Ася_И

Мисъл на деня - 18 юли 2009 г. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Думата „постоянно" не разбира непреривно. Молете се постоянно, т.е. молете се разумно - по всяко време, което отговаря за молитва... Постоянно може да се моли само онзи, който живее в закона на Любовта, т.е. в Божествения свят. Този човек всякога има разположение за молитва. Каквото прави и където ходи, той всякога е в молитва. С други думи казано: в живота на любещия човек всичко е молитва. Из Малкият повод, ООК, 23 март 1927г. Молитвен наряд за Събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

"Учителя беше същество на пълната вяра. Вяра в Бога, вяра във Великата Разумност. Правеше ми впечатление, че когато Учителя държеше своите беседи и говореше за Бога, той се въодушевяваше. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както когато говореше за Бога. Заговорваше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от него. Така беше, когато държеше беседите си, така беше и когато говореше в разговорите с другите, така беше и когато говореше в частните си разговори – лично с някого. Един приятел ми казваше, че той вижда Учителя как се е хванал с едната си ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща от него. Всеки, дошъл до такова развитие, може да бъде във връзка с Разумната Природа, да се ползва от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той не я познава, не я разбира, сам се ограничава и отделя от нея. Учителя постоянно беше във връзка с Бога. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случай да казва следното: „Господи!” Това се е случвало при разговори с нас в парахода - стаята, където ние, стенографките, работехме и живеехме. С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено им предаваше своята вяра. Така убедено говореше, че не е възможно да си помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше Вяра и Любов. И така той действаше на другите със своето вдъхновение, със своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитвахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сили, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека. Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания на изостанали стари, религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Когато вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да го реализира, той руши основата , на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне е нужна вяра, без съмнение – жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането му. Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество. Тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва, му открива поле за големи дела. Вярата е голям източник на сила. Вярата е път, който води човека към възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано: „Ако вярвате, и планини може да преместите.” Този израз е символ на възможностите, които дава вярата. Когато Христос е лекувал, Той само е запитвал: „Имаш ли вяра?” Вярата е била условие, път, за да изяви Христос Висшата Сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал: „Вярвайте и ще ви бъде!” За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно. Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем, е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижение. Вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен и сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, откъдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

Мисъл на деня - 15 юли 2009 г. Който е дошъл на Земята, той има само една задача - да изпълни волята Божия. При това всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства. Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов. Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927г. Молитвен наряд за Вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

„Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи. Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани. Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!“ Турците очаквали да чуят „Удари го!“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!“ Те още не разбират значението на думите „Удари го!“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!“ – „Не сме ли свободни?“ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.” „В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“. Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.” „Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля?“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш. И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.” Обнова на човека

"Ако смяташ че ти лекуваш, може да вземаш пари, ако смяташ че Бог лекува, нямаш право да вземаш пари." Не си спомням къде го прочетох . При мен така се получава - хората, които са около мен и ми помагат (лекуват) не ми вземат пари. Може би защото ценя, това което правят и се стремя да запазя даденото (енергия), да го развия и увелича. Бъдете здрави! П.С. Заплащаме не лечението, а времето, което лечителя отделя за да получим това Божествено лечение.

Мисъл на деня - 11 юли 2009 г. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на Земята. Това не е тяхна работа! Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам - като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на Земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Из Развълнуваното море, УБ, 29 септември 1935г. Н А Р Я Д за 11 юли 2009 г. Посветен на 145-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) Начало: 6 ч. 1. Песента Махар Бену Аба 2. Добрата молитва 3. Песента Духът Божий 4. Прочит на Първо послание към Коринтяни, 15: 50-58 5. Песента Стани, стани! 6. Беседата Детето на Истината, утринно слово, държано на 6 юни 1937 г. от т. Старото отмина 7. Песента Грее, грее 8. Заповедта на Учителя 9. Молитва на ученика (Пътят на Истината избрах) 10. Песента Поздрав на Учителя 11. Господнята молитва 12. Формулата на Братството

Може да ви е интересно - от стр. 15 нататък.

Пещера Духлата Духлата е най-дългата пещера в България. Намира се в югозападните поли на Витоша, в околностите на с. Боснек, на около 45 мин. път с кола от София. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Проучването на дългата повече от 18 км пещера започва още през 1965 г. и продължава и до днес. От пещерата са проучени около 15 км, като са открити над 50 невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера. Духлата се състои от 6 пещерни нива и множество на брой тесни галерии, наречени тесняци, образуващи уникален лабиринт. Изработката на карта на този природен феномен е отнела десетки години на труд. Според едно от преданията, Ал. Стрезов сънува части от т.нар. “Академишка духла” още преди те да бъдат открити. Друга легенда гласи, че пътят през “Гърлото на ада” е показан на пещерняците от ято прилепи, които вкупом излетели оттам и във вихъра на крилата им угаснали всичките карбидки. Природната забележителност “Духлата” с разнообразните си сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии, езерца и пр. се смята за една от най - красивите пещери у нас. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Още снимки има тук + подробно описание от хора, които са помагали в проучването й.

Музиканти спасяват прикован художник "Повече от 16 артисти от различни жанрове ще пеят за младия художник Емил Харизанов, чиято съдба разтърси България. Момчето е син на керамиците Васил и Пепа Харизанови. През 2008-а завършва шести семестър в Академията за приложни изкуства във Виена. Той е сред малцината в курса на известния австрийски професор по скулптура и мултимедии Ервин Вурм. Емо се издържа, като разнася пици, а по-късно работодател му става самият професор. През лятото на миналата година инцидент променя живота му и го приковава към болнично легло. При скок от кей, не по-висок от метър, в плитчина на Варненското езеро счупва пети шиен прешлен. В момента 23-годишният артист е в съзнание, парализиран от раменния пояс надолу с частична подвижност в ръцете, но с висок шанс за оздравяване. Израелски неврохирург смята, че за възстановяването на Емо има над 90% шанс, но са необходими над 200 000 евро за лечението и рехабилитацията извън България. ... Всеки може са нарисува картина на избрана от него тема с осигурените от организаторите материали. "

Ето ти нещо "мързеливо" и бързо за доматчетата + босилека . Парче фолио намазвам със зехтин, слагам плочка изкиснато сирене + нарязан босилек + резен домат. Завивам и слагам в тостера за 5-7 минути - зависи от дебелината на резена сирене. Може и в гювече на микровълновата или на фурна. Някои му викат сирене по шопски, други - сирене по гръцки, варианти всякакви.