lekota

http://www.leparisien.fr/flash-actualite-culture/danse-purificatrice-dans-la-montagne-bulgare-22-08-2013-3071377.php

Търся спътници за поход на 3 и 4 ноември в Стара планина или Родопите. Нямам претенции към маршрута. Ще се придвижа от Варна до уреченото място.

Танцуват паневритмия и в Bonfin и в Изгрев, Париж, но само в неделя от 10 ч.

Къща Зелено Дърво и Къщата на равноденствието http://novatv.bg/news/view/2012/01/09/25392/Българин-влезе-в-световно-архитектурно-издание/

Благодарение и на всички вас, аз разгадах посланието : Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни. Към върха, към възход в'дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини; ти към свобода пътя поеми ... Да се излезе от тесния семеен кръг !

Благодаря на всички за мненията и съпричастността. Чувствам се задължена да смекча краските на тази изповед, която прозвуча доста обвинително и мелодраматично. Бих искала да допълня, че аз описах едно преживяване и душевно състояние, което е наистина субективно и пречупено през изострената ми чувствителност в този момент. Сега след като се наредиха доста елементи от пъзела, си давам сметка че всички участници в тази случка са имали своя принос и всеки е направил това, което е могъл. Искам да доразкажа и да дам гледната точка и на другите страни. Срещнах се с момчето, което ме спаси на Симеоновден. Проведохме доста пълноценен разговор. Казва се Симеон, което означавало който » се вслушва и изпълнява желанието на Бога ». Той е дошъл с приятелката си на плажа и когато погледнал към морето, видял лежаща по гръб, отпусната неподвижно на водата жена и веднага решил да помогне. Каза, че не познавал техники на спасяване, но интуитивно е знаел как да подходи, много обичал филма Спасители на плажа и винаги е мечтаел той да изиграе тази роля. Стана дума, че наскоро е прочел Селестинското пророчество и там запомнил, че ако попаднеш в случайна ситуация е добре да я използваш активно. Успял е да ме изтегли, хващайки ме за ръката, плувайки по гръб. После бил много изтощен и легнал на брега. Друг човек ми е правил сърдечен масаж. През това време мъжът ми също е имал проблем да се добере до брега и после е лежал на пясъка, твърде уморен за да реагира. Във водата, той е мислел, че ми помага, тласкайки ме напред, и това също му е коствало усилия, за което съм му благодарна, но аз явно съм се нагълтала с вода. Съпругът ми е бил дезинформиран, че не разрешават свиждане и затова и никой не ме е посетил. Признавам, че изпитвах чувство за вина, че съм въвлякла толкова хора в опасност, заради моята непредпазливост. Но Симеон беше много доволен, че е проявил мъжество пред приятелката си и, че е осъществил една своя мечта. Написах писма, описвайки смелата му постъпка до университета, кмета на града и мястото, където иска да работи. Аз пък със сигурност съм търсела спасение и най-вече ясен знак да продължа ли едно формално съжителство. Мислите на няколко души са се материализирали, за да се случи това събитие. Освен това, никога повече няма да бъда същата. Надявам се, отговорността как ще прекарам останалата част от дадения ми в дар отрязък от живота, да ми помогне да го изживея пълноценно.

История на едно удавяне От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен. Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща. Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него. Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои. Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе. Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай. Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло. Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как. Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам. Никой не ми дойде на свиждане. И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше. Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо. Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !

Ами, от какъвто и пол да сме, предлагам да не се приемаме толкова насериозно .По закона на синхрониите преди да зачета тази тема, се натъкнах на следния пост, написан от мъж в друг форум. "Написаното по-долу е за жени с чувство за хумор. Жените са щастливи. Могат да си променят фамилията след брака, ако искат. Имат избор. Гаражът е ваш, стига да можете да уцелите вратата когато паркирате вътре. Ако си решила да се жениш, значи искаш да се погрижиш за парите на някой мъж. Шоколадьт е просто друга закуска, но количествата ... Можеш винаги да забременееш от когото си пожелаеш. Монтьорът не ти казва винаги истината за колата, но, ако си с къса пола и големи „очи” ще ти я поправи на много по-ниска цена. Целият свят може да бъде твой писоар, само трябва да се съобразяваш с времето, за да не ти замръзне дупето. Никога не ти се налага да спреш и да се чудиш как да наденеш една гайка на болт, защото още докато спреш и спират най-малко двама мъже за да ти надянат гайката. Работиш същото като мъжете, но заплатата ти е по-голяма, защото ползваш и тази на мъжът ти. Нямаш бръчки. Винаги се намира кой да ги опъне. Мъжете винаги те гледат в очите. Само зависи кои са ти по-големи. Все сr намират обувки, които ти стягат и това е достатъчно добър повод да си купиш нови. Никога не знаеш какво ти е настроението. Винаги си усмихната. Можеш да говориш по телефона много повече от 30 секунди. Специалистка си в опяването. За петдневна почивка ти стига само един куфар, но пълниш още два – нали няма да ги носиш ти. Можеш да се възмущаваш без ограничения и да изразяваш свободно всяко свое неодобрение или несъгласие. Никой не те прекъсва. Смее ли !!! Ако някой забрави да те покани на купон, той или тя може да си остане твой приятел, но ти никога няма да го забравиш. Бельото ти може да струва $ 895 за три броя, но какво ти пука, ако искаш и без бельо можеш да ходиш. Три чифта обувки са ти повече от достатъчни на седмица. Нямаш никакви задръжки в обществото. Задръжките са за мъжете. С пълно спокойствие можеш да гледаш смачканите дрехи на съпруга си. Всичко по лицето ти винаги остава с първоначалния си цвят, след като махнеш грима. Една и съща прическа трае с години, може би с десетилетия, ако не забравиш, че това е перуката ти. Никога не трябва да бръснеш лицето и шията си. Можеш да си играеш със секс играчки през целия си живот. Съпругът ти се нуждае само от един портфейл и един чифт обувки - с един цвят за всички сезони. Можеш да не носиш шорти, ако имаш поличка (тип коланче) – никой няма да забележи как изглеждат краката ти. Не ти се налага да си правиш маникюра с джобно ножче. Не ти се налага да си пускаш мустаци. Винаги може да ползваш тези на съпруга ти или нечии други. За следващата Коледа можеш да започнеш да пазаруваш за всичките 25 роднини веднага след самия 24 декември. Само искам да допълня, че аз не деля хората на жени и мъже. Жените са най-светлата част от живота на един мъж. Ние не бихме могли да бъдем щастливи, ако нашата нежна половинка не е щастлива. Единственият ни проблем е, че късно го осъзнаваме. За което се молим Вселената да ни прости, а жените да ни приемат с ЛЮБОВ, такива каквито смe. "

Линк към фотоконкурс Пътуване в Европа на електронната нерсия на вестник Дневник ; Читателска фотоистория : Пътуване до Рилските езера http://www.dnevnik.bg/evropa/patuvane_v_evropa/2010/09/02/954494_chitatelska_fotoistoriia_putuvane_do_rilskite_ezera/

Здравейте, Сугестопедичният метод вече се възражда в България и в Сливен има школа за курсове по езици, както и за обучение на преподаватели по различни предмeти по този метод. На 22 - 24 юли в Сливен се проведе международна научна конференция с преподаватели от други страни, прилагащи този метод. Проф. Лозанов живее в Сливен, където преподавателката по английски Ванина Бодурова е поела щафетата да прилага метода му. Отидох да се срещна с него и искрено се надявам да се получи приемственост и той да успее да довърши мисията си, докато е жив. Жалко, че цял един институт по сугестопедия в София бе закрит по комунистическо време. Можете да прочетет повече по темата на адрес : http://dr-lozanov.com/