Дюлгеров “Изпит” (1970 г.). Снима се в тв. постановки. Филмография: “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Скорпион срещу Дъга” (1969 г.), “Осмият” (1969 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Пантелей” (1978 г.), “Мера според мера” (1981 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Среща на силите” (1982 г.), “Издирва се …” (1984 г., тв поредица), “Рокада” (1987 г.), “Карнавалът” (1990 г.) и др. Издава стихосбирката: “Жена, или Моя нежна проклетница” (2002 г.). Починали: През 1920 г. - Марко Костов Цепенков -български писател, фолклорист. Роден през 1829 г. в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Участва в борбата срещу гръцкото духовенство. Решителна роля в живота на Цепенков изиграва срещата му с Д. Миладинов (1856-1857 г.). Под негово въздействие събира фолклорни материали. През 1888 г. узнава, че Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, свързва се с проф. Ив. Д. Шишманов, на когото предоставя материалите си. Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и др. Цепенков отново идва в София. До 1900 г. обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 г. по поръка на Ив. Шишманов. През 1997 г. - Александър Геров - български поет. Сътрудничи на списание "Златорог", "Изкуство и критика", "Литературен глас", "Час" и др. Арестуван е за антифашистка дейност. Излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи в Радио София до 1953 г. Редактор е в списанията: "Киноизкуство", "Кооперативно село", "Българска кинематография", изд. "Български писател" и др. Автор е на творбите.: "Ние, хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Стихотворения" (1956 г.), "Обикновени приключения" (1962 г.), "Щастие и нещастие" (разкази, 1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Избрано" (1969 г.), "Най-хубавото" (1970 г.), "Дете на прозореца. Избрани стихотворения за деца и юноши" (1981 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Обръщение" (1983 г.), "Избрани стихотворения" (1984 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Избрани произведения", в 3 т. (1989 г.), "Книга за Тамара. Стихотворения" (1991 г.) и др.

"На входа на големия и светещ от чистота и белота салон е застанал брат Симеон Симеонов - той обикновено даваше тон за общото пение и подканяше вдъхновено братята и сестрите от провинцията да влизат за беседа. Един ден на Изгрева дойде непознат човек и изслушвайки беседата, каза на Учителя: „От къде събра тия хора около себе си? Те нито те слушат, нито те разбират.” А Учителя отговори: „Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги изпрати да работя с тях. Не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам.” Нас Учителя ни нарече „от кол и от въже”, а Христос нарече последователите си „хроми и клосни”, но те се оказаха готовите, които приеха на драго сърце поканата Му и мигом се отзоваха на сватбата. Знатните, елитните си намериха хиляди, съвсем основателни причини, да не се явят на поканата. А ние - сиромаси, прости, болни, лоши, ексцентрични, какви ли не, но ние бяхме средата, която беше нужна на Учителя, да предаде Учението си. Единствените обществени места, които Учителя посещаваше, бяха концертните зали. Той ходеше на концерт при избрани програми и при изключително талантливи изпълнители. Много обичаше по време на беседа или в частен разговор, да сподели впечатленията си от концертите. Какво представляваше за него музиката, не знаем, но той много свиреше и пееше, много ни поощряваше да пеем и свирим и ние. „Без музика няма здраве, няма постижения, няма култура.” - казваше той. Остави ни много песни и упражнения, сам композираше, негов беше и текстът. Повече от песните изнесе пред нас в класа. На „Опълченска”, на „Оборище”, на „Изгрева”, на Рила, на Витоша спонтанно се родиха много от песните. Някои от песните се създаваха по разни поводи. Например песента „Странник съм в този свят” за пръв път беше изпята, когато бяхме на Бивака на Витоша, на 16 април 1941 година. Денят е топъл, пролетен, свеж. Близо до Учителя е седнал брат Неделчо Попов. Чистосърдечен, прям като дете, седи до Учителя радостен, не снема очи от него и много мило му казва: „Учителю, изпей ни една песен, която досега не сме слушали – песен, неизпята на Земята.” Неделчо стана причина днес да имаме тази песен: „Странник съм на този свят, Никого не познавам, Освен Тебе, Ти Господи, Боже мой, Си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност, Към Тебе, на Тебе Господи, Своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе.”" Из спомените на Вуча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

28 декември: Международен ден на киното На този ден през 1895 г. в парижкото "Гран кафе" на булеварда на капуцините братята Луи и Антоан Люмиер правят първата публична платена демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа, изобретен от тях. Посетителите на първото в света кино са 33 души, които плащат по 1 франк, за да видят 10 сюжета с продължителност под минута всеки. Първата лента на братята "Краят на работното време", представяща излизането на работниците през портала на Люмиеровата фабрика, е прожектирана на 21 март с.г. пред заседание на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През 1798 г. Габрово е нападнат и ограбен от турски войници. През 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война сръбски отряд освобождава Пирот. През 1890 г. с княжески указ артилерийските части са подчинени на пехотните бригади. През 1899 г. започва земеделски конгрес в Плевен - около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 1906 г. създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен. През 1947 г. в периода 28 – 29 декември е проведен е 27 конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков. През 1959 г. излиза постановление на ЦК на БКП, Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за увеличаване заплатите на работниците, инженерно-техническите кадри и служителите. През 1960 г. е открит циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско. През 1967 г. пленум на ЦК на БКП приема тезисите за работата с младежта и комсомола като ръководство за действие. Подробно се разискват и проблемите на демографското развитие на страната. Отчетено е, че от 1951 г. раждаемостта непрекъснато спада и от 21 е намаляла на 14,9 % през 1966 г. и е една от най-ниските в Европа. Предлагат се мерки за "насърчаване на раждаемостта и увеличаване прираста на населението" - повишени семейни надбавки за деца, забрана на абортите, откриване на нови детски градини и ясли и др. През 1967 г. е подписана спогодба с Турция за предотвратяване и решаване на гранични инциденти и поддържане на държавните гранични знаци. През 1967 г. са издадени постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет за въвеждане на петдневна работна седмица, за повишаване на някои цени и на малките пенсии и за насърчаване на раждаемостта. През 1991 г. правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство. През 1991 г. президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ. През 1994 г. консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници. През 1996 г. на извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов. Родени: През 1864 г. - Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като учител в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и председател (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Най-добрите си качества на изследовател проявява в областта на българската средновековна история и литература: владее старобългарски, гръцки, латински език. Отделни съчинения: “Психологическа христоматия” (1897 г., съвместно с Н. Станев), “Царуването на Бориса-Михаила” (1907 г.), “Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи” (1920 г.), “Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер” (1926 г.), “Цар Борис-Михаил” (1921 г.), “История на града Плевен до Освободителната война” (1938 г.). Умира на 16 април 1949 г. в София. През 1868 г. - Радул Владиславов Канели - български драматичен артист и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор-режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.), преподавател по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Успява да издейства (1897 г.) чрез руско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 г. в София. През 1929 г. - Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършил е икономика в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист е в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). По-важни съчинения: “Ботевите четници разказват” (1977 г.), “Родови хроники” (1977 г.), “Писахме да се знае” (1984 г., в съавт. с В. Начев), “Родолюбци” (1985 г.) и др. Умира на 20 февруари 1979 г. в София. През 1942 г. - Емилия Маркова - българска естрадна певица. Свързана с развитието на българската естрада от 60-те и началото на 70-те години. Учи в Студията за естрадни изпълнители при БНР (1964 г.). В средата на 60-те години е солистка на група “Студио 5” и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. От 1965 г. до 1971 г. е солистка на Естрадата на БНА. Записва филмова и театрална музика (заедно с К. Дончев). Починали: През 1938 г. - Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина" (1912 г. в Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др. През 1979 г. - Кирил Петров - български художник. Роден е на 6 януари 1897 г. в с. Сталийска махала, област Монтана. През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия в София при Н. Маринов. Член е на Дружеството на независимите художници (1926-1931 г.). Работи като учител по рисуване в Кула (1926-1933 г.), Видин (1935-1942 г.), Белоградчик (1942 г.). Негови произведения са "На полето" (1930 г.), "На работа в село" (1935 г.), "Селяни пълнят чували" (1945 г.), "Делба" (1928 г.), "Коопериране" (1945 г.), "Селска сцена" (1958 г.), "Почит" (1959 г.). Част от картините му носят събирателното название "Семейство". Пресъздава преклонението на българина пред патриархалния бит - "Бащи" (1970 г.), "Прадеди" (1970 г.), "Закрилник" (1973 г.) и др. Рисува натюрморти и монументални творби. През 1991 г. - Куйо Марков Куев - български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден на 11 ноември 1909 г. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.). Работи като учител. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор е на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни публикации. Някои съчинения: “Чувството за природата у Иван Вазов” (1943 г.), “Черноризец Храбър” (1967 г.), “Азбучната молитва” в славянските литератури” (1974 г.), “Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете” (1979 г.), “Иван-Александровият сборник от 1348 г.” (1981 г.), “Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст” (1986 г., съвм. с Г. Петков) и др.

Мисъл на деня - 28 декември 2008 г. ”„И без Учител може!” – Не може без Учител! Той представлява духовната сила в човека, с помощта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силен. Който търси Учителя си, който търси Бога – ще Го намери в себе си. Това значи да има човек връзка с Бога. Ако връзката е правилна, човек лесно разрешава мъчнотиите си.” Из „Двата порядъка“, УС, 6 октомври 1935 г. Двата порядъка

Днес - 27 декември е Стефановден! Да са живи и здрави празнуващите Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава “ венец”. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга” на старата година. На този ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко, Шон, Шона. Православната църква почита паметта на първомъченик и архидякон Стефан. Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус избрани, веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни. До смърт. „Господи, не им зачитай този грях“ били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му - Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 г. мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим. Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. “Мръсни дни”. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести. Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан. Една от най-внушителните катедрали в Европа – тази във Виена – също е кръстена на светеца.

27 Декември: През 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата). През 1877 г. сръбски части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот. След успешни бойни действия града е освободен само за ден. През 1877 г. -о време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части на Западния отряд, командван от ген. Гурко, преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. В същия ден Сюлейман паша установява главната си квартира в София. 1877 г. През 1909 г. в Белград завършва I-ва Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП (т. с.) На тази конференция Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация. Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс. Тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти и най-вече от Димитър Благоев във връзка с българския национален въпрос. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на Балканските войни и на участието на България в Първата световна война. През 1977 г. по предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата). Националния дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци. През 2003 г. Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява, в резултат на eксплозията загиват петима български военнослужещи. Други 27 души от българския контингент са ранени и са настанени в болница. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. На 28 декември военнотранспортен самолет излита за Ирак, за да прибере телата на загиналите и някои от ранените. 22-ма от ранените при атентата срещу българската база "Индия" в Кербала са транспортирани във ВМА. Леко ранените остават в Ирак. Други 5-има българи са транспортирани в болницата в “Ландщул” в Германия. 30 декември е обявен от Министерски съвет за ден на национален траур. Посмъртно на загиналите военнослужещи са присвоени военни звания съответно: Капитан Георги Качорин е повишен във военно звание майор, лейтенант Николай Саръев - във военно звание старши-лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат. През март 2004 година Съюзът на българските командоси (СБК) отличава посмъртно загиналите в Кербала при атентата срещу база „Индия" на 27 декември 2003 г. петима български рейнджъри. Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров се удостояват посмъртно със званието „Кавалер на почетния знак" с лента „Слава и чест". Родени: През 1953 г. - Едвин Стефанов Сугарев – български поет, литературовед и политик. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” (1978 г.); асистент е по български език в Институт за чужди студенти (1980-1981 г.). От 1985 г. е научен сътрудник в Института за литература към Българска академия на науките; доктор (1985 г.; дисертация “Българската литература преди Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледи и стилистични паралели)”); преподавател е по нова българска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (от 1987 г.). През 1989 г. е редактор на едно от първите самиздатски издания – алманах “Мост”. Член е на редколегията на списание “Литературна мисъл” (от 1990 г.); работи в ръководството на вестник “Демокрация”; главен редактор на “Литературен вестник” (от 1991 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание, ХХХVI и ХХХVII Народно събрание (ръководител е на парламентарната група на СДС); председател на НД “Екогласност”; член е на Националния координационен съвет на СДС. Посланик е на Република България в Монголия и в Индия (до 2002 г.). Като поет дебютира в списание “Септември” (1980 г.). Съчинения: “Български експресионизъм” (1988 г.), “Лоши сънища” (1988 г.), “Водни кръгове” (1989 г.), “Вълча памет” (1989 г.), “Обратното дърво” (1989 г.), “Калейдоскоп” (1990 г.) и др. Починали: През 1342 г. - Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар. Стреми се да поддържа мир с Византия и Сърбия. Установява се в Рилския манастир, където изгражда нова каменна църква (1335 г., съществувала до 1834 г.) и кула, запазена до днес (т. нар. Хрельова кула). Отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан (1342 г.) и признава върховенството на византийския император Йоан VI Кантакузин, като получава от него титлата кесар. Застрашен от сключения впоследствие сръбско-византийски съюз, става монах под името Харитон. Убит е от приближени на Стефан Душан. Кулата, съградена от него в двора на Рилския манастир, е с висока 23 м, основата й е с размери 8,25/7,75 м. Над зимника й се издигат 5 етажа, свързани с каменни стълби, вградени в стените. В горната част се намира параклисът “Преображение” със запазени остатъци от стенописи, датиращи от ХIV в. На западната страна на кулата през 1844 г. е изградена двуетажна камбанария. През 1963 г. - Владимир Матеев Василев - български интелектуалец, общественик, литературен критик и историк, журналист, редактор, естет. Редактор на сп. "Златорог", в което формира естетическите изисквания към българската литература през 20-те и 30-те години на миналия век. Противник на догматизма и формализма, проповядван от привържениците на социалния реализъм. Статиите му в списание "Златорог" са полемични. Налага се като организатор на литературния живот в България между двете войни. Заради своите естетически позиции е преследван от Т. Павлов, Л. Стоянов и др. техни съмишленици.

На 26 Декември: През 1872 г. Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София. През 1874 г. се провежда общо събрание на БРЦК в Букурещ. Събранието трябва да изработи програма за по-нататъшните действия на БРЦК, но вниманието на делегатите е отклонено от спора между Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на председателя на комитета. Христо Ботев обвинява Каравелов, че се стреми към еднолично ръководство на комитетските дела. Избрана е комисия, която трябва да подготви ново събрание на 1 март 1875 г. След събранието Любен Каравелов се отдръпва от активна политическа дейност. През 1877 г. авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина. През 1921 г. се провежда учредителен конгрес на Народен съюз за защита на поземлената собственост в България в София с цел борба против аграрната реформа на БЗНС. През 1947 г. е извършена национализация на банковото дело. От 31 частни са образувани само 2 държавни банки. Тя е последица от проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело. През 1959 г. официално е открита Българската телевизия. БНТ е автономен информационен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по създаването и излъчването на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под ръководството на С. Иванов. През 1952 г. се осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел от сградата на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания от експерименталния център. На 7 ноември1959 г. се осъществява първото професионално предаване. През 1972 г. Софийският градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че след като през юни 1969 г. е напуснал с разрешение България за срок от 6 месеца и след това е получавал два пъти продължение на разрешението за пребиваване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на НРБ". Марков е обвинен и за това, че "от края на 1971 г. с цел да отслаби властта на НРБ и да й създаде затруднения написал и разпространил по радио "Дойче Веле" коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Георги Марков е осъден задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Георги Марков е български писател и драматург. Автор е на сборник с новели и разкази - "Жените на Варшава" и др., на романа "Мъже", на пиесата "Асансьорът". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа" излъчва критични материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в сборник "Задочни репортажи за България" (издаден в Цюрих, 1980 г., във Великобритания, 1983 г., в САЩ, 1984 г., в София, 1990 г.). През 1989 г. независимият профсъюз КТ "Подкрепа" организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори. През 1989 г. в дните между 26 и 28 декември са организирани митинги пред парламента, в които участват турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си. Родени: През 1845 г. - Димитър Петров Моллов– български лекар, общественик и държавник, действителен член на БАН (1884 г.). Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 г. е доктор по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Той е един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор е на идеите за създаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница. През 1882 г. е главен лекар на София. В периода 1883-1887 г. е министър на народното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деен член е на Народна партия след 1894 г. В годините 1895-1896 г. е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и др. В годините 1911-1913 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на медицинската част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 г. в София. През 1880 г. - Илия Димитров Янулов - български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) г., където е избран за извънреден професор през 1940 г. Преподавател е по международно право в Световната академия, Хага през 1935 г. В годините 1911-1951 г. е председател на българското дружество за социален напредък. От 1937 г. е дописен член (член-кореспондент) е на БАН. Директор е на първия български Институт по социология към БАН (1948 г.). Той е един от първите български изследователи с ясно изразени интереси в областта на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически изследвания. Проучва престъпността и явленията с ярък морален товар (самоубийствата). В периода 1911-1931 г. е народен представител. Автор е на съчиненията: “Чрез просвета към свобода. Организация и насоки на народни университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични методи за изучаване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено израждане и борба против него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална защита на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на изпитание (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените работници и борбата против тяхната безработица” (1939 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Социална дисциплина и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено осигуряване при капитализма и социализма” (1964 г.). През 1881 г. - генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа армия (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. След войните е командир на полк и дивизия. Военен министър в правителството на А. Тошев, след което е привлечен на служба във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 г. Стефан Цанев умира през 1944 г. През 1892 г. - Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Заминава за САЩ, където живее и работи в периода 1905-1935 г. Той е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американска свободна борба: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Европейски шампион е в Париж през 1936 г. и 1937 г. Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира 12 март 1940 г. в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 г. е открита е музейна сбирка в родното му село. От 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов. През 1941 г. - Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, общественик. През 1966 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на в-к “Труд” (1966-1972 г.), във в-к “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си разказ “Само няколко часа” публикува във в-к “Пулс” през 1966 г. През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този чудесен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски преврат (1989 г.) на интелигенцията срещу тоталитарния режим на Т. Живков. Пише публицистика и съдейства за утвърждаването на идеите на Съюза на демократичните сили сред обществото. През 1953 г. - Юри Петров Ступел – български композитор, певец и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); филмова музика (“Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в движението “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; представя се като солист с група “Асоциация”. Утвърждава се като автор на забавна музика чрез Младежкия конкурс за забавна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I награда (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - наградата на БНТ (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел изпълнява някои от своите песни. Починали: През 1937 г. - Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата на Родопската област. Роден на 27 юли 1865 г. Завършва четирикласно училище. Учителства в много родопски села. От 1906 г. живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския колеж. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни творби, посвещава белетристични творби на живота на родопското население, пише статии по езикови въпроси, извършва селищни проучвания. Автор е на статии и книги, в които разглежда обществено-политически и културни проблеми. През 1964 г. - Александър Николов Кисьов - български офицер, генерал от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София. До 1903 г. служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 г. завършва Френска военна академия. Известно време е наставник на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.). По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която определя границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като инспектор на класовете във Военното училище. След включването на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Бургаския контролен пункт. Във войната срещу Румъния (1916 г.) е началник -щаб на конната дивизия на ген. Колев. От 14 октомври 1917 г. е полковник. От 1918 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. След това получава титлите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), началник на Кавалерийската школа, инспектор на конницата, началник на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 г. През 1967 г. - Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др. Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”. След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председател, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др. От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”. През 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”). Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др.