Ася_И

Здравей, Милкана, В аптечната мрежа жълт кантарион се предлага главно под формата на капсули. Тинктура можеш и сама да си приготвиш. Ето тук има кратко описание как се приготвя домашна тинктура. Към казаното от Аделаида тук , бих добавила следното: Ако решиш да си приготвяш чай - пие се по 3 чаши на ден за 8 седмици. Приготвя се като 3 чаени лъжици билка се киснат в 1/4 л. вода 10 мин. Цветовете на жълтия кантарион, киснати в зехтин в съотношение 1:10 за 40 дни (Oleum Hyperici), се прилагат при навехнато, ревматизъм, циреи, рани от изгорено. Забележка: При вътрешна употреба на билката трябва да се избягва силна слънчева светлина. Да не се използва от пациенти с хронични депресии!

Наряд за начало: Мото-молитва Бог е Любов Псалом 25 Беседа: Сгъване и пречупване, 18.02.1926 г., Беседи пред сестрите Наряд за край: Господнята молитва „Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръга, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля – какво трябва да се прави с волята ви? Да се пречупи. Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи – това и за мъжете, и за жените е вярно.” „Думата пречупване и днес се схваща криво. Пречупване значи, когато вървиш точно в една посока, да вземеш посока, перпендикулярна на първото движение. Следователно това са качества или методи на самия Живот.” „Тези изводи са такива, каквито и в Природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така.” „Огъването е вземане на правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, че човек може да издържи на всички напори. Острите неща всякога си пробиват път – вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане на друга посока.” „Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие, той се излага на известни изпитания – излагат го вече на съзнателни изпитания. Така е в законите на Природата.” „Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема. Тъй зная аз, а какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост.” „Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати. Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците, защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив.” „Аз наричам Обич дълбокото желание на душата – Божественото в човека. Под душа и дух аз разбирам Божествения човек, а под сърце и ум разбирам човешката страна на Живота. Дайте ход на вашата душа и дух, за да се развива всичко, каквото е скрито там – това е благото ви. А вашето сърце и вашия ум ги оставете сами да се развият, не се месете в тях. За да възпитаваш ума си, за да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.” Сгъване и пречупване

На 1 Април: Начало на Седмицата на гората (1 април — 7 април) Международен ден на птиците Ден на шегата Първи април е денят на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата! Това е единствения ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете съвсем безнаказано! Дори е задължително да погодите номер някому. Навсякъде по света празнуват първи април. Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор, присъщ за всяка страна. Защо точно на 1 април? До края на XVI век в някои държави Новата година е започвала на 1 април, френският крал Шарл IX дал нареждане Новата година да започне от 1 януари. Това е станало през 1564 г. Следователно и новогодишните подаръци е следвало да се поднасят на 1 януари. Присмивали се на този, който забравяйки за смяната на календара, ги подарявал на 1 април. През 1858 г. Георги Раковски пристига в Одеса и се установява в дома на влиятелния българин Николай Миронович Тошков. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1862 г. между 1 - 5 април Васил Левски пристига в Белград и се включва в Първата българска легия. През 1867 г. на официално посещение в Цариград пристига сръбският княз Михаил Обренович. По време на царуването си сръбският владетел провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество. Това предизвиква силно разочарование у водителите на българската революционна емиграция в лицето на Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и др. През 1913 г. е подписано второ примирие между Балканския съюз (без Гърция) и Портата под контрола на Великите сили. Първото е от 20 ноември 1912 г. След него Турция започва да протаква преговорите за мир, които трябва да започнат в Лондон. През 1926 г. е създаден Върховен кооперативен съвет с председател Кирил Попов. След смъртта на Попов през 1927 г. председател става Андрей Ляпчев. По това време Ляпчев е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. През 1932 г. със Закона за бюджета за 1932-1933 г. се освобождават от държавен поземлен данък всеки първи 100 дка ниви, 10 дка овощни градини, тютюнища и гори, 5 дка лозя и 2 дка бостани. Така напълно са освободени около 400 000 стопани. През 1945 г. се състои тържествено честване на 50-годишната литературна дейност на Димитър Полянов. Той е поет, преводач, обществен и културен деец. Първоначално Полянов учи медицина в Нанси, Франция, а след завръщането си в България две години прекарва в Школата за запасни офицери. Член е на БРСДП. Полянов публикува материали в редица партийни вестници и списания: "Ден", "Работнически другар", "Социалист", "Напред", "Работнически вестник" и др. Редактира в. "Наши дни" (1924–1925 г.), сп. "Червен смях" (1920–1923 г.), "Нови дни" (1925 г.) и "Наковалня"(1925–1933 г.). Издава и книгата "Морски капки", "От Изток до Запад", "Железни стихове", "Белият гълъб". Полянов превежда от френски език произведения на Юго, Балзак, Зола и др. През 1946 г. във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър. През 1947 г. със закон е приет двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948 г. Акцентът е поставен върху индустриализацията. Предвидените темпове са нереално високи и изпълнението на плана за общото промишлено производство е 96,3 %. Не е изпълнен и планът за селското стопанство. През 1948 г. България и СССР подписват договор за търговия и мореплаване, спогодба за оказване техническа помощ на НРБ и протокол за взаимни доставки на стоки. През 1959 г. е създадена Българската национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив). През 1962 г. с размяна на ноти между Британската легация в София и българското Министерство на външните работи е одобрен първият двустранен план за културен обмен между България и Великобритания за периода от 1 април 1962 г. до 31 март 1963 г. През 1964 г. в София започва работа учредената на 19 февруари 1964 г. Българска външнотърговска банка за разплащания с чужбина и за кредитиране и контрол на външнотърговските организации в България. През 1973 г. с постановление на Министерския съвет в София е създаден Национален исторически музей. В началото той е настанен в помещенията на бившето съветско посолство на ул. Московска. От 1981 г. се помещава в сградата на Съдебната палата. Отделите на музея са "Български земи в древността", "Праистория", "Античност", "Средновековна България", "Български земи XV-XVII век", "Българско възраждане", "Нова история на България". Национален исторически музей експонира в чужбина най-ценните български паметници, организира временни изложби и лектории, издава "Известия на Национален исторически музей" и научни сборници в чест на кръгли годишнини. През 1974 г. започва двудневна национална конференция по въпросите на хумора и сатирата. За организирането й настоява редколегията на в. "Стършел". На официалната вечеря, дадена от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, той заявява: "Навсякъде ни завиждат за нашата художествено-творческа интелигенция. Ние безкрайно много се радваме за това." През 1992 г. Тридесет и шестото ОНС избира Асен Агов за генерален директор на БНТ. Агов е журналист, завършил ВИИ "Карл Маркс", специалност "Международни икономически отношения". Работи в БТА, а по- късно е водещ е на тв програма "По света и у нас" Става главен редактор на редакция "Информация" в БНТ . Асен Агов е народен представител от СДС в ХХХVII, ХХХVIII и ХХХIХ ОНС. През 2001 г. Ренета Инджова оглавява партията Демократична алтернатива. Инджова завършва в УНСС, където преподава икономика. През 1992-1993 г. е директор на Агенцията за приватизация. Ренета Инджова е първата жена министър-председател на България, начело на служебното правителство през 1994-1995 г. Родени: През 1812 г. -Роден е Иван Добровски – възрожденски учител, книжовник и журналист. Той получава образованието си при гръцкия просветител Т. Каирис на о. Андрос. Дълги години учителства в различни краища на българските земи. Занимава се и с журналистическа дейност. Редактор и издател на второто българско списание "Мирозрение" (1849-1851 г.). Иван Добровски е радетел за славянската солидарност. Пътува много из Балканския полуостров и Европа, като някои от пътешествията му имат политически цели. Той е автор на статии по езиковедски, исторически и обществено-политически въпроси. С помощта на Берон Иван Добровски успява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български инвалид" (1870 г.). След Освобождението работи като помощник на областния библиотекар в Пловдив. През 1975 г. - Магдалена Малеева- състезателка по тенис на корт. Тя е най-младата от триото „сестри Малееви“ и единствената, която все още се състезава. Магдалена започва кариерата си като професионална тенисистка през 1989 г. Първата си голяма титла печели в Сан Марино. С това сестри Малееви стават първите три сестри, спечелили турнир от веригата на дамската асоциация. Сред големите й успехи е несъмнено и турнирът в Москва. Това е и единственият, който Магдалена Малеева печели три пъти, първите два — дори в последователни години. За последен път тя го печели през 2002 г. В този турнир тя побеждава Винъс Уилямс, Амели Моресмо и Линдзи Дейвънпорт. Магдалена Малеева е републиканска шампионка. Печели 6 турнира от големи състезания. Достига до четвъртфинал на откритото първенство на САЩ през 1992 г. Достига до 6-то място в световната ранглиста. През 1999 г. след контузия се завръща в големия тенис и успява да победи една от най-добрите тенисистки - германката Анке Хубер. Починали: През 1899 г. - Ради Иванов- български общественик, участник в национално-освободителното движение. Той владее румънски и френски език. През 1871 г. е един от организаторите на Русенския революционен комитет. През пролетта на 1872 г. Иванов е арестуван в Русе. След като е освободен емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. той обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. През 1874-1876 г. служи в Източни железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу. Иванов участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Затова е преследван от турските власти и е принуден да избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач във втора пехотна гвардейска дивизия. След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Иванов превежда от френски език първото ръководство в България за боравене с морзовия апарат. През 1885 г. в Лисабон той е представител на Международния конгрес на пощите и телеграфите. През 1947 г. - Екатерина Великова Каравелова- българска общественичка, деятелка на женското движение, публицистка. Тя е съпруга на П. Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. През 1877 г. Екатерина Каравелова завършва девическа гимназия в Москва. Там опознава руската култура. След Освобождението се завръща в България и преподава по български език и литература в Русе, Пловдив и София. Тя идеен съмишленик и близък съратник на съпруга си в политическите борби на либералите срещу консерваторите за опазване на демократическите свободи в България и приятелските отношения с Русия. На международна конференции се обявява против несправедливите решения на Берлинския конгрес през 1878 г. за разпокъсване на България. Развива активна дейност сред българските женски дружества. Екатерина Каравелова е председател на женското дружество “Майка” в София. Тя е една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС) и негова подпредседателка. През 1919 г. от името на БЖС Екатерина Каравелова отправя протест до правителствата на Великите сили против клаузите на Ньойския мирен договор. Тя участва активно и в международното движение за мир. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир, председател на българска женска секция “Паневропа”. През 1924-1926 г. изнася сказки в САЩ и Канада. Ратува за подобряване на руско-българското отношения и прави опит да въздейства в тази насока върху руския двор. През 1923 г. се присъединява към апела на Антон Страшимиров за защита на пострадалите от фашисткия терор и превръща дома си в средище за събиране на помощи за жертвите. След атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г., изпраща писмо до правителството за спиране на арестите и убийствата. Публикува повече от 50 статии и политически фейлетони. Екатерина Каравелова превежда от руски и френски език творби на Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, В. Юго, Ги дьо Мопасан, Г. Флобер. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици” в София. През 1966 г. - Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Баща му Тодор Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер, по-късно - тютюнев експерт. Димов завършва I мъжка гимназия през 1928 г. През 1928 г. постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след 1 семестър се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща във Ветеринарномедицинския. Завършва през 1934 г. като доктор по ветеринарна медицина. До 1939 г. е участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област, и в Кнежа, след това е микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас. Асистент е по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет. През януари 1943 г. заминава на специализация в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал" по хистология на нервната система. През март 1944 г. се връща в България. До септември 1944 г. Димов е мобилизиран в Беломорието Две години по- късно става доцент в Агрономическия факултет в Пловдив. За периода 1949-1952 г. е доцент и в Селскостопанската академия. През 1950 г. става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ в София. От март 1964 г. до смъртта си той е председател на СБП. Д. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението. От 1942 г. той сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура'", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър". Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. През 1946 г. е отпечатан първият откъс от най-известното произведение- романа "Тютюн" в "Литературен фронт", озаглавен "Тютюнев склад". Две години по-късно излиза нов откъс - "Двубой" , след още 1 г. - "Тютюн" (глава от роман) в сп. "Септември". През 1951г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство "Народна култура" и в края на 1951 г. стига до читателите и до своите "злополучни критици''. Започва тридневно "обсъждане" на "Тютюн" в СБП, което се пренася в периодичния печат и кулминира в редакционната статия на в. "Работническо дело" - "За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици". Единодушно е изказано мнение, че "Тютюн" се нуждае от "преработване". Димитър Димов е принуден да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои. През 1954 г. "Тютюн" се появява в новия си вид. Други съчинения на Д. Димов са романите „Поручик Бенц” !1938 г. и „Осъдени души” (1945 г.), сатирата „Жени с минало” (1960 г.), Събрани съчинения в 6 тома (1966-1967 г.), Съчинения в 5 т. (1974 г.)

Мисъл на деня – 1 април 2009 г. Живейте според своето вътрешно разбиране, за да бъдете доволни от себе си. Измените ли на себе си, нито вие ще бъдете доволни, нито ближните ви. Тази е причината, дето някои хора не са доволни от мислите, чувствата и постъпките си. Из Степени на разбиране, УС, 20 октомври 1935 г.

Мадарският конник бе избран за символ на България Легендите разказват за енергийните и магически центрове на района. Познавачи твърдят, че белите и черни биополета в резервата могат да те изцелят или да те убият. Сутрин, още с първите слънчеви лъчи, в околността имало камъни, които са способни за излекуват всяка болест. Медитациите върху определени скални отломъци премахвали мигрена, стомашни болки и въобще цял ферман с болести. Грешна стъпка по тайнствените места обаче можела да доведе до силно влошаване на здравето, смятат радиестезисти. Те твърдят, че преди битка българските воини са лягали на местата, излъчващи отрицателна енергия. Така са получавали нещо като кръвожаден биодопинг, който е превръщал войската ни в машина за убиване. На това мистиците отдават успехите на Тервел, който стига с войските си чак до Константинопол и успява да помогне на Юстиниан II да си върне трона. .... Конника от Тибет Мадарският конник е широк 3,15 м и висок около 2,90 м. Местните жители разказват, че надписите около него се виждат най-добре следобед. Една от най-екзотичните версии за произхода на Конника, която те са чували, е свързана с далечен Тибет. Тя звучи убедително, защото лингвистичната реконструкция доказва, че названието на Конника идва от топонима Мандара. Елементите, изобразени на Мадарския конник - гега, ореол, жезъл и змия, са символи именно от планетарната индо-арийска религия митраизъм, твърдят учени.... ..... Хороскоп Един нов прочит на скалния феномен хвърли споровете в нова посока. Александър Хофарт доказва в книгата си "Изгубените кодове на древните българи", че Мадарският конник е древен хороскоп. А силно ерозиралият релеф отразява разположението на звездите в момента на основаването на Първата българска държава. В предните си лапи барсът (наричан лъв) държи змия. Тя символизира годината на Змията - 165 г. Тогава кан Авитохол създава Първата българска държава в Европа... .... Ездачката Смела компютърна възстановка от преди година показва, че той всъщност е тя. Наметката (хламида), която досега се смяташе за част от облеклото на Мадарския конник, е косата на жена. Учените отхвърлят категорично тази идея, основавайки се единствено на надписите на скалите. Любопитна подробност е, че при първоначалните изследвания йероглифите около каменния ездач не били открити. Това става години по-късно, по време на чествания по повод годишнина от обявяването на Мадара за историко-археологически резерват. Вечерта на тържественото събрание силни прожектори осветили Конника отдолу. Сякаш от нищото около тялото на коня и над главата на ездача се появили сенките на древна писмена. Датирането им като прабългарски обаче не означава автоматично, че нашите прадеди са мистериозните скулптори. Мнозина вярват, че идвайки по тези земи, хората на Аспарух са заварили Конника. И тъй като животното им е близко като светоусещане, са счели находката за знак от бог Тангра и са започнали да си пишат имената около езическата икона. ... Стоун Хендж През 1995 година експедиция, която включвала археолози и един медиум, посещава мястото. Целта е с помощта на психометрията (свръхсетивен метод за изследване миналото на предмет или местност - б.а.) най-после да разкрие тайната на родния Стоун Хендж. Надежда за това дава едно явление, наречено аура на предметите. Кирлиановата фотография доказва по безспорен начин не само съществуването на човешкото биополе, но и че то насища дрехите и предметите, до които се докосваме... Тук

На 30 март: През 1922 г. румънската полиция арестува ръководителя на нелегалното българско националноосвободително движение в Добрич Александър Рашенов и разкрива неговата мрежа. Арестувани са над 400 души, а на 11 септември 1923 г. съдът в Кюстенджа осъжда 72-ма българи за заговор срещу държавата ("аферата Рашенов"). Година по-късно на същата дата след VII конгрес на Добруджанската организация (25-27 март в Търговище) на заседание на ръководството в Русе е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. През 1922 г. със заповед на военния министър Коста Томов е учреден почетен знак "За спасяване на знаме". Носи се отдясно на гърди. Отсечени са само 100 знака. През 1930 г. е основаван Български общонароден студентски съюз (БОНСС). През 1944 г. по време наВтората световна война Англо-американската авиация бомбардира София, Враца и Фердинанд (дн. Монтана). През 1983 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа (референдум). Родени: През 1870 г. - Иван Кепов - български учен, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево. Роден в с. Бобошево, Кюстендилско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил през 1889 г. и история във Висшето училище в София (СУ) през 1892 г. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (дн. квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893—1915 г. В периода от 1916 до 1928 г. работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика. Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Редактира и издава от 1901 г. в-к “Изгрев”, редактира сп. “Младежка библиотека” (1904-1907 г.), “Учителски вестник” (1907-1915 г.). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. До смъртта си през 1938 г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии и изследвания в списанията "Родна реч", "Училищен преглед", "Учител", "Право дело". Негови разкази намират място в сп. "Ученически другар". Умира на 8 януари 1938 г. в София. През 1879 г. – Ст. Л. Костов (Стефан Лазаров Костов) - българския драматург и учен етнограф, дописен член на БАН. Роден в София. Завършва гимназия в столицата и след това Славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър, става негов председател (1926 г.) и директор (1927 г.). Уредник (от 1909 г.) и директор (от 1924 г.) на Етнографския музей. Най-видният представител на българската комедиография. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия - “Мъжемразка” (1914 г.) е посрещната от критиката с отрицателна оценка. В произведенията си "Големанов" (1927 г.), "Златната мина" (1926 г.), "Вражалец" (1933 г.), "Скакалци" (1931 г.) изобличава кариеризма, борбите за власт, партизанщината и корупцията през 20-те и 30-те г. Проучва славянската етнография на широка сравнителна основа. Превежда пиеси от френски и немски език. През 1892 г. - Боян Урумов - български генерал. През 1908 г. - Любен Тонев - български архитект. През 1927 г. - Иван Радоев - български писател, драматург, поет и журналист. Завършва гимназия в Плевен, следва право и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София, главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ и „София“, на театъра в Перник. Носител на специалната извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „ идейно здраве“ се прехвърлят върху личният живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през II половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина спирането на спектаклите. През 1933 г. - Борис Карадимчев - български композитор. Борис Карадимчев е дългогодишен художествен ръководител на вокална група "Пим-пам", професор в НАТФИЗ. Роден е в град Ямбол - по това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Завършва Консерваторията, три години учи композиция при Панчо Владигеров. Автор на някои от вечните хитове на българската музика - над 300 популярни песни, сред които заглавия като "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и др. Композира и музиката за над 40 игрални филма като: "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име". През 1946 г. - Иван Бориславов - български поет. Роден във Варна. Завършва средно образование в родния си град. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1970 г.Специализира френска цивилизация в университета във Версай /1982/.Трудовата му дейност е свързана изцяло с Българското национално радио. Като студент работи на хонорар/1966-1970/, впоследствие на щат - редактор, завеждащ редакция, заместник-главен редактор на Младежка редакция/1970-1976/, заместник-главен редактор на Главна редакция "Литература, изкуство, култура" /1976-1993/, генерален директор на Българското национално радио/2001/. Носител е на престижни национални и международни литературни награди, между които Наградата на ХХ век за литература(Кембридж, Англия). Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски, полски, чешки, украински, сръбски, унгарски, румънски, гръцки, норвежки, финландски, иврит и други езици. ".Член е на Българския П.E.Н. център. Участва с персонални покани в международни писателски форуми и фестивали на поезията. Многобройни са поетическите му срещи не само с българските почитатели на изящната словесност, но и с публиката в Париж /авторски рецитал в Театъра на поезията "Молиер"/, Монтрьой,Вилжюиф, Дюнкерк, Москва /рецитал на българската поезия в Колонната зала, в московски университети и библиотеки/, Прага /театър "Виола"/,Будапеща /неколкократни участия във вечери на българската поезия, авторски рецитал в Българския културен център/, Букурещ /Огледалната зала на Съюза на румънските писатели/, Куртея де Арджеш /рецитали в рамките на Х Международен фестивал на поезията в Румъния,2006/,Киев и Минск, Троа Ривиер /множество рецитали в рамките на XV Международен фестивал на поезията в Канада, 1999/, Флорина и Козани/вечери на съвременната българска поезия в рамките на международните празници на изкуствата в Гърция "Преспа 2000"/, Чебоксари, Сивтиквар /Русия/ и др. По неговата стихосбирка "Мигове с Париж" в софийския театър "Манифактура" е реализиран моноспектакъл на артиста Илия Добрев. В есеистичните си книги Бориславов прави интересни паралели между художествените открития на някои от най-значителните поети и художници на ХХ век. Тези книги приобщават българския читател към постиженията на западноевропейския авангард и този факт кара световноизвестната изкуствоведка Дора Валие да определи Иван Бориславов като "звено между България и Западния свят". Възторжено приветстват тази апология на новаторството проф. Петър Чуховски и проф.Розалия Ликова, Енчо Мутафов и Светлозар Игов и др. Като преводач Бориславов се налага като неуморим пропагандатор на модерната поезия, отзивчив към търсенията най-вече на френскоезичните поети, които благодарение на него заживяват своя нов живот в българската словесност и оказват влияние за европеизирането на съвременната ни поезия. Всичко това кара критиката да отсъди: "Малко са европейските поети на България, но между тях със сигурност е и Иван Бориславов."/Вихрен Чернокожев/.Стремежът към глобален обхват, новаторството и общочовешкото звучене на това творчество го правят интересно и извън границите на България. Това обяснява и многобройните преводи на негови творби на различни езици, както и участието на поета в международни форуми и фестивали на поезията. През 1951 г. - Петър Великов - български шахматист. Той е международен майстор от 1975 г. и гросмайстор от 1982 г. Най-високият му ЕЛО рейтинг е 2467, достигнат през октомври 2006 г. Възпитаник е на Добричката шахматна школа, където тренира под ръководството на Живко Кайкамджозов. Завършва стоматология в София. Зет е на дългогодишния лекар на българския национален отбор по футбол д-р Михаил Илиев. През 1969 г. е републикански юношески шампион по шахмат. На европейското юношеско първенство в Гронинген, Холандия през 1972 г. печели бронзов медал. Великов е шампион на България по шахмат за 1987 г. Участва на четири шахматни олимпиади, където изиграва 34 партии (10 победи, 20 равенства и 4 загуби). Участва на пет Балканиади по шахмат (1979, 1981, 1982, 1986 и 1990 г). Починали: През 1937 г. - Никола Димков - български общественик. Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на проект за за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света. Димков е роден в 1859 година в голямото българско село в Серско Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция). Завършка инжерство в Париж и още като студент има редица патенти. Работи в българското министерство на съобщенията, след което се установява в Цариград и открива фабрика за производство на подкови. Участва активно в живота на българската колония в града. В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Томас Уилсън, който по-късно излиза със своите известни 14 точки. Димков умира в Цариград в 1937 година. През 1941 г. - Васил Кутинчев - български генерал. Васил Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русчук. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и зачислен на служба в 24-а пехотна сливенска дружина.. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 1-ва дружина от 5-ти пехотен дунавски полк от 13 септември до 8 ноември, след което е командир на самия полк. Взема участие в боевете на десния фланг на Сливнишката позиция (5-7 ноември), проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември. По-късно участва в авангардния отряд, който овладява Цариброд, в превземането на Пирот, както и в боя при Драгоман. След раняването на командира на 5-и пехотен полк - капитан Андрей Блъсков поема командването на полка. След войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен. Назначен е за член на военно-полевия съд, който съди офицерите-русофили. От 1908 до 1912 г. е началник на 1-ва армейска област. На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант и Кутинчев е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса. По време на Балканската война (1912 - 1913) е командващ Първа българска армия, която воюва в Източна Тракия. В Лозенградската, Люлебургазко-Бунархисарската, и Чаталджанската операция тя действа съвместно с Трета българска армия, като заема десния фланг на българските сили. През Междусъюзническата война (1913) командва 1-ва армия, а от 16 юли и 2-ра армия. По време на Първата световна война (1915 - 1918) е генерал за поръчки към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област. През цялата си военна служба действа за развитието на Българската армия. Генерал от пехотата Васил Кутинчев умира в София. През 1945 г. - Боян Секулов - български писател. През 1954 г. - Иван Дипчев - български военен деец. Иван Дипчев е роден на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното училище в София, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-ти пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1927 г. заема поста комендант на столицата. На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, става началник на канцелария на Военното министерство, а през 1936 г. е уволнен от армията. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. В 1954 година е осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотен затвор. Генерал-майор Иван Дипчев умира в концентрационния лагер в Ловеч. През 1978 г. - Димитър Попниколов - български революционер. Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на бъдещия войвода Яни Попов. Учи в българската педагогическа гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, като същевременно е пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак и секретар на Бургаското дружество на ВМОРО. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След разгрома на въстанието се установява в София. Следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно продължава образованието си в Женевския университет. Преподава в Първа софийска мъжка гимназия. Специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение, а от 1921 г. е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи — факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 г. в Одрин. Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана. Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в 22 Обикновено Народно събрание. Носител на орден НРБ, І степен от 1875 година. Умира в 1978 година в София. През 2005 г. - Емил Димитров - български певец. Роден през 1940 в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти. Увлича се по класическа музика и рисуване, дори е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1960. Но в същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен "Арлекино", акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като естраден изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. През 1970 излиза един от най-големите му хитове "Моя страна", който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Във Франция Емил Димитров става световноизвестен изпълнител, сприятелява се с Шарл Азнавур и Далида, а песните му "Моника" и "Джулия" заемат челни места в много европейски класации. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-сете години . Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България. Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син (Емил Димитров-син), който издава албуми с хитовете на баща си през последните години. От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 в София. В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: "Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела в София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал". "Моя страна" е известна на запад като "Моника".

На 29 Март: Ден на военноинвалидите През март 1913 г. е създадено първото дружество на военните инвалиди в България - "Военноинвалид" по инициатива на ветерани от Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). На 29 март 1915 г. е учредителният конгрес на Съюз на военните инвалидите. На 29 март 2005 г. в "Държавен вестник" е публикуван Закон за военноинвалидите и военнопострадалите, приет от 39-ото Народно събрание на 17 март 2005 г. До 2005 г. се отбелязва като Ден на военноинвалидите и пострадалите в изпълнение на воинските си конституционни задължения. През 1866 г. земетресение разтърсва в Кюстендилско. Според дописки в тогавашната преса няколко труса последователно разтърсили града, но “не докарали, слава Богу, никаква повреда”. През 1879 г. Архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството обсъжда в Търново църковното устройство на Българската екзархия и изготвя записка от 1 май. През 1923 г. с Указ на цар Борис ІІІ е утвърден Закон за устройството на войската и пограничната стража. През 1944 г. в периода 29 - 30 март се ивършват англо-американски бомбардировки над София. През 1941-1944 г. се води т.нар. "Символична война". Под натиска на държавите от Тристранния пакт на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. В резултат на присъединяването на България към Германия по време на Втората световна война 1939–1945 г. армията ни е съсредоточена в няколко района. Българските войски се разполагат в Западна Тракия и Егейска Македония. Целта им е да противодействат на евентуален англо-американски десант или нападение от страна на Турция. В Югозападна Македония съсредоточените български части осъществяват охранителни и окупационни задачи. През 1943 г. "символичната" война става действителна, след като англо-американските военновъздушни сили започват системни бомбардировки над България. От бомбардировките пострадват София, Пловдив, Русе, Варна и други големи градове. Убити са около 1700 души, ранени над 2000, разрушени напълно са 3797 сгради. Правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.), а след това правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.) водят преговори в Кайро. Те се опитват да подпишат сепаративен мир с Англия и САЩ. По този начин искат да прекратят "Символичната война". Действителният край на тази война се слага с подписването на примирието между България и СССР, САЩ и Англия на 28 октомври 1944 г. в Москва. Димитър Списаревски - български пилот-изтребител, първата жива торпила, загинал при с. Пасарел. Неделчо Бончев - български пилот-изтребител, втората жива торпила. Живата торпила (В памет на Димитър Списаревски- "живата торпила") Как ведро се синеят небесата и как чуден е светът около мен. Унесен слушам гласа на житата и тяхната песен за..онзи ден... **** Декември! Студът пронизва гърдите и сграбчва безмилостно всяко сърце. Опасност иде! Клокочи, не пита и страх се изписва по всяко лице. Небето се изпълва с лешояди- злокобно вият вражи самолети, готови да бият улици и сгради, готови да смажат душиците клети. Ти знаеше, залогът е голям. Отечеството пак беше в опасност! Но не мислеше за това, знам- политна и не се разколеба. Напред се впусна смелият орляк да брани честта на родината и с кръвта си всеки юнак да я запази непомината. А беше страшно. И свистяха безмилостно около теб куршуми. Машини падаха, горяха и ти изпращаше ги строг, без думи. С едничка мисъл- да спасиш България, семейството, народа ти не летиш, ти сам гориш на аления здрач под свода. Сломен от твоите снаряди, полита в бездната врагът. Ала веднага друг напада и жили яростно, до смърт. Куршумите привършиха, остана сърцето мъжко на героя. И ти реши: “На прах ще стана, но няма да напусна боя!” Не зная де се крие тази сила, която прави човека стомана. Но виждам- в теб се е стаила и ти избра един изход- тарана. Миг само и страшно се вряза в летящата крепост един млад герой. Един млад човек на цял свят показа как се умира храбро във бой. Ти не загина тогава- аз зная. Ти там остана- горяща звезда не в белоснежните зали на рая, а горе, над своята родна страна. **** Как ведро се синеят небесата и как чуден е летният зной. И как искам да знаят децата безсмъртното име на този герой. 02.08.2005 През 1945 г. е началото на Мурската настъпателна операция. През 1969 г. е осъществено първото цветно телевизионно излъчване в България. През 1976 г. е открит обновеният Народен театър "Иван Вазов" с премиера на пиесата на Иван Вазов "Хъшове", чиито зрители са делегатите на 11 конгрес на БКП. Народният театър"Иван Вазов" е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението. Сградата е изградена в близост до бившия княжески дворец в столицата (дн. Национална художествена галерия) по проект на виенските архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер. Наследник на софийската драматична група "Сълза и смях", която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър "Кръстю Сарафов", през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър "Иван Вазов". Сградата му е завършена в края на 1906 г. и е открит на 3 януари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Възстановен е окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г.. Преустроен основно през 1971–1975 г.. Създадена е и специална камерна зала. Сред управителите му до 9 септември 1944 г. са: Ил. Миларов, П. П. Славейков, директорите: Ив. Попов, Б. Ангелов, В. Йорданов, Ст. Л. Костов и др. Като режисьори и драматурзи трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български артисти – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и мн. др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература. През 1986 г. римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов и другите двама българи, но не поради невинност, а "поради недостиг на доказателства". На 13 май 1981 г. Папата оцелява след покушение. Прострелян е от близко разстояние от турския фанатик Мехмед Али Агджа на площада Св.Петър. Два куршума попадат в тялото на папа Йоан Павел II. Единият преминава през стомаха му, а вторият попада близо до сърцето. На 25 ноември 1982 г. служителят на БГА "Балкан" в Рим Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II. Според показанията на Али Ага по време на пребиваването му в България , той е нает от български тайни служби да убие папата. Разследването на българската връзка в случая с атентата от 1981 г. твърди, че Ага е взет в 3 часа следобед от началника на разузнавателен отдел и служител в авиокомпания “Балкан” Сергей Антонов. Според първоначалната версия той е придружаван от още двама български дипломати - Желю Василев и Тодор Айвазов. Обвинението твърди, че Антонов предоставя на Ага пистолета от атентата и го откарва до площада “Св. Петър”, за да осъществи покушението. На 27 май 1985 г. в Рим започва процес срещу Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу българите, поради недостиг на доказателства. На 24 май 2002 г. при посещението на папата в България, той казва, че не е вярва, че има българска следа в атентата срещу него. През 1990 г. министър-председателят Андрей Луканов предлага на парламента програма за радикални реформи. През 1996 г. представителите на опозицията - Иван Костов от СДС, Стефан Савов от ДП, Анастасия Мозер от БЗНС и Ахмед Доган от ДПС подписват споразумение за участие в изборите за президент с общ кандидат. През 2000 г. тридесет и осмото НС гласува в дневния ред да влезе проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Това става против желанието на значителна част от мнозинството на СДС, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС. Родени: През 1954 г. - Ахмед Доган - български политик. Роден в с. Пчеларово, Добричко. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Редовен аспирант в Института по философия при БАН. Кандидат на философските науки. Научен сътрудник в Института по история към БАН от 1986 г. Заради участието му в съпротивата срещу възродителния процес е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода. След 10 ноември 1989 г. се включва в политическия живот на страната. Той е един от основателите и лидер на Движението за права и свободи от 1990 г. Депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Обикновено народно събрание. След включването на Движението за права и свободи в Обединението за национално спасение е един от лидерите и на новата политическа формация. Директор на в-к "Права и свободи". През 1965 г. - Красимир Каракачанов – историк, политик. Роден в Русе. Завършва история във ВТУ и СУ. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. В периода 1990-1995 г. е секретар, след което в продължение на три години е съпредседател и председател на ВМРО. Депутат в ХХXVIII Народно събрание. През 1966 г. - Красимир Балъков - български футболист. Шампион на страната през 1991 г. Обявен за най-добър играч на португалския шампионат през 1992 г. Играе в българския национален отбор, класирал се на 4 място на световното първенство в САЩ през 1994 г. От 1996 г. е състезател (халф) на германския "Щутгарт" (най-скъпо платеният футболист в отбора). На 29 май 2003 г. Красимир Балъков отбелязва края на активната си футболна кариера с бенефис в Щутгарт/Германия. Над 40 000 души засвидетелстват признанието си към “магическия халф” на стадиона “Даймлер Готлиб”. Починали: През 1977 г. - Георги Димитров Златев -Черкин - български композитор, педагог, артист. Учи музикално изкуство във Виена. Проф. в БДК. Автор е на солови, хорови и масови песни. Съавтор на химна на Република България.

Мисъл на деня – 29 март 2009 г. Бог пише в три книги: в едната записва погрешките на хората, във втората – добрите им дела, а в третата – възнаграждението, което се определя за добрите постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички същества. Доброто за едного трябва да бъде добро за всички. Злото за едното трябва да бъде зло за всички. В целия свят добрите хора си приличат. Те са от една школа. Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

На 28 март: През 1859 г. Драган Цанков започва да издава в Цариград униатския вестник "България. Вестник за българските интереси". Той излиза до април 1863 г. Негови сътрудници са Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Георги Миркович, Стефан Изворски, Христо Ваклидов. През 1876 г. от Влашко в България тайно се прехвърля една част от ръководните дейци на Първи революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков. През 1892 г. със заповед на военното министерство военните служители са разделени на четири разряда (категории), според сумата на получаваната заплата. На тях е определено и формено облекло според рода войска, в която работят. През 1899 г. на 21 март 1899 г. в с. Баладжа (днес Стожер), Варненско, се провежда окръжно събрание на земеделските дружини. То избира Окръжен комитет с председател Юрдан Пекарев. На 28 март изработва програма и устав на земеделска партия. На следващите избори за НС е спечелен първият депутатски мандат в Провадия. През 1913 г. на 10 януари и 28 март 1913 г. се водят първите преговори между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. На 22 април 1913 г. в Атина е подписан предварителен съюзен протокол. На 1 май е подписана военна конвенция. На 19 май 1913 г. в Солун е сключен окончателния съюзен договор между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. Те се споразумяват за обща граница. Двете държави се договарят да не допускат българско владение на запад от Вардар. През 1920 г. се провеждат избори за 19-то Обикновено народно събрание. БЗНС печели 110 места, БКП - 50, Демократическата партия - 24, Народната - 14, Прогресивнолибералната - 9, БРСДП (о) - 9, Радикалдемократическата - 8, Народнолибералната (Никола Генадиев) и Народнолибералната (Добри Петков) – по 3. През 1924 г. Демократическата партия се разцепва. Крилото на Андрей Ляпчев остава в Демократическия сговор с орган вестник "Пряпорец", а крилото на Александър Малинов и Никола Мушанов възстановява самостоятелността на партията с орган вестник "Знаме". На 5 октомври 1924 г. деветият конгрес на Демократическата партия потвърждава излизането от Сговора. На 28 октомври 1924 г. тя оформя своя парламентарна група от 17 депутати. През 1927 г. влиза в сила Закон за народните читалища. През 1928 г. в Бургас започва провеждането на учредителен събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, оглавен от пастор Николай Николов (органи - вестник "Петдесятни вести" и списание "Благовестител"). Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев. През 1941 г. органът на Съюза на занаятчийските сдружавания в България -"Занаятчийска дума" спира да излиза. Той се издава в София от ноември 1919 г. Негови редактори са Д. Динков, Ст. Ягоридков, Ст. Бъчваров и Н. Въжаров. През 1945 г. завършва Петата национална конференция на Работническия младежки съюз. Това е младежка организация, обединяваща трудовата младеж. Образувана е през 1928 г. по инициатива на БКП като легална проява на Българския комунистически младежки съюз. Печатни органи на организацията са вестник "Младежка искра", вестник "Народна младеж", списание "Младежка трибуна". През 1945 г. щабът на Първа българска армия изпраща до войските заповедта за настъпление за Мурската настъпателна операция. На 27 март 1945 г. в щаба на Първа българска армия е разработен план за Мурската настъпателна операция и следобед е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. През 1946 г. Сталин лично нарежда на Георги Димитров каква линия трябва да следва комунистическата партия в България: "Предвид отказа на опозицията да даде в правителството свои представители, въпреки решението на тримата министри, препоръчваме да провеждате следната политика: 1. По всякакъв начин да игнорирате опозицията, да не водите повече с нея никакви преговори. 2. Да предприемете редица обмислени и умело организирани мерки, за да задушите опозицията...". През 1952 г. с разпореждане на Министерски съвет се въвеждат т.нар. безотчетни пари към основната заплата и "представителните" пари на министрите. През 1961 г. българска делегация, водена от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, участва в заседанието в Москва на Политическия консултативен комитет на държавите от Варшавския договор. Обсъждат се въпросите за укрепването на отбраната на социалистическите страни. През 1967 г. в София започва провеждането на Първият конгрес на ТКЗС и се създава Съюз на ТКЗС. Приет е нов Примерен устав на ТКЗС и решение да се обединят в единен съюз Съюзът на ТКЗС и Централният кооперативен съюз. През 1973 г. опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март 1973 г. в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени. През 1978 г. в София е открита изложба, посветена на Николай Рьорих. С това събитие Комитетът за култура започва изпълнението на програмата "За издигане ролята на изкуството за всестранното развитие на личността". През 1983 г. в София се провежда среща на учени от балканските страни на тема "Балканите – безядрена зона". През 1993 г. завършва общопартийната конференция на БСП. На нея е приета алтернативната програма за развитие на страната "Перспектива за България за излизане от кризата и за преход към демократична, правова и социална държава". През 1994 г. започват протестите на вестникари и журналисти от частните радиостанции против Закона за добавена стойност. До 31 март големите всекидневници не излизат. Родени: През 1874 г. - Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.). През 1883 г. - Богдан Филов - български историк, политик. От 9 септември 1943 до 9 септември 1944 г. е член на регентството . Преди това три години заема поста на мин.-председател. От 1938 г. до 1942 г. заема поста на министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 г. е председател на н БАН . През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ ”Св. Климент Охридски“. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор е по археология в СУ “Св. Климент Охридски”, директор е на Българския археологически институт с музей (1920-1944 г.). Богдан Филов е известен специалист по средновековна история и археология. Член е на много научни дружества в Европа. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “акад.” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Негови трудове са “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарското изкуство”, “Римското владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др. През 1887 г. - Димчо Дебелянов - български поет - символист и романтик. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 г.. От този период са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 г. печата в списание "Съвременност". Грижи се за прехраната си, като сменя различни професии. Превежда от руски и френски език, следва право и литература, издава "Българска антология" заедно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание "Звено" (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата световна война, загива на южния фронт. Погребан е в двора на черква край Демирхисар, костите му са пренесени в Копривщица след 15 години. В поезията си преминава през различни влияния, но не остава само в границите на символизма или романтизма. Негови стихотворения са "Помниш ли, помниш ли", "Спи градът", "Кръстопът на бъдещето", "Светла вяра" и други. През 1929 г. - Вера Мутафчиева – български историк, писател, белетрист. През 1951 г. завършва специалност “История“ в СУ ”Св. Климент Охридски” . През 1950 – 1955 г. работи в Народната библиотека в София и в Института за история към БАН. От 1979 г. е директор на Центъра за древни езици и култура към Комитета за култура . От 1880 г. е директор на Българския изследователски институт в Австрия. От 1997 до 1998 г. е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 г. работи в Института за литература към БАН, през 1991-1992 г. е в Центъра за литература към БАН, от 1992 г. - в Института за история. За една година е председател на Агенция за българите в чужбина. През 1980 г. е лауреат на международната Хердерова награда . Тя е почетен член на БАН и носител на почетен знак на БАН “Проф. Марин Дринов” на лента. През 1999 г. й е връчен орден “Стара планина .” Същата година е наградена и с Голямата награда за литература на СУ “Св. Климент Охридски”. През 2000 г. получава “д-р хонорис кауза” на НБУ. Две години по-късно получава награда за принос в българската литература “Бронзов бухал”. Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите “Летопис на смутното време” (1965-1966 г.), 1993 г., “Случаят Джем” (1967 г., 1999 г.), “Последните Шишмановци” (1969 г.), сборник с есета “И Клио е муза” (1969 г.), “Рицарят” (1970 г.), “Процесът - 1873” (1972 г.), “Белот на две ръце” (1973 г.), “Алкивиад Малки” (1975 г.), “Алкивиад Велики” (1976 г.), “Книга за Софроний” (1978 г.), “Предречено от Пагане” (1980 г,), “Бомбите” (1985 г.), “Съединението прави силата” (1985 г.), “Белият свят” (1994 г.), “И страшно е, майко и весело ... Публицистика” (1997 г.), “Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев” (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в.” (1998 г.), “Бивалици” (2000-2001 г.) и др. Нейни научни съчинения са “Османска социално-икономическа история. Изследвания” (1993 г.,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система” (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ” , 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане” (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада” (1998 г.). През 1930 г. – Богоя Сапунджиев – български архитект и сценограф. Завършва архитектура в Московския архитектурен институт през 1955 г. От 1958 г. е началник на Декоростроителния отдел и художествения постановчик в СИФ “Бояна”. Занимава се предимно с театрална сценография, с предпочитание към мащабните и функционални композиции - “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Галилео Галилей” (1968 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Фильо и Макензен” (тв, 1978-1980 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Брегове в мъгла” (1986 г.) - в киното, а в театъра и операта - “Прокурорът” (1965 г.), “Иван Шишман” (1975 г.), “Ивайло” (1985 г.) и др. През 1936 г. - Божидар Абрашев - български композитор, музиколог, професор и д-р по изкуствознание. Завършва специалност "Композиция" в Музикалната академия в София, като ученик на П. Владигеров. Преподавател е в Държавната музикална академия по симфонична оркестрация, елементарна теория на музиката и инструментознание. Автор е на около 60 опуса, 5 симфонии, 6 сонати, 1 кончерто гроссо; 2 оратории и около 300 аранжимента на народни песни. Негови съчинения са Енциклопедия на музикалните инструменти (преведена в 27 държави), "Оркестрово-звукова материя" (1976 г.), "Симфонична оркестрация (1992 г.), "Обработка и оркестрация на българската народна музика", ч. 1-2 (1990-1995 г.) и др. През 2001 е назначен за министър на културата, през 2005 г. е свален от този пост. През 1951 г. - Панайот Панайотов – български естраден изпълнител. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория в класа на Стефан Атанасов през 1976 г.. В периода 1974 - 1975 г. е солист на Представителния ансамбъл при ГУСВ - София. Работи с група "Лира". Започва да пее още като ученик в различни самодейни състави. В края на 70-те години има успешни изяви в различни международни конкурси, а песента "Обич" (муз. М. Аладжем) му носи голяма популярност. Представя се на "Интерталант" (1974 г.), който по това време няма конкурсен характер. Участва в "Шлагерфестивал" Дрезден (1979 г.) и "Братиславска лира" (1980 г.). През 1979 г. печели Голямата награда "Златният Орфей" и трета награда на фестивала "Червеният карамфил" в Сочи (бивш СССР). На фестивала в Кастълбар, Ирландия, получава специална награда за най-добър глас. Изпълнената от него песен "Бащината къща" (муз. А. Заберски) печели Голямата награда "Златният Орфей" през 1980 г.. Концертира в СССР, Куба, Унгария, Турция, Полша и др. Негови албуми са "Обич" (1981 г.), "Сватба" (1984 г.), "Ванга" (1990 г.), "Здравей, обич моя" (1991 г.), "Без маска и грим (Роси и Панайот)" (1993), "Шопкиня" (1994 г.), "Певецът/Славяни" (1996 г.), "Маринела" (1998 г.), "20 Златни хита: Момчето, което говори с морето" (1999 г.). През 1955 г. - Ивайло Стефанов Дичев - български писател. През 1979 г. завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във в-к "Орбита" и като сътрудник в Информационния център към Съюза на българските писатели. От 1985 до 1987 г. е редактор в издателство "Български писател" . През 1991 г. специализира в Сорбоната. През 1992 г. защитава кандидатска дисертация "Проблемът за автора и целостта на творбата" Автор е на разкази, новели, романи, есета, научни публикации по проблеми на философията, естетиката и културологията. Негови съчинения са "Уча се да плача" (1979 г.), "Звезден календар" (1982 г.), "Идентификация" (1987 г.), "Миг след края на света" (1988 г.), "Граници между мен и мен" (1990 г.), "Еротика на авторството" (1991 г.), "Буквализми. Разказоиди" (1991 г.). Починали: 1976 г. - Антон Маринович - български режисьор. Завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на списанието “Нашето кино” и “Филм и критика”. През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание”, а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка - “Ще дойдат нови дни”. Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин” (1950 г.), “Снаха” (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците” (1958 г.), “Сиромашка радост” (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово” (1956 г.). Снима и приключенски трилъри - “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.). През 1985 г. - Георги Караиванов - български поет, белетрист и драматург. Завършва гимназия и право в София. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1934 г. до 1944 г.. Негови стихосбирки са “Път” (1923 г. ), “Анатема” (1925 г. ), “Иманяри” (1926 г. ) и “Синьото цвете” (1927 г. ); легендата “Божият съд” (1928 г.); повестта “Пендарата” (1928 г.); епическите поеми “Хайдути” (1931 г.) и “Герай Войвода” (1933 г.); романа “Бан Янука” (1932 г.); драмите “Хвъркатият конник” (1939 г.), “Боримечката” (1958 г.), “Юнашка майка” (1962 г. ) и др. Автор е на няколко книги за деца.

Мисъл на деня – 28 март 2009 г. Някои богослови смятат, че откак съществува човечеството, са изминали около 8 000 години, но мнозина се страхуват да отрекат или потвърдят това число, защото не знаят за какви години се говори – за човешки или за Божествени. Тези 8 000 години не са човешки, но Божествени. Ако тия 8 000 години се преведат на човешки език, те се равняват на 190 милиона години. Но за да дойде до едно по-голямо развитие, на човека са нужни още 200 милиона години. Из Речи само реч, 31-ва НБ, 15 май 1938 г.

Личи си, че не се познаваме . Тогава щеше да знаеш кога съм присмехулна или заядлива. Сега съм развеселена. Благодаря ти за доброто ми настроение. Радвам, се че това което ти си решил че съм искала да постигна с отговора си не те е засегнало. Единственото което схващам от цялата история е, че ти не желаеш да кажеш нещо конкретно като опитност, но по някаква причина си решил че може да изискваш или призоваваш другите да го правят. Тогава защо се учудваш че не чуваме камбаната, която така енергично удряш? Нямам какво повече да ти кажа. Току виж сме изпаднали в спор или нещо като дуел и заради мен ти затворят темата. Ще е жалко . Светлина ти желая по пътя по който си поел.

Н.Д., Много ти благодаря за дъългия и изключително изчерпателен отговор. Както виждам си се постарал да ми отговориш много конкретно. Как със стари твои изказвания си могъл да предвидиш какво ще кажа днес И понеже твърдиш, че бъди така добър и сподели поне 90% опитност на следния ми въпрос: "Би ли споделил ти каква опитност имаш с този творчески процес? Намерил ли си душата с която да се слееш? И дали си успял да създадеш, както сам казваш - същества от висши духовни йерархии? А ако отговорът е 'не' - на какво отдаваш това? И ако нямаш такава опитност на какво стъпваш за да даваш мнение?" P.S. Може някъде в цитатите с които си ми отговорил да го има посочено, ама нещо не го схванах, извинявай. Дерзай!

Малко извън темата : - Няма там, аго, по вази, няма там стени таквизи, зиме със здравчец обрасли, лете със сива лиляка; няма там бяло кокиче, ни теменужка дъхава между къдрави шубрачки; в поля чернока аглика на всяко рано пладнище - злат минзухарец в равнище, ни ален божур в странище... В моята мала градинка доста е мене, що имам: всякакви ружи шарени, шарени жълто, алени, дребен босилчец черночък, син кремък, жълта латинка, бял кремък чисто сребърен, бисерно, росно леденче, крехка върбица клоната, стволяста камха рехата, червен седянко вечерен, синкави рохли ранници, карамфил зимен и летен, ширбой ми кичест ператен и морав стратул бархатен. . . Изворът на Белоногата

Май не остава нищо друго, освен да отвориш такива теми и да продължиш да биеш камбаната. До нас има църква - всеки ден в определени часове бият камбаната там. Ако забие извън този график знам че се е случило нещо - дай Боже поводите да са добри. Но ако по цял ден я удрят - ами просто ще си затварям прозорците и няма да я чувам. Доста ще пречи, не мислиш ли? И със сигурност камбанарията ще се порути - много вибрации ще се получат. Би ли споделил ти каква опитност имаш с този творчески процес? Намерил ли си душата с която да се слееш? И дали си успял да създадеш, както сам казваш - същества от висши духовни йерархии? А ако отговорът е 'не' - на какво отдаваш това? И ако нямаш такава опитност на какво стъпваш за да даваш мнение? Освен теория, в живота трябва и практика. Може би затова някои от тези, които имат деца не пишат много - виждаме, че независимо че имаме деца на почти една възраст, те просто са различни и няма точна рецепта: смеси това с това и добави еди-какво си. Съгласна съм с теб, че трябва много вътрешна светлина и още повече смирение за да се говори по тези теми. Аз не знам в коя от групите които описваш да се причисля. Приела съм, че всеки е уникален и си има свой път, по който да върви. Да поучвам другите и да им давам акъл какво е правилно или не - общо-взето избягвам. В такива случаи се сещам за това което е правил Учителя - не е давал непоискан съвет и дори когато ги е давал много е внимавал. Сещам се и за една негова мисъл. Звучи така: Ако ти се струва, че някой прави глупост - остави го, той има нужда от тази опитност. Поздрави и от мен!

Майка изми срама от бунта срещу Могилино "Майката редовно посещава детето си и се възползва от всяка разрешена отпуска да я взема вкъщи." "Дългогодишни работници в дома в Могилино твърдят, че това е първи случай, в който майка си взема детето от там. Тя е и една от малкото, които редовно е посещавала оставеното на грижите на държавата момиче. Според социални работници прибирането на Краси вкъщи е най-доброто за нея. Тя е физически подвижна и здрава и може да се справя с почти всички дейности в домакинството. Модел за подражание й е 25-годишната кака Невена. Краси се учи още от другите си сестри Радостина (18 г.) и Елза (14 г.). С желание се грижи за малката Сандра. Когато се върне от гостуване вкъщи, е стопроцентово неузнаваема."

24 Март: Световен ден за борба с туберкулозата На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Отбелязва се от 1996 г. с решение на Световната здравна организация - специализирана организация на ООН. Хр. Смирненски - Жълтата гостенка През 1201 г. Цар Калоян овладява крепостта Варна През 1877 г. в Цариград излиза първият брой на в. "Цариград". Обществено-политическият вестник е редактиран от В. Мачуковски. През 1880 г. е назначено либерално правителство начело с Драган Цанков. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на либералите, начело на което вече стои П. Каравелов, е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на партията са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Др. Цанков и непримирими – с П. Каравелов и П. Р. Славейков. Привържениците на Др. Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията 1881–1883 г. Сподвижниците на П. Каравелов и П. Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Др. Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с П. Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Др. Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. През 1883 г. е учреден медал "За наука и изкуство" с две степени - златна и сребърна. Златен медал получават само 33-ма души, а сребърен – 272-ма. Първото награждаване е на 2 февруари 1882 г., а последното - на 25 април 1950 г. През 1886 г. е подписан Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Ил. Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като своеобразна компенсация на Османската империя и се признава включването на 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Останалите членове на Берлинския договор по отношение на Източна Румелия остават непокътнати. Тъй като спогодбата е подписана в султанския дворец Топхане, тя получава известност като Топханенски акт. През 1890 г. е обнародван Закон за настойничеството. През 1901 г. по нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председател на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. През 1916 г. седемнадесетото ОНС отпуска 150 000 лв. за подпомагане на бежанците. Огромен приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. През 1919 г. започва издаването на независимия военен ежедневник “Народна отбрана”. Изданието излиза в София до 8 септември 1944 г. Продължение е на в. "Военни известия". Редактори на “Народна отбрана" са Ал. Ганчев, К. Николов, Й. Пеев, Р. Атанасов, А. Ганев, Т. Даскалов и др. През 1921 г. с указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. През 1924 г. е подписано споразумение с Антантата за окупационния дълг. Стойността му е 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва. През 1932 г. спрян е от печат в. “Земя". Седмичникът за политика, стопанство и просвета излиза в София от 8 януари 1931 г. Директор е Н. Петков, а редактор Ив. М. Минчев. През 1945 г. в щаба на Трети украински фронт командващия Първа Българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. През 1959 г. възстановени са дипломатическите отношения със САЩ. През 1986 г. Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. На негово място е назначен Георги Атанасов. Извършени са редица трансформации на министерства. Закрити са министерствата на енергетиката, на химическата промишленост, на машиностроенето, на металургията. Освен това е създадено Министерство на земеделието и горите. Комитетът за култура остава без ранг на министерство, а такъв ранг получава Комитетът за държавен и народен контрол. През 1992 г. учреден е “Център за обединение на земеделските движения” по идея на Милан Дренчев, който е и председател. Центърът няма свои структури, но декларира, че отваря вратите си за всички земеделци, които желаят обединение на земеделските съюзи в България. Регистриран е през май 1992 г . През 1996 г. завършва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент от името на СДС. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е заместник-председателят на СДС и на Парламентарната му група Петър Стоянов Родени: През 1882 г. - Боян Секулов - български писател и литературен критик. През 1903 г. той е ученик в Търговско-индустриалната камара в София. Едновременно с това завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на списание “Демократически преглед”, където се сближава с Т. Г. Влайков. До 1912 г. Секулов е чиновник в Дирекцията на статистиката в София. Редактор на списание “Книжовен преглед” (1936-1937 г.), в което обнародва рецензии за книги на българските писатели. Редактира и вестник “Врачанско слово” (1934-1944 г.), в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирката “Моторни песни” от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите” Секулов привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов” (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес” (1911 г.). През 1896 г. - Илия Кушев - български офицер и революционер. Роден във Велес, в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО. Завършва Солунската българска гимназия. След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от Българската армия. След войната следва право, но напуска университета, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода. Загива в 1922 година край село Ърлевци, убит от турци предатели от неговата чета. През 1924 г. - Славка Славова - българска актриса. Родена е в Берлин, където са работели нейните родители. Завършва гимназия във Варна. Има висше музикално и театрално образование. Завършва Музикалната академия в София, в класа на проф. Люба Прокопова и проф. Панчо Владигеров, а Театралната школа в София - в класа на проф. Кръстьо Мирски. В театъра дебютира през 1947 г. с ролята на Агнес от „Училище за жени“ от Молиер. Изиграла е десетки роли в Народния театър, Младежкия театър, „Театър 199“, „Сълза и смях“. Играла е в пиеси на Софокъл, Шекспир, Оскар Уайлд, Чехов, Брехт, Едуард Олби, Пейо Яворов, Валери Петров. През 1957 г. се снима в киното в ролята на Станка Гърбушката във филма „Земя“ по Елин Пелин. Актрисата умира след инфаркт, който получава след представление в „Театър 199“. От 2005 г. „Театър 199“ обявява ежегоден конкурс за камерна пиеса на името на актрисата. Славка Славова е майка на Ивайло Караньотов. През 1931 г. - Иван Николов Теофилов - български поет, драматург и режисьор. През 1955 г. той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. След това до 1961 г. е актьор, драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Бургас, Русе. През 1962-1980 г. Теофилов завежда литературното бюро при Централния куклен театър в София. След 1980 г. е редактор в отдел “Поезия” на издателство “Народна култура”. Той е член на Съюза на българските писатели. Негови съчинения са: “Чумава сватба” (1957 г.), “Къщата на сенките” (1958 г.), “Часовникарят” (1964 г.), “Оле Затвори очички” (1974 г.), “Индже” (1977 г.), “Котаракът в чизми” (1980 г.) и др. През 1966 г. - Милен Велчев- български икономист. През 1988 г. завършва Университета за национално и световно стопанство - София, специалност “Международни отношения”. За периода от 1990 г. до 1992 г. работи като аташе в управление “Международни организации” и референт по политическите въпроси в ООН в Министерство на външните работи на Република България. Милен Велчев е магистър по Стопанско управление на Университета Рочестър - Ню Йорк (1992-1993 г.) и по "Финансов инженеринг" в Масачузетски Технологичен институт, Кеймбридж (1993 г. - 1995 г.). Той работи в Националната банка на Гърция, а от 1999 г. до 2001 г. работи като вицепрезидент в управление "Развиващи се пазари" в Мерил Линч (Великобритания), където от 1995 г. - 1999 г. е сътрудник в управление "Инвестиционно банкиране" в Източна Европа, Близък Изток и Африка. От 2001 г. Милен Велчев е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Починали: През 1970 г. - Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. През 1926 г. той завършва славянска филологии в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Редактор е на вестниците “Радикал”, “Съвременник” и “Нови дни”. Сътрудничи също така на вестник “Заря”, списание “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик Константинов дебютира в списание “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. той редактира културната страница на вестниците “Радикал” и “Време” и списанието “Простори”. От 1954 до 1963 г. той е редактор в издателство “Народна младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българска литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм, българо-руските литературни връзки. Негови съчинения са: “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език, “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българската литература” (1941 г.), “Стара българска литература” (1942 г.), “Нова българска литература” (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели” (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967” (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов” (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.), “Книга за Г. Караславов” (1972 г., в съавторство с Ел. Константинова) и др. През 2001 г. - Добромир Тонев - български поет. Поетът Добромир Маринов Тонев е роден на 15 октомври 1955 г. в Ямбол. След завършване на средно образование в Ямбол, продължава да следва българска филология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", където се дипломира през 1979 г. Повече от 20 години работи като редактор в ДИ "Христо Г. Данов" в Пловдив. Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански и немски езици. В годината на завършване на висшето образование излиза първата му стихосбирка - Белег от подкова, която е отличена с националната награда за дебют и Добромир Тонев е приет за член на Съюза на българските писатели.

Мисъл на деня – 24 март 2009 г. Сега, като говорим за доброто, подразбирам делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви животът. И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете. Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

На 22 Март: Честита първа пролет! В народния календар на българина е останало от незапомнени времена новия живот в природата да се отбелязва на 22 март. Тази година астрономически сезонът настъпи на 20 март в 13:44 часа. В момента на равноденствието пътят на Слънцето пресича небесния екватор. Много култури по света почитат равноденствието, като се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието. Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс. С нейното идване дните започват да стават по-дълги от нощите, температурата се повишава и природата се връща към активен живот. Първите предвестници на нейното идване са винаги кокичетата и минзухарите по поляните, както и долитането на щъркелите. 22 март - празник на Велико Търново Всяка година на 22 март Великотърновци празнуват победата на цар Иван Асен ІІ над Епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. и деня на Св. Четиридесет мъченици. На този ден се възобнови и честването деня на благодетелите на града. За делото на Асеневци и значението празника, за великото дело на благодетелите през годините сказки изнасяли известни търновски дейци на културата. Особено въздействащи и трогателни били словата на изтъкнатия музеен специалист Тодор Николов, на известния педагог и публицист Йордан Кулелиев и др. Рецитирали се стихове, пеели се песни, посветени на великия Търновград. През 1316 г. “Съвета на осемте мъдреци, поставени за надзор на корабоплаването и Черно море” в Генуа, взема решение с което на генуезките търговци се налагат строги забрани на дейността им с България и с българите. Нито един генуезец лично или с плавателен съд не може да посещава пристанището Созопол. Забранява се и издаването на каквито и да било документи за корабоплаване или търговия в българските селища. Българите могат “безнаказано да бъдат наказвани, оскърбявани, затруднявани и ощетявани в личности и вещи” от страна на поданиците на Генуа. Според документа тази търговска война е предизвикана от трудностите и ощетяванията създавани от българския владетел на генуезки търговци от колонията им в Кафа. През 1879 г. по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав - втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново. През 1896 г. върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО за обсъждане проект за реформи в Македония. Проектът се състои от 13 точки за реформи и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага. През 1900 г. Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. На 5 март е проведен земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък, който прераства във въоръжен бунт. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. В резултат на бунтовете десятъка окончателно е заменен с поземлен през 1901 г. През 1919 г. вестник "Воля" е спрян от печат. Той е орган на Народнолибералната партия и се издава от учебното бюро при Военното министерство. Във “Воля”се поместват официални наредби и други материали на министерството. Излиза в София с редактори Ил. Димитров, Ив. Фичев, Хр. Хесапчиев и др. През 1932 г. БЗНС - Оранжев се обединява със земеделците на Стоян Златев в Български земеделски народен съюз "Г. Марков". Съюзът обединява десните сили в земеделското движение. Известен е още под името "Сердика". БЗНС - “Г. Марков” се обявява за правна сигурност, за общ културен и стопански подем и самостоятелно земеделско управление. През ноември 1933 г. съюзът се разпада, а през февруари 1934 г. се обединява временно с "Врабча 1" на Ст. Стефанов. След извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г. организационния живот на съюза замира. По-голяма част от неговите членове се включват в земеделската група "Орач", която подкрепя монархическия режим. През 1942 г. се провежда 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер. Фюрерът настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Сърбия. През 1968 г. Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване, която е втора след 1925 г. Тя се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Спогодбата влиза в сила през март 1969 г., защото едва тогава турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено. През 1977 г. България установява дипломатически отношения с Ямайка. Тя е държава в западна Индия, разположена на о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Открита е от Хр. Колумб през 1494 г. Първо е испанска, а по-късно - английска колония. През 1938-1940 г. Ямайка се бори за национална независимост. През 1958-1961 г. влиза в състава на Западноиндийската федерация. На 6 август 1962 г. е провъзгласена независимостта на Ямайка в състава на Общността. През 2000 г. в италианския парламент е създадена Асоциация на парламентаристи приятели на България с около 40 депутати. Родени: През 1909 г. - Мита Ганева Стойчева - българска народна певица. Тя е представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940-1942 г.). През 1942-1943 г. Стойчева пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. тя създава групата “Наша песен”. В репертоара й влизат хайдушки, любовни, исторически и любовно-битови песни. Част от текстовете на песните й са събрани в сборника “Гукнали сиви гълъби” (1953 г. ). По-известни песни, които тя изпълнява са: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др. През 1910 г. - Любомир Димитров Андрейчин - български учен, езиковед, общественик и публицист. През 1934 г. той завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" . От 1936 г. е доктор на науките на Ягелонския университет. От 1945 г. той е преподавател в катедрата по български език на Софийския университет, а от 1950 г.- професор. От 1957 г. Андрейчин е директор на Института за български език. Той е талантлив и способен специалист по български език и граматика на българския език, наследник на академик Ал. Теодоров - Балан. Основните му трудове са в областта на граматиката и стилистиката на съвременния български език. Има заслуги за разработване системата на времената на българския глагол и проучване езика на много български писатели. Той е активен участник в борбата за чист и правилен български език и инициатор на много полезни обществени прояви в това направление. От 1951 г. е член -кореспондент на БАН. През 1917 г. - Женя Заимова (псевдоним Кристина Валди) - български поетеса, специалистка по литература и музика в САЩ. Пише на български, английски и италиански език. Участва в оперни постановки, радио и тв програми. Съпруга е на Стоян Заимов. Първоначално емигрира в Италия, по-късно в САЩ. Публикува първите си стихотворения в края на 30-те години в списание "Звън" и "Вестник на жената". Тя е член на Световното дружество на поетите и почетен член на Кеймбриджката международна академия на поетите. Три пъти е носител на Калифорнийската награда за поезия (1985 г., 1988 г. - златна, 1989 г.- сребърна). В златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон се пази запис от рецитала на Заимова, изнесен там през октомври 1978 г. Нейни книги са: "Писма до Корадо Алваро" (1956 г., на италиански език), "Светът на Валериано" (1982 г., на италиански език), "Песни разпилени" (1971 г.), "Щъркели" (1972 г.), "Мартеници" (1978 г.), "Тракийско злато" (1981 г.), "Тъмната звезда" (1985 г.), "Прокудената" (1990 г., на български език), "Песен недопята" (1997 г.). През 1932 г. - Иван Веселинов - български художник и режисьор. Той завършва Художествена академия. Започва с публикуване на карикатури във в-к "Стършел". Сътрудничи на Г. Симеонов при първите си изяви в анимационното кино - "Чиракът магьосник" (1966 г.) и "Ромул и Рем" (1968 г.). Дебютира като самостоятелен постановчик с "Въжеиграч" (1969 г.). Негови филми са още: "Дяволът в църквата" (1969 г.), "Наследници" (1970 г.), "Малка дневна музика" (1971 г.), "Страх" (1973 г.), "Ръкоделие" (1975 г.), "Ръчичка-ръкавичка" (1977 г.), "Ла-ла-ла" (1978 г.), "Патенцето и елхичката" (1978 г.), "Пътникът" (1979 г.), "Капричио" (1980 г.), "Вундеркинд" (1981 г.), "Фарс" (1981 г.), "Вариации по Лафонтен" (1983 г.), "Фокус" (1984 г.), "Прогнози" (1990 г.), "Кучешка история" (1993 г.). През 1995 г. Веселинов е назначен за изпълнителен директор на САФ-София. През 1939 г. - Атанас Киряков Атанасов - български режисьор. Утвърдил се в документалното и детското игрално кино. Най-известните му филми са "Концерт за флейта и момиче" (1979 г.) и двусерийният документален епос "Лагерите" (1990г.). Починали: През 1933 г. - Сава Петров Огнянов - български драматичен артист. Той завършва гимназия в Русе, а драматична школа - в Мюнхен и Берлин. През 1904 г. се връща в България и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Играе още: д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз "Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. Огнянов посещава някои от най-известните театри в света- във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва. През 1920 г. е в Италия, където се снима в главната роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност. Русенският театър носи неговото име. През 1946 г. - Димитър Николов Найденов - български публицист. През 1917 г. той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в редакцията на вестник "Работнически вестник" като външнополитически редактор. Отлично владее руски, френски, немски, английски и италиански език. Лежи в затвора и след освобождаването си е в редактор на в-к "Лъч" и в-к "Звезда" (1923-1924 г.), където печата поредицата "Писма от Германия". Автор е на политически фейлетони в сп. "Звънар" (1924-1925 г.). От 1926 до 1928 г. Найденов е главен редактор на в-к "Новини". Многократно е арестуван поради провали в ЦК на Компартията. От 1930 г. той завежда "Международна информация" на в-к "Ехо", известно време е и негов главен редактор. Основател и главен редактор на в-к "Поглед", а за периода 1933-1934 г. работи във в-к "Вик". Сътрудничи на списанията "Звезда" и "Нова литература" и в-к "Литературен преглед". След 9 септември 1944 г. сътрудничи на в-к "Работническо дело" и на в-к "Свобода". Последните години от живота си прекарва в Своге. През 1961 г. - Николай Осипович Масалитинов - театрален деец, артист, режисьор от руски произход. Брат е на руската актриса В. О. Масалитинова. През 1907 г. той завършва школата при Малий театър при А. Федотов. От 1907 до 1919 г. е артист в Московския художествен академичен театър. Играе в “От ума си тегли”, “Месец на село”, “Вишнева градина”, “Три сестри”, “На дъното” и др. През 1924 г. посещава България и приема поканата да работи в Народния театър, в който е главен режисьор (1925-1944 г.) и режисьор от (1944- 1961 г.). Поставя “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Ревизор”, “Без зестра”, “Живият труп”, “Врагове”, “На дъното”, “Платон Кречет”, “Майстори”, “Албена”, “Боряна”, “Милионерът”, “Вражалец”, “Златната мина”, “Подвигът”, “Царска милост”, “Калин Орела” и др. Играе в “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Пред залез слънце”. През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър. Преподавател, а от 1949 г. професор по актьорско майсторство в Държавното висше музикално училище. Играе ролята на княз Горчаков във филма “Героите на Шипка” (1955 г.). В живота на един народ театърът заема най-важното място През 1983 г. - Теодосий Тодоров Атанасов - български писател. Той е редактор на първия студентски вестник "Студентска мисъл" (1924 г.). Заедно с Н. Никитов редактира библиотеките "Велики българи" (1935-1945 г.), "Български царе" (1937-1945 г.) и "Художествено историческо четиво" (1940 г.). Пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Автор е на: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935, 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци"

Мисъл на деня – 22 март 2009 г. Човек трябва да се свърже с Природата, разумно да използва нейните сили. По този начин той ще дойде до вътрешно разбиране на дните, месеците и годините. Той ще започне да разбира какво Бог е вложил и влага във всеки нов ден и ще може да се ползва от него. В Библията е казано нещо за дните, но то не е достатъчно. Първият ден, например, неделята – денят на Слънцето, не е ден за почивка, но е ден на живот, на възкресение. Той е ден на любов към Истината. Следователно започнете с този ден. Из Принципи на нещата, Лекция, 4 май 1927 г.

„Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. Така е, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява и ние говорим за тези сърца именно.” ”Другото условие изисква всеки човек да се намира постоянно на работа. Никой от вас не трябва да бъде в бездействие!” „Благоприятните условия понякога са приятни, а друг път не са.” „Без наука няма сполука. Трябва да изучавате основните правила във вашия Живот и ще се стремите да бъдете доволни от малкото Знание, което имате. Това Знание да служи като една основа за нова придобивка, която можете да прилагате всеки ден. Всички искате да служите на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки ден може да се изпълни по хиляди начини.Човек може да служи на Бога като обработва своите мисли и облагородява своите чувства, калява своята воля, заздравява тялото си, пресъгражда го; след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Следователно първата фаза на всеки един Живот трябва да започва с обработване на човешките чувства.” Без наука няма сполука

Благодаря, Късметче "Истински лекар е само този, който разбира причината за всяка болест и помага на хората. Той е асистент на Природата и работи съобразно нейните закони. При лекуването на болния има три фактора, които взимат участие в оздравяването му: Природата, лекарят и самия болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят 25% и болният 25%. Последен има думата болния. Не вземе ли участие в лекуването си, усилията на Природата и на лекаря ще пропаднат. За да бъде човек здрав, трябва да разчита на себе си и на непосредствения контакт с Природата. Ако в някои отношения самата Природа ви противодейства, тя ще ви покаже и изходен път от това положение. Създаде ли ви известна болест, същевременно ще ви покаже и пътищата, по които можете да се излекувате. Не всички болезнени състояния са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния за пречистване. Чрез тези състояния организмът се чисти от излишните утайки и наслоявания. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Събудите ли тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Когато сам се лекува, човек придобива увереност в себе си, в своите сили." Ако ви стане интересно - тук може да свалите книгата "Билки и лечение"

Да дадеш и да получиш прошка е морално облекчение за наши вътрешни, 'мълчаливи' терзания по повод на нещо, което по определени критерии считаме за простъпка. В душевния ни живот това е като изповед, но не на грях. Смисълът на даване/получаване на прошката е в човешкото - да се разберем взаимно. Е, понякога не се получава да е взаимно. Но и за далия, и за получилия това е възстановяване на душевното равновесие. Целият ритуал го възприемам като вътрешен съд, който ни позволява да поддържаме нравствените си принципи.

Искам да споделя с вас прочетеното за един българин, чието име е малко известно - Александър Геров. Българин впрягал кучетата на Робърт Скот "Въобще, моята история се базираше на публикация на журналист в периодичната преса от 60-те години. Журналист, който е слушал разказ на близка на майката на Геров, тъй като неговите писма са унищожени по време на англо - американските бомбардировки над София. По ирония на съдбата – писмата на участник в английска експедиция са унищожени от английски бомбардировки. Но по-интересното е, че след като историята беше разказана в шоуто, един българин е направил връзка с Кралското географско дружество и ни е изпратил снимки. В дружеството се пазят фотографии на Александър Геров, така че вече знаем как изглежда. Ние ще напишем писмо до Кралското географско дружество, тъй като той там се изписва като Димитри Геров - нали се е представял с друго име и е показал дипломата на брат си за ветеринар, за да го включат в експедицията. Целта на това писмо е, в Кралското географско дружество да разберат истинското му име. Между другото, покрай многото български експедиции, в Антарктида има много върхове, кръстени на български имена." В палатката на експедицията. Най-отпред вдясно е Александър Геров. Източник

На 15 Март: През 1882 г. в страната са въведени услугите изпращане на пощенски записи и абониране за вестници. На 1 ноември 1881 г. е обнародван нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите”. Вътрешните пощенски записи се въвеждат с въпросния указ. През 1899 г. на компанията по Източните железници е отдадена за експлоатация линията Чирпан-Нова Загора. През 1891 г. при атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. След политически процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. През 1908 г. завършва Кюстендилският общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов. През 1910 г. завършва посещение на цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов в Цариград. По време на него са подобрени отношенията с Портата. През 1968 г. Петото НС приема Наказателен и Семеен кодекс. През 1968 г. Народното събрание избира комисия за изработване на нова конституция под председателството на Тодор Живков. Идеята за нея е издигната на Шестия конгрес на БКП през 1962 г. Избраната за целта комисия не успява да завърши работата си до края на мандата на 4. НС. На Деветия конгрес на БКП през 1966 г. се посочва отново необходимостта от нова конституция. През 1993 г. е учреден Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски". Той е регистриран през април същата година. Печатен орган на партията е в. "Земеделско знаме" . До 38-ия конгрес , който се състои на 20 декември 1997 г., председател на съюза е Светослав Шиваров. След 38-ия конгрес съюзът се разцепва на две крила и има двама председатели: Светослав Шиваров и Драгомир Шопов. На 16 януари 1999 г. Драгомир Шопов учредява Български земеделски съюз "Александър Стамболийски - 1899". През 1998 г. Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен” никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г. Родени: През 1848 г. - Иван Тодоров Драсов - български революционер. Той е секретар на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на В. Левски. При подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание Драсов развива мащабна дейност сред българската емиграция в чужбина. След Освобождението той заема административни длъжности. През 1862 г. - генерал-лейтенант Православ Кръстев Тенев. През 1882 г. той завършва Военното училище в София, а през 1892 г. и Военна академия в Торино, Италия . Като командир на 3-та рота от 8-ми пехотен Приморски полк Тенев участва в Сръбско- българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия, която участва в състава на Първа армия в боевете при Бунархисар и Люлебургас. През 1914-1915 г. Тенев е началник-щаб на войската и главен интендант. По време на Първата световна война е началник на Главното тилово управление, генерал-губернатор на Македония и офицер за поръчки в щаба на действащата армия. През 1863 г. - Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на "Петрова нива" (1903 г.). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България. През 1883 г. - Георги Петров- български политически деец, юрист и общественик. През 1912 г. той завършва право в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”, след което две години специализира международно право в Париж и Рим . От 1925 до 1944 г. е професор по междудържавно и международно право в Софийски университет. През 1937-1938 г. Петров е ректор. Той е редактор на в-к "Радикал" (1934 г.) и главен редактор на "Междудържавно право" (1940 г.). Негови съчинения са: "Вмесването в междудържавното право", "Обществото на народите" (1920 г.)., "Положението на християните в Турция според мохамеданското право" (1922 г.)., "Ньойският договор и България" (1935 г.)., "Дипломатическо и консулско право" (1937 г.) и др. През 1901 г. – Рафаел Пеев Михайлов - български художник и поет. Приет е в Художествена академия в София през 1924 г., където учи в курса по декорация при проф. Х. Тачев. Изключен е от Академията през 1928 г. заради конфронтация с преподаватели. Известно време е художник на свободна практика. През 1930 г. е приет за член на Дружеството на новите художници. Създава реалистичния цикъл пейзажи и битови композиции от селския живот, наречени “Цървулиади”. Творбите му от този период са предимно акварели: “Селски празник”, “Пролет”, “Пейзаж”, “Къща в Пасарел”. Продължава следването си в Художествено академия в курса по живопис при проф. Д. Узунов и завършва през 1934 г. До 1961 г. работи като учител по рисуване в провинцията и в София. Платната му от този период (пейзажи, натюрморти и портрети с масло) са изтъкани от лиризъм и нежност, с подчертана емоционалност и изтънчена колоритна гама (“Родопски овчари на Рожен”, “Пейзаж от с. Пасарел, Софийско”, “Къща в Карлово”). Участва в много изложби в България и в чужбина (Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва). През 1967 г. издава стихосбирки “Мигове”, в която малките лирични късове наподобяват звукови картини. През 1902 г. - Иван Николов Унджиев - български историк, водещ специалист по историята на българското Възраждане. Унджиев завършва славянска филология в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. След това работи като учител, главен инспектор по история в МНП (1948-1950 г.), заместник-директор на НБ в София (1950-1953 г.) и научен секретар на Института “Ботев - Левски”, По-важни негови трудове са: “Васил Петлешков” (1935 г.), “Васил Левски. Биография” (1952 г.), “Карлово. История на града до Освобождението” (1968 г.), “Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски” (1983 г.) и др. През 1908 г. - Арманд Сабат Барух - български писател. През 1937 г. той издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е въдворен в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к "Еврейски вести" и заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт". Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Барух превежда романа "Война и мир" на Толстой, 1965 г. През 1929 г. - Професор Атанас Димитров – български изкуствовед. През 1935 г. завършва специалност "Живопис" в Художествената академия. От 1958 до 1961 г. е аспирант по история на изкуството в Московския университет. През 1974 г. става доктор на изкуствознанието. От 1964 г. до 1966 г. е директор на Националната художествена галерия. В продължение на няколко години е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура , преподавател по история на изкуството в Българска държавна консерватория. От 1970 г. Димитров е професор и преподава по история на изкуството във ВИИИ "Н. Павлович". Той е съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино. Димитров работи върху проблемите на съвременното и средновековно българско изкуство. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания : "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г. ; също и на руски, френски, английски и испански език), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), , "Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), и други. През 1934 г. - Киркор Степан Азарян - български режисьор. Той завършва специалност "Театрална режисура" във ВИТИЗ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов. Създател е на младежката сцена в Пазарджишкия театър.Режисьор е в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на армията, София (1965 г.), в Народен Театър"Иван Вазов" и в театър "София". Води клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ. През 1946 г. - Дьорд Сонди - унгарски българист, поет и преводач. Той завършва унгарска и българска филология в Будапеща. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сонди работи в Унгарската национална библиотека за чужди езици. От 1999 г. той е директор на Унгарския културен център в София. Член е на Съюза на унгарските писатели, почетен доктор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (2001 г.); носител е на български държавни награди и отличия. Сонди превежда поезия и проза от над 150 български автори, включително З. Стоянов (“Записки по бълг. въстания”), А.Константинов (“Бай Ганьо”), романите на Ем. Станев, стихосбирки на Бл. Димитрова, Биньо Иванов и др. Негови съчинения са: “Български език за говорещи унгарски”, “Унгарско-български разговорник”, “Припада диагоналът” (поезия) и др. През 1975 г. - Веселин Топалов - български шахматист. На 10 години той е кандидатмайстор на спорта, на 12 - майстор. На 13-годишна възраст Топалов играе първия си международен турнир в Италия и покрива норма за международен майстор. В Пуерто Рико през 1989 г. е световен шампион за юноши до 14 год. Топалов е обявен за най-прогресиращ млад шахматист 1991-1992 г. и за шахматист №3 в света през 1996 г. В ранглистата на ФИДЕ за 2002 г. той е на 3-то място, след Г. Каспаров и В. Крамник. Починали: През 1891 г. - Христо Минчов Белчев- български общественик, политик, поет и държавник. Той учи в Загреб, след което следва в Париж политически и икономически науки. Белчев е министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Убит е в София при опит за покушение над Стамболов. Белчев се занимава още с преводи, автор е на стихове с патриотичен, социален и любовно-сантиментален характер. Неговите "Избрани съчинения" излизат през 1902 г. През 1892 г. - Петър Иванов Берковски - български възрожденски деец, участник в национално - освободително движение, общественик, преводач и публицист. През 1869 г. той завършва Духовна семинария в Белград . Участва във Втора българска легия. През 1869 г. редактира мемоарите на П. Хитов, обнародвани от И. Кършовски ("Из миналото. Документи по политическото ни Възраждане", кн. 2, Елена, 1929 г.). Берковски развива широка просветна и революционна дейност. Председател е на местния революционен комитет. След неуспеха на акцията е осъден на заточение в Диарбекир, от където бяга през 1876 г. Живее като емигрант в Румъния и една година учителства в Браила. Берковски участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), сражава се на Шипченския проход и в боевете за Стара Загора. Към края на живота си пише "Из възпоминанията ми" (Лом, 1894 г.). Превежда "Учебник по геометрия" от Ф. Санда и "Начална практическа геометрия" от Ер. Саноли. През 1967 г. - Цветан Николов Минков– български литературен критик и белетрист. Завършва славянски филология в Софийския университет ”Климент Охридски”. Сътрудничи в сп.: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Той редактира в-к “Глобус”, библиотека “Книга”, библиотека “Родна книга”, “Литературни разбори”. Автор е на очерците “Христо Ботев” (1925 г.), “Димчо Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.). Минков пише и романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946, 1948 г.). Той подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г.) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство през 1961 г. съставя справочника “Български. писатели”. През 1979 г. - Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) - български писател белетрист. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. По- късно следва финанси и кредит в Свободния университет. От 1932 г. до 1944 г. работи като дребен чиновник в столичната община. През 1945 г. той управлява ловното стопанство в с. Буковец, Великотърновско. За периода 1950-1955 г. Станев завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на СБП. Първият му отпечатан разказ “Срещу Великден” е в библиотека “Книга на книгите”. Социалната тема присъства и в неговите първи сборници с разкази “Примамливи блясъци” (1938 г.), “Мечтател” (1939 г.). Със сборника “Сами” (1940 г. ) Станев поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г.), “Делници и празници” (1945 г.), “Дива птица” (1946 г.). С повестите “В тиха вечер” (1948 г.), “Крадецът на праскови” (1948 г.), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г.) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години той работи върху романа “Иван Кондарев”. Подчертаният интерес на Станев към философската проблематика на българската история е изявен в неговите исторически романи: “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г.) и “Антихрист” (1970 г.). В последните години от живота си се обръща към актуални проблеми на съвременността и се връща към късите жанрове. През този период се открояват “Вълкът” (1970 г.), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г.), “Язовецът” (1975 г.), “Насън и наяве” (1978-1979 г.) и “Черният монах” (1979 г.). Емилиян Станев е автор на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.

Мисъл на деня – 15 март 2009 г. Всичко в Природата става благодарение на Любовта на Този, великия Баща. Казва Христос: „Няма по-голям от Отца Ми.” Христос не казва: „Аз дойдох да изпълня волята на Моята майка”, но казва: „Аз дойдох да изпълня волята на Своя Баща.” Казва: „Един е вашият Отец.” От този, великия Баща, Когото ние така схванем, ще се запалят нашите сърца, от тази Любов. И тогава Любовта ще влезе и ще имаме един живот, който диаметрално ще се различава от този, който имаме сега. Из И прослави Бога, 35-та НБ, 26 юни 1938 г.