Ася_И

Мисъл на деня – 14 март 2009 г. В ангелите съгреши мъжът, а в хората съгреши жената. В ангелите се изопачи волята, а в хората се изопачи сърцето. Сърцето представя човека. Началото на греха е сърцето. Жената изопачи сърцето си. Не говоря за вашата форма. Във всеки човек има една жена. Вашата жена в проявлението си разваля вашия живот. Какво трябва да направите, за да поправите жената в себе си? Трябва да я обичате, да й дадете пример. Човек може да се излекува. Из Три фази, 34-та НБ, 19 юни 1938 г.

На 14 Март: През 1897 г. е обнародван Закон за задължително носене от чиновниците на дрехи и обувки местно производство. През 1909 г. е дадена амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.. През 1913 г. е извършен първият опит да се достигне Цариград от летците Ернест Бюри със самолет “Фарман” и Симеон Петров със самолет “Блерио”. Опитът е неуспешен поради късния час на излитането – 16,25 ч. През 1927 г. в периода 14 - 15 март в Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа. Той работи за подобряването на положението им. На 4 април е избран Изпълнителен комитет в състав: Светослав Поменов (български посланик в Букурещ) - председател, Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов. През 1945 г. България и СССР подписват търговска спогодба. През 1949 г. се създава Висша атестационна комисия (ВАК) при Комитета за наука, изкуство и култура. Тя присъжда научните степени и звания. През 1951 г. България и СССР сключват спогодба за доставка на трактори, селскостопански машини и оборудване. През 1962 г. в периода 14 - 15 март се провежда пленум на ЦК на БКП за определяне състава на правителството и Президиума на Народното събрание след проведените през февруари същата година парламентарни избори. В Министерски съвет са извършени промени, укрепващи позициите на Тодор Живков. За министър на отбраната на мястото на ген. Иван Михайлов е назначен бившият командир на партизанската бригада "Чавдар" Добри Джуров, Министерството на вътрешните работи е оглавено от Дико Диков , а за началник на Генералния щаб е предложен Атанас Семерджиев. Министерствата на вътрешната и на външната търговия се поемат съответно от Пеко Таков и Лъчезар Аврамов. Народното събрание избира новото правителство на 17 март. За премиер е избран Антон Югов, а за негови първи заместници - Райко Дамянов и Георги Трайков. През 1969 г. Тодор Живков произнася реч пред отчетно-изборната конференция на Софийската организация на ДКМС. Той атакува литературната критика за това, че си затваря очите пред негативните явления в художественото творчество и пренебрегва класово-партийния критерии при оценката му. Изводът на Живков е, че творците са се откъснали от живота и социалистическата действителност. След тази реч натискът върху интелигенцията се засилва. През 1971 г. Завършва 2-то европейско първенство по лека атлетика на закрито.То се провежда в рамките на два дни в зала "Фестивална" в София . През 1988 г. учредителите на Обществен комитет за екологична защита на град Русе са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата истинска дисидентска организация в България. През 1989 г. се провежда Четвърти конгрес на научните работници. По време на конгреса акад. Любомир Илиев изнася доклад, който е силно критичен. Делегатите искат по-добра защита на интересите си, техните знания да се използват при вземане на управленски решения и по-широко участие в международни научни форуми. Гласувано е предложение председателят да се избира направо от конгреса, но след намесата на ЦК на БКП то е прегласувано. През 2001 г. завършва преброяване на населението в България . Според предварителните резултати от преброяването от 2001 като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г.. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %. Родени: През 1837 г. - Марко Димитриев - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.). Той е преподавател по римско, византийско и каноническо право. Преподава гръцки език и гръцка литература. Член е на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. През 1870-1871 г. редактира сп. "Читалище" , от 1874 г. до 1876 г. е редактор в-к "Век" и др.. Автор е на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турската кланета в България (1876 г.) е натоварен да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия българския кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Автор е на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.). През 1848 г. - Младен Павлов (Младен Павлов Калинов) – български революционер. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в габровската Априловска гимназия. През 1874-1876 г. учител в Оряховско, участва в подготовката на Априлското въстание. При слизането на Ботевата чета до Козлодуй , на 17 май 1876 г. , той се включва в нея.След разбиването на четата е заловен, но успява да избяга в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като преводач. Автор е на мемоари. През 1899 г. - Владимир (Владо) Йосифов Тричков -политически деец, генерал-лейтенант (посм.). Учи във Военното училище в София. Член е на БКП. Владимир Тричков се включва активно в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. , заради което получава смъртна присъда. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор. Освободен през 1936 г., заминава за СССР, където учи в Международната ленинска школа. През 1937 г. отива като интербригадист в Испания. След завръщането си в България многократно е интерниран в Ксантийско и Асеновградско заради своята революционна дейност. Като командир на I ВОЗ, член на Гл. щаб на НОВА, а по-късно и командващ НОВА полага големи усилия за масовизиране и ръководене на партизанското движение. През май 1944 г. взема участие в похода на Втора софийска народоосвободителна бригада. Загива в сражение край с. Горно Камарци, Софийско. През 1902 г. - Щерьо Атанасов - политически и военен деец, генерал-лейтенант. Участва в Юнското въстание през 1923 г.. Един от организаторите на четническото движение в хасковския край (1924–1925 г.). От 1925 г. емигрира в СССР. Участва в Испанската гражданска война 1936–1939 г.. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР. От септемри1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия, където създава партизански единици от български части. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е помощник-командир на Първа армия. След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Автор на съчинения с военна и историческа проблематика. През 1937 г. - Надка Иванова Караджова – българска народна певица. Песните £ са от Пазарджишко. От 1953 г. пее в Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София. Носителка е на много награди (златни медали на световните младежки фестивали във Варшава (1955 г.), София (1968 г.) и др.). През 1940 г. - Петър Берон - биолог, зоолог и политически деец. Роден e в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1933 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН . След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.), от 1990 г. е председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС). След оттеглянето си от политическата дейност продължава заниманията си в Националния природонаучен музей. Работи като биолог в Института по зоология при БАН. Участва в президентските избори през ноември 2001 г. като кандидат на партията "Съюз България". През 1954 г. - Николай Аретов – български литературен историк. През 1978 г. завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В продължение на две години работи като учител по български език и литература. От 1980 г. до 1982 г. е редактор на сп. "Читалище", след което става редактор в сп. "Литературна мисъл". От 1988 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Изследователските му интереси са в областта на българската възрожденска литература и преводаческото дело в България. Негови съчинения са "Димитър и Рахил Душанови" (1988 г.), "Преводната белетристика през Възраждането. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" (1990 г.). През 1959 г. - Иван Николов- съвременен български поет. Публицист и обществен деец в Западните покрайнини (Югославия), един от идейните подбудители и лидери на Демократичния съюз на българите в Югославия. Негови книги са "Ничии хора" (1996), "Прокудени стихове" (1997), "Послание към Тангра" (1998). Носител на наградата на Сдружението на българските писатели за 1996 г.. Починали: През 1901 г. - Илия Хаджитомакев Цанов- български общественик и политик. До Освобождението 1878 г. е председател на Търговския съд в София и защитник на възстаниците, заловени след поражението на Априлското въстание и разгрома на Ботевата чета. По време на Временното руско управление е помощник-градоначалник на София, а след това председател на Видинския окръжен съд. Член е на Либералната партия на П. Каравелов. Депутат е в Учредителното Народно събрание (1879 г.). Главен секретар на Министерството на правосъдието, управлява българско дипломатическо агентство в Цариград (1881-1884 г.) и министерство на външните работи и на изповеданията на Княжество България (1884- 1886 г.). В началото на 1886 г. е изпратен в Цариград за водене на преговори за признаване на извършеното обединение. Участва в изработването на Топханенския акт (1886 г.). Автор е на спомени. През 1959 г. - Недялка Димитрова Симеонова - български цигулар и музикален педагог. На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася много концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). През 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Лектор е по цигулка в Държавна музикална академия (дн. БДК), (1937-1939 г.). През 1940 г. свири в Белградския симфоничен оркестър, през 1941 – 44 г. и в Дрезденска филхармония От 1942 до 1944 г. е концертиращ музикант в Германия . След 1944 г. намира признание в България. Професор по цигулка в Държавна музикална академия (1946 г.). Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. Първи концертмайстор на новосъздадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българска тв и радио. Репертоарът £ включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове.

Нещата които дават смисъл на нашия живот Малко неща дават смисъл на живота. Много хора си поставят цели и те им дават надежда и смисъл да живеят. За някои хора смисълът на живота е да създадеш семейство и да построиш дом, за други – да станат богати, а трети – да станат известни. В живота човек решава какво да прави, защото ако го прави по желание то осмисля живота му. За мен три неща дават смисъл в живота - домът, семейството и обичта. Защото ако имаш дом никога няма да се изгубиш, когато имаш семейство няма да си сам, а когато обичаш винаги ще си щастлив. Иван, 15 г.

"Многобройни и различни са случаите, когато Учителя е помагал на приятелите. Спомням си един случай с мене. Един ден се почувствах здравословно не добре. Не зная какво ми беше, но не се чувствах добре. Излязох да отида на Изгревската поляна, минах покрай дома на Учителя, който в това време беше пред стаята си и говореше с един брат. Аз минах, поздравих Учителя и отидох на поляната. Направи ми впечатление, че Учителя много проницателно ме погледна и усетих, че погледа му ме прониква. Поразходих се и на връщане от поляната Учителя все още говореше с брата и когато аз приближих до тях, Учителя се отдалечи от брата, каза му нещо и се приближи към мене. Попита ме: „Какво ти е, Еленке?” Отговорих му, че нещо не ми е добре, но и аз не зная какво ми е. Учителя е видял нещо в аурата ми, което не е добре, не е в ред, когато минах покрай него. Така мисля поради погледа, който усетих. Без да му кажа дума, той ми даде наставление за лечение. На другия ден бях добре. Ето защо всеки от нас, който е получавал така помощ, знае, че Учителя е виждал нещо, което ние не виждаме. И като виждаше, помагаше, както той разбираше. Учителя помагаше постоянно, където имаше нужда. За тази помощ той никога и никому не споменаваше. Никога не съм чула да каже, че е помогнал на някого. Както тайно виждаше, така и тайно помагаше. В още по-голяма тайна държеше тази дейност. За тази дейност той не споменаваше. Никой от нас не е чул да каже, че е помогнал на някого, нито някой от приятелите е чул такова нещо. Учителя не споменаваше за помощта, която постоянно проявяваше към всеки нуждаещ се. Това беше скрита дейност и ние сами узнавахме, когато лично ни е помогнал или на наш близък. За тази дейност ние разбирахме от различни случаи и то защото самата помощ, която е дал, говореше за себе си. Това са безброй случаи на помощ към всички. Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помогнал на владиката Стефан, който е молил брата да отиде при Учителя и да му каже, че той, Стефан, е направил някакво изказване, за което е осъден на смърт от Македонската революционна организация. Братът отишъл при Учителя, казал му молбата на владиката Стефан. Учителя казал на брата: „Поздрави го и му кажи да е спокоен.” Тази смъртна присъда не се изпълни. Аз не мога да проверя и да покажа, че Учителя е помогнал, но от това, което зная, си правя извод, че Учителя помагаше на всеки зов за помощ, отправен към него. Това нещо той правеше в мълчание. Не вярвам, че може да има човек, който може да остане равнодушен към изявата на помощ, която той даваше. Учителя в изява на Учението си проявяваше много страни, някои от които бяха силно подчертани, ярко изявени. Такава страна беше вярата му в Божественото, в Разумното в света. Когато говореше по тези въпроси, той беше категоричен, ясен, строго определен. Помен от колебание не се забелязваше. Бог е реалност, с Която той е свързан абсолютно. Той живее в тази Реалност, от там черпи сили, вдъхновение и знание. Бог е реалност, с която всеки човек е свързан и той може да се ползва от нея. Учителя казваше: „Най-близкото същество до човека е Бог.” Бог е същност, която прониква Вселената. Той е навсякъде и във всичко. Бог е Великата Разумност в света и в живота. Тази разумност непрестанно твори. Всичко е създадено от Него и Той присъства в творението си, но е повече от него. Човек е част от това творчество и е свързан с него. Връзката може да бъде съзнателна или несъзнателна, това зависи от степента на развитието на човека. Човек може да бъде в съзнателна връзка с Бога без някакви посредници. Щом човек спазва законите на Разумната Природа и живее в хармония с тях, той се ползва от благата на природата и никой не може да го лиши от тях. Не опази ли тези закони, той сам се лишава от техните блага. Законите на Разумната Природа са общи за всички: за човека, за животните, за растенията, за минералите; също и за по-висшите същества, които са на по-високо развитие. Много напреднали същества в своето развитие стоят по-високо от човека. Човекът все още няма развити сетива, за да направи съзнателна връзка с тях. Тези напреднали същества са разположени към човека и му помагат в неговото еволюционно развитие. Човекът не е изоставен, не е сам, безброй същества има, които са готови да му помогнат. За да получи помощ, той трябва да спазва законите на живата природа. При това, той сам трябва да дойде до това разбиране, че само по този начин може разумно да живее. Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така. Веднъж дошъл до това развитие, да бъде във връзка с Разумната Природа, ще се ползва от нейните блага. Природата не е враждебно разположена към човека, но той, като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, до й господарува. В Природата съществуват разумни закони, които управляват цялото Битие. Всичко действа в съгласие и хармония и няма сила, която да може да наруши порядъка на Битието, да наруши равновесието в него. До това разбиране човек трябва да израстне. Той трябва да съгласува своя живот с природата и да не противодейства на нейните закони. Интуитивно, вътрешно, по нейните закони да действа. По вътрешно схващане да разбере, че така е устроен живота на земята. Ние трябва да имаме тази убеденост, тя ще дойде от вярата. Вярата не се доказва, вярата се живее. Човек вярва, защото всичко, което е научил в живота си, го води до вярата, до великото на живота." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Много вярно.

Защо ? Мисля, че това е изпитанието им - дали ще поддадат на лесното - парите и охолния живот или са осъзнали и приели съдбата си, което е по-трудното. Да служиш даром всеки ден и час, да виждаш богатсвото около теб, а ти самия да се задоволяваш с най-малкото. Не всеки би издържал. И ми се струва, че това не са изпитания само в един живот, а в няколко последователни и то при различни условия. Трябва да докажеш, че си достоен. Ако надрастнем човешката си алчност ще видим от колко малко се нуждаем за да сме задоволени. Тук се сещам за притчата за царя, рибаря и костицата.

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=269249 "Първият графити-автобус скоро тръгва по софийските улици. "Въоръжени" с цветни спрейове, ученици от столицата превърнаха стар "Икарус" в истинско произведение на изкуството. Шедьовърът на колела да се движи по линията на 102 покрай 107-мо училище, където учим, помолиха петокласници, които са сред участниците в инициативата. Именно там, на кръгла маса с участието на учители, родители, психолози, художници и журналисти от в. "Стандарт" се роди нестандартната идея за общоградски конкурс за графити върху рейсовете. С нейната реализация се ангажира зам.-кметът Йорданка Фандъкова, която също присъстваше на дискусията. Целта е да се намалят вандализмът и безразборното драскане по сгради, като се даде възможност на децата да се изявят в конкурси. "Вместо само да им налагаме само забрани, нека да им дадем възможност да развиват хобито си", коментира Йорданка Фандъкова. Столична общнина, вестник "Стандарт" с медийната подкрепа на бТВ, днес дават старт на програмата за развитие на стрийт арта в София. Конкурсите ще се осъществят с помощта на Сдружението за младежка култура и съвременни изкуства "Радар"." Добра идея!

На 3 Март: 3 март - Национален празник на България От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. През 1842 г. късно вечерта Георги Раковски отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари до този момент той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността на замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски. През 1862 г. Васил Левски взема участие в боевете на Първата българска легия с местния турски гарнизон в Белгарад. Проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски. Този момент бележи включването на Левски, под влиянието на Г.С. Раковски, в национално- освободителното движение. През 1865 г. в Русе започва да излиза в. "Дунав", официалният вестник на Дунавския вилает. Списван е на османо-турски и на български език. Българската част се редактира от Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Излиза всяка сряда, а от 2 март 1866 г. - всяка сряда и неделя. Цената му е 40 гроша. През 1867 г. членове на ТБЦК изготвят в Букурещ “Молба” до руския император Александър ІІ (1855-1881 г.) за решаване на българския политически въпрос с помощта на Русия. “Молбата” е подписана от Иван Грудов, Антон Цанков, Атанас Андреев, Райчо Попов и други членове на комитета. През 1878 г. около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос. След което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. На база на Санстефанският мирен договор Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. През 1883 г. министрите консерватори в кабинета на генерал Леонид Соболев подават оставка. През 1886 г. е сключен Букурещкия мирен договор между България и Сърбия след приключването на Сръбско-българската война 1885 г. Освен от представителите на двете страни договорът е подписан и от страна на Османската империя в качеството и на сюзерен на Княжество България. Състои се от един член: "Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество България" Сърбия обявява война на България в отговор на провъзгласеното Съединение. Неочаквания разгром на западната ни съседка (пълният й разгром е предотвратен от Австро-Унгария, която се намесва) е първата защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. В този контекст Букурещкия мирен договор се явява официален акт, с който се прави първата стъпка за международно признаване на събитията от 1885г. През 1886 г. е учреден възпоменателен медал "За сръбско-българската война от 1885 г." в две степени - сребърен и светло-бронзов. През 1907 г. е назначено правителство на Народнолибералната партия начело с д-р Петър Гудев. В парламентарните избори за ХI през 1900 г. и ХII ОНС през 1901г. партията на народолибералите е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелени депутатски места. През 1909 г. е подписан руско-турски протокол в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите финансови проблеми във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. На 17 януари Петербург предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Високата Портата се откаже от претенции към България, а тя заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лв., като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лв., които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г. През 1918 г. е подписан Брест-Литовският мирен договор, между Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Съветска Русия – от друга. С него се слага край на войната между държавите от Тройния съюз и Съветска Русия. Съветската държава се задължава да изплати 6 млрд. марки контрибуция; части от Белорусия и Украйна са окупирани от Германия, а части от Закавказието са анексирани от Турция. Чрез допълнителен договор с България се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни и се урежда размяната на военнопленници и пр. Договорът просъществува до подписване на Ньойския мирен договор 1919 г. През 1920 г. по време на публичната лекция на белоемигранта Петер Рис анархисти взривяват театър "Одеон" в София. През 1924 г. по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО. На 10 март ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци . В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена манифест с представители на Балканската комунистическа федерация. Независимо че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров. През 1925 г. излиза последния брой на в-к „Ек политически всекидневник”. Той е първият български вестник в две издания: утринно- „Ек утринен" и вечерно- „Ек вечерен". Издател и главен редактор е Йосиф Хербст. През 1927 г. в София е проведена учредителна конференция на прокомунистическия Добруджански младежки съюз с орган в. "Добруджанско знаме". Той провежда първия си конгрес на 23-24 ноември 1928 г. в Шумен. През 1934 г. в Търново е основан съюз на българските писатели от провинцията . Основната му задача е “да работи за създаване на условия за книжовна работа и вън от столицата и да способства да се задържат в разни краища на отечеството ни хора, които са способни и имат наклонност да се занимават с писателство”, както и да насърчава и популяризира литературния живот в провинцията. Съюзът се възглавява от управителен съвет в състав: председател, подпредседател, секретар, касиер, членове и от поверителен съвет. Пръв председател е Н. В. Ракитин. Членове са литератори, които работят в провинцията - Г. Илиев, Ст. Станчев, Д. Аджарски, П. Стъпков, Й. Ветвинов, Ив. Василев, Ат. Душков, Н. Тинчев, Вл. Селянов, Хр. Борина, Д. Осинин, П. Росен и мн. др. През 1936 г. военният министър генерал Христо Луков разпуска Военния съюз и забранява на офицерите да се занимават с политическа дейност. Военният съюз е конспиративна организация на офицерството в българската армия. С идването на деветнадесетомайците на власт се поставя началото на четвъртия период от съществуването му. След събитията от януари 1935 г., когато правителството на К. Георгиев е принудено да си подаде оставката, връх във Военният съюз вземат умереното и промонархическото течение. В резултат на това временните кабинети на ген. П. Златев и А. Тошев (1935 г.) полагат усилия за реабилитиране престижа на монархическия институт в политическия живот на страната. Закрепвайки своите позиции, цар Борис III прави всичко възможно, за да премахне Съюза. Той се възползва от неуспешния опит за преврат, предприет от полковник Д. Велчев през есента на 1935 г., и в началото на март 1936 разтуря организацията. От 1936 г. до 1944 г. Военният съюз е разформирован, но известна част от неговите дейци не прекратяват дейността си. Някои от тях се свързват с комунистите и БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне") и особено с Политическия кръг "Звено" и посредством тях участват в движението за народен фронт през 1936-1939 г. В периода на въоръжената съпротива 1941-1944 г. те не скъсват връзките си със "Звено" и се включват в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г. През 1941 г. Великобритания и доминионите скъсват дипломатически отношения с България и на 5 март изтеглят посолствата си от София. През 1945 г. в София се открива Славянският събор. През 1975 г. във Виена, в Колонната зала на Музея на приложните изкуства, се открива българска изложба "Тракийското изкуство и култура по българските земи”. През 1978 г. президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо открива изложба "Български икони" в Антропологическия музей в Мексико. През 1981 г. в периода 3 - 4 март в Париж се провеждат Дни на България, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Родени: През 1859 г. - Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика. Боев завършва право в Москва и специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител е на Българската народна банка. Той е един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. Боев извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори). През 1872 г. - полковник Борис Стоянов Дрангов. Роден е в Скопие. През 1891 г. той постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. През следващата 1895 г е разжалвани и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др. През 1890 г. - Евлогий (със светско име Спиридон Попантонов)- български висш духовник. През 1909 г. той завършва Духовната семинария в София, а през 1916 г. и Богословския факултет в Черновиц, Австрия . От 1921 г. Евлогий е архимандрит, а от 1931 г.- смоленски епископ. През 1909-1911 г. заема църковни длъжности в канцеларията на Светия синод, а през 1917-1918 г. е проповедник и секретар. За периода 1919-1930 г. Евлогий е протосингел на Врачанската митрополия,а от 1930 до 1936 г. е ректор на Духовната семинария в Пловдив и в София от 1936-1938 г. От 1938 г. Евлогий е секретар на Светия синод, а от следващата година е викарен епископ на Сливенската епархия. От 1939 г. Евлогий е сливенски митрополит. През 1909 г. - Михаил Люцканов – български оперен певец и артист. Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите "Травиата", "Севилският бръснар", "Бал с маски", "Мазепа", песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин ("Е. Онегин"), Жермон ("Травиата"), Валентин ("Фауст"), Роберт ("Йоланта"), Марсел ("Бохеми"). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. Той е и талантлив художник фотограф. Публикува книгата "Моят път към оперната сцена" през 1976 г. През 1929 г. - Георги Стефанов Генков - български филмов композитор. Автор е на музиката за редица популярни филми: "Пленено ято" (1962 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.), "Нона" (1973 г.), "Трудна любов" (1974 г.), "Илюзия" (1980 г.), "Меко казано" (1982 г.), "Опасен чар" (1984 г.), на анимационните: "Ножичка и момченце" (1965 г.), "Стрелбище" (1965 г.), "Есперанца" (1967 г.), "Заблуждение" (1967 г.), "Урок по цигулка" (1968 г.), "Веселяци" (1969 г.), "Щурчето" (1973 г.), "Целта" (1974 г.), "От едно до десет" (1978 г.), "Горска приказка" (1983 г.), "Експеримент" (1984 г.) и др. През 1935 г. - Жельо Митев Желев- български политик. През 1958 г. той завършва специалност "Философия" в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант е в катедра "Философия" на СУ (1961 г.), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София. След което живее в с. Грозден, Бургаско (1966-1972 г.), където написва книгата си "Тоталитарната държава". Връща се в София през 1972 г. и работи като социолог в Центъра за художествена самодейност. От 1975 г. Желев е научен сътрудник, от 1979 г. е старши научен сътрудник в Научно-изследователския институт по култура. Защитава кандидат дисертация през 1974 г. и докторска дисертация през 1987 г. През октомври 1983 г. Държавна сигурност започва дело за оперативна разработка срещу Желев за опозиционна дейност и "идеологическа диверсия" Той е председател на КС на СДС за периода 7 декември 1989 г. – 2 август 1990 г.и ръководител на парламентарната група на СДС в VII ВНС. Член е на Висшия съвет на Международната академия "Медичи" от 1991 г., патрон на Либералния интернационал, почетен председател на партия Либерален съюз и председател на Балканския съюз от 2001 г. Негови съчинения са : "Самодейното изкуство в условията на НТР" (1976 г.), "Модалните категории" (1979 г.), "Физическата култура и спортът в урбанизираното общество" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г., издаден на повече от 10 езика), "Релационна теория за личността" (1993 г.), "Човекът и неговите личности" (1992 г.), "Интелигенция и политика" (1995 г.), "Реалното физическо пространство" (1996 г.), "В голямата политика" (1998 г.). Починали: През 1891 г. -генерал Сава Атанасов Муткуров - български политик. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград през 1868 г. и Одеското военно пехотно училище през 1872 г. Муткуров служи в руската армия и участва в Сръбско- турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в Двадесета Пловдивска пеша дружина. Той е един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и е член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г. ) Муткуров командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I през 1886 г. заедно със Стефан Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Той е член на регентството. Като министър на войната за периода 20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г. извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” . Той внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Сава Муткуров е първият български генерал. През 1900 г. - генерал-майор Константин Искров Кесяков - български военен и политик. През 1857 г. той емигрира в Русия. Там следва математика в Московския университет и продължава във Военната академия. Участва в организирането на Втора българска легия в Белград през 1868 г. Кесяков командва Първа българска дружина на Българското опълчение. Повишен е в чин полковник след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението е началник на милицията в Източна Румелия. Той е създателят и организаторът на гимнастическите дружества. Кесяков е активен участник в преврата и опита за детронация на Александър I Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия. През 1937 г. - Марин Георгиев - български художник, представител на реалистичната живопис след Освобождението. В периода 1899-1900 г. той специализира живопис и реставрация в Мюнхен. От 1903 г. е член на дружество "Съвременно изкуство". Първите му творби са в стила на академизма, но по-късно стига до пленерност. Работи в областта на битовата, пейзажната и историческата живопис и на портрета. Негови картини са "Изповед" (1896 г.), "Мъжки портрет" (1899 г.), "Есен" (1900 г.), "Портрет на майката на художника" (1905 г.), "Село Беренде - интериор" (1905 г.), трилогията "Из миналото" - "Край границата", "Гощаване", "Разплата" (1908 г.); "Богат лов" (1910 г.), "Автопортрет" (1910 г.), "Воденицата" (1920 х.), "Връщане от пазар" (1933 г.), "На разговор в кръчмата" (1936 г.) и др. Впечатленията си от Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата (1913 г.) войни отразява в редица пейзажи и рисунки из войнишкия бит- "При Чаталджа", 1913 г.; "Войници на почивка", 1913 г., и др. През 1968 г. - Борис Апостолов Грежов - български кинорежисьор. През 1923 г. завършва кинорежисура в Мюнхен и е един от първостройтелите на игралния ни филм. Пръв от българските си колеги той обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисьор е на: "Момина скала" (1923 г.), "Весела България" (1928 г.), "След пожара над Русия" (1929 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "За Родината" (1940 г.), "Шушу-мушу" (1941 г.), "Цар Борис III Обединител" (съвместно с Борис Борозанов), "Изкупление" (1947 г.) (незавършен).

Мисъл на деня – 3 март 2009 г. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците Си. Той казваше: „Който не се отрече от майка си и от баща си, от богатството си, даже от живота си, не може да бъде Мой ученик.” Този стих може да се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш Истината и свободата, не можеш да бъдеш Мой ученик.” Това означават думите на Христа на съвременен език – да дадеш всичко и да започнеш да любиш, да учиш и да обичаш Истината и свободата. Това казвам на българите, това казвам на всичките народи. Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

На 2 Март през 1824 г. е роден Бедржих Сметана - чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец. Учи цигулка и пиано от ранно детство. На 17-годишна възраст е отличен пианист. През 1843 г. постъпва в Пражката консерватория като ученик на Йозеф Прокш. През 1856 г. заминава за Гьотеборг (Швеция), където става диригент на симфоничния оркестър. Създава първите си значими произведения: симфоничните поеми “Ричард III” (1858 г.), “Лагерът на Валенщайн” (1859 г.) и “Хакон Ярл” (1861 г.). От 1861 г. възглавява движението за възраждане на националната чешка култура. През 1866 г. завършва втората си опера - “Продадена невеста”. Следват: “Далибор” (1867 г.), “Либуша” (1872 г.), “Двете вдовици” (1874 г.), “Целувката” (1876 г.), “Тайната” (1878 г.), “Дяволската стена” (1882 г.). Автор е на цикъла симфонични поеми “Моята родина”. През 1874 г., когато работи над “Вълтава”, композиторът внезапно оглушава. Въпреки лошото си здравословно състояние до края на живота си успява да завърши цикъла, създава 2 опери, 2 струнни квартета и др. Toscanini Conducts Smetana

На 2 Март: През 1896 г. Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия. През 1900 г. се обявява Положение за устройство на флота, с което се определят за пръв път задачите на Военноморския флот в системата на въоръжените сили. През 1913 г. в хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор. През 1941 г. от Варна отпътува корабът "Гедеон II" със 170 български евреи, тръгнали за Палестина. През 1951 г. Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта е да подобри обслужването на спестителите и "да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства". През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка - Банка ДСК. През 1988 г. по инициатива на Петко Симеонов профсъюзно събрание в центъра по философия и социология приема възванието "Да спасим Русе!". Шест дни по-късно след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" в Дома на киното в София е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе, в който влизат хора като Георги Мишев, Светлин Русев, Нешка Робева, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Христо Смоленов, Стефан Гайтанджиев, Велислава Дърева, Петър Слабаков и др. Родени: През 1861 г. – генерал Никола Иванов. Роден в семейството на заможен търгжовец в Калофер. След Галатасарайския лицей в Цариград се бие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Завършва първия випуск на Военното училище (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1885). След провъзгласяването на Съединението на България (6.IX.1885) е назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд - участва в прехвърлянето на войските от турската граница на запад и се бие за Пирот. След войната командва полк, става помощник-началник (1891-1894 г.) и началник (1894-1896 г.) на Главния щаб и военен министър (29.XI.1896 - 30.I.1899 г.) в кабинета на Константин Стоилов. Застава и начело на IV и V пехотна дивизия, а от 1907-а е началник на Втора инспекционна област. През Балканските войни командва II българска армия и ръководи превземането на Одринската крепост - именно пред него в 13,30 ч. на 13 (26) март 1913 г. комендантът на крепостта Шукри паша капитулира с щаба си. През Междусъюзническата война ръководи отбранителните действия на рубежа от Кукуш до Горна Джумая. Напуска армията през същата година, като в началото на Първата световна война е мобилизиран в щаба на армията, но е отстранен, след като публично се обявява против войната с Русия. Умира на 10.IX.1940 г. в София. През 1928 г. - Гиньо Ганев - юрист, политически и държавен деец. Роден е в Бургас. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен юрисконсулт и главен секретар на Министерството на енергетиката. Включва се в обществено-политическия живот на страната. Секретар, заместник-председател и председател на Отечествения фронт, преобразуван по-късно в Отечествен съюз. Заместник-председател на VII Велико народно събрание и депутат в ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1963 г. - Таню Киряков - състезател по спортна стрелба. Той е първият български спортист с 3 медала от 3 различни олимпийски игри: златен на спортна стрелба с въздушен пистолет в Сеул (1988 г.), златен на спортна стрелба с малокалибрен пистолет от 50 m в Сидни (2000 г.) и бронзов на спортна стрелба с въздушен пистолет в Атланта, САЩ (1996 г.). Починали: През 1899 г. - Николай Палаузов - възрожденски обществен и просветен деец. Роден е в Габрово. Основател и дългогодишен председател е на Одеското българско настоятелство. Образованието си получава в Ришельовския лицей в Одеса и от 1842 г. приема руско поданство, след което живее в Русия до края на живота си. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението "Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина" (1851 г.). През 1939 г. - Димитър Страшимиров - филолог, историк и общественик. Роден във Варна. Завършва немска и славянска филология и история в Берн. Работи като учител първоначално в Разград, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Директор е на българското училище в Сяр и на класните училища в Пловдив и София. Като член на БЗНС той е избран в състава на Постоянното присъствие на партията (1911–1914 г.). Депутат е в V ВНС (1911 г.) и в ХV ОНС (1911–1913 г.). От 1914 г. до 1917 г. е директор на Народния театър. Спомага за развитието на театъра и на българското архивно и библиотечно дело. Страшимиров е главен библиотекар и завеждащ Архива на Възраждането (1922–1923 г.). Научните му изследвания са посветени главно на възрожденската епоха: "Христо Ботев като поет и журналист", "Васил Левски", "История на Априлското въстание" и др. През 1981 г. - Крум Лекарски - военен и политически деец, ген.-лейтенант. Роден в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната. По-късно се занимава със спортна дейност.

Мисъл на деня – 2 март 2009 г. "Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно... Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Ето защо всеки народ трябва да чувства Бога в душата си и да каже: „Бог ни е изпратил на Земята и ние ще Му служим.” Бог е определил място на всеки народ. " Из Речи само реч, 31-ва НБ, 15 май 1938 г.

Днес е Сирни Заговезни - на този ден младите искат прошка от старите Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Месото вече от седмица е забранено. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите. Пищните карнавали също са начало на постите. Всеки знае, че зрелищните карнавали по света се провеждат по същото време, както и нашите кукерски шествия. Всъщност и обредността им е една и съща. И двата празника са предназначени да прогонят злите духове, да донесат добро време и плодородие. И двата поставят началото на великденските пости. Православните християни и католиците по целия свят празнуват тържествено дните преди очистителния период. Протестантските църкви отричат постите и по принцип не признават опрощението, затова в съответните страни празникът отдавна е отмрял. Произходът на Сирни Заговезни се губи в дълбоката индоевропейска древност. Маскарадите и карнавалите на Заговезни обикновено се свързват с Древния Рим. По време на февруарските календи е имало обичай в продължение на няколко дни робите да пиянстват, да ходят свободно из града и да се отдават на плътски удоволствия и гуляи. Само тогава те са имали право да се обличат в дрехите на господарите си и да ги карат да им прислужват. Християнската църква вероятно е приела традицията на Рим и също негласно е разрешила на вярващите веднъж годишно да разпускат. Средновековните хроники са ни оставили немалко свидетелства за необузданите пиршества по време на карнавалите. Най-пряка връзка между древния езически празник и съвременността може да се проследи на знаменития четиридневен карнавал в Рио де Жанейро. Той се провежда в съботата, неделята, понеделника и вторника преди Пепеляната сряда. На него още от колониални времена негрите роби се маскирали с прически стил "Помпадур" и пъстри дрехи. А изобилието на травестити на фиестата е директна заемка от римския обичай за смяна на дрехите между роби и господари. Думата "карнавал" идва от латинските думи carna и vale, които в превод означават "прощавай, месо". Пищните костюми, многолюдните улични шествия, пиршествата и фриволното поведение всъщност отбелязват началото на великденските пости. И православните християни, и католиците в последната седмица преди поста във всеки град и село организират карнавал. Някои от тях са доста известни и привлекателни за туристите - например тези във Венеция, Рио де Жанейро, Майнц, Хамбург. Карнавалът не е само бал с маски, разсъблечени кръшни девойки и ядене на корем. Чрез него вярващите се разделят с шума, суетата, с маските, които човек носи или си слага за пред другите всеки ден, за да започне постът, който означава изпитание за тялото и душата. Обичаят в края на карнавала да се изгарят маските потвърждава решимостта с поста да се започне ново време, в което ще се видим такива, каквито сме, за да станем такива, каквито Господ очаква да бъдем. Този обичай напомня думите на апостол Павел: "Огънят ще изпита какво е на всеки делото", и още, че някои ще се спасят, "но тъй както се спасява през огън". Затова някъде огънят от запалените маски се прескача. При католиците великденският пост започва не в понеделник, а в сряда (Пепеляна сряда). На този ден вярващите си посипвали главите с пепел в знак на разкаяние за сторените през годината грехове. В Русия празникът се нарича Масленица. Освен че се настъпва повсеместно хапване и пийване, разиграват се и сценки с комично съдържание, изпълнявани от маскирани младежи. Източник

1 Март - Баба Марта В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците. Днес е Сирни заговезни Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади)и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. На 1 Март: През 1841 г. Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно българско училище. То представлява светско начално училище, в което се прилага Бел-Ланкастеровият метод на обучение (някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици). Първото училище от такъв тип е открито от Неофит Бозвели в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на В. Априлов. Неофит Бозвели съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служели за учебни пособия. В тях се съдържал целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. Обучението продължавало 2 години и се извършвало на говорим български език. Изучавала се е граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. Взаимните училища поставят началото и на новобългарското образование. През 1853 г. в Цариград пристига княз Александър Меншиков, извънреден пратеник на руския император Николай I . Мисията на княз Меншиков е предизвикана от решението на султан Абдул Меджид да удовлетвори желанието на Франция и да предостави на католическата църква правото да управлява Светите места в Ерусалим и Витлеем. Русия възприема предоставените на Франция привилегии като посегателство към нейните собствени интереси и затова Николай І претендира Русия да получи правото да покровителства православните църкви в района на Светите места. Задачата на княз Меншиков е официално да връчи на Високата порта руските искания. Поведението на княз Ал. Меншиков обаче е предизвикателно, а самите руски искания са представени в ултимативен тон. Мнозина изследователи смятат, че Николай І съзнателно е инструктирал княз Меншиков да се държи грубо, опитвайки се по такъв начин да предизвика конфликт между Русия и Турция. През 1870 г. в Браила е отпечатан първият брой на хумористичния вестник "Хитър Петър". През 1873 г. в Букурещ се провежда заседание на БРЦК, ръководено от Любен Каравелов. Обсъдено е положението в страната и е взето решение за свикване на общо комитетско събрание. През 1878 г. в Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на Високата порта подновяват преговорите и акцията е прекратена. През 1883 г. е основано работническо печатарско дружество "Къпина" в Пловдив с председател Михаил Георгиев, преименувано през юни на "Единство". През 1919 г. е изпратен мемоар на ВМРО до председателя на Парижката конференция за допускане делегация на ВМРО и за решаване на македонския въпрос на базата на тезите на американския президент У. Уилсън. Точка 11 от плана на Уилсън гласи: "Свобода, реставрация и промяна на границите на балканските държави по етнически принцип". През 1934 г. завършва срещата на цар Борис III в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат, които съветват за българо-югославско сближение. През 1935 г. излиза последния брой на вестник “ Жетварка”. Той е за култура и просвета. Издаването му започва на 1 октомври 1934 г., излиза 2 пъти месечно. Редактор е Н. Атанасова-Елмазова. Застъпва позициите на Единния фронт. Вестникът е илюстриран с черно-бели репродукции на картини от български художници и със снимки. През 1941 г. в двореца Белведере във Виена премиерът Богдан Филов подписва протокол за присъединяване към Тристранния пакт. 680-хилядна немска армия влиза от Румъния в България и на 9 март покрива българо-гръцката и българо-сръбската граница. През 1944 г. нова съветска нота против производството на немски военни катери във Варна. На 22 януари 1944 г. българското правителство отново получава съветска нота против строежа на немски военни кораби във Варна. През 1945 г. е учреден Общ земеделски професионален съюз. Той представлява обществено-икономическа организация на селските стопани, образувана в края на 1944 г. Поставя си за цел да работи за подобряване на социално-икономическото положение на трудещите се селяни, да съдейства за укрепване на работническо-селския съюз, да разяснява програмните задачи на отечественофронтовската власт. През 1950 г. ОЗПС се включва в Отечествения фронт. През 1949 г. е публикуван Закон за вероизповеданията . Той е приет от ВНС на 24 февруари издава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата. През 1951 г. Министерският съвет одобрява "Правилник за работата и устройството на Дирекция на изповеданията при Министерския съвет", според който чрез дирекцията "държавата упражнява контрол за осигуряване на свободата на съвестта и на изповеданията, както и свободата за извършване на религиозните обреди и за предотвратяване злоупотребата с църквата и религията за политически и противодемократически цели". През 1955 г. България прекратява състоянието на война с Германия. Тази стъпка е предприета по внушение на Москва като част от инициативите, насочени към предотвратяване на влизането на ФРГ в НАТО. През 1972 г. в Габрово е създаден Дом на хумора и сатирата. През 2001 г. в периода 1 - 14 март в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили ок. 6 850 000 души (85,5 %), турци – ок. 745 000 (9,3 %), а роми – ок. 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %. Родени: През 1846 г. - Киро Петрович Тулешков- български патриот, книжовник и педагог. През 1867 г. Тулешков се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г., той престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”, а през март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград. Тулешков издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново. Там открива печатница, освен това взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавна печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българско печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането. През 1857 г. - генерал-майор Георги Аврамов Силяновски. Той учи в Охрид, Белград и София. Завършва Военното училище в София през 1879 г. с първия випуск. Служи в артилерията.През 1884 г. завършва висша офицерска школа в Санкт Петербург, офицер е в Четиринадесета артилерийска бригада в Кишинев. След Съединението през 1885 г. Силяновски се завръща в България. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на батарея, участва в боя при с. Врабча и в битката при Сливница. Той участва в детронацията на княз Александър I през 1886 г. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия. През 1929 г. се завръща в България и живее в София. Автор е на книги със спомени, а също на трудове по теория и техника на артилерията. През 1866 г. - генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. През 1887 г. той завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Четвърти артилерийски полк, с който воюва на Тракийския фронт. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Седма артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията във Втора армия, която воюва на Македонския фронт. През 1875 г. - Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на национално -освободително движение. По професия е учител, занимава се и с журналистика. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. През 1896 г. присъства на Солунския конгрес на ВМОРО. Пърличев следва в СУ “Св. Климент Охридски”. Като студент в там е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на вестник "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор е на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След Първата световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. Пърличев е арестуван от комунистите и предаден на югославски власти. Умира в югославски затвор при неизяснени обстоятелства. През 1879 г. - Александър Стоименов Стамболийски - български общественик, политик, държавник, лидер на БЗНС. Той завършва Плевенското винарско училище през 1898 г. През 1899 г. Стамболийски участва в учредителния конгрес на БЗНС. В периода 1900-1902 г. учи агрономство в гр. Хале, Германия. Поради заболяване се завръща в България и редактира вестник “Земеделско знаме” (от 1901 г.) и сп. “Земеделска мисъл” (1910-1923 г.). Стамболийски е народен представител в ХIV НС (1908-1911 г.), ХVI-ХХ НС (1913-1923 г.) и V ВНС (1911 г.). Привърженик е на идеята и практиката за съсловното народовластие на земеделците. В програмата на БЗНС (1905 г.) Стамболийски внася идеите за ограничаване на икономическа експлоатация, премахването на политическото господство на едрите собственици и установяването на самостоятелна селска власт. ХV конгрес на БЗНС (1919 г.) насочва съюза към установяване на народовластническо конституционно управление, което да осъществява икономически реформи и усъвършенства политическо устройство на обществото. Стамболийски не одобрява влизането на България в Първата световна война и се бори срещу нея. Касиран като депутат и осъден на доживотен затвор през 1915 г. През септември 1918 г. е освободен и изпратен заедно с Р. Даскалов да успокои разбунтувалите се войници и ги върне на фронта. За периода 1918 - 1919 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Т. Теодоров. След изборите (септември 1919 г.) оглавява коалиционно правителство на земеделци, народняци и прогресивни либерали (1919 – 1920 г.). През май 1920 г. съставя самостоятелен земеделски кабинет, в който е и министър на външните работи и изповеданията, до юни 1921 г. управлява и Министерството на войната. Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Във вътрешната политика Александър Стамболийски прилага програмата на БЗНС и си създава много неприятели в различни кръгове на обществото: армия, Църква, интелигенция, ВМРО. На 9 септември 1923 г. тайната офицерска организация Военен съюз извършва преврат и на власт идва правителство, съставено от представители на Народния сговор. Александър Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Заловен е в с. Голак, Ихтиманско и е убит в родното си село Славовица. Починали: През 1914 г. - Иван Попхристов Кършовски- български книжовник, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско робство. Кършовски работи като учител на различни места. Постъпва в Първа българска легия на Г. С. Раковски през 1862 г.и две години остава в Белград. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). След това змигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава. През 1867 г. е писар в четата на П. Хитов. Кършовски се включва във Втората българска легия в Белград (1868 г.). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и отново учителства. Той е един от дейните членове на Гюргевския рев. комитет. В Плоещ издава на рум. език в-к “Вултурул” и “Индепенденца национала” (1876-1877 г.). След Освобождението е съдия, адвокат, член на Либералната партия и народен представител в I и II НС. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885 г.). Кършовски е редактор на вестник “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: “Нова българска Света гора - Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.). През 1971 г. - Иван Йовчев Снегаров - български историк, специалист по църковна история. От 1933 г. е член –кореспондент на БАН , а от 1943 г. е академик . През 1906 г. завършва Духовната семинария в Цариград , а през 1912 г. Киевската духовна академия . През 1912-1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент е по църковна история от1926 г., а от 1933 г. е професор в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. - Духовна академия). Автор е на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия”. Автор е на изследвания за българо-рурски културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др. През 1994 г. - Христо Георгиев Кацаров - български поет. За първи път публикува в старозагорския вестник “Септември” (1950 г.). Сътрудничи на столичния и провинциалния литературен печат. Автор е на пиесата “Студена земя” (1967 г.). Някои стихосбирки: “Сърце под ямурлука” (1958 г.), “Селски песни” (1960 г.), “Сто работни вола” (1963 г.), “Есенна тишина” (1976 г.) и др.

Мисъл на деня – 1 март 2009 г. Старите българи били крайно гостоприемни и практични. Като им дохождал гост, те го приемали с радост – гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Целият дом бил на негово разположение. Те го считали гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл между нас. Ако не дойдеш, довиждане!” Те го посрещали по нов начин – с любов и радост, а го изпращали по стар начин. За да не става нужда да се прилага старият начин, вие трябва да бъдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тяхната работа. Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога да помага. Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

По-горе в темата съм споделяла схващането, че животните са души, изостанали в своето развитие. Когато не сме изчистили нещо във взаимоотношенията си с един човек в минал живот, често в сегашния сме в по-близки връзки с него - например роднински (родители, деца). Мислила съм си, че и с животинките, за които се грижим има някаква такава зависимост. Според някои схващания когато е болен или умре домашен любимец, той е приел върху себе си нещо лошо (карма), което е трябвало да се случи на нас. В този ред на мисли дали не е по-правилно да казваме, че те се грижат за нас? И ако споделяте едно такива схващане, следва ли, че с това си действие те изкупват по-бързо кармата си?

Завършила съм 11 клас по време, когато косите на момичетата или трябваше да бъдат сплетени на 2 плитки, стигащи до средата на гърдите или да са късо подстригани; нямахме право да носим пръстени, всяка сутрин ни проверяваха на входа за маникюр. За грим и др. екстри - като оформени вежди - боже, паднал морал. Сигурно в очите на някои хора да имаш поддържани нокти е престъпление. Разбира се, не бих одобрила яркочервен лак . 3 години носихме специално ушити униформи, едни безумни съчетания от цветове и материи, които нямаха нищо общо с първоначалния замисъл. Не виждам защо въобще трябваше да се въвеждат (тогава) след като си имахме престилки с бели якички и тъмносини костюми за младежите. Сега ситуацията с униформите е горе-долу същата. Вярно е,че държавата дава тези 200 лв. за униформа. Но с 1 панталон и 1 сако - как ще изкара едно дете няколко месеца? Не е ли по-лесно както е в някои страни? Племенницата ми учи 2 години в Щатите. Изискването беше: бяла блуза с къс/дълъг ръкав, която да е затворена до определено ниво, тъмносиня пола - на дължина 4 пръста над коляното, не по-къса, тъмносиня жилетка/сако. За студеното време - тъмносиньо манто/палто под коленето. Толкова. Всеки си ги купува според възможностите и желанията. А че трябва тнякои ограничения за външния вид - за това съм с две ръце 'ЗА'. Но дали това е най-важния проблем в образованието? Ето, директорът на единия ми син е издал разпоредба: вратата се заключва след биенето на първия звънец. В училище не се пуши - важи и за учителите. Децата мърморят - нарушавали им правата. Родителите подкрепяме. Защото директорът е прав - независимо от охраната влизат и външни ученици, пречат. На който не му харесва да има правила - свободен е да се откаже. Може да звучи грубо това което казвам, но в училище все още има деца и то не малко, които са там за да учат. Има много преподаватели, които са там за да преподават, а не да отбиват номер. Как да учат децата като няма специални кабинети по практика или са с учебници от 1973 г.? Обърнете внимание на изданието - нищо ново ли не е излязло за 30 и кусур години? Но не мисля, че с наказателни мерки от рода на: ще глобим родителите ти, ще принудят децата да влизат в час или да учат. Аз съм инвалид, как ще ми вземат глобата, ако нямам доходи? Същото важи и за една немалка част от хората в неравностойно положение. Има доста недомислици. Децата трябва да се поощряват, а не да се ругаят и ограничават.

Наказани, но не научени Новият просветен закон е като дрехите на царя Ето тук има едно мнение за новия закон. Преди няколко дена на родителската среща видях директор и учители, които се стараят да направят нещо за децата ни. И то всеки ден. Може би трябва да се отправи подписка на родители към господин министъра на МО и измислящите разните промени да поседят поне една седмица в училище, за да видят за какво става въпрос. Имаме умни, добри деца. Но системата в настоящия момент просто ги унищожава. Напълно споделям мнението което е изказано тук: Да върнем децата, а не да ги гоним. Но колкото и да се стараят учителите, някои родителите бягат от отговорност. Някак си пропускат, че не само те ходят на работа, а и учителите, и другите родители. Много болна тема за мен, защото децата ми са точно в този преходен период на образованието (дали ще свърши някога той?). Но виждам положителните резултати - нов салон за физическо, нови обродудвани кабинети. Преподаватели, които са "толкова готини, че те е срам да не влезеш в час или да си без домашно". Искрено се надявам, че нещата ще се подобрят.

Една чудесна тема - Ленено семе Накратко и от мен: Лен (обикновен, питомен, културен лен) Латинско име: Linum usitatissimum L. (Linaceae) Описание: Ленът е едно от най-старите и най-отглежданите растения в историята на човечеството. Използва се за храна, като тъкан и за медицински цели. Ленът е едногодишно тревисто растение с голо цилиндрично стъбло, разклонено на върха, високо до 1 м. Листата на лена са дълги 2 - 4 см. Те са последователно разположени, тясно ланцетни, на върха заострени, с 3 жилки. Цветовете на лена са едри, небесносини, събрани в метлица на върха на стъблото. Чашката е 5-листна, венчелистчетата също са 5. Те са обратно яйцевидни, по-дълги от чашката. Плодът на лена е разпуклива, почти кълбовидна кутийка. Семената (обикновено десет на брой) са плоско-елипсовидни, 4-6 мм дълги, светло кафяви, лъскави, гладки, без миризма. Ленът цъфти през юни, началото на юли, а плодовете узряват в периода юли - август. Разпространение: Билката се култивира навсякъде из България и Средна Европа. Отглежда се в 2 форми: влакнодаен и маслодаен лен. Използваема част (дрога): Семената, събрани след пълното узряване на лена. При нужда се суши на слънце или при температура до 40оС, след това семената се очукват. Химичен състав: Лененото семе съдържа 30-45% тлъсто масло (глицериди на линолова, линоленова и олеиновата киселина), 5-10% слузни вещества (съдържат се в семенната обвивка), белтъчини, въглехидрати, глюкозаиди, линамарин (разпада се при ферментация до циановодород и глюкоза), ситостерол, ферменти, витамин А, минерални соли, лизин, пролин; ензимите: липаза, протеаза, диастаза и линамараза. Помощно средство при: Ленът има противовъзпалително и очистително действие. Билката се прилага при кашлица, задух, хроничен запек, атония на дебелото черво, нарушена обмяна на веществата и затлъстяване. Ленено семе се прилага още при атеросклероза, захарна болест; възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране, стомашни и чревни възпаления и болки, възпаление на гърлото и дихателните пътища, изгаряния, циреи. Употреба: Като очистително средство 2-3 пъти дневно; като чай (при възпаление) за пиене или гаргара. Екстрактът от ленено семе, приет вътрешно, покрива с тънък слой слизестата ципа на хранопровода, стомаха и червата, като ги предпазва от дразнене (важно при пептична язва на стомаха). Външно лененото семе се прилага под формата на лапи. Ленът намира приложение в козметиката за стягащи и почистващи маски при разширени пори по кожата на лицето и при акне. Приготвяне: Вътрешно: 1 чаена лъжица ленено семе кисне 1 час в 1/4 л. студена вода. Пие се по 1 винена чаша преди хранене. Външно: Лененото семе се счуква, смесва се с гореща вода. Намазано върху марля се прилага под формата на лапи. При рани от изгаряне се смесва с белтък (или варова вода) в съотношение1:1. Забележка: От лененото семе се получава лекарството за профилактика на артеросклероза „Linetol”. Да не се употребява при остра чревна непроходимост, възпаление на хранопровода. Ленено семе не трябва да се приема перорално от бременни и кърмещи жени. Да не се употребява от деца под 14 години. Възможни са реакции като прояви на свръхчувствителност, гадене, колики; нарушаване резорбцията на други едновременно приемани лекарства. За вътрешно приложение да се използват само цели семена; водният извлек от ленено семе трябва да се приема перорално с достатъчно количество вода, тъй като в противен случай може да доведе до илеус (чревна непроходимост).

На север от град Айтос природата е изваяла чудно скалисто образувание, известно с името Тримата вкаменени братя. Легендата за скалите, наподобяващи трима великани, се разказва от дълбока древност. Те били трима братя воини, които се борили и защитавали потиснатите българи и бранели старата крепост „Аетос”. Вечер, когато се прибирали от бойното поле, братята се превръщали в три сини скали, за да се скрият от враговете си. И така след всяка битка. Когато тежките войни свършили, тримата братя отново се върнали от дългия поход и спрели тук, за да почиват. И досега те чакат на страж, готови отново да защитават българския народ. Около тримата братя пейзажът напомня камениста пустиня, като тук се среща Айтоския клин – генгер. За първи път бодливото храстче е описано през 1888 г., като проучванията след това показват, че генгерът е ендемит за България. Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Тримата братя и Казаните около Айтос, където са находищата му, са обявени за природна забележителност, а Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък. Източно от „Трите братя” се намират скалните образование „Кралимарковите стъпки”, „Казаните”, „Костенурката” и „Свинската глава”. На излизане от Айтос в посока Бургас е другия символ на града - “Трите братя”, изработен от скулптура Христо Танев. Айтоски генгер - защитен вид растение - български ендемит. В целия свят се среща само в района на гр. Айтос. Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 г., откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофруа дьо Лавардуен. През 1206 г. Аетос е разрушен от кръстоносците. Като укрепен град израства отново през 1488 г. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878 г.) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Идос, Аквилия и др. Има няколко легенди за произхода на името на града. Според една от тях селището е основано от Аетос („орел“) - ученик и последовател на Орфей. Друга разказва за младият владетел на крепостта, който обичал много често да ходи на лов с любимият си помощник Орела. Щом убиел някой заек или друг дивеч, неговия пръв приятел се впускал да донесе улова. Веднъж обаче владетелят излязъл сам на лов със своя другар Орела, но ненадейно срещу него излязла мечка, която го нападнала и обезобразила. Неговият верен другар се притекъл на помощ, като извадил с острите си нокти и клюна си очите на мечката и я прогонил и предано разперил криле над своя господар, за да пази раните му от слънце и вятър. След няколко часа прислугата тръгнала да търси своя господар, който закъснявал от лова. Когато го открили целия издран и окървавен, те мислейки, че Орела е причинил това го убили. След като се възстановил младият владетел бил безкрайно разочарован от постъпката на своите придворни и в знак на признателност на своя другар нарекъл града на негово име Аетос. Трета легенда разказва, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето, преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.

На 23 Февруари: През 1844 г. оковани във вериги, Георги Раковски и баща му Стойко, са изпратени към Цариград. Там прекарват 3 години в затвора. На 30 януари 1844 г. Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Двамата са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от чорбаджиите до видинския управител пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари баща и син са изпратени през Търново за Русе. През 1871 г. в Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. В заседанията на събора (общо 37) участват 15-те члена на Временния съвет и 35 представители на епархиите. Съборът трябва да изработи устав на Екзархията. Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението съществуват Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска) епархии. След Освобождението се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. През 1873 г. Екзархийският синод в Цариград въздига Врачанската епископия в митрополия. За владика е определен Аверкий Петрович. Поради разногласия с местните власти през следващата година Аверкий Петрович напуска епархията си и става предстоятел на българския храм "Св. Стефан" в Цариград. Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Занимава се с активна преводаческа дейност, подпомага и българчета, които желаят да се учат в Русия. След 1877 г. липсват сведения за живота и дейността му. През 1873 г. спира издаването на в. "Свобода" и в Букурещ започва да излиза в. “Независимост”. Редактор на изданието е Л. Каравелов. От вестника излизат 23 броя. В "Свобода" и "Независимост" се публикуват всички повести и разкази на Л. Каравелов. На вестника сътрудничи и Христо Ботев. През 1878 г. главнокомандващият княз Николай Николаевич и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Това става ден след като Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша. През 1903 г. след продължителен български натиск (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската програма, одобрена на 8 февруари от Великите сили с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари трябва да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените реформи, но не ги прилага на практика. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание 1902 г. и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония. През 1905 г. е подписан договор за корабоплаване и търговия между България и Русия. По този начин Петербург се отказва от капитулационните привилегии по Берлинския договор. Режима на капитулациите е система, установена чрез редица неравноправни договори, с които европейските държави получават известни икономически, съдебни и др. привилегии в рамките на Османската империя. Тези договори дават право на чуждите поданици в Турция да откриват консулства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои съдилища и др. След Освобождението на България Берлинският договор 1878 г. регламентира оставането в сила на Режима на капитулациите за Княжество България и Източна Румелия. Според него в Княжеството и Областта продължават да действат всички договори, сключени от Османската империя преди Руско-турската война 1877–1878 г. Това пречи за нормалното политическо и икономическо развитие на страната ни, поради което българските правителства си поставят за задача да го премахнат. Важна стъпка в тази насока са сключените от Княжество България през 1889–1890 г. търговски договори с редица европейски държави. След провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. е отхвърлена васалната й обвързаност със султана. Независимо от това по-голямата част от Великите сили се противопоставят на отмяната на чл. 8. и 20. от Берлинския договор, които регламентират капитулационните й задължения. През 1911–1912 г. България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на Първата световна война 1914–1918 г. страната ни успява изцяло да отхвърли Режима на капитулациите. През 1914 г. се провеждат избори за 17-то ОНС. Изборите са спечелени от управляващата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските местае както следва: Либерална коалиция – 129, БЗНС - 51, демократи - 31, за БРСДП (т. с.) 11, 10 за БРСДП (ш. с.), 9 за народняци, 5 за радикалдемократи и 2 за прогресивнолиберали. Откриването на 17. ОНС е на 20 март 1914 г. с председател либерала Димитър Вачов. През 1963 г. Българската телевизия става член на основаната през 1960 г. Интервизия – международна система за обмен на телевизионни програми в рамките на Международната организация за радио и телевизия (ОИРТ). Родени: През 1823 г. - Найден Геров - български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. В Одеса Геров завършва Ришельовския лицей (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на "Цариградски вестник" и "Македония". По време на Кримската война Геров живее в Русия. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив, а след Освобождението е губернатор на Свищов. Той е автор на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.) и първия художествен пътепис. Като фолклорист Геров записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895-1904 г.), под редакторството на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Найден Геров. През 1837 г. - Димитър Тачев Душанов - български възрожденски просветител. Работи в Галац и Тулча, развива активна обществена дейност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Умира в Пловдив. Активен просветен деятел, съставител на учебни помагала. Сътрудник на "Цариградски вестник", "Македония", "Напредък", "Читалище", "Българска сбирка и др. Един от първите преводачи на Омир в България. Художественото му творчество е на равнище опити. През 1864 г. - генерал-лейтенант Кръстю Златарев - командир на 11-та пехотна македонска дивизия в Първата световна война. Златарев завършва Софийкото военно училище. В Сръбско-българската война (1885 г.) участва като юнкер. През Балканската война (1912-1913 г.) командва ХХIХ пехотен Ямболски полк, който на 4 ноември 1912 г. заема форта Иллери табия от Чаталджанската позиция, а на 13 март 1913 г. - форта Илдъз табия от крепостта Одрин. По-късно командваният от него полк се бие при Кукуш (20-21 юни 1913 г. ) и в боевете до Горна Джумая. При формирането на ХI пехотна Македонска дивизия през 1915 г. му е поверено командването й. Златарев участва във военните действия около Криволак, Бистренци и Богданци през 1915 г., както и по Беласица планина през 1918 г. Два пъти е раняван - при Чаталджа и Горна Джумая. Убит при Атентата в църквата “Св. Неделя". През 1867 г. - генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров- един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г.до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. Той е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. във Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден на смърт и убит в София на ъгъла на ул. "Цар Самуил" и ул. "Екзарх Йосиф". През 1882 г. - Димитър Христакиев Дичев - деец на македоно-одринското революционно движение. От 1901 г. Дичев е санитарен подофицер в Бургас. По време на Илинденско-преображенското въстание 1903 г. води санитарна чета, която действа с отреда на Ст. Камилски и Г. Калканджиев в Малкотърновско. През 1921 г. - Стоян Несторов Каролев - български литературовед. През 1943 г. Каролев завършва славянска филология в СУ, след което работи като учител в Г. Оряховица и София. Той е редактор и главен редактор в Изданията на БКП (1945-1948 г.). Преподавател е в СУ, а от 1960 г. е професор в Института за литература при БАН. Редактира на съчинения на Г. Кирков, П. П. Славейков, Д. Талев, Д. Дебелянов и др. Каролев издава книгите “Д. Благоев - литературен теоретик и критик” (1951 г.), “Замисъл и образ” (1959 г.), “Д. Дебелянов” (очерк, 1961 г.), “Въпроси на художественото майсторство” (1963 г.), “В света на прозата” (1968 г.), “Жрецът воин” (2 т., 1976 г.), “Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” (1982 г.), “Портрети и скици” (1986 г.), “Преображенията на поета. Жрецът воин” (3 т., 1988 г.), “Близки и непостижими” (1996 г.), “Мигове от течащото време. Спомени и наблюдения” (кн. 1, 2001 г.). Каролев получава литературна награда “Пенчо Славейков” през 2001 г. През 1941 г. - академик Венцеслав Хараламбиев Андрейчев - български ядрен физик. Андрейчев завършва специалност "Ядрена физика" в Техническия университет в Дрезден, след което защитава дисертация и работи като сътрудник в Централния институт за ядрени изчисления на АН на ГДР в Розендорф. От 1975 г. той е старши научен сътрудник II степен в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. От 1978 г. Андрейчев е ръководител на проблемна група "Ядрена спектроскопия". Работи и в Лаборатория по ядрена физика на университета в Ню Джърси, САЩ (1979 г.), където е и гост-професор (1980-1981 г.). Автор е на над 100 научни труда в областта на структурата на атомното ядро, на радиоактивния разпад, на електро-магнитните преходи и теоретичните ядрени модели. През 1972 г. - Явор Гърдев - български театрален и кинорежисьор, актьор. Гърдев завършва специалност "Философия" в Софийския университет и специалност "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ. Като актьор участва в "История на окото" на Ив. Станев. Явор Гърдев е режисьор на филма "Бедспотинг", той е автор на критични материали за театрално изкуство и един от създателите на "Тriumviratus Art Group". Негови постановки са "Частите на нощта" (1994 г.), "Слугините" (1995 г.), "Таня, Таня" (1996 г.), "Сънят на Одисей" (1997 г.), "Руска народна поща" (1999 г.), "Квартет" (1999 г.), "Носферату: поглед отвътре" (2000 г., Франция), "Верона" (2000 г.), "Бастард" (2001 г.; н. "Аскеер"). Починали: През 1931 г. - Рачо Петков Славейков - български военен деец, публицист, писател. Син е на П. Р. Славейков. След обявяването на Руско-турската война (1877-1878 г.) Рачо Славейков постъпва като доброволец в руска армия. Участва в боевете на Шипка, на служба е при княз Черкаски. През 1883 г. завършва военно кавалерийско училище в Екатеринослав и постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. През 1885 г. Рачо Славейков участва в Сръбско-българска война. През 1891 г. завършва висша кавалерийска школа в Петербург . По време на Стамболовия режим през 1895 г. той отново бяга в Русия, но се завръща с разрешение на Стамболов, защото баща му е болен. Забранено му е да работи като военен и става журналист. Като член на Демократическата партия сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически, литературни въпроси. Негови съчинения са : “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877” (1902 г.); “Спомени за Сръбско-българската война” (1907 г.); “Тракийският кон и тракийското коневъдство” (1920 г.); “Български народни обичаи и вярвания” (общодостъпно изложение, 1924 г.); “Петко Рачов Славейков, 1827-1895” (очерк за живота му и спомени за него, 1927 г.). През 2000 г. - Тончо Жечев - български литературовед. От края на 1956 г. той е заместник-главен редактор на сп. "Родна реч". Като аспирант в Академия за обществени науки в Москва защитава кандидатска дисертация на тема "Проблеми на съвременния роман". През 1977 г. е доктор на филологически науки . Завежда отдел "Критика" в сп. "Септември" (1962-1963 г.). През 1974-1982 г. е директор на БАН. Главен редактор е на сп. "Септември" от 1990 г, а от 1991 г. на "Летописи". Представен е в Х юбилейно издание на "Men of Achievement" (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата "Who is who". Интересите му са насочени към проблемите на съвременната българска белетристика, към образи и проблеми от Възраждането. Съчинения "Съвременни образи и идеи" (1964 г.), "Идеи на прозата" (1967 г.), "Критически погледи" (1971 г.), "Българският Великден, или Страстите български" (1975 г.), "Литература и общество" (1976 г.), "История и литература" (1979 г.), "Българският роман след Девети септември 1944 г." (1980 г.), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983 г.), "Христо Радевски. Творчески портрет" (1983 г.), "Митът за Одисей" (1985 г.), "Родно място" (1987 г.), "Критически дневник" (1987 г.), "Въведение в изучаването на новата българска литература (1878-1944 г.)" (1990 г.),"Лебедът и смъртта" (1993 г.), "Какво иска свободата" (1999 г.) и др.

Мисъл на деня - 23 Февруари 2009 г. „Дай ход на своите чувства, не реагирай върху никое чувство вътре в себе си. В съвременната окултна наука казват: „Убий всяко желание!” Желанията и чувствата са две неща различни. Желанието в човека е нещо, скроено от самия човек – ти имаш желание към едно нещо. Чувствата в човека са нещо Божествено, на което трябва да дадеш ход. То е един извор, който трябва да канализираш. Всичките нещастия на съвременния живот произтичат от потискане на нашите чувства.” Из Три фази, 34-та НБ, 19 юни 1938 г.

Интересно ми беше да науча защо восък, а не друг материал? Всяко едно цветче, от което е събран нектар за пчелния мед, дава своята енергия и се получава едно многообразие от енергии. Всеки един от нас има собствена честота и няма как да не резонира с някоя от тези във восъка. Това като най-елеметарно обяснение . Може би това обяснява ефикасността на метода при болестите. Извършва се само през светлата част на деня. За да има ефект от восъколеенето е необходимо съгласието на този, на който ще се лее. т.е. ако съзнанието ни не е отворено няма как да се приеме това, което е програмирано във восъка. Това става през съответните чакри и методът добре се съчетава с рейки лечение. Резултатът може да се прояви още на следващия ден, до 3, 9, 40 дни, 3 или 6 месеца. Не е желателно да се използват парафинови свещи - не давали същия резултат. Леенето на куршум се отличава по това, че оловото е с честота, която съответства на вибрацията на страха у човека.

21 Февруари: Международен ден на майчиния език Отбелязва се по инициатива на 30-ата Генерална конференция на ЮНЕСКО (1999), за да се съхранят застрашените езици на малките нации и народности. За първи път се чества през 2000 г. През 1788 г. в хода на Руско-турската война (1787-1791 г.), възползвайки се от нестабилността на Високата порта, Австрия обявява война на Турция. Свиканият от султана военен съвет не успява да изработи общ план за предстоящите бойни действия. През лятото на същата година 50-хилядна австрийска войска се установява в Земун, готвейки се да нападне Белград. През 1864 г. по инициатива на патриарх Софроний в Цариград е свикан църковен събор, който трябва да се произнесе по българския въпрос. От българска страна в събора участват владиците Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Антим Преславски и Гаврил Кръстевич. Избрана е комисия, която да разучи и докладва пред събора българските искания, но в нея са включени само гърци. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главнокомандващият Дунавската армия княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за получаване на покана за влизане на руски части в Сан Стефано. Два дни по-късно – на 23 февруари 1878 г. княз Николай Николаевич и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Николай Николаевич е роден на 27 август 1831 г. Той е руски княз, син на император Николай I и брат на император Александър II, ген.-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите. Умира на 13 април 1891 г. През 1896 г. в "Държавен вестник" е обнародван първият Наказателен закон, в който смъртна присъда се дава за измяна на отечеството, убийство на държавния глава и предумишлено убийство. Крайната наказателна мярка е отменена на 10.XII.1998 г. от XXXVIII НС и е заменена с доживотен затвор без право на помилване. Последната екзекуция в България е на 4.XI.1989 г. През 1941 г. 227 бойци от германската дивизия за диверсии "Бранденбург" влизат в България и поемат контрола над 24 стратегически обекти. През 1977 г. античния и средновековен град Пауталия-Велбъжд в центъра на Кюстендил е обявен за архитектурен и археологически резерват. През 106 г. от новата ера в центъра на тракийското селище Дентелетика римският император Траян (98-117) полага основите на днешния град Кюстендил с античното име Пауталия - "Изворен град". През 1986 г. има земетресение в района на Стражица и Попово. Трусът с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер (VI степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник) удря в 7 часа и 48 минути (1986). През 1992 г. XXXVI НС приема Закона за реституцията. Родени: През 1890 г. - Никифор Никифоров - военен и държавен деец, ген.-майор. Завършва Военното училище в София. Назначен за военен министър (от 1 октомври 1912 г.) в правителството на Ив. Евстр. Гешов. Взема участие в Първата световна война (1914–1918 г.). След войната завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1926 г. до 1933 г. е председател на военния съд в Русе. През 1937 г. става началник на Военносъдебната част към Министерството на войната, едновременно с това е и член на Висшия военен съвет. В годините на Втората световна война (1939–1945 г.) се включва в антифашисткото движение и предава сведения на съветското разузнаване. През 1943 г. е разкрит и уволнен от армията. През 1893 г. - Константин Муравиев - политически и държавен деец, журналист. Роден е в Пазарджик, завършва Военното училище в София. Под влияние на Александър Стамболийски влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз през 1918г. и става един от близките му сподвижници и сътрудници. От януари до октомври 1919 г. е негов частен секретар и в това си качество го придружава на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. След образуването на коалиционния кабинет на БЗНС е назначен за началник на Обществената безопасност, на който пост остава до началото на 1920 г. От 12 март до 9 юни 1923 г. е военен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е задържан и хвърлен в затвора. Освободен през 1926 г., Муравиев продължава дейността си като земеделски функционер. През 1927 г. става редактор на в. "Земеделско знаме", орган на БЗНС "Врабча 1". След образуването на правителството на Народния блок през 1931 г. е отначало (29 юни 1931-31 декември 1932 г.) министър на народното просвещение, а след това (31 декември 1932-19 май 1934 г.) възглавява Министерството на земеделието и държавните имоти. През септември 1944 г. е назначен за министър-председател. Кабинетът му просъществува само няколко дни - от 2 до 8 септември 1944 г. През това кратко време той успява да наложи оставката на проф. Б. Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. Обявената му война от правителството на СССР на 5 септември 1944 г. сериозно разклаща неговите позиции и на 8 срещу 9 септември е свален. След станалата правителствена промяна Муравиев е задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена и в средата на 50-те години е пуснат на свобода. Автор е на спомени: "Събития и личности", които излизат от печат в началото на 90-те г. на XX в. През 1911 г. - Лео Конфорти (Леон Наим) - български драматичен артист. Известният комедиен актьор и един от първите ни изявени естрадни изпълнители завършва драматична школа и играе на сцените на Народния театър и Театъра за младежта. Заедно с Димитър Бочев създава първата оригинална творба на българския телевизионен театър - "Последна нощ", излъчена на 15.X.1960 г. Участва във филмите "Страхил войвода", "Отново в живота", "Песен за човека", "Снаха", Празник", "Това се случи на улицата", "Точка първа", "Звезди", "Хитър Петър", "Краят на пътя", "Любимец N 13"q "Инспекторът и нощта", "Веригата", "Свирачът", "На всеки километър" и "Демонът на империята". Умира на 8.III.1970 г. Починали: През 1940 г. - Георги Абаджиев - военен деец, ген.-майор. Участва като опълченец в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София. Участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. По време на Балканските войни 1912–1913 г. командва Първа бригада от Пета Пехотна Дунавска дивизия, с която се сражава при Селиоглу, Гечкенли и Чаталджа. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е началник на 12. Пехотна дивизия. През 1917 г. е назначен за началник на Бургаския укрепен пункт. През 1952 г. - Христо Караманджуков - деец на македоно-одринското революционно движение, общественик и книжовник. Роден в с. Чокманово, Смолянско. Завършва Сярското педагогическо училище, следва философия и педагогика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО. През 1900 г. е избран за секретар на околийското ръководство на Ахъчелебийско (дн. Смолянско), а по-късно ръководи дейността в Гюмюрджинско и Дедеагачко. През 1902 г. на конгреса на Одринския окръг на ВМОРО в Пловдив е избран за организатор и агитатор в Малкотърновския революционен окръг. Участва и в работата на конгреса в местността Петрова нива през 1903 г., където се взема решение за обявяване на въстание в Одринска Тракия. Включва се дейно в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След поражението му полага грижи за настаняването на бежанците от Тракия. Дълги години работи като учител в Сяр, Цариград, Дупница и София. От 1937 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Включва се активно в дейността на Тракийската организация от основаването й през 1922 г. Участва в редактирането на "Тракийски сборник" (1928 г.). От 1934 г. до 1945 г. е председател на Тракийския научен институт. Издава книгата "Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение".

Мисъл на деня - 21 Февруари 2009 г. „Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това стихотворение.” Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата; но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава.” Из Принципи на нещата, ООК, 4 май 1927 г.