Ася_И

През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе едии черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори минало-годишния случай”. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма до се прибера в стаята, докато не престане. Няма да позволя този път духовете да ме измамят!” И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживялото напре­жение. Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. - Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? Учителят кава: „Рекох, имал си една реална опитност”. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя. Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя", Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Учителят се обръща към един трън и казва: Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: „Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание.” И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете: „Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек.” Той казва: „Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята.” Из Записки на Минчо Сотиров

Предлагам да разширим анкетата: Смятате ли, че наддумването, в което често се израждат някои теми, е част от духовното ви развитие? Или с други думи казано: Какво трябва да споделя един човек, който счита себе си за духовно напреднал? * знания * опит * цитати * поуки П. С. Възползвам се от функцията за допълване / редактиране, защото предлагам да прочетете тези записки за Учителя.

Какво за вас е „духовно развитие”? Може би отговорът : „Пътят, начертан за всяка душа от Бог.” Знам ли? Като имам предвид, че представата ми за „духовно развитие” се променя през годините, както се променям и аз, може би за момента този отговор бих избрала. Свързвам духовното развитие със система от знания, вярвания, практики... И тъй като целият ни живот тук е свързан с учене и практика , мисля че духовното развитие е част от престоя ни тук. А всеки учи различно. Какво е значението на духовното развитие за вас? За сега не знам. Може би на края на този път ще разбера. Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПРЕЗ ТОЗИ ЖИВОТ? Животът ме научи, че между очакване на нещо и това, което в действителност става, има огромна разлика. Та в този ход на мислене не очаквам нищо. Старая се нещо да направя, така както аз смятам, че е правилно. А дали е правилно ??? Смятате ли се за духовен човек? Когато един човек отговори на този въпрос с „ДА”, това за мен означава, че е всичко друго, но не е духовен. Защото ако и когато стигнеш до това състояние, то такива понятия вече не са от значение. Всъщност си мисля, че последните години се заговори за духовност, защото е едно доста мъгливо понятие. За морал, добро поведение прекалено много се говори и станаха като изтъркани. Поради глобализацията много неща (по-скоро знания, които не са за всички) станаха достъпни. Друго е да кажеш, че си на курс за духовно знание, звучи по-така, нали? И си мисля, че колкото по-нагоре или навътре навлиза човек в тези знания, толкова по-малко говори за тях. Защото знае. Нещо като поговорката, че мъдреца малко говори За мен е странно, както ми звучи странно да се говори за „фини енергии”. Може би защото не съм ги почувствала.

Не съм привърженик на този вид занимания и ще се опитам да обясня защо, макар че съм сигурна, че ще има и обратни мнения. Когато започнах да се интересувам от езотерика (общо казано) мина един дъъълъг период на трупане на знания. Колкото повече научавах, откривах, че по-малко знам. . И че знанието ти се дава не когато искаш, а когато си готов (израстнал, заслужил) за него. Учителя в много беседи говори за придобиването на опитност. Съгласна съм с това. Следва период на прилагане на това знание - все пак трябва да видим резултата от положените усилия. И едва след това може да продължим напред и нагоре. Ако имаме сили, желание, призвание. Но това не става с махването на магическата пръчица, както е в приказката за Пепеляшка. В полунощ тиквата пак си е тиква, нали? Прочитането на 20 книги на дадена тематика не те правят спец. А в момента пазара е залят с предложения как да станем по-здрави, по-съвършени, по-извисени. И то само за 2-3 дена. При голям процент от натрупалите такива знания и умения не се получава израстване, а възгордяване, дори самозабравяне на моменти. И огромно самочувствие, което няма покритие. Проява на агресивност към околните, които не могат да видят и оценят "израстването". Мисля, че тогава настъпва и неразбирането от страна на околните и откъсването от реалността.

Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи. И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване. Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.

Не мисля, че сред хората с духовни интереси има чак толкова много чалнати . Просто на фона на общият спад на духовните ценности в обществото ни, те се отличават. Като белите врани. Сред познатите ми около 10 % се интересуват от: Защо съм тук? Как? Какво следва? Какво да направя за да се променят нещата към по-добро, не само за мен, а за всички? Тук публикувах един от спомените на Паша Тодорова. Да си призная честно, ако не съм чувала или чела за тези неща и не вярвам че е възможно това, ще кажа че тази жена тотално не е с всичкия си . В беседите си Учителя често е говорил за това, че като изгражда своя духовен дом, човек изпълнява мисията си на Земята. Но колко се стремят към това?

"Божественият тролей Ние познаваме тролей на трамвай, на тролейбус и на други превозни средства. Тролеят свързва главната и електрична жица с мотора на колата и така я движи. С понятието Божествен тролей описвам една случка, която имах след заминаването на Учителя, през 1945 година, в един априлски ден. Слизах от Изгрева, на път за вкъщи и едва пресякох първата напречна улица на шосето, усетих, че нещо леко, почти безтегловно се закачи на горната част на темето ми, дето е мястото на моралните чувства... Погледнах нагоре и видях, че от това нещо, което се закачи на главата ми, излизаше една необикновена, тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небосвода. Гледах към жичката и се усмихвах, закачена съм и това, което се закачи не мърдаше, остана с мен целия ден. Но въпреки че бях закачена, аз се движех съвършено свободно, сякаш нищо не беше се случило. Стигнах вкъщи с тролея на главата си, движех се из стаите, разговарях със сестрите си, с познатите, дошли на гости, навеждам се, изправям се, тролеят все си стои на главата ми, невидим за останалите. Отвреме на време хоглеждах към жичката и се усмихвах, дължината й не може да се обхване. Връзката между електрическата жица и мотора все пак е механическа, ограничавана, докато Божествената връзка между човешката душа и Божественото начало, дава свобода на човека, такъв беше моят тролей, не ме ограничаваше във всичките ми действия. През целия ден нима не направих никаква грешка, нима не казах излишна дума, нима всички бяха отмерени и на място казани? Ако съм между хора, бих била смъмрена или подиграна за най-малката погрешка. При Божествената връзка, обаче, нищо не стана. Цял ден се движих с този Божествен тролей, без да се случи нещо, без да го усетя. Едва вечерта, когато се връщах на Изгрева, тролеят изчезна от темето ми. Разбрах - само тази връзка дава свобода и независимост, слава и постижения. Всичко човешко е преходно. А има ли по-голямо благо и по-голяма привилегия от това човек да е свободен, да се учи, да разрещава задачите си в пълна разумна свобода? 31 май 1967 година." Из Спомените на Паша Тодорова Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Под навеса на полянката разговаряли Учителят и брат Д-ски. Откъм гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която смущавала приказката им. Учителят попитал брата: „Искаш ли да я накарам да спре?" Братът отговорил: „Щом желаете - да." Учителят станал, пристъпил няколко крачки пред навеса и постоял така известно време. Братът не видял и не разбрал какво прави, защото било тъмно, но птицата вече не се чула. Сестра Елена си припомня, че когато излизали в планината, тя и мъжът ù много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени уста срещу тях. Но Учителят вървял спокойно и като стигали на метър от него, кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад. Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша. Когато излезли от Изгрева, времето било дъждовно и мъгливо. До Бивака то никак не се променило: Един брат носел цигулка и като пристигнали, Учителят я взел и засвирил някаква особена мелодия. Сестрата го попитала каква е тази музика, защото тоновете били особени. Учителят и обяснил, че това е мелодия от четвърт тонове, непозната за съвременната музика. Като посвирил известно време, мъглата се разпръснала, облаците се вдигнали, постепенно небето се прояснило и през целия ден било слънчево. А отгоре се виждало, че градът тъне в непрогледна мъгла. Като слезли на Изгрева, приятелите ги посрещнали с думите: „Поне се настудувахте днеска." Но научили, че горе са имали хубаво слънчево време, след като Учителят изсвирил мелодия от четвърт тонове. Една година Учителят извикал няколко млади приятели да отидат в Търново седмица преди събора, за да препокрият покрива на вилата, дето се събирахме. Братята почнали работа и били вече разкрили покрива, но се задал страшен черен облак. Всяка минута щял да ливне пороен дъжд, а покривът бил разкрит и всичко щяло да се залее. Учителят отишъл при братята и ги попитал още колко време им трябва, за да завършат покриването. Те направили сметка, че ще свършат за около два часа. Учителят излязъл до портата, казал някакви думи и направил нарочни движения с ръката си. И ето какво станало: като дошъл над братската вила, облакът променил пътя си, разделил се надве, заобиколил тази част от града и поел в друга посока. Учителят се върнал при братята и им казал, че дъждът се отлага с два часа. След точно толкова време, когато покривът току-що бил завършен, облакът се върнал и изсипал страшен пороен дъжд. Когато от небето се излели първите потоци вода, братята тъкмо слизали от покрива и се измокрили до кости. В началните години от дейността на Учителя той бил във връзка с протестантските среди. Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът копаел в градината си, а Учителят стоял до него и разговаряли. Отдалече приближили тежки дъждовни облаци и се надвесили над тях. Протестантът подканил Учителя: „Петре, да се приберем у нас, защото дъждът ще ни намокри. "Но той го успокоил: „ Не се безпокой, продължавай си работата, дъждът ще дойде близо, но няма да ни засегне." Дъждът приближавал като стена срещу тях, но като стигнал на десет метра, завил в друга посока, без да е имало никакъв вятър. Станало точно както казал Учителят. През 1923 г. земетресение разтърси Пловдив и Чирпан. Тогава Учителят изнесе беседата „За съдба дойдох", в която разкри: „И за София се готвеше страшно земетресение, но засега го отменихме. Съдействахме земетресението в Пловдив да стане през деня, за да могат хората да се спасят." Ако беше през нощта, както беше предвидено, катастрофата щеше да е още по-голяма." Брат Стефан Тошев се връща към времето на друго едно земетресение: „Когато през 1913 г. стана земетръсът в Търново и Горна Оряховица, се срещнах с Учителя, който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при нас и каза: „Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тука!" След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50-годишни дървета. След земетръса резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново." Свидетелства на ученици - Влад Пашов

Не "там" е много страшно. Там наистина е хубаво. Страшен е преходът. Тежък и мъчителен. Ненапразно детето като идва на този свят проплаква. И първите 40 дни са критични за някои. Иначе наистина първите думи са "ще ви разказвам", но ... някой ден. Мисля си, че много малко хора искат, но дълбоко, съкровено да се върнат обратно на земята. Само желание не стига. Поне така ми се струва. Важно е в този момент и другите да те дърпат надолу. Да има хора, които да не прекъсват нишката с физическото оставане тук. Или иначе казано - някой да те държи здраво за ръката за да останеш. За издържалите прехода и завърналите се обратно в много случаи физическото състояние може да се влоши, но мисля, че става за сметка на духовна промяна. Към по-добро, надявам се . Господ винаги дава втори шанс. На всички, не само на заслужилите, защото всички го заслужаваме.

МУКУЛА ( Ръка-човка; ръка-лазер; регенерация) ПРИЛОЖЕНИЕ: За обезболяване и енергизиране на органи. Дарява сила; намалява напрежението. Поставя се върху нараненото място или там, където има проблем. Подкрепя почистването на всяка мръсотия на всички нива. ИЗПЪЛНЕНИЕ: Върховете на всички пръсти се събират в едно. Поставя се върху засегната част на тялото. ДОЗИРОВКА: При необходимост, или 5 пъти дневно по 5 минути. ЗАБЕЛЕЖКА: При хронични състояния ползвайте следната схема: Бели дробове: Мудрата се поставя вляво и вдясно, на около 5 см под ключицата. Стомах: Мудрата се поставя директно под гръдната кост. Черен дроб и жлъчка: Лявата ръка се поставя върху долния край на гръдната кост. Дясната ръка минава 21 пъти по долния край на десните ребра, като че палим кибрит. Далак и панкреас: Дясната ръка се поставя върху долния край на гръдната кост. Лявата ръка минава 21 пъти по долния край на левите ребра, като че палим кибрит. Бъбреци: Пръстите на двете ръце се поставят на гърба, на 5 см над талията, от двете страни на гръбнака. Черва: Пръстите на едната ръка се поставят върху пъпа. Отдясно наляво - обратно на часовниковата стрелка, се описва кръг, после още един, още един - движение по разширяваща се спирала от пъпа навън. Изт. Много мощна мудра. С бързо обезболяващо действие. Когато не ми стига енергията прилагам мудрата като поставям дясната ръка на мястото, където е необходимо, а лявата държа пред сърцето с дланта нагоре и прибрани пръсти. Така си "черя" от Вселената . Хубаво е да сме обърнати на изток.

Ани, Това е като да можеме да гледаме, но и да можем да виждаме в това, което гледаме . Когато се научим да виждаме осъзнаваме, че това което вижаме се разминава с това, което усещаме. Научих се да вярвам на това, което усещам, дори и да се разминава с това, което вижам.

"Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания. И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите." ----- "Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства? Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог." Показа им ръцете си

" Сестра Савка разправяше един такъв случай. Тя отишла при Учителя, искала да го поздрави, да му целуне ръка, но той й казал, че Учителя не е тук. Тя вижда Учителя и казва: „Ама, нали Вие сте Учителю?” Той й отговорил: „Не, тук е неговият добър ученик, който е оставен да пази тялото му. Учителя го няма.” Спомням си случаи, когато Учителя се отделяше по няколко дни от нас. В такива случаи съм срещала Учителя, поздравявала съм го. Той отговаряше на поздрава ми, но беше строг и някак чужд, когато ме поглеждаше. Гледаше ме студено, строго, първият път дори малко се поизплаших. Помислих си какво ли съм направила, че Учителя се държи така студено с мен? На два пъти си спомням такива случаи, когато Учителя се държеше като чужд и много строго ме гледаше. Аз не знаех тогава, че Учителя не беше между нас, а си помислих, че аз съм виновна за нещо, от което Учителя не е доволен. При една среща с Учителя при един такъв случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна.” Тези думи внесоха спокойствие в мен. Разбрах какво искаше да каже и за какво се отнасяше това изказване. Виждам как Учителя е бдял над нас, колко е следил нашият вътрешен живот – мислите ни, чувствата ни и когато е виждал някакво неразбиране, веднага е давал обяснението, което е необходимо. Това показва неговата скрита работа над всяка душа, която е поел да води и я води. Като казвам това мисля, че Учителя и към другите е бил така внимателен, и към тях се е отнасял с грижа и внимание. Много пъти съм виждала с какво внимание говори с някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос. Учителя не пестеше време и сили, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, да просвети някое съзнание." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя . Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение. Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението. Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства.... В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения. Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен. Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета. Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.

Да бъдеш лечител е трудно. Трябва да осъзнаеш, че е невъзможно да излекуваш всички. Да разбереш, че ще загинеш, ако се опиташ да поемеш болестите и болките на целия свят. Част от цената за тази сила е съзнанието, че има болка, която не може да се облекчи. Да не съжаляваш за дарбата си. Да я използваш както смяташ за най-добре. И да бъдеш щастлив, щастлив от съдбата, която ти се е паднала, и от живота, който си си създал.

Лечебни растения, полезни за имунната система Имунната система представлява защитна реакция на организма срещу чужди тела (агенти), които всеки ден попадат в нашия организъм и са причина за различни заболявания. Тя е изградена от специални клетки, тъкани и органи (тимус, лимфни възли, далак, сливици). Имунната ни система действа като разпознава и разрушава всичко, което е чуждо за нашия организъм, включително клетки като вируси, бактерии, паразити и други микроби и частици (храни, лекарства, полени и др.) Някои лекарства оказват въздействие върху имунитета, пример за това са ваксините и антибиотиците. След откриването на пеницилина учените, в търсене на лекарства срещу различните инфекциозни заболявания, се насочиха само към химическите такива, които може да убиват бактерии и вируси. Но вече голяма част от тях осъзнават, че е възможно да се подсили имунната система, която може да се бори по естествен начин срещу микроорганизмите, причиняващи инфекции, без да се налага всеки път терапия с антибиотици. За разлика от тях билките не влияят върху клетките на имунната система, но имат способността да я стимулират, активирайки я, но не към специфично заболяване или антиген (протеин, срещу който клетките на имунната система действат). По-скоро билките увеличават съпротивителните сили на организма чрез мобилизиране на клетките, които действат срещу всички чужди тела, а не само към един специфичен вид. В зависимост от заболяването може да разделим билките, които използваме на две групи. Първата група може да наречем „специфични”. Тези билки са умерено активни стимуланти, които трябва да се дават в по-малки количества и за по-кратки периоди от време, преди да се появят страничните ефекти от предозиране. В нея влизат билки, използвани при по-леки инфекции (възпаления на ноктите, инфекции на горните дихателни пътища – простуда или вирусна инфекция, възпалени венци). При тях макрофагите (*) и другите клетки на имунната система са достатъчни за да унищожат нашественика преди да се е настанил в организма и да е предивикал инфекция. Има много билки, които могат да подпомогнат нашата жизненост и да подсилят „защитния щит” на нашата имунна система. Според последните изследвания те действат чрез стимулиране именно на макрофагите. Тези билки е най-добре да се вземат за кратки периоди от време, например 10 дена, следва 3-дневна почивка отново, и така се правят 3 цикъла на приемане на растението. Една от най-добре проучените билки от тази група е ехинацеята. След клинични изследвания, проведени с доброволци, днес се знае че стимулиращият ефект, който ехинацеята оказва върху макрофагите на имунната система намалява след 10-дневен прием от 3 до 5 пъти дневно на максималната доза. Т.е. тези билки се приемат с една специфична цел, да променят или регулират процесите в организма и след като това нагаждане стане, техният прием или се прекратява или дозата се намалява до малки количества. Това, което „специфичните” билки правят е, да „изкарат” резервите на имунната система на повърхността, където те могат да защитават срещу атаки от патогени или да помогнат да се отървем от вече съществуваща инфекция. Да приемем, че имаме хронична инфекция, например кандидоза. Когато приемаме ехинацея или друга „специфична” билка за имунната система, ние караме клетките на имунната система, които се произвеждат в костния мозък, да излязат на повърхността, където могат да се борят с инфекцията. Ако продължим с това състояние, без да има възпоризведени нови клетки, то е очевидно, че скоро имунната ни система няма да има резерви, с които да се бори. Тогава може да настъпи състояние на слабост или недоимък. Това може да доведе до срив в имунната система и неизбежно имунно заболяване – например синдром на хроничната умора, който се счита, че е резултат от вирусни инфекции, кандидоза или дори рак. Но съществува още една група лечебни растения, може да ги наречем „не специфични”, които оказват по-дълбоко действие върху имунната система, като могат да „подхранят” костния мозък при произвеждането на повече бели кръвни клетки - макрофагите. В тази група може да посочим Орловите нокти. Тези билки трябва да се взимат за по-дълъг период от време, защото те са като храна за нашата имунна система. Техният прием, в зависимост от състоянието, е от няколко седмици до няколко години, в случаи на силно понижен имунитет, и може да даде чудесни резултати. Ехинацея - Echinacea purpurea Родена в равнините на Северна Америка, Ехинацеята в диво състояние не расте никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Има девет вида Ехинацея, четири от които са използвани като лечебно растение. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis. Е. purpurea е най-добре проучен е най-лесния за култивиране. Ехинацея е многогодишно растение, стигащо до 60 см височина, с големи, красиви, розово-лилави цветове и листа, покрити с власинки. Среща се предимно в сухи планински райони, често в скалисти зони на Скалистите планини, на изток от Саскатчуан до Тексас. Поради прекомерно бране на растението голяма част от местата на естествено разпространение са обявени за защитени зони и се е преминало към отглеждането на растението в обработваеми площи. За да може да се събират корените на растението са необходими от три до четири години, въпреки че цветовете се събират всяка година. Ехинацеята е едно от най-популярните лечебни растения. Тя е била използвана още от коренното население на Америка. Повечето индиански племена са я познавали и използвали срещу кашлица, простуда, възпалено гърло, главоболие, ухапване от змии и др. Племето дакота с нея лекувало конете. Днес тя се прилага за предпазване или лечение на простуда, грип, различни инфекции. Ехинацеята е може би най-добре проученият имуностимулатор. В началото на 20-ти век Ехинацеята станала най-продаваната медицинска тинктура в Америка, използвана при различни външни и вътрешни състояния. Но през 1910 г. била обявена като безполезна от Американската медицинска асоциация. Билката най-напред е била изследвана и тествана за хомеопатични цели в Германия и по-късно през 1938 г. нейното медицинско приложение е било проучено от д-р Герхард Мадаус. Благодарение на това че европейците, особено в Германия, започнали да отглеждат и използват Ехинацея, днес има богата научна литература за нейното лечебно приложение. В събраната литература има описани случаи, които звучат като анекдот, защото при приемане на Ехинацея при първи признаци на простуда само след 24-часа оплакванията изчезвали. Изследователите на това растение са провели повече от 350 научни изследвания. Ето какво може да се каже накратко за Ехинацеята: Научно е било установено, че Ехинацеята стимулира производството на левкоцити (бели кръвни клетки), които вземат участие в борбата на организма срещу различни инфекции. Тя подпомага фагоцитозата при поглъщането на токсините, които се отделят в организма. Може да се каже, че Ехинацеята има лек „антибиотичен” ефект при защитата на клетките от различни патогени като бактерии, вируси и гъбички. Растението помага на организма за контролиране и предотвратяване на инфекции като увеличава производството на алфа и алфа-2 гама глобулини, които предотвратяват вирусни и други инфекции. Ехинацеята има доказан стимулиращ ефект върху фагоцитозата (поглъщането и унищожаването на чужди частици, микроорганизми и клетки от белите кръвни клетки и лимфоцитите). За да докажат това учените са направили изследване с бели кръвни клетки, дрожди и екстракт от Ехинацея. Те изследвали под микроскоп кръвните клетки и преброили броя клетки на гъбичната инфекция, които били унищожени. Оказва се, че екстрактът от ехинацея може да увеличи фагоцитозата с 20 до 40%. При друго изследване, проведено при мишки, чрез въглеродния метод се измерва скоростта, с която се отстраняват от кръвта инжектирани въглеродни частици. Колкото по-бързо мишката отстрани инжектираните чужди частици, толкова по-силно е била стимулирана нейната имунна система. При този тест, екстрактът от ехинацея отново е доказал, че това забележително растение наистина увеличава активността на клетките от имунната система, така че те могат по-бързо да елиминират нахлулите микроорганизми и чужди частици. Комбинирана с Орловите нокти, ехинацеята води до увеличаване на броя клетки на имунната система, като допълнително повишава цялостната активност на имунната система. Растението също така стимулира отделянето на интерферон (**), оказва влияние и върху други важни компоненти на имунната система, включително тумор-некротичния фактор (TNF), който е важен показател за способността на организма да се бори с рак. (Първостепенната роля на TNF е в регулацията на имунните клетки). Билката потиска образуването на ензима хиалуронидаза, който се отделя от бактериите и им помага да получат достъп до здравите клетки. Изследване, проведено през 50-те години на миналия век показва, че ехинацеята може напълно да противодейства на ефекта на този ензим, а това може да помогне за предотвратяването на инфекции, когато ехинацеята се използва за лечение на рани. Освен вътрешното приложение за предпазване от вируси и бактерии, напоследък поради противовъзпалителните си свойства, растението все повече се прилага и външно за лечение на рани. Ехинацеята убива дрождите и забавя или спира растежа на бактериите, като по този начин помага да се стимулира растежа на нова тъкан. Проведените през 1957 г. изследвания показали, че ехинацеята може да доведе до намаляване с 22% на възпалението при страдащите от артрит. Това е почти наполовина по ефикасност спрямо кортикостероидите (***), но последните имат сериозни странични ефекти. Кортикостероидит силно подтискат имунната система, което ги прави не особено добър избор за лечение на всяко състояние, при което се предполага инфекция. От друга страна ехинацеята не е токсична и освен противовъзпалителното си действа има и стимулиращи имунната система свойства. Повечето хора използват растението за предпазване от настинки и грип. Екстрактът от ехинацея, най-често се използва под формата на спиртен извлек, като обичайното количество е 15-25 капки, разтворени с малко вода. Приема се при първите признаци и се повтаря 2-3 пъти за деня. Практиката в повечето европейски клиники е ехинацея да не се приема продължително време, тъй като според изследванията е добре имунната система да се стимулира за кратко, да се остави да се върне към нормалното си състояниe и после да има нова стимулация. След няколко дена без стимулация имуностимулантите, какъвто е ехинацеята, могат отново да бъдат ефективни. Дозировка за възрастни и форми, под които може да се използва Ехинацея: Тинктура – най-използваната форма за употреба на растението. Може да бъде под формата на спиртен извлек или екстракт в глицерин. В зависимост от концентрацията на извлека, препоръчителната доза е 3 пъти дневно: от 1 до 5 капки (0.5 – 5 мл), или 20 до 90 капки (1 до 3 мл тинктура (1:5)) Мопже да се приема и стабилизиран пресен екстракт – 15 до 23 капки. Капсули или таблети – в повечето случаи съдържат смлян на прах корен на Ехинацея, съдържащ 4% полифеноли. Препоръчителната доза е 3 пъти на ден по 0.5 до 2 гр. Чай – приема се по 0.5 до 2 гр. сушен корен или растение, 3 пъти дневно. Доза за деца: Препоръчителната доза за възрастни трябва да се съобрази с теглото на детето. Повечето дозировки за възрастни са направени въз основа на 70 кг телесна маса. Затова при деца с приблизително тегло около 25 кг. най-подходящата доза ще бъде 1/3 от дозата за възрастните. Желателно е при децата да се използва Ехинацея, която не е на основата на спиртен извлек. Орлови нокти или Женско клинавиче или Астрагал (Herba Astragali glycyphylli) Орловите нокти е многогодишно тревисто растение със силно разклонено стъбло, достигащо от 30 до 130 см. височина. Листата са последователно разположени, с къси дръжки, с 4-8 двойки елипсовидни до яйцевидни листчета. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът на Астрагала е 3-4 см дълъг, продълговат, сърповидно извит боб с червенокафяви гладки семена. Цъфти през юни - август. В България клинавичето се среща из цялата страна до 2000 м. надморска височина. Освен като тонизираща храна, Орловите нокти се използват и като лечебно растение. Използва се сушен корен или плодовете. Изследвания показват, че коренът на Орловите нокти е силен стимулатор на имунната система. За пръв Астрагал се споменава в древен китайски текст по медицина като средство за пречистване на далака и кръвта. Билката се прилага при хипертония, коронарна болест, сърдечно-съдова недостатъчност; има диуретично, отхрачващо и противовъзпалително действие. Използва се при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, при затруднена дейност на далака, спонтанни изпотявания. Китайската традиционна медицина използва тонизиращия ефект на клинавичето при заболявания на белите дробове – недостиг на въздух, честа простуда или хронични инфекции. Астрагалът стимулира почти всеки етап от дейността на имунната система. Той увеличава броя на стволовите клетки в костния мозък и лимфните тъкани, и стимулира развитието им в активни имунни клетки, действащи из цялото тяло. Растението може да стимулира или „отключи” клетките на имунната система от състояние на покой, привеждайки ги в състояние на повишена активност. Изследване, проведено в Китай, показва, че Орловите нокти могат да стимулират отговора на имунната система към чужди агенти без да я подтиска. Продължителната употреба (до 35 дена) на билката повишава дейността на клетките, произвеждани от далака. Орловите нокти имат способността да намаляват вредните странични ефекти, които имат кортикостероидите върху имунната система. Затова в някои случаи, когато терапията с кортикостероиди е наложителна, клинавичето се използва за да намали ефекта от тяхната употреба. Клинавиче, комбинирано с мед се прилага при хронична умора, за насърчаване на жизнените сили, подхранване и пречистване на кръвта, при кървави изпражнения или диария. Изследване, проведено в Медицинския център към Тексаския университет показва, че Орловите нокти имат силен имуностимулиращ ефект. При ин витро изследване, сравняващо кръвните клетки на пациенти, страдащи от рак с тези на здрави хора се оказва, че Орловите нокти са в състояние да възстановят в голяма степен част от функциите на клетките на имунната система на раково болните. Астрагалът, подобно на ехинацеята, стимулира отделянето на интерферон и увеличават неговата ефикасност в борбата с болестите. Растението не само намалява общата заболеваемост, но и периода за възстановяване на организма. Изследване показва, че хората, приемащи под някаква форма Орлови нокти боледуват от 2 до 4 дена, докато при повечето пациенти простудата трае обикновено от 4 до 6 дена. В същото проучване е било установено, че Орловите нокти увеличават броя на жизненоважни клетки за човешкия организъм и след триседмична употреба на растението ин витро културите при хора, приемали билката са по-многобройни спрямо тези без прием. Пациентите, приемали Орлови нокти станали и по-устойчиви спрямо вируса на простудата, тъй като растението стимулира регенерацията на клетките в бронхите. Освен противовъзпалителни свойства, Астрагалът има способността да регенерира тъкани, комбинация която прави растението мощен съюзник при лечение на устойчиви външни инфекции, както и третиране на възпаления и трудно заздравяващи рани, или когато е необходимо да се извлича гной. Астрагалът подпомага функцията на надбъбречната кора, одобено в случаи на химиотерапия или при излагане на радиация и помага да се намали токсичността в стомашно-чревния тракт при пациенти, подложени на такава терапия. В Китайската медицина Орловите нокти се използват при хроничен хепатит. Редица изследвания показват, че Астрагала предпазва черния дроб от отрицателния ефект на лекарствата против рак, които най-често се използват при химиотерапия. Когато се използва като допълнително помощно средство при конвенционалните средства за лечение на ракови заболявания, Астрагалът увеличава издръжливостта на организма. Способността на растението да разширява кръвоносните съдове помага при ниско кръвно налягане и за предпазване на сърцето. Учени от Русия са провели изследвания, показващи че Орловите нокти предпазват сърдечния мускул от пораженията, които се получават от недостига на кислород при сърдечна атака. Според публикации в китайски медицински журнал, лекарите от Института по сърдечно-съдови заболявания в Шанхай са установили, че Астрагала оказва значително влияние върху коксаки вируса, които може да предизвика вирусни миокардни инфекции и за който за момента няма ефикасно лечение. Орловите нокти подпомагат поддържането на постоянен сърдечен ритъм. А при пациентите с установен коксаки вирус е имало подобрение в общото състояние в 85% от случаите на тази вирусна инфекция. * Макрофаги - Клетки, произвеждани от костния мозък. Основната им функция е свързана с унижощаване на чужди и видоизменени собствени клетки и молекули. ** Интерферон - биологично активен протеин, който човешкият организъм отделя при определени състояния, включително и като защита от вируси. Повишава устойчивостта на здравите клетки към вируси и съпротивителните сили на организма. *** Кортикостероиди - хормони, отделени от кората на надбъбречната жлеза. Кортикостероидите са ефективни за намаляване на някои възпалителни процеси в организма. Но трябва да се има предвид, че използването им намалява или спира собственото производство на надбъбречни хормони и ако лекарството се спре изведнъж може да се получи бъбречна недостатъчност. Оказват страничен ефект върху централната нервна система и сърдечно-съдововата система, водят до храносмилателни смущения.

Какво трябва да знаем за приготвянето на чай, запарка / настойка и извлек? Лечебни растения и аромати са били използвани в продължение на хиляди години за поддържане и подобряване на здравето и добрия външен вид на цели цивилизации. До нас са достигнали исторически документи от които е видно ефикасното използване на редица билки за лечение на различни заболявания, както и някои специфични примери за тяхното приложение през годините. Благодарение на модерните технологии ние имаме възможност да се обърнем отново към използването на билките за лечение на някои здравни проблеми. Може би след години ще разберем напълно някои от механизмите по които лечебните растенията въздействат върху нашия организъм, но това не е причина да не се възползваме от доказаните ползи от тях. Непрекъснато се откриват нови и нови подробности за основните съставки на билките, които обясняват благотворното действие на билковата терапия, която нашите прадеди са прилагали емпирично през вековете. България е страна, която може да се похвали с голямо разнообразие на растения с медицински, ароматични или кулинарни приложения. От незапомнени времена лечебните растения са играли важна роля в народната ни медицина, която използва над 800 растения за получаване на различни препарати с терапевтично приложение. Билките се прилагат под няколко различни форми: пресни, сушени насипни билки, лекарствени билкови смеси, чайеве, етерични масла, тинктури, бутилирани в течна форма, като таблети или капсули. Ето един поглед към различните форми, под които можем да ги срещнем: Чай, Запарка / Настойка, Извлек За разлика от зеления, черния и оолонг* , билкови чаеве могат да се приготвят от почти всяко растение. Също така от почти всяка част от него – корените, цветовете, семената, плодовете. Различните билкови чаеве са подходящи за облекчаване на леки до умерени заболявания като разстроен стомах, възпалено гърло, кашлица, запушен нос, безсъние. Повечето може да се намерят под формата на готови пакетчета, но при желание може да се приготвят в съответни пропорции и от купени или събрани билки. За да се приготви билков чай е необходимо леко да се натрошат листата и цветовете, да се раздробят корените и стъблата, и да се поставят в керамичен или стъклен съд, но не в метален. Не е желателно билките да се режат – това води до унищожаване на етеричните масла в тях. Билките се заливат с вряща вода и се оставят да киснат. Не е желателно да се варят. Повечето растения трябва да се изкисват от 4 до 6 минути, макар че някои билкови чаеве – като лайката, се нуждаят от запарване от 15 до 20 мин. За да се получи максимален лечебен ефект е необходимо съдът, в който се приготвя чая, да се покрие. Запарката е друг начин за приготвяне на чай. Тя е най-лесния начин по който може да се приемат билкови препарати. При запарка се използват листата, цветовете или смляна на прах билка (дрога), чиито активни съставки се разтварят във водата. Поставяме ги във вряла вода, след което изкисваме в продължение на 5-10 минути, прецеждаме и пием като чай докато е още топло. Важно е винаги да покриваме съда в който приготвяме запарката, защото голяма част от растенията съдържат летливи вещества, които се изпаряват много бързо. Чрез покриването на съда ние запазваме тези вещества. Извлекът е чай, получен от дебелите части на растението като кора, корен, стъбло, семена, сушени плодове. Те съдържат лигнин – вещество, което трудно се разтваря във вода. Извлекът е билков препарат, подобен на запарката, но е по-силен и с повече терапевтични свойства. Билката се поставя в тенджера и се покрива със студена вода. Оставя се да заври, след което е необходимо да покъкри на по-ниска температура 10-15 минути. След като изстине до около 40 градуса се прецежда и пие. Извлек може да се приготви и като дрогата (надробената билка) се постави в подходящ съд, залее се със съответното количество студена вода, която предварително е преварена, и след като се похлупи се оставя да престои от 4 до 12 часа. След това се прецежда и пие както е препоръчано. При повечето растения ориентировъчното съотношение на билка (дрога) към вода е 1:10 или 1:20, като може това съотношение да се увеличава или намалява. Желателно е запарката и извлека да се приготвят ден за ден или да се съхраняват в хладилник. В случай, че е необходимо да се подслади, препоръчително е да се използва мед непосредствено преди самото изпиване. *оолонг – полуферментирал чай, получен от зеления чай, чрез регулация на температурата и влажността.

Етерични масла, билкови екстракти и тинктури Етерични масла Етеричните масла преставляват екстракт с висока концентрация. На практика етеричните масла са молекулите на ароматните есенции които се съхраняват в различни части на растението и могат да се получат чрез екстракция. Методът може да бъде: дестилация с пара, студено пресоване, химикали или абсорбиране чрез мазнини. Обикновено са течни, но може да са твърди (напр. корен перуника) или в зависимост от температурата да са полу-твърди (роза). Обикновено маслата се получават чрез дестилиране с пара или чрез студено пресоване. Извличат се от цветовете, листата, корените, плодовете, стъблата, семената, смолата, игличките, кората на различните растения. Етеричните масла съдържат растителни хормони, витамини, микроелементи и фитонциди (убиват микробите). Наричат ги още „летливи”, защото се изпаряват много бързо във въздуха. Етеричните масла могат да се разтварят в растително масло, частично са разтворими в спирт и са неразтворими във вода. За получаването на качествени етерични масла е необходимо голямо количество растителен материал. Но за сметка на това те са изключително ефикасни – само няколко капки са достатъчни за постигането на желания ефект. Поради високата си концентрация, когато се прилагат вътрешно, етеричните масла може да раздразнят мукозните мембрани и лигавицата на стомаха. По тази причина е по-добре да се използват външно под формата на лапи, инхалации, водна баня или като се капват няколко капки върху кожата. Терапевтичните свойства на етеричните масла могат да помогнат при различни заболявания – безсъние, дихателни смущения, артрити и др. Билкови екстракти и тинктури Екстрактът е концентрат, който се получава, когато суровата билка се смесва с подходящ разтворител - спирт и/или вода. Екстрактите могат да бъдат като тинктура или на прах (ситно смляна билка). От различните форми, под които може да приемаме лечебните растения, екстрактите са може би най-ефикасни, тъй като в тях активните съставки, освен че са с по-висока степен на концентрация, могат да бъдат и стандартизирани до определена и гарантирана потентност. Билковите екстракти имат по-дълъг срок на годност спрямо другите билкови препарати. Приготвянето им от пресни билки гарантира, че в тях в най-голяма степен са запазени активните вещества на лечебните растения. Тинктура Тинктурата се получава предимно от тези части от растението, които са частично или напълно неразтворими във вода. За приготвянето им се използва разтворител – етилов спирт или глицерин, тъй като по-голямата част от летливите компоненти на лекарствените растения и билки са разтворими в спирт. Билката се накисва в разтворителя за известно време, след което се пресова. Този метод на извличане на активните вещества е много удобен, тъй като тинктурата може да се използва до 24 месеца след получаването й. В случаите, когато се прилага като се капва под езика, тинктурата се абсорбира веднага от организма и има много бързо действие. Как да си направим домашна тинктура? Накисваме пресни или сушени билки в 25% смес от алкохол и вода. Не се използва метилов алкохол, тъй като той е токсичен. В случая домашната ракия и водката са идеални. Ромът има добавени ароматни вещества и не е подходящ за това приложение. Вземаме 200 гр. сушени или 600 гр. пресни билки на 1 литър смес от алкохол с вода. Поставяме ги в плътно затварящ се буркан на студено, тъмно място за две седмици, като периодично разклащаме. Прецеждаме през цедка и съхраняваме получената тинктура на тъмно място. От така приготвената тинктура вземаме по 5 мл. три пъти дневно, разтворена във вода или плодов сок. Компреси, пластири, лапи Това са начините по които можем да прилагаме билкови препарати директно върху кожата. Компресите се приготвят с помощта на материя (предимно памучен бинт или парче тъкан), която се накисва в запарка или отвара от билката. Може да разтворят и 5-20 мл тинктура в гореща вода. Компресите се прилагат докато са топли като се увиват или полагат върху съответното място, след което се завива или притиска. Пластирът се прави като в парче тензух завием накълцани пресни или сварени и направени на паста билки. Много удобен начин да се възползваме от лечебните свойства на някои растения, например синапа, които може да раздразнят кожата. Полага се както компреса върху засегнатото място. Лапата се приготвя като се навлажнят билките и се положат върху кожата, след което се пристяга с бинт или парче марля/тензух. Желателно е предварително кожата, особено ако е по-чувствителна, да се намаже с малко растително масло за да не се раздразни. В някои случаи (ухапвания от насекомо, сърбеж и др. подобни) може да се използва пакетче от готов чай (например лайка), докато е горещо. Мехлем, мазило, крем Мехлеми, мазила и кремове са се използвали през годините за лечение на различни локални заболявания. За приготвянето им се комбинират едно или няколко лечебни растения с мазнина като основа. Те са само с външно приложение и не се съхраняват в метални съдове. Кремовете са по-слаби и не много мазни и са предназначени да попият в кожата – така действат активните в тях вещества. Те са с облекчаващо и успокояващо действие. По-плътните и мазни мехлеми и мазила се прилагат като защитен слой върху повърхността на кожата. При тях е необходимо по-дълго време за да проникнат и да подействат. Желателно е мехлемите да се приготвят с пчелен восък и със сушени, стрити на прах растения. Ако се използват пресни билки, то сместта може да се развали. Билковите мехлеми се използват при: ожулвания, рани, за извличане на токсини, напуквания, ухапвания, ожилване, грапава кожа, слънчево изгаряне, както и много други кожни възпаления. Мазилата съдържат мазнина или масла, които са затоплени заедно с билката. За разлика от кремовете те не съдържат вода и като резултат формират отделен слой върху повърхността на кожата. Те предпазват поразеното място от възпаление, а активните вещества в тях действат върху пострадалото място. Мазилата се използват за лечение на такива състояния като: хемороиди, напукани устни, обрив от пелена или на места, където е необходима защита от овлажняване. Билков оцет, вино Приготвянето на билков оцет е много популярен начин за използване на някои от полезните вещества в билките. Билковият оцет се използва предимно като марината или за овкусяване на салати, но може да има и медицинско приложение. За разлика от водата, оцетът много добре извлича калция и минералите от растенията. Приготвя се като в ябълков, балсамико, оризов или друг вид оцет се слагат предпочитани от нас пресни билки. Съдът, в който го приготвяме, се поставя на място със стайна температура, където не пада пряка слънчева светлина. Престоява шест седмици, като от време на време го разклащаме, а накрая прецеждаме и поставяме в бутилка. Как да приготвим ободряващо вино? Смесваме 2 литра хубаво бяло вино с 500 гр. сушени билки, като внимаваме билките да са покрити от виното. Покриваме и оставяме на хладно място за две седмици. Прецеждаме и пием по 1/3 чаша. Получената смес, за разлика от билковия оцет не може да се използва дълго време.

" И тука има харман. Ние с Коста работихме днес на него. Приказвахме за това, че работата, която върши човек заради една скъпа за него идея, е благословена работа. Тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие озлобява човека и го прави враг на другите хора. Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява. Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът е бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност на човека е любовта, заради която човек може да приеме и най-унизителния на вид труд. А самият труд сам по себе си без любовта, която го вдъхновява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е достигнало до труда, но още не е достигнало да работи. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога и това, което хората вършат, ще бъде творчество. Христос, който свърши най-великата работа, не положи никакъв труд. Той бе освободен от него. Днес получих писмо от Кузман. Той живее на „Веслец” при нашите. То е едно мило спретнато задушевно писмо. Много ме зарадва получаването му. Това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Чакам да я прегърна и да й благодаря за това. В русенската комуна започна производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София. Братята стържат, режат и пеят. Аз не съм в тая кооперация. Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки. О, колко се захласвам по леките облаци. Колко неизразими чувства ме завладяват, когато ги съзерцавам легнал в затоплената мека трева. Друг път, когато профучи сърдитият вятър по върхарите и облаците потъмнеят и се подгонят като подплашено стадо диви коне, тогава разтапящото се от нежност сърдечно чувство се заменя с усещането за надвисващо могъщество и сила, дошла из неведомите дълбини на природата. И тука – в Русенската комуна ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държам кратки сдържани беседи и пеем нашите песни." Из спомените на Георги Томалевски Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Златен корен - Rhodiola rosea L. Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”. Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове. Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици. Златният корен и народната медицина Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система. В планинските села на Сибир все още съществува традиция на младоженците да се дава китка от Златен корен за увеличаване на плодовитостта и за да гарантира раждането на здраво бебе. В Средна Азия, чаят от R. rosea е най-ефикасното средство срещу простуда и грип по време на студените азиатски зими. В Монголия лекарите го предписват при туберколоза и рак. В продължение на векове само членове на семейството са знаели къде да събират дивия Златен корен и начините за добиването на екстракта. Сибирците тайно са транспортирали билката по древни пътища до Кавказките планини, където Златният корен е бил заменян за грузински вина, плодове, чесън и мед. Китайските императори са изпращали експедиции за да донесат от Златния корен, който е бил използван за приготвяне на различни препарати. Карл Линей (1707–1778) е записал, че Златният корен (R. Rosea) може да се използва за кръвоспиране, при лечение на херния, при вагинални проблеми, хистерия, главоболие. Още през 1755 г. R. Rosea е била включена в първата Шведска Фармакопея. Викингите са използвали билката за увеличаване на физическа си сила и издръжливост. Немски изследователи описват ползата от Златния корен при болка, главоболие, хемороиди, като стимулиращо и противо-възпалително средство. През 1961 г. Г. В. Киров, руски ботаник и таксономик (таксономия – наука за класификацията) в отдела по ботаника на Новосибирския клон на Руската академия на науките е провел експедиция до кедровата тайга в Алтай – източната част на Сибир. Там са намерили и идентифицирали Златния корен като Rhodiola rosea. Открито е, че извлекът от Златен корен съдържа мощни адаптогени (*). Изследването показало, че Златният корен предпазва хора и животни при умствено и физическо напрежение, токсини и простуда. Изследвания, проведени в търсене на нови лекарства за лечение рак, заболявания вследствие облъчване с радиация и за увеличаване на физическата и умствената дейност, довели до откриването на групата на фенилпропаноидите (*), които са специфични за R. rosea. Географско разпространение и класификация на Rhodiola rosea Естественото разпространение на Rhodiola rosea е в планинските райони на Югозападен Китай и Хималаите, планината Алтай, Монголия, Сибир. Според швейцарския ботаник Хеги (1876-1932), разпространението на Златния корен в Европа е Исландия и Великобритания, Скандинавия, Пиренейте, Алпите, Карпатите и района на Балканите. Rhodiola rosea може да се срещне и в Аляска и Канада. През 1963 г. Хеги идентифицира повече от 50 вида Rhodiola. Напоследък много растения, които имат сходство с името R. rosea се популяризират като растения от тази група, но те не притежават същите фитохимични и фармакологични свойства. Такива са Rhodiola spp., Tibetan Rhodiola и Indian Rhodiola. Фармакологичните и медицински качества на Rhodiola са феноменални. А от всички разновидности Златният корен или R. rosea е най-добре проучен по отношение на фитохимични иследвания и прочувания, направени на хора и животни – приблизително 94% от изследванията, проведени с хора и 51% от тези с животни са свързани със Златния корен. Единствено за R. rosea са направени обширни токсикологични изследвания и е сертифицирано, че е безопасен както за животни, така и за хора. Фитохимия на Rhodiola rosea Фитохимичните изследвания на Златния корен показват наличието на шест различни групи химически компоненти: Фенилпропаноиди (розавин, розин, розарин - характерен само за Златния корен); Фенилетанол деривати (салидрозид, родиолозид, тирозол); Флавоноиди (родиолин, родионин, родиозин, трицин); Монотерперни (росиридол, розаридин); Тритерпени; Фенолни киселини. Стандартизирането на Rhodiola преминава през две фази. Първоначално, през 70-те години на миналия век се е считало, че уникалните му фармакологични свойства се дължат на салидрозида (родиолозид). Затова е било прието стандартизираният екстракт да има съдържание на 0.8% салидрозид. В края на 80-те години търсенето на медицински продукти на основата на Rhodiola се увеличило изключително много. В резултат на безразборното бране на диворастящата Rhodiola се получило влошаване качеството на растението, което от своя страна довело до намаляване ефикасността на препаратите. Научните изследвания, направени по това време показали, че някои видове от рода Rhodiola също съдържали салидрозид. Един от тях е R. rosea – Златният корен. Някои от продуктите били с високо качество, други нямали никакъв фармакологичен ефект. Тогава съвсем естествено възникнал въпросът дали приетото като стандарт количество салидрозид е достатъчно? Чрез редица сравнителни анализи се стигнало до извода, че качеството на продуктите се определя от други активни компоненти, които са характерни само за R. Rosea – Златния корен, който от своя страна все още не бил добре проучен. Някои специфични съединения, кото отделят Златният корен (Rhodiola rosea) от останалите разновидности на Rhodiola. След повече от десетилетие изследвания през 1986 г. екип начело с В. А. Куркин представил доказателства, че химическия състав на Златният корен е наистина различен от останалите видове Rhodiola. Използвайки нови методи на анализ, Дубушев доказва, че Златният корен съдържа розавин, розин и розарин (с общо име розавини), които са характерни само за него. От направените химически анализи станало ясно, че салидрозидът се съдържа не само във всички видове Rhodiola, но и в редица растения извън този вид. Тъй като в някои от тях той е с концентрация по-висока от тази в Rhodiola и R. Rosea, съвсем естествено учените стигнали до извода, че салидрозидът не може да бъде маркер за стандартизирането на екстракт от Rhodiola, съответно Златния корен. В резултат на това през 1989 г. в Руска фармакопея, екстрактът от R. Rosea (Златен корен), под формата на водно-спиртен разтвор или изсушен корен, е бил стандартизиран според количеството розавини и салидрозид. Независимо че розавините са приети като маркер за генетично чист Златен корен и съответно екстракта от него, те не са единствените фармакологично активни съставки, свързани с ефикасността, наблючдавана при клиничните изследвания. Така че прецизното идентифициране на съставките, свързани с различните лечебни свойства на Златния корен, остава предмет на бъдещи изследвания. Екстрактът от Златен корен, използван при повечето изследвания, проведени с хора е стандартизиран до минимум 3% розавини и 0.8-1% салидрозид. Златният корен и съвременната медицина През 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство под формата на 40% спиртен извлек. Прилага се при умора, инфекциозни състояния, психиатрични и неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност. Приема се 2-3 пъти дневно, по 5-10 капки, ½ час преди хранене, в продължение на 10-20 дена. При проблеми с психиката се започва с 10 капки 2-3 пъти на ден и постепенно се увеличава до 30-40 капки 2-3 пъти дневно, в продължение на 1-2 месеца. От 1985 г. Златният корен е признат в Швеция като билков продукт със стимулиращо действие. В някои справочници по фармакопея R. Rosea се споменава като един от най-често прилаганите психостимуланти от групата на официално регистрираните билкови медицински продукти. В Дания Златният корен е регистриран като лекарство в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и скандинавските страни препаратите на основата на спиртен извлек от Златен корен се прилагат за увеличаване на умствените способности по време на стрес, като психостимулант и за цялостно подсилване на организма. Фармакологични и клинични изследвания Традиционното използване на Златния корен в Сибир и руската медицина довели до извършването на обширно научно изследване, в резултат на което Златния корен е идентифициран като адаптоген – субстанция, която увеличава устойчивостта на организма, но не нарушава нормалните биологични параметри. Изследванията, проведени върху клетъчни култури, животни и хора разкриват ефикасността му при физическа умора, стрес, върху централната нервна система (защита от увреждания, получаване при недостиг на кислород); като антиоксидант, за подсилване на имунната система и сексуалната сила. Систематичните изследвания за фармакологичния ефект на R. Rosea започват през 1965 г. При проведени с мишки опити става ясно, че малки и средни дози от Златния корен имат стимулиращ ефект, докато големите дози имат повече седативен (успокоителен) ефект. Малките дози усилват биоелектричната активност на мозъка, вероятно директно въздействайки върху структурата на продълговатия мозък. Допълнителните изследвания показали, че средни по големина дози, за разлика от успокоителните средства, подобряват условните рефлекси при плъховете и съдействат за подобряване на умението за запаметяване. В малки и средни дози, Златният корен усилва въздействието на норепинефрина, допамина, серотонина (невротрансмитери) върху мозъка, а от там оказва ефект върху централната нервна система. В паралелно изследване между Златния корен (R. Rosea), Женшен, пирацетам и други ноотропици (вещества, които подобряват кондицията, предпазват мозъка и имат ниска токсичност и други странични ефекти) е било установено, че отбелязват, че всички тези агенти увеличават способността за учене при опитните животни. * Адаптоген – термин, употребяван за билки, които: повишават устойчивостта на организма към широк спектър агенти, вкл. физични (студ, жега, напрежение), химични (токсини, тежки метали) и биологични (бактерии, вируси); нормализират състоянието на организма при появили се болестни отклонения; нямат или са с минимални странични ефекти. * Фенилпропаноиди - клас органични съединения от растителен произход. Получават се от аминокоселината фенилаланин чрез биосинтез. Използват се при защита срещу растителноядни животни, микроби или други вредители, защита от ултравиолетова светлина. * Норепинефрин, допамин – норепинефрин, епинефрин и допамин, са биологично активни съединения. Те имат разнообразни регулаторни функции в клетките. Норепинефринът и епинефринът са невротрансмитери, които са тясно свързани с някои физиологични и невродегенеративни заболявания на централната нервна система.

През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?". Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали? Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното: "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне. Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош." Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.

Това с цитарането ми харесва. Аз самата доста често го правя и съм била обвинявана от някои от пишещите, че това не е мнение, а глупаво цитиране. Но във всеки цитат всеки разбира нещо различно - в зависимост от знанията и опита си, а някои дори се чудят какъв е смисъла. Съгласна съм с Диана. 90% от хората не четат езотерична литература и не се интересуват от окултното. Но това не ги прави духовно бедни. Напротив. Сред тях има толкова извисени хорица, че някои можем само да си мечтаем да ги стигнем. А дори много от тях са слабо грамотни или почти не са учили (особено по-старите). Нека не забравяме, че Библията е позната на хората от достааа години. И според мен на всеки един етап от нашето развитие тези книги, даващи ни знание, имат определено послание. По-точно това е като да четеш една книга когато си на 10, после на 20, 50 години и накрая на живота си. При всеки прочит откриваме нови знания, нови послания. Та нещата от живота са такива, каквито са. Новото идва да смени старото, но не да го разруши или унищожи. Само да вземе най-доброто и да го доразвие. Във всяко нещо, във всеки има нещо добро, уникално. Ако не мислим така ... ами не знам. Може и неправилно да съм разбрала темата до тук.

Вълкът сам се е родил и от самотата се е закалил, научил се е никога да не прощава и да не забравя, че единак е той и винаги ще върви сам по пътя свой. Сам в гората броди в неизвестни за него посоки. До него няма никой друг, с когото да сподели своята съдба, затова той отива там където го отведе вятъра. Вие в отчаян опит друг като него да открие. Има си спътник той, неговата Луна която осветява тъмната гора. Самотна е неговата душа и той вие, вие от тъга, че единак се е родил на тази земя и знае как ще свърши неговата съдба! Иван - 16 г.

"Но животът се пренесе на Седмоструйната арфа на Рила и там по-масово се посещаваше. Условията бяха далеч по-благоприятни. Снабдяването също - идеално за висок терен. Една година багажът беше пренесен на Вада, с големи коли с ритли, водени от волове. После бай Янко от Дупница идваше с конете си и изтегляше багажа ни нагоре - всичко беше така внушително и красиво! На 2400 метра височина да имаш кухня, палатка, баня, да играеш Паневритмия покрай бреговете на Махабур или покрай Езерото на чистотата, или където и да е - да си здрав и млад, да слушаш Учителя, какво повече! Носехме дърва за огъня, за кухнята, правехме пътеки, мостове, чешми, чистехме рекичките и езерата. Най-хубавата вода на Рила минаваше през изградената от нас чешма „Щедрите ръце”. Камъните носехме отдалеч, но за жалост вече много от чешмичките са разрушени. Дори са искали да разрушат и „Щедрите ръце”. Да си всред високите върхове, да гледаш звездите и небето на Рила, поляните и езерата, да пиеш от кристално чистата вода - това е благодат и пълнота! По повод на писаното в пресата или по други приказки срещу Учителя, често го викаха на разпит и „съветване” в Обществената безопастност. С вечното си тъпоумие, властта търсеше врагове там, където ги няма. За какво викаха Учителя там? Дали беше откраднал, излъгал, обидил, злословил, убил? Църквата винаги е била едно с властта и се чудеха какво да правят, за да ни унищожат. Тези две институции искаха всички да мислят като тях, да няма други убеждения и гледища, да говори както те искат, да има техния морал." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"