Ася_И

22 април - международен ден на Земята На този ден много страни призовават населението да се чувства като една общност, да защитава мира на планетата и да пази красива земната природа. Провежда се всяка година през пролетта в северното полукълбо и есента в южното полукълбо. За първи път се празнува през 1970 г. в САЩ под ръководството на сенатор Гейлорд Нелсън. 20 години по-късно започва да се чества като международен, а България се включва в инициативата по отбелязването му през 1993 г. Той е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард хора. Неговата цел е обединението на хората от цял свят в защита на околната среда. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. Тазгодишното честване на Деня на Земята 22 април, организирано от Международната мрежа за Деня на Земята ще даде началото на двугодишна кампания “Зелена генерация”. Инициативата е посветена на 40-та годишнина от началото на отбелязването на Деня на Земята, която ще бъде празнувана през 2010 г. Под мотото „Зелена генерация” са предвидени многобройни събития в целия свят. Коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” организира серия от събития в цяла България. Ако сте в София, може да посетите Националният музей “Земята и хората” - един от най-големите минераложки музеи в света, разкриващ богатството на земните недра.

На 22 Април: През 1866 г. в Цариград е свикан Църковен събор. От българска страна в него участват само Панарет Пловдивски и Гаврил Кръстевич. По предложение на бившия патриарх - Григорий VI, е избрана комисия, която трябва да разгледа всички варианти за решаване на българския църковен въпрос и да изготви окончателен проект. През 1876 г. в Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня. През 1896 г. Портата приема, без да приложи след това, проект от 13 точки за реформи и автономия на Македония, сходен със статута на Източна Румелия. Проектът е изработен от Върховния македонски комитет и е изпратен на Вътрешната организация за обсъждане на 22 март. През 1910 г. в периода 22 - 24 април в Солун се провежда първият събор на дружеството "Българска матица", основано през 1909 г. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динев, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев. Издава сп. "Летоструй" под редакцията на проф. Ал. Теодоров-Балан в тираж 10 000 броя. През 1913 г. в Атина е подписан предварителен съюзен протокол за сръбско-гръцки спогодби за делимитация и за обща война против България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват и военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000–на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000-на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. Два дни след подписването на Лондонския мирен договор, с който се слага край на Първата Балканска война, на 19 май 1913 г. в Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последвали изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България. През 1915 г. близо до Роженския манастир, край Мелник с четата на неврокопския войвода Стоян Филипов Яне Сандански попада в засада и е убит. През 1920 г. е връчена украинско-руска протестна нота срещу настаняването и въоръжаването на белогвардейски части в България под натиска на Антантата и за функционирането на руската царска легация в София начело с А. Петряев. По решение на правителството руските военнопленници са върнати в родината си със съдействието на Украинския червен кръст. През 1924 г. румънският парламент въвежда задължително предаване на една трета от земите в Южна Добруджа на държавата, докато по закона от 1921 г. е призната пълната частна собственост, а през 1922 г. е възстановен законът от 1 април 1914 г. Според законът от 1914 г. румънският парламент приема закон, който въвежда системата "мирие" в Южна Добруджа и стъпва върху тълкуване на османското законодателство, без да признава 35-годишното българско управление. Една трета от земите трябва да бъде предадена на държавата или стойността им трябва да бъде заплатена на съкровището. Така през 1925 г. румънската държава разполага с държавен фонд над 300 000 ха. Тази системата е в сила до 1940 г. През 1949 г. е връчена нота на Министерството на външните работи на НРБ до правителствата на Великобритания и САЩ в отговор на нотите им съответно от 2 и 4 април с. г., обвиняващи България в нарушаване на чл. 2 от мирния договор, т. е. че правителството не спазва "правата на човека и основните свободи". В българската нота се заявява, че "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят". Родени: През 1920 г. - Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) - поет, преводач и сценарист. Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта. През 1939 г. той завършва Италианско училище в София, а през 1944 г. и медицина. Петров участва в Отечествената война (1945 г.). Той е един от основателите на в-к "Стършел". През 1947-1950 г. е аташе по печата в Рим. Петров е редактор в Студията за игрални филми, в издателство "Български писател". За първи път публикува през 1936 г. в сп. "Ученически подем". Особено плодотворен е периодът между 1940-1948 г., когато създава едни от най-добрите си поеми и стихотворения, включени в сборника "Стихотворения" (1949 г.). Петров е награден с Димитровска награда (1962 г.), звание "народен деятел на културата" (1977 г.), орден "НРБ", I степен (1980 г.), награда "Иван Вазов", награда "Пеньо Пенев", "Златна роза" на кинофестивала във Варна, орден "Стара панина.", I степен (2000 г.) и награда "Калина Малина" за цялостно творчество, посветено на деца. Негови сценарии са: "Точка първа" (1956 г.), "На малкия остров" (1958 г.), "Първи урок" (1960 г.), "Слънцето и сянката" (1962 г.), "Рицар без броня" (1966 г.), на киноновелите: "Васката", "Есенно слънце", "Откъде се знаем", на мултфилмите: "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотводът" и др. Петров е един от най-значителните представители на българската драматургия. Съчетава разнородни сценични елементи, хумор и оптимизъм. Той е автор на сатиричния спектакъл "Импровизация" (1962 г., съвместно с Р. Ралин), на пиесата "Сняг" (1968 г.), на куклената пиеса "Бяла приказка" (1973 г.) и др. Петров е един от най-добрите преводачи в България. Превежда У. Шекспир, Дж. Родари, Киплинг, С. Михалков и др. Пише и пътеписи за Китай и Африка. Негови съчинения са: "Бяла приказка" (1974 г.), "Стихотворения и поеми" (1977 г.), "Копче за сън" (1978 г.), "Лесно казано" (1980 г.), "Избрани произведения" (в 2 т., 1980 г.), "В лунната стая" (1982 г.), "Пук" (1983 г.), "Поезия" (1984 г.), "Избрани произведения" (2 т., 1990 г.), "Невероятните приключения на Син Дядо" (1992, в съавторство с Хр. Ганев), "Разтворен прозорец", "Прозирност" (2001 г.) и др. На "Попа" И все пак беше хубаво, че точно на тая моя спирка се сбира сега младежта, тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая, как дърдорят си весело разни празни неща, как открито целуват се, как дрънчат на китари, как се смеят на смешки, явно смешни за тях, и как явно ни чувстват отчайващо стари, допотопни животни, достойни за смях. Но в тъмното снощи ми се стори гранитът на Патриарха с куп венци ограден. А то били те. Уморени да скитат, седяха на цокъла, на пет крачки от мен. Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица и при тяхната хубост нещо в мен затрептя: А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя? Умни, будни, такива, със каквито едва ли би могъл да се хвали друг някой народ, а ний какъв избор срещу туй сме им дали? Безработица вкъщи или чужд небосвод. Не че няма сред тях доста с бръснато теме, и че много от тях не се боцкат с игли, но и много ги лъже това, нашето, време и добре е, че само ни се смеят, нали, като биха могли... А те, виж как, красиви, под неона в целувка сливат млади лица, виж как дръзко се мятат момчешките гриви и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­ очевидно нехаят, или просто не знаят, че светът им могъл би да е друг, не такъв... Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят. Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв! През 1923 г. - Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) - български поет и сатирик. Той завършва гимназия в родния си град през 1941 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1945 г. През юли - септември 1941 г. заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев урежда в Сливен антифашисткия бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 г. е арестуван. Радой Ралин участва в Отечествената война. През 1949-1950 г. е в Чехословакия, където изучава езика и културата на страната. Участва в младежките фестивали в Букурещ (1953 г.) и в Москва (1957 г.). Освен това завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на ОФ в Сливен (1944 г.), редактира сп. "Славяни" (1945-1946) и в. "Литературен фронт" (1946-1949 г). Редактор е още в Студията за игрални филми (1963-1964 г), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966 г), където създава поредицата "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-1968 г.), в Българска кинематография (от 1976 г.). За пръв път печата стихове през 1931 г. в детския в. "Изгрев" (Сливен). Радой Ралин сътрудничи на в. "Завой", "Заря", "Литературен глас", "Световна илюстрация", "Фронтовак", "Стършел", "Литературен фронт" и др. Той твори с успех в различни жанрове, главно в областта на хумора и сатирата. Голямата му известност се дължи предимно на неговите епиграми. Те се отличават с богатство на хрумванията, актуалност, простота, остър и бърз рефлекс към отрицателни явления от всички области на живота - морал, култура, политика, бит, икономика. Радой Ралин получава награди от Института по багоналистика в Мюнхен (основано от проф. Н. Сарафов), златен орден за "заслуги в областта на културата и заради културата на неговите заслуги" (1997 г.), орден "Стара планина." (2000 г.), литературна награда "Р. Алексиев" (2002 г.). Негови са спектаклите: "Дяволско огледало" (1957 г., съвместно с Б. Априлов) и "Импровизация" (1962 г., съвместно с В. Петров), на пиесата "Конферанс" (1973 г.), сценарист е на игрални филми: "Лаура" (1957 г.), "Невероятна история" (1962 г.), "Ще дойде детето" (1966 г.). Негови са документалните филми: "Н. Й. Вапцаров" (1953 г.), "Атанас Далчев" (1967 г.), "Редник Пеньо Пенев" (1970 г.); киносатирите : "Лакпром" (1965 г.), "Борба за икономии" (1965 г.), "Вездесъщият" (1965 г.), "Инцидент" (1966 г.), "Новогодишен подарък" (1966 г.), научнопопулярни филми: "Корените на дърветата" (1970 г.), "Червените календари" (1971 г.), "Устойчивост" (1972 г.), "Кървава картотека" (1973 г.); мултфилмите: "Човек и шише" (1966 г.), "Голям епос" (1973 г.). Книги на Радой Ралин са "Стихотворения" (1949 г.), "Халосни патрони" (1961 г.), "Внимателни фейлетони" (1963 г.), "Лирика" (1965 г.), "Личен контакт" (1965 г.), "Люти чушки" (1968 г.), "Апострофи" (1980 г.), "Матерните" (1993 г., избрано), "Ехото на усмивката" (1997 г.) и др. Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред кино "Изток" в София. Езопиада Кадровикът Теофраст Непознати улици През 1927 г. - Христо Колев Пелитев - български писател хуморист и сатирик. До 1950 г. той следва право и славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи във вестниците "Народна младеж", "Работническо дело", "Стършел", в сп. "Български воин", и в издателство Партиздат. От 1960 г. Пелитев е редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор и главен редактор на в. "Стършел". Член е на СБП. Първия си хумористичен разказ публикува през 1947 г. Пелитев съставя сборник с хумористична и сатирична проза съвместно с П. Незнакомов. През 1977 г. излизат неговите "Избрани разкази, фейлетони, приказки за хора и животни, пътеписи".

Мисъл на деня – 22 април 2009 г. Земята е направена съобразно със законите на Небето. Значи, Земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче, Земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави Земята, Бог ги извинява. Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

Здравей , n0angel0s, Не съм спец по билките, нещо като хоби ми е . Тук и тук си видяла. Доста съм ровила, специално за тази билка. За съжаление намерих само няколко статии в които се споменава, че ин витро изследванията показват, че Котешката стъпка (или дивия Босилек) има цитотоксичен ефект и то при рак на гърдата. Изключая голямата сензация от преди няколко месеца, която скара нашите учени, има само много кратка информация и тя не е в категорично 'да'. Изследвания са правени само с мишки и повечето показват, че има антибактериален ефект. Билката се използва като помощно средство при дихателни заболявания, в това число и туберкулоза, при нарушено храносмилане, при различни туморни образувания (на простата, на гърдата и др.). Рецептата, която имам е, че се приема 2-3 пъти дневно по 1 чаена чаша от отварата, която се приготвя като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода и се вари 4-5 мин. По принцип, ако приемеш, че точно тази билка ще ти помогне и я приемаш с тази мисъл - чудесно! Желателно е лекарствата и отаварат да се приемат по различно време - поне 1 час интервал, за да не си пречат, а да се допълват. Бъди здрава!

Мисъл на деня – 20 април 2009 г. Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни. Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

На 18 Април: През 1840 г. Високата порта унифицира десятъка. Започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население. Според един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен. През 1850 г. в Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време. Инициативата за новата сграда е лансирана още от Васил Априлов, но започва да се реализира едва след неговата смърт благодарение на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса. Първото българско светско взаимно училище е открито на 2 януари 1835 г. Финансовата издръжка на училището е поета от местното българско население. За пръв учител в него е назначен известният възрожденски църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението в Габровско училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи с помощта на по-напреднали ученици, за да обучава неограничен брой деца. В училището се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. Габровско училище е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 е издигнато в ранг на средно учебно заведение. От него излизат първите възпитаници със средно образование в предосвобожденската епоха. За участието на по-голямата част от ученици и учители в Априлското въстание 1876 г. училището е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. е наименувано "Априловска гимназия". През 1867 г. руският посланик в Цариград генерал Н. Игнатиев връчва на Високата порта проект за реформи в Османската империя, в който се настоява да се създадат толкова автономни провинции, "колкото главни национални групи има в Европейска Турция". През 1914 г. в София излиза първи брой на информационния всекидневник “Заря”. Вестникът е основан със субсидии на Руската царска легация в София. Първоначално е с русофилска, а след Първата световна война - със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника Ат. Дамянов, го спира. Възстановен е отново през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие "Съединени печатници", собственост на Дамянов. Главен редактор първоначално е Кр. Станчев, а от май 1944 г. Сл. Васев. След 1941 г. "Заря" запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор. През 1956 г. във в. "Отечествен фронт" е публикувана статията "Поуката" на главния редактор Владимир Топенчаров. Поводът е отстраняването на Вълко Червенков от най-висшите постове в партията и държавата. Статията е първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно явление. Според Вл. Топенчаров "водачеството" като стил на управление се е пренесло и в по-низшите звена на управлението, пораждайки "грубо администриране и командване", "самоуправство и произвол". Родени: През 1896 г. - Стефан Иванов Савов - български драматичен артист и драматург. Завършва гимназия във Враца (1914 г.). През 1920 г. той постъпва като стажант-актьор в Народния театър. През 1923 г. е артист в Театър-студия, завършва и драматичната школа в Народния театър, ръководена от Н. О. Масалитинов. До края на живота си играе в него. Член е на СБП. Автор е на драми, комедии и книги с размисли и разкази за селския живот. Някои негови драми са: “Йончови ханове” (1931 г.), “Под чехъл” (1931 г.), “Драгойци” (1933 г.), “Изстрел” (1933 г.), “Кара Танас” (1936 г.), “Към Голгота” (1938 г.), “Временният мъж” (1939 г.), “Дисциплинарно дело” (1940 г.), “Наши хора” (1947 г.), “Изповед пред писателя” (1963 г.) и др. През 1907 г. - Иван Симеонов Дуйчев - български историк с интереси към българска и византийска средновековна история. След като завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира в Италия и получава докторат в Римския университет по византийска история и филология, завършва и Висша школа по палеография и архивистика в Рим. През 1936-1945 г. Дуйчев е преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1967 г. е професор в Института за история при БАН. Участник е в международни конгреси и конференции, член е на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, носител е и на Хердерова награда. Научната му продукция включва над 500 публикации. Някои негови съчинения са: "Из старата българска книжнина", Книга I (1940 г.), книга II (1944 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1947 г.), "Летописта на Константин Манаси" (1963 г.), "Болонски псалтир" (1968 г.), "Проучвания върху средновековната българска. история и култура" (1981 г.), "Страница от миналото". Очерци (1983 г.), "Пътеки от утрото". Очерци за средновековната българска култура (1985 г.), "Римска грамота на цар Иван Шишман от 1378 година" (1986 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1990 г.), "Лекции по архивистика" (1993 г.) и др. През 1931 г. - Любомир Иванов Шарланджиев - български режисьор. През 1956 г. той завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата”. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор на: “Веригата” (1964 г.), “Карамбол” (1966 г.), “С дъх на бадеми” (1967 г.), “Прокурорът” (1968 г.), “На всеки километър I, II” (тв, 1969-1972 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Спомен за близначката” (1976 г.), “Трите смъртни гряха” (1980 г., довършен от Н. Коканова). През 1931 г. - Людмила Георгиева Шишкова - българска режисьорка. През 1952 г. завършва Държавното полувисше училище по кинематография и фототехника. Работи като монтажист, асистент-режисьор и режисьор в Студия за хроникални и документални филми. Дебютира в киното с “Машинен концерт” през 1964 г. В своето творчество Шишкова разработва същностни проблеми - детския свят, българско село, портрети на изявени съвременници. Режисьорката изследва нравствения статус на обществото в неговото динамично развитие, търсейки промените в индивидуалното съзнание на българина - “Симфонията” (1965 г.), “Дядо Мраз” (1966 г.), “Вера Кирова” (1969 г.), “Роза, момичето от камък” (1969 г.), “Приятелки” (1971 г.), “Сливополе” (1971 г.), “Димитровска бразда” (1972 г.), “Поздрав от Севлиево” (1974 г.), “Жени от космоса” (1975 г.), “Почивка” (1975 г.) и др. През 1945 г. - професор Александър Грозев - български кинокритик и изследовател, дългогодишен водещ на популярната тв рубрика "Десета муза". Негови книги са: "Златан Дудов" (1971 г.), "Посланици в тенекиени кутии" (1972 г.), "Всеволод Пудовкин" (1977 г.), "Началото" (1978 г.), "Михаил Ром" (1981 г.), "Александър Довженко" (1984 г.), "Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография" (предговор, ч. I-II), (1987-1988 г.), "Чарли Чаплин" (1992 г.). През 1957 г. - Ваня Костова – българска естрадна изпълнителка. Тя завършва Естрадния отдел на БДК. През 1980 г. започва професионалната като заместничка на Ева, в първата вокална група “Тоника”, за едно турне в чужбина. След разпадането на групата певицата е избрана за основен солист на новосформираната “Тоника-СВ” към Главно Управление на Строителни Войски. След седем години съвместна работа и три албума с “Тоника-СВ” певицата напуска групата и започва самостоятелната си кариера. Новата група, в която се изявява е “Дилижанс”. Самостоятелно Ваня Костова издава четири албума. През 1994г. певците от “Тоника”, “Тоника-СВ” и “Домино” сформират “Фамилия Тоника”. С “Фамилия Тоника” Ваня Костова записват три албума. През 2001 г. певицата отново се отделя от групата. Починали: През 1926 г. - генерал-майор Иван Цонев Луков. През 1891 г. той завършва Военното училище, а през 1901 г. и Николаевската академия в Санкт Петербург. Военен аташе в Париж (1905-1908 г.) и в Санкт Петербург (1908 г.). През Балканската война командва Първа Софийска дивизия и участва в сключването на примирието с Турция. За периода 1913-1915 г. Луков е началник на Военното училище. През Първата световна война последователно е началник на оперативния отдел, помощник-началник на щаба на действащата армия и командващ Втора армия. Член е на делегацията за сключване на Солунското примирие (1918 г.) и Ньойския договор (1919 г.). През 1966 г. - Димитър Витанов Дюлгеров - български учен, доктор по богословие. През 1905-1911 г. той завършва Софийската духовна семинария, а през 1911-1915 г. и Московската духовна академия. Дюлгеров специализира в Москва, Рим, Виена и Берлин. През 1934-1960 г. той е завеждащ Катедрата по догматическо богословие и патрология в Богословския факултет на СУ. По-важни негови трудове са: "Римският папа пред съда на Свещеното писание и църковната история" (1924 г.), "Рим и св. братя Кирил и Методий" (1934 г.), "Петдесетници в България" (1959 г.) и др.

Мисъл на деня – 18 април 2009 г. Като се срещнат религиозните хора, започват да спорят кой как е вярвал в Христа, дали Христос е Син Божий; после, дали Христос може да се яви сега или не. Един Син Божий как могат да Го разпънат? Има две теории: едните казват, че са Го разпънали, а другите казват, че не са Го разпънали, само фиктивно така се вярва. Две вярвания има... Има един, който се разпъва. Значи в Христа имаше едно същество, което почувства, че има един, който е изоставен. Туй, Божественото, не се изгуби – оттеглило се е и остана човешкото в Христос. Който е разпънат, е човекът Христос, който пострада. Но туй страдание се възнагради на Христа, понеже 500 милиона хора вярват. Вярват заради Него и благодарение на онова страдание... Значи в Христа има едно същество, което се разпъва. Той почувствал, че Един, Който е бил в него, изоставил го е. Туй, Божественото, не се разпъва. То се е оттеглило и остава човешкото. Човекът Исус е, който е разпънат и пострадал. Из Няма да ожаднее, 27-ма НБ, 3 април 1938 г.

"Убиват брат на Георги Томалевски. След известно време Георги отишъл на Изгрева. Отишъл на полянката и когато Учителя минавал край него, погледнал го и казал: „Карма е.” С това той изяснява причината за убийството. Значи, това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания от миналото се разплащат. Неумолим е закона на кармата. Каквото си направил, ще ти го направят. Единствена сила, която може да омекоти закона на кармата, е Любовта. Ако някой е причинил зло на някого съзнателно или несъзнателно, за да избегне действието на кармичния закон, трябва да е готов при дадени условия на такова добро, от което другият човек има съществена нужда, което се изразява чрез добрите прояви, дадени навреме и на място. Само това може да омекоти и прекрати действието на кармичния закон. Затова ние във всеки момент трябва да бъдем готови при всички случаи и по всяко време да проявим любов към когото и да е, и никога да не държим сметка, заслужава ли този човек доброто, което му се прави или не. Ние не знаем кому какво дължим. Любовта, доброто, което проявяваме, са в състояние да очистят пътя ни, да премахната силите на злото, което някога сме направили някому и никога не трябва да се отказваме да направим добро, на когото и да е, дори и на врага си. Проявим ли любов към врага си, ние го обезсилваме. Аз имах дружба с един приятел. Брат му Андро имаше някакво неразположение, той ми каза, че може да ме убие, без да му направят никакво зло, защото носеше куршум в главата от Първата световна война, в която е бил доброволец. Аз тогава му отговорих малко дръзко. Беше минало доста време оттогава, бях отишла при Учителя по работа. Учителя ми каза: „Братът на Лулчев се заканвал да те убие.” Той казал това на една сестра, която отишла при Учителя и му казала, че се заканват да ме убият. Казах на Учителя: „Учителю, аз нищо не съм му направила.” Тогава той ми каза: „Ти имаш връзка с двамата братя, затова ще се молиш Господ да ти създаде такива условия, при които да можеш да помогнеш на Андро, когато никой друг не може да му помогне.” Тогава аз не разбрах защо трябва да се моля, но от послушание към Учителя, се молех. Беше минало близо една година, откакто Учителя ми беше казал да се моля и аз се молех през това време. Стана атентата в църквата „Св. Неделя”. Там загина бащата на съпругата на Лулчев, а майка й беше наранена. Отидох на гробищата на погребението. Бяхме само четиримата – Лулчев, жена му, брат му и аз. След погребението се връщахме пеш от гробищата. Като вървяхме по улицата се приближи един агент и арестува Андро. Брат му ме помоли да проследя къде ще го заведат, за да му кажа после. Каза ми: „Ако те забележат, че ги следиш, кажи им, че си му гадже.” Аз изпълних поръката. На другия ден разбрах, че бяхме под домашен арест. Като посетих Любомир Лулчев, той ме прати при брат му, в дома му, за да му предам нещо, което той ми заръча да кажа. Когато отидох при Андро, той ме посрещна с думите: „Бре, момиче, какво аз мислех, а какво излезе.” Аз предадох думите, които брата ме беше помолил да предам, а той също ме задължи да кажа нещо на брат му. След няколко дни отново трябваше да бъда посредник между двамата братя. Изглежда, че това, което направих, смекчи сърцето на Андро и той никога повече не се закани да ме убива. За развързване на кармични закони помагаше и Учителя със съветите си. Трябваше да направя нещо лично за Андро, когато нямаше друг, който да го направи. Ако беше останало аз сама да реша въпроса за разваляне на кармата, едва ли щях да се сетя и да направя това, което Учителя ми каза. Още по-малко бях в състояние да създавам такива условия, при които да направя такава услуга. Явно е, че Учителя ми направи такава услуга. Явно е, че Учителя ми помогна за развързването и разрешаването на една кармична връзка. Майката на един брат е тежко заболяла. Братът се безпоеше за майка си и отишъл на Изгрева. На поляната срещнал Учителя и без да го е питал, Учителя се обърнал към него и му казал: „Ще мине.” Наистина майка му оздравяла. След пет - шест години майка му пак заболяла и като срещнал Учителя, той му казал само: „Пътница е.” Учителя ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле. Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицателно чувство, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещеният огън, да блесне в умовете ни Божията светлина, за да станем носители на Светлината и Любовта. В същото време помагаше на всеки в разрешаването на задачите му. Към всички прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ. Разбираше човешкото естество. Разбираше положението на всеки един и никого не съдеше. Колкото неприятности и трудности да сме му създавали, той всичко понесе с търпение и разбиране. С целия си живот той ни показа как да служим на Бога, целият му живот беше служене." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Упражнение при тревога, депресия, раздразнителност, гняв, страх и други емоции Ето едно китайско упражнение, което много прилича на упражнение от Учителя, описано тук. Както споменах по-горе пръстите на ръцете ни отговарят на петте елемента. Но също така отговарят и на някои емоции и основните органи. От външната и вътрешната страна на пръстите на ръцете ни започват меридианите и по тях има акупунктурни точки. Чрез натискане или притискане отстрани на пръстите на ръцете, в зависимост от нуждите ни, можем да повлияем както на емоциите си, така и на съответните органи: Палецът представлява елемента земя и отговаря за стомаха и тревогите. Показалецът представлява елемента метал; отговаря на белите дробове, дебелото черво и емоции като: депресия, тъга и скръб. Средният пръст е елемента огън, отговаря на сърцето, тънките черва, кръвоносната и дихателната системи; емоциите са нетърпение и прибързаност. Безименният пръст е елемента дърво и е свързан с черния дроб, жлъчката, нервната система и съответства на гнева. Кутрето отговаря за водата, бъбреците и страха. Така че, ако сме претоварени с емоции, може просто да стиснем съответния пръст няколко пъти и ще се чувстваме по-добре.

Много учени и творци са се опитвали да обяснят какво точно представлява въображението, но никой от тях не е успял. Това е така, защото то не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората. Спомням си за една творба на прочутия разказвач О’Хенри, в която неуспял художник създава шедьовъра на своя живот – зелена клонка върху прозореца, с която успява да внуши на болно, неподвижно момиче, че навън е пролет и по този начин да му подари още мигове живот чрез надеждата и красотата, които му дава. Фактът, че имената на героите и детайлите на случката се избледнели в съзнанието ми, а в него е останало въздействащото послание, красноречиво говори колко много то ме е обогатило, превърнало се е в морална истина за мен и е станало част от светогледа ми. В съзнанието ми е останал и споменът за бедните, но благородни Елин Пелинови герои от разказа „Косачи”, които си разказват приказки, за да се противопоставят на тежката реалност, обрекла ги на изнурителен труд и недоимък, откъснала ги от родния край и семействата им. Никога няма да забравя и никога няма да мога да овладея вълнението си от простите думи на Благолажа, в които се крие толкова топлота и романтика „Това е приказка, разбираш ли... Защо ти е истината. Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?” Човешкото въображение е необятно. В него можем да бъдем герои, макар и в действителността да не сме такива. Можем да се съмняваме и да преоткриваме всичко, дори когато отделната истина е приета като универсална за човечеството. Това, което си представяме, за нас е истина, защото то ни дава смисъл, надежда, копнеж. Учи ни да сме достойни личности, да преодоляваме изпитанията, да търсим светлината и да вярваме, че я постигаме. Живеем бурно, целеустремено, непрекъснато правим някакви планове, реализираме ги или се проваляме... търсим себе си! Търсим човека, който ще ни помогне да открием магията на живота. В този духовен път влагаме цялата си същност, пресътворяваме действителността по такъв начин, че да се превърне в истина и смисъл на живота за нас. Надвишаваме себе си в опита си да разберем света и да постигнем хармонията чрез богатството на въображението си, в което страстите на душата се превръщат в светли прозрения за естеството на живота. Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят и докато във виртуалното пространство комуникацията е практическа, то във въображението общуваме с душите си. В него можем да видим всеки човек такъв, какъвто ние искаме да бъде. Разбира се, можем и да принизим образа на всеки, водени от негативни мисли и емоции. Ако съумеем да спрем в тези свои представи, преди да са ни разрушили, те ще се превърнат просто в духовно пречистване. Така ще можем да възстановим равносвесието си и да продължим напред с позитивна нагласа към другите хора. Истинско е всичко, което ни прави съзидателни личности, щастливи хора „откриватели” на доброто в живота. Реалността няма граници, защото освен физическо, географско, тя е и духовно понятие, динамична и многообразна връзка между човешките представи за живота и света. Важното е в това космополитно пространство да не изгубим себе си. Лабиринтът на илюзиите е примамлив, но опасен, ако прекъснем нишката на Ариадна, няма кой да ни спаси. Човекът е търсещо, творящо същество. Търсим, за да поддържаме жив духа си, да открием смисъла и да потиснем страха си от небитието. Творим, за да премахнем завесата между видимите и невидимите неща и да изпълним естеството със своята същност и душа. Изкуството е свят на представи и копнежи, в който въображението слива страховете и радостите на душата и ги „материализира в съзиданието и копнежа по бъдещето”. Митологията е един паралелен на реалния свят – свят на надеждата, в който винаги можем да открием упование, вдъхновение да преоодолеем изпитанията, закрила. Изкуството и митологията сякаш си дават среща в образа на знаменития идалго Дон Кихот, който превръща своя въображаем свят в реалност чрез несъкрушимата сила на добродетелите и идеалите си. С това неговият образ е вечен. Такива образи ни дават вдъхновение да мечтаем и да вярваме, че мечтите ни могат да бъдат осъществени. Всеки човек живее в два свята. Единият е видимият за всички, а другият е тайният свят на нашите съкровени чувства, мечти и представи. Кой от тях е по-истински – това ще остане вечна загадка. Иван - 15 години

На 16 Април: През 1404 г. в писмо до бургундския херцог Филип Добри крал Сигизмунд съобщава за съвместни антиосмански действия на влашкия воевода Мирчо Стари и Константин, който в писмото е наречен “император на България”. Мирчо Стари е воевода във Влашко. Той оказва решителен отпор на османската армия в Ровинската битка през 1395 г. След Никополската битка през 1396 г. е принуден да стане васал, но през 1402 г. отхвърля васалитета. Възползва се от избухналото въстание на Константин и Фружин през 1404 г. и завзема Добруджа. Скоро след това е притиснат от султан Мехмед I и отново признава своя васалитет към османлиите. През 1872 г. делегация от трима български представители - Гаврил Кръстевич, Иванчо Пенчович и Георги Чалъкоглу, посещава вселенския патриарх. От името на Антим І те го молят да даде позволението си на българския екзарх да го посети и “да му целуне ръка” в знак на помирение между българи и гърци. Патриархът обещава да предаде молбата на Антим І за разглеждане от Светия синод. През 1873 г. в Шумен завършва учителски събор.Той е организиран по инициатива на варненско-преславския митрополит Симеон Варненско-Преславски. На събора присъстват 20 делегати - учители от цялата епархия. Симеон Варненско-Преславски е висш духовник, митрополит. Той е роден е в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г.е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г., 1902-1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Той е депутат в Учредителното събрание 1879 г., в I Обикновено народно събрание и във II Велико народно събрание и председател на III Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. - 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения се занимава и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които "Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса I" (1917 г.), "Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български" (1931 г.) и др. През 1876 г. завършва събранието на Оборище. В него вземат участие 65 представители на революционните комитети на около 58 селища от IV-Панагюрски, революционен окръг в историческата местност Оборище, намираща се на 11 км северозападно от Панагюрище. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет трябва да се проведат предварителни събрания за уточняване на някои въпроси по хода на подготовката на Априлското въстание. Ръководните дейци на IV революционен окръг определили Оборище за място на срещата. С цел да не се допуснат шпиони и случайни лица делегатите са снабдени с пълномощни писма от съответните революционни комитети. Делегатите полагат клетва, след което пристъпват към своята работа. Те преглеждат сметките на всяко село, представени от революционните им комитети, и правят равносметка за цялостната подготовка на въстанието. Определят и датата на въстанието (1 май). Избрана е комисия, която да изработи устав и програма, подробен план за въстаническите действия, военни инструкции, прокламации и т. н. След бурни разисквания делегатите приемат предложението на Г. Бенковски и гласуват пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, като с това утвърждават принципа на демократическия централизъм. Оборищенско събрание е най-ярката проява на организираност на българското националнореволюционно движение. Взетите от него решения са направени достояние и на останалите революционни окръзи чрез специално изпратени до тях куриери. През 1879 г. е приета Търновската конституция. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална. През 1925 г. е извършен атентат в софийската катедрала "Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.). Той представлява отговор на масовия терор на сговористкото правителство срещу левите сили в страната след държавния преврат на 9 юни 1923 г. до пролетта на 1925 г. Най-напред са смазани Юнското въстание 1923 г. и Септемврийското въстание 1923 г., след което се пристъпва към физическото ликвидиране на отделни партийни функционери. В началото на януари 1924 г. е прокаран и Законът за защита на държавата, по силата на който през април същата година са забранени БКП (т. с.) и нейните поделения в лицето на Комсомола и кооперация "Освобождение". В същото положение фактически се оказва и БЗНС. Убийствата на комунисти и леви земеделци не стихват. Една от големите жертви е П. Д. Петков, убит през юни 1924 г. Сговористите също дават жертви. Сред тях е Н. Милев, проф. по история в СУ "Св. Климент Охридски", и директорът на проправителствения в. "Слово", с голямо влияние сред водителите на ВМРО. В отговор на неговото убийство загиват комунистическите депутати Т. Страшимиров и Х. Стоянов. Убит е и народният трибун В. Иванов, както и журналистът Й. Хербст. При такава обстановка ръководителите на Военната организация К. Янков, Ив. Минков и др., без съгласието на Задграничното ръководство на БКП (т. с.), решават да отговорят на белия терор с червен. Замислят най-различни варианти за ликвидирането на сговористкото правителство. Спират се на убийството на о.з. ген. К. Георгиев, който по онова време е председател на градското бюро на Демократическия сговор в столицата като се надяват, че на неговото погребение ще се стече цялото правителство. Месеци преди това незабелязано от властите те внасят взривни материали в столичния храм "Св. Неделя". На 14 април 1925 г. неочаквано е извършено нападение върху цар Борис III от анархистката чета на Тумангелови в Арабаконашкия проход. Акцията не отменя решението на К. Янков и неговите съратници. На следващия ден привечер в центъра на столицата (при храма "Св. Седмочисленици") е прострелян о.з. ген. К. Георгиев. По време на опелото му в катедралата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г., в присъствието на почти цялото правителство, взривните материали са запалени, в резултат на което покривът се срутва. От падащите каменни късове на място загиват над 140 души, а десетки други са ранени. Някои от тях през следващите дни също умират от получените рани, поради което броят на жертвите достига около 200 души. Сред тях са и видни военачалници. Нито един от присъстващите министри не загива. Някои от тях получават само леки наранявания. Атентатът заварва цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата. През 1948 г. завършва съдебният процес срещу бившия лидер на БЗНС "Врабча-1" Димитър Гичев, обвинен в съдействие за "организиране на въоръжени чети" за борба срещу властта, в даване на нареждания за "организиране на саботажи", в "разпространяване на слухове". Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата. Родени: През 1893 г. - Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – българска поетеса. Завършва славянска филология в СУ “ СВ. Климент Охридски”. Известно време е гимназиална учителка. От 1921 г. активно участва в литературния живот на България. През 1927 г. издава стихосбирката си "Вечната и святата". Елисавета Багряна е авторка на "Звезда на моряка" (1932 г.), "Сърце човешко" (1936 г.), "От бряг до бряг" (1962 г.) и др. Поезията й е превеждана на повече от 25 езика. През 1897 г. - Константин Василев Кисимов - български актьор. Следва право и философия в СУ “ Св. Климент Охридски”(1921-1922 г.). До 1924 г. играе в “Театър - студио” на И. Даниел. Завършва Драматичната школа при Народен театър “Иван Вазов”. Най-характерните му роли в киното са във филмите: “След пожара над Русия” (1929 г.), “Безкръстни гробове” (1931 г.), “Грамада” (1936 г.), “Калин Орелът” (1950 г.), “Под игото” (1952 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Хитър Петър” (1960 г.), “Стубленските липи” (1960 г.), “Вятърната мелница” (1961 г.), “Българи от старо време” (тв, 1963 г.), “Грамофон и маслини за моите приятели” (тв, 1965 г.). Починали: През 1903 г. - Владимир Пингов - деец на национало-освободителното движение. Учи в Солунската мъжка гимназия. Другар на Й. Попйорданов и участник в Солунските атентати. Загива при опит да взриви газовата станция. През 1925 г. - Георги Гъдев – български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913 г.). По време на Първа световна война е командир на ескадрон и проявява изключителна храброст. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя". През 1925 г. - Григор Георгиев Кюркчиев - български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първа световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Загива при атентата в катедралата “Св. Неделя” в София. През 1925 г. - Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в Първи пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и командир на ЖП дружина. През Първа световна война (1915-1918 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен от армията . Загива при атентата в църквата "Св. Неделя". През 1925 г. - Калин Георгиев Найденов - български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914 г.). От 21 септември 1915 г. до 21 юни 1918 г. е министър на войната .След войната е професор във Военното училище. Загива при атентата в църквата "Св. Неделя". През 1925 г. - Стефан Михайлов Нерезов- български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - началник на щаба на действащата армия. През I световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Загива при атентата в църквата "Света Неделя" в София. През 1925 г. - Стефан Нойков - български офицер, полковник. Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 г. Служи в артилерията завършва Генералщабната академия и командва 6-ти артилерийски полк (1909 г.). По-късно е командир на 8-ми Приморски полк и началник на Военното училище. През Балканската война (1912-1913 г.) ръководи дружина. В Пръва световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия, след което е началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия. След приключването на войната през 1920 г. е началник на канцеларията в Министерството на войната.През 1923 г. е началник на Щаба на войската . Занимава се с научни изследвания; признат автор на сериозни военнотеоретични трудове. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя". През 1925 г. - Иван Тодоров Попов - български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на 22-ри, 27-ми и 8-ми пехотен полк (1893 г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва бригади в 5-та, 7-ма и 9-та пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 2-ри бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1-ва пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13-та пехотна дивизия (юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен представител в ХVII ОНС. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя". През 1925 г. - Иван Великов Стойков - български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна дивизия. През Първа световна война (1915-1918 г.) е командир на 1-ва конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на 9-та дивизионна област (1917 г.). Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”. През 1925 г. - Сергей Румянцев (псевд. на Димитър Диловски Митов) - български поет. През 1916 г. завършва гимназия в Плевен. Учител по литература му е Н. В. Ракитин, който го насочва към творчеството на А. С. Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Толстой, Хр. Ботев, Иван Вазов. През 1917 г. Завършва Школата за запасни офицери в София . През 1917 г. е адютант на дружина в щаба на полка в Плевен и командир на рота. Участва в I световна война, в която е раняван 3 пъти. Учителства в с. Златна Панега (1918-1919 г.) и в с. Блъсничево (1919-1921 г.). През 1919 г. членува в организацията на тесните социалисти. Наклеветен, че е извел децата на "червената първомайска манифестация" през 1921 г., уволнен е от министъра на народното просвещение Ст. Омарчевски. Преместен на работа в Народния театър в София. През април 1922 г. заедно с Ал. Стамболийски участва в международната конференция в Генуа, където се среща с министъра на външните работи Г. В. Чичерин. Придружава Стамболийски в обиколката му във Франция, Италия, Швейцария и Англия. След завръщането си е един от основателите и ред. на хумористичния в-к "Див дядо". Живее нелегално. На 16 април 1925 г. е разкрит, арестуван в Ст. Загора и откаран в София, където изчезва безследно. Автор е на съчиненията "Селски бодили" (1924), "Стихотворения. Под ред. Н. Пенчев. Рупци, Луковитско" (1945 г.), "Избрани стихотворения. Под ред. на Д. Гундов" (1955 г.), "Избрани стихотворения. Под ред. на В. Андреев" (1959 г.), "Избрани стихотворения”. През 1949 г. - Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, действителен член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). През 1893 г. завършва филология и история във Висшето училище в София . Работи като учител в Търново и София. В периода 1923-31 г. е секретар, а през 1936-1938 г. е председател на Историко-филологическия клон на БАН. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български юнашки исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Най-добрите си качества на изследовател проявява в областта на българската средновековна история и литература: владее старобългарски, гръцки, латински език, познава отлично български и чужди литературни извори, стреми се към задълбочен анализ на всички известни факти. Отделни съчинения “Психологическа христоматия” (1897 г., съвм. с Н. Станев), “Царуването на Бориса-Михаила” (1907 г.), “Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи” (1920 г.), “Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер” (1926 г.), “Цар Борис-Михаил” (1921 г.), “История на града Плевен до Освободителната война” (1938 г.). През 1966 г. - Илия Николов Булев - български писател, публицист и учител. Участва в списването на различни учителски, ученически и детско-юношески издания ("Педагогическа практика", "Венец", "Детски живот", "Просветно единство", "Светулка", "Другарче" и др.). Автор на съчинението "Илия Р. Блъсков" (1934 г.).

14 Април е Празник на военната академия Военна академия "Г. С. Раковски" е най-старото висше военно училище в България. Тя е създадена със Закон, приет от ХV народно събрание на 1 март 1912 г. С Указ 6 от 5 март 1946 г. на регентите на България е наречена Георги Стойков Раковски. Академията има уникален принос не само за създаването на българския офицерски корпус, а и за изграждането на новата българска държава, за възпитаването на народа в духа на европейските ценности. Днес тя е национална институция за висше образование, квалификация и научни изследвания по въпроси на националната сигурност и отбраната. Седалището й е в София, има свое знаме и печат.

Мисъл на деня – 11 април 2009 г. Не е страшна смъртта, страшен е онзи живот, който води към смъртта. Опасен е страхът, който води към смъртта. Мнозина се страхуват да се проявят – да не сгрешат. Така те не проявяват нищо лошо, но и от доброто се въздържат. Те изпълняват точно заповедите на Мойсея – да не убиват, да не крадат, да не пожелават чуждото, и от голямо въздържание преждевременно умират. Не е важно какво не трябва да прави човек, важно е какво трябва да прави! Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

На 11 Април: През 1866 г. в Браила е представена пиесата на Добри Войников "Райна княгиня". На 11 април 1871 г. също така в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му "Възцаряванието на Крума Страшний". През 1871 г. в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата на Добри Войников "Възцаряванието на Крума Страшний". През 1871 г. от Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната. През 1879 г. руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната. През 1897 г. е издадено султанско ираде за откриване на затворени български църкви в Македония и Одринско. През 1938 г. се провеждат подготвителни конференции на депутатите за конструиране на правителственото мнозинство съответно в Сливенските минерални бани, в Дряновския манастир и в Долна баня, Ихтиманско, на които участват 96 народни представители. През 1942 г. е назначено ново правителство начело с проф. Богдан Филов. През 1945 г. командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев издава заповед частите от 4 корпус да започнат форсирането на р. Драва. През 1956 г. се провежда среща на Тодор Живков със Софийския градски партиен актив, на която се чуват остри критики към политиката на БКП и искания за истинска десталинизация в обществото и държавата. През 1962 г. се провежда среща на Политбюро на ЦК на БКП с "творческия актив" на Съюза на българските писатели. Писателите са разделени на две групи: около председателя на съюза Георги Караславов, които обвиняват Емил Манов, Борис Делчев, Стоян Каролев, Пенчо Данчев, Людмил Стоянов в създаване на "антипартийна, фракционна" група, и другата група, които открито заявяват, че след пленума от април 1956 година методите на ръководство на културата не са се променили. През 1976 г. завършва балканско първенство по джудо, което се провежда в София. Родени: През 1885 г. - Симеон Велков (Симеон Велков, Белишки) - български художник, пейзажист и илюстратор. Завършва Художественото-индустриалното училище (по-късно академия) в София (1910 г.), в класа на Иван Мърквичка.Професор е в същата академия. Негови произведения са "Асенова крепост", "Мост на р. Черна", "Помакини", "Гробищата при Бачковския манастир". През 1922 г. - Александър Иванов Райчев - български композитор. Създава изключително по художествена стойност, обем и разнообразие творчество. Музикално образование получава в Държавната музикална академия като ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването си работи като музикален сътрудник на Радио София, като диригент в Народния театър за младежта.От 1962 г. е професор по хармония и композиция в БДК. От 1980 г. е председател на Съюза на българските композитори. Първото голямо произведение на Александър Райчев в областта на музикалния театър е балетът "Хайдушка песен", написан на основа на стихотворението "Хайдути" от Христо Ботев. В сътрудничество с поета Вл. Башев създава оперите "Мост" и "Славеят на Орхидея", радиооперата "Вашето присъствие". Автор е на оперите "Тревога" (по едноименната драма на О. Василев) и "Аспарух" (1980 г.). В периода 1980-1990 г. е председател на СБК. През 1988 г. е избран за член на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Белгия. Той е още член на Асоциацията за съвременна музика в Будапеща "Кореспонденцен". Издава "Учебник по хармония". Носител е на Голямата награда на София (1981 г.) за "Концерт за оркестър" и операта "Хан Аспарух". През 1926 г. - Христо Костов Христов– български сценарист, режисьор и художник. Завършва медицина през 1952 г.. Работи като режисьор и художник в самодейния театър. През 1958 г. завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ), професор по кинорежисура. Режисьор и художествен директор на Пловдивския театър. През 1966-1967 г. стажува в “Мосфилм” при Михаил Ром и Марлен Хуциев. От 1969 г. е професор. Получава награди “Златна роза” - първа, специална и за режисура на Варненския кинофестивал; за най-добър чуждестранен режисьор на Международния кинофестивал в Атланта, САЩ за “Последно лято” и сертификат от Американската академия за киноизкуство в Лос Анджелис, златен медал на фестивала “Сан Ремо” и специалната награда “Тулон - Франция”, сребърна награда в Москва за “Бариерата”, “Кристален гълъб” в Карлови Вари и Голямата награда във Франция за “Дърво без корен”, “Златен лачено” - I награда в Авелино, Италия за “Наковалня или чук”; награда в Полша и Берлин за “Циклопът”, “Камионът”. През 1992 г. е избран за редовен член на Европейската академия за киноизкуство и телевизия. Разкрива разностранния си талант в своя кинодебют “Иконостасът” (1969 г., съвместно с Т. Динов). Снима и исторически филми - “Наковалня или чук” (1972 г.), но основният му интерес е към съвременните проблеми на обществото, към разкриване на българския национален характер. През 1974-1982 г. е председател на Съюза на българските филмови дейци, от който пост е свален след скандала около филма му “Една жена на 33” (1982 г. ). Христо Костов Христов е режисьор на филмите “Последно лято” (1973 г.), “Дърво без корен” (1974 г.), “Циклопът” (1976 г.), “Срещу вятъра” (тв, 1977 г.), “Бариерата” (1979 г.), “Камионът” (1980 г.), “Кендзо Танге” (1981 г., документален), “Мегаполис” (1981 г., документален), “Събеседник по желание” (1984 г.), “Характеристика” (1986 г.), “Девет - числото на кобрата” (тв, 1987 г.), “Тест ‘88” (1988 г.), “Никола Гюзелев” (тв новели, 1990 г.), “Мираж под наем” (1994 г.), “Суламит” (1997 г.), “Енигматични вариации” (1998 г.), “Железният светилник” (1999 г.). Работи в операта - “Хан Аспарух”, и театъра - “Бай Ганьо”, “Пейка за двама”, “Застреляй ме”. През 1936 г. - Дора Иванова Бонева - българска художничка. Завършва живопис в Художествената академия - София, при проф. Дечко Узунов.Тя е член -кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература. Участва в почти всички ОХИ в България, групови изложби в чужбина. Има три участия в "Есенен салон" в Париж. Представя свои самостоятелни изложби в София (1969 г., 1974 г., 1979 г., 1986 г., 1991 г.), Димитровград (1974 г.), Ст. Загора и Хасково (1986 г.), Будапеща и Дебрецен (1969 г.), Лондон и Кеймбридж (1970 г.), Хага (1975 г., 1984 г.), Ситард (1975 г.), Москва (1983 г.), Париж (1984 г., 1985 г., 1987 г., 1989 г.). През 1835 г. получава сребърен медал на Европейската академия за изобразително изкуство. Също така е носител на наградата на СБХ за портрет и др. Починали: През 1944 г. - Димитър Добрев Добрев – български морски офицер, капитан първи ранг. Постъпва във Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885 г.) и детронирането на княз Александър I (1886 г.), за което е изключен от училището; по-късно правата му са възстановени и получава първо офицерско звание на 1.01.1891 г.. В периода 1896 –1897 г. специализира машинно-торпедно дело в Австрия , завършва висш артилерийски курс в Кронщат, Русия през 1903-1904 г. Участва като доброволец в Руско-японската война (1904-1905 г.) и в боя при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера "Дмитрий Донски". Попада в японски плен, но е освободен. През 1906 г. се завръща в България , последователно е началник на Морското училище (1906-1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда". През 1911 г. е уволнен от флота. През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турския крайцер "Хамидие". Напуска флота и дълги години работи като адвокат във В. Търново. През 1949 г. - Роза Михайлова Попова - българска драматична актриса. Първата й значителна изява е с ролята на Лукреция Борджия ("Лукреция Борджия" от В. Юго). Основава трупа, която приема името й - драматичен театър "Роза Попова". Известна интерпретаторка на роли от пиеси на Х. Ибсен. Най-големите й сценични постижения са ролите: Магда ("Родина" от Х. Зудерман), Антигона ("Антигона" от Софокъл), Маргарита Готие ("Дамата с камелиите" от Ал. Дюма - син), Соня и Елена Андреевна ("Вуйчо Ваньо" от А. П. Чехов), Нора ("Нора" от Х. Ибсен) и др. През 1972 г. - Ана Тодорова (А. Т. Златкова) – българска оперна певица, контраалт, професор (1950 г.). Учи в Рим. Дебютира през 1909 г. с операта “Демон” от А. Г. Рубинщайн. Работи в Парижката Гранд опера (1921-1926 г.), гастролира в Англия, Кайро и др. Завръща се в България през 1932 г.. Постижения в нейния репертоар са Далила (“Самсон и Далила” - К. Сен-Санс), Амнерис и Азучена (“Аида” и “Трубадур” - Дж. Верди), Кармен (“Кармен” - Ж. Бизе) и др. През 1973 г. - Людмил Стоянов (псевд. на Георги Стоянов Златарев) - български писател. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През 30-те години се изявява като антифашист и последователен борец за разширяване на културното сътрудничество между България и СССР. Посещава Москва като гост на Съюза на съветските писатели (1936-1937 г.). През 1940-1941 г. е интерниран в Пазарджик, по-късно в с. Сомовит, Плевенско. След 9 септември 1944 г. разгръща активна обществено-политическа и литературна дейност. Директор на Института за българска литература при БАН. Автор е на съчиненията “Видения на кръстопът. Елегии, песни, послания” (1914 г.), “Томирис” (1924 г.), “Бич божий. Разкази” (1927 г.), “Холера” (1945, 1949 г.) “Болно сърце” (1938 г.), “Сребърната сватба на полковник Матов” (1963 г.), “Милосърдието на Марса” (1971 г.) и др. През 1974 г. - Марта Иванова Попова- българска драматична актриса, сестра на Злата Недева и Н. Тенева. От 1910 г. е стажант-артист в Народен театър, София. Учи пеене и драматично изкуство в Прага (1911-1913 г.). Продължава артистичната си дейност в Народния театър. През 1925 г. постъпва в школата на Н. О. Масалитинов. Най-значителните й роли са в пиеси на Шекспир, Молиер, Ибсен, А. Н. Островски, Н. Гогол, А. Страшимиров, О. Василев и др. Прекратява творческата си дейност през 1963 г.. Авторка е на книга със спомени (1972 г.). През 1991 г. - Иван Мартинов (псевд. на Иван Цеков Георгиев) - български писател. Следва славянска филология в СУ “ Кл. Охридски”(1932-1934 г.); изключен за антидържавна дейност. Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок “Хр. Смирненски”. Първата му книга “Фронт” (1933 г.) е спряна и инкриминирана от полицията. Участва във II световна война, главен редактор на вестник “Фронтовак”. В периода 1944-1946 г. ръководи отдел във в-к “Отечествен фронт”, а от 1946 г. до 1949 г. в-к “Работническо дело”. В годините между 1949-1963 г. е главен редактор на сп. “Славяни”. Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Негови съчинения са “Фронт” (1933 г.), “Стока без купувачи” (1937 г.), “Мансардата” (1942 г.), “Драва тече през славянски земи” (1946 г.), “Малкият ятак” (1948 г.), “Младост” (1952 г.), “Новият град” (1957 г.), “С чисто сърце” (1958 г.), “Вечният огън” (1961 г.), “При свои и чужди” (1962 г.), “Дневна светлина” (1963 г.), “Крилете на Икар” (драма, 1965 г.), “Дъждовно лято” (1966 г.), “Нощта е дълга” (1967 г.), “Художникът и момичето” (1967 г.), “Огнено кълбо” (1968 г.), “Утринно сияние” (1968 г.), “Синя кръв” (1974 г.), “Портрет от натура” (1979 г.), “Победителката” (1981 г.), “Големият град” (1981 г.), “Година на гневното слънце” (1982 г.), “Чудесна сплав” (1983 г.), “Жестоки илюзии” (1988 г.), “Седемдесет и два бода” (1989 г.) и др. През 1994 г. - Георги Петров Батаклиев - български преводач и издател; преподавател по латински и гръцки език. Работи в издателство "Българска книга" и "Наука и изкуство", в сп. "Исторически преглед", БАН. Превежда Омир, Овидий, Апулей, Вергилий и др. Занимава се с въпроси на стенографията и транскрипцията. Негови съчинения са "Антична стенография" (1933 г.), "Антична митология" (1945 г.), "Стенографски речник" (1954-1961 г.).

Бъдещето се мени всеки един миг - в зависимост от това какво решение взимаме или какво ще направим. Ако отидем на ясновидец и той ни предскаже нещо, то според мен това, което е предсказал, вече е променено. И колкото по-далечно във времето е предсказанието, толкова е по-малък шанса да се сбъдне. Ама дали е така? Всъщност май точно в това се крие очарованието на живота - че не можеш да бъдеш на 100% сигурен какво ще стане .

От Съветите на Лечителя за жената: "Избързване на менструацията Когато от първия ден на една менструация до първия ден на следващата менструация изминат по-малко от 21 дни, се счита, че има чести, изпреварващи менструации. Причини: Изпреварването на менструацията се дължи обикновено на слабост на тялото и яйчниците, недостатъчно хранене, възпаление на лигавицата на матката, някои общи заболявания (туберкулоза, базедова болест), умствена преумора (у студентки и ученички). Признаци: У такива жени менструацията обикновено се появява през двадесетина дни, дори на две недели, а в някои случаи и на 10 дни. Количеството на загубената кръв може да надмине и 250 г. Лечение: Различно според причините, които го предизвикват. Необходимо е обаче да се потърси лекар гинеколог, който да направи подробен преглед и да определи лечението. Народната медицина препоръчва следното. Всекидневно сутрин да се прави сух четков масаж на цялото тяло за 5 мин, последван от 10 дълбоки вдишвания през носа с бавно издишване. Вечер преди лягане 1-2 вечери поред да се прави топла клизма (37 0С) с 500 г. чай от лайка, а след това само при запек обикновена клизма, последвана през вечер от парен компрес на половите органи за 20 мин. и от коремен компрес, натопен в топла отварка от трина, засилен в областта на половите органи с торбичка, напълнена с топъл пресен селски хлебен квас; държат се цяла нощ. През вечер се прави топла коремна баня (37 0 С за 10-20 мин.) с отварка от трина или пък същото, както по-горе. Неделя: Почивка от всичко. Вътрешно: Да се пие една от следните отварки: а) отварка от анасон, лайка, авлиджан и канела - по 1 с. л. от всичко с прибавка на 1 ч. л. карамфил (зърна) и 5 зърна чер пипер се вари в 1/2 л. вода, докато остане наполовина; прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по една кафена чашка; или б) отварка от цариче - 2 с. л. в 500 г. вода се варят 10 мин; пие се, както първата отварка. Диета: Както при малокръвие. При лечението да се имат предвид общите упътвания за лечението на женските болести и упътванията за природосъобразен живот (с по-чести излети и престояване в планината (даже и зиме), придружени от рано ставане и рано лягане."

На 10 Април: През 1841 г. - сръбският княз Михаил Обренович издава прокламация, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско. На 8 април 1841 г. Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г. и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци. Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Бунтът е най – активен в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащи в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. През 1866 г. е основано българско читалище в Цариград. Инициатор на тази идея е Българската духовна дружина. Тя групира около себе си видни български дейци, които по онова време живеят в Цариград. Голяма роля за превръщането му в значителен просветен и културен център изиграва П. Р. Славейков, който е и един от дългогодишните му председатели. Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите по онова време в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват не голям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска колония. То става инициатор и за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство "Просвещение". Българското читалище взема дейно участие и в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост. Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война 1877-1878 скоро след нея то прекратява своята дейност. През 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от 2. ОНС. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 април. През 1886 г. военният министър майор К. Никифоров издава заповед за награждаването с войнишки кръст “За храброст” IV-та степен на медицински сестри, проявили безстрашие и усърдност по време на Сръбско-българската война. През 1906 г. на 13 март, 3 и 10 април 1906 г. се организират Антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари за борба с ВМОРО. През 1913 г. в София се обединяват спортните клубове "Ботев" и "Развитие" и създават спортен клуб "Славия" с първи капитан Борис Шаранков. През 1913 г. след многобройни неуспешни сръбски и черногорски атаки Шкодренската крепост се предава на черногорската армия. През 1913 г. скопският митрополит Неофит изпраща послание до император Николай II за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония. През 1914 г. пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един. През 1922 г. започва провеждането на Генуезката конференция. В нея участват представители от 29 страни, между които и България. Разглеждат се финансови и икономически въпроси. Целта на западните държави е да окажат натиск върху Съветска Русия и победените в Първата световна война 1914–1918 г. страни, за да получат редица икономически и политически отстъпки. Съветската делегация, ръководена от комисаря на външните работи И. Чичерин, не само отхвърля предявените претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. н. Рапалски договор с Германия (1922 г.). Българската делегация, ръководена от Александър Стамболийски, се стреми да получи излаз на Егейско море и отсрочка на репарационните плащания. За постигане на тези задачи тя разчита на помощта на Италия и Англия. Италия е склонна да подкрепи българските искания, но срещу това иска да получи значителни концесии. Репарационната комисия на конференцията поставя като условие за временна и частична отсрочка на българските плащания да контролира държавния бюджет, разходите и монопола над тютюна, спирта и др. Тези искания са неприемливи за българското правителство и то ги отхвърля. През 1935 г. е изпратено писмо от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев. В писмото се иска връщане на армията в казармите и възстановяване на парламентарното управление. През 1973 г. се подписва българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България. През 1978 г. Людмила Живкова е на официално посещение в Чехословакия във връзка със започващите там Дни на българската култура. В Прага е открита изложбата "Тракийското изкуство по българските земи". През 1979 г. в 20 ч и 34 мин московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса. През 1992 г. е проведена Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляващ. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за "смяна на системата" и решава да се разсекретят досиетата в бившата Държавна сигурност. Отправени са атаки срещу правителството, а Ф. Димитров обещава да извърши персонални промени. През 1998 г. в отговор на парламентарен въпрос за корупцията в държавния апарат министър-председателят Костов между другото заявява, че в България "всички сме братовчеди". През 2001 г. България е извадена от негативния Шенгенски списък и българите могат да пътуват без визи в ЕС. Родени: През 1869 г. - Георги Димитров Баласчев – български историк и археолог. Работи в Руския археологически институт в Цариград, в Париж, Рим и Атина. Редактира сп. "Минало". Негови съчинения са "Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство" (1902 г.), "Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове" (1902) и др. През 1872 г. - Величко Георгиев – български лекар и общественик, организатор на училищното здравеопазване. Завършва медицина в Монпелие, Франция през 1897 г. Автор е на първите проучвания в България върху пелаграта (1900 г.), на трудове по организация на здравеопазването и др. Поставя въпроса за отделно Министерство на народното здраве. През 1930 г. - Стефан Елевтеров - български литературовед. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и специализира "Българска филология" в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Работи като учител и редактор в сп. "Младеж" в периода 1956 – 1960 г. Става доктор по филология като защитава дисертация на тема "Италианската легенда". През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). Научен сътрудник е на Института за литература към БАН (1976-1978 г.), преподавател е в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” от 1983 г. до 1986 г. Елевтеров е специалист по българска литература след Освобождението. Той е съставител и редактор на "Избрани творби" на Алеко Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на бълг. литература" (1977 г.). Негови съчинения са "Художествения образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.). През 1940 г. - Михаил Георгиев Виденов - български езиковед социолингвист, професор. Той завършва специалност "Българска филология" в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1964 г.). През годините е асистент, старши асистент и главен асистент в катедрата по български език в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Проф. Михаил Виденов защитава 2 доктората. Първият е на тема "Годечкият говор" и е защитен през 1969 г. с научен ръководител проф. Ст. Стойков. Темата на втория е "За нормата в пограничните говори" от 1977 г., защитен в Карловия университет в Прага. Проф. Виденов специализира социолингвистика в Прага в периода 1972 – 1977 г. при проф. Алойс Йедличка. Лектор е по български език в Карловия университет в Прага в годините 1972 – 1977 г. и в МГУ "М. В. Ломоносов" от 1984 г. до 1987 г. През 1981 г. става доцент, а от 1988 г. е доктор на филологическите науки. Титлата професор носи от 1989 г. Проф. Виденов е член на Съюза на учените в България от 1970 г. и на редколегията на сп. "Наука" от 1997 г. Член е на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите от 1983 г., на Международното социолингвистично дружество и негов постоянен представител от основаването му през 1987 г. Проф. Виденов е създател на българската школа по социолингвистика. Той има над 300 публикации: статии, студии и книги, част от които са публикувани в САЩ, Русия, Чехия, Швеция, Полша и др. Част от неговите научни съчинения са "Годечкият говор" (1978 г.), "Съвременен български език" (излиза на чешки език в Прага, 1978 г.), "Социолингвистика" (1982 г.), "Чешко-български речник" (1983 г., в съавторство), "Българо-чешки разговорник" (1983 г.), "Норма и реч" (1986 г.), "Социолингвистични проучвания на гр. Велико Търново" (1988 г., в съавторство), "Българска социолингвистика" (1990 г.), "Съвременната българска градска езикова ситуация" (1990 г.), "Софийският език" (1993 г.), "Практическа социолингвистика" (1994 г.), "Езиковата култура на българина" (1995 г.), "Социолингвистиката и ученическата реч" (1996 г., в съавторство), "Езикът и общественото мнение" (1997 г.), "Социолингвистическият маркер" (1998 г., 2. изд. 1999 г.), "Увод в социолингвистиката" (2000 г.) и др. През 1946 г. - Николай Волев - български кинорежисьор, актьор и сценарист. Завършва киноуниверситета в Лондон. Работи еднакво успешно в документалното и в игралното кино. Николай Волев е образцов постановчик на силни, ярки и въздействащи филми, екранни бестселъри. Като актьор се изявява успешно във филмите: "Селцето" (тв, 1978-1980 г.), "Мечтателят" (1987 г.). Сред документалните му филми се открояват "Цимент" (1977 г.), "Грънци" (1983 г.), "Дом 8" (1986 г.), "Вестникарската война" (тв, 1993 г.), "За смъртното наказание" (1999 г.), "Бърза помощ" (1999 г.), "Зимна приказка" (1999 г.), "Кремиковци - снимка за спомен" (1999 г.), "Вечният любовник" (2000 г.), "Огледалото на дявола" (2001 г.). Режисьор е и на игралните филми "Двойникът" (1979 г.), "Господин за един ден" (1983 г.), "Да обичаш на инат" (1986 г.), "Маргарит и Маргарита" (1989-1990 г.), "Козият рог" (1994 г.). През 1972 г. - Стоян Михалев - български поп-певец, композитор. През 1990 г. създава училищна група, а през 1991 заедно с Петър Василев сформират група “Киора”. С нея Михалев написва първата си песен - “Вярвам в теб”. Тя получава годишна музикална награда на 1992 г. за “хит на годината”. През 1993 г. излиза първият албум на група “Киора” (“Вярвам в теб”). До 1996 г. групата изнася много концерти, печели награди и първи места в радиокласациите, гостува в телевизионни предавания. Албумът на “Киора” става двойно платинен на територията на България с тираж над 100 000. През 1994 г. в група “Киора” влиза Виктор Стоянов (клавишни). През 1995 г. той и Стоян Михалев отделно от групата записват 3 песни (“Сълза”, “Мъртви искри”, “Бели слънца”). Ражда се идеята за самостоятелна дейност на дуета. През 1997 г. Михалев участва в създаването на музикалния телевизионен канал “ММ”, където е и водещ. Стоян Михалев има собствено студио за звукозапис и видеоклипове. Починали: През 1940 г. - Сава Панайотов Савов - български офицер, генерал от пехотата от 1935 г. Сава Савов завършва Военното училище в София през 1885 г. Той участва в Сръбско-българската война 1885 г. като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). По време на Балканската война 1912-1913 г. е командир на 22 пехотен Тракийски полк. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на 5 пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Той е министър на войната от 1918 г. до 1919 г. Работи и като съветник на царя и народен представител. През 1944 г. - Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев) - български общественик, политик, писател и литературен критик. Завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. После се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание в Странджанския край. Следва право в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в I световна война. Известно време е адвокат. През 30-те години на XX в. става член на Демократическата партия. Заради демократическите си убеждения и славянофилски чувства в началото на II световна война е интерниран за 6 месеца в Панагюрище. Обявява се против войната, изразява вярата си в "непобедимата славянина". Обнародва първата си критична статия през 1904 в сп. "Демократически преглед". Негови съчинения са "От Дунав до Бяло море. Видяно и преживяно" (1943 г.), "Между народа. Видяно и чуто" (1933 г.), "Спомени и размисли" (1963 г.). През 1962 г. - Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - български писател и преводач. Марко Марчевски е сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Септемврийския бунт от 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат, пише книги за СССР. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” (1939 г., 2 т.) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения “Митко Палаузов” (1951 г.), “Сините скали” (1948 г.), “Героите на Белица” (1950 г.), “Остров Тамбукту” (1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и др. През 1973 г. - Васил Славов Киселков - български славист, чиито изследователски интереси са съсредоточени върху старобългарската литература. Васил Киселков е преводач, познавач на старобългарския език. Следва славянска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където защитава докторска дисертация (1914 г.). Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател е по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са главно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др. През 1976 г. - Людмила Станкова Младенчева - българска писателка-белетристка. Следва френска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1939-1941 г.). Сътрудничи на леви периодични издания преди 9 септември 1944. Нейни съчинения са “Пролетни дъждове” (1946 г.), “Оранжерии” (1953 г.), “Утринни часове” (1954 г.), “Бягството на Антон” (1957 г.), “Песента на Маринка” (1960 г.), “Трохи от трапезата” (1962 г.), “Кариера” (пиеса, 1964 г.), “Нейното утро” (1964 г.), “С очи на влюбена” (1966 г.), “Три бучки захар” (1971 г.) и др. През 1995 г. - Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - български писател и сценарист. Работи в областта на детската литература: "Приключенията на Лиско" (1957 г.). Сценарист на популярния юношески трилър "Петимата от Моби Дик" (1970 г.). Негови съчинения са "Папагалчето и пеперудката", приказка (1968 г.), "Приключенията на Лиско по море", роман за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), "Избрани разкази и повести" (1971 г.), "Новите приключения на Лиско" (1973 г.), "Най-новите приключения на Лиско. Привидението и Голяма награда", повести за деца (1975 г.), "Отбраната на Спарта", разкази и новели (1982 г.); "Далечно плаване", повести (1988 г.) и др.

Мисъл на деня – 10 април 2009 г. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на Небето. Докато човек е на Земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на Небето, между ангелите, там е обратно – умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето. Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Думата ‘Мудра’ идва от санскрит и означава ‘знак’. Чрез извиване, кръстосване, разтягане и докосване на пръстите и ръцете, ние можем да ‘говорим’ на тялото и мозъка, тъй като на ръцете ни има области, отговарящи на съответна част от мозъка и тялото. Отделните пръсти представляват съответно, като започнем от кутрето – до палеца: земя, метал, огън, дърво вода. Аум Мудра Как се прави тази най-често използвана мудра? Започваме като ‘измиваме’ ръцете: търкаме двете ръце долепени една срещу друга около десетина пъти, после ги поставяме за малко и задържаме в областта на трета чакра. Сядаме с изправен гръб и правим мудрата с двете ръце. Палецът е ‘вход’ към Божествената воля, а показалецът – Егото. Докато я правим може да пееме Аум или си казваме: при вдишване – „Аз съм едно с Вселената”, а когато издишваме – „Вселената и аз сме едно”.

На 8 Април: През 1841 г. нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци. Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за "успокоение" на въстаналото население. През 1864 г. Али паша изпраща писмо до княз Александър Куза, с което изисква от името на турското правителство спирането на в. "Бъдущност" и изпъждането на Раковски от пределите на Влашко и Молдова. Месец по-рано на 8 март излиза първи брой на вестника, който има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на "Бъдущност" е "Любов и съюз". Печата се на български и румънски и има широка рубрика за археологически, исторически и филологически въпроси. През 1893 г. княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. През 1909 г. Мюрцщегските реформи в македонските вилаети са прекратени окончателно. През 1903 г. административните реформи са наложени на Османската империя от Великите сили и касаят населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Целта е да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането на реформите не е предвиден ефикасен контрол, поради което те остават само на книга. Това подтиква владетелите на Русия и Англия, при срещата им в Ревел 1908 г., да подготвят проекти за нови реформи в Македония. Избухналата скоро след това Младотурска революция 1908 г. обаче слага край на реформената акция. През 1925 г. в Горна Джумая (днешен Благоевград) започва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров, Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и познат е сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг. През 1941 г. в Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. На следващия ден от София пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов и е взето решение за присъединяване на Македония към България. На 13 април 1941 г. с активното участие на дейци на ВМРО е създаден "Български централен акционен комитет на Македония" (ЦБАК) със секретар Васил Хаджикимов. Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. ЦБАК се обръща с меморандум до българското правителство, в които изразява желанието на македонските българи да се обединят с България. Комитетът изпраща представител в София, който лично да помоли министър-председателя Богдан Филов за изпращане на български войски и да го информира, че германските военни власти имат намерение да обявяват "автономна Македония" по подобие на "независимо Хърватско". През 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в дома си. Те оглавяват неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания. През 2001 г. е учредено Национално движение "Симеон II" (НДСВ). В официално обръщение към българския народ два дни по- рано Симеон Сакскобургготски обявява, че поставя началото на "Национално движение Симеон Втори". Според обръщението Движението ще участва в изборите на 17 юни 2001 г. за ХХХIХ ОНС. Акцентира се върху новия морал в политиката, който ще се основава на бърза и качествена промяна в стандарта на живот на българите, чрез привличане на световни капитали, скъсване с политическата партизанщина и въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Сакскобургготски гарантира промяната - не по-късно от 800 дни. На 28 април НДСВ изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Въпреки пречките от формално естество- отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др. Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България. Родени: През 1870 г. - Атанас Димев Лозанчев - един от първите дейци на ВМОРО в Битоля и член на Битолския окръжен революционен комитет. Той учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий", след което изучава фотография в София. От 1891 до 1893 г. учителства в различни селища около Битоля. Когато Даме Груев се завръща от България и става учител в родното си с. Смилево, Лозанчев става негов пръв съмишленик и съратник за освобождението на Македония. На него се дължи основаването на революционната мрежа в Битоля и Битолско. Като фотограф обикаля градовете и селата, за да агитира. Лозанчев участва в Солунския конгрес от януари 1903 г., който взема решението за въстание. На Смилевския конгрес той е избран за член на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг. След неуспеха на Илинденско- преображенското въстание Лозанчев не преустановява революционната си дейност и обикаля с чети в Охридско и Дебърско. През септември 1904 г. идва в София и остава в България до избухването на Младотурската революция. През 1908 г. се завръща в Македония, решавайки, че ще бъде по-нужен в родния си град Битоля. След Междусъюзническата война, когато вардарската и беломорската част на Македония попадат под сръбска и гръцка власт, Лозанчев отново идва в България. През 1941 г. посреща освобождението на родния си край и заедно с другите живи илинденци взема дейно участие в изграждането на българското управление и културно-просветната дейност по възстановяването на българските училища и читалища. През 1921 г. - Иван Иванов Кръстев - български писател, автор на разкази, повести, стихотворения и произведения за деца и юноши. През 1951 г. той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като междувременно работи като учител и редактор в Радио София. След като завършва университета е редактор във в. “Септемврийче”, а от 1962 г. завежда редакцията “Детски картинни книжки” в издателство “Български художник”. Основна тема в творчеството му е героико-патриотичната. Някои от съчиненията му са: “Под същото знаме”, “Майчина гордост”, “Повест за необикновените приключения на една тимуровска команда”, “Юнакът, що бозал от звездите”, “Момчето с крилатите обувки”, “Луна парк”, “Далечните похитители” и др. През 1941 г. - Илка Зафирова- българска театрална и филмова актриса, утвърдила се с образи на силни и волеви жени с трудни характери. Снима се в "Инспекторът и нощта" (1963 г.), "Вълчицата" (1965 г.),"В края на лятото" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Буна" (1975 г.), "Лицемери" (тв, 1977 г.), "Утрото е неповторимо" (1978 г.), "Всички и никой" (1978 г.), "Немирната птица любов" (1990 г.), “Вампири, таласъми …” (1992 г.)"Фатална нежност" (1993 г.), "Пансион за кучета" (1999 г.), "Майсторски клас" (2000 г.), "Есенна соната" (2001 г.), "Поручик Бенц" (2002 г.). През 1952 г. - Йълдъз Ибрахимова - българска джазпевица. Завършва СМУ "Любомир Пипков", София, а след това специалност "Класическо пеене" и Теоретичния отдел на Музикалната академия. Ибрахимова притежава изключителен глас с диапазон от 4 октави, много прецизна техника и познава в детайли джазимпровизацията. Това £ дава възможност спокойно да интерпретира различни произведения: от фолклор през класическа музика и джаз до цигански песни. Ибрахимова работи като музикален редактор в БНР. Вокалният й дебют е през 1975 г. в Клуба на СМД с квартета на Марио Станчев. Певицата работи с всички изявени джазмузиканти в Б-я: Л. Денев, О. Видев, В. Николов, "Бели, зелени и червени", "Джаз линия", Петър Петров и оркестър "Русе", А. Дончев и "Акустична версия", А. Вапиров, И. Папазов-Ибряма, Т. Спасов и др. Забележителни са соловите акапелни изпълнения - във филмите "Акатамус" и "Мера според мера" на Г. Дюлгеров, "Лабиринти" на А. Кулев, в много анимационни и документални филми, в съчетанията на "златните момичета" на Н. Робева, в много пърформънси и съвместни изяви с художници. Първата международна изява на Илбрахимова е през 1981 г. на джазфестивала в Ниш. В края на 80-те години на ХХ век след ангажиментите £ с Лайош Дудаш (албумът "Chamber Music Life" е записан в Бон през 1990 г.) и Антоан Ерве (албумът "Paris-Zagreb" е продукт на европейското турне с квинтета на Ерве ) тя е популярна и в Европа. Следват участия на фестивали и концерти по целия свят, където тя представя България. През 1993 г. Ибрахимова се установява в Анкара, след като се омъжва за турския политик Али Динчер. Връзката £ с България не е прекъсната - тя концертира активно, кани български музиканти за записи и концерти в Турция, сътрудничи за гостуването на турски музиканти в България. А. Кулев създава за Ибрахимова документален филм "Лабиринти". Дискографията й включва: "Турски народни песни" (1979 г.), "Naissus Jazz" (1981 г.), "Илюзия за вечност" (1990 г.), "Paris-Zagreb" (1991 г.), "Hard Way to Freedom" (1992 г.), "Voice of Rainbow" (1995 г.), "Balkanatolia; Chamber Music Life" (1997 г.), "Марджанджа - Песните на циганина" (1999 г.). Починали: През 1895 г. - майор Аврам Иванов Гуджев. Той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.) в боевете при Зайчар, Алексинац и Делиград. В Руско- турската война (1877-1878 г.) е командир на рота, в състава на III и V дружина от българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Проявява лична храброст и високи командирски качества и е награден с руски орден "Св. Станислав" III степен. След Съединението (1885 г.), когато руските офицери напускат българската войска, Гуджев поема командването на 2 пехотен полк, а в навечерието на войната със сърбите - Запасния корпус, който трябва да прегради пътя на сръбската главна армия към София. Начело на този корпус Гуджев има големи заслуги, като забавя настъплението на сръбските войски от границата до Сливнишката позиция, както и за отбраната £ до победата на българското оръжие. След войната командва 6 пехотна бригада в Сливен. Гуджев взема активно участие в преврата на 9 август 1886 г. След контрапреврата емигрира в Румъния и участва в подготовката на бунтовете в Русе и Силистра (1887 г.). През 1909 г. - Дико Джелебов - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. През 1901-1902 г. той участва в четите на Георги Кондолов. От февруари 1903 г. води чета в Малкотърновско. На конгреса на Петрова нива през 1903 г. Джелебов е избран за войвода на Стоиловския участък. По време на Илинденско-Преображенското въстание той организира бойните действия в участъка, освобождава селата Стоилово, Калово, Заберново (Бургаско). От края на октомври 1903 г. действа с нова чета, с която напада турското село Сазара, Малкотърновско. След потушаването на въстанието е учител в с. Ятрос, Бунархисарско, което преминава към Българската екзархия. Джелебов е убит от гръцки четници близо до Ятрос, след което погребан в Малко Търново През 1969 г. - Спас Кралевски - български писател, автор на разкази, повести, новели и романи. През 1937 г. той завършва славянска филология в Софийския университет. Дебютира през 1926 г. Сътрудничи на леви и комунистически периодични издания. Някои негови съчинения са: “Детето гледа” (1931 г.), “Сърце” (1939 г.), “Стачка” (1950 г.), “Очи, които питат” (1960 г.), “Български народни песни” (1961 г.), “По мансардите” (ч. I-II, 1965-1966 г.). През 1970 г. - Бенчо Йорданов Обрешков - български художник. През 1925 г. той завършва Дрезденската художествена академия, като ученик на Оскар Кокошка. Обрешков специализира пластика и живопис в свободната академия "Гран Шомиер" в Париж. Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Част от творбите му са: "Автопортрет", "Портрет на г-жа Пиоро", "Портрет на проф. Морен", "Портрет на д-р Михов" и др. За периода 1967-1970 г. е председател на творческия фонд на СБХ.

Мисъл на деня – 8 април 2009 г. Едно трябва да направите като ученици: да се заемете с изучаването на лекциите от първата година още. Там има известни правила, закони, формули, които трябва да заучите добре. По този начин вие ще развиете в себе си известни центрове, които ще ви помогнат в живота. За пример, вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството. Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

Уважаеми Никола Дамянов, бихте ли ми отговорили от позицията на какъв давате квалификации за участниците в Портала? Ако човек попрочете Вашите постове ще му стане ясно, че не отгаваряме на Вашето ниво на развитие. Та в тоя ред на мислене, може би проявата на малко такт от Ваша страна няма да е излишна?

"След това настанаха тежки страдания, война, оскъдица, сгъстени събития, после си замина и ни остави физическото си тяло на 27 декември 1944 година. „Всичко в природата е музика. Музиката е дихание на душата, без музика няма живот.” - Учителя постоянно говореше все в този дух. И всички до един ни научи да пеем. Е, дали сме талантливи или не, не бива това да ни спъва, колкото можем, важното е да пеем. Покрай Учителя винаги имаше такива, които се отказваха от всички блага и съблазни, от всичко, което светът можеше да им предложи, за да бъдат близо до Учителя, да живеят на Изгрева. Живееха съвсем скромно. Други пък се отказваха и от малкото, което имаха, за да помагат на по-нуждаещите се от тях. Една сестра искаше да изпълни задачата за правене на най-малкото добро, като си избра една млада сестра без доходи в момента и на нея даваше една определена сума. Среща нарочно сестрата и много деликатно и с обич й предлага 50 лева /тази сума тогава се е равнявала на 10 обяда/. Младата сестра й отговорила със студен тон: - Но аз нямам нужда от пари. Благодаря, не мога да ги взема. Дай ги на друг, по-нуждаещ се. - Извинявам се, неправилно съм разбрала - и прибира обратно парите си. Ето го Учителя пред цветната градина. Веднага около него се обособява една групичка. Възрастната сестра, която преди малко беше предложила пари, младата сестра, аз и някои други. Възрастната сестра живееше самотно и трудно. Наричахме я Мария Захарната, защото живееше до захарната фабрика и винаги у нея ще се намери нещо захарно - я захарче, я бонбонче, за да подаде на Учителя, но най-често му даваше гевречета. Учителя ги приемаше с усмивка. Беше пълничка, мъчно вървеше, но идваше на Изгрева пеша, навлечена с много дрехи, така малко неугледна. И този път извади едно геврече и го подаде на Учителя. При него с празни ръце тя никога не идваше. И преди още да му го подаде, ухилена до уши, той го поема с благодарност, но тя му дава и една петолевка. Учителя приема с благодарност и петолевката и я удостоява с най-хубавия поглед, най-хубавата и най-благата си усмивка и я погледна както само той можеше да гледа. Учителя изцяло е обърнат към Мария, а с гръб - към младата сестра. Тя отива пред Учителя, той си обърне гърба към нея и така стори няколко пъти и младата сестра се стресна, умълча се много, поразмисли защо той така се държи, разбра и после ми каза: - Аз отказах парите. Казах, че нямам нужда от пари, а всъщност имах нужда от тях. Учителя нямаше нужда от геврека и парите на Мария, но с любов ги взе. Ето как гордостта е в състояние да заглуши най-благородния порив на любовта. Ето как гордостта задръства вадите, по които към нас протича влагата на живота. Учителя с радост прие неугледния и изгорял геврек, прие и петолевката, усмихнат, благ, като ни даде добър урок, че трябва да приемаме и най-малкото, което ни се дава с любов. Разбрах, че смирението ми е чуждо." Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

На 7 Април: Световен ден на здравето 7 април е обявен за Световен ден на здравето още през 1948 година със създаването на Световната здравна организация. Официално се чества от 1950 г. На тази дата празнуват здравните работници - лекари, медицински сестри, фармацевти и всички, които работят в областта на здравето, тъй като с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г. е определен за Ден на здравния работник в България. На всички работещи в сферата на здравеопазването - Честит празник! През 1280 г. е записано сведение за генуезка търговия в Месемврия - това е договор, регистриран при нотариуса на Генуа, за получаване на кредит в "ломбардски памучни и модни платове", който получателят Джовани де Мурта се задължава да превози и продаде в Месемврия (Несебър) или други черноморски пристанища. През 1880 г. е съставено третото правителство на България, начело с Драган Цанков. През 1905 г. при с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. През 1909 г. Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България. През 1953 г. е обявена амнистия за българските емигранти, като се предвижда и връщане на имуществото им. През 1955 г. Политбюро на ЦК на БКП решава на мястото на Централния дом на журналистите в България да се създаде Съюз на българските журналисти като "обществена културно-творческа организация на журналистите от периодичния печат, БТА и радиото". През 1957 г. е открит Държавният сатиричен театър в София, ръководен от големия български режисьор и педагог Стефан Сърчаджиев, а идеята за създаването му е от есента на 1956 г. Първото представление - "Баня" (описана като "драма в 6 действия с цирк и фойерверк от Владимир Маяковски"), се играе в салона на филиала "Васил Кирков", но търпи неуспех и от актьорите остават само Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. Към тях се присъединяват Татяна Лолова, Пенчо Петров, Жени Филипова, Георги Парцалев, Енчо Багаров, Димитър Георгиев - Пушкин, Леда Тасева, малко по-късно и Нейчо Попов, Григор Вачков и Никола Анастасов. През 1999 г. се провежда неуспешен вот на недоверие към правителството на Иван Костов за провалената структурна реформа в индустриалната политика. Родени: През 1905 г. - Преслав Кършовски - български художник. През 1927 г. завършва Художествената академия в класовете по живопис на проф. Цено Тодоров и по графика на проф. Васил Захариев. В периода 1928 — 1934 специализира живопис и графика във Варшава. Работи като художник в Пловдивския и Варненския театър, както и в Народния театър в София. Първата му изява като сценограф там е при постановката на операта "Саламбо" от Веселин Стоянов. Кършовски е един от основателите на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е, в периода 1950–1957 г. В този период преподава „Плакат“ в академията. Негови студенти там са художниците Радослав Маринов, Петър Ръсовски и Димитър Милушев. Основател и дългогодишен секретар е на Съюза на дружествата на художниците в България. Преслав Кършовски е автор е на множество графични и живописни платна, гравюри, плакати и илюстрации във всички жанрове и техники. Кършовски е един от видните майстори на екслибриса в България. Участвал в множество графични изложби в България и чужбина (Чикаго, Варшава, Виена). През 1916 г. - Петър Дертлиев - български политик. През 1929 г. - Дамян Заберски - български художник. Завършва специалност живопис в Художествената академия в София през 1955 година при професор Илия Петров. След това специализира е Париж, Франция. По-късно постъпва в Института за опазване на паметниците на културата към Министерство на културата в София като отговаря за Източна България. Основната му работа била на реставратор, за което той се подготвя при именития професор Ондрачек в Прага, Чехия. След това бива изпратен на специализация в Хале, Германия. В продължение на 15 години продължава с реставрационна дейност на територията на почти цяла България. Реставрирал е бургаските храмове "Света Богородица", "Св. Св Кирил и Методий", църквите "Свети Стефан" и "Свети Спас" в Несебър, "Свети Климент" на остров Света Анастасия, Бачковския манастир и Аладжа манастир. На 6 декември 2000 година Заберски е удостоен с титлата "Почетен гражданин на град Бургас". Художникът е автор на десетки самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на много галерии в страната, както и на частни колекции в Европа и Америка. През 1932 г. - Никола Маринов - български военен деец. Роден в с.Дойренци, Ловешко. Основното си образование завършва в Народно основно училище "Хр Ботев" с. Дойренци, Ловешка околия, Плевенски окръг през 1946г. с успех "отличен". През 1950 г. завършва Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев”, Ловеч с успех "Много добър" 5,13. От 1 септември 1950 г. е курсант в поделение 85710 (Народно Военно Танково Училище) - Ботевград. През 1952 г. завършва с отличие първия випуск на НВТУ Ботевград, специалност "ЗКТЧ" и от 1952 г. му е присвоено първо офицерско звание лейтенант. Придобива и квалификация механик водач - 3-ти клас на танкове Т-34 и Т-IV. Работи като: командир на танков взвод в Казанлък и Народна Школа за запасни офицери "Христо Ботев" - Велико Търново; ЗКПЧ на рота в София, след това служи във Народно Военно Училище "Васил Левски" - София. От 1959г. НВУ се премества във Велико Търново. Продължава да работи в НВУ през периода 1959-1961 г. През 1965 г. завършва НВУ „Васил Левски”, Велико Търново, дипломира се с успех "Отличен" 5,89 и е обявен за първенец на випуска и придобива квалификация "инженер по Двигатели с вътрешно горене", и специалност "ЗКТЧ-експлоатация и ремонт на Авто-бронетанкова техника". Поради факта че е първенец на випуска е назначен за преподавател е в катедра "Автобронетанкова техника" на НВУ „Васил Левски”, Велико Търново 1965-1969 г. През 1969 г. ВНВУ преминава на четиригодишен висш курс на обучение на курсантите и се формира нова катедра - "Двигатели с вътрешно горене" (ДВГ), в която е преподавател 1969-1972 г., началник 1972-1984 г. и преподава дисциплината "Теория, изчисление и конструкция на ДВГ". В периода 1984-1987 г. е Заместник-Командир по Техническата Част на ВНВУ "Васил Левски", Велико Търново. Автор на учебници, сборници и помагала за подготовка на курсантите от Военното училище, по важните от които са:"Конструкция и изчисления на ДВГ - (записки)", "Теория на ДВГ - (записки)". Издания на ВНВУ "В. Левски", печатани във ВТС /1980/. През 1938 г. - Георги Чаушов - български художник-карикатурист. През 1966 г. завършва Висшия институт по изобразително изкуство (днес Национална художествена академия), специалност илюстрация, в класа на проф. Веселин Стайков. От 1968 г. започва да взема участие в общите художествени изложби на СБХ. Известен е с карикатурите си за сатиричния вестник „Стършел“, както и списание „Жената днес“ и списание „Карикатура“. Карикатурите му често са обозначени с „Без думи“. Типичния си фолклорно-ориентиран стил на рисуване Чаушов демонстрира и като илюстратор на множество книги: с народни приказки, български пословици и др. Чаушов е режисьор на анимационните филми „Гротеска“ (1975), „Човекът“ (1976), „Ушите“ (1977) и „Мираж“ (1981). Носител е на множество отличия, сред които: наградата на СБХ за карикатура (1964-1966), за илюстрация (1967) и наградата „Илия Бешков“ (1980), награда на СБЖ (1974), награда на Студия за анимационни филми (1968). Починали: През 1922 г. - Атанас Шопов - български книжовник и дипломат. Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст. След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Бил е главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 - 1897), търговски агент на България в Солун (1897 - 1908) и генерален консул в Солун (1909 - 1913). През 1884 г. е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Изявява се като дипломат, учен, публицист и преводач. През 1946 г. - Васил Аврамов - български юрист. Син на видния цариградски търговец Никола Аврамов. Брат на полк. Аврам Аврамов (1859-1927), Стефан Аврамов (1862-1908) и Владимир Аврамов (1880-1963). Женен за Цветана Кънчева (1861-1943) от Габрово. Негови чеда са Дора Аврамова (1894-1967), Никола Аврамов (художник) (1897-1945) и Рачо Аврамов (1899-1972). Завършва Юридическия факултет в София (1892-1895). Учител в Габрово (1890-1892). Адвокат в София от 1896 г. Окръжен съдия в Ямбол, Плевен и Враца. Съдия в София. Директор на БНБ, началник на ипотечния отдел на БНБ (1920-1935). Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като доброволец на Червения кръст, а по-късно във войните за национално обединение (1912-1918). В периода 1916-1918 е секретар на Македонската военноинспекционна област. Член на поборническото дружество "Сливница". Нумизмат-колекционер. Колекционира от 1894 г. В 1910 г. колекцията му наброява 7076 монети. През 1912 г. тя е откупена от Народния музей в София. В колекцията преобладават монети, сечени на Балканския полуостров в античността и средновековието. Създава втора колекция, която през 1945 г. наброява около три хиляди монети. В сбирката има 1500 денара и антониана от голямото съкровище, намерено в Девня (античния Марцианопол). Тази колекция е разпръсната от наследниците на Аврамов. Автор е на няколко труда по средновековна българска история. Дописен и действителен (1930) член на Книжовното д-во. Един от учредителите на Българския археологическия институт (1920). Признат за първият български критик в областта на историята. Има издадени няколко монографии - "Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив" (1914), "Войната на България с Византия в 1190 г." (1929), "Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от императора Василий II Българоубиец" (1936). През 1921. е избран за благодетелен член на Калоферската дружба в София. Притежател на 3926 акции от Първо българско за цимент АД "Лев" - гр. Плевен, 26 акции от Застахователно д-во "България", 20 акции от Шуменската търговска Банка, 35 акции от Пловдивската индустиална банка и 8 акции от Застраховатено д-во "Балкан". През 1965 г. - Ангел Димитров - български цирков артист. През 1972 г. - Иван Алтънов - български юрист. Роден е през 1892 година в София. През 1914 година завършва право в Париж. От 1921 до 1948 година заема различни длъжности в Министерството на външните работи и изповеданията, участва в българската делегация на Лозанската конференция (1922-1923), секретар е на представителствата в Истанбул и Париж. Преподава международно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, от 1937 година е член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1986 г. - Евгени Константинов - български писател и сценарист. Роден на 5 февруари 1923 г. във Варна. Завършил е стоматология в Медицинската академия - София през 1948. От 1963 г. е отговорен редактор и зам.-главен редактор във филмова редакция на Българска телевизия. Романи: “Тлееща жарава” (1957 г.), “Дрезгавини” (1960 г.), “Ивайло” (в съавторство с Димитър Ангелов), “Покръстването” (1965 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1974 г. ), "Моята древна и млада родина"(1982 г.). Повести и разкази: “Случки край Маториевите гори” (1958 г.), “Гнездата на звездите или притча за сто и един гола, за двама академици, за някаква любовница на шантажист и за сто и петдесет хиляди, които облякоха еднакви дрехи” и др. Сценарии на филми: “Нако, Дако и Цако – шофьори”, “Ивайло. Последният войвода”, “Сватбите на Иван Асен”; Сценарии на телевизионните филми и сериали: “С пагоните на дявола” (в съавторство с Костадин Кюлюмов), “На всеки километър” (в съавторство с Костадин Кюлюмов, Павел Вежинов, Светла Бъчварова, Георги Марков), “Синята лампа” (в съавторство с Иван Славков, Богомил Герасимов, Марко Семов).

Мисъл на деня – 7 април 2009 г. Противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него. Работи със злото предпазливо, както опитният химик работи с киселините. Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.