Ася_И

През пролетта консумирам доста маруля / салата. Мои познати са забелязали, че оказва влияние на кръвното има налягане - оказа се, че пресен сок от маруля може да се приема при хипотония . Надявам се материалът да ви бъде полезен "Соковете са източник на енергия. Тя е резултат от бързото усвояване на въглехидратите, съдържащи се в растителните храни. Характерно за плодовите захари е, че те са изградени от прости молекули, които много бързо се всмукват от лигавицата на тънките черва и най-лесно се оползотворяват от организма на човека. Количеството им в прясно приготвените сокове зависи от вида на използваните плодове и зеленчуци и от степента на тяхната зрялост. Освен бърз енергиен източник, соковете се явяват и като основен доставчик на богат коктейл от витамини и минерални соли. Последните са от особена важност за протичане на нормалния ход на обмяната на веществата. За постигане на максимален лечебен или профилактичен ефект при провеждане на сокотерапия е необходимо да се спазват няколко основни изисквания: 1. Дневната доза от плодови или зеленчукови сокове е 1 до 2 чаени чаши. 2. Продължителността на приема е 1-2 месеца, като след първия се прави почивка от 10 дни. 3. Соковете могат да се консумират по всяко време на деня, но ефектът им е по-голям при консумация на гладен стомах. 4. Соковете се консумират в прясно състояние, непосредствено след приготвянето им и с температура близка до тази на околната среда. 5. Когато се налага корекция на вкуса на соковете, се препоръчва използване на вода за разреждане или чист пчелен мед за подслаждане. Добавянето към тях на алкохол, пикантни или лютиви подправки води до промяна на качествените им характеристики. Влошава усвояването им и понижава терапевтичните им свойства. 6. За повишаване на лечебното действие на соковете, могат да се правят коктейлни смеси. 7. Сокът се консумира непосредствено след приготвянето му. 8. При хипертония са подходящи сокове, богати на калий: сок от моркови, целина, магданоз и спанак, сок от моркови и спанак, сок от моркови, цвекло и краставица, сок от ягоди, както и соковете, съдържащи аспаргин (азотно вещество): сок от аспержи, копър и моркови, сок от аспержи, моркови и маруля. 9. При хипотония (ниско кръвно налягане) е добре да се приемат зеленчукови сокове, богати на каротини: сок от моркови, сок от моркови, цвекло и кокосов орех, сок от моркови и спанак, сок от спанак. 10. При остеопороза са подходящи сокове богати на каротини (предимно В-каротин) и на макроелементи – калций и фосфор: сок от моркови, зеле и маруля, сок от моркови, глухарче и маруля, сок от моркови, сок от моркови, маруля и спанак, сок от ябълки, сок от моркови и спанак. 11. При проблеми със стомашно-чревния тракт (гастрит и ентерит) се препоръчват: сок от моркови и спанак, сок от моркови, цвекло и краставица, сок от моркови, сок от ябълки, сок от ананас, сок от ягоди, сок от банани, сок от черница, сок от нар. 12. При язвена болест лечебно въздействие имат соковете богати на витамин U и каротини: сок от моркови, сок от прясно зеле, сок от целина, сок от моркови и прясно зеле, сок от моркови и целина, сок от моркови, прясно зеле и целина, сок от моркови, зеле и маруля и плодови сокове от ябълки и банани. 13. При затлъстяване се препоръчват сокове богати на каротини, витамин U, пектини, дъбилни и минерални вещества: сок от моркови, сок от моркови и спанак, сок от домати, сокове от ябълки, ягоди, череши и грейпфрут. 14. При анемия лечебното действие на соковете се дължи на богатото съдържание на каротин, витамин С, витамини от група В, голямо количество минерални вещества (желязо, калий, калций, магнезий): сок от моркови, целина, магданоз и спанак, сок от моркови и спанак, сок от моркови, червено цвекло и целина (целината може да бъде заменена със сок от кокосов орех, спанак, краставица или маруля), сок от моркови, глухарче и маруля, сок от моркови и копър, сок от моркови, маруля и спанак, сок от моркови, аспержи и маруля. 15. При сърдечни заболявания се препоръчват прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове богати на каротини, витамин С и витамини от В група, минерални вещества – калий, магнезий, желязо и пектини. Дневно може да се приемат от 2-3 дози, през равни интервали от време: сок от моркови, целина, магданоз и спанак, сок от моркови и спанак, сок от моркови, червено цвекло, краставища (или маруля), сок от моркови, червено цвекло и кокосов орех. Пресни плодови сокове от ябълки, ягоди, кайсии, ананас, грозде и цитрусови плодове – портокали и мандарини." Източник

Майка надви с любов лекарска присъда "Присъдата е страшна - пълна инвалидност, разширен уретер и връщане на урината, необходимост от пластика на пикочния мехур. След раждането майката София трябвало да вземе най-важното за родител в нейното положение, решение - да остави бебето или да му се посвети изцяло, лишавайки себе си от личен живот. Надделява майчината любов - въпреки противоречивите съвети на лекари и последващия развод, по-важна е ежедневната битка да стане чудото и малкият Петърчо да се изправи на крака. "Всеки ден съм се молела на Господ. С Божията помощ заедно всички - лекари, общественост и добрите съпричастни хора успяхме. Петърчо вече пълзи с крачетата си", не крие щастието си майката."

Immortal Beloved Филм, посветен на Лудвиг Ван Бетховен. Снимки от филма Трейлър Beethoven's Immortal Beloved Letters Има го качен в Замундата.

"- Как си обяснявате чудодейното действие на билките? - Всяка билка си има представителен елемент. Ако погледнете орехчето неговото друго име е растителен аспирин. По морето и в Михайловградско вече е цъфнало. Лекува киселини и язви, защото съдържа салицилова киселина. Хората не знаят, че като им дадеш една капка от това, дори разредена, както я ползват хомеопатите, зад нея има стикер и духовни сили, които фактически вършат работата. Една духовна сила е направила да изсъхне змийското мляко, същата ще го накара след месец-два да поникне и се възстанови отново. Това е истината за природата и нейното величие. ..... Магията се крие само и единствено в растението. Кога си го откъснал, къде е расло и какъв минерал е измъкнало от земята." Източник "Имел - билката на спасението Супена лъжица (с.л.), сурово нарязан, се залива с 300 мл студена вода. Кисне цяла нощ. На сутринта се прецежда и се изпива на три дози. Действа кръвоспиращо, запичащо. Спира отоците на жените през летните горещини и регулира кръвното. Наричам го билката на спасението. Велика билка по коледните празници я берат и я подаряват като букети. Казват, че действала любовно, защото птичката, като кацне на дърво, той й се лепи по крака и така се развъжда. Анасон бори свинския грип "Една чаена лъжица счукани плодчета се киснат час в 0,5 л вряла вода. След прецеждането от течността се пие по 150 мл преди хранене 3 пъти дневно." Лек за диабет "Стрък бял имел (20 г), листа боровинка (30 г), стрък седефче (10 г), царевична коса (30 г), бобови шушулки (30 г), сминдух (20 г), плодчета от шипка (40 г). По 1-2 с.л. в зависимост от телесното тегло се слагат в 500 мл вода. Вари се 5 минути. Изпива се на три пъти 20 минути преди хранене. Много ефикасна е и тинктурата от боровинка, бял имел, седефче, валериана и сминдух - по 30-40 капки 3 пъти дневно се пие с 50 мл изворна вода, в краен случай - минерална. Роза гони кашлицата Розата освен приятен аромат крие и много здраве. Действа антивъзпалително при кашлица, бронхит, също има и разхлабително действие. 1-2 с.л. изсушена роза се залива с 500 мл вода и се изпива на три пъти." Змийско мляко цери брадавици Пресен сок от стъблото на змийското мляко се слага върху брадавица или порезна рана. Другото име на растението е жълтениче, защото лекува жълтеница и хепатит. "Явно кокошките са по-хитри от нас, щом го кълват няма да хванат птичи грип", шегува се Еньо Миланов. Рецептата за сърце По 20-30 грама от всяка билка - листа мащерка, маточина, дяволска уста, очеболец, блатен тъжник се омешват. Слагат се 2 с.л. да кипнат в половин кило вода. Пие се 20-30 минути преди хранене. Помага при сърдечна невроза, пази от инфаркт."

На 26 Май: През 1836 г. в Пирот пристига българският първенец хаджи Нешо Филипович. Той трябва да се представи на пиротския аянин. Уплашени от множеството хора - около 8000 души, които придружават Нешо Филипович, местните турци откриват стрелба и убиват няколко души. През 1867 г. четата на Филип Тотю се сражава при с. Върбовка, Търновско. Тодор Тодоров Топалски е роден през 1830 г. в колибите Гърците (днес Градците) край Килифарево, Великотърновско. След възникнал конфликт с турците около 1850 г. той бяга с неколцина другари и дълго обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново да стане хайдутин. През 1863 г. бяга от Сливенския затвор и се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. В Румъния се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава пенсия за участието в националноосвободителните борби. Умира на 23 март 1907 г. През 1876 г. след неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния, но при с. Бяла е предаден и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя. През 1879 г. е открит Върховният (по-късно Върховен касационен) съд. За председател е избран Димитър Греков, а за членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович. Димитър Панайотов Греков е роден на 2 септември 1847 г. в Болград, Бесарабия. Завършва право във Франция през 1875 г.-1877 г. , след което работи като адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Като депутат в 3 -то Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател, и този пост Греков заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. През 1880 г. окръжията са разделени на околии с княжески указ. През 1916 г. в хода на Първата световна война седма Рилска дивизия овладява Рупелското дефиле на Струма след предварително споразумение с правителството в Атина. Първата световна война е война между Германо – австрийския блок и Антантата. Отначало във войната се включват само 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни. Във войната участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г. България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г. През 1924 г. е закрит VIII конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение. Петър Вичев е роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия). След завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920 г.-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926 г.-1934 г.). През 1935 г. от 26 до 28 май се провежда посещение на Херман Гьоринг в София ("сватбено пътешествие" - Будапеща-София-Белград) за укрепване връзките на Третия райх с балканските страни. През 1994 г. Народното събрание отхвърля поредния вот на недоверие към правителството на проф. Любен Беров, предложен от СДС. Към правителството на Любен Беров са искани шест вота на недоверие. През 2000 г. XXXVIII Народно събрание одобрява с мнозинство външната политика на българското правителство във връзка със затварянето на първите 4 глави от преговорите с Европейския съюз. Елена Поптодорова обявява, че за първи път от 10 г. в България има консенсус по външната политика, което й осигурява приемственост. През 2001 г. по инициатива на бившия президент Ж. Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици. Мотото на клуба е: "Да европеизираме Балканите". Между учредителите са Желю Желев, Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сюлейман Демирел, Драголюб Мичунович. Балканският политически клуб през първия си работен ден публикува и своя етически кодекс. През 2002 г. завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни. При изключителни мерки за сигурност Папата каца на летище София на 23 май 2002 година. Сред посрещачите са президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси. И Патриарх Максим и др. На 24 май 2002 година папа Йоан Павел Втори е приет от президента Георги Първанов в Гербовата зала на Президентството. По време на срещата папа Йоан Павел Втори заявява, че т.нар. българска следа е една инсинуация, една несправедливост към българския народ и Негово Светейшество не е вярвал никога в нейното съществуване. През 2006 г. журналистът Георги Коритаров се обръща към обществото от ефира на Нова телевизия и радио “Нова Европа” във връзка с изнесената информация, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, под псевдонима Алберт. Коритаров казва, че е бил принуден да сътрудничи на бившата ДС, като категорично заявява, че в продължение на 16 години винаги е отстоявал принципите на демокрацията, откритостта и истината. Той разкрива много събития от личния си живот, с които се опитва да обясни постъпките и поведението си преди години. През 2006 г. след повече от четири часа дебати българският парламент ратифицира на първо и второ четене споразумението за използването от страна на САЩ на три български военни бази. То е подписано в края на април от американския държавен секретар Кондолиза Райс. "За" ратификацията гласуват 150 депутати, “против” - 20, а двама са “въздържал се”. Според споразумението разполагането на американска военна техника и сила на българска територия ще позволи улесняването на модернизацията на инфраструктурите и ще засили сигурността, както в България, така и на целия Балкански регион. От парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин уверява народните избраници, че целта на споразумението между САЩ и България не е нападението срещу трети страни. Калфин уточнява, че все пак предприемането на военни действия от т.нар. бази не е изключено. Те щели да бъдат насочени не към определени страни, а срещу евентуални терористични заплахи. Министърът уверява, че влизането в подобна колективна система за сигурност намалява риска от нападение срещу България. Основният мотив на тройната коалиция между НДСВ, ДПС и БСП за подкрепа на подписаното споразумение е, че българските военни бази ще бъдат модернизирани, ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции и ще се открият нови работни места в регионите, където се намират базите. Десните сили подкрепят мнозинството и гласуват “за” споразумението със САЩ, но отправят остри критики към начина на водене на преговорите. Родени: През 1885 г. - Николай Лилиев – български поет. Родом от Стара Загора. Николай Лилиев в псевдоним на Николай Михайлов Попиванов. Творчеството му е свързано с поетиката на символизма. През 1903 г. той завършва Търговската гимназия в Свищов. След това следва литература в Лозана в периода 1905 г. - 1906 г. До 1909 г. работи като чиновник и учител. От 1909 г. до 1912 г. Лилиев следва търговия в Париж. Завръща се в България и през 1921 г. отново заминава. Този път за Виена и Мюнхен заедно с Н. Михов, за да събира сведения за българския стопански живот. Лилиев е драматург на Народния театър в София (1924 г.-1928 г. и от 1934 г. до края на живота си). Взема участие в редактирането на "Известия на института за литература". Първите си стихове публикува през 1905 г. Сътрудничи на литературния периодичен печат, съредактор е на сп. "Златорог". Автор е на съчиненията: "Птици в нощта" (1918 г.), "Лунни петна" (1922 г.), "Стихотворения" (1932 г.), "Стихотворения" (197 г.) и др. Умира на 6 октомври 1960 г. в София. През 1932 г. - Григор Вачков – български актьор. Той завършва винаро-лозарски техникум в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства във ВИТИЗ. През 1951 г. е приет в Театралното училище и четири години по-късно завършва. След това работи известно време във Врачанския театър. Започва работа в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" още със самото му основаване. Там работи до 1980 г. Дебютира в игралното кино с филма "Дом на две улици" през 1960 г. На Международния кинофестивал на авторския филм Сан Ремо, Италия през 1974 г. получава "Златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Сред филмите, в които се снима са: "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Мера според мера" и др.. Умира на 18 март 1980 г. в София. Починали: През 1917 г. - полковник Борис Дрангов. Загива като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети". През 1993 г. - Цола Нинчева Драгойчева (Соня). Родена е на 18 август 1898 г. в Бяла Слатина. Член е на Комунистическта партия от 1919 г. През 1931 г. завършва висш педагогически институт (Русе и София), след което работи като учителка. Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. След потушаването на бунта е осъдена на 15 години затвор и лишаване от право на упражняване на професията. Драгойчева е амнистирана през май 1924 г. и работи във Военната организация на БКП. След април 1925 г. е осъдена на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Отново е амнистирана през 1932 г. През 1933 г.-1935 г. учи в Международната ленинска школа в Москва, работи в женския секретариат към ИККН. През 1937 г. е избрана за член на ЦК, а през 1940 г. - за член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1941 г. Драгойчева е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето избягва. Задочно е осъдена на смърт през следващата година. Участва в подготовката и политическото ръководство на Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1944 г.-1948 г. е главен секретар на Националния комитет на ОФ, председател на Комитета на български жени, председател е на Националния комитет за защита на мира (1949 г.-1952 г.). В периода 1947 г.-1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Тя е авторка е на мемоарните книги: "Повеля на дълга" (1972 г.), "Щурмът" (1975 г.), "Победата" (1979 г.). Избирана е за народен представител в ХХVI НС, във Великото, в I, II, III, IV, V, VI и VII НС.

На 25 Май: През 1856 г. под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович в района на Северозападна България избухва въстание, наричано Димитракиева буна. Подготовката за въстанието започва още преди края на Кримската война, но организаторите смятат, че с въоръжени акции ще привлекат вниманието на великите сили към българския политически въпрос. Според предварителния план въстаниците трябва да нападнат Белоградчик, но вследствие на предателство турските части успяват да ги обкръжат и разбият. Димитър Петрович съумява да се измъкне от обсадата и с още около 20 души преминава в Сърбия. През 1872 г. Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит. Същия ден на тържествена служба Антим І ръкополага Доситей за самоковски митрополит. През 1876 г. Христо Ботев отпътува от Букурещ за Гюргево. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит, на 20 май 1876 г. (по нов стил-1 юни), в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. През 1908 г. са проведени избори за Четиринадесетото ОНС. Спечелени са от управляващата Демократическа партия, на която са отредени 166 от 203 места. Четиринадесетото ОНС е открито на 15 юни 1908 г. За председател е избран Христо Славейков, който впоследствие е заменен от д-р Петър Ораховац след 15 октомври 1910 г. През 1916 г. официално се приема на служба в българския флот първата подводна лодка. През 1919 г. в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея. Конференцията приключва на 25 май 1919 г През 1919 г. е основан Общограждански комитет "Обединение" с председател Харалампи Карастоянов за обединяване на сродните политически сили - против комунисти и земеделци. През 1920 г. е проведен българо-турски конгрес край Гюмюрджина. Формирано е Временно българо-турско правителство на Западна Тракия начело с Тефик бей - 7 турци и 3-ма българи. То координира действията си с българските власти и с турското Временното правителство на Източна Тракия на Джафер Таяр, провъзгласено след английската окупация на Цариград през март 1920 г. През 1924 г. е проведен Осмият конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление: избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение. През 1978 г. Започва строежът на Народния дворец на културата в София. Националният дворец на културата е най-мащабният мултифункционален комплекс в югоизточна Европа. Разположен е в центъра на столицата. НДК обединява 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места. Родени: През 1848 г. - Петко Стоянов Стоянов - български офицер, подполковник. Завършва свищовското класно училище и Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1874 г.). Участва в Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) с 53 пехотен полк. След Освобождението служи в източнорумелийската милиция, участва в подготовката и осъществяването на Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд, след това командва лявата колона, атакуваща Пирот. Участва в преврата (09.08.1886 г.), след което емигрира в Русия. Офицер е в руската армия. Завръща се в България в 1897 г. и се отдава на обществена дейност. Умира на 28 декември 1925 г. в Стара Загора. През 1852 г. - Филип Стоянов Симидов - български книжовник историограф. Родом е от Търново (дн. Велико Търново). Учи в класното училище в родния си град. Негови съученици и другари са Ст. Стамболов, Ил. Драгостинов и др. Още като ученик е посветен в делото на Търновския революционен комитет от Хр. Иванов Големия. През 1874 г. е учител във Велес. Основава един от първите революционни комитети в Македония. Заподозрян от турската власт, успява да избяга в Румъния (март 1876 г.). Рисува с маслени бои знамето на Ботевата чета. През лятото на 1876 г., когато избухва Сръбско-турската война, е в четата на Филип Тотю. От септември до края на декември 1876 г. редактира в-к “Нова България”. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) като разузнавач в руската армия. Няколко пъти е награждаван с медали за храброст и с грамоти. След Освобождението е училищен инспектор в Раковското учебно окръжие (1885 – 1900 г.). В Оряхово създава първата българска фабрика за мастило и червен восък (1890 г.). Три пъти е избиран за народен представител. Филип Стоянов Симидов е автор на “За парите” (Цариград, 1874 г., превод от руски език, съвместно със Ст. Стамболов), “Съвременни записки за българските чети в Сърбия в 1876 г.” - “Покрита храброст”, кн. I, “Битката при Флорентина”, кн. II, “Битката по Гредетинските планини” (Гюргево, 1877 г.), “Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатия Тотю”)” (2 т., 1890 г.). През 1852 г. - Данаил Стефанов Юруков – български общественик и политически деец. Родом е от Брацигово Той произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението играе активна роля в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарските комитети “Единство”. През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. През 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879-1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член е на Постоянния комитет (1882 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Редактор е на в-к “Съединение”. Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885 г.). Публикува “Спомени из политическия живот на България” (1922 г.), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението. Умира на 16 юли 1926 г. в София. През 1869 г. - Георги Стаматов - български писател. В периода 1882-1888 г. той учи във Военното училище в София, служи като офицер в трети артилерийски полк в Пловдив, а след това и в Сливен. Като русофил е уволнен от военна служба през 1889 г. Следва право във Висшето училище, а по-късно и в Женева. Стаматов работи като съдебен кандидат в София и военен съдия по време на Първата световна война. До 1921 г., когато се пенсионира, работи в различните съдебни ведомства в София и провинцията. През цялото време не подписва нито една смъртна присъда. В литературата дебютира през 1891 г. в сп. “Денница”. В последствие Стаматов сътрудничи на списанията “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Съвременник”, “Съвременна мисъл”, “Листопад”, “Златорог”, “Българска мисъл” “Изкуство и критика”, на вестниците “Литературен глас”, “Вестник на жената” и др. Литературното му наследство включва “Избрани очерци и разкази”, “Лигурийци”, “Скици”, “Паладини”, “Разкази”, “Прашинки”, “Рибари”. През 1870 г. - Иван Георгиев Куюмджиев- български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г., предвожда чета. Съратник е на Гоце Делчев и Яне Сандански. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914 г.-1918 г.) е активен член на БЗНС. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит на 26 ноември 1923 г. в София. През 1875 г. - Петър Георгиев Дървингов - полковник. Той завършва Военното училище в София и висша военна школа в Торино в Италия. Дървингов е македонски революционен и военен организатор и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Взема участие и в Балканските войни и в Първата световна война. Дървингов е един от главните организатори на Македоно-одринското опълчение и 11. пехотна македонска дивизия. Известен е като военен писател и историк, владеещ много чужди езици. Петър Дървингов е автор на студии и 14 книги по военни въпроси, сред които “История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др. През 1901 г. - Вичо Димов Иванов – български писател. Той сътрудничи на литературния периодичен печат - сп. "Хиперион", "Българска мисъл", в седмичника "Литературен глас" и др. От 1934 г. работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. заема редица административни длъжности в Министерството на информацията, Радио София и др. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази "Бунт" излиза през 1926 г. Автор е и на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя "Възпоменателна книга В. Левски. 1837-1873-1937”. Умира в София 14 май 1979 г. През 1918 г. - Гриша Исер Островски - български театрален и филмов режисьор, професор (1971 г.). Завършва театрознание във ВИТИЗ. Режисьор е в Театъра на народната армия (1951 – 1957 г.), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957 – 1975 г.), във Варненския театър (1975 – 1979 г.), в Народния театър за младежта (от 1979 г.). В постановъчната си дейност акцентува на интелектуалното начало и ярката актьорска игра - "Дон Карлос", "Когато розите танцуват", "Еквус", "Опера за три гроша". От 1946 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа в София (ВИТИЗ, дн. НАТФИЗ). В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на постановките - "Отклонение" (1967 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.). Заснема екранизацията на "Нона" (1973 г.) по Й. Йовков, "Като белязани атоми" (1979 г.). Филми: "Разходки с ангела" (актьор, 1990 г.), "Всичко от нула" (актьор, 1996 г.). Театрални спектакли: "Любоф" (1998 г.), "Питър Пан" (1998 г.), "Краят на играта" (2000 г.), "Крадецът на праскови" (2002, г. Ямболски театър). Автор на автобиографичната книга "Тъга за истина" (1998 г.). Н. "Икар" за цялостно творчество (2002 г.). През 1932 г. - Елка Георгиева Константинова - българска литературоведка, литературна критичка и общественичка. Дъщеря е на литературния критик Г. Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1968 г. защитава дисертация на тема “Георги Райчев. Живот и творчество”. Преподава в Шуменския педагогически институт. Сътрудничи на вестник “Литературен фронт” (след 10.11.1989 г. - “Лиературен форум”), на сп. “Пламък”, “Септември” (след 10.11.1989 г. - “Летописи”), “Литературна мисъл”, “Век 21”, “Литературен вестник” и др. Интересите й са съсредоточени върху съвременното състояние на българската литература, български исторически роман, българска фантастика, литература между войните, български символизъм и диаболизъм. Редактор е на съчиненията на К. Христов, Д. Дебелянов, Г. Райчев, А. Страшимиров и др. Елка Георгиева Константинова е една от ръководителите на Радикалдемократическата партия. Тя е избрана за народен представител в 7. ВНС (1990 г.-1991 г.), министър е на културата (1991 г.-1992 г.). Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). Получава “Рицарски кръст” (2002 г.) от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. Автор е на творбите: “Георги Райчев” (1970 г.), “Фантастика и белетристика” (1973 г.), “Камен Калчев” (1974 г.), “Георги Караславов” (1977 г.), “Наблюдения над литературното развитие” (1977 г.), “Самобитно и общочовешко” (1980 г.), “Георги Райчев. Жизнен и творчески път” (1982 г.), “Силуети от вчера и днес” (1985 г.), “Фантастика и съвременност” (1985), “Българският разказ от вчера и днес” (1987 г.), “Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза” (1987 г.), “Николай Лилиев” (1988 г.), “Лечебната сила на литературата” (1992 г.), “Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни - критически студии и статии” (2002 г.). През 1952 г. - Петър Стефанов Стоянов - български юрист, политик. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1976 г.). От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Петър Стоянов е един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Заместник-министър на правосъдието е в периода 1991 г. - 1992 г. Народен представител е в 37 НС (1994 г.); заместник-председател на Парламентарната група на СДС и заместник-председател на Националния клуб за демокрация (1995 г.-1996 г.). Работи като адвокат от 1978 г. до 1992 г. Специализира гражданско право. Печели предварителните избори за президент (1 юни 1996 г.). През март 1996 г., на VIII национална конференция на СДС, Петър Стоянов е избран за участие в първичните избори за президент. На 2 ноември 1996 г. с 59,73 % от гласовете на избирателите става президент на Република България. На 19 януари 1997 г. полага клетва като президент. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. На президентските избори през ноември 2001 г. се кандидатира за втори мандат като независим. В надпреварата участва заедно с Нели Куцкова като кандидат за вицепрезидент. Получава подкрепата на ОДС, Национално движение Симеон Втори, Гергьовден и ВМРО, БЗНС-Народен съюз, но на втория тур губи от кандидата на Коалиция за България - Георги Първанов. През 2005 г. участва в парламентарните избори като водач на листа от СДС в рамките на коалиция ОДС (СДС на Надежда Михайлова, "Гергьовден" на Любен Дилов, Демократическа партия на А. Праматарски и партия ДРОМ). От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, като член на ПГ на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ. От 14 юли до 24 август 2005 г. е член на Временната комисия по европейски въпроси. От 24 август е член на Комисията по европейска и Комисията по въпросите на държавната администрация. От 20 октомври 2005 г. е председател на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ. Починали: През 1876 г. тежко раненият Стоил войвода, Георги Дражев и придружаващите ги четници са обградени в гората до с. Икисча (дн. Близнец) и заловени. По пътя за Сливен Стоил войвода е обезглавен Стоил Войвода е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е около 1841-1842 г. в с. Инджекьой (дн. Стоил войвода). През 1864 г.-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Мих. Гаджалов и др., изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар, където впоследствие са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 22 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода, като остава и начело на останалите 4 въстаници. След като е повторно ранен, четата спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 25 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил Войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. През 1906 г. - Манол Иванов – български езиковед, член на БКД (дн. БАН, 1900 г.) Роден е на 24 декември 1867 г. в Пирдоп. Завършва славянска филология във Виенския университет, където защитава и докторат. Работи като преподавател по български език във Виенското училище за източни езици. В България е учител в Солунската българска гимназия (1893 г.-1895 г.) и в мъжката гимназия в София (1899 г.-1901 г.), окръжен инспектор към Министерството на народното просвещение. Стреми се да реорганизира граматичното обучение в българските училища. Занимава се с правописни въпроси ("По въпроса за нашето правописание", 1893 г.). Автор е на "Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол" (1891 г.-1892 г. ) - първото палеографско описание в българската литература, "За спрежението в новобългарския език" (1892 г.-1894 г.), "Принос към изучаваните български диалекти. Забележки по говорите в областта на средногорското наречие" (1894 г.), "По историята на нашата граматическа терминология" (1903 г. – 1906 г.). Манол Иванов е съставител на учебници по българска граматика за средните училища: "Синтаксис на българския език за III и IV клас" (1901 г.), "Българска граматика. Звукословие, видословие и правописание за II клас" (1902 г.). През 1934 г. - Анани Иванов Явашов - български учен, археолог и ботаник, педагог и общински деец. Той е роден на 1 октомври 1855 г. В продължение на много години е учител и училищен инспектор в Разград и други градове (1884 г.-1925 г.). Избран е за народен представител и секретар на 3 ВНС (1886 г.-1887 г.), дописен член е на БДК (1898 г.-1900 г.), редовен член е на БАН (академик) от 1900 г. Сред по- значимите му трудове са: “Принос към народната ботаническа медицина” (1905), “Разград. Неговото археологическо и историческо минало” (част I, 1930), “Текето Демир баба” (1934 г.) и др. През 1936 г. - Марко Колев Вачков – български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България (1899 г.), книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Завършва педагогика в Свищов през 1884 г. и земеделие в "Образцов чифлик", Русе през 1896 г. Основава списание "Пчела", на което е главен редактор от 1902 г. до 1927 г. Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904 –1905 г.). Основател и директор е на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация "Гъмза", Сухиндол (1909 г.), на Българския пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), на Сухиндолската популярна банка (1919 г.), на пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), на Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), на Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на УС на Съюза на популярните банки в София (1919 – 1935 г.) и на УС на Върховния кооперативен съюз (1927 – 1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.); преводи: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др. През 1945 г. - Демян Бедни - псевдоним на Ефим Алексеевич Придворов. Той е роден на 13 април 1883 г. Демян Бедни е руски поет, един от основоположниците на соц-реализма в поезията. През 1911 г. публикува във в-к "Звезда" стихотворението "За Демян Бедни - селянин вредни", откъдето е взет и псевдонимът на поета. През 1913 г. издава сборникът "Басни", през 1917 г. създава стихотворна повест "За земята, за волята, за работническата участ". Най-значително произведение от 20-те години е поемата "Главната улица" (1922 г.). През 1945 г. - Иван Германов Кинкел – български икономист. Той е роден на 18 януари 1883 г. в Брянск, Русия. Завършва стопански науки в Цюрих през 1911 г. От 1913 г. е доцент в С. Петербургския агрономически институт, член на руската партия на есерите. В началото на 1917 г. идва в България по здравословни причини. Преподавател е по политическа икономия и стопанска история в СУ “Климент Охридски” и в Свободния университет (1921 г. - 1945 г.). Титлата професор получава през 1930 г. Той е един от създателите и пръв председател (1932 г. - 1938 г.) на Българското научно-социологическо дружество. Последовател на К. Маркс в социологията. Привърженик е на фройдизма. В основния си труд “Опит за построяване нова теория относно стопанското развитие на културното човечество” (1921 г.) чрез използването на огромен фактически материал създава теория за циклообразния характер на икономическото развитие. Определя 3 цикъла с по 4 повтарящи се на все по-висше стъпало еднотипни подпериода на развитието. Изследва стопанското развитие на България до Освобождението (1878 г.). Създава трудове по история на политическа икономия: “Курс по сравнителна история на стопанския строй в ново време” (1925 г., 2 изд. 1947 г., посмъртно), “История на политическата икономия” (1936 г.-1939 г.), “Стопанско-битовите (стопанско-исторически), идеологичните (научно-философски) и обществени основания на икономическите школи” (1939 г.). Автор е на трудове по социология, психология и обществена психология.

На 24 Май: 24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 158 години. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис: Кирил и Методий са братя, създатели на славянската азбука, основоположници на славянската и българската литература, водили последователна борба за славянска църква и култура. Родени са в Солун. Баща им е помощник на солунския стратег (военен и административен управител). За детските им години почти липсват данни. От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 г. заема длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира "Полихрон" в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен. Кирил (Константин) показва още от дете голяма склонност към философията и поезията. Затова е изпратен да се учи в прочутата по онова време Магнаурска школа в Цариград. По време на следването си проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването на школата остава в нея като преподавател по философия и като отличен познавач получава прозвището Философ. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, е натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851 г.) и при хазарите (860 г.), в която участва и брат му Методий. По време на своя престой в Херсон Кирил установява за пръв път контакт с руските славяни и изучил техния език. През 861 г. двамата братя се завръщат в Цариград, но не остават за дълго в него. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870 г.) двамата братя са изпратени във Великоморавия. За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав иска от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. Кирил съставя нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя е изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като е съобразена с особеностите на славянския език. След това двамата братя пристъпват към превеждане на славянски език на най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 г. те се отправят за Великоморавия и се отдават на многостранна дейност. В продължение на три и половина години ограмотили голям брой ученици и с тяхна помощ превели значително количество богослужебни книги. Тази дейност обаче среща силна съпротива от страна на немското духовенство, което е привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението можело да се извършва само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Кирил и Методи да проповядват на славянски език и обявили тяхното дело за "еретическо". Под този претекст те възпрепятствали с всички средства дейността на двамата братя, наклеветили ги и пред римския папа. Кирил и Методи решават да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минават през Панония (друго западно славянско княжество), където са посрещнати радушно от нейния владетел княз Коцел (отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство). Продължавайки пътя си, Кирил и Методи вземат участие в местния духовен събор във Венеция (867 г.), участниците в който са също така яростни привърженици на триезичната теория. Кирил влиза в спор с тях и като изтъква редица научни и исторически доводи, блестящо защитава правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на същата година двамата братя пристигат в Рим, където се явяват при новия папа Адриан II и пред него излагат някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявяват своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворява всички техни искания. Той признава официално славянските книги и правото на двамата братя да проповядват християнското учение на славянски език, като поставил само едно условие - в черквите Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински език. Независимо от това условие победата на двамата братя е огромна. С удовлетворяването на техните искания е нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро след това Кирил се разболява и през 869 г. умира в Рим. Преди смъртта си отправя молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет Методий се завръща в Панония и се отдава изцяло на проповедническа и книжовна дейност. През 870 г. княз Коцел е заменен от княз Святополк, който изпада под силното влияние на немското духовенство и то засилва своята борба против Методий и неговите ученици. Скоро Методий е затворен в един баварски манастир и освободен през 873 г. след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не е прекратена. През 882 г. Методий предприема едно кратко пътуване до Цариград и отново се връща в Панония. Независимо от неблагоприятните условия той не се отказва от своята дейност и до края на живота си продължава да се занимава с книжовна дейност. Успява да завърши превода на свещените книги, които са необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. През 885 г. той умира и е погребан във великоморавската столица Велеград. След неговата смърт немското духовенство предприема жестоки репресии над учениците му. Част от тях са избити, други затворени, а трети били принудени да търсят спасение чрез бягство вън от пределите на двете западни славянски княжества. Някои от тях - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, намират подслон в България, където са приети с голямо внимание от българския владетел княз Борис I (852-889 г.), който им предоставя прекрасни условия, за да продължат делото на своите учители. Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на Кирил и Методий. Посредством нея става възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превръща в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Наред с византийската и латинската култура бил открит широк път за развитието и на славянската култура. Това разкрива пред славянските народи широк простор за тяхното бъдещо културно развитие. Със създаването на славянската писменост те получават още и възможността да се приобщят към културата на другите народи. Благодарение на активната дейност на учениците на Кирил и Методий в България тя се превръща в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получили разпространение и в другите славянски народи. 24 май е ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Официален празник посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. През 1914 г. е регистриран спортен клуб "Левски" в София. Спортен клуб "Левски" - София е основан през 1911 година от група ученици на Втора мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е футболът. Клубът е регистриран официално на 24 май 1914 година. Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша). На 3 пъти по време на тоталитарния комунистически режим името на клуба е насилствено променяно от 1950 до 1957 г. - на "Динамо", от 1969 до 1985 г. - "Левски - Спартак" (след обединението с клуба на столичния "Спартак") и от 1985 до 1989 г. на "Витоша". Значката на клуба е по проект на Минчо Качулев и е изработена през 1922 г. Първият химн на клуба е създаден през 1924 г. по текст на Д. Симидов, а мелодията е композирана от Христо Маников. Основните цветове на клуба първоначално са жълтият и червеният, а от 1920 г. за основен цвят е приет синият. Първото официално избрано ръководство на клуба през 1914 г. е в състав: Владимир Григоров (Валдиса) - председател, Георги Манолов - подпредседател, Крум Динков - секретар, Борис Василев - касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков - членове и Костадин Манолов - домакин. През първите години след 1914 г. футболният тим на Левски е имал следният основен състав : К. Григоров - вратар; К. Манолов и К. Динков - бекове; К. Апостолов, С Стоянов и Б. Василев - халфове; В. Григоров, Ц. Генев, П. Стоянович, Г. Манолов и Д. Сираков - нападатели. Първият капитан на тима е С. Стоянов. Първоначално клубът не е имал свое игрище и провеждал тренировките си на празното място, наречено "Могилката" (днес там е изграден НДК), в последствие на плаца на 6-ти пехотен полк. Едва през 1924 г. Софийската община отпуска място за игрище на клуба, чийто строеж завършва през 1933 г. Днес на това място се намира националният стадион "Васил Левски". На първият си официален мач през 1914 г. Левски губи от столичния ФК 13 с 0:2. До 1921 г. в България не се провежда организиран футболен шампионат. Едва през лятото на 1921 г. след създаването на Софийска спортна лига (ССЛ), която обединява 11 клуба от София, започва официалният шампионатен летопис на "сините". На първият шампионатен мач за сезона 1921/22 г., който се играе на 18 септември 1921 г., Левски побеждава столичния Атлетик с 3:1. През 1921 г. в редовете на ученическата манифестация в София е хвърлена бомба. В отговор са запалени партийни клубове на БКП. През 1928 г. се провежда учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС) към Работническата партия. Младежка организация, обединяваща трудовата младеж, е образувана е през 1928 г. по инициатива на БКП (т. с.) като легална проява на Българския комунистически младежки съюз. На учредителната си конференция в София, проведена на 28 май 1928 г. , приема устав и избира Централно настоятелство. В него влизат: Н. Иванов, П. Станчев, Ат. Трайков и др. Върху дейността на РМС по време на второто сговористко правителство (1926–1931 г.) отражение дава левосектантският курс на БКП. РМС първоначално се отказва от по-тясното сътрудничество с други младежки организации, но през лятото на 1933 г. заедно с представители на ЗМС образува Централна младежка антивоенна комисия за подготовка на Световния младежки конгрес за мир в Париж. След държавния преврат на 19 май 1934 г. РМС е забранен. Организацията преустройва своята дейност на нелегална основа. През 1936 г. е образуван Младежки конституционен фронт, който обединява младежите за борба за възстановяване на Търновската конституция и запазване на мира. В него се включват най-масовите политически младежки организации: РМС, ЗМС, ССМ, Демократичният младежки сговор "Ляпчев", Радикалният, Либералният и Демократическият младежки съюз. През този период РМС засилва своята дейност сред младежта и увеличава числения си състав. През 1938–1939 г. се слива с БКМС и взема активно участие в съпротивителното движение в България 1941–1944 г. В борбата загиват изтъкнати негови дейци и ръководители като: Й. Николова-Чанкова, А. Антонов, Ал. Димитров, Св. Русев и стотици др. На 9 септември 1944 г. РМС взема участие в свалянето на правителството на К. Муравиев и установяването на отечественофронтовска власт. Негови членове участват във войната за окончателния разгром на хитлеристка Германия. Със свои представители РМС се включва в Централната младежка комисия при Националния комитет на Отечествения фронт. В него с равен брой членове са представени ЗМС, ССМ, МНС "Звено" и по един представител на масовите организации. През декември 1947 г. се създава Съюз на народната младеж, в който се обединяват РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено", младите радикали и масови организации. С образуването на новата младежка организация РМС преустановява своето самостоятелно съществуване. През 1936 г. е оформена опозиционна група от дейци на забранените партии - "Петорка", в която влизат Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия). На 29 май техният меморандум за възстановяване на конституционното управление е връчен на царя, а на 31 май е публикуван в белградската преса. През 1941 г. започва да излиза вестник "Целокупна България" - информационен и обществено-политически вестник. Излиза в Скопие. Директор е Н. Коларов, а редактор Г. В. Георгиев. Изданието е предназначено за българите от Вардарска Македония. През 1975 г. пред Народната библиотека в София е открит Паметникът на Св. св. Кирил и Методий. През 1980 г. в Националния академичен театър за опера и балет е представен спектакълът "Дон Карлос" с участието на Николай Гяуров и Мирела Френи. Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец, бас. Роден е на 13 септември 1929 г. в с. Лъжене, днешен квартал на Велинград. Учи пеене в Държавната музикална академия в София при проф. Хр. Бръмбаров. След това - в Ленинград (днешен С. Петербург) и завършва Московската консерватория в класа на проф. Р. Алиерт-Хасина. Дебютира в Софийската народна опера с ролята на Дон Базилио ("Севилският бръснар" от Дж. Росини). Солист на Болшой театър в Москва (1957-1958 г.), първи бас на миланския театър "Ла Скала" (от 1961 г.). Солист е на най-големите и известни световни оперни театри в света. Има много записи на отделни роли и цели спектакли на грамофонни плочи. Репертоарът му включва всички известни басови партии, в които се изявяват възможностите на неговия изключителен глас и таланта му на актьор. Носител е на Международната награда за изкуство "Златният стрелец" (1978 г., Италия), "Комендаторе д’Италия" (1975 г.), Кавалер на ордена на Почетния легион (1991 г., Франция), "доктор хонорис кауза" на Музикалната академия "П. Владигеров" в София (2000 г.). Николай Гяуров умира в Централна Италия на 74 години на 2 юни 2004 г. Той е надживян от неговата съпруга, италианката Мирела Френи, която е сопрано. През 1998 г. ЮНЕСКО публикува тревожен доклад за състоянието на образованието в Източна Европа. Рязко са намалели средствата за образование, като за пример е дадена България с двукратно намалено финансиране на образованието. През 2006 г. ЦСКА побеждава “Черно море” с 3:1 и печели Купата на България по футбол. Точни за “армейците” са Емил Гъргоров (12’ и 28’) и Гийом да Заади (34’). До почивката ЦСКА прави резултата класически. На полувремето фенове на двата отбора се сбиват, но след намесата на полицията на стадион “Васил Левски” е въведен ред. Родени: През 1897 г. - Лазар Станев - политически деец, учител, журналист. Роден е в с. Торос, Ловешко. Завършва Институт за прогимназиални учители във Враца и наред с учителската си професия се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. През 1922 г. влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е лишен от учителски права, преследван, затварян и малтретиран. Въпреки това работи активно за възстановяването на БЗНС и ратува за изграждане на единен фронт между земеделци и комунисти. След атентата от април 1925 г. отново е арестуван и осъден на смърт, но през 1926 г. е амнистиран. Продължава политическата си дейност и се изявява като един от най-видните дейци на земеделската левица. През 1927 и 1928 г. е неин представител в Селския интернационал (Крестинтерна) в Москва. През 1931 г. влиза в редовете на Работническата партия и от нейно име е избран за депутат в ХXIII Обикновено народно събрание. Поради влошаване на здравословното му състояние през 1934 г. заминава да се лекува в СССР. Присъства на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.), завършва и Международната ленинска школа (1936 г.). Завръща се в България и поради новите преследвания срещу него е принуден да мине в нелегалност. Избран е за член на ЦК на РП, но скоро след това умира в София. Като журналист участва в редактирането на печатния орган на земеделската левица. Автор е на публицистични съчинения. През 1908 г. - Здравелин Петко (псевдоним на Петко Михайлов Здравков) – български писател. През 1932 г. той завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски” . От 1930 г. е член на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безплатно комунистическите политзатворници. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. заема отговорни обществени постове. Автор е на стихове, разкази, драми, работи в областта на документалистиката и публицистиката. Книгата му "Един прокурор разказва" (1969 г.) е основа на игралния филм "Авантаж" (сценарий Р. Чанев и Г. Дюлгеров). Пише и произведения за деца. През 1932 г. - Кирил Борисов Серафимов - български инженер, учен космофизик, академик (1984 г.) Член-кореспондент (1977 г.), член на Международна астрономическа академия в Париж (1984 г.). През 1957 г. завършва Техническия университет в София, специализира в Института за земен магнетизъм и йоносфера и разпространение на вълните при Руската академия на науките в Москва (1958 г.), д-р на физико-математическите науки (1969 г.). Дълги години работи в Геофизическия институт при БАН, научен секретар на БАН (1973-1977 г.). в периода 1974-1986 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Работи по проблемите на космическата физика и космическото уредостроене. Автор е на много студии, научни публикации и на монографиите “Физика на средната атмосфера” (на руски език, 1970 г.), “Космически радиоелектронни системи” (1973 г.), “Космически изследвания в Б-я” (на руски език 1979 г.), “Соц. интеграция в космоса” (1983 г.), “Б-я и космосът” (1979 г.), “Космически радиоелектронни системи” (1973 г.) и др. През 1984 г. получава орден “Г. Димитров” . През 1934 г. - Кирил Господинов - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Шведски крале" (1968 г.), "Тримата от запаса" (1971 г.), "Момчето си отива" (1972 г.), "Анто и милиционерът" (тв, 1973 г.), "Не си отивай!" (1976 г.), серията за Баш майстора (тв, 1974-1983 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Бон шанс, инспекторе" (1983 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "О, господи, къде си?" (1991 г.), "Вчерашни целувки" (2001 г.), "Каталии" (тв, 2001 г.). Починали: През 1876 г. - Георги Бенковски. Загива в местността Костина, Тетевенско. Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) e виден български революционер, един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г. Роден е в Копривщица. Първоначално учи в основното училище в родния си град. След смъртта на баща си, Бенковски става най-напред терзийски и абаджийски чирак, а след това се занимава с търговия. През 70-те г. на XIX в. се озовава в Букурещ, където попада в средата на българската революционна емиграция. Запознава се с революционно-демократичните идеи на Васил Левски и Христо Ботев. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. е включен в групата на Ст. Заимов, на която е възложена задачата да подпали Цариград. По това време той приема името Бенковски, което преди това е носел един полски емигрант. След неуспеха на Старозагорското въстание той се завръща отново в Румъния и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Определен е от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол на IV - Пловдивски, революционен окръг. В началото на 1876 г. заедно с П. Волов се прехвърля в България и пристъпва към трескава дейност в определения му район: основава комитети, грижи се за набавяне на оръжие, организира тайна комитетска поща и пр. На Оборищенското събрание 1876 г. Бенковски се налага като най-ярка личност; по негово настояване на апостолите е дадено пълномощие да ръководят въстанието; застава начело на комисията за изработване на конкретен план за действие и пр. След преждевременното избухване на въстанието в Копривщица Бенковски дава сигнал за неговото обявяване в Панагюрище и в целия революционен окръг. Чрез специални куриери отправил апел и до другите революционни окръзи да последват примера на панагюрци. За по-голяма подвижност из района на IV революционен окръг той организира специална конница, наречена "Хвърковата чета", която обикаляла различните въстанически пунктове и окуражава въстаналото население, води сражения с башибозушките потери. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище се отправил с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи, като вярвал, че те също са въстанали. В случай че те не се вдигнат на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души били предадени от местен овчар на турските власти. При преминаването на р. Костина Бенковски е убит от засада. През 1929 г. - Алексей Иванович Соболевски - руски славист, член на БАН. Професор по история на руски език в Петербургския и в Киевския университети. Неговите “Лекцiи по исторiи рускаго язûка” (1888 г.) претърпяват няколко издания и са признати за класически. Изучава старата руската ръкописна книжнина, която е тясно свързана и със своя първоизточник – старобългарската писменост. Постепенно се задълбочава в нея и става неин добър познавач, за което свидетелстват многото му монографии, като: “Стихотворенiе Константина Болгарскаго”, “Кирило-Методиевскiе вопросû” (1883 г.), “Церковно-славянскiя текстû моравскаго произхожденiя” (1900 г.), “Древнiй церковно-славянскiй язûк, фонетика” (1891 г.) и др. През 1988 г. - Серафим Северняк (псевд. на Серафим Николов Серафимов) - български писател, публицист, журналист. Роден е на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област.През 1951 г. завършва специалност “Българска филология” в СУ” Св. Климент Охридски”. Заместник-главен редактор на сп. “България” (издание на БТА за чужбина, 1952 г.), кореспондент във в. “Лит. фронт” (1953-1956 г.), редактор в сп. “Пламък” (1956-1962 г.), драматург на ДМТ “Стефан Македонски” (1962-1964 г.) и на Сатиричния театър в София (1964-1966 г.), главен редактор на редакция “ЛИК” в БНТ (1966-1970 г.), първи зам.-главен редактор на в-к “Литературен фронт” (1971-1975 г.), главен редактор на сп. “Отечество” (1975-1988 г.). Дебютира във в-к “Литературен фронт” с разказа “Син” (1948 г.). Автор е на книгите “Стопани” (разкази, 1952 г.), “Свои хора” (разкази и фейлетони, 1954 г.), “Десет разказа” (1957 г.), “От нашия кореспондент” (1959 г.), “Златното сияние” (есета, 1961 г.), “Привечер” (разкази, 1962 г.), “Ракетите, спътниците и ти” (в съавт., 1964 г.), “Ветрило на санталово дърво” (разкази, 1966 г.), “Законът на всяка земя” (разкази, 1967 г.), “Криле” (повест, 1967 г.), “Между розата и лъва” (художествени пътеписи, 1969 г.), “Ден днешен” (съавт., 1971 г.), “Охридска балада” (повест, 1971 г.), “Бели грижи” (разкази, 1972 г.), “Квадратна вселена” (худ. пътеписи, 1972 г.), “Книга за Септември” (док. повест, 1973 г.), “Филипики и пристрастие” (есета, 1976 г.), “Когато розите стават звезди” (1979 г.) , “Изкачване на Еверест” (есета, 1980 г.), “Земя, отрупана с история” (1981 г.), “Чудомир” (1983 г.), “Сев. дърворез. Есета” (1985 г.), “Зелено небе” (роман, 1986 г.), “От Горна Липница до Монтевидео” (1986 г.), “Свободният преди Освобождението. Документална кн. за В. Левски” (1987 г.), “По острието на бръснача. Есета” (1987, 1990 г.), “Рози сред звездите” (1988 г.), “Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря… Есета” (1988 г.), “Ветрило” (разкази, 1990 г.) и др.

Наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Беседа: Не може да се укрие, 15.09.1918 г. Наряд за край: Господнята Молитва "Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина." "„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата." Не може да се укрие

"Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност." Добрият живот

Като дете ми попадна една книга: Джералд Даръл - "Моето семейство и други животни". Тя, както и другите от автора, ми помогнаха да оформя някои от вижданията си за света, за отношението към животните и растенията. Може би ако не ходим в зоо градини наистина ще ги затворят. Но поради "високото" съзнание на човека така се е получило, че някои растителни и животински видове могат да се видят само в природни паркове, резервати или зоологически градини. По тази логика може да спрем почистването на природните паркове (много хора не стъпват там), охраната на резерватите (такива апетитни терени за строителство). На никой не му е приятно да е в плен - защото така преминава живота в зоо градината. Кое е по-милосърдно - да ги унищожим, за да не изглеждат проскубани и жалки или да направим нещо, така че този плен да е по-поносим? Или поне да изглеждат по-достойно? Най-редовно прибираме и храним изхвърлени животинки - главно котета и кучета и всеки път се чудя на тези, които съзнателно слагат в кофата за боклук 4-5 новородени паленца или просто преминават през тях с колата си. И да се върна към темата, че много се отплеснах . Смятам, че трябва да правим всичко възможно за да защитаваме животните - те са част от нашата природа и без тях нищо няма да е така, както трябва да бъде.

На 23 Май: През 1824 г. хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци в Гръцкото въстание, е произведен в чин генерал. Въстанието на гръцкия народ против османските поробители е организирано от Филики Етерия и започва в Пелопонес през март 1821 г. , като постепенно обхваща и др. краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г.. Подпомогнато е от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война 1828-1829 г. Османската империя е принудена да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин - командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др. През 1869 г. от 23 до 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др. През 1876 г. Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука. Христо Патрев е деец на националнореволюционното движение. Роден е в с. Шипка, Казанлъшко през 1848 г.. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома и е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и през 1874 г. се завръща в Румъния. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876 г.. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването и се отправя към Източна Стара планина, но е заловен от османските власти и убит. През 1876 г. укрилите се в района на вр. Марагидик (дн. Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с османците. През 1879 г. е открита Българската народна банка . Тя е първото държавно банково учреждение в България. Основана на 25 януари 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който и дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и др., както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната През 1880 г. е приет е първият Закон за административното деление територията на Княжество България, който закрива губерниите. През 1900 г. в периода 23 май - 1 юни се провежда бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 9 юни излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение, а на 7 октомври военното положение е отменено. През 1907 г. е открита жп линията Зимница-Сливен (24 км). През 1919 г. меду 23 - 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г., който ревизира до неузнаваемост Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население. Заета с други въпроси от вътрешно- и външнополитическо естество, България не реагира срещу тази политика на северната си съседка. На 7 май 1818 г. е подписан Букурещкия мирен договор. Той представлява договор за мир, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война 1914–1918. Подписан е между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. Преговорите започват още през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г.. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната и граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея. През 1945 г. д-р Георги М. Димитров, който от един месец е поставен под домашен арест, избягва и се укрива в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс. На 25 май е изключен от БЗНС. Това е оповестено във в. "Земеделско знаме" на 9 юни. През 1955 г. се състои се премиерата на филма "Неспокоен път" на режисьора Дако Даковски по романа на Стоян Ц. Даскалов "Своя земя" за кооперирането в българското село в началото на 50-те години. През 1971 г. в Правец е открита новата сграда на Завода за приборостроене. През 1990 г. президентът Петър Младенов призовава да се подпише документ за мирен преход. СДС, представляван от д-р Желю Желев, отказва да го подпише. През 2002 г. от 23 до 26 май на посещение в България е папа Йоан Павел II. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. На 13 май 1981 година e извършен атентат срещу Папа Йоан Павел II на площад "Св. Петър". Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, чието състояние остава критично и след направената оперативна намеса, и 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че е отправял и в минал период заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа, на 23 годишна възраст към момента на извършване на атентата. Задържането му е станало възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг”. След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа, той пристига в Италия на 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан." От турски информационни агенции излиза съобщение, че задържаният за атентата срещу папата е обвинен и в друго убийство през февруари 1979 г. – на редактора на турския вестник "Миллиет" Абди Ипекчи. В резултат е била издадена заповед за задържането му под стража. Агджа успява да избяга от затвора. На 26 ноември 1979 година той изпраща писмо до вестник "Миллиет", чрез което известява за намерението си да убие папата. В този период е било планирано посещение на Папа Йоан Павел II в Анкара и в резултат охранителните мерки са били засилени. По повод атентата срещу него на 13 май 1981 година главата на Римокатолическата църква заявява: "Мисля, че атентатът беше една от последните конвулсии на идеологиите на насилието, които се развихриха през ХХ век. Насилието беше практикувано от фашизма, както и от комунизма." Изказването му е изтълкувано като потвърждение, че покушението е било поръчано от социалистическия блок, въпреки че не се споменава за заговор. Една от версиите за атентата е, че по поръчка на съветското КГБ българските служби с посредничеството на турската мафия, са планирали убийството на папата поляк, подкрепящ независимия профсъюз Солидарност. На самия процес Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби. По думите на съдия Розарио Приоре Али Агджа е имал съучастници, които са му оказали помощ първо да избяга от силно охранявания турски затвор през 1979 г. Съучастниците му в атентата срещу Папата са финансирали бягството му и са му дали оръжие, когато пристига в Италия, декларира още съдията през месец май 2002 година. Според събраните улики към момента на провеждане на процеса се предполага, че след бягството от затвора Али Агджа отива в София, където се свързва с турски мафиоти, поддържащи връзки с крайната десница. Според италианските следователи турската мафия е вършела услуги на българските, а следователно и на съветските служби. През 1993 година Папа Йоан Павел II посещава в затвора прекия извършител на атентата от май 1981 година. При посещението си главата на Римокатолическата църква публично заявява убедеността си, че покушението не е дело само на Али Агджа. Думите на светия отец са: "Али Агджа е професионален убиец. Това значи, че опитът да ме убие не е бил по негова инициатива, че някой друг го е планирал, някой друг го е възложил”. По време на посещението си в България през май 2002 година Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов уверява, че никога не е вярвал че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. През 2002 година след като Турция приема допълнение към закона за амнистията адвокатът на Али Агджа Кан Шефкет Озбей съобщава, че има вероятност клиентът му да бъде помилван. Максимално присъдата на Али Агджа е възможно да бъде намалена със седем години. През 2000 година той е преместен от силноохранявания затвор Ребибия в Рим в затвор в Турция, където излежава 17 годишна присъда за убийството от 1979 година на редактора Абди Ипекчи. На 25 февруари 2005 година в архивен документ на КГБ е разкрит план за отстраняването на папата в случай на необходимост. Планът е бил изпратен до чехословашките служби и е открит в Чехия. На 31 март 2005 година председателят на парламентарната комисия, която разследва дейността на КГБ в Италия по време на Студената война Паоло Годзанти заявява, че се възражда не толкова “българската следа” в атентата срещу папата, колкото руската следа. През февруари 2005 година Комисията започва ново разследване на атентата от 13 май 1981 година. Месец по-късно магистратът Фердинандо Импозимато заявява за италианския седмичник "Оджи”, че съществуват документи, доказващи подозренията за българска следа. Доказателствата са намерени в архивите на ЩАЗИ. Този нов доказателствен материал не е използван в съда, но е включен в книгата на Фердинандо Импозимато, разкриваща мистериите на Ватикана. От доказателствата ставало ясно, по волята на Громико и Брежнев българската Държавна сигурност била натоварена от КГБ да организира атентата от 13 май 1981 година. По заличаването на доказателствения материал били ангажирани външният министър по това време Димитър Стоянов и колегата му от бившата ГДР Ерих Милке.По повод новите разкрития по случая с атентата срещу Папата през 1981 година председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев завява, че в резултат на постигнато споразумение за сътрудничество със сродната комисия в Германия, от Щази са изпратили над 1000 страници документация, сред които и около 60 писма, свързани с атентата срещу папата. От Българска Държавна сигурност са отправили молба за съдействие към колегите си от Щази с цел разсейване на съмненията за българското участие в атентата. За да бъде предоставена на следователите осигурената от Щази документация е необходимо разрешението на председателя на ДКСИ Цвета Маркова и на премиера Симеон Сакскобургготски. От своя страна, правителственият говорител Димитър Цонев заявява на 28 март 2005 г., че не е проблем да бъде предоставен този материал на италианските следствени служби като материалите съдържат повече политически или информационен характер, а не толкова юридически. Председателят на парламентарната комисия на Италия Паоло Годзанти на 31 март 2005 година заявява, че разкритата от ЩАЗИ документация е изненада за италианските следствени служби. Родени: През 1847 г. - Михаил Греков - деец на национално-освободителното движение. Роден в с. Дермендере, Бесарабия. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в национално-освободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г.. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени "Как ние освобождавахме България". През 1860 г. - Ярослав Франтишек Вешин - български военен художник. Роден в Браня, Чехия. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О.Зайц,К.Пилои и Йозев Бранд.Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата”,”Цигански табор”,”Начало на роман”. В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К.Величков .Вторият период на творчеството му преминава в България.След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач”-1899 г.,”Вършитба” – 1900 г., “Пред хана” и други. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война.”Атака” – 1913 г.,”Отстъплението на турците Люлебургас”и други.За развитието на българското реалистично изкуство Вениш има големи заслуги. През 1912 г. - Яна Язова - българска писателка. Родена в град Лом. Завършва славянска филология в СУ” Св. Климент Охридски” . Посещава Палестина, Турция, Египет, Гърция, Германия, Югославия, Сирия, Австрия, Унгария и др. Пише и обнародва стихове още като ученичка. След първата си стихосбирка “Язове” 1931 г. печата стихове във вестник “Литературен глас”, “Вестник за жената”, в списание “Завети”. Пише статии, пътни бележки и разкази - във вестник “Мир”, “Зора”, “Заря”, “Утро”, “Дневник”. В стиховете й преобладават бунтарският дух, повикът за обществени права и вътрешна свобода на жената. Нейния талант е открит от професор Александър Балабанов, който й дава псевдонима Язова и й предрича наполеоновска кариера в литературата. Авторка е на съчиненията “Язове” 1931 г., “Бунт” 1934 г., “Кръстове” 1934 г., “Ана Дюлгерова” роман, 1938 г., “Капитан” роман, 1939 г., “Последният езичник” драма, 1940 г., “Герой” разкази, 1941 г., “Лица в черти, в стихове и колелца” 1941 г., “Балкани” трилогия, която включва романите: “Левски” 1987 г., “Бенковски” 1988 г. и “Шипка” 1989 г., “Мойра” епистоларният роман на Я. Я. и Ал. Балабанов, 1996 г., “Война” 2001 г, “Александър Македонски” 2002 г. В ЦДИА се пази ръкописът на непубликувания роман “Голямо и малко”. През 1926 г. - Николай Йорданов Антонов - български писател, преводач, литературен. критик. Роден в село Емен, Великотърновско. Член е на СБП. През 1950 година завършва медицина в София.Като лекар на кораб за далечно плаване посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българският кораб “Раковски” през 1963 – 1964 година.Работи като главен редактор в издателство “Народна култура”.Също така работи във вестник “Труд” и Българска кинематография. Пише и публикува стихове, повести, разкази, преводи, пътеписи, критика, произведения за деца. Превежда от руски език съчиненията: ”Бивши хора”-1951 г., ”Победители”-1954 г.,”В открито море”-1965 г.,новели:”Към върха.Последните сто часа от живота на Христо Ботев”-1976 г.,документални новели:”Лечителят Димков”-1986 г.Автор е на романа”Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети”-1994 г. и други. През 1944 г. - Таньо Стоянов Клисуров - български поет. Роден в село Мъглиж , Старозагорско е роден Българска филология завършва във ВТУ.Работи във вестник “Септември”,Стара Загора. Поезията му е социално критична и нравствено извисена. Някои от съчиненията му са :”Южна гара” – 1975 г.,”Най – скъпото”-1980 г.,”Минирано поле” - 1982 г. и други. Починали: През 1943 г. - Емануил Попдимитров – български поет. През 1904 г. завършва педагогическо училище в Кюстендил. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” и в Белград , завършва литература и философия във Фрибург,Швейцария през 1912 г. Престоят му в Монпелие, Франция се оказва особено благодатен за неговия поетичен талант. Посвещава специално изследване на Шопенхауер и Бергсон, които оказват влияние върху творчеството му. Участва в Първата световна войната. Заема пацифистки позиции, а след войната активно участва в групата "Кларте" в Кюстендил. Като поет се оформя под влиянието на френският символизъм и западноевропейски неоромантизъм. Автор е на стихосбирките : "Песни" 1914 г., "Плачущи върби" 1914 г., "Кораби" 1923 г., "Росни капки" 1931 г. и други. През 1943 г. - Христо Иванов Кърпачев (Янко, Младен) – поет, публицист, политически деец. Роден е в с. Юруклери (дн. Кърпачево), Ловешко. Завършва педагогическо училище в Ловеч, след което става учител в с. Церецел, Софийско. По поръчение на БКП постъпва в ШЗО в Радомир. За комунистическа дейност в армията е разжалван и осъден по ЗЗД. От 1933 г. до 1940 г. лежи във Варненския и Сливенския затвор. След освобождаването си става секретар на Ловешко-Троянския партиен комитет. От 1941 г. минава в нелегалност и оглавява местна партизанска група. От 1943 г. е избран за командир на Народната бойна дружина "Чавдар" от ХI военнооперативна зона. Загива в сражение с полицията край Ловеч. Автор е на редица стихотворения: "Майчино писмо", "Харамия", "Обяснение" и др., на текстовете на маршовете "Септемврийци" и "Чавдарци". Редактира в. "Истина" – орган на първата партийна група в Ловешко, и "Бюлетин" – издание на Окръжния комитет на БРП в Ловеч.

Мисъл на деня – 23 май 2009 г. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученик на Новото учение. Който има мир в душата си, светлина в ума си и топлина в сърцето си, той е ученик на Новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цел на учението му е познаване на Божествения език. Знае ли този език, той знае всички земни езици. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

"Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа." Добрият живот 2

"Да станеш като дете, това не значи да се вдетениш, но да запазиш своята чистота и стремеж към придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се от всичко, което го заобикаля; и старият задава въпроси, но въпросите им се различават. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Старият, след като е живял и опитал нещата, задава въпросите: „Защо съществуват злото и доброто? Защо съществуват мъчнотиите и страданията?“ " Основа на живота

На 22 Май: През 1876 г. в района на с. Нейково, Котленско, четата на Стоил войвода води тежко сражение срещу редовни турски войници. Войводата е ранен. Успелите да се спасят четници, се разделят на малки групи, като в едната попадат Стоил войвода и Иларион Драгостинов. На път за прохода Демир капия (дн. Вратник) апостолът на Втори революционен окръг Иларион Драгостинов загива. През 1876 г. турците завладяват с. Ново село, с което приключва десетдневната борба на въстаниците в Севлиевско и Габровско. През 1899 г. с княжески рескрипт е учреден възпоменателен знак по повод 80-годишнината на княгиня Клементина. Княгиня Клементина е майка на княз Фердинанд I и дъщеря на френския крал Луи Филип Орлеански. След избора на сина й за български княз княгиня Клементина заминава с него и до края на живота си остава в България. Тя има големи заслуги за преодоляване пречките, създавани от страна на Ватикана около преминаването на престолонаследника княз Борис III в лоното на православието през 1896 г., което улеснява признаването на княз Фердинанд I за законен български владетел от Русия и другите велики сили. През 1910 г. българските депутати в отоманския парламент протестират против настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина в български села в Скопско с мемоар до посланиците на Великите сили в Цариград. През 1923 г. е конституиран Четвърти Държавен съд срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков, съдени като виновници за втората национална катастрофа. Втората национална катастрофа настъпва в резултат от участието на България в Първата световна война 1914–1918 г. и претърпяното в нея поражение. Войната довежда страната до стопанска разруха. Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването на Солунското примирие през 1918 г.когато в страната се настаняват френски, английски и италиански войски, които България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. В страната се запазват цензурата и военното положение. Състоянието на България се влошава особено много след подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. Тогава България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини (Струмишко, Босилеградско, Царибродско и села в Трънско и Кулско) и Западна Тракия. На страната е наложено да изплати тежки репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка за 37 години с 5 % лихва и да предаде добитък и хиляди тонове въглища на Гърция, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Румъния. Освен това България е принудена да разпусне редовната си наборна армия и да организира наемна войска, която заедно с полицията и граничната стража не трябва да надхвърля 33 000 души. Клаузите на договора са тежки и унизителни и налагат своя отпечатък върху цялостния живот на страната. Положението се влошава и от десетките хиляди бежанци, които идват от останалите извън България територии. След Втората национална катастрофа България остава за дълго време без възможност да решава националните си проблеми. През 1938 г. се открива 24-то Обикновено Народно Събрание. Председател е Стойчо Мошанов (бивш демократ-сговорист, приобщен към режима). На 31 май са одобрени всички наредби-закони, издадени след 19 май 1934 г. Стойчо Кайро” (1991 г.), “Мемоари. Ръкопис” (в архива на БАН) и др. През 1954 г. са възстановени дипломатическите отношения с Гърция. Това става с подписана в Париж двустранна декларация, според която България потвърждава готовността си да изпълни своите задължения по Парижкия мирния договор от 1947 г. – договор за мир между България и страните победителки във Втората световна война (1939-1945 г.), с който приключва войната за България. Проектът на договора е разработен без участието на български представители, както и да представи на гръцкото правителство. Постигнато е съгласие двустранна комисия от експерти да се събере през юни същата година (1954 г.) в Париж, за да преговаря по уреждане на спорните въпроси между двете страни и най-вече тези за репарациите и реституциите. През 1956 г. районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като "Старинен Пловдив". През вековете Пловдив носи различни имена - Филипопол, Пулпудева, Пълдин, Тримонциум и др. До падането му под турско робство в 1364 г. той многократно е разрушаван и наново изграждан. Едва през 18-19 век започва новият му разцвет. Пловдив постенно се превръща в първостепенен търговски център. Склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой тук кипи интензивен духовен живот. На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време. Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява Античният амфитеатър, издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ринга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. Вероятно театронът е побирал от пет до седем хиляди зрители. Сцената е била богато декорирана с фризове, корнизи, надписи, статуи. В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век. Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото. През 1961 г. в София гостува първият летец-космонавт Юрий Гагарин. На 12 април 1961 г. в Космоса полита първият човек – руснакът Юрий Гагарин. Макар и полетът му да продължава само няколко часа, помага много в областта на изследването на пространството около Земята. Юрий Гагарин е роден през 1934 г. край град Гжатск. През 1955 г. постъпва във военновъздушната школа в Оренберг, където започва да учи за пилот. През 1960 г., след дълъг подбор, Гагарин и още 20 пилоти започват подготовка за полет в Космоса. През 1965 г. се открива Криптата при Храм-паметник "Св. Александър Невски" в София (филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия). Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е построен в чест на Александър II (наричан още "Цар Освободител", защото армията му освобождава България от Турско робство през 1878 г.) и носи неговото име. Храмът е най-големият храм-паметник на Балканския полуостров.В подземния етаж на катедралата е разположена "Криптата", където в хронологичен ред са подредени около 300 експоната, предимно икони, а също и стенописни фрагменти и щампи. Експонатите датират от IX в. до края на XIX в. Колекцията е най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта по българските земи. През 1991 г. на среща на политическите сили с президента Желю Желев е уточнено, че Великото Народно Събрание е в състояние да приеме конституцията до началото на юли. Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои от 169 члена, подредени в 10 глави, с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години, в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган, заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.). В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция. Родени: През 1941 г. - Борис Гуджунов - български естраден изпълнител. Роден в град Пазарджик, Борис Гуджунов е един от известните през 60-те и първата половина на 70-те години изпълнители. Като солист на "Сребърните гривни" и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио изпълнява популярни шлагери и рокендрол. Записва за пръв път през 1964 г. Участва във фестивалите "Златният Орфей" (II награда през 1971 г. и III награда през 1980 г.) и "Шлагер-фестивал" в Дрезден (1972 г.), представя песни на различни конкурси. Концертира в редица страни. През 1952 г. - Петър Стефанов Стоянов - български юрист, политик, президент на Република България (от 1997 г.). Роден в град Асеновград. Петър Стоянов завършва Юридическия факултет на Софийския Университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г. От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Зам.-министър на правосъдието (1991-1992 г.). Народен представител в XXXVII НС (1994 г.); зам.-председател на Парламентарната група на СДС и зам.-председател на Националния клуб за демокрация (1995-1996 г.). Президент на волейболен клуб “Локомотив” - Пловдив (от 1989 г.); член на Управителния Съвет на Българската федерация по волейбол. Работи като адвокат от 1978 до 1992 г. Специализира гражданско право. Печели предварителните избори за президент, които се провеждат на 1 юни 1996 г. От 22 януари 1997 г. до 22 януари 2002 г. Петър Стоянов е президент на Република България. След него президент на България е Георги Първанов. Петър Стоянов е автор на “Сериозно за развода”. През 1969 г. - Йото Йотов - български състезател по вдигане на тежести. Световен шампион от 1991 г., четирикратен европейски първенец. През 1992 г. става Олимпийски вицешампион. Починали: През 1893 г. - Васил Костов Налбуров - български учител, драматичен артист и режисьор. Той е роден декември 1863 г., в Стара Загора. Завършва гимназия в Николаев (Русия). Работи като учител в Стара Загора и Казанлък, където заедно с Кр. Кръстев организира любителски театрални представления. Васил Налбуров е пръв ръководител и един от първите режисьори на театър "Сълза и смях" (1892-1893 г.) в София. Там поставя "Ревизор" и "Женитба" от Гогол, "Е. Галоти" от Лесинг и своята комедия "Недоразумение" (1893 г.), написана по подражание на руски водевил; комедията има успех на българска сцена и се играе до 1937 г. През 1911 г. - Александър Петров Радев - български политик, общественик и държавник. Той е роден на 24 февруари 1864 г., в Битоля. Александър Радев е един от ръководителите на Прогресивно-либералната партия. През 1889 г. завършва право в Атинския университет и служи като съдия в Ловеч, Трън, Търново, София и др. След 1892 г. е адвокат. Участва активно в македоно-одринското освободително движение; член е на Македонския комитет (от 1900 г. ВМОК) през 1895-1896 г.; председател е на комитета през 1898-1899 г. Председател е и на Адвокатския съвет, на Юридическото дружество и др. От края на ХIХ в. е член на Централното бюро на Прогресивно-либералната партия. Александър Радев е министър на правосъдието (19.02.1901 г. - 03.11.1902 г.) и министър на народното просвещение (03.11. 1902 г. - 05.05.1903 г.). Умира във Виена. През 1922 г. - Александър Димитров Греков - български дипломат и журналист, син на Д. Греков. Александър Греков е роден през 1884 г. Завършва право в Екс. Управлява легацията в Стокхолм, делегат е на българското правителство в Тракия при Междусъюзническия режим, основател и редактор е на в-к "Слово". Няколко дни след публикуването на статията му "Анархията" във в-к "Слово" е убит от комунистически терористи. През 1948 г. - д-р Любомир Николов Владикин - български юрист, белетрист. Той е роден на 3 септември 1891 г., в с. Голямо Белово. Син на Н. Владикин и племенник на Евстатий Пелагонийски (с мирянско име Г. Д. Димитракев). Любомир Владикин завършва право в София, след което специализира държавни науки във Виена и Вюрцбург. Професор е в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” по общо държавно и българско конституционно право (1932 г.); почетен директор на университетите в Атина, Букурещ, Загреб, Виена, Рим, Париж и Осло. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Любомир Владикин емигрира в чужбина. Негови съчинения са: "Регентството като държавноправен институт" (1927 г.), "Българското престолонаследие" (1930 г.), "Основите на царската власт и престолонаследието" (1931 г.), "Френският стопански съвет" (1934 г.), "Царевград Търнов" (1928 г.), "Между Царевец и Трапезица" (1931 г.), "История на Търновската конституция" (1994 г.) и др. Умира в Мюнхен. През 1955 г. - Харалампи Маринов Илиев - български художник. Роден е на 19 януари 1873 г., във Видин. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: "Будин дол", "Черно море", "Демир капия", "Край Варна", "Соколец" (1920 г.), "Бели Искър" (1921 г.), "Изглед от София" (1927 г.), "Момина скала" (1933 г.), "Овча купел" (1949 г.), "Витоша" (1952 г.), "Макове" (1953 г.), "Брези" (1954 г.) и др. През 1976 г. - Христо Павлов Банковски - български поет, който развива темите за родината и историята, проблемите на съвременния човек. Стихосбирка: "Рожден ден" (1961 г.), "Откраднати дъждове" (1967 г.), "Български календар" (1971 г.), "Мъжки години" (1974 г.), "Най-горчивата любов" (1987 г.). Христо Банковски е роден на 8 август 1937 г. в Габрово. През 1984 г. - Мими Михайлова Балканска - българска оперна певица. Тя е родена на 22 юли 1902 г. в гр. Русе. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. Една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София (през 1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са: Силва, Щаси, Цецилия ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Лиза и Графиня Марица ("Графиня Марица" от И. Калман), Ана Главари ("Веселата вдовица" от Ф. Лехар), Кристел ("Птицепродавецът" от К. Целер), Парася Никаноровна ("Трембита" от Г. С. Милютин), Ангелина ("Бунтовна песен" от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен ("Мадам Сан-Жен" от П. Хаджиев) и др. Умира в София. През 1988 г. - Кръстьо Тодоров Куюмджиев - български литературовед и критик. Той е роден на 28 септември 1933 г., в Свищов. Завършва руска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (1957 г.). през 1958 – 1960 г. работи като редактор в Студия за игрални филми, в отдел “Критика” на сп. “Септември” (1960 г.). От 1960 г. е в Института за литература при БАН; защитава дисертация на тема “Кирил Христов. Личност и дело” - к.ф.н. от 1972 г.; през 1987 г. защитава докторска дисертация на тема “Димитър Димов”. Сътрудничи на литературната периодика. Статиите му имат полемичен характер. Редактира съчинения на К. Христов, Н. Ракитин, Д. Димов и др. Негови съчинения са: “Профили в бяло и черно” (1966 г.), “Кирил Христов” (1967 г.), “Критически делници” (1972 г.), “Силуети” (1976 г.), “Критика и литературен живот” (1977 г.), “Историята като жива памет” (1979 г.), “Развитие на разказа и повестта. 1944-1956” (1979 г., в съавторство с Е. Константинова), “Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944” (2 книга 1980 г., в съавтор с Е. Константинова), “Избрани страници” (1983 г.), “Разтворена книга. Тенденции в развитието на разказа и повестта след 9 септември 1944” (1983 г.), “Словото-творец” (1985 г.), “Димитър Димов” (1987 г.) и др.

Мисъл на деня – 22 май 2009 г. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздухът от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи?... Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че Любовта е единственият капитал, който повдига хората! Лошото в Любовта е това, че в многото човек прави престъпления. Из Закон за контролиране, 12-та НБ, 19 декември 1937 г.

На 21 Май: Празнуваме Св. св. Константин и Елена Празникът е в памет на Светите Равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е свързано с налагането на християнството като официална религия - Милански едикт, 313 г. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието, майка му царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. На този ден именници са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица, и Койчо. През 1853 г. след като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Ал. Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция. През 1894 г. вестник "Свободно слово" публикува програмата на правителството на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. Когато на 18 май княз Фердинанд приема 15-тата оставка на Стефан Стамболов, опозиционните сили в страната са ясно очертани. Крайните русофили, които са противници на режима, са в криза, тъй като Драган Цанков е в емиграция, а Петко Каравелов в затвора. През 1893 г. обаче се създава и нов опозиционен център, групиран около Константин Стоилов, Григор Начович и Димитър Тончев. Още преди май 1894 г. монархът постепенно създава контакти с тези политически дейци. След 1892 г. Фердинанд вече не иска до стои в сянката на Стамболов. Така той установява контакт с опозицията и извършва известна предварителна подготовка за идването й на власт. След преговори и консултации е съставен коалиционен кабинет начело с Константин Стоилов. Липсата на единодействие между коалиционните партньори личи и на парламентарни избори през септември. Голяма част от депутатите обявяват принадлежността си към формираната през лятото Народна партия. В продължение на 5 години тя управлява страната, чрез назначения през декември втори кабинет на Константин Стоилов. През 1920 г. е съставено самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Кабинетът съществува до 9 юни 1923 г. В него Стамболийски е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната. През 1922 г. пред дома му в центъра на София е убит Александър Греков, председател на Народния сговор и директор на в. "Слово". Той е роден в София на 5 декември 1884 г. и е син на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа дейност. След приключването на Междусъюзническата война 1913 г. е включен в състава на българската делегация, която води преговорите в Цариград за подписване на мирен договор между България и Турция. След началото на Първата световна война 1914–1918 г. Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм. След подписването на Солунското примирие 1918 г. той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия. Поради несъгласие с политиката на БЗНС си подава оставката през 1920 г. и насочва вниманието си към журналистическата и обществената дейност. През 1921 г. е един от създателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са против управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава Греков . В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април започва да излиза и печатният и орган – в. "Слово". След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През 1930 г. за първи път се отбелязва деня на Пазарджик. Празникът на града се чества в деня на Св. св. Константин и Елена. През 1939 г. Филарет Ловчански е избран за ловчански митрополит. Светското му име е Атанас П. Атанасов. Той е роден във Варна на 26 октомври 1901 г. Духовникът завършва гимназия в родния си град и Богословския факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Служи като проповедник във Варненско-Преславската митрополия. В края на януари 1930 г. приема монашество и от есента на 1933 г. е протосингел при неврокопския митрополит. През 1935 г. и първата половина на 1936 г. Филарет Ловчански е на специализация в Страсбург. След завръщането си е протосингел в Софийската митрополия. В края на октомври 1938 г. е ръкоположен за епископ Знеполски. Умира на 28 юни 1960 г. През 1968 г. политбюро на ЦК на БКП приема решение за написване на многотомна история на България, като вниманието се насочва и към "проблемите на образуването и утвърждаването на българската нация, към националноосвободителното движение и културен възход на българския народ през Възраждането; към изграждането на българската държава след Освобождението в 1878 и борбите на българския народ за национално обединение". През 2001 г. след поправките в закона за достъпа до досиетата на бившата Държавна сигурност Комисията по досиетата оповестява, че 129 народни представители в парламентите от 1990 г. до момента са били щатни или нещатни сътрудници на ДС или на Разузнавателното управление при Генералния щаб на армията. Безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС има за 52-ма депутати. За 51 картотекирани лица липсват лични и работни дела. За 21 няма безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС. Проверени са 1225 народни представители от 7-ото велико народно събрание и от 36, 37 и 38-ото обикновено народно събрание. Съгласно закона е решено да бъдат огласени имената на лицата с безспорни доказателства. За тези хора са намерени подписани от тях декларации за сътрудничество, написани лично агентурни донесения и разписки за получени от ДС възнаграждения. През 2002 г. президентът Първанов награждава с орден "Стара планина" - първа степен акад. Благовест Сендов - за заслугите му към Република България в областта на образованието и науката и по случай неговата 70-годишнина, Вили Цанков - за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 50-годишна творческа дейност, Марко Ганчев - за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина, акад. Николай Тодоров – за изключителния му принос за развитието на българската наука, за активната му преподавателска и обществена дейност и по повод неговата 80-годишнина, акад. Никола Попов – за изключителния му принос за развитието и съхраняването на българската наука и висше образование, за активната му научна, преподавателска и обществена дейност, по повод неговата 80-годишнина и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Любка Рондова – за изключителния й принос към българската култура, по повод навършването на 40 години творческа дейност и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Лиляна Барева – за цялостното й творчество в областта на музикалното изкуство и по повод нейната 80-годишнина и на Йосиф Цанков (посмъртно) - за изключителните му заслуги към българското музикално изкуство. Орденът получи неговата дъщеря Анастасия Стоянова. Президентът награди с орден “Стара планина”- втора степен, Любен Кулишев - за неговите заслуги към външната политика на Република България и по повод 80 години от рождението, и Елка Деспотова – за големите й заслуги в областта на преподавателската дейност и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Орден “Мадарски конник” – първа степен получава Марк Войлстеке – генерален директор на Колежа на Европа в Брюж. Орденът му се връчва за големите му заслуги за подготовката на българската администрация в процеса на присъединяването на страната към Европейския съюзи и по повод неговата 55 годишнина. Родени: През 1870 г. - генерал-майор Тодор Марков Марков. Роден в Хисар. През 1888 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, през 1891 г. Военното училище в София, през 1893 г. топографска и кавалерийска школа и висш офицерски курс три години по-късно. През 1902 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Започва службата си като офицер в 1. конен Софийски полк през 1891-1899 г. През Балканската война (1912-1913 г.) Марков е началник-щаб на конната дивизия. Произведен е в звание полковник на 1ноември 1913 г. и е изпратен като военен аташе в Цариград. Там остава до 1916 г. След това е командир на 5. конна бригада, с която воюва в Добруджа, при Тутракан и Силистра. От 1916 г. е началник-щаб на I армия воюва на Македонския фронт. От юли 1917 г. до края на войната е началник на 1. конна дивизия и инспектор на кавалерията. През 1938 г. - професор Павел Иванов Герджиков - български оперен певец (бас баритон). Роден в Кърджали е роден. Образованието си той получава в Музикалната академия в София, специалност "Оперно пеене" при Анна Тодорова и Илия Йосифов. На сцената на Националния академичен театър за опера и балет дебютира през 1960 г. в ролята на Георги Грозника в "Янините девет братя" от Л. Пипков. Герджиков талантливо съчетава певческото с драматичното изкуство. Тридесет години той е солист в Националната опера. От 1972 г. е хоноруван преподавател по актьорско майсторство в Международната академия. Герджиков има над 100 роли в различни опери. По-известни от тях са Фигаро в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, Дон Жуан в "Дон Жуан" от Моцарт, Папагено в "Вълшебната флейта" от Моцарт, Дон Алфонсо в "Така правят всички" от Моцарт, Д-р Бартоло и Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Росини, Мустафа в "Италианката от Алжир", Дандини в "Пепеляшка" от Росини, Дулкамара в "Любовен елексир", Мефистофел в "Фауст" от Гуно, Галицки в"Княз Игор" от Бородин, Гремин в "Евгений Онегин", Варлаам в "Борис Годунов", Фолстаф във "Фолстаф", Ивайло в "Ивайло" от М. Големинов, Крумов в "Антигона’43" от Л. Пипков, Найден в "Майстори" от П. Хаджиев и др. Има десетки грамофонни записи, компактдискове и стотици записи в БНР и чужди радиостанции. Гастролира в почти всички европейски страни, Япония и Австралия. Като режисьор Герджиков поставя над 40 заглавия в оперетни театри в София, Варна, Русе и Бургас. Присъдени му са международните награди "Енеску" през 1961 г., "Млади оперни певци" през 1963 г. и "Еркел" в Будапеща през 1965 г.

Здравейте, приятели, Раздаваме котенца. Вчера мои познати в гората над Бистрица са намерили изхвърлени 9 мъничета. Та сега им търсим дом.

Добре звучи: заблуждаващи заблуди. Е, аз съм от тези, които са се заблудили, че първо трябва да се хармонизира физическото тяло (съвкупност не само от клетки), пък за другите тела - всичко по реда си. Дали тези заблуди са правилни или не - други казват .

Според мен колкото по-рано се научим да постигаме вътрешна хармония - толкова по-дълго ползваме физическото си тяло. А за да няма големи щети във възрастта - не трябва да отдаваме много енергия и то непрекъснато, без да знаем как да я възстановим. В последните години много хора се научиха да постигат вътрешно равновесие, по-малко са тези, които знаят как да си възстановяват отдаденото; но да съчетават двете неща - малцина.

"Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си. Невъзможно е да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си." Източник Елексирът на живота е в нас самите.

Здравейте Съгласна съм с късметче и Eshavt за блокажа - винаги някакъв блокаж е в основата на проблемите ни. Описаното ми прилича на дехидратация. Нямам предвид, че може да не пие достатъчно вода, а по-скоро, че може да отделя повече течности, отколкото е приела (броейки супи, таратори, плодове, зеленчуци). При подобно изсушаване усещенето при контакт с водата е като опарване. Кремовете са само временно решение. Добре е зехтин да се използва. Нищо на глицеринова основа. да си е правила интервенция наскоро? Това се получава при нарушено опроводяване на тъканите, обикновено след някаква хирургическа намеса. Двете неща - дехидратация + интервенция - не се изключват взаимно.

"В основата на всяка болест се крие фактът, че тялото ни не вибрира правилно. Образно казано, то е настроено от Бог и щом тоновете му станат фалшиви, здравето ни се влошава, казва световноизвестният учен и мистик д-р Масару Емото." Цялата статия тук. "... предлага и няколко прости неща, с които всеки човек може да е здрав и в същото време отговорен към баланса на цялата планета. Първото е да пием "добра" вода, второто е да слушаме хубава музика и, трето, да имаме позитивно съзнание, за да не се създават условия за развитието на вируси." Тук

Ох, явно "изоставаме" . Наш Бебо се е застопорил на 12-13 кг и не ще да мръдне нагоре вече няколко месеца . Но сериозно се замисляме да кандидатсваме за рекордите - при последното мерене протегнат надминаваше 120 см. Независимо че е огромен и мързелив, е изключителен лечител. Трудното е като се разположи върху мен - тогава тренирам дишане с 12-килограмова гира.

"Друг случай на излекуване със силата на Учителя е преживял брат Т. Стоименов. В Бургас той квартирувал в дома на един грък, а хазяинът му обитавал съседната къща. По това време Учителят посетил Бургас и Стоименов го поканил на вечеря заедно с други братя и сестри. Когато седели край масата, при тях пристигнал разтреперан хазяинът на брат Стоименов и с плач се обърнал към Учителя: „Учителю, детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, Учителю, помогни ми!" Учителят извадил от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подал я на разтревожения баща и му наредил: „Като си отидеш сложи кърпата на лицето на детето." Той я взел, благодарил му, бързо си отишъл у дома и я сложил на лицето на детето. То веднага заспало. Когато на другия ден се събудило, било съвършено здраво. Бащата отишъл при Учителя и през сълзи отново му благодарил. Някаква позната на Елена Дочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: „Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете!" Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: „Това, което видите, няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето. После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и го споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял много тежко от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: „Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал някакво полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния ù брат. Учителят ù обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. От дядо Ст. Камбуров научих, че в Стара Загора една жена имала дъщеря, която след свършване на гимназията внезапно полудяла. Лудостта ù била толкова силна, че трябвало да я държат вързана, за да не буйства. Майката опитала всички начини за лекуване, но нищо не помогнало. Идвали лекари-специалисти, но безрезултатно. Викала и свещеници от разни църкви да четат на момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората от Братството, повикала и тях. Няколко наши братя заедно с ръководителя Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и се нахвърлило срещу тях. Едва успели да се спасят с бягство. Веднага след тази случка писали на Учителя и той им отговорил: „Когато ще правите такива работи, обадете ми се. Идете сега пак." Окуражени от писмото, нашите приятели отишли отново. За изненада на майката се случило следното: щом отворили вратата, с болното момиче станала внезапна промяна - то се преобразило, тихо и скромно се обърнало към майка си с думите: „Мамо, виж какви добри хора са ни дошли на гости. Ела ме развържи да ги посрещна и почерпя." Майката била изумена и освободила дъщеря си. От този момент лудостта се прекратила, въпреки че впоследствие се връщала от време на време в по-лека форма. Братята усетили намесата на Учителя в излекуването, знаели, че с невидимо присъствие той е прогонил беснеещите духове." Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов" Свидетелства на очевидци - Влад Пашов